Р Е Ш Е Н И Е
№ 74 том 1 стр. 76
Гр. Кула, 26.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен
съд Кула, в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Петър Живков
със секретаря
Нели Йончева и с
участието на прокурора ............................
като разгледа докладваното от председателя Петър Живков гражданско
дело № 161 от 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.124 ал.1 във връзка с чл.415 ал.1 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), и чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД)
от СТАВЕН АД с ЕИК: ********* гр.Сливен ул. Добри Чинтулов № 16,
представлявано от Стайко Иванов Стайков – управител, против Н.З.М. с ЕГН: **********,*** за установяване, че ответника дължи на ищеца сумата 544.80 лева
наемно възнаграждение за стопанската 2016/2017 г. и 2017/2018 г по
договор за наем на земеделска земя №180 от 25.07.2016 г. с 42.62 лева мораторна
лихва от 01.09.2017 г до 18.03.2019 г с 15.04 лева мораторна лихва от 01.09.2018г до 18.03.2019 г., както и разноските по заповедното производство от 25.00
лева такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Иска се присъждане на
разноските по делото от 25.00 лева такса и 300.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
От ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който
признава исковете.
Ищеца е поискал постановяване на решение при признание на иска.
Съгласно чл.237 ал.1 от ГПК
когато ответника признае иска съдът се произнася съобразно признанието на иска,
като според ал.2 от тази разпоредба в мотивите на решението се излага, че то се
основава само на признанието на иска.
Съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на решение при признание на иска, тъй като е
налице такова признание, което се подкрепя от събраните по делото
доказателства, и от друга страна няма пречки за това, с оглед забраната за
постановяване на решение при признание на иска, когато признатото право
противоречи на закона и морала или е признато право, с което страната не може
да се разпорежда.
Съдът намира, че на ищеца следва
да се присъдят разноските за платена
държавна такса в размер на 25.00 лева и 300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.З.М. с ЕГН: **********,***
дължи на СТАВЕН АД с ЕИК: ********* гр.Сливен ул. Добри Чинтулов № 16,
представлявано от Стайко Иванов Стайков - управител, сумата 544.80 лева
наемно възнаграждение за стопанската 2016/2017 г. и 2017/2018 г по
договор за наем на земеделска земя №180 от 25.07.2016 г. с 42.62 лева мораторна
лихва от 01.09.2017 г до 18.03.2019 г с 15.04 лева мораторна лихва от 01.09.2018г до 18.03.2019 г., както и разноските по заповедното производство от 25.00
лева такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.З.М.
с ЕГН: **********,*** да заплати на СТАВЕН АД с ЕИК: ********* гр.Сливен ул. Добри Чинтулов № 16,
представлявано от Стайко Иванов Стайков – управител, сумата от 25.00 лева държавна такса и
300 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Видин в двуседмичен срок от
връчването му.
Председател: