Р Е Ш Е Н И Е
№843
гр.
Перник, 03.11.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в
открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа докладваното от съдията Янев гр. д. № 02921 по описа за 2017 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото e образувано по искова молба на И.Т.Д. срещу “Електрисите” ЕООД, с която иска
ответното дружество да му заплати следните суми (след направено изменение на исковите претенции): 3226,48
лева, представляваща незаплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2016
г., ведно със законната лихва за забава от 385,51 лева, считано от 26.03.2016
г. до 29.05.2017 г. (датата на подаване на исковата молба), сумата от 3009,55
лева - незаплатено трудово възнаграждение за месец март 2016 г., ведно със
законната лива за забава от 333,64 лева, считано от 26.04.2016 г. до 29.05.2017
г., сумата в размер на 2655,40 лева -
незаплатено трудово възнаграждение за месец април 2016 г., ведно със
законната лихва за забава от 272,23 лева, считано от 26.05.2016 г. до
29.05.2017 г., сумата от 2524,38 лева - незаплатено възнаграждение за ползван
годишен отпуск през месец май 2016 г., ведно със законната лихва за забава в
размер на 237,03 лева, считано от 26.06.2016 г. до 29.05.2017 г. и сумата от
129,55 лева - незаплатено възнаграждение за ползван годишен отпуск през месец
юни 2016 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 11,08 лева за
периода от 26.07.2016 г. до 29.05.2017 г. Направено е искане за присъждане на
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се
посочва, че на 22.01.2016 г. страните по делото сключили трудов договор по реда
на чл. 68, ал. 1, т. 2 КТ, по силата на който ищецът заемал длъжността “****” с
месечно възнаграждение от 420 лева, което е платимо веднъж месечно на 25 - то
число. Ответното дружество предоставяло персонал на предприятие ползвател в
чужбина. В тази връзка към трудовия договор страните по делото сключили споразумение
от 22.01.2016 г., по силата на което ищецът следвало да извършва работа на
територията на Франция за периода от 25.01.2016 г. до 25.04.2016 г. Пояснява, че не му било изплатено дължимито трудово
възнаграждение за месеците февруари, март и април 2016 г. Допълнително посочва,
че е ползвал платен годишен отпуск както следва – 19 дни за месец май 2016 г. и
1 ден за месец юни 2016 г. Ищецът не получил дължимото му възнаграждение за
тези ползвани дни платен годишен отпуск. Релевира доводи за начина на
изчисляване на взънаграждението за ползвания платен отпуск.
Ответникът се е
възползвал от правото да подаде отговор на исковата молба, с който признава
частично исковете, а в другата част намира за неоснователни. С отговора на исковата молба се признават исковите
пртенция както следва: сумата от 2375,68 лева – трудово възнаграждение за месец
февруари 2016 г. и 281,81 лева - лихва
за забава, считано от 25.03.2016 г. до 29.05.2017 г.; сумата от 2937 лева -
трудово възнаграждение за месец март 2016 г. и 323,15 лева - лихва за забава за
периода от 25.04.2016 г. до 29.05.2017 г.; сумата от 2019 лева – трудово
възнаграждение за месец април 2016 г. и 205,38 лева – лихва за забава, считано
от 25.05.2016 г. до 29.05.2017 г.; сумата
от 329,24 лева - незаплатено
възнаграждение за ползван годишен отпуск през месец май 2016 г. и 14,97 лева - незаплатено
възнаграждение за ползван годишен отпуск през месец юни 2016 г. Оспорва се
основателността на исковете за разликата над признаната част до предявените
размери. Изразява доводи, че дължимото възнгараждение над сумата от 420 лева за
месец април не представлява допълнително възнаграждение с постоянен характер и
същото не следва да служи за база при определяне на възнграждението по чл. 177 КТ. Допълнително изразява становище за липсата на покана за плащане на
задълженията за месец май и юни 2016 г., поради което претенцията за
обезщетение за забава за тези два месеца е неоснователна.
Третото
лице помагач ЗАД “ОЗК - Застраховане” АД изразява становище за
неоснователност на исквоите претенции.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от представените
писмени доказателства се установява, че страните сключили трудов договор от
22.01.2016 г., по силата на който ищецът заемал длъжността “****, строителство
на сгради” с основно месечно възнаграждение от 420 лева, с дата на плащане 25 –
то число на месеца.
Установява се още, че
на 22.01.2016 г. страните по делото са сключили споразумение към трудовия
договор. Страните се уговорили ответното дружество в качеството си на предприятието,
което осигурява временна работа да осигури временна работа на ищеца в
предприятие ползвател (SAS ATCE). Страните уговорили мястото на работа да се
осъществява в Република Франция за периода от 25.01.2016 г. до 25.04.2016 г.,
като през това време ищецът ще изпълнява длъжността “****, строителство на
сгради” при френското предприятие ползвател. Страните са уговорили работна
заплата в размер на 10 евро за един астрономически час.
Страните не спорят за
обстоятелството, че за през месец май 2016 г. ищецът е ползвал 19 дни платен
отпуск, а през месец юни 2016 г. – 1 ден платен отпуск. Тези обстоятелства
освен, че са безспорни, се установяват от приложените фишове за заплати,
касаещи месеците май и юни 2016 г.
Ответното дружество е
представило по делото работни графици, от които се установява колко часа ищецът
е полагал труд при френското предприятие ползвател през
период от 01.02.2016 г. до 29.04.2016 г. В тази връзка съдът приема, че ищецът
е отработил следните часове по месец: февруари 2016 г. – 187 часа; март 2017 г.
– 172 часа; април 2017 г. - 163 часа.
От приетото и неоспорено
заключение на съдебно – икономическата експертиза се установява, че за месец април 2016 г. работодателят
правилно е начислил брутно трудово възнаграждение в размер на 2796,84 лева, а
нетното трудово възнаграждение - 2019,72 лева. Следва да се отбележи, че при
изготвяне на заключението вещото лице е ползвало ведомостите за заплати и
графиците за отработените часове. В тази връзка съдът кредитира заключението на
експерта, касаещо възнаграждението за месец април 2016 г., което се подкреппя и
от приложения към исковата молба фиш за заплата за този месец. Съдът не
кредитира останалата част от заключение (отнасящо се за дължимото
възнаграждение за месец май и юни) по съображения, че експертът не е съобразил
начислената сума, касаеща полагането на труд в Република България.
От представените от ищеца фишове за заплати съдът приема, че дължимото нетно
трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г. е в размер на 2375,68 лева, а
за месец март на същата година – 2937 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл.128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
претендираните суми за месеците февруари, март и април 2016 г. и искове с правнa квалификация чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД относно
претендираните суми за месеците май и юни 2016 г.
Съгласно чл. 128, т. 2 КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
възнаграждение за извършената работа. По делото се установи, че страните се
намирали в трудови отношения, като ищецът е престирал работна сила за месеците
февруари, март и април 2016 г. От писмените доказателства по делото (фишовете
за заплати, които са представени от ищеца и неоспорени от никоя страна по
делото) се установява, че дължимото нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г. е в размер
на 2375,68 лева, а за месец март на същата година – 2937 лева. Отново от
фишовете за заплати, като и от заключението на вещото лице се установи
дължимото нетно възнаграждение за месец април 2016 г., което е в размер на 2019,72
лева. По делото не се ангажираха доказателства за извършено плащане на
цитираните суми. Неизпълнението
на това задължение обуславя ангажирането на отговорността на работодателя. Щом
като работникът е изпълнил задължението да престира работната си сила на
работодателят, последният дължи заплащането на уговореното трудовото
възнаграждение. В тази връзка
съдът намира, че исковата претенция за тези суми е основателна и следва да се
уважи.
Съдът намира претенцията за разликата от уважения размер до предявения
размер (с направеното изменение на иска) за неоснователна и следва да се
отхвърли, тъй като по делото не се ангажираха никакви доказателства,
установяващи пълния размер на претенцията.
Съгласно чл. 177, ал.1 КТ за времето на
платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия работодател
среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец,
предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е
отработил най - малко 10 работни дни.
В настоящия случай месец април 2016 г. е последният календарен месец, предхождащ
ползуването на отпуска, през който ищецът е отработил най - малко 10 работни
дни. Видно от фиша за заплата за този месец, както и от заключението на вещото
лице се налага извод, че брутното трудово възнаграждение за обсъждания месец
възлиза на 2019,72 лева.
Спорно
по делото е това дали начисленото възнаграждение за положения труд в Република
Франция представлява допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер. В
разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работна заплата, е установено, че за допълнителни възнаграждения с
постоянен характер се считат тези, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време. В настоящия случай това допълнително
възнаграждение е начислявано всеки месец, което се установява от представените
фишове за заплати, т. е. същото е постоянно за уговорения период в
споразумението към трудовия договор. От значение е обстоятелството, че
обсъжданото възнаграждение е в пряка зависимост от отработеното време. Предвид
изложеното съдът намира, че възнаграждението за положения труд при френското предприятие ползвател представлява допълнителни
възнаграждения с постоянен характер и същото следва да се включи в брутното трудово възнаграждение при изчисляване по реда на чл. 177,
ал. 1 КТ на възнаграждението за ползвания платен отпуск.
Съобразявайки
горното, както и размера на брутното трудово възнаграждение за месец април 2016
г., съдът намира, че дължимото възнаграждение за ползаните 19 дни платен отпуск
през месец май 2016 г. възлиза на 2214,47 лева, а за 1 ден отпуск през юни
месец на същата година възнаграждението е 99,62 лева. Исковата претенция за
тези две суми е основателна и следва да се уважи. Искът за разликата над
уважения размер до предявения съдът намира, че не се доказа неговата
основателност.
Искове по чл.
86, ал. ЗЗД:
Съгласно чл. 86,
ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата. Съдът намира, че страните са
уговорили заплатата да се плаща на 25 – то число
на месеца, т. е. след тази дата ответникът изпада в забава и дължи мораторна
лихва до датата на подаване на исковата молба. Съдът намира, че лихвата за
забава на възнаграждението за ползавания платен отпуск следва също да се
изчислава от 25 - то число на съответния месец, тъй като възнаграждението по
чл. 177 КТ се изплаща винаги заедно с работната заплата.
Предвид
изложеното съдът намира, че се дължат следните суми за лихва за забава – 281,81
лева, считано от 26.03.2016 г. до 29.05.2016 г.; 323,15 лева, считано от
26.04.2016 г. до 29.05.2016 г.; 205,38 лева, считано от 26.05.2016 г. до
29.05.2016 г.; 206,09 лева, считано от 26.06.2016 г. до 29.05.2016 г. и 8,44
лева, считано от 26.07.2016 г. до 29.05.2016 г.
По
разноските:
Ищецът
претендира разноски в размер на 750 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че до края на последното съдебно
заседание по делото не са представени никакви доказателства, установяващи
заплащането на такива разноски, което налага извод за неоснователност на
искането за присъждане на разноски. Следва да се посочи, че с молба от
18.10.2017 г. процесуалният представител на ищеца депозира договор за правна
помощ, но същият е депозиран няколко дни след последното съдебно заседание, на
което делото е обявено за решаване. В тази връзка представеният документ не
следва да се взима предвид при решаване на въпроса за разноските.
Ответникът не
претендира разноски, поради което такива не следва да му се присъждат съобразно
отхвърлената част на исковите претенции.
Ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на Пернишкия районен съд
сумата от 565,86 лева, представляваща дължимата държавна такса върху уважения
размер на исковите претенции и възнаграждение за вещо лице.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК следва
служебно да се допусне предварително изпълнение на решението за присъдените по
– горе суми в полза на ищеца.
Предвид
изложеното Пернишкият районен съд,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
“Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. “Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет.
2, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ на И.Т.Д., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 2 375,68
лева, представляваща незаплатено
трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г., ведно със законната лихва за
забава в размер на 281,81 лева,
считано от 26.03.2016 г. до 29.05.2017 г. (датата на подаване на исковата молба),
сумата от 2937 лева – незаплатено
трудово възнаграждение за месец март 2016 г., ведно със законната лива за
забава в размер на 323,15 лева,
считано от 26.04.2016 г. до 29.05.2017 г., сумата от 2019,72 лева - незаплатено
трудово възнаграждение за месец април 2016 г., ведно със законната лихва за
забава в размер на 205,38 лева,
считано от 26.05.2016 г. до 29.05.2017 г., сумата от 2214,47 лева - незаплатено възнаграждение за ползвани 19 дни платен
отпуск през месец май 2016 г., ведно със законната лихва за забава в размер на 206,09 лева, считано от 26.06.2016 г.
до 29.05.2017 г., сумата от 99,62 лева
- незаплатено възнаграждение за ползван 1 ден платен отпуск през месец юни 2016
г., ведно със законната лихва за забава в размер на 8,44 лева за периода от 26.07.2016 г. до 29.05.2017 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователни исковите претенции за
разликата от горепосочените уважени
размери на исковите претенции до съответните предявени размери на исковете
както следва: 3226,48 лева, представляваща
незаплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2016 г.; 385,51 лева - лихва
за забава от 26.03.2016 г. до 29.05.2017 г.; 3009,55 лева - незаплатено трудово
възнаграждение за месец март 2016 г.; 333,64 лева - лихва за забава от
26.04.2016 г. до 29.05.2017 г.; 2655,40 лева -
незаплатено трудово възнаграждение за месец април 2016 г.; 272,23 лева –
лихва за забава от 26.05.2016 г. до 29.05.2017 г.; 2524,38 лева - незаплатено
възнаграждение за ползван платен отпуск през месец май 2016 г.; 237,03 лева - лихва за забава от 26.06.2016 г.
до 29.05.2017 г., 129,55 лева - незаплатено възнаграждение за ползван платен
отпуск през месец юни 2016 г. и 11,08 лева - лихва за забава за периода от
26.07.2016 г. до 29.05.2017 г.
ОСЪЖДА Електрисите” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
“Райко Даскалов” № 1 – “Бизнес комплекс Перник”, ет. 2, ап. 6 ДА ЗАПЛАТИ сметка на Пернишки районен съд сумата от 565,86 лева, представляваща дължимата
държавна такса върху уважения размер на исковите претенции и
възнаграждение за вещо лице.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач Застрахователно
акционерно дружество “ОЗК - Застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град София, ул. “Света София” № 7, ет. 5.
Допуска на основание чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на
ищеца.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.