М О
Т И В
И към Присъда № 422/25.11.2013 година, постановена по НОХД № 524/2013г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство
е образувано по внесен от Районна прокуратура-Елхово обвинителен
акт, с който е предявено обвинение против подсъдимите М.М.
/M. M./ и Х.Н.М. /H. N.F MA./, и двамата без гражданство, в извършване на престъпление
по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, за това, че на 26.11.2012 година около 02.50 часа,
в района на 269 гранична пирамида, находяща се в
землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, действайки в съучастие
като извършители, влезли през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията
и по реда
на задочното производство - в отсъствието на подсъдимите, призовани по реда на чл.180 ал.3 от НПК чрез служебния им защитник /по
изрично искане, заявено от двамата подсъдими в хода на ДП при разпита им като обвиняеми
лица/ и с участието на служебния им защитник, назначен от фазата на ДП – адв.Ж.Т.-А. ***, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред. В хода на
съдебното следствие въз основа на приобщените към доказателствената
съвкупност справка от ДАБ при МС и постановеното Решение на Председателя на ДАБ
в открита процедура по ЗУБ спрямо подсъдимия Х. Н.М., при липса на съмнение и
наличие на идентичност в останалите данни на подсъдимите, е допуснато уточнение
в имената им, като изписаните в обвинителния акт /в обстоятелствената и диспозитивната част на същия/ се четат като: - подсъдимият по обвинителен акт и по регистрация
в Афис
М.М. /M. M./, се чете като М. А. М.
роден в Сирия, без гражданство, с ЛНЧ **********
и с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на 12.02.2013г. и подсъдимият по
обвинителен акт и по регистрация в Афис
Х.Н.М.
/H. N.F MA./, се чете като Х. Н.М., роден в Сирия, без гражданство, с
ЛНЧ ********** и с регистрация в Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет на 18.12.2012г.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор Соня
Петрова при Елховска районна прокуратура, поддържа изцяло така повдигнатото обвинение против подсъдимите М. А. М. и Х. Н.М., като излага доводите си, поради
които счита, че от събраните
по делото доказателства е установено, че подсъдимите са осъществили както
от обективна, така и от субективна
страна престъпния състав на вмененото
им престъпление по
чл.279 ал.1 вр.с чл.20
ал.2 от НК. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да
признае двамата подсъдими за виновни по повдигнатото им от ЕРП обвинение, като с оглед на установеното обстоятелство, че
същите са подали молби за закрила пред компетентната Държавна агенция за
бежанците при Министерски съвет, поради това, че животът им е бил застрашен в
родината им, предлага на основание чл.279 ал.5 от НК да не им бъдат налагани
наказания.
Защитникът на подсъдимите М. А. М. и Х. Н.М., адв.Т.-А., в хода на устните
прения не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за доказано по
несъмнен начин въз основа на
събраните доказателства. Предвид на заявеното от тях, че
тяхната крайна цел е била да достигнат Швеция, поради което не са търсили
убежище на територията на Р България, защитата пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване
на вмененото им престъпление по чл.279 ал.1 вр.с
чл.20 ал.2 от НК, като с оглед на обстоятелството, че двамата подсъдими са
млади хора, неосъждани и подбудите им да напуснат Сирия са били, за да потърсят
по-добър и по-спокоен живот в друга държава, то се прави искане за определяне
на наказанията при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Адв.Т.-А. прави и алтернативно искане, в случай, че съдът прецени, че са налице
основанията за прилагане спрямо подсъдимите М.
А. М. и Х. Н.М. на разпоредбата
на чл.279 ал.5 от НК, то моли да не им
бъдат налагани наказания.
Съдът, след като обсъди поотделно
и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства и като съобрази закона, прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 25 срещу 26.11.2012г. свидетелят И.Х.Г., работещ
като старши граничен полицай при ГПУ-Елхово към РДГП-Елхово, бил на смяна, назначен по график – автопатрул.
Около
2.10-2.20 часа на 26.11.2012г. Началникът на групата Раев се е обадил и
разпоредил на свидетеля и колегата му по наряд да се изнесат на границата, в
района на 269 гранична пирамида, находяща се в
землището на с.Лесово. След като пристигнали на място св.Г. и колегата му
разбрали от колеги от друг наряд, че група лица, отговарящи на рисковия профил
за нарушители на границата, са се разпръснали в района на землището на с.Голям Дервент. 4-рима от
нарушителите на границата са били задържани в с.Лесово, а останалите били засечени
от термовизионното наблюдение да се движат по пътя
към с.Лесово. Вследствие на проведените оперативно-издирвателни
мероприятия свидетелят и колегата му възприели две лица да пресичат асфалтовия
път към с.Лесово и да навлизат в гората, както и трето лице, което се е движило
покрай пътя. Въз основа на получено разпореждане от прекия им Началник, св.Г. и
колегата му по наряд извършили задържане на лицето, което се е движило само
покрай асфалтовия път, като го настигнали до разклона за с.Лесово, където
лицето се било скрило в канавката. След като слезли от служебния автомобил св.Г. и колегата му, се представили
на лицето и му поискали документи за самоличност, при което установили, че е чужд
гражданин, неговорещ български език. Лицето заявило пред граничните полицаи, че
е от Палестина, а впоследствие, че е от Сирия. След това служителите на ГПУ
заедно със задържаното лице се върнали обратно при останалите задържани. Шестте задържани лица били
откарани в ГПУ – Елхово, за регистрация. След това св.Г. и колегата му отново
са се върнали в района, в м. „Дръстата“, тъй като
едно от лицата от групата, установена от термовизионното
наблюдение се е било отклонило. Това лице е било установено и задържано от друг
граничен наряд на същата дата -
26.11.2012г. около 11.00 часа, при кметството в с.Лесово. Свидетелят Г. в
показанията си сочи, че е било установено, че задържаните 7 лица, чужди
граждани, между които били и двамата подсъдими - М. А. М. и Х. Н.М., са преминали
държавната граница в района на 269 гранична пирамида, находяща
се в землището на с.Лесово, общ.Елхово.
Тъй като при установяването на лицата и последвалото задържане, не са били намерени
национални документи за самоличност, самоличността им е била снета от
разследващия орган, по техни данни, вписани и в съставените Евродак-дактилоскопни
карти. Видно от съдържанието на тези документи, лицата се идентифицирали с имената: - М.М. /M. M./, роден на ***г. в гр.Дамаск, Сирийската
арабска република, живущ в лагер Ярмук, САР, с палестински
произход, безработен,
неженен и Х.Н.М. /H. N.F MA./, роден на ***г. в
гр.Дамаск, Сирийската арабска република, живущ в лагер Ал Шейх, САР, с палестински произход, шофьор, женен, със средно образование.
Така установените във фазата на ДП самоличности на
двамата подсъдими се възприеха и от съда в хода на съдебното производство,
предвид липсата на представени и в хода на съдебното следствие документи за
самоличност на подсъдимите, като с оглед на извършената пред ДАБ при МС
регистрация на подсъдимите като чужденци в открито спрямо тях производство за закрила по Закона за
убежищата и бежанците, е допуснато уточнение в имената им като изписаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт и в диспозитивната,
се четат по следния начин: - подсъдимият по обвинителен акт и по регистрация в Афис М.М. /M. M./, се чете като М. А. М.
роден в Сирия, без гражданство, с ЛНЧ **********
и с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на 12.02.2013г. и подсъдимият по
обвинителен акт и по регистрация в Афис
Х.Н.М.
/H. N.F MA./, се чете като Х. Н.М., роден в Сирия, без гражданство, с
ЛНЧ ********** и с регистрация в Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет на 18.12.2012г.
За безспорно установено, съдът прие обстоятелството,
че подсъдимите М. А. М. и Х. Н.М., са в
родствена връзка помежду си, братовчеди и заедно са напуснали държавата си по произход
и местоживеене – Сирийската арабска република, поради размириците и водените
военни действия, под страх за живота и здравето си, с намерение да се придвижат
до Р България, за да потърсят спокойствие и закрила, евентуално от тук да
заминат за Швеция, където имат роднини.
От приложените по делото справки за съдимост, с рег.№4166 от 02.08. 2013г. и с рег.№4167 от 02.08.2013г.,
издадени от ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимите не са осъждани.
От изисканата и приложена на л.34 от делото справка
№02-1900 от 20.09.2013г. на ДАБ при МС, се установи, че подсъдимият М. А. М.
роден в Сирия, без гражданство, е регистриран в Държавна агенция за бежанците
при Министерски съвет на на
12.02.2013г., с ЛНЧ **********
и подсъдимият Х. Н.М., роден
в Сирия, без гражданство, е
регистрирана в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на 18.12.2012г. с ЛНЧ **********. Към настоящия
момент подсъдимият М. А. М. е в
производство по предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут съгласно
Закона за убежището и бежанците. Досежно подсъдимият Х.
Н.М. производството пред ДАБ при МС е приключило с Решение №1538/10.09.2013г.
на Председателя на ДАБ при МС, като на подсъдимия, на основание чл.75 ал.1 т.2 вр.с чл.8 и чл.75 ал.1 т.3 вр.с
чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ е предоставен хуманитарен статут. От това решение се
установява бежанската история на този подсъдим, без гражданство, палестинец по
народност, по вероизповедание – мюсюлманин-сунит, женен, като семейството му –
жена му и малолетните му 4-ри деца са останали в Сирия. Самоличността
подсъдимия Х. Н.М., пред ДАБ е установена от представена лична карта за
временно пребиваване на палестинец в Сирия – № 00027411, издадена на 21.07.2004г.,
като с оглед на факта, че подсъдимият е лице без гражданство, по смисъла на §1
т.7 от ДР на ЗУБ, за негова държава по произход се приема Сирия, където е роден
и живял. Прието е въз основа на заявеното от самия Х. Н.М., че същият е напуснал
на 18.10.2012г. Сирия и незаконно е преминал в Р Турция, а впоследствие е
преминал на инкриминираната дата и България, поради единствената причина – да
иска закрила поради войната и задържането
му от силите на националната сирийска армия, като е твърдял, че неправомерно е бил заподозрян в
принадлежност към свободната сирийска армия. За да постанови решенията си
компетентния орган се е мотивирал с това, че в хода на административното
производство не се установиха факти, които да обуславят необходимостта от
предоставяне на бежански статут на подс. Х. Н.М., тъй
като не е твърдял да е обект на репресии и каквото и да е упражнено насилие,
както и дискриминационни и др.неблагоприятни мерки, водещи до риск от
преследване. Подсъдимият в хода на преведените интервюта е заявил, че не е имал
проблеми с официалните власти, не е арестуван или осъждан, както и не е
политически ангажиран. Същият не е заявявал член на семейството му да има предоставен статут на бежанец в
Република България, поради което не са налице
и предпоставките за предоставяне на статут по чл.8 ал.9 от ЗУБ. Тези
констатации са наложили и извода, че не са налице и материално правните
предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9 ал.1 т.1 и т.2 от
ЗУБ, тъй като подсъдимият е заявил изрично, че не са му били отправяни лични
заплахи. Въпреки установената липса на личен елемент за търсената закрила от Х.
Н.М., събитията, случили се в държавата му по произход, преди и след
напускането на Сирия през м.11.2012г., са наложили необходимостта от преценяване от компетентния
орган – ДАБ, на предпоставките за прилагане на разширенията, дадени с решение
от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейските общности, по тълкуването на
чл.15, б. „в" от Квалификационната директива, респ. чл.9, ал.1, т.3 от
ЗУБ. От ноторно известните факти за ситуацията в
Сирия, е прието за установено, че насилието, което управлението на президента Башар ал Асад упражнява над бунтовниците, не е стихнало, а с него и е нараснал броят на
убитите, хиляди от които са цивилни, включително и деца. Решаващият орган при
постановяване на решенията си се е позовал на справка на Дирекция „Международна
дейност и Европейски бежански фонд“ при ДАБ, въз основа на които е констатирано
следното: „Ситуацията в Сирия показва срив на положението на сигурността, дължаща се на ескалацията
на репресиите, милитаризацията, дезертирането
от армията, организирането на въоръжена опозиция, бомбардировки и кланета. Комбинацията на всички тези
елементи показва, че положението със сигурността
е достигнало прага на всеобхватно насилие и вътрешен въоръжен конфликт - се посочва в документ на
ЕСПОУ „Перспективи на Сирия" от семинар за Сирия, проведен на 28-29 юни 2012 г. в Малта. Същото е посочено и
в документ на ВКБООН „Съображения за
международната закрила по отношение на хората, които бягат от Сирия“ от декември 2012 г., т. 2. През юли 2012 г.,
Международния комитет на Червения кръст
стига до заключение, че конфликтът в Сирия може да бъде определен като немеждународен въоръжен
конфликт, което означава, че международното
хуманитарно право трябва да се прилага за всички области, в които има военни действия.
Хуманитарната ситуация продължава да се влошава и в момента около 4 милиона сирийци, засегнати от конфликта, се
нуждаят от хуманитарна помощ. ВКБООН
характеризира бягството на цивилни от Сирия като бежански поток. Сирийските граждани и лицата, които постоянно са
пребивавали там, ще продължат да
се нуждаят от международна закрила до момента, в който положението в Сирия се подобри и даде възможност за доброволно
завръщане. Поради ситуацията на насилие
в Сирия и получаваната от там информация, не могат да се изпълнят критериите за вътрешно разселване и тази
алтернатива в момента е неприложима за
цялата територия на страната.“. Предвид на тези условия в Сирия и въз
основа на анализа на заявеното от подсъдимия в инициираното от него
производства по ЗУБ, Председателя на ДАБ при МС, е направил извода, за
необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила
чрез предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ на Х. Н.М.,
като е приел, че заплахата за него е реална и той е принуден да остане извън
Сирия на този етап, тъй като там е изложен на реална опасност от тежки
посегателства, както и на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен конфликт.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия
съдебен състав въз основа на събраните гласни и писмени доказателства – от
показанията на свидетеля И.Х.Г., дадени в хода на съдебното следствие,
писмените доказателства, коментирани по-горе, приложени по делото и приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по
реда на чл.283 от НПК. Показанията на разпитания свидетел Г. се кредитират от
настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на
свидетеля. Същите кореспондират с останалия доказателствен
материал по делото. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към
времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние.
Писмените доказателства, приложени по ДП
№306/2012г. по описа на ГПУ-Елхово и тези приложени в кориците на настоящото
НОХД /справка от ДАБ при МС, Решение на Председателя на ДАБ при МС, справка от
Дирекция „Миграция” при МВР, справки за съдимост/, се прецениха за редовни от
външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се
кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимите М.
А. М. роден на ***г. в Сирия, живущ в лагер Ярмук, САР, с палестински произход, без гражданство, с ЛНЧ ********** и с регистрация
в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на 12.02.2013г., безработен, неженен, неосъждан, без документи за самоличност по негови данни, а по обвинителен
акт и по регистрация в Афис регистриран
като М.М. /M. M./ и Х. Н.М., роден
на ***г. в Сирия, живущ в лагер Ал Шейх, САР, с палестински произход, без гражданство, шофьор, женен, със средно
образование, с ЛНЧ **********
и с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на
18.12.2012г., неосъждан,
без документи за самоличност по негови данни, а по обвинителен акт и по регистрация в Афис
регистриран като Х.Н.М. /H. N.F MA./, с деянието си са осъществили от обективна
и субективна страна престъпния състав на чл.279, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на 26.11.2012
година около 02.50 часа, в района на 269 гранична пирамида, находяща
се в землището на село Лесово, община Елхово, област Ямбол, действайки в
съучастие като извършители, влезли през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение от надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено от двамата подсъдими чрез фактически действия по
преминаване през държавната ни граница в посока от Р Турция към Р България.
Същото е осъществено като на 26.11.2012г. подсъдимите са влезли през границата
на страната, без да са получили разрешение от надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично - пропусквателен контрол.
Всеки един от двамата подсъдими не е имал необходимата виза, удостоверяваща
правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото
гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото
преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от
обективна страна с деянието си, в условията на съучастие, подсъдимите са
нарушили установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни
граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279
ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на
„влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимите са
задържани от граничните власти, извършващи охрана и контрол на държавната
граница, в граничната зона – в землището на с.Лесово, като се установи, че и
самото преминаване на границата е извършено в района на 269 гранична пирамида, находяща се в землището на същото село Лесово,
общ.Елхово.
Деянието е извършено в съучастие от двамата подсъдими
по смисъла на чл.20, ал.2 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като всеки един от двамата подсъдими е съзнавал обществено опасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване.
Налице е общност на умисъла. Безспорно е, че и двамата подсъдими, са предприели напускането на
държавата си по произход - Сирийската арабска република, поради водената
гражданска война, поставяща в опасност живота и здравето на гражданите, в частност
на самите подсъдими и двете им деца. Предприетите от двамата подсъдими поетапни
действия по напускане на Сирия, пристигането им в Р Турция, придвижването им
към турско – българската граница и последвалото нелегално преминаване на
държавната граница не през определеното за това място, навяват на извода, че М. А. М. и Х. Н.М., са били наясно и са
съзнавали за липсата на изискуемото разрешение за влизане от Р Турция в
съседната Р България, а също и за установения пропускателен граничен контрол
при преминаване на държавната ни граница. Освен това са съзнавали, че ще влязат
в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието на
всеки един от двамата подсъдими е била формирана представата за противоправния характер на деянието и за неговите общественоопасни последици, които са предвиждали, а от
волева страна пряко са целели и са искали тяхното настъпване, за да реализират
крайната си цел – да се придвижат до Р България, за да потърсят закрила и
убежище, а впоследствие до Швеция.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимите - М. А. М. роден в Сирия, без гражданство и Х. Н.М., роден
в Сирия, без гражданство, за виновни в извършването
на престъпление по чл.279 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК.
Причините и мотивите за извършването
на деянието, съдът
намери в незачитане от страна на подсъдимите на установения в страната ни правов ред и в частност на законовата
уредба, регламентираща реда за преминаване
на държавната граница, както и в личните мотиви, принудили двамата подсъдими да напуснат
държавата си по произход поради водения въоръжен конфликт и да потърсят закрила
и убежище в Р България.
Приложение на чл.279 ал.5 от НК:
За
извършеното от подсъдимите М. А. М. и Х.
Н.М., престъпно деяние Наказателният закон предвижда налагането на кумулативно
наказание - лишаване от свобода до пет години и глоба от 100 до 300 лева. Но с
оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че приложима в случая
се явява разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, която предвижда, че деецът не се
наказва, ако влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище съгласно
Конституцията.
По смисъла
на чл.27 ал.2 от Конституцията на Р България право на убежище се предоставя на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност
в защита на международно признати права и свободи. Правото на убежище, визирано в
разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК не следва според настоящия съдебен състав да
се разглежда в тесния смисъл на понятието, което е интерпретирано в
Конституцията, а в аспекта на приложимото по силата на препращащата норма на
ал.3 от Конституцията, национално законодателство /ЗУБ/ оносимо
към бежанците и убежището, и международноправните документи като на световно
ниво статутът на бежанеца е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците
от 28.07.1951г., допълнена с Нюйоркският протокол от 1967г., която е
ратифицирана с ДВ бр.36/05.05.1992г., обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от
10.08.1993г. Посочените два международноправни акта /Конвенция и Протокол/ са
одобрени в рамките на ООН и към момента 110 държави са страни по Конвенцията,
Протокола или и по двамата документа, в т.ч. е и държавата по произход на
подсъдимите – Сирийската арабска република. В цитираната Конвенция е залегнало
в чл.31, параграф 1, относимото отпадане на
наказуемостта за извършено според националното ни законодателство престъпление
по чл.279, ал.1 от НК. Съгласно посочената разпоредба от Конвенцията, договарящите държави се задължават да не налагат наказания заради
незаконно влизане и пребиваване
на тяхна територия на бежанци, които пристигайки направо от територията,
където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че
те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното
им влизане и пребиваване на
територията на страната. В приложимото национално
законодателство – в чл.3 от Закона за бежанците от 1999г. /отм. с ДВ. бр.54 от 31.05.2002г./ законодателят е разгледал
в по-широк смисъл понятието „убежище“, включвайки в него като закрила и статута
на бежанец, хуманитарната закрила и правото на убежище по чл.98, т.10 във
връзка с чл.27, ал.2 и 3 от Конституцията на Република България. Действащият
към момента Закон за убежището на бежанците, в сила от 01.12.2002 година,
определя условията и реда за предоставяне на особена закрила на чужденци на
територията на Република България, както и техните права и задължения, като по смисъла на чл.1, ал.2 от
с.закон, особената закрила, която Република България предоставя на чужденци
по този закон,
включва убежище, статут на бежанец,
хуманитарен статут и временна закрила. Статут на бежанец
в Република България, съгласно чл.8 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, който
основателно се страхува от преследване
поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо
мнение и/или убеждение, намира се извън държавата
си по произход
и поради тези причини не може
или не желае
да се ползва
от закрилата на тази държава
или да се
завърне в нея.
Хуманитарен статут по смисъла на
чл. 9 от ЗУБ, се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да
остане извън държавата си по
произход, тъй като в тази държава
е изложен на реална опасност от тежки посегателства,
като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или
унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи
срещу живота или личността му
като гражданско лице поради насилие
в случай на вътрешен или международен
въоръжен конфликт.
Процедурата за предоставяне на закрила започва по
молба на заинтересованото лице, която може да бъде в устна, писмена или друга форма. В настоящия случай се установи, че
всеки един от двамата подсъдими - М. А. М. и Х. Н.М., е подал писмена молба за
закрила за предоставяне на статут на
бежанец или хуманитарен статут в Р България, с което е инициирал процедура по
ЗУБ пред компетентния орган, като към настоящия момент производството по
предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ е висящо по
отношение на подсъдимия М. А. М., а по
отношение на подсъдимия Х. Н.М. е приключило с влязло в сила Решение
№1538/10.09.2013г. на Председателя на ДАБ при МС, като на подсъдимия, на
основание чл.75 ал.1 т.2 вр.с чл.8 и чл.75 ал.1 т.3 вр.с чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ е предоставен хуманитарен статут.
При
преценката за приложимостта в случая на материално-правната норма на чл.279
ал.5 от НК, съществено е както установяването на подадена от дееца молба за
закрила, така и причините, мотивирали чуждия гражданин да осъществи деянието по
чл.279 ал.1 от НК. Въз основа на доказателствената
съвкупност по делото съдът прие, че подсъдимите - М. А. М. и Х. Н.М., са
напуснали страната си по произход -
Сирийската арабска република, поради водения в страната въоръжен конфликт,
бягайки под страх за живота си, търсейки закрила на територията на страната
ни. При преценката си съдът изходи и от ситуацията в Сирия, където е налице
срив на положението на сигурността, дължаща се на ескалацията на репресиите,
милитаризацията, дезертирането от армията, организирането на въоръжена
опозиция, бомбардировки и кланета. Комбинацията на всички тези елементи
показва, че положението със сигурността е достигнало прага на всеобхватно
насилие и вътрешен въоръжен конфликт. От ноторно
известните факти за ситуацията в Сирия, се установява, че насилието, което
управлението на президента Башар ал Асад упражнява над бунтовниците,
не стихва, а с него и нарастващия брой убити, хиляди от които са цивилни,
включително и деца. Тези обстоятелства сами по себе си обуславят извод за
реална заплаха за подсъдимите и че същите са били принудени да напуснат Сирия и
останат извън нея, тъй като там са изложени на реална опасност от тежки посегателства,
в т.ч. тежки и лични заплахи срещу живота им и личността им като граждански
лица, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Ноторно
известно е разрастването и задълбочаването на вътрешния въоръжен конфликт в
Сирия и към настоящия момент, в каквато насока са налице данни в
информационните сайтове. Анализирайки усложнената обстановка в държавата по
произход на подсъдимите, Сирия, където се водят военни действия, възприемайки
констатациите на ДАБ при МС в приложеното по делото Решение по ЗУБ, като именно
въоръженият конфликт, несигурността и реалната опасност за живота и здравето на
гражданските лица в Сирия, в т.ч. и на подсъдимите, е мотивирала М. А. М. и Х. Н.М. да напуснат страната си по
произход, и като се съобрази с реализираното от подсъдимите право на закрила и
предоставения на подс. Х. Н.М. хуманитарен статут в
приключилото спрямо него производство по ЗУБ, съдът прие, че инкриминираното
нелегално влизане през границата на страната ни, М. А. М. и Х. Н.М., са осъществили с
единствената цел да потърсят закрила за себе си и за децата си на
територията на страната ни, поради съществуващата в държавата им по произход
реална опасност от тежки посегателства, тежки и лични заплахи срещу живота или
личността им като граждански лица поради насилие в случай на въоръжен
конфликт.
Предвид на гореизложеното, съдът приложи спрямо всеки
един от двамата подсъдими - М. А. М. роден на ***г. в Сирия,
живущ в лагер Ярмук, САР, с палестински произход, без
гражданство, с ЛНЧ **********
и с регистрация в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на 12.02.2013г., и Х.
Н.М., роден на ***г. в Сирия, живущ в лагер Ал Шейх, САР, с
палестински произход, без гражданство, шофьор,
женен, със средно образование, с
ЛНЧ ********** и с регистрация в Държавна агенция за бежанците при
Министерски съвет на 18.12.2012г., разпоредбата
на чл.279, ал.5 от НК вр.с чл.27 ал.2 и ал.3 от Конституцията на Р България вр.с чл.31 параграф 1 от
Конвенцията за статута на бежанците от 1951 година, допълнена с Нюйоркският
протокол от 1967г. /ратифицирана ДВ бр.36/05.05.1992г.,
обн.ДВ бр.88/ 15.10.1993г., в сила за Р България от
10.08.1993г./ и чл.9 ал.1 т.3 вр.с
чл.1 ал.2 от Закона за убежището и бежанците, като НЕ ГИ НАКАЗА за извършеното от тях престъпление по чл.279, ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, в което бяха признати за виновни.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/