Решение по дело №1674/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1376
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20227180701674
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 1376

гр. Пловдив, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретаря Теодора Цанова, като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 1674 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.27а от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).

Образувано е по жалба на Х.Т.К., ЕГН **********,***, срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-111 от 31.05.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, с която на основание чл.30, ал.2, чл.29, т.8 и чл.27, ал.1, във връзка с чл.4, ал.1, т.2 и чл.25, ал.1, т.2 във връзка с чл.25, ал.2 ЗЗДет е прекратено настаняването на малолетната А.Х.К. с майка В.Д.М. и баща Х.Т.К. в ЦНСТ „Детска къща“ гр. Пловдив, ул. „***“ № 20 и е наредено временно настаняване на детето в семейството на А.Ц.М. и Д.А.М. – баба и дядо по майчина линия.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Твърденията в тази насока са свързани най-общо с желанието и възможността на Х.Т.К. – баща на А. да се грижи за детето си.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция “Социално осигуряване” - Пловдив е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на разноски.

          Заинтересованата страна В.Д.М. лично и чрез пълномощник адв. И., оспорва жалбата и моли да се отхвърли същата.

          Заинтересованите страни А.Ц.М. и Д.А.М. чрез пълномощник адв. М. оспорват жалбата, като искането от съда е същата да бъде отхвърлена.

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 16.03.2022 г. в Отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) при ДСП Пловдив е постъпил сигнал от Директора на ОУ „С.М.“ – Пловдив, касаещ детето А. К.. В тази връзка е изискана от личния лекар на детето информация относно здравословното му състояние. На 23.03.2022 г. е проведена среща, на която са присъствали майката на детето – В.М., детето А., нейната сестричка Т. К. и социален работник, като съгласно изготвения доклад за оценка на постъпилия сигнал, при извършеното социално проучване не са констатирани рискове за малолетната А. К., като се посочва, че момичето се отглежда в семейна среда, потребностите й се задоволяват адекватно, поради което е предложено сигналът да се затвори и да не отваря случай за работа (л.55-61).

На 05.05.2022 г. ОЗД при ДСП Пловдив се е самосезирал, за което е съставен Формуляр за приемане на устен сигнал от същата дата, поводът за което е изявление на майката, че детето А. не спазва дисциплината, краде пари от съучениците си и тя не може да се справи с нейното поведение, като търси информация за настаняването й извън семейството, но не е подала заявление за това. Във връзка с така постъпилия сигнал е изискана информация от Директора на ОУ „С.М.“, от личния лекар на детето, както и от Директора на ДСП Петрич, в отговор на което са постъпили психолого-педагогическа характеристика от ОУ „С.М.“, както и събраните при проведено социално проучване от служители на ОЗД Петрич доказателства, в т.ч. и декларации по чл.24, ал.3 ППЗЗДет от роднини на бащата на детето, в които не е заявено съгласие за отглеждане и възпитание на А.. Междувременно, съгласно изготвен на 13.05.2022 г. доклад за оценка на постъпилия сигнал, при извършване на социалното проучване от социален работник ЗД са констатирани риск от изоставяне и риск от неглижиране за малолетната А.Х.К., като е предложено сигналът да се затвори и да се отвори работа по случай (л. 39 и сл.).

Междувременно, на 19.05.2022 г. майката на детето А. – В.Д.М. е депозирала в ОЗД при ДСП Пловдив заявление детето А. К. да бъде настанено в подходяща социална услуга, тъй като не може да се справи с поведението й (л. 50). От същата дата е и писмо с характер на сигнал, адресирано до Директора на ДСП Пловдив от бащата Х.Т.К., касаещ двете му деца – А. и Т. (л. 51).

На 23.05.2022 г. е проведена среща, на която са присъствали майката В.М., двете й деца, в т.ч. и А. и социални работници в ОЗД при ДСП Пловдив. Проведена е среща на същата дата, на която са присъствали само социални работници и е изготвен социален доклад-предложение относно необходимостта малолетната А.Х.К. да бъде настанена временно в ЦНСТ „Детска къща“ гр. Пловдив с цел гарантиране на безопасна и сигурна среда. Постъпила е информация от личния лекар на детето. Като съгласно доклад от 23.05.2022 г. за оценка на постъпилия сигнал, доколкото за малолетната А. има отворен случай за работа в ОЗД към ДСП Пловдив, където при проведено екипно обсъждане е взето решение мярката на закрила, предприета спрямо малолетната да бъде променена и същата да бъде настанена в социална услуга от резидентен тип, е предложено сигналът да бъде прикачен към отворения случай. В тази връзка и със Заповед № ЗД/Д-РВ-100 от 23.05.2022 г. на Директора на ДСП Пловдив е наредено временното настаняване на детето А. в ЦНСТ „Детска къща“ гр. Пловдив, която заповед няма данни да е била оспорена (л. 31 и сл.).

На 26.05.2022 г. в ОЗД към ДСП Пловдив е проведена среща от социални работници с бабата на детето по майчина линия, а именно А.М., във връзка с подадено заявление от последната, заедно с Д.А.М. – дядо на детето по майчина линия, в което е изявено желание да полагат трайни грижи за двете деца, в т.ч. и А.. Към заявлението са представени доказателства за доход и здравословно състояние, попълнени са и декларации за даване на съгласие по чл.24, ал.3 ППЗЗДет (л. 23 и сл.).

В тази връзка на 30.05.2022 г. е извършено домашно посещение в жилището на бабата и дядото, като е констатирано, че същите поддържат желанието си да отглеждат двете деца, считат, че настоящият партньор на майката е имал намеса в решението на майката да подаде заявление за настаняването на децата в ЦНСТ (л. 22).

На 31.05.2022 г. от социални работници в ОЗД към ДСП Пловдив са изготвени становище относно годността на А. и Д. М.да полагат грижи за малолетната А. и социален доклад-предложение относно необходимостта малолетната А. да бъде настанена в семейството на А. и Д. М.– баба и дядо по майчина линия, въз основа на които е издадена и оспорената в настоящото производство заповед (л. 19 и сл.).

В хода на настоящото съдебно производство по делото са приети, представени от процесуалния представител на ответника писмо от 15.06.20122 г. на Секретар МКБППМН на район „Южен“ при Община Пловдив, от което се установява, че е налице образувано възпитателно дело по отношение на А. К., писмо от 04.07.2022 г. от РС – Петрич, ведно с приложено към него копие на присъда от 2011 г., касаеща бащата Х.Т.К. и писмо от 06.07.2022 г. на Директора на ДСП Пловдив, с което досието на малолетната А. е изпратено по компетентност на ДСП Петрич, с оглед промяна на нейното местоживеене, както и представено от заинтересованите страни копие на служебна бележка от 05.07.2022 г., от която се установява, че детето А. ще бъде записано в трети клас при СУ „Н.Й.В.“ гр. Петрич за учебната 2022/2023 г., след получаване на удостоверение за преместване по служебен път, заедно с копие на училищния учебен план и копие на личния картон на ученика от ОУ „С.М.“ гр. Пловдив. Извършена е и служебна справка, съгласно която към 11.07.2022 г. в Районен съд – Пловдив няма образувано производство по чл.28 ЗЗДет по отношение на А. К. (л.82 и сл.). Искането за приемане като доказателство на представен документ на английски е отхвърлено от съда, тъй като според изявлението на жалбодателя представлява „договор за къща във Великобритания“ /която жалбодателят твърди, че „държи“, вероятно под наем, от пет години/, който не е относим към предмета на  доказване, съответно не става ясно в каква връзка е представен, а отделно от това не е спорно, че жалбодателят е с пребиваване във Великобритания /освен че това е посочено в множество документи по преписката,  самият жалбодател го е посочил жалбата си до съда, в саморъчно изписано изявление, в писмо, изпратено от жалбодателя до ДСП – Пловдив, където е посочен настоящ  адрес във Великобритания, а също така го е заявил в СЗ/, което е един от мотивите, поради които е прието, че същият не може да поеме грижите за малолетното си дете. Исканията за разпит на свидетели са отхвърлени, тъй като обстоятелствата, които се иска да се изясняват са общи, неконкретни, но също защото нямат връзка с предмета на доказване, съответно с предмета на делото, а касаят други отношения между бившите съпрузи, освен това няма как свидетел от гр.Петрич да изяснява живота и условията, в които жалбодателят живее, при положение че същият е във Великобритания, а показанията на трето лице, което да преразкаже чуто от малолетно дете нямам как да бъде достоверно, съответно кредитирано. Казано по друг начин няма пречка в производството да бъдат ползвани свидетелски показания, но за конкретни обстоятелства, и то само във връзка с предмета на доказване, а такива искания не са заявени.    

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното:

Оспореният административен акт е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Основание за този извод дава разпоредбата на чл.30а ЗЗДет, според която при промяна на мярката за закрила на детето се спазва редът за настаняване по чл.26 - 28 от същия закон, а според разпоредбата на чл.30, ал.2 и чл.27, ал.1 ЗЗДет, временното прекратяване на настаняването и временното настаняване става със заповед на директора на ДСП.

Една от мерките, чрез които се осъществява закрилата на детето по ЗЗДет, е тази по чл.4, ал.1, т.2 от закона - настаняване в семейство на роднини или близки. Именно тази мярка е приложена по отношение на детето А., чрез настаняването й в семейството на А. и Д. М.– баба и дядо по майчина линия, като преди това В.М. (майка на А.) подава заявление да бъдат предприети мерки за закрила и детето да бъде настанено в подходяща социална услуга за резидентна грижа, поради което момичето първоначално е настанено временно в ЦНСТ „Детска къща“ гр. Пловдив със заповед на Директора на ДСП – Пловдив. Бащата на непълнолетната – Х.Т.К. е констатирано, че към момента е с местопребиваване в Обединено кралство Великобритания и упражняването на родителските права спрямо момичетата е предоставено на майката с влязло в сила решение.

Според чл.5, ал.2 ЗЗДет, условията и редът за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна грижа, както и тяхната реинтеграция се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика и председателя на Държавната агенция за закрила на детето. Касае се за Наредбата за условията и реда за осъществяване на мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в институции, както и за тяхната реинтеграция (наричана по-долу за краткост Наредбата).

Съгласно чл.4 от Наредбата, мерки за предотвратяване изоставянето на деца и настаняването им в специализирани институции се предприемат при наличие на едно или повече от следните обстоятелства: т.1) при постъпил сигнал за дете в риск от изоставяне или при подадено заявление в дирекция „Социално подпомагане“ за настаняване на дете в специализирана институция; т.2) настаняване по чл.26 от Закона за закрила на детето на друго дете от семейството; т.3) родителите са изразили намерение за настаняване на детето в специализирана институция; т.4) родителите са без постоянни доходи и/или без жилище; т.5) установени увреждания или тежки заболявания и/или отклонения при родител или при член от семейството; т.6 и т.7 са отм.; т.8) детето е с увреждане и/или отклонения в здравословното състояние или развитие и родителите имат затруднения да отговорят на специфичните му потребности; т.9) други обстоятелства, които поставят детето в риск от изоставяне.

В случая следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗЗДет, която определя основанията за настаняване на детето извън семейството, едно от които е когато родителите му се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Временното настаняване на детето А. в ЦНСТ „Детска къща“ гр. Пловдив е наредено със Заповед № ЗД/Д-РВ-100 от 23.05.2022 г. на Директора на ДСП Пловдив (л. 34), която каза се, не е обжалвана и е влязла в законна сила. Т.е., въпросът свързан с наличието на предпоставките за прилагането на обсъжданата привременна мярка, е разрешен с влязъл в сила административен акт.

Според настоящия съдебен състав, правните последици от оспорената в настоящото производството Заповед № ЗД/Д-РВ-111 от 31.05.2022 г., не е налагане на нова мярка на закрила, а само промяна на мястото на осъществяване на вече предоставената мярка по чл.4, ал.1, т.5 ЗЗДет. Според съдържанието на процесната заповед, същата е издадена на основание чл.30, ал.2, чл.29, т.8 ЗЗДет, във връзка с чл.4, ал.1, т.2 и чл.25, ал.1, т.2, във връзка с чл.25, ал.2 ЗЗДет.

Съгласно ал.2 на чл.30 от закона, прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда. В този случай дирекция „Социално подпомагане“ може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето. Съответно в чл.29 от закона изчерпателно са предвидени предпоставките, при наличието на които настаняването извън семейството се прекратява, като тази по т.8 се свежда до промяна на мярката за закрила, като според настоящия съдебен състав приложение в случая следва да намери и т.9 - при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно § 1, т.5 ЗЗДет, „най-добър интерес на детето“ е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

При установените данни се доказва по категоричен начин, че промяната на мястото на осъществяване на предоставената мярка по чл.4, ал.1, т.2 ЗЗДет е в най-добър интерес за детето и заповедта, с която същата е постановена, е в съответствие с принципите на закрила на детето, установени в чл.3 ЗЗДет, а именно - осигуряване най-добрия интерес на детето, специална закрила на дете в риск, незабавност на действията по закрила на детето, грижа в съответствие с потребностите на детето, временен характер на ограничителните мерки, доколкото се установява, че А. е привързана към баба си и дядо си по майчина линия и има изградена емоционална връзка с тях, същевременно бабата и дядото имат възможност  и желание да полагат адекватни грижи за нея. Именно най-добрият интерес на детето е бил ръководещ при постановяване на процесната заповед. Важно в случая е да се съхрани физическото и психично здраве на детето, а с оглед поведението на А., установено в хода на административната процедура (взима пари от своите съученици без тяхно знание и разрешение, напуска класната стая без разрешение от учител, не винаги спазва установените правила в класа и училището, няма формирани умения за разрешаване на проблеми, липсват й търпимост и отстъпчивост, проявява често агресия към съучениците си, не чувства вина за постъпките си, не се страхува от санкциите, които й налага майката и др.под.) и невъзможността на майката да се справи с поставянето на правила и ограничения, т.е. не може да се грижи за нея, очевидно обосновават извода, че целта на наложената временна мярка е именно тази - да съхрани живота и здравето на А. К. и да елиминира във възможно най-голяма степен риск от изоставяне и риск от неглижиране.

Следва изрично да се подчертае, че основанията по чл.25, ал.1, т.2 във връзка с чл.25, ал.2 ЗЗДет, са налице включително и към датата на издаване на процесната заповед. В подкрепа на този извод е обстоятелството, че майката В.М., чиито са родителските права, не е променила решението си, в т.ч. не е обжалвала заповедта за временно настаняване на детето в ЦНСТ „Детска къща“, бащата Х.Т.К. също не е обжалвал заповедта на настаняване на детето извън семейството, отделно от това същият е с местопребиваване в Обединено кралство Великобритания, а неговите роднини декларират, че не могат да се грижат за детето. Все в тази насока следва да се посочи, че реинтеграцията на детето в семейството, в т.ч. чрез предприемане на действия за упражняване на родителските права от бащата, са самостоятелни процедури и наличието или липсата на предпоставките за провеждането им, не са предмет на разглеждане в настоящото производство. В този смисъл твърденията на жалбоподателя за желанието и възможностите му за отглеждане на детето А., в т.ч. и направените доказателствени искания, са ирелевантни за разрешаване на настоящия административноправен въпрос.

Следва да се има предвид, че наложената със заповедта мярка за закрила е временна и в друго производство по чл.28 ЗЗДет в правомощията на компетентния районен съд е да прецени налице ли са нови факти, които да налагат промяна на взетата мярка. В тази връзка, разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗЗДет задължава административния орган, т.е. Директора на ДСП Пловдив, в едномесечен срок от издаването на заповедта, да направи искане до районния съд по настоящия адрес на детето - при спешни мерки, както и да поиска от съда да постанови прекратяване на настаняването на детето по реда на чл.30 ЗЗДет, в случаите, когато прецени, че има по-благоприятна възможност за отглеждане на децата от другия родител. В рамките на настоящото бързо производство по чл.27а ЗЗДет настоящият съдебен състав приема, че предпоставките за настаняване в семейството на роднини – бабата и дядото по майчина линия, към датата на издаване на заповедта, са били налице, поради наличието на безспорни доказателства за необходимостта от това.

Съдът приема, че посредством предприетата мярка е постигната и целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото, на първо място, физическо здраве, като правилна е и целесъобразна преценката на ответния административен орган към датата на постановяване на обжалваната заповед за наличие на основание по чл.25, ал.1, т.2 ЗЗДет - защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителя. Понятието „висши интереси на детето“ не е легално дефинирано, като според съда то намира израз в прогласените и защитени от международните актове и закона права на детето - в принципите на Декларацията за правата на детето, провъзгласена с резолюция 1386 (X.) на Общото събрание на ООН от 20.11.1959 г. и в чл.10, ал.1 ЗДДет. В конкретния случай, приоритетно значение има правото на детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин, както и на защита на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени с издаването на обжалваната заповед, с която е и постигнато най-доброто осигуряване на посочените права на детето.

Както вече се посочи и по-горе, правните последици от оспорената заповед не се изразяват в налагане на нова мярка на закрила, а само в промяна на мястото на осъществяване на вече предоставената мярка по чл.4 ЗЗДет. Дали да бъде налагана мярка за закрила и къде да живее детето за в бъдеще, е предмет на производството по чл.28 ЗЗДет, като в правомощията на компетентния районен съд е да се произнесе по този въпрос.

По изложените аргументи и след извършената служебна проверка на оспорения акт по реда на чл.168 АПК, настоящият съдебен състав констатира, че заповедта отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл.146 АПК, при което  жалбата е неоснователна и  същата следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, на Агенцията за социално подпомагане, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл.27а от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Т.К., ЕГН **********,***, срещу Заповед № ЗД/Д-РВ-111 от 31.05.2022 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив.

ОСЪЖДА Х.Т.К., ЕГН **********,***, да заплати на Агенцията за социално подпомагане, сумата от 100 (сто) лева за осъществената юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: