№ 1974
гр. Бургас, 14.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502041 по описа за 2021 година
Производството е по чл.413, ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба вх.
№24497/18.11.2021г. подадена от "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, бул. "България" № 49, бл. 53Е,
вх. В, чрез юрисконсулт Радина Илиева против Разпореждане по ч. гр. д. №7630/21 по описа
на РС – Бургас, с което заповедният съд е отхвърлил заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника ЦВ. Д. ИВ. с ЕГН
********** с адрес: ***, за следните суми: 399,96 лв. – възнаграждение за закупена и
използвана услуга “Фаст“ и 933,32 лв. – възнаграждение за закупена услуга “Флекси“.
Жалбата е подадена в рамките на едноседмичния срок по чл.275, ал.1 ГПК –препис от
разпореждането е връчен на дружеството-заявител на 10.11.2021г., а жалбата е депозирана
на 18.11.2021г., същата е подадена от страна с правен интерес да обжалва и е допустима.
Жалбоподателят счита обжалвания акт за незаконосъобразен. Излага доводи, че на този
етап от производството заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по
валидността на сделката, от която заявителят черпи права, цитира относима съдебна
практика. Счита, че заповедният съд не следва да извършва преценка за валидност на
договора поради нарушение на закона или добрите нрави и в конкретния случай,
превишавайки своите правомощия, е нарушил съдопроизводствените правила. Заявява, че
заповедният съд неправилно е приложил нормите на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, във връзка с
правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Намира, че заповедният съд не е извършил
задълбочен анализ на кумулативните критерии за наличие на неравноправна клауза.
По отношение извода на съда относно възнаграждението по закупените допълните услуги
излага подробни доводи, като посочва, че още при подписване на искането за кредит
потребителят е бил информиран за общо дължимата сума по договора за кредит, вкл. по
1
закупените допълнителни услуги, както и че това не е условие за сключване на договора за
кредит. Посочва също така, че длъжникът е ползвал закупените допълнителни услуги, тъй
като е ползвал и получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на
потребителски кредит. Изразява също така подробно становище относно характера на
допълнителните услуги.
По изложените съображения моли за отмяна на обжалваното разпореждане, като бъде
постановено друго, с което да се постанови издаване на заповед за изпълнение по
отношение на всички претендирани суми със заявлението по чл. 410 от ГПК. Претендират се
направените съдебноделоводни разноски.
Частно гражданско дело № 7630 по описа за 2021г. на Районен съд- Бургас е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от "Профи
кредит България" ЕООД, чрез юрисконсулт Томас Кехайов против длъжника ЦВ. Д. ИВ. с
ЕГН ********** за следните суми:1591,15 лв.- главница по договор за потребителски
кредит, 530.93 лв.-договорно възнаграждение за периода 05.09.2020г. до 03.09.2021г., 399,96
лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга “Фаст“ и 933,32 лв. – възнаграждение
за закупена услуга “Флекси“, лихва за забава в размер на 161,39 лв., дължима от 06.04.2020
г. до 03.09.2021 г., законна лихва в размер на 51,84 лв., дължима от 03.09.2021г. до датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва
върху цялата сума, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до изплащане на
вземането, както и разноски по делото, като е посочено, че вземането произтича от договор
за потребителски кредит № **********. В заявлението изриочно е посочено, че
обезщетението за забава не е начислено за периода 06.04.-13.07.2020г. на осн. чл.6
ЗМДВИПОРНСПП.
Районният съд е издал Заповед № 3065 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч. гр. д. № 7630/2021 г. на БРС за сумата от 1591,15 лв.- главница по договор за
потребителски кредит, 530.93 лв.-договорно възнаграждение за периода 05.09.2020г. до
03.09.2021г., лихва за забава в размер на 161.39 лв., дължима от 06.04.2020 г. до 03.09.2021
г., и 51,84 лв. обезщетение за забава за периода 03.09.-27.10.20201г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.10.2021г. до окончателното изплащане, както и
деловодни разноски съразмерно на уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в частта, относно
следните суми: : 399,96 лв. – възнаграждение за закупена и използвана услуга “Фаст“ и
933,32 лв. – възнаграждение за закупена услуга “Флекси“ с мотиви, че в частта за
допълнителните услуги договорът за потребителски кредит с № ********** е
недействителен, на основание чл.22, вр. чл.23 ЗПК, чл.146, ал.1 ЗЗП и чл.26, ал.1, предл.
трето ЗЗД. Към заявлението са приложени заверени преписи от договор за потребителски
кредит "Стандарт" с №**********, общи условия, погасителен план.
Видно от приложения договор за кредит заявителят е предоставил на длъжника сумата от
2000 лв., която следва да бъде върната на 36 месечни
2
вноски, всяка от по 95,68 лв., при ГПР – 49,05 % и ГЛП – 41, 00 %, лихвен процент на ден –
0, 11 % и общо дължима сума по кредита 3444,10 лв. В договора е уговорено и
възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 600 лв. и възнаграждение за
допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 1400 лв., като вноската по тези допълнителни
услуги е в размер на 55.56 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска, като така
общото задължение по договора възлиза на 5444.10 лв. с общ размер на вноската 151.24 лв.
Жалбата е неоснователна.
Въззивният съд не споделя доводите по същество, изложени в жалбата, че уговорените от
страните допълнителни услуги не били задължително условие за отпускане на кредита, а
били избрани от потребителя, както и че същите не били свързани с дейността на заявителя
по кредитирането.
На първо място, не е представено искането за отпускане на потребителски кредит, поради
което не може да се направи обоснован извод, че длъжникът действително е имал опция да
избере тези допълнителни услуги.
Неоснователна е и тезата на жалбоподателя, че допълнителните услуги не били във връзка с
дейността по кредитиране. Видно от общите условия /чл.15, ал.1/, допълнителните услуги
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит / в жалбата се твърди, че
длъжникът се е възползвал от тях/ касае приоритетното разглеждане на искането за
отпускане на кредита, което според настоящият съдебен състав е неразривно свързано с
неговото усвояване. За другите услуги по чл.15, ал.2 от ОУ- отлагане на вноски, няма
подобно твърдение. Налага се извод, че в ДПК е уговорено предварително заплащане на
възнаграждение за услуга, която реално не е предоставена на заявителя, като същото е
разсрочено и включено в погасителните вноски като част от общия размер на дълга.
Същевременно в жалбата е извършено позоваване на разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗЗП, че
съдът не разполага с възможност за проверка за неравноправност на клаузите, свързани с
допълнителните услуги и тяхното заплащане, понеже касаели основния предмет на
договора, което по съществото си представлява признание, че допълнителните услуги,
посочени в споразумението за закупуване на пакет допълнителни услуги, касаят именно
задължението на кредитора по договора за кредит- да предостави срещу възнаграждение
заемната сума на кредитополучателя. Т.е. възнаграждението за тези „допълнителни услуги“
следва да бъде включено в ГПР на основание чл.19, ал.1 от ЗПК, което в случая очевидно не
е сторено, тъй като общия размер на възнаграждението за допълнителни услуги възлиза на
2000 лв., което е колкото отпуснатата в заем сума / 2000 лв./, а размера на ГПР в процесния
ДПК е 49,89% .
Така са заобиколени забраните на чл.10а, ал.2 ЗПК и на чл.19, ал.4 ЗПК, което води до
нищожност на клаузите за уговореното възнаграждение по споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги.
Ето защо, процесните суми, претендирани като възнаграждение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги са недължими от ответника. Заявлението за заплащането им
3
противоречи на императивните разпоредби на закона /ЗПК/, поради което районният съд
правилно и законосъобразно е отказал издаването на заповед за изпълнение за това
възнаграждение.
Тъй като крайните изводи на въззивната инстанция по отношение на претенцията за
възнаграждението за пакета от допълнителни услуги съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, в тази му част обжалваното разпореждане следва да бъде
потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№24497/18.11.2021г. подадена от "Профи
Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Средец, бул. "България" № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез юрисконсулт Радина Илиева
против Разпореждане по ч. гр. д. №7630/21 по описа на РС – Бургас, с което заповедният
съд е отхвърлил заявлението за издаване на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ЦВ. Д. ИВ. с ЕГН ********** с адрес: ***, за
следните суми: 399,96 лв. – възнаграждение за закупена услуга “Фаст“ и 933,32 лв. –
възнаграждение за закупена услуга “Флекси“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4