Решение по дело №135/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 136
Дата: 22 февруари 2024 г. (в сила от 13 март 2024 г.)
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20242120200135
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 136
гр. Бургас, 22.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -

МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120200135 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на П. Р. Т., ЕГН: **********, с адрес:
*******, чрез адв. Г.Б . - АК гр.Перник, срещу Електронен фиш серия К №8037454, издаден
от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на
основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В провелото се по делото съдебно заседание жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 23.08.2023г. в 17,53 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция
Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС АМГ ГТ 63 С
4МАТИК“, peг. № ** **** ** се движел с наказуема скорост 112 км/ч., при въведено
ограничение на скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.
1
Нарушението е установено и заснето под клип/снимка № 445 от „MultaRadar SD580“
с отчетен толеранс на измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП
собственикът на автомобила не е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП.
АНО приел, че последният като водач на лек автомобил „МЕРЦЕДЕС АМГ ГТ 63 С
4МАТИК“, peг. № ** **** ** е превишил разрешената максимална скорост, за населено
място с 32 км/ч., с което виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия
бил издаден Електронен фиш серия К № 8037454, с който на основание чл.189, ал.4 във вр.
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 400 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП /видно от справката на л.7 ЕФ е връчен на 15.12.2023г., а видно от
процесната жалба същата е депозирана на 28.12.2023г./, подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – на
23.08.2023г. в 17,53 часа в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в
посока от кв.Ветрен към КПП-1, лек автомобил – „МЕРЦЕДЕС АМГ ГТ 63 С 4МАТИК“,
peг. № ** **** ** се движел с наказуема скорост 112 км/ч., при въведено ограничение на
скоростта за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „MultaRadar SD580“. Системата
е заснела и записала скорост на движение на автомобила 116 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 112 км/ч.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез
системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на
23.08.2023г. в 17,53 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно
2
средство, движещо се с посочената скорост е ** **** **. Доколкото посочената снимка е
изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено
доказателство по делото Протокол от проверка №02-СГ-ИСИС/09.02.2022г., системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол
на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно
обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените
типове средства за измерване“, при справка в който се установява, че процесната система с
номер в регистъра 4888 е одобрен тип средство за измерване.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 112 км/ч. при въведено ограничение на
скоростта за движение до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган
правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а
именно чл.21, ал.2 от ЗДвП. В тази връзка следва да се подчертае, че видно от справка от
Община Бургас /л.20 от делото/, изискана по служебен почин от страна на съда, към
процесната дата – 23.08.2023г. ограничението на скоростта за движение в пътния
участък е до 80 км/ч.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес.
В конкретния случай, видно от протокола за проверка, системата за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по смисъла
на закона. Видно от приложения по делото електронен фиш /л. 8/, същият е издаден от
компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП
3
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че
същият е издаден от ОД на МВР - Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона - териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 80
км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост - 32 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. По отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с
електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното
постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието “електронен фиш” се
съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на
ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административноинформационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014г. по т.д. № 1/2013г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за
форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно
в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип „MultaRadar
SD580“, стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението.
Същата е монтирана в гр.Бургас, до Бензиностанция Ромпетрол, км.491+300км., поради
което отговаря на изискването да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен
орган. Нещо повече, по делото е приобщена и схема от Община Бургас /л.21 от делото/,
неоспорена от страните, от която се установява, че автоматично техническо средство
„Multa Radar SD 580” е стационарно монтирано на път I-6 /ПП Е-773/, в района на
км.491, до Бензиностанция Ромпетрол, в посока кв.“Ветрен“ към КПП-1, в който
участък важи ограничение на скоростта за движение до 80 км/ч., въведено със знак
В26.
Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. В процесния случай се касае за стационарно
автоматизирано техническо средство, прикрепени към земята, които се обслужват
периодично от служител за: 1. сваляне на заснетите изображения с данни за установените
нарушения на правилата за движение в случаите, когато няма изградена преносна среда
между АТСС и съответната структура на МВР и 2. осигуряване на условия за непрекъсната
4
работа на АТСС. Не се констатираха нарушения на цитираната Наредба, а възраженията на
жалбоподателя в тази насока се явяват не само неоснователни, а и бланкетни, доколкото не
се твърди никакво конкретно нарушения на правилата на Наредбата.
В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът не е подал такава декларация,
поради което и правилно именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28
от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. Съгласно чл.189з от ЗДвП
във вр. с чл.28, ал.7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона
за административните нарушения и наказания, поради което и същите не могат да бъдат
приложени от съда в настоящия случай. В тази връзка следва да се изтъкне също така, че
процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ
напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 400 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването й.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖАВА Електронен фиш серия К № 8037454, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с
който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр.
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя - П. Р. Т., ЕГН: **********, с адрес: ****** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6