№ 2085
гр. Пазарджик, 05.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело
№ 20245220102580 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
и на второ повикване в 15:50 часа
Ищцата В. В. П. се явява лично, редовно уведомена от предходното
съдебно заседание и с адв. И., редовно упълномощен да я представлява
отпреди.
Ответникът П. А. Н. се явява лично, редовно уведомен от предходното
съдебно заседание и с адв. Г., редовно упълномощен да го представлява
отпреди.
Явяват се допуснатите до разпит свидетели Д. С. и М. С..
Явява се вещото лице М. К., редовно призована.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Докладва се постъпилата съдебно-психологична експертиза, изготвена
от вещото лице М. К.. Заключението е депозирано при спазен срок по чл. 199
от ГПК.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДОПУСНАТАТА СПЕ.
1
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ, КАКТО СЛЕДВА:
М. И. К. – на 45 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, с висше образование, без родство и служебна ангажираност със
страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Обещавам да дам вярно заключение. Представила
съм заключение, което поддържам.
При проведената беседа с децата те споделиха, че още преди разялата
между родителите те не са имали силна емоционална връзка с бащата. Били са
по-привързани с майката и са споделяли повече с нея. Това не е пречело да
поддържат нормални отношения с баща си, но са станали свидетели на доста
актове на домашно насилие или така да се каже неразбирателство в
семейството. След раздялата, децата не са почувствали емоционалната липса
на бащата, т.е. не са почувствали неговата подкрепа, неговата бащина любов.
Не са видели в него фигурата на бащата, който се интересува да съхрани тази
връзка между родител и деца. Дори това, което е по тревожното децата
споделят, че след раздялата на родителите се чувстват доста по-спокойни,
защото вече не наблюдават техните отрицателни отношения. Това всичко,
което ви разказвам е от беседата, проведена с децата. С материалите по делото
съм се запознала. Там има доста разпити на свидетели и на самите деца и това,
което те споделят с мен, не противоречи с това, което са споделили по делото.
Децата са станали свидетели на отношенията между родителите, като според
тях отговорен за влошаването на отношенията между родителите в негативна
насока е бил бащата. Това е според тях, по това което са споделили и
примерите, които съм написала в експертизата. Нормално е, когато трябва да
се разделят родителите, децата да вземат страната на единия от тях. Те взимат
страната на родителя, при който се чувстват по-добре, не само този, който
задоволява базовите потребности – храна и облекло, но и емоционалните им
потребности. Имат по-силна привързаност с родителя, с който споделят. Те
заявиха, че споделят повече с майка си и имат по-силна емоционална връзка с
нея. Това е нормално при такива ситуации да са привързани към майката. Тук
обаче бащата трябва да съхрани тези отношения с тях по възможно най-
добрия начин. Дори след раздялата, когато няма вече конфликти, би могъл да
2
опита да изгради със синовете си връзката дете – родител, което ще ги накара
да пожелаят да се срещат с него и да имат контакт с него. Винаги в една такава
връзка родител - дете водещият е родителят. Той е възрастният и би трябвало
да е по-зрелият и емоционално интелигентния и да се опита, доколкото може,
да не се отчуждават децата от него. Майката може да подпомогне това. Децата
са наблюдавали през цялото това време конфликтите между родителите си,
тъй като това е една от най-сериозната житейска криза, която води до стрес –
кризата развод в семейството. Децата са станали свидетели на техните
влошени отношения. Трудно можем да очакваме майката да изгражда
положителен образ на бащата. Въпреки това те не споделят, че тя не ги
настройва против него. Казват „Мама казва – идете, вижте се, нямам нищо
против“. Прочетете внимателно, голямото дете е доста привързано към
майката, дала съм пример. Когато едно дете на 11 години споделя, че бащата
го е нападнал с нож… Това е споделило детето. Това е единият случай, който е
силно травмиращ за децата когато наблюдават насилие - вербално или
физически от бащата към майката. Нормално е да не се асоциират с
насилника, а да вземат страната на жертвата, а още повече, че това е тяхната
майка. Децата имат по принцип развита фантазия, но не е нормално дете да си
измисли такава случка. Детето не е посочило на коя дата е било нападнато с
нож.
АДВ. И.: Нямам въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
АДВ. Г.: Няма повече въпроси към вещото лице. Заключението не се
основава на материали, които са по делото. По делото няма нападение с нож.
Въз основа на тези данни вещото лице е стигнало до такъв извод, че
причината за отчуждаването е ролята на бащата в конфликта и считам, че тъй
като не се основава на материали, които са по делото, считам, че следва да се
приеме само в частта, според която е прието, че има отчуждение, но да не се
приема, че причината за отчуждението е бащата. Аз поне не разбрах и не
виждам доказателства за това, че бащата е причината.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К.: Съвсем подробно в анализа на родителските
отношения съм обяснила, че децата са въвлечени от родителите в техния
конфликт. Аз не съм посочила кой е причината. Няма как децата да не бъдат
въвлечени в родителския конфликт. Да не бъдат въвлечени, това се случва
изключително рядко. Тук въобще не търсим кой е виновен за отчуждението на
3
децата, а търсим факта, че децата са въвлечени в този конфликт и в този
конфликт те са по-близо до майката.
АДВ. И.: Да се приеме експертизата. Дали има нападение с нож това не
е предмет на доказване, а показва възприятието на детето.
Съдът, след като изслуша становищата на страните по делото счита, че
заключението на вещото лице М. К. ще следва да бъде прието като
доказателство по делото. Вещото лице е изготвило обективно заключение,
обосновала го е въз основа на събраните по делото доказателства и на
проведените изследвания на двете деца. В заключението е посочила подробно
използваните от нея методи при изследване на всяко едно от децата, направила
е своите експертни обсъждания, след което е дала заключение по поставеният
й въпрос. В днешното съдебно заседание вещото лице даде допълнителни
разяснения, във връзка с поставените въпроси от ответната страна и обоснова
същите. Заключението е напълно обосновано и компетентно изготвено,
поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателство по делото заключението, изготвено от
вещото лице М. К. по допуснатата съдебно-психологическа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице, съгласно представената от
нея справка-декларация в размер на 895.68 лв. На вещото лице М. К. да се
изплати сумата в размер на 360 лв. от внесения от ответника депозит.
ЗАДЪЛЖАВА ответника, в десетдневен срок от днес, да внесе
разликата за възнаграждението на вещото лице в размер на 535.68 лв. и да
представи документ за внасянето, като го предупреждава, че при
неизпълнение на това му задължение, в полза на вещото лице ще бъде издаден
изпълнителен лист за невнесената сума.
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. Б. С. – родена на 25.09.1989 г. в гр. Самоков, живуща в с.
Черногорово, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство със страните, със завършен девети клас, не работи - в майчинство е.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
4
СВИД. С.: В. и П. ги познавам отдавна, защото ходя в църквата при
пастора. Познавам ги много отдавна. И с нея и с него бях в добри отношения.
Сега В. ме мрази много. Те бяха заедно и хубаво си живяха. Сега не са заедно
и сега ние като общуваме с него, затова тя ме мрази. Познавам децата.
Виждам ги. Те не идват да търсят П., защото се страхуват от майката. Бащата
дава на децата си пари. Миналата година даже ги даде на мен парите и аз ги
дадох на госпожата – класната, тя да ги даде на Георги. Тези пари бяха за
училище. Дадох на класната един път 10 лв., друг път 20 лв. Като ходихме
заедно на заведение децата дойдоха на Пепсито и той даде на големия и на
малкия пари. Даде един път на големия 200 лв. да си купи телефон, защото си
го беше счупил. Много пъти съм ставала свидетел как бащата дава пари на
децата. Той работи с мъжа ми и като ги срещне на пътя им дава. Те като го
гледат бягат и казват „Не, не, не искаме“. Преди да започнат да бягат той им
даваше. Малкият син каза, че не го иска повече. Майката е казала да нямат ош
беш с него. Децата не са заплашвани от бащата с нож. Майката предупреждава
децата да не общуват с бащата. Бащата всяка седмица даваше пари на децата –
понякой път по 10, 20, 30 лв. Аз съм била 10 пъти свидетел на даване на пари.
П. живее на квартира близо до нас, затова виждам. Той работи, но има
забавяне със заплатата. Той получава заплата, но понякой път му забавят
заплатата. Когато бяха семейство те живееха у бащата на В., в гаража.
Миналата година четири, пет пъти даде пари на децата. Малкият беше на
училище в с. Черногорово, даде ми пари и аз ги дадох на класната на Георги.
Влезнах и ги дадох и казах да ги даде на Георги. Тази година ги срещна на
пътя и им даде пари. Като дойде у нас каза дадох на децата толкова.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Д. М. С. – родена на 31.05.1959 г. в с. Черногорово, живуща в с.
Черногорово, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, без
родство със страните, с основно образование, безработна.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВИД. С.: Тези хора, които са зад мен ги познавам. Те се преселиха от
Панагюрище. Те са ми комшии. П. беше съпруг на В.. За П. имам много
хубаво мнение. И с В. нямам никакъв проблем, но не харесвам характера й.
Когато бяхме на първото дело и ние не можахме да влезнем, тя беше вънка на
5
пътя и беше пуснала молба в полицията против мен и съпруга ми. Познавам
децата на П. и В.. Големият не съм го виджала близо една седмица. Малкият
съм го виждала да ходи на училище. Един път П. ми каза като го видя големия
да му кажа да отиде на заведението при баща си да му даде пари. Аз му казах.
Той се беше прибрал и казал на В.. В. дойде на дувара и ме попита коя съм аз
да казвам това на сина й. Казах й В. „На мен П. ми каза той да отиде да му
даде пари“. Виждала съм П. поне четири, пет пъти да дава пари на големия си
син. Миналия месец съм видяла, че му е дал 3 пъти по 50 лв. По-миналия
месец пак съм го виждала два пъти да му дава пари. Редовно им дава пари.
След раздялата на родителите голямото дете започна да не се вижда с баща си.
Преди раздялата беше всичко нормално. След раздялата голямото дете спря
да ходи при баща си и не иска да се среща. Един път го попитах защо не иска
да ходи при баща си и той ми каза „Лельо Тиче /така ми викат всички/, мен
мама не ми позволява“. П., от моя страна като българка и комшийка, ми е
много добро мнението. В. се изправи тогава на дувара и започна да се кара с
мен. Общувам с децата, нямам проблем. Децата не са се оплаквали, че са
заплашвани с нож. Ние там сме през къща. От нас се вижда всичко. Говоря за
къщата на родителите на В.. След като се разделиха съм виждала как бащата
дава пари на децата. След раздялата, те казаха, че майка им не ги пуска да
ходят при бащата. Детето ми казва „Лельо Тиче, ние ходим, но мама не ни
пуска. Големият говореше с мен. Откакто майка му му забрани да говори с
мен, той не говори с мен. Когато дойдоха да живеят в Черногорово човекът,
който им помагаше това бях аз. Много пъти малкият минава покрай нас с
колелото и съм ги питала и единия и другия, защо не ходите при баща си те се
обръщат и казват „Лельо Тиче, мама не ни пуска да ходим при баща ни“.
Бащата дава на децата дрехи и храна. Много пъти съм го виждала. Виждала
съм как им купува особено на малкия, в училището му купува. Срещала съм
П. и виждам да спира с колата, взима закуска и спира на училището и в
ръчичката му дава 5 лв. П. работи със съпруга на М..
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Имах пусната жалба, че бил съм прескачал
оградите на училището и съм тормозил детето и извикаха учителката на
детето и не беше вярно.
ИЩЦАТА /лично/: Беше вярно.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Не беше вярно.
6
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ДВАМАТА
РОДИТЕЛИ.
ИЩЦАТА /лично/: Всичко, което казаха двамата свидетели са лъжливи
показания. Нищо не е вярно от това, което казаха. Искам си родителските
права. Искам си децата. Той изобщо не ги търси, откакто сме се напуснали. И
децата не го искат. Не мога да си дам децата
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Аз, като родител, не се отказвам от децата ми,
тъй като това, което казва госпожата са пълни лъжи. За да излезе истината
наяве пред правосъдието, сложете ме на един детектор на лъжата и ако искате
в затвора ме вкарайте, а не децата да ги тормозим психически, както тя
направи – майката. Мен и нея и нейните свидетели, ако може, ние да сме на
детектора на лъжата и ще се разбере кой лъже. Причината за нашата раздяла е,
че този господин, виждате ли го /сочи бащата на ищцата/, накара дъщеря си да
си продам къщата и да ме притисне в ъгъла и аз не го направих.
ИЩЦАТА /лично/: Всичко е лъжа.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Ако може едното дете за нея, едното за мен.
Предпочитам голямото, защото е по-голямо на години - 15 годишен е. Има
представа как да се оправя. Аз ще си го гледам сам. Работя и ще го гледам.
Сега е зимен период, не излизам в 5.00 часа, а излизам 6.30-7.00 часа. Ето
колегите ми по това време вече са в Черногорово.
ИЩЦАТА лично/: Той не излиза в 7.30 часа, а излиза от тях в 5.40 часа.
Детето където иска там ще си остане. Аз деца за даване нямам. Като майка го
казвам.
АДВ. И.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи
делото.
АДВ. Г.: Нямам други доказателствени искания. Да се приключи делото.
СЪДЪТ счита делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
АДВ. И.: Уважаема госпожо Председател, моля да одобрите исканията,
направени в исковата молба, така както са заявени. Относно издръжката, която
по наше искане е по 400 лв. на дете, искам да добавя, че за двете деца има на
7
ден по 30 лв. разходи за пътни и храна. Това прави за двамата 600 лв. и с
облекло, обувки и храна разходите минават над 1000 лв. Именно по тази
причина искаме по 400 лв. на дете. Относно другите параметри моля да ги
уважите, така както сме ги описали в исковата молба.
ИЩЦАТА /лично/: Няма какво да допълня.
АДВ. Г.: Уважаема госпожо Председател, по отношение на иска за
издръжка за минало време същият не можа да се докаже напълно. По
отношение издръжката не се доказаха доходите на родителите и иска няма как
да бъде установен. Освен това се установи, че бащата нередовно получава
заплатата си. По отношение родителските права няма родител, който да
изпъква с голям родителски капацитет, но в дома на майката се установиха
някои нередности. Там се проповядва несъществуваща религия. Единият от
свидетелите спомена, че това е религията - Божа църква евА.ска, която не е
полезна за децата. Детето по време на изслушването каза, че едната
свидетелка е циганка, което не говори много добре за възпитанието, което му
дава майка му. На следващо място се доказа отчуждението от бащата, което се
е случило точно когато са се разделили родителите. До раздялата са се
виждали, а след нея не. Причината била някакъв нож. Те след раздялата не са
се виждали как се е стигнало до този нож? По всичко личи, че децата са
отчуждавани от майката и начинът на това отчуждение да бъде преодоляно е
да се възложат родителските права по отношение на голямото дете на бащата.
Остават още три години до навършване на пълнолетие и мисля, че ответникът
ще се справи с тези родителски права, с такова голямо дете. След възлагане на
родителските права на бащата по отношение на голямото дете, то ще
продължи да се вижда с майката. Това няма да наруши връзката дете - майка.
Самата майка се притеснява от възлагане на родителските права, защото са
свикнали да приемат като прекъсване на връзката с родителя, който не
упражнява родителските права. Родителски права означава кой ще взима
основните решения за детето. В този смисъл моля да постановите едното дете
да е при майката, а другото при бащата.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Искам да допълня, защото едно 15 годишно
дете, както госпожата иска да задържи и двете деца, не може едно дете на 15
години да се качва с приятели в кола и да пият и да карат. Започнал е и да
пуши.
8
ИЩЦАТА /лично/: Лъжа е, лъжи лъжи лъжи.
ОТВЕТНИКЪТ /лично/: Това за ножа изобщо не е вярно. Тя беше
гледана като принцеса. Не знаеше какво е да пусне пералня, не знае какво е да
сготви. От работа си идваше вкъщи, преоблича се и ляга да си почива. Аз
правя всичко. Да, но нали аз не си продадох къщата на баща й и затова стана
всичко това.
АДВ. Г.: Моля да ми дадете срок за представяне на писмена защита.
АДВ. И.: Аз също искам срок за представяне на писмена защита.
Съдът определя на страните едноседмичен срок от днес за представяне
на писмени защити.
СЪДЪТ ще обяви решението си в законоустановения срок
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 16:45 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
9