Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 511
Добрич, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Добрич, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета
година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша
докладваното от председателя административно дело № 223/ 2019 г.
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба от „****“ ЕООД, представлявано от В.В.С.,
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „****“ бл. 46, вх. Д, партер,
ЕИК ****, срещу Заповед № 217 от 05.03.2019 г. на Кмета на Община Добричка.
С жалбата се
настоява, че оспорената Заповед е незаконосъобразна и се иска нейната отмяна,
алтернативно се иска прогласяването ѝ за нищожна. Претендират се съдебно -
деловодни разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Ю.О.,
която оспорва жалбата по изложените основания. На първо място иска да бъде
прогласена нищожността на оспорения акт, като твърди, че не изхожда от лицето,
сочено за негов издател, не отговаря на изискванията за форма – липсват правни
и фактически основания за издаването ѝ, издадена е в противоречие на
административнопроизводствените правила, като за започване на производството не
са уведомени заинтересованите лица, не са изяснени фактите и обстоятелствата от
значение за спора. Настоява за некомпетентност на съставителите на акта, като
твърди, че те не са измежду оторизираните лица, компетентни да извършат
процесната проверка и да съставят Констативен акт. На следващо място излага
доводи за материална незаконосъобразност на Заповедта. Сочи, че в нея няма дата
на извършване на строежа, поради което не може да се направи преценка дали той
е търпим или не.
Ответникът, Кметът на Община Добричка, представя писмен
отговор по жалбата, с който оспорва същата.(л. 42) В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява. Представлява се от процесуален представител, адв. П.В.,
надлежно упълномощен, който оспорва жалбата. Претендира съдебно - деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, съответно приложимия закон, намира за установено следното:
Предмет
на процесното оспорване е Заповед № 217/ 05.03.2019 г. на Кмета на община Добричка,
с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 3, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2
от ЗУТ е наредено на „****“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ж.к. „****“ бл. 46, вх. Д
партер, представлявано от В.В.С., да премахне като възложител, незаконен строеж „Ограда“, VІ категория,
намиращ се в поземлен имот с идентификатор 56695.13.23 в землището на с. Плачи
дол, община Добричка, като е определен срок от 1 (един) месец за доброволно
изпълнение на административния акт, считано от влизане в сила на Заповедта,
както и на основание, при неспазване на срока за доброволно изпълнение, да се
извърши принудително изпълнение по реда на чл. 225а, ал. 3 от ЗУТ за сметка на
възложителя.(л. 6 – 7)
Премахването
е разпоредено при следната фактическа обстановка:
По
повод постъпила жалба, именована „Искане“ (л. 22 – 29), в община Добричка са
извършени проверки на 08. 01. 2019 г. и на 30.01.2019 г. (л. 17 – 21) в
поземлен имот с идентификатор 56695.13.23 в землището на с. Плачи дол, за което
са съставени протоколи от същите дати.
Впоследствие
е съставен и Констативен акт (КА) № 1/ 12.02.2019 г. от Директор Дирекция
УТСОСПООС към община Добричка, Главния архитект на общината и Гл. специалист
строителен техник и контрол по строителството в Дирекция УТСОСПООС към общината.
(л. 14 – 16)
В
КА е отразено, че имотът е собственост на “****“ ЕООД, съответно, че строежът в
поземления имот е собственост на същото дружество. Посочен е документът, легитимиращ
дружеството като собственик – нотариален акт № 141, том VІІІ, дело № 1420/ 2014
г. (номерът е от регистъра на нотариуса). Описани са извършените проверки и
лицата, участвали в тях, вкл. управителя на дружеството при тази на 08.01.2019
г., представител на дружеството при тази на 30.01.2019 г. и управителя на строителя
при втората проверка. Изрично са указани участниците в строителството, като е
отразено, че няма проектант, няма консултант, няма строителен надзор. В Раздел
ІІ „Представени строителни книжа и документи“ е записано, че за строеж „Ограда“
няма строителни книжа. С писмо изх. № Ж – 76#2/01.02.2019 г. е изискано дружеството
да представи строителни книжа и документи в срок до 7.02.2019 г. При
извършването на двете проверки и след писменото искане не са представени
никакви строителни книжа и документи. Отразено е, че констатациите са въз
основа на съхраняваните в архива на община Добричка документи и на
представените от „Жилфонд – инвест“ ЕООД гр. Добрич. В Раздел ІІІ „Изпълнение
на строежа“ е описан строежът „Ограда“ съобразно изготвената окомерна скица в
КА. Плътна ограда (Б) е средно с височина 2.30 м и дължина около 75 линейни
метра. Плътна ограда (А) е с монтирани върху плътната част рехави поцинковани
оградни пана с височина 1.20 м, монтирани към колони от бетонови блокове с
височина 2.10 м над бетоновата основа. Според КА строителството на оградата не
е завършено.
В
КА е прието, че строителството е извършено без разрешение за строеж, в
нарушение на правилата и нормативите за застрояване (масивна ограда извън
населено място) и без протокол за линия, както и че строежът се изпълнява при
условията на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и е несъвместим с предназначението на
територията. Счетено е, че са нарушени разпоредбите на чл. 148, ал. 1 и чл. 48,
ал. 8 от ЗУТ. В КА е отразено, че е основание за започване на административно
производство по реда на чл. 224а, ал. 5 във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за
спиране изпълнението на строежа, както и на административно производство по
реда на чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2 от ЗУТ за премахване.
КА е
надлежно връчен на управителя на дружеството – В.В., на 21.02.2019 г. Възражения
по КА не са постъпили.
С
оглед описаните факти и обстоятелства, е издадена Заповедта, на основание чл.
225а, ал. 1 и ал. 3 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Заповедта е връчена
на управителя на дружеството – жалбоподател на 11.03.2019 г.(л. 10) Жалбата е
подадена на 25.03.2019 г., видно от печата върху нея. В този смисъл е подадена
от засегнатото от Заповедта лице, в законоустановения четиринадесетдневен срок,
поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Производството
по издаване на Заповедта е започнало със съставянето на цитирания вече Констативен
акт № 1/ 12.02.2019 г. от служители на община Добричка. Освен размерите на оградата,
в КА са посочени материалите, от които е изработена.
Като
доказателство е приет Протокол от 30.01.2019 г. във връзка с извършена проверка
в процесния имот и по отношение процесния обект, като в същия е отразено, че е
извършена проверка на строеж ограда. Според Протокола е изпълнено ограждане на
поземлен имот с идентификатор 56695.013.023 по КВС на с. Плачи дол, като 75 м
са плътна ограда в източната част с височина 1.9 блокчета, 2.10 м колони и
бетон от 0.40 м. Останалата част е заградена с рехава ограда с височина 40 см
плътна част, 1.20 м мрежа, бетонова основа от 40 до 80 см.(л. 18)
На
08.01.2019 г. е изготвен първи Протокол
за проверка, извършена в присъствието на управителя на дружеството, касаеща
обектите, изградени в поземления имот, като в този Протокол е отразено, че
имотът е ограден с плътна ограда в източната част с височина около 2.20 м, а в
останалата част – дъно и западна посока с ажурна ограда с височина около 2.20
м, състояща се от бетонов цокъл с височина 60 см, бетонови колони и метални
пана между тях. За изпълненото ограждане на поземления имот е прието, че е без
разрешение за строеж и в противоречие с разпоредбите на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ,
определящи, че извън границите на урбанизираните територии се допуска
поземлените имоти да се ограждат само с леки огради.(л. 21)
Като
доказателство по делото са приети нотариални актове № 127, том ХХVІ, дело 4814/
2014 г. на Службата по вписванията (л.58) и № 2, том ХХV, дело № 4496/ 2014 г. на
Службата по вписванията (л. 59) за покупка на имоти с №№ 013022 и 013023 по КВС
на село Плачидол.
По искане на
жалбоподателя по делото е назначена съдебно – техническа експертиза с вещо лице
архитект. (л. 51 – 52) Съгласно заключението на вещото лице в имота е изпълнено
строителство ограда, като е приложена схема към заключението за изпълненото
строителство. Вещото лице сочи, че от южната страна, при входа /към пътя Добрич
– Балчик/ е изпълнена бетонна основа с височина към средно прилежащия терен
около 60 см. Оставени са два участъка с дължина по около 6 м за транспортен
достъп до имотите. От т.3 до т.4 по схемата е изпълнена плътна ограда от
бетонни блокчета и колони също от бетонни блокчета 30/30 см със средна височина
на оградата от 2.20 м. Дължината на този участък е около 75 метра.(л. 54, сн.
4) В останалата част оградата е с плътна част до 60 см, като над плътната част
между колонките от бетонни блокове са монтирани прозирни телени пана с височина
около 1.20 – 1.30 м, а височината на колонките е около 1.90 м.
Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ Заповедта по ал. 1 се издава въз основа
на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва
на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Така
събраните доказателства сочат, че при издаване на оспорената Заповед не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му на
това основание.
В хода на административното производство е съставен и Констативен
протокол, който обективира констатациите от извършената на място проверка от
страна на служители на общината. От него се установява, че в имот № 23
(идентификатор 56695.013023) е изградена „Фабрика за производство на мливо“, ЗП
– 897.40 кв. м, РЗП – 1016 кв. м въз основа на Разрешение за строеж № 83/
08.12.2015 г., издадено от главния архитект на община Добричка на името на „****“
ЕООД. Разрешението за строеж е влязло в сила на 23.12.2015 г. Строителната
площадка за изграждане на фабриката е открита на 21.10.2016 г. В същия имот е
издадено и Разрешение за строеж № 4/ 19.01.2016 г. на името на дружеството за
строеж „Склад и кантар“, влязло в сила на 04.02.2016 г. За изграждането на
двата разрешени строежа са налице строителни книжа, включително одобрени
инвестиционни проекти. При проверката е установено, че производствената част на
фабриката е завършена и е с монтирано технологично оборудване, а
административната част е на етап довършителни работи. Установени са отклонения
от предвижданията на проекта. В северната част на имота, съобразно РС, е
започнало изпълнение на строеж „Склад с инвентар“. Имотът е ограден, като е
описан начинът на ограждане.
С
оглед разпоредбата на 225а, ал. 1 от ЗУТ, предвид процесния строеж, неговата
категория и местоположение, Заповедта е издадена от компетентен орган - Кмет на
община Добричка, надлежно подписана от същия, за което е налице и изрично
изявление от страна на заемащия длъжността Кмет на община Добричка към
процесния момент, поради което възражението за нищожност на това основание е
неоснователно.(л. 57)
Правилно,
в свое становище от 10.07.2019 г., процесуалният представител на ответника по
възражението за некомпетентност на съставителите на КА, е посочил, че КА следва
да бъде съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, т.е. от служителите
на общинската администрация за контрол по строителството. (л. 71 – 72) Това
условие в случая е изпълнено. В подкрепа на компетентността на съставителите са
и приложените, подписани от тях, длъжностни характеристики.(л. 73 – 81)
Административният
акт е издаден, в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички
задължителни реквизити, съобразно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК.
Административният орган е посочил фактическите основания, подробно описани
вече, като на тях кореспондират изложените правни основания.
Заповедта
е издадена и в съответствие с материалния закон. Безспорно се установи по
делото, че касателно процесния обект към датата на проверката липсва въобще Разрешение
за строеж. Такова не беше представено и в хода на съдебното производство,
независимо от дадените указания на жалбоподателя. По делото не е спорно
наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ - масивна ограда,
както и липсата на строителни книжа и разрешение за строеж. Не е спорно и, че процесната
ограда би следвало да се определи, като строеж от шеста категория, по смисъла
на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. Липсата на издадени строителни книжа принципно
прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и
подлежащ на премахване, ако не е установена пречка за това. Видно от
разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, строеж или част от него е
незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. В конкретния случай, както вече се посочи, безспорно
става въпрос за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, съгласно която
"строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради,
постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация,
реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от
Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности,
огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и
спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със или без промяна на предназначението.
Освен това,
съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 8 ЗУТ извън границите на урбанизираните територии и
в неурегулираните части на населените места се допуска поземлените имоти да се
ограждат само с леки огради, съобразени с изискванията по ал. 2. Няма спор по
делото, че се касае за строеж в имот извън границите на урбанизирана територия.
Това се установява и от приложените по делото нотариални актове. Оградата обаче
в случая, освен че е изпълнена без строителни книжа, в частност Разрешение за
строеж, но е и плътна, средно с височина 2.20 м, изпълнена с бетонови блокчета.
Доказателство в тази насока са както изготвените при проверката протоколи и
Констативен акт, надлежно връчен,така и заключението на вещото лице с
приложения снимков материал, което заключение съдът кредитира като компетентно
дадено, еднопосочно с КА и съдържащата се в него окомерна скица, неоспорено от
страните. Не е налице противоречие между заключението на вещото лице и КА,
съответно окомерната скица, както претендира в пледоарията по същество
процесуалният представител на жалбоподателя. Напротив, вещото лице изрично е
отразило, че са оградени двата имота – 22 и 23 и за яснота е указало – жълт
контур на Приложение № 1 (л. 51) От т.3 до т.4, на 75 линейни метра, е посочило
вещото лице е изградена плътна ограда със средна височина 2.20 м, като в
съдебно заседание уточнява, че теренът има денивелация. (л. 53) В Заповедта
изрично е записано: “…Част от изпълнената в източната част плътна ограда с
височина 2.30 м и дължина около 75 линейни метра…“ По същия начин е отразено изпълнението
на оградата в заключението, като разминаването от 10 см във височината беше
обяснено с денивелацията на терена.
Вярно е, че
в оспорената Заповед няма дата на изпълнение на строежа, но Заповедта като
индивидуален административен акт не съществува самостоятелно, а е част от
цялата административна преписка по издаването ѝ. В тази връзка следва да
се има предвид следното:
Имотът е
закупен през 2014 г., видно от приложените по делото нотариални актове. Изграждането
на разрешените обекти е започнало през 2016 г. Видно от приложените по делото
фактури, през 2018 г. е издадена такава за процесната ограда (л. 106, 120). В
приложената от третото лице справка (л. 106) е посочен Приемо – предавателен
протокол от 25.11.2018 г., макар и такъв да не е представен по делото. Отразено
е, че издадената фактура е осчетоводена, но незаплатена. Тези доказателства не
са оспорени от жалбоподателя. С оглед на тях се налага изводът, че оградата е
изградена след 2014 година, като може да се направи извод, с оглед отразеното
за доставка на материали през 2018 г., че е изградена през 2018 г., поради
което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че липсата на дата
пречела да се установи дали строежът, макар и без строителни книжа, не е
търпим.
При така
сторения анализ настоящият състав приема, че са налице визираните в Заповедта
нарушения, поради което правилно е разпоредено премахването на процесния обект.
Предвид
изложеното жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана. Не са налице основания за обявяване на Заповедта за нищожна.
Последната е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалния закон.
С
оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния
представител на ответника съдът следва да присъди на ответника разноски за адвокат,
като предвид приложените доказателства и списък на разноски, съответно нормата
на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, разноските
следва да са в сторения от ответника размер от 600 лв. (шестотин лева).
Така
мотивиран, Административен съд - Добрич, Първи състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба от „****“ ЕООД, представлявано от В.В.С., седалище и адрес на управление:
гр. Добрич, ж.к. „****“ бл. 46, вх. Д, партер, ЕИК ****, срещу Заповед № 217 от
05.03.2019 г. на Кмета на Община Добричка.
ОСЪЖДА
„****“
ЕООД, представлявано от В.В.С., седалище и адрес на управление: гр. Добрич,
ж.к. „****“ бл. 46, вх. Д, партер, ЕИК ****, да
заплати на община Добричка съдебно - деловодни разноски в размер на 600 лв. (шестотин
лева).
Решението
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ: