РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Бургас, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря МИРОСЛАВА ХР. ЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120103794 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на Я. К. К. против „Алупласт - ЖТГ“
ЕООД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата следните суми:
933.77 лв. – неплатени нетни трудови възнаграждения за месеците февруари и март на
2021 год., ведно със сборна мораторна лихва в размер на 13.73 лв., начислена върху
трудовите възнаграждения за месеците януари, февруари и март на 2021 год. за
периода от съответния падеж до 05.03.2021 год. - за възнаграждението за м.януари,
респ. до 30.05.2021 год. - за възнагражденията за месеците февруари и март; 1503.40
лв. - неплатено възнаграждение за положен извънреден труд в периода от м.юни 2020
год. до м.февруари 2021 год. в размер на 158 часа, ведно със сборна мораторна лихва в
размер на 78.49 лв., начислена върху всяко месечно възнаграждение за извънреден
труд за периода от съответния падеж до 30.05.2021 год.; 114.13 лв. - обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно с мораторна лихва в размер на 0.98 лв.,
начислена за периода от 01.05.2021 год. до 30.05.2021 год.; 114.13 лв. - обезщетение за
неспазено предизвестие; 1000 лв. - обезщетение за имуществени вреди, причинени от
несвоевременно оформяне и предаване на трудовата книжка, довело до невъзможност
за започване на друга работа, евентуално - 570.64 лв., представляваща обезщетение в
размер на последното дължимо възнаграждение за м. март 2021 год., евентуално - 996
лв., представляваща неполученото обезщетение за безработица за периода от
15.03.2021 год. до 14.07.2021 год.; 3000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни преживявания от заболяване, получено при работа в
неподходящи условия, както и от психически тормоз, злепоставяне и уронване на
авторитета й; законната лихва върху посочените суми, начиная от 31.05.2021 год. до
окончателното им изплащане.
Така предявени, искoвете са с правно основание в в чл.128, т.2
вр. с чл.242 от КТ, чл.220 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ, чл.226, ал.2 от КТ, чл.45 вр. с чл.49
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, и както с определението по чл.140 от ГПК е прието - са
допустими.
С отговора на исковата молба процесуалният представител на
ответното дружество е предявил, при условията на евентуалност, възражение с правно
основание в чл.55, ал.1 от ЗЗД, за прихващане на свое вземане за надплатени 39.94 лв. с
вземането на ищцата за обезщетение за неизползван платен отпуск.
В съдебно заседание се поддържат от пълномощника на ищцата
и от нейния съпруг, които ангажират доказателства и претендират деловодните
разноски.
Процесуалният представител на ответното дружество оспорва
1
исковете. Също ангажира доказателства и моли за присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение, по
силата на което от 01.06.2020 год. ищцата е изпълнявала длъжността „т*****“ в
ответното дружество, което правоотношение е било прекратено едностранно от К., с
предизвестие.
Впрочем, в тази връзка са представените от нея и приети: трудов
договор с уговорени пълно работно време, срок за изпитване 6 месеца и срок на
предизвестието от 60 дни; предизвестието, отправено на 15.01.2021 год. и заповедта за
прекратяване на трудовия договор от 15.03.2021 год.
Сред основните задължения, произтичащи от длъжностната
характеристика за заеманата от К. длъжност са: осигурява всички необходими условия
за нормалната работа на управителя; осигурява изпълнението на разпорежданията на
управителя на фирмата; при изпълнение на служебните задължения се грижи за доброя
имидж на фирмата; изпълнява други задачи, възложени му от пряк ръководител, в
рамките на професионалната квалификация и умения, които притежава.
На 09.02.2021 год., със своя заповед, управителят на ответното
„Алупласт ЖТГ“ ЕООД е възложил на Я.К. да започне сдаване на работата си, което тя
е отказала да стори, отговаряйки писмено, с пространствено изложени мотиви.
След прекратяване на трудовия й договор - на 23.03.2021 год.,
ищцата е поискала, в срок до 12.00 часа на същия ден, да й се предаде трудовата
книжка, надлежно оформена, както и свързаните с прекратяване на правоотношението
документи.
Това не е сторено, като й е отговорено, че управителят е в
отпуск, но при завръщането си ще ги оформи и предаде незабавно.
На 29.03.2021 год. ищцата е получила „уведомително писмо“ от
„*****“ ООД, че е одобрена за заемане на длъжност „*****“, считано от 01.04.2021
год. при основно възнаграждение от 1000 лв. месечно, като й е указано, че следва да
представи пакет документи, сред които копие от трудова книжка и оригинал - за
сверка.
Според действащия и утвърден за „Алупласт ЖТГ“ ЕООД
правилник за вътрешния трудов ред, работното време за заеманата от ищцата длъжност
е било 7 часа и 30 минути, след приспадане на трите регламентирани почивки.
С уведомление от 05.07.2021 год., получено от К. на 07.07.2021
год., същата е поканена в офиса на ответното дружество да получи документите по
прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата си книжка, както и дължимите
възнаграждения и обезщетения.
На същия ден - 07.07.2021 год., с писмено уведомление, ищцата
е изискала от отдел ТРЗ на ответното дружество да й се изплатят дължимите
възнаграждения и обезщетения по посочена сметка, ведно с лихви за забава, а
трудовата книжка и заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение да й се
изпратят до посочен от нея офис, с опция „преглед“.
На 09.07.2021 год. на К. са предадени заповед за прекратяване
на трудовото й правоотношение и трудова книжка, за което е съставен протокол.
Датата на протокола е поправена от ищцата на 16.07.2021 год., както впрочем е
сторено и със заповедта за прекратяване на правоотношението.
Със свое уведомление от 12.07.2021 год. тя е поискала от отдел
ТРЗ в ответното дружество да поправят датата, на която е връчена заповедта; да и
начислят и впишат обезщетение за неспазен срок на предизвестие; в трудовата й
книжка да впишат вярната дата, в противен случай ще счита това като опит за измама.
След изпълнение на горното е изискала и да се актуализира датата на приемо-
предавателния протокол.
На това уведомление е отговорено, че допуснатата грешка в
трудовата книжка е отстранена и е обяснено подробно по какъв начин е формирана
сумата, която й се дължи.
Заплатите за м.февруари и март на 2021 год., заедно с
обезщетенията по чл.220 и чл.224 от КТ, общо възлизащи на 1133.93 лв., са изплатени
на 14.07.2021 год. по банков път.
За м.януари 2021 год. заплатата си, в размер на 539 лв., ищцата е
получила на ръка, срещу ордер без дата.
2
Според представена от Бюрото по труда - гр.Бургас справка,
ищцата е била регистрирана като безработна от 22.03.2021 год. до 23.08.2021 год.,
когато е започнала работа.
Изслушано е заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза, според което възнаграждението за м.февруари 2021 год. възлиза на 452.71
лв., за м.март 2021 год. - на 281.78 лв., след удръжки и при отчитане на ползван отпуск
по болест. Експертът е изчислил и размерите на обезщетенията, дължими при
прекратяване на трудовия договор, за неспазено предизвестие - в размер на 57.06 лв. и
за неизползван платен отпуск - в размер на 342.38 лв., а оттам и всички дължими при
прекратяване на трудовия договор суми на 1093.99 лв., като е отбелязал, че са
надплатени 39.94 лв. до фактически изплатената на ищцата сума от 1133.93 лв.
Изслушани са и показанията на свидетелите Р*, Я*, Д* и Х*.
Според св.Р*, също работил в ответното дружество, работното
място на ищцата било във фоайето, пред кабинета на управителя. При едно от
последващите си посещения забелязал, че тя вече не е там, а в друга стая - празна, с
бюро и стол, в която било по-студено, отколкото на предното място. Работното време
било от 8 ч. до 17.30 ч., като почивките се ползвали от всички, вкл. и от К..
Св.Я* споделя, че в началото на миналата година е търсил човек
за работа във фирмата си. Затова разговарял с ищцата, договорили условия и обяснил
за необходимите документи, но тя му обяснила, че документите и са задържани от
предишния работодател. Свидетелят позвънил на последния с опит да помогне К. и той
доброволно да уредят отношенията си, но му било обяснено, че с нея не можели да
постигнат консенсус, независимо от условията на работа, в които я поставят.
Показанията на св.Д* са по-непосредствени, т.к. същата е
присъствала на интервюто й за работа и преди назначаване на ищцата е вършела
същата работа. Помни за случай през м.януари или февруари на 2021 год., в който при
смяна за обедна почивка, К. й споделила, че е отказала да изпълни възложена й задача,
понеже не й влизало в задълженията. В същия ден са се провели разговори между нея и
ръководството на дружеството, а на другия ден искала да разговаря с управителя.
Работното място било във фоайето, в което имало едно бюро със стол и мека мебел.
След като отказала да изпълни възложеното й, управителят възложил на свидетелката
да изпълнява длъжността на ищцата, понеже изгубил доверие в нея и се притеснявал за
големия обем обработвани от нея документи. В този ден К. стояла цял ден на дивана и
се занимавала с телефона си, като била ядосана на свидетелката, че върши нейната
работа. Освен това поискала да й се обособи ново работно място, което било сторено, а
там също и били възлагани задачи. Новото й работно място не било по - студено от
предходното, но в деня, в който се преместила от дивана, К. излязла в болничен, като и
други колеги се оплаквали, че с нея комуникацията е трудна. Свидетелката разказва
още, че всеки ден ищцата е ползвала обедната си почивка, защото тя я е сменяла, а
другите две почивки всеки си ги ползвал според нуждата.
Св.Х* също знае за конфликт между К. и управителя,
провокиран от отказа й да изпълни поставена задача - да обработи пратка. Поискала и
да й се обособи нейно работно място, което й било осигурено. В същия ден прекият
ръководител й е предложил да прекратят трудовия договор по взаимно съгласие или тя
да подаде заявление, без да й търсят обезщетение за неспазено предизвестие. Вместо
това тя си взела болничен, а като се върнала, депозирала предизвестие за напускане.
Поискала и отпуска си, който прекъснала с нов болничен, а в срока на предизвестието
не била препятствана да върши задълженията си, единствено е поискано от нея да
сдаде работата.
Съдът, въз основа на така установените факти, намира исковете
за частично основателни.
Неоснователни са изцяло исковете по чл.128, т.2 във вр. с чл.242
ит КТ - за заплащане на положен извънреден труд за положен извънреден труд в
периода от м.юни 2020 год. до м.февруари 2021 год. и за заплащане на
възнагражденията за м.февруари и м.март 2021 год. Неоснователността на първия иск
произтича от неговата недоказаност - доказателства за полагането на извънреден труд
липсват, а неоснователността на втория е резултат от извършено в хода на процеса
(след депозиране на исковата молба) плащане, дори в по-висок от дължимия размер.
Следователно, изначално неоснователени са и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД - за лихва
за забава върху възнаграждението за извънреден труд, както и върху възнаграждението
за м.януари 2021 год, последния поради липса на данни за забавено плащане.
Частично е основателен искът със същата правна квалификация,
но за мораторната лихва върху възнагражденията за м.февруари и м.март 2021 год.,
доколкото същите не са платени на съответните падежи, а на 14.07.2021 год.
Следователно, за периода на забавата - от съответния падеж, до 30.05.2021 год.,
3
сборната мораторна лихва върху дължимите възнаграждения, изчислена по реда на
чл.162 от ГПК, възлиза на 9.90 лв., а за периода от депозиране на исковата молба на
31.05.2021 год. до 13.07.2021 год. - на 8.97 лв. или 18.87 лв. общо.
Неоснователни, поради плащане в хода на процеса, са и
исковете по чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ - за обезщетение за неспазено
предизвестие и за обезщетение за неизползван отпуск, което налага възражението за
прихващане да не се разглежда.
За разлика от трудовото възнаграждение обаче, обезщетението е
изискуемо след покана, чиято роля изпълнява исковата молба, с депозиране на която
работодателят е поставен в забава. Затова, неоснователен е искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД
- за лихва за забава върху обезщетението за неизползван отпуск, за периода,
предхождащ исковата молба, защото покана няма. Но основателни са претенциите за
законната лихва за периода от 31.05.2021 год. до 13.07.2021 год., начислена върху
изплатеното обезщетение за неспазено предизвестие, възлизаща на 0.70 лв., както и за
законната лихва върху изплатеното обезщетение за неизползван отпуск, в размер на
4.18 лв.
Изцяло неоснователни, поради недоказаност, са и исковете по чл.226,
ал.2 от КТ и чл.45 вр. с чл.49 от ЗЗД - за обезщетение за имуществени вреди,
причинени от несвоевременно оформяне и предаване на трудовата книжка, довело до
невъзможност за започване на друга работа, евентуално за обезщетение в размер на
последното дължимо възнаграждение за м. март 2021 год., евентуално за неполученото
обезщетение за безработица за периода от 15.03.2021 год. до 14.07.2021 год., както и за
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания от
заболяване, получено при работа в неподходящи условия, както и от психически
тормоз, злепоставяне и уронване на авторитета й.
Липсват доказателства ищцата да е претърпяла вреди от
имуществен характер, които да са в резултат от несвоевременно оформяне на трудовата
й книжка. Първо - липсата на трудова книжка, още по - малко несвоевременното й
оформяне, никога не е представлявала, а и понастоящем, според действащото
законодателство, не е пречка за сключване на трудов договор с последващ
работодател. Освен това, в показанията на св.Я* - евентуалният нов работодател,
близък със съпруга на ищцата, се съдържат данни и за друга вероятна причина, поради
която ищцата не е започнала работа при него - „Поговорихме (с управителя на
„Алупласт ЖТГ“ ЕООД - б.а.), но за мен беше странно коментарът му, че независимо
при какви условия е поставена да работи, не можели да постигнат консенсус…“, която
характерова особеност на ищцата се подкрепя и от показанията на останалите двама
свидетели Д* и Х*, както и от съдържанието на водената между К. и ответното
дружество кореспонденция, а също и от изразените „съмнения“ за необективност у
проверяващите от ДОИТ, които също не са пропуснати в исковата молба.
Опровергани от наличната по делото справка се оказаха и
ищцовите твърдения за невъзможността да се регистрира в Бюрото по труда и получава
обезщетение за безработица, т.к. седмица след претратяване на трудовото й
правоотношение - на 22.03.2021 год., но преди да и е предадена оформената трудова
книжка, тя е съумяла безпроблемно да се регистрира като безработна.
Липсват и доказателства ищцата да е претърпяла негативни
преживявания от заболяване, получено при работа в неподходящи условия, както и от
психически тормоз, злепоставяне и уронване на авторитета й. Тъкмо обратното - от
доказателствата може да се заключи, че всички служители от отдел ТРЗ и двете
свидетелки-нейни колеги, както и управителя, са били обект на некоректно отношение
от страна на ищцата, която с оглед демонстративното си поведение, в никакъв случай
не е потърпевша, а първопричинител на конфликта, от който се домогва да извлече
полза. Нейно е било изискването за обособяване на самостоятелно работно място и то е
било удовлетворено, като извън настоящия коментар остават ежемесечните отпуски по
болест с почти еднакви диагнози. Като обобщение - налага се извода, че настоящото
дело е опит на ищцата да извлече полза от собственото си некоректно поведение, който
не следва да бъде толериран.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което исковете да
се уважат за основателните им размери, като на страните, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК се присъдят разноски, които за Я.К. възлизат на 0.85 лв. - възнаграждение
за адвокат, съобразно уважената част от исковете, а за „Алупласт ЖТГ“ ЕООД - на
14.96 лв. - такса за съдебни удостоверения, съобразно отхвърлената част от исковете.
На тази страна адвокатско възнаграждение не се присъжда, т.к. в представения до
приключване на съдебното дирене договор за правна помощ липсва отбелязване то да е
било изплатено.
На основание чл.78, ал.6 вр. с чл.83, ал.1 от ГПК, ответното
„Алупласт ЖТГ“ ЕООД следва да заплати по сметка на БРС - държавна такса от 50 лв.
4
и депозит за вещо лице в размер на 0.71 лв.
Понеже при предявяване на иска за неимуществени вреди,
който не касае трудов спор по см. на чл.357 от КТ, не е била събрана дължимата
държавна такса, ищцата следва да заплати такава по сметка на БРС, в размер на 120 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление:
гр.Б****, представлявано от Т* Ж* С*, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на
Я. К. К. от гр.Б****, ЕГН - **********, следните суми: 18.87 лв., представляваща
сборна мораторна лихва, начислена върху трудовите възнаграждения за м. февруари и
м.март на 2021 год., за периода от съответния падеж до 13.07.2021 год.; сумата от 0.70
лв. - мораторна лихва, начислена върху изплатеното обезщетение по чл.220 от КТ за
неспазено предизвестие, за периода от 31.05.2021 год. до 13.07.2021 год.; сумата от
4.18 лв. - мораторна лихва, начислена върху изплатеното обезщетение по чл.224 от КТ
за неизползван отпуск, за периода от 31.05.2021 год. до 13.07.2021 год.
ОТХВЪРЛЯ, поради неоснователност, исковете на Я. К. К.
против „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД, за осъждане на ответното дружество да й заплати: -
нетните трудови възнаграждения за месеците февруари и март на 2021 год. в размер на
933.77 лв.; - сборна мораторна лихва върху неплатените възнаграждения за месеците
януари, февруари и март на 2021 год. - за горницата над уважения до пълния предявен
размер от 13.73 лв.; - трудово възнаграждение от 1503.40 лв. за положен извънреден
труд в периода от м.юни 2020 год. до м.февруари 2021 год. в размер на 158 часа, ведно
със сборна мораторна лихва в размер на 78.49 лв., начислена върху всяко месечно
възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 30.05.2021 год.;
- обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 114.13 лв., ведно с
мораторна лихва в размер на 0.98 лв., начислена за периода от 01.05.2021 год. до
30.05.2021 год.; - обезщетение за неспазено предизвестие в размер на 114.13 лв.; -
обезщетение за имуществени вреди, причинени от несвоевременно оформяне и
предаване на трудовата книжка, довело до невъзможност за започване на друга работа,
в размер на 1000 лв., евентуално - обезщетение в размер на 570.64 лв. - последното
дължимо възнаграждение за м. март 2021 год., евентуално - неполученото обезщетение
за безработица за периода от 15.03.2021 год. до 14.07.2021 год. в размер на 996 лв.; -
обезщетение в размер на 3000 лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни
преживявания от заболяване, получено при работа в неподходящи условия, както и от
психически тормоз, злепоставяне и уронване на авторитета й.
ОСЪЖДА „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД да заплати на Я. К. К.
деловодни разноски в размер на 0.85 лв.
ОСЪЖДА Я. К. К. да заплати на „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД
деловодни разноски в размер на 14.96 лв.
ОСЪЖДА „Алупласт - ЖТГ“ ЕООД да заплати по сметка на
БРС държавна такса в размер на 50 лв., както и депозит за вещо лице в размер на 0.71
лв.
ОСЪЖДА Я. К. К. да заплати по сметка на БРС държавна такса
в размер на 120 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5