№ 152
гр. Велико Търново, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:Д.А ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА КОСЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500282 по описа за 2022 година
С решение №114/18.03.2022г. по гр.д.№848/2021г. ОС- Велико Търново
е осъдил, на основание чл.127, ал.2 ЗЗД, П. Д. Д., с ЕГН: **********, да
заплати на Д. И. Д., с ЕГН: **********, сумата 46 358,62 лева,
представляваща половината от общия размер на солидарно поети от двамата
задължения към „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД- София- 92 717,24 лева /
главница, лихви и премия по застраховка „Живот“/, произтичащи от договор
за предоставяне на жилищен кредит № 2007312784366840/04.09.2020г.,
погасен изцяло предсрочно от втория на 15.10.2021г., заедно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 10.11.2021г.
до окончателното й изплащане.
Присъдени са и разноски.
В законният срок решението е обжалвано от П. Д., чрез адв. Д. от АК-
Сливен, като неправилно и постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон. Съдът не уважил доказателствените искания за
прилагане на гр.дело № 933/21г и гр.дело № 3064/20г. на PC - В.Търново, в
които се съдържали волеизявления на ищеца, че ще погаси кредита сам за в
бъдеще. Съдът не допуснал и исканата съдебно- счетоводна експертиза, като
приел за доказана заплатената от ищеца сума, въпреки несъгласието на
жалбоподателката с начислените от банката лихви и годишни разходи. Съдът
не следвало да извършва разпит на ответницата в съдебно заседание, тъй като
това не било искано от нито една от страните и в случая не би следвало да
1
бъде допускано служебно начало.
Претендирано е да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят
изцяло исковите претенции. Претендират се разноски.
Апелативен съд- Велико Търново, след като разгледа жалбата,
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно
правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
За да постанови съдебният си акт ОС- Велико Търново е квалифицирал
претенцията по чл. 127, ал.2 ЗЗД, във връзка с чл.32, ал.2 СК и е изложил
следните съображения:
Пасивната солидарност на ответницата е възникнала, освен по силата на
изричното указание за поемането й, съдържащо се в текста /клаузата/ на чл. 5
на договора, така и по силата на закона /без да е нужно да се уговаря/.
Уговореното целево използване на отпуснатите с кредит в заем парични
средства за финансиране на част от цената за покупката на жилище и гараж
/чл.1.2.1 на договора/ съвпада с постигането на тази цел - да придобият общо
правото на собственост върху имотите за задоволяване на семейни нужди,
както се е случило – чл.21, ал.1 СК- ответницата участва като страна-
съдлъжник по договора за кредит и като купувач по двата договора за
придобитата собственост. Всеки солидарен длъжник, изпълнил задължението
в повече от частта, която му се припада във вътрешните му отношения с
другите, притежава облигационното регресно право да иска от неучаствалите
в изпълнението или от участвалите в по-малко от тяхната припадаща им се
част, да му възстановят/ заплатят / разликата в повече, която е платил- чл.
127, ал.2, изр.1-во ЗЗД. Това право- частно проявление на принципа за
недопустимост за неоснователното обогатяване /чл.59 ЗЗД/ принадлежи и на
всеки солидарно задължен бивш съпруг спрямо другия солидарно задължен
бивш съпруг или на солидарно задължен съпруг, който се намира във
фактическа раздяла с другия солидарно задължен, изключваща всякакъв
съвместен принос, общи грижи и разходи. Оспорващия го бивш съпруг-
ответник следва да обори законното предположение за равна задлъжнялост
като твърди и докаже конкретни обстоятелства, недвусмислено показващи, че
насрещните ползи от солидарно поетото задължение са отишли изцяло или в
повече при втория, без с тях да са задоволени или в много по- малък обем са
задоволени семейни нужди. Това на практика означава да докаже, че сумата
не е използвана според уговореното й предназначение. В случая ответницата
не е навела и по делото не се установяват никакви конкретни обстоятелства в
посочения смисъл. Единственото й възражение, за уговорка с ищеца той да
поеме погасяването на задълженията по кредита не е подкрепено с нито едно
доказателство. Няма участие на ответницата в изплащане на вноски по
кредита за времето от първата падежна дата до датата на която е прекратен с
развод брака на страните, нито имат каквото и да било правно значение за
основанието и размера на претенцията обстоятелствата, че при сключването
2
на делбената спогодба на 03.11.2021г. по гр.д. № 933/2021г. на ВТРС ищецът
е премълчал, че е погасил изцяло задълженията по договора за банков
жилищен кредит и че предсрочното погасяване е направено без нейно знание.
Тъй като преди завеждане на делото ищецът нито твърди, нито доказва, че е
отправил покана за доброволно удовлетворяване на претенцията, то функция
на такава изпълнява исковата молба.
Решението на първата инстанция е правилно- установени са
фактическите обстоятелства по делото, претенцията е квалифицирана по
чл.127 ал.2 ЗЗД вр. чл. 32 ал.2 СК и приета за основателна и доказана въз
основа на данните в съдебното производство.
Не е спорно, а това се установява и от доказателствата по делото, че
между ищеца и ответницата е имало сключен граждански брак от 02.11.2013г.
до 23.02.2021г, когато е прекратен чрез развод /решение №227/23.02.2021г. по
гр.д. №3064/2020г. ВТРС, влязло в сила на 17.03.2021г./. По време на брака
им, за да придобият собствено жилище и гараж, са сключили договор за
жилищен кредит №2007312784366840 от 04.09.2020г. с „Райфайзенбанк
/България/„ ЕАД, който е подписан и от двамата- Д. Д., като
кредитополучател, а П. Д.- като солидарен длъжник. В обезпечение на
отпуснатия кредит са се съгласили да учредят договорна ипотека върху
закупения на тяхно име имот- апартамент и гараж. С нотариален акт №
23/2020г., двамата съпрузи са придобили на свое име собствеността на
апартамента, а с нот. акт №24/2020г. са придобили на свое име собствеността
на гаража, като изрично е посочено, че цената им се заплаща с кредитните
средства предоставени на купувачите от „Райфайзенбанк /България/„ ЕАД.
Не е спорно между страните, че същите са във фактическа раздяла от
средата на м. октомври 2020г., като видно от доказателствата по делото
жилищният кредит е изплащан изцяло само от Д. Д.- банкова референция от
27.10.2021г. /л.5 от делото на ВТОС/. На 15.10.2021г. същият го е погасил
окончателно и общият размер на платеното от него по целият кредит възлиза
на сумата 92 717,24 лева /главница, лихви и застрахователна премия/.
Задължението за погасяване на предоставения от банката жилищен
кредит от 04.09.2020г., с цел закупуване на жилище за семейството,
принадлежи общо на двамата съпрузи в качеството им на солидарни
длъжници по договора за кредит, поради което и след фактическата раздяла
помежду им /октомври 2020г./ те са длъжници на банката за цялото вземане
до погасяване на дълга. Когато единия солидарен длъжник е изпълнил повече
от своята част, той има иск срещу другия за разликата, която е платена на
кредитора /чл.127, ал.2 ЗЗД/. В този смисъл, задълженията по договора за
банков кредит са общи на бившите съпрузи и не принадлежат изцяло или
отчасти само на единия от тях. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК,
съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от двамата или от
единия от тях, за задоволяване на нужди на семейството- в случая те заедно са
се задължили, за да закупят семейно жилище и гараж, което са направили и
3
видно от приложените нотариални актове П. Д. и Д. Д. са посочени като
собственици. Договора за кредит е сключен по времето на брака между
страните и сумата по същият е усвоена преди фактическата им раздяла. С
плащане на цената по договора за покупко- продажба на апартамента и
гаража със средства от същия банков кредит и изцяло погасяването на този
кредит само от единият съпруг- Д. Д. по време на фактическата раздяла с
ответницата и след прекратяване на брака им /с решение от 23.02.2021г.,
влязло в сила на 17.03.2021г./, възниква регресното му право срещу нея да
иска заплащане на припадащата й се част по изпълненото задължение /Р.
60266/23.12.2021г. по гр.д.№1136/2021г. ІІІ ГО, ВКС/.
На основание гореизложеното ответницата дължи на ищеца половината
от заплатената от него сума за погасяване на поетите по време на брака
задължения по договора за жилищен кредит с „Райфайзенбанк /България/ „
ЕАД, в размер на сумата 46 358,62 лева, при общо платени от същия
задължения 92 717,24 лева.
Изложените три възражения във въззивната жалба /че не били уважени
доказателствените искания за прилагане на гр.дело № 933/21г и гр.дело №
3064/20г. на PC - В.Търново, не била допусната съдебно- счетоводна
експертиза за заплатената от ищеца сума и не следвало да се извършва разпит
на ответницата в съдебно заседание/, са ирелевантни за процесният казус и не
сочат процесуални нарушения, които да обосноват неправилност на
съдебното решение. По настоящото дело са приложени решенията по
посочените две граждански дела- за развод и за делба, които са взети предвид
при установяване на фактическата обстановка /делбата спогодба сключена от
страните по гр.д.№933/2021г. на РС- Велико Търново е на л.14 от
приложеното в.ч.гр.д. №485/2021г./ Ответницата е изразила лично
становището си пред съда, което е нейно право /видно от протокола от с.з. на
16.03.2022г. не тя, а ищецът е разпитван по чл. 176 ГПК/. Размерът на
сумата в случая не е спорен, тъй като целият кредит е бил заплащан от
единият съпруг /по време на фактическата раздяла и развода- първо плащане
на 05.10.2020г. и изплатен изцяло на 05.09.2021г. /, поради което не е
необходимо изслушване на съдебно- икономическа експертиза.
Жалбоподателката не е конкретизирала в какво се състои „несъгласието й с
начислените от банката лихви и годишни разходи“, нито е направила такова
възражение пред първата инстанция. Видно от погасителният план към
договора размерът на възнаградителната лихва не е променян от банката, а е
начислен в конкретният размер уговорен между страните / л.15 от делото на
ВТОС/.
Други възражения във въззивната жалба не са направени, за да бъдат
обсъдени, а съгласно чл. 269 ГПК при произнасянето си въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата относно правилността на решението.
Разноски: С оглед изхода на делото на жалбоподателката не се дължат
разноски. Същата следва да бъде осъдена да заплати на Д. Д. направените
4
пред въззивната инстанция разноски в размер на сумата 1100 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение, което не надвишава минимума
посочен в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №114/18.03.2022г. по гр.д.№848/2021г. на
ОС- Велико Търново.
ОСЪЖДА П. Д. Д., с ЕГН: **********, да заплати на Д. И. Д., с ЕГН:
**********, сумата 1100 лева, представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от съобщението до страните, при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5