Р Е Ш
Е Н И Е
Номер Година 28.10.2020 Град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд
Първи
граждански състав
На двадесет и девети септември Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Ж. Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 596 по описа за 2016 година.
Искът
е за делба на съсобствен недвижим имот и е с правно
основание чл.34 от ЗС, вр. с чл.341 и сл. от ГПК,
като производството е във фаза след допускане на делбата.
С
решение № 693/06.07.2016 г., постановено по настоящото дело, изменено с решение
№ 133/19.04.2018 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, е допусната съдебна
делба между Н.Й.Н., Й.Н.Н. и М.К.Н. по отношение на
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.505.278.4.1, с адрес: гр. Стара
Загора, п.к. 6000, ул. .., ет. 1; намиращ се в сграда № 4, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68850.505.278; с предназначение на самостоятелния
обект: за здравни и социални услуги; брой нива на обекта: 1; с площ 75,50
кв.м.; с прилежащи две избени помещения; със съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 68850.505.278.4.2; под обекта: няма; над обекта:
68850.505.278.4.3, при квоти: 41,35% идеални части за Н.Й.Н., 36,22% идеални
части за Й.Н.Н. и 22,43% идеални части за Й.Н.Н. и М.К.Н., или общо 58,65% идеални части за Й.Н.Н. и М.К.Н..
Ищецът
Н.Й.Н. е предявил претенция по сметки за заплащане на обезщетение за лишаването
му от ползване на собствената му идеална
част от допуснатия до делба недвижим имот за периода от 16.01.2016 г. до
24.10.2018 г. в размер на 17160 лева. Моли съда да се извърши реална делба на процесния имот на три самостоятелни дяла съобразно
представения по делото одобрен инвестиционен проект и да се уважи претенцията
му по сметки.
Ответниците Й.Н.Н.
и М.К.Н. изразяват становище за отхвърляне на претенцията по сметки като
неоснователна и изнасяне на имота на публична продан поради неговата неподеляемост.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намери за установено следното:
ОТНОСНО
ПРЕТЕНЦИЯТА ПО СМЕТКИ
Предявена
е претенция по сметките между съделителите с правно
основание чл.31, ал.2 от ЗС. Съгласно посочената разпоредба, когато общата вещ
се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Ищецът Н.Й.Н. претендира обезщетение за лишаване от ползването на неговата част
от допуснатия до делба недвижим имот за периода от 16.01.2016 г. до 24.10.2018
г. в размер на 17160 лева.
По
делото е представена нотариална покана рег.№ 279/14.01.2016 г. на нотариус
Бойко Георгиев до ответника Й.Н.Н., с която ищецът е
поискал да му бъде заплащано обезщетение в размер на 520 лв. месечно за
лишаването му от ползване на частта му от съсобствения
имот. Поканата е връчена на ответника Н. на 15.01.2016 г.
Свидетелката
И.К. И.-К.сочи, че със съпруга си са били на
прегледи в кабинета на доктор Н.Н. *** 35. Прегледите
при били с предварително записване по телефона, като дните за преглед били
събота и неделя от 9 часа до 12 часа и понеделник от 9 часа до 12 часа и от 15
часа до 18 часа. Прегледите се извършвали в първия кабинет по стълбите в ляво,
където не намирал ехографът. Сочи също
така, че преди 4 години по телефона и било казано от доктор Й.Н., че доктор Н.Н. не работи. Твърди, че и синът, и бащата работят в един и
същи кабинет, който се намира до стълбите вляво. В другия кабинет била
съпругата на Й.Н.. Имало и още два кабинета, но не знае кой работи в тези
кабинети. Според свидетеля С.С.Е.има ограничение в
дните за прегледи на доктор Н.Н.. Преди два месеца същият
му казал, че не може да приеме в кабинета бащата на
свидетеля, защото преглеждал само в събота и неделя. Доктор Н. имал часове само
за събота и неделя и понеделник до обяд. Доктор Н.Н.
преглеждал в кабинет вляво. Вдясно имало някаква апаратура и табела за
зъболекар. Свидетелката Й.Д.Ф. сочи, че доктор Н.Н.
преглеждал в събота, неделя и понеделник сутрин. Преглеждал в кабинета, който е
вляво, като се влезе, имало и един кабинет за ехографа
и вдясно - кабинет на зъболекарка. Свидетелят З.М.Д. твърди, през последните
години често е посещавал медицинския център като пациент на д-р Й.Н. и д-р М.Н..
Сочи, че през 2017 г. - 2018 г. е виждал там д-р Н.Н.
4-5 пъти. Когато се влезе през главния вход в първият кабинет вляво работел д-р
Й.Н., а другият кабинет срещу входната врата също се ползвал, тъй като там
имало апарат ехограф.
Сочи, че е засичал д-р Н.Н. в същия кабинет.
Свидетелят Х.А.Х. твърди, че е посещавал медицинския център многократно, само
миналата година ходил 5-6 пъти. Имало случаи, в които ищецът и ответникът Н.
работели заедно. Първият кабинет вляво бил кабинетът, в който заварвал и двамата да преглеждат пациенти,
имало и друг кабинет. Вдясно преди имало аптека и кабинет на д-р Н. в дъното. Й.Н.
и Н.Н. работели в един и същи кабинет, но в последно
време имали различно работно време. Свидетелката Г.Г.А.
също сочи, че д-р Й.Н. и д-р Н.Н. първоначално работели заедно. През последните години посещавала центъра основно в почивни
дни, когато водела баща си за преглед при д-р Й.Н. по предварителна уговорка, и
не е виждала д-р Н.Н..
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, изпълнена от вещото лице И.Ч.,
се установява, че ползването на делбения имот е
разпределено между съделителите по следния начин:
ищецът Н.Н. ползва южния кабинет с площ 10,6 кв.м. и
източния кабинет с площ 7,5 кв.м., ответникът Й.Н. ползва североизточния
кабинет с площ 10,92 кв.м. и югоизточния кабинет с площ 11,25 кв.м., а ответницата
М.Н. ползва североизточния кабинет с площ 14,22 кв.м. Останалите площи имат
характер на общи части.
Следователно индивидуално ползваната
от всички съделители площ е общо 54,49 кв.м.
Съобразно решението по допускане на делбата от тази площ съделителят
Н.Н. притежава 41,35%, или 22,53 кв.м. /22,52 кв.м. според вещото лице Ч./.
Същият обаче ползва общо 18,10 кв.м., което означава, че ползва по-малко от
дела си в съсобствеността. Съделителят Й.Й. има дял в размер на 36,22%, или 19,74 кв.м. Същият
ползва общо 22,17 кв.м., което означава, че ползва 2,43 кв.м. от дела на ищеца.
Останалата площ от дела на ищеца се ползва от ответницата М.Н..
Съдът
намира за неоснователни доводите на ищцовата страна
за определяне обезщетението за лишаване от ползване съобразно часовете от
денонощието, през които
се осъществява ползването. В случая от свидетелските показания се установява,
че ищецът приема пациенти в ползваните от него помещения в събота и неделя от 9
часа до 12 часа и в понеделник от 9 часа до 12 часа и от 15 часа до 18 часа. По
делото обаче липсват доказателства за това, че някой от ответниците
е създавал пречки на ищеца да ползва тези
помещения в останалото време на денонощието, респ. седмицата. Няма и
данни ответниците Й.Н. и К.Н. да са ползвали
посочените помещения, нито доказателства
за точното време през, което същите са осъществявали ползването на останалите
помещения в медицинския център.
Разпоредбата
на чл.31, ал.2 от ЗС е проявление на принципа за недопускане на неоснователното
обогатяване и целта й е да възстанови имущественото равновесие, когато един от
съсобствениците ползва частта на друг съсобственик. В случая не е доказано, че
през твърдения от ищеца времеви период именно ответниците
са извлекли ползи от поначало ползваните от Н.Н. южен кабинет с площ 10,6 кв.м. и източен кабинет с площ
7,5 кв.м.
Разпоредбата
на чл.31, ал.2 ЗС предвижда, че обезщетението за ползване се дължи от деня на
писменото поискване. По делото е представено такова поискване, обективирано в нотариална покана рег.№ 279/14.01.2016 г. на
нотариус Бойко Георгиев, връчена на ответника Й.Н.Н.
на 15.01.2016 г. Писмено поискване по смисъла на чл.31, ал.2 ЗС до ответницата М.Н.
не е представено, поради което не доказана една от законоустановените
предпоставки за възникване на правото на обезщетение по отношение на тази ответница. С оглед на това следва да бъде определено обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС, дължимо само от ответника Й.Н..
Изхождайки
от посочения от вещото лице Ч. месечен пазарен наем за 1 кв.м. в размер на
19,87 лв., респ. дневен такъв в размер на 0,66 лв., за периода 16.01.2016 г. –
24.10.2018 г. /32 месеца и 40 дни/, съдът намира, че дължимото от ответника Й.Н.
обезщетение за ползването на 2,43 кв.м.
от дела на ищеца е в размер на 1609,24 лева.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за лишаване
от ползване за периода 16.01.2016 г. – 24.10.2018 г. е основателен и следва да бъде уважен до
размера на 1609,24 лв., и то само срещу
ответника Й.Н. В останалата част до претендирания
размер 17160 лева срещу ответниците Й.Н. и М.Н. искът
се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
ОТНОСНО
ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБАТА
За
изясняване на въпроса досежно поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот е
назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещите лица Р.П. и П.В..
Според двамата експерти имотът /медицински комплекс/ е поделяем,
като са възможни четири варианта за поделянето му – два варианта с обособяване
на два дяла /с общ дял за ответниците/ и два варианта с обособяване на три дяла.
Съобразно
посоченото заключение с определение от 22.01.2019 г. на основание чл.203, ал.1 ЗУТ съдът е предложил на главния архитект на Община Стара Загора да одобри
инвестиционен проект или да издаде мотивиран отказ за такъв за делба на допуснатия до делба недвижим
имот.
По делото е представен одобрен от
главния архитект на Община Стара Загора инвестиционен проект, предвиждащ
поделяне на процесния имот на три самостоятелни дяла
/лекарски кабинети/
както следва: Дял „А“ /за Н.Н./
с площ 25,6 кв.м., представляваща 33,91% от застроената площ, заедно с изба № 4
с полезна площ 6,44 кв.м. и 1/12 ид.ч. от стълбищната клетка, водеща от избата до първия етаж и 1/12
и ид.ч. от коридора в избата, Дял „Б“ /за Й.Н./ с площ 33,39 кв.м., представляваща 44,22%
от застроената площ, заедно с изба № 3 с полезна площ 6,44 кв.м. и 1/12 ид.ч. от стълбищната клетка,
водеща от избата до първия етаж и 1/12 и ид.ч. от
коридора в избата, Дял „В“ /за М.Н./ с площ
16,51 кв.м., представляваща 21,87% от застроената площ. За реалното извършване
на делбата се налага преустройство, изразяващо се в направа на нови отвори и
преграждане на съществуващия коридор, както и направата на две нови санитарни
помещения.
Съгласно
разпоредбата на чл.203, ал.2 ЗУТ контролът по законосъобразност на одобряването
на инвестиционния проект се извършва от съда, пред който е
висящо делото за делба в същото производство. Контролната дейност на
правораздавателния орган следва да се съсредоточи върху спазването на
строителните правила и нормативи при обособяване на съответните дялове в
самостоятелни обекти /чл.203, ал.1 ЗУТ/.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, изпълнена от вещото лице Л.Н., е видно, че минималните изисквания за брой и вид
помещения към индивидуална практика за извънболнична
практика съгласно чл. 110, ал. 1 от Наредба №РД- 02-20-3 от 21.12.2015г. са
най-малко един лекарски кабинет, чакалня, манипулационна и хигиенен/санитарен
възел. В инвестиционния проект в дял А липсва манипулационна, за дял Б не може
да се установи дали проектантът е имал предвид едното помещение да се
преобразува в манипулационна, в дял В липсва манипулационна. Според вещото лице
архитектурният проект не отговаря на изискванията за броя и вида на помещенията по посочената Наредба.
Съгласно I-1-1.1 от Приложение №3 към Наредба №РД-02-20-3 от 21.12.2015г. се
изискват следните площи на помещенията: кабинет за прегледи 12 кв.м.,
манипулационна – 9 кв.м., чакалня с площ 2х2 на кабинет , но не по-малко 9
кв.м. и хигиенен / санитарен възел 3 кв.м. На изискванията за площи отговаря
само помещение 4 - лекарски/стоматологичен кабинет с площ 14,25 кв.м. Вещото
лице сочи, че в проекта по част “Архитектура” нито на чертеж „Ситуация“, нито в обяснителната записка са предвидени нови места за
паркиране. Съгласно чл.38, ал.9 от ЗУТ не се допуска преустройство и промяна на
предназначението на обекти по ал. 1 - 5, ако за новите обекти не могат да се
осигурят необходимите гаражи или места за паркиране в съответния поземлен имот,
но съгласно чл. 38, ал. 10 от ЗУТ изключения от разпоредбата по ал. 9 се
допускат от органа, който следва да издаде разрешението за строеж. Разстоянието
между вратите на помещение 7 графично измерено е 220 см. при изискуемо минимум
200см. според чл.42, ал.6 от Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания. Разстоянието между
срещуположните врати на помещение 9 към помещения 7 и 4 графично измерено е 96
см при изискуемо минимум 120см и не отговаря на изискванията на чл.42, ал.5 от
Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. Разстоянието между входната врата на дял В и
вратата на тоалетната е котирано от проектанта 120 см при изискуемо минимум 200
см. и не отговаря на изискванията на чл.42, ал.6 от Наредба № 4 от 1 юли 2009
г. Разстоянието между вратата на помещение 2 и вратата на тоалетната е котирано
от проектанта 115 см при изискуемо минимум 150 см и не отговаря на изискванията
на чл.42, ал.6 от Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. Не са предвидени рампи или
подемни платформи за входовете на всеки от дяловете. Нито от обяснителната
записка, нито от чертежите става ясно как се осъществява достъпът на хора с
увреждания до всеки вход, което е задължително съгласно чл.2 от Наредба № 4 от
1 юли 2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие
с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с
увреждания. Широчината на коридора в дял А е 107 см при изискуемо минимум 120
см и не отговаря на изискванията на чл.45, ал.5 от Наредба № 4 от 1 юли 2009 г.
Санитарният възел на Дял В е с размери 96/118 см, санитарният възел на Дял А е
с размери 125/173 см, санитарният възел
на Дял Б е с размери 107/220см, като нито един от тях не отговаря на
изискванията за минимална площ според
Приложение №3 към Наредба №РД-02-20-3 от 21.12.2015г. Според вещото
лице, за да са изпълнени изискванията всяка амбулатория да има осигурен
самостоятелен вход съгласно чл. 109, ал.2 от Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015г. за проектиране, изпълнение и
поддържане на сгради за обществено обслужване в областта на образованието и
науката, здравеопазването, културата и изкуствата, трябва да е налице протокол
от решение на общото събрание на собствениците на жилища, взето по установения
ред, с което да се разреши преминаването по стълбищната
клетка до дял Б и дял В. Такъв протокол не е наличен сред представените
документи към проекта. Съдът възприема експертното заключение изцяло, тъй като
същото е обосновано и незаинтересовано.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че при изготвянето на
одобрения от главния архитект на Община Стара Загора инвестиционен проект по чл.203,
ал.1 ЗУТ не са спазени строителните правила и нормативи при обособяване на
съответните дялове в самостоятелни обекти. Нарушени са изискванията на чл. 110,
ал. 1 от Наредба № РД-02-20-3 от 21.12.2015г. на
МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на
сгради за обществено обслужване в областта на образованието и науката,
здравеопазването, културата и изкуствата досежно броя
и вида на изискуемите помещения в новопредвидените
самостоятелни обекти. Нарушени са също така
изискванията за площ на помещенията в самостоятелните обекти съгласно
I-1-1.1 от Приложение №3 към посочената Наредба /с изключение на едно
помещение/. Допуснати са също така
редица нарушения на Наредба № 4 от 1 юли 2009 г. на МРРБ за проектиране,
изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна
среда за населението, включително за хората с увреждания - чл.2, чл.42, ал.5,
чл.42, ал.6. Нито един от проектираните санитарни възли в трите дяла не
отговаря на изискванията за минимална площ според Приложение №3 към Наредба
№РД-02-20-3 от 21.12.2015г. Не е спазено и изискването на чл. 109, ал.2 от
Наредба №РД-02-20-3 от 21.12.2015г. за
осигуряване на самостоятелен вход за всеки от обособяваните обекти,
доколкото липсва съгласие на етажните собственици за преминаване по стълбищната клетка на сградата до дял Б и дял В.
Разпоредбата
на чл. 203, ал.1 ЗУТ предвижда възможност за реално извършване на делбата само
ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без
значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените. В съдебната практика
трайно се приема, че за да се направи извод дали преустройствата са значителни,
следва да се съпоставят състоянието и стойността на имота преди преустройството
с обема и стойността на необходимите строително - монтажни работи за
обособяването на самостоятелните обекти в него.
В практиката на ВКС се е наложило разбирането, че предвидените по одобрен инвестиционен проект преустройства
на сграда са значителни, когато стойността им надвишава 10% от стойността на
целия допуснат до делба имот /в този смисъл Решение № 233/2010 г. по гр. д. № 1065/2009 г., II
г. о. и Решение № 826/2010 г. по гр. д. № 257/2009 г., I
г. о., Определение № 201 от 12.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4156/2016 г., II
г. о., ГК, Решение № 356 от 25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1508/2010 г., I г.
о. и др./
Според
заключението на първоначалната съдебно-техническа експертиза, изпълнено от
вещото лице С.М., стойността на преустройството, което се предвижда съобразно
инвестиционния проект, е 17822 лева без ДДС, респ. 21400 лв. с ДДС. От заключението на повторната
съдебно-техническа експертиза, изпълнено от вещото лице Ж.К., е видно, че
стойността на преустройството е 14017,19 лева /13728,81 лева според уточненията
в с.з. по първоначалното заключение + 288,38 лева по допълнителното
заключение/. Вещото лице К. уточнява в с.з., че към тази стойност следва да се
добавят и 15% непредвидени разходи, т.е. стойността на преустройството става
16119,77 лева.
Съдът
намира, че при извършване на преценката за значителност на преустройството не
следва да се взема предвид вариантът,
изготвен от вещото лице К., при който стойността на преустройството е
определена съобразно критериите, дадени в решение № 83/10.06.2016г. по гр.д. №
6052/2015г. по опис на ВКС. Според обясненията на вещото лице в с.з. на
23.06.2020 г. в случая, тъй като се касае за лечебно заведение, не е допустимо
въвеждане на обектите в експлоатация при степен на завършеност по БДС. За да
приемат пациенти, същите следва да бъдат напълно завършени – в санитарните
помещения с фаянс и теракота, в работните
помещения и коридора със съответните настилки, отговарящи на
санитарно-хигиенните изисквания. Според вещото лице така изготвеният
вариант–приложение 2 към заключението предвид степента на завършеност не
позволява въвеждане на обектите в експлоатация като лекарски кабинети.
Отнесена
към установената от съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещите лица Р.П.
и П.В., пазарна стойност на делбения имот в размер на
108000 лв., стойността на преустройството, дори в установения от повторното
заключение размер, надхвърля значително допустимите 10% за незначителност на
преустройството.
Освен
това в разглеждания случай инвестиционният проект предвижда извършването на
значителни по обем строително-монтажни работи, засягащи не само делбения обект, но и останалите собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда. Необходимо е
обособяването на нови отвори за достъп до два от дяловете от стълбището на
сградата, преграждане на съществуващия коридор, направата на две нови санитарни
помещения, изграждане на нови електрически и водопроводни инсталации. За
значителния обем на строителните работи свидетелства и установената от вещите
лица М. и К. продължителност от 45 календарни дни.
Предвид
изложеното следва да се приеме, че предвиденото в инвестиционни проект
преустройство е „значително“ по смисъла на чл. 203, ал.1 ЗУТ.
На
следващо място, разпоредбата на чл. 203, ал.1 ЗУТ изисква преустройството да не
създава неудобства, по-големи от обикновените. Според решение № 233 от
12.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1065/2009 г., II г. о., ГК под неудобства,
по-големи от обикновените, се имат предвид обикновените житейски неудобства с
оглед жизнения стандарт за даденото време, напр. ако във връзка с
преустройството се налага отделни помещения да не се ползват за дълъг период от
време, да се сваля покривната конструкция, да се прекъсват инсталации, както и
ако преустройството налага премахване на определено помещение или преместването
му на неподходящо място /напр. до санитарен възел/.
В
случая се предвижда преустройството на обект, функциониращ като медицински
комплекс. Не се спори, че в този обект работят непрекъснато както ищецът, така
и ответниците по делото. Поради естеството и обема на
строително-монтажните работи ще се наложи пълното затваряне на комплекса за
определен период от време. И вещото лице М., и вещото лице К. сочат, че продължителността
на необходимите строителните работи е 45
календарни дни. За да бъде въведен преустроеният обект в експлоатация и да бъде
разрешено ползването на обособените обекти, е необходимо нанасянето на новите три
обекта в кадастъра, което според вещото лице К. ще отнеме месец - месец и
половина. Необходимо е и време, за да влезе в сила промяната в кадастралната
карта. Според вещото лице процедурата по свързване и откриване на партиди на
самостоятелните обекти в ЕВН ще отнеме два-три месеца. Едва след изпълнението
на тези процедури може да бъде издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация на новообособените обекти.
При
тези обстоятелства се налага изводът, че заради преустройствата медицинският
комплекс няма да може да бъде ползван по предназначение от работещите в него в
продължение на няколко месеца. Видно от заключението на съдебно-икономическата
експертиза, изпълнена от вещото лице И.Ч., ответникът Й.Н. има отчетени в
амбулаторния дневник следния брой прегледи: 1897 бр. за 2015 г., 2192 бр. за
2016 г., 1792 бр. за 2017 г. и 1663 бр. за 2018 г. Следователно невъзможността
този ответник да ползва процесния обект в един продължителен период от време би причинило на него и на
неговите пациенти сериозни неудобства, по-големи от обичайните.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че преустройството на делбения
имот съобразно представения
по делото одобрен инвестиционен проект не е съобразен с изискванията на чл.203,
ал.1 ЗУТ. Доколкото по делото липсват доказателства за наличие на друга
възможност за реално поделяне на имота се налага изводът, че разглежданият
случай попада в хипотезата на чл.348 от ГПК – процесният имот е неподеляем и не
може да бъде поставен в един от дяловете. С оглед на това имотът следва да бъде
изнесен на публична продан при установената от заключението на съдебно-техническа експертиза, изпълнена от
вещите лица Р.П. и П.В., пазарна цена в размер на 108000 лева.
На
основание чл.355, вр. с чл.78, ал.1 ГПК следва да
бъде осъден ответникът Й.Н. да заплати на ищеца Н.Н.
направените по делото разноски съобразно уважената част от присъединения иск за
обезщетение за лишаване от ползване в размер на 141,84 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение /1450 лв./ и възнаграждение на вещото лице Ч. по
съдебно-счетоводната експертиза /162,50 лв./. На основание чл.355, вр. с чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде уважен ищецът да
заплати на ответниците направените разноски съобразно
отхвърлената част от присъединения иск за обезщетение за лишаване от ползване в
размер на 145 лв., представляващи възнаграждение на вещото лице Ч. по
съдебно-счетоводната експертиза /160 лв./. Не следва в полза на ответниците да се присъждат разноски за адвокатско
възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства за заплатено
такова за защита по претенцията по сметки.
Следва
да бъдат осъдени страните да заплатят в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт държавна такса както следва: ищецът Н.Н.
– 2408,36 лв. /1786,32 лв. върху стойността на дела му и 622,03 лв. върху
отхвърлената част от претенцията по сметки/, ответникът Й.Н. – 1629,14 лв.
/1564,80 лв. върху стойността на дела му и 64,34 лв. върху уважената част от претенцията по сметки/ и ответницата М.Н.
- 968,98 лв. върху стойността на дела й.
Воден
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Й.Н. *** да заплати на Н.Й.Н. *** сумата
1609,24 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода
16.01.2016 г. – 24.10.2018 г. на собствената на
Й.Н. *** идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68850.505.278.4.1, с адрес: гр. Стара
Загора, п.к. 6000, ул. “...” 35, ет. 1; намиращ се
в сграда № 4, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.505.278; с
предназначение на самостоятелния обект: за здравни и социални услуги; брой нива
на обекта: 1; с площ 75,50 кв.м.; с прилежащи две избени помещения; със съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 68850.505.278.4.2; под обекта:
няма; над обекта: 68850.505.278.4.3, както и сумата 141,84 лева, представляваща
разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.Й.Н. *** против Й.Н. *** и М.К.Н. *** иск за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползване за периода от 16.01.2016 г. – 24.10.2018 г.
на собствената на Й.Н. *** идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68850.505.278.4.1, с адрес:
гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. “...” 35, ет. 1; намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.505.278; с предназначение на самостоятелния обект:
за здравни и социални услуги; брой нива на обекта: 1; с площ 75,50 кв.м.; с
прилежащи две избени помещения; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.505.278.4.2; под обекта: няма; над обекта: 68850.505.278.4.3,
в останалата част до претендирания размер 17160 лева
като неоснователен.
ИЗНАСЯ
НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 68850.505.278.4.1, с адрес:
гр. Стара Загора, п.к. 6000, ул. “...” 35, ет. 1; намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлен
имот с идентификатор 68850.505.278; с предназначение на самостоятелния обект:
за здравни и социални услуги; брой нива на обекта: 1; с площ 75,50 кв.м.; с
прилежащи две избени помещения; със съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж: 68850.505.278.4.2; под обекта: няма; над обекта: 68850.505.278.4.3,
при цена 108000 лева, при квоти: 41,35%
идеални части за Н.Й.Н. ***, 36,22% идеални части за Й.Н. ***% идеални части за
М.К.Н. ***.
ОСЪЖДА
Н.Й.Н. *** да заплати на Й.Н. *** и М.К.Н. *** сумата 145 лева, представляваща
разноски по делото.
ОСЪЖДА
Н.Й.Н. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Старозагорския районен съд сумата 2408,36 лева, представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА
Й.Н. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Старозагорския районен съд сумата 1629,14 лева, представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА
М.К.Н. *** да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Старозагорския районен съд сумата 968,98 лева, представляваща
държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: