ПРОТОКОЛ
№ 191
гр. Смолян, 19.04.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Величка Маркова
Сложи за разглеждане докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20205440100926 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Страните по делото редовно призовани.
Ищецът не се представлява. Постъпила е молба от „А.“ ЕООД
/предишно наименование „М.“ ЕООД/, представлявано от П. И., чрез
пълномощника юриск. К., с което се моли да бъде даден ход на делото и
същото да бъда разгледано в отсъствие на представител на ищеца. Молят да
се изслуша експертизата, с която са запознати и не възразяват да се изслуша.
Считат делото за изяснено. Молят исковете да бъдат уважени както и да им
бъдат присъдени деловодните разноски съобразно представения списък.
Представят пълномощно от новия управител на дружеството.
Съдът извърши проверка по партидата на ищеца в търговския регистър
и установи вписаната на 15.04.2022 г. промяна в наименованието /фирмата/ на
дружеството.
Ответницата не се явява. За нея назначения особен представител адв. И.
А..
Вещото лице Е.К., редовно призована налице.
Адв. А. - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и затова
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
Е. К. К. – ***.
НАПОМНИ се за отговорността на вещото лице по чл.291 НК и същата
обеща да даде заключение по знание и съвест.
Вещото лице К. - Поддържам заключението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага заключението на вещото лице, на което да се
изплатят 200 лв. от внесения от ищеца депозит.
Адв. А. – Считам делото за изяснено.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и затова
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв. А. – Моля да постановите решение, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове като неоснователни и недоказани. В отговора към ИМ
съм изложил подробни съображения, които обуславят това ми становище
относно искането за произнасяне от съда. Касае се за договора за финансов
лизинг като са налице някои от клаузите които са нищожни съгласно чл. 26
от ЗЗД като противоречат на добрите нрави. Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то да не
противоречи на добрите нрави, но противоречащи на добрите нрави се
считат, сделки с които неравноправно се третират икономически слаби
участници в оборота, използва се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг. В трайната практика на ВКС е прието,
че е противно на добрите нрави да се уговаря възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато
възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем,
противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава, надвишаваща
двукратния размер на законната лихва. Решенията на ВКС са цитирани на
страница 2 в отговора към ИМ. Считам, че ответницата М.Х. не дължи сумата
от 563,90 лв., която е неизплатена лихва по лизингови вноски. По същите
съображения оспорвам и неустойката при прекратяване на договора като
размер противоречи на закона и добрите нрави и този иск за неустойка в
размер на 438,87 лв. следва да се отхвърли. Моля да се отхвърли и иска за
заплатените данъчни задължения в размер на 56,24 лв., т.к. в ИМ не става
ясно за кои периоди от време са тези данъчни задължения. Договорът за
финансов лизинг е сключен на 13.07.2018г. и е прекратен на 14.03.2019г. на
2
която дата е върнат на лизингодателя автомобилът предмет на договора за
лизинг. От представеното платежно нареждане и справка за платени данъчни
задължения е видно, че на 11.10.2018 г. е заплатен данък МПС за 2018 г.. В
самия списък за въпросния автомобил Сузуки Витара има отразена дата
18.07.2018г. и дължим данък 73.73 лева. От справката не става ясно дали това
е целият размер на данъка за посоченото МПС. Нищожна е клаузата на чл.
8.7.10 от общите условия към договора за финансов лизинг, която предвижда
разходи за репатриране на автомобила от лизингодателя. В договора за
лизинг се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит - чл. 3, ал.
3, по силата на договорката между страните ответникът дължи разходите
направени от лизингодателя във връзка с възстановяването върху държането
върху лизинговия актив. Тези разходи като размер не са определени в
договора. В представеното копие от тарифата към общите условия също няма
такава такса като размер. За това те пускат фактура, но нямаме данни, че
фирмата лизингодател е взела автомобила и го е превозила. Ответницата
М.Х. е върнала автомобила и няма разходи от лизингодателя за това.
Кредиторът не можи да изисква от потребителя плащания за разходи, които
не са предвидени в договора. С клаузата на чл. 8.7.10 от общите условия към
договор за лизинг са заобиколени изискванията на ЗПК, които са заложени в
чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, което означава, че е налице нищожност и
на основание чл. 21, ал. 2 от ЗПК. Имайки предвид разпоредбите на чл. 14.1
от общите условия на договора за лизинг лизингополучателят е длъжен в срок
от 2 дни от прекратяване на договора да върне лизинговата вещ и когато
предаването е за сметка на лизингополучателя, ако той не го направи и го
няма този лизингов актив лизингодателя има право да си търси разходите. И
точно в тази връзка към ИМ е приложен договор трето неучастващо по делото
лице - "Ф." ЕООД, с приложена към него фактура от 18.03.2019г. за
възстановяване на владението на актив като искат да докажат, че ищецът е
възстановил владението, но по делото няма платежно нареждане за плащане
по тази фактура. Договорът за лизинг е прекратен с уведомление връчено на
14.03.2019 г. лично на ответника като в него са включени и разходи за
възстановяване на лизинговия автомобил в размер на 540 лв., тоест на
ответника не е предоставена възможността предвидена в чл. 14.1 от общите
условия на договора - в срок от два дни от прекратяване на договора да върне
лизинговата вещ. Ако приемем, че не е върнал веща, то с прекратяване на
договора са начислени всички разходи без да се даде възможност да не плаща
тези разходи. Налице е доброволно предаване на колата като към ИМ има
представен приемо-предавателен протокол, от който е видно, че доброволно е
предаден автомобила и документите към него. А тези обстоятелства са
изложени в отговора към ИМ. След анализа на доказателствата моля съда да
приложи закона, като в една част са налице неравноправни клаузи, които са
нищожни съгласно съдебната практика и второ претенциите за тези разноски
от 540 лв. не са доказани от самите доказателства представени към ИМ е
видно, че ответницата доброволно е върнала колата.
Съдът обяви устните състезания за приключили и ще се произнесе с
Решение на 19.05.2022 г.
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на адв. А. 355,19 лв. - внесено възнаграждение за
3
особен представител от ищеца.
Протоколът е изготвен в с.з.
Заседанието закрито в 09:30 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
4