Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260000
11.01.2021 г.,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Апелативен съд – Варна, Гражданско
отделение на шестнадесети декември, две хиляди и двадесета година, в публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Секретар:
Виолета Тодорова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 214 по описа на съда за 2020 г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по в.гр.д. № 214/2020 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба вх.№ 293 от 21.01.2020 г. на
Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, подадена чрез адв. С.М. и
допълнена с вх. № 313 от 22.01.2020 г. против решение №1/07.01.2020г.,
постановено по гр.д. № 220/2019 г. по описа на Разградския окръжен съд,
поправено с решение № 55 от 14.04.2020 г. по реда на чл. 247 от ГПК, с което е
отхвърлен иск по чл.124, ал.1 ГПК срещу държавата за приемане за установено по
отношение на държавата, представлявана от МРРБ, че Сдружение „Съюз на
българските автомобилисти“ е собственик на недвижим имот, съставляващ поземлен
имот с идентификатор 61710.503.6399, находящ се в гр.Разград, ул.“Търговищко
шосе“, с площ 21 426кв.м., ведно с изградената върху него картинг-писта,
на основание прехвърляне собствеността от държавата по силата на решение № КЗ
-1/17.03.1977 г. на Комисията за земята при МЗХП и Акт №3/04.04.1977 г. за
извършен въвод въз основа на това решение, и на основание изтекла в полза на
ищеца придобивна давност на владение върху посочения по-горе имот и картинг
писта.
Жалбоподателят
е настоявал, че решението е неправилно - постановено при нарушение на
процесуалноправните норми и е необосновано, като е молил за отмяната му, за
уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски за двете
инстанции. Изложил е подробни съображения за неправилна оценка на събраните по
делото доказателства, както и оплаквания, че съдът неправилно е приел за
единствено приложим нормативен акт в казуса отменената НДИ, без да разгледа и
анализира изричната разпоредба в нея относно неприложимостта й спрямо
земеделските земи, какъвто характер имат процесните такива и без да се
произнесе по основанието, послужило за издаване на писмените доказателства –
специалните норми на ППЗООЗП (отм.) и ЗООЗП (Закон за опазване на
обработваемата земя и пасищата отм.). Окръжният съд достигнал до неправилен
правен извод за неоснователност на иска, при установеното с доказателствата, че
държавата чрез специализирания си орган Комисията по земята е предоставила на
СБА имот, въвела го е във владение, ИК на ОНС е разрешил строителството на
сградите, СБА включил имота като свое имущество в баланса си, осъществявал всички права и упражнявал чрез него своята
дейност, поради което с влизане в сила на чл.2, ал.4 от ЗДС имотът загубил
статута на държавен и станал собственост на ищеца. Настоявал е, че доколкото
имотът е престанал да бъде държавен, то неприложими били и забраните за
придобиване на държавни имоти по давност и за погрешен извод на съда за
невъзможност за придобиване на имота чрез давностно владение.
Държавата,
чрез Областния управител на Област Разград, е
подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата по
съображения за недопустимост на нови възражения пред настоящата инстанция и за
неоснователност на наведените с жалбата оплаквания, като е молила за оставянето
й без уважение и за потвърждаване на решението на окръжния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция,
въззивникът чрез адв. М. е поддържал въззивната си жалба, претендирал е сторените
разноски и е депозирал писмени бележки по съществото на спора. Въззиваемият,
чрез ст.юрисконсулт Монева и Кирилова, с писмена молба е поддържал отговора на
въззивната жалба, претендирал е разноските и е изложил съображения по
съществото на спора.
Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна
проверка, намира обжалваното решение за
валидно, но недопустимо, като
произнесено по непредявен иск, поради следните съображения:
С исковата си молба, ищецът е изложил
твърдения, че с решение № КЗ -1 от 17.03.1977 г. на Комисията за земята при
Министерството на земеделието и хранителната промишленост му е предоставена
собствеността върху 30 дка земя в гр.Разград за изграждане на технически
център. С акт №3 на 04.04.1977 г. бил извършен въвод във владение и окончателно
трасиране на границите на обекта. От тази дата земята от 30 дка. била
заприходена като основно средство и осчетоводена като земя с очетна стойност
5 400 лв. и била включена в баланса. През 1980 г. било открито финансиране
и започнало строителство на цялостния технически център, а през 1983 г. обектът
бил приет с протокол на приемателна комисия. През 1993 г. бил съставен
констативен нотариален акт за постройките, съставляващи техническия център.
През 2001 г. със заповед на кмета на Община Разград бил одобрен ПУП за
регулация и застрояване, образуван нов кв. 234 и отредени парцели, като II –
6233 „за картинг – писта“, който с въвеждането на кадастъра придобил
идентификатор № 61710.503.6339. За този имот
започнала процедура за продажба от АПСК, по повод на която ищецът установил, че
е съставен акт за частна държавна
собственост № 248/15.11.2013 г. От придобиването на имота пред 1977 г. до
момента земята и картинг - пистата се владеели от ищеца, който го стопанисвал и
заплащал разходите му. Настоявал е да се приеме за установено по отношение на държавата,
че е собственик на поземления имот идентификатор № 61710.503.6339, находящ се в
гр.Разград, ул. „Търговищко шосе“ с площ 21 426 кв.м., ведно с изградената
върху него картинг – писта.
С определение № 404/ 23.07.2020 г., настоящата инстанция,
след като е констатирала, че исковата молба е нередовна, е оставила без
движение същата с указания до ищеца в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да изложи обстоятелства и посочи поотделно за поземления имот и за
картинг – пистата придобивното основание за правото си на собственост по
смисъла на чл. 77 от ЗС, а именно: правна сделка, давност или друг начин
посочен в закона с изрично визиране на съответния закон и предвидения в него
придобивен способ както за земята, така и за картинг –пистата, като освен това
и да изложи обстоятелства в случай, че се позовава на изтекла придобивна
давност като придобивно основание за собствеността им и да заяви съответен
петитум; да изложи твърдения за правоприемство със субекта, на когото е
прехвърлена собствеността върху земята през 1977 г. (ОС на СБА или друг) и да
посочи доказателства за това.
Със същото определение, настоящият състав на съда е
посочил, че съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се
придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в
закона. Решение на комисията на земеделие хранителната промишленост, въвод във
владение, заприходяването на поземления имот и включването му баланса, не са
предвидени в закона като способи за придобиване на вещни права. Придобивно
основание за собственост (като изложени твърдения) за картинг - пистата също не
е посочено от ищеца, като твърденията са за строителството й от него, което
също не съставлява придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС. Ищецът е твърдял
владение от 1977 г., но не и като основание за придобиване на собственост, като
не е заявил и искане за установяване на правото му на собственост на това
основание за земята и за пистата. Съдът е посочил също
така, че при исковете за защита правото на собственост
позоваването на конкретен придобивен способ е изискване за редовност на
исковата молба, защото изясняването на придобивното основание е от значение за
изясняване на предмета на делото, както и за възможността ответникът да изложи
своите насрещни твърдения и възражения. В този смисъл е и съдебната практика
(решение №13 от 30.01.2019 г. по гр.д. № 2081/2018 г., I г.о.; решение №
51/27.04.2016 г. по гр.д. № 4968/2015 г. на ВКС, I г.о. и др.). Освен това, ищецът, който е
Сдружение „Съюз на българските автомобилисти“, учредено през 1992 г., не е
изложил твърдения за правоприемство със субекта, на когото е прехвърлена
собствеността върху земята, по твърденията му, още през 1977 г. (ОС на СБА или
друг) и не е посочил доказателства за това. При това положение се касае до
нередовност на исковата молба по чл. 127, ал.1, т.4 и т.5 ГПК, поради което и
съдът на осн. чл. 129, ал.2 от ГПК е ставил
без движение исковата молба и е дал указания за
поправянето й.
Във връзка с
указанията на съда за поправяне на нередовностите в исковата молба, в срока
ищецът е подал уточнителна молба вх.№ 260168 от 24.08.2020 г. В същата e посочил, че сдружение „Съюз на българските
автомобилисти“ е учредено на 15.07.1992 г. като „доброволна обществена
организация – сдружение с нестопанска цел“, като съществувало като такова от
1957 г. под името „Български автомобилен туринг клуб“, изменено през 1972 г. на
СБА. Сегашният „Съюз на българските автомобилисти“ се явявал приемник и
продължител на съществуващата, но нерегистрирана до този момент организация,
правоприемник на традициите, правата и задълженията към български и
чуждестранни организации, физически и юридически лица, на движимото и недвижимо
имущество на БАТК и СБА. Като юридическо лице с нестопанска цел при действието
на Конституцията на НРБ от 1971 г. той е бил със статут на обществена организация
и като такава е могъл да притежава собствено право на собственост, отделно от
това на държавата. Конституцията допускала държавни имоти да бъдат предоставяни
на тези организации за ползване за постигане на техните цели. Доколкото, обаче
юридическите лица с нестопанска цел били включени в персоналния обхват на
специалната норма на чл. 2, ал.4 ЗДС наред с търговските дружества, следвало че
законодателят третирал предоставените им за ползване държавни имоти по същия
начин, както и тези, включени в капитала на преобразуваните търговски
дружества. При липса на изрична законодателна уредба, която изрично да сочи, че
тези имоти стават собственост на юридическите лица с нестопанска цел, извод в
подкрепа на това разбиране можело да се направи по тълкувателен път по арг. от
чл.2, ал.2 ЗОбС в ред. след изм. в ДВ бр. 101/2004 г., съгласно която не са
общинска собственост имотите и вещите на търговските дружества и на
юридическите лица с нестопанска цел, дори когато общината е била единствен
собственик на прехвърленото в тях имущество. След като държавните имоти,
предоставени на юридическото лице с нестопанска цел, по силата на закона не са
нито държавна, нито общинска собственост, следвало да се приеме, че са станали
собственост именно на юридическото лице с нестопанска цел, какъвто бил случая
със СБА.
Имотът бил отреден за нуждите на СБА, като по
този начин СБА /преименуван БАТК/, праводател на днес съществуващия „Съюз на
българските автомобилисти“ е придобило правото на собственост върху имота по
силата на закона, като не бил необходим нарочен акт за прехвърлянето на
имуществото. Процесният терен бил отреден за нуждите на СБА за изграждане на
технически център, като процедурата за промяна на предназначението на имота,
предоставен на ищеца и отреждането му било финализирано съгласно изискванията
на ЗООЗП /отм./ и ППЗООЗП /отм./ с решението на Комисията за земята при Съвета
по селско и горско стопанство при МС. Земята била заприходена като основно
средство, осчетоводена и включена в баланса на сдружението. Фактическият състав
по придобиването приключвал с изплащането на вноските по чл. 15 от ЗООЗП
/отм./, като СБА било освободено от заплащането им съгл. посоченото в Акт №3 за
въвеждане във владение на 04.04.1977 г. С приключването на фактическия състав
на придобиването, предвидено в ЗООЗП /отм./ СБА станало собственик както на
земята, а в последствие – и на изградената върху нея картинг писта. Ищецът като
правоприемник на Сдружение СБА, Областна структура Разград /ОС на СБА Разград/,
на което с Решение на КЗ и за нуждите му е предоставен терен, е станал
собственик с приключване на процедурата по ЗООП /отм./ и ППЗООП /отм./, като
налице била хипотезата на чл. 2, б. „и“ от ППЗООЗП /отм./.
Сочил е в
евентуалност, в случай че се приеме спорният имот да е предаден единствено за
управление от страна на СБА, то приложима била разпоредбата на чл. 2, ал.4 от ЗДС в ред. от 1996 г., който предвиждал, че не са държавна собственост по
смисъла на този закон имотите на търговските дружества и на юридическите лица с
нестопанска цел, дори ако държавата е
била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество, като текстът се
отнасял както до имуществото, с което те
са учредени, така и за имущество, което е предадено в последващ момент.
По отношение на
картинг -пистата е изложил, че сдружението я е изградило със свои средства в
отредения за нуждите му терен.
В условия на
евентуалност е настоявал, че е придобил земята и картинг пистата чрез явно и
непрекъснато давностно владение, осъществено съответно за земята - от момента
на отреждане на земята за нуждите на СБА и за пистата -от приемане на
извършеното строителство и продължило до датата на подаване на исковата молба.
В петитум ищецът е заявил искане „да се приеме за установено, че ищцовото
сдружение е придобило процесния имот и изградената /от СБА/ картинг писта на
законово основание“, като при условия на евентуалност „че СБА е придобило имота
и картинг пистата на основание придобивна давност“.
Ответникът –
държавата, чрез областния управител на Област Разград, е подал писмен отговор
от 13.10.2010 г., с който е изразил становище за неоснователност на исковете и
е молил за потвърждаване на първоинстанционното решение. Сочил е, че ищецът не
е доказал, включително с приложените към уточнителната си молба доказателства,
наличието на правоприемство с Български автомобилен туринг клуб и със Съюза на
българските автомобилисти, като придобитото имущество преди регистрацията на
Сдружението през 1992 г. не попадало в патримониума на нововъзникналото
юридическо лице. Твърдението, че процесният имот бил придобит по силата на чл.
2, ал.4 от ЗЗС било неоснователно, като към датата на въвода във владение в
имота, СБА не бил регистриран като юридическо лице по ЗЛС. Освен това, за
прехвърляне на право на собственост от държавата по този ред било необходимо да
е сключен договор по чл.18 от ЗС. Към 1977 г. държавата не е прехвърлила
собствеността върху процесната земя на СБА, а само е предоставила ползването й
за изграждане на обект „технически център“.
Освен липсата на правоприемство, не било налице и придобиване право на
собственост чрез който и да е от законоустановените способи. Не били приложими
нормите на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата /отм./ и
ППЗООЗП /отм./, тъй като не бил осъществен фактическия състав на чл.18 и на
чл.21, б. „г“ и б. „д“ от Правилника: липсвало предложение за промяна
предназначението на земеделски земи в неземеделски нужди, ведно с необходимите
приложения, както и проект за възстановяване на почвата или за използване на
хумуса, утвърден по ред, установен от МС и скица с точните граници на терена и
с обозначение на категорията на земята. Затова били несъстоятелни доводите на
въззивника, че е налице хипотезата на чл.2, б. „и“ от действалия към 1977 г.
ППЗООЗП, в който законодателят не е споменавал думата „инвеститор“, а в Акта за
въвод във владение било записано, че „инвеститорът е освободен от вноски“ и
„земята е държавна и не подлежи на обезщетение“. По отношение на картинг -
пистата, видно от раздел 7, т.4 от Протокол №4 от 1980 г. на ИК на ОНС
–Разград, осигуряването на средствата за строителството било съвместно между
Общинския народен съвет –Разград и ОС на СБА. Липсвали и данни за наличието на
заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по
местонахождението на държавния имот, одобрена от председателя на изпълнителния
комитет на окръжния народен съвет съгл. чл.15 от ЗС /ред. 1974/, за да се
придобие право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право
на собственост върху сградата /право на
строеж/ по реда на чл.13. Затова в полза на ищеца не било налице и учредяване
на право на строеж върху държавна земя. Освен това, Актът за въвеждане в
експлоатация от 1993 г. не включвал картинг – пистата. По отношение на
твърденията за изтекла придобивна давност е възразил с позоваване на спирането
на срока до 31.12.2022 г. съгл. § 1 от
ЗД на ЗС /бр.7 от 2018 г-., в сила от 31.12.2007 г., доп., бр.18 от 2020 г./.
Исковата
молба е била поправена от ищеца, който е изложил посочените по-горе фактически
твърдения, заявени в евентуалност, за придобиване на правото на собственост поотделно
за поземления имот и за картинг- пистата, съставляващи основания на
положителните му установителни искове за собственост по чл. 124 от ГПК /а именно: като
правоприемник на Сдружение СБА, Областна структура Разград /ОС на СБА Разград/,
на което с Решение на КЗ и за нуждите му е предоставен терен, станал собственик
с приключване на процедурата по ЗООП /отм./ и ППЗООП /отм./, като налице била
хипотезата на чл. 2, б. „и“ от ППЗООЗП /отм./, а в евентуалност и съгл. чл. 2,
ал.4 от ЗДС в ред. от 1996 г., който предвиждал, че не са държавна собственост
по смисъла на този закон имотите на търговските дружества и на юридическите
лица с нестопанска цел, дори ако
държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество, като
текстът се отнасял както до имуществото, с което те са учредени, така и за имущество,
което е предадено в последващ момент. За картинг- пистата - като
изградена със свои средства в отредения за нуждите му терен. В условия на
евентуалност, че е придобил земята и картинг -пистата чрез явно и непрекъснато
давностно владение, осъществено съответно за земята - от момента на отреждане
на земята за нуждите на СБА и за пистата -от приемане на извършеното
строителство и продължило до датата на подаване на исковата молба/ и е претендирал за установяване
правото му на собственост по отношение на ответника по силата на закона и по давност.
По тези фактически твърдения /заявени в уточнение на исковете/ и представляващи
основанията на главните искове, окръжният съд не се е произнесъл. Той е
разгледал твърдения на ищеца, че е придобил имота през 1977г.
чрез предоставяне на собствеността върху земята по силата на решение №
КЗ-1/17.03.1977г. на Комисията за земята при МЗХП и заприходяването й като
основно средство в баланса на сдружението и се е произнесъл по иск за
собственост на основание „прехвърляне собствеността от държавата по силата на
решение № КЗ -1/17.03.1977 г. на Комисията за земята при МЗХП и Акт
№3/04.04.1977 г. за извършен въвод въз основа на това решение, и на основание
изтекла в полза на ищеца придобивна давност на владение върху посочения по-горе
имот и картинг писта“.
Предметът на иска се определя от изложените в исковата
молба фактически обстоятелства и петитум. При предявен иск за собственост съдът
разполага с правомощието да се произнесе само по наведеното в исковата молба
основание за придобиване на това право. Когато в
нарушение на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по фактически твърдения, различни от наведените от ищеца и при позоваване на
различен от посочения /съгласно поправената искова молба/ придобивен способ, т.е.
по различно основание и по предмет, с
който не е бил сезиран, е налице хипотезата на чл.
270, ал. 3, предл. последно от ГПК - разгледан
е непредявен
иск. Това води до недопустимост на постановеното решение, тъй като съдът
е длъжен да се произнесе по надлежно въведения предмет на делото.
Произнасянето по иск, различен от предявения е обусловило
недопустимост на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, поради
което настоящият състав намира, че по реда на чл. 270, ал.3 от ГПК обжалваното
решение следва да бъде обезсилено и делото – върнато за ново разглеждане от
друг състав на окръжния съд за произнасяне по предявените искове.
С оглед резултата от въззивната проверка на решението,
разноските не следва се присъждат в това производство.
По изложените по – горе съображения, Варненският апелативен
съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение
№1/07.01.2020 г., постановено по гр.д. № 220/2019 г. по описа на Разградския
окръжен съд, поправено с решение № 55 от 14.04.2020 г. по реда на чл. 247 от ГПК и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Разградския окръжен съд.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: