№ 9066
гр. С., 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110114251 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ от Б. И. С. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД за осъждане
ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в сторените от ищеца разходи за прегледи, изследвания и
лечение, закупуване на медицински изделия и лекарства, усилена храна,
физеотерапия, болногледач и транспорт, ведно със законната лихва от
12.04.2023 г., претърпени във връзка с ПТП от 09.08.2022 г., настъпило в гр. С.
по вина на водач, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника.
Ищецът твърди, че на 09.08.2022 г., около 18:00 часа, е управлявал
тротинетка „Боуеда 28.6Н“. Движел се по ул. „Акад. Борис Стефанов“ в
посока от ул. „8-ми декември“ към ул. „Проф. Атанас Иширков“, когато срещу
№ 22 насрещно движещият се лек автомобил „Алфа Ромео Мито“ с рег. №
***, управляван от В. Т. М., предприема маневра „завой наляво“, препречва
пътя на ищеца и тротинетката се удря в дясната част на лекия автомобил.
В резултат на ПТП ищецът получил множество телесни увреждания,
във връзка с лечението на които извършил множество разходи за медицински
прегледи, манипулации, в това число оперативни, разходи за усилена
хранителна диета и болногледач, закупуване на медицински изделия и
лекарства. Общата стойност на претърпените от ищеца в резултат на ПТП
имуществени вреди възлиза на сумата от 8346.13 лева.
Твърди, че изключителна вина за процесното ПТП има водачът на лек
автомобил „Алфа Ромео Мито“ с рег. № *** - В. Т. М., чиято гражданска
отговорност към датата на процесното ПТП е застрахована по валидна
1
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното застрахователно
дружество.
Сочи, че е заплатил с лични средства всички описани в исковата молба
разходи за лечение, поради което за него е възникнал правен интерес да
претендира възстановяване на извършените разходи от застрахователя на
виновния водач.
Сочи, че е изпратил извънсъдебна регресна покана до ответника, но
последният е отказал да извърши плащане.
Моли за уважаване на предявените искови претенции в цялост и
присъждане на ищеца обезщетение за имуществени вреди от процесното ПТП,
равняващо се по размер на сторените от него разходи, а именно:
Разходи за лекарства в размер на 300,00 лв., заедно със законната
лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата; Разходи за силна храна в размер на 1080,00 лв., заедно със законната
лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата; Разходи за болногледач в размер на 600,00 лв., заедно със законната
лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата; Разходи за закупуване на медицинско изделие в размер на 1500,00
лв., заедно със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; Разходи за заплащане на избор на екип -
оперативни процедури в областта на раменния пояс и горния крайник/тъканно
лепило tissel/сет S&T Тареr Point 2 8-0 в размер на 1384,84 лв., заедно със
законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата; Разходи за заплащане на рентгенография на крайници
Д-р Р. в размер на 60,00 лв., заедно със законната лихва върху присъдената
сума от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; Разходи за
заплащане на първичен преглед при проф. М.К. в размер на 110,00 лв, заедно
със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата; Разходи за заплащане на такса в медицински център в
размер на 100, лв., заедно със законната лихва върху присъдената сума от
12.04.2023 г. до окончателното изплашщане на сумата; Разходи за първичен
преглед от началник на отделение д-р И.К. в размер на 80,00 лв, със законната
лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата; Разходи за преглед при специалист с две специалности д-р Е.К. в
размер на 70,00 лв., заедно със законната лихва върху присъдената сума от
12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; Разходи за заплащане
потребителска такса в размер на 17,40 лв. , заедно със законната лихва върху
присъдената сума от 12.04.20.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
Разходи за заплащане ЕМГ изследване в размер на 50,00 лв., заедно със
законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата; Разходи за заплащане на физиотерапевтични
процедури в размер на 480,00 лв.. заедно със законната лихва върху
присъдената сума от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
Разходи за избор на лекар на Електромиография в размер на 150,00 лв.,
заедно със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; Разходи за избор на екип - Оперативни
2
процедури в областта на раменния пояс и горния крайник в размер на 900,00
лв., заедно със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; Разходи за фиксиращ набор в размер на
300,00 лв., заедно със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата; Разходи за потребителска такса в
размер на 17,40 лв., заедно със законната лихва върху присъдената сума от
12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; Разходи за заплащане на
първичен преглед от началник на отделение д-р И.К. в размер на 100,00 лв.,
заедно със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; Разходи за заплащане на първичен
преглед при специалист с две специалности д-р Е.К. в размер на 85,00 лв.,
заедно със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; Разходи за транспорт в размер на 200,00
лв., заедно със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва механизма на ПТП, както и че е налице виновно
поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника.
Твърди, че изключителна вина за процесното ПТП има именно ищецът,
който се е движил по пътното платно в нарушение на правилата за движение,
съгласно ЗДвП. Твърди се, че ищецът, като водач на тротинетка марка „Боуеда
28.6Н“, се е блъснал в правомерно извършилия маневра лек автомобил.
Поддържа се, че ищецът е извършил нарушение на чл.80а ал.1т.2 от ЗДвП, че
се е движил с тротинетката на място забранено и непредназначено за
движение на превозни средства от този вид, а предназначено само за
пешеходци и рязко е навлязъл в траекторията на движение на лекия
автомобил, както и че тротинетката е била технически неизправна, което е
довело до настъпване на произшествието.
Оспорва причинната връзка между процесното ПТП и твърдените
имуществени вреди.
В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващо се в неправомерно поведение на
пострадалия, който не е предприел необходимите мерки да се предпази, в това
число – управлявал е ППС, непредназначено за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване, или на изградената велоалея, както и с
оглед обстоятелството, че е имал обективната възможност да забележи
автомобила и да предотврати настъпването на произшествието.
Оспорва вида и стойността на извършените разходи от ищеца.
Оспорва претенцията за присъждане на лихви, като твърди, че не е
канен от ищеца да заплати такива извънсъдебно, алтернативно – че ищецът не
е представил банкова сметка при предявяване на претенцията си, поради което
застрахователят не е изпаднал в забава.
Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
3
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна и страна:
Претенциите на ищеца намират правното си основание в нормата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предоставя
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на
нормата на чл. 380 КЗ, а именно отправена писмена претенция до
застрахователя по риска "Гражданска отговорност" и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в разпоредбата
на чл. 496, ал. 1 КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на претенцията пред
застрахователя.
Следователно, отговорността на ответното дружество е предпоставена
от установяването по делото на следните юридически факти: 1/ сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответното дружество; 2/ всички, посочени в чл. 45 ЗЗД
елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане /протИ.правно
деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие
на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди, като
по отношение на вината е налице законна оборима презумпция - чл. 45, ал. 2
ЗЗД/.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства, че между ответника и водача на лекия
автомобил е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ към момента на настъпване на
процесното ПТП.
Не е спорно също така, а и се установява, че ищецът е отправил общо
три извънсъдебни претенции по реда на чл. 380 КЗ /от 13.02.2023 г., от
12.04.2023 г. и от 28.09.2023 г./ към ответника, чиито сбор формира исковата
сума /л. 23 – л. 28/. Установява се по делото, че застрахователят е постановил
два изрични отказа /л. 29 и л. 30/ - на 12.04.2023 г. и 29.09.2023 г. за
претенциите за суми в размер на 958.89 лева и 1552.40 лева. Не се установява
да се е произнесъл по претенцията на ищеца от 13.02.2023 г. за сумата от
5834.84 лева до изтичането на 3-месечния срок /момент, предхождащ
подаването на настоящата искова молба/. Не се установява по делото
застрахователят да е изисквал допълнителни документи от увреденото лице.
Формираният правен спор е концентриран върху въпросите относно
4
механизма на процесното ПТП и вината на водачите, досежно наличието на
причинно-следствена връзка между описаните в исковата молба вреди и
процесното ПТП, както и относно размера на дължимото обезщетение за
имуществени вреди.
За установяване на спорните по делото въпроси пред настоящата
съдебна инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, както и са
приети съдебна автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
По отношение на механизма на настъпилото ПТП, съдът намира
следното:
Съгласно Констативен протокол /КП/ № К-390/09.08.2022г. за
възникнало ПТП на 09.08.2022г. около 18,00 часа в гр. С., на ул.“Акад. Борис
Стефанов“ срещу № 22 между л.а. „Алфа Ромео Мито“ с per. № ***,
управляван от В. Т. М., и тротинетка Boyueda 28,6 АН, управлявана от Б. И.
С., е възникнало ПТП, при което е пострадал водачът на тротинетката –
ищецът, който е настанен в болница „Св. Анна" в С. с работна диагноза -
фрактура на дясна лопатка и две ребра вдясно. В КП са посочени
обстоятелствата и причините за ПТП, а именно: на 09.08.2022г. около 18,00
часа л.а.“Алфа Ромео Мито“ с per. № СА 4945ТВ, управляван от В. Т. М., се е
движел по ул. „Акад. Борис Стефанов" с посока на движение от ул. „Проф. Ат.
Иширков" към ул. „Осми декември" като срещу № 22 при ляв завой участва в
ПТП с насрещно движещата се тротинетка „Boyueda 28,6 АН“, управлявана от
Б. И. С., като в протокола е отразено, че е образувано досъдебно производство.
От представеното по делото Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 19.06.2023г. на младши прокурор при СРС, се
установява, че със същото, на основание чл.199, чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1
т.9 вр.чл.342 ал.2 от НК, с оглед изявлението на пострадалия С., че не желае да
се води наказателно производство, е прекратено наказателното производство
по ДП № 11245/2022г. по описа на Сектор „РТП“ – ОР- СДВР, пр.пр.№
24692/2022г. по описа на СРП за престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр.чл.342
ал.1 пр.3 от НК, във връзка с ПТП, осъществило се на 09.08.2022г. около 18,00
часа в гр. С., при което при управление на МПС – л.а.“Алфа Ромео Мито“ с
рег.№ ***, на ул.“Акад. Борис Сарафов“ с посока на движение от
ул.“Проф.Атанас Иширков“ към ул.“8-ми декември“, в района на № 22,
водачът на лекия автомобил, при маневра ляв завой, нарушил правилата за
движение и реализирал ПТП с насрещно движеща се ел. тротинетка м.“
Боуеда 28.6 АН“ и причинил по непредпазлИ.ст телесна повреда на Б. И. С..
От показанията на свидетеля В. М. – водач на лекия автомобил /л. 180/,
се установява, че на 09.08.2022г., управлявала л.а.“Алфа Ромео Мито“ в
посока от Зимния дворец към магазин „Фантастико“ в Студентски град. Било
късният следобед, все още светло. Сочи, че карала по улицата и подала ляв
мигач, намалила скоростта и след като се уверила, че в насрещното платно
няма никого, предприела ляв завой, за да влезе в паркинга на магазина. Тогава
чула удара отзад в дясната задна част на автомобила си. Излязла от колата и
видяла пострадалия да лежи на пътя по корем. Пострадалият управлявал
електрическа тротинетка. Позвънила на тел. 112, за да повика полиция и
5
линейка. Сочи, че автомобилът й останал така, както била спряла - напреко на
посоката на движение за пътното платно за влизане в паркинга. Сочи, че
нейната кола била навлязла след бариерата, която била вдигната, задната част
на автомобила й се била изравнила с тротоара. Разяснява, че в пътния участък,
където е настъпилото процесното ПТП няма велоалея, има тротоар, но там
участъкът е много лош, защото постоянно спират автомобили. Сочи, че не е
видяла тротинетката и водача преди да настъпи ударът, като изразява
предположение, че тротинетката се е движила по тротоара, тъй като не е
видяла никого насрещното платно за движение. Сочи, че след като слязла от
автомобила установила, че пострадалият е паднал на улицата, не на тротоара,
зад нейния автомобил, като водачът на тротинетката лежал на платното за
движение, което пресякла, за да направя ляв завой. Тротинетката се намирала
някъде между колата и него. Сочи, че вредите по нейния автомобил били в
задната дясна част – върху джантата и калника.
От заключението на допуснатата съдебна автотехническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че същото е изготвено въз основа на
събраните по делото писмени доказателства - Констативен протокол/КП/ за
ПТП, Протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие, Скица на
ПТП, Фотоалбум, Постановление за прекратяване на наказателно
производство, както и въз основа на дадените по делото свидетелски
показания.
От доказателствата по делото вещото лице е установило, че л.а.“Алфа
Ромео Мито“ с peг. № *** се движи по ул. „Акад. Борис Стефанов", в посока
от ул. „Проф. Атанас Иширков" към ул. „8-ми декември", като в района на №
22 /магазин „Фантастико"/, предприема маневра ляв завой в посока към
обособения паркинг. Съгласно данните от протокол за оглед на
местопроизшествие, ПТП е настъпило на 08.09.2022г. на ул. „Акад. Борис
Стефанов" пред № 22 /магазин „Фантастико"/. За района на процесното ПТП е
налична следната информация: „Ул. „Акад. Борис Стефанов" се намери
отворена за движение на ППС в двете посоки, покрита с асфалт, суха
настилка, без неравности и наклони, с ширина 11,00 метра. От десния край на
платното за движение с начало 3,00 метра преди ориентира и дължина 6,50
метра се намери вход на паркинг към магазин „Фантастико", като същият се
намери покрит с асфалт, суха настилка, без неравности и наклони." в
материалите по делото не е налична информация за хоризонталната и
вертикалната маркировка в района на ПТП. На представените от вещото лице
снимки от Google Maps е видна обособена зона за паркинг на МПС пред
магазин „Фантастико", вляво от десния край на платното за движение на ул.
„Акад. Борис Стефанов", считано по посоката на движение на лекия
автомобил. Паркинг зоната е маркирана с хоризонтална маркировка и
обозначена с вертикална сигнализация.
На база анализа на съвкупността от описаните обективни находки и
след запознаване с доказателствата по делото, експертът е заключил, точното
място на съприкосновение между лек автомобил марка „Алфа Мито“ с рег. №
** и тротинетка марка „Боуеда 28,6Н"може да се определи, както следва:
6
За л.а. „Алфа Мито" с рег. № ** мястото на съприкосновение с
тротинетка марка „Боуеда 28,6Н“ може да стане, съгласно зоната, в която е
констатирано увреждането - ожулен заден десен калник и задна дясна гума.
Мястото на съприкосновения на тротинетката се определя по траекторията и
на движение, която е в посока, протИ.положна на лекият автомобил и
съответно от уврежданията по самата тротинетка – „Тротинетката се намери
със счупено кормило върху платното за движение.... Ударът за тротинетката
спрямо лекият автомобил е бил кос.
Съприкосновението между двете превозни средства е станало на
платното за движение на ул. „Академик Стефан Борисов" № 22, пред
бариерата за влизане на паркинга на магазин Фантастико на около 4-4,5 метра
след приетият ориентир /съгласно, Протокол за оглед - пресечната точка на
мисленото продължение на първия край на сградата № 22/магазин Фантастико
и десния край на платното за движение/, считано по посока на извършеният
оглед и по ширина на пътното платно: на около 2,5 до 3,0 метра вляво на
приетият ориентир на платното за движение на ул. Акад. Борис Стефанов,
считано по посока на огледа.
По отношение на скоростта на движение вещото лице сочи, че
скоростта на движение на тротинетка марка „Боуеда 28, 6Н“ към момента на
удара е била в порядъка на 20-25 км/ч, определена по изчислителен път, като
се използват утвърдените методите - Apple и Searle /според разстоянието на
отхвърляне на тялото на водача/.
Вещото лице е посочило, че платното за движение на ул. „Акад. Борис
Стефанов“ в процесния участък е 11 метра. В момента на предприемане на
маневрата „завой наляво", л.а. „Алфа Ромео Мито“ се е намирал в платното си
за движение, на около 70-110 см. от осевата линия /или мислената линия,
разделяща двете платна за движение/ и следва да извърши движение по
окръжност, като до мястото на удара е изминал разстояние от 3-4 метра със
скорост 10-12 км/ч. /3,06 м/с/. Времето, за което е изминато това разстояние е
1,31 секунди.
За същото време и с оглед приетата скорост на тротинетката, вещото
лице достига до извода, че при започване на маневрата „завой наляво“,
тротинетка марка „Боуеда 28,6Н“ се е намирала на разстояние от около 8
метра от автомобила.
Сочи, че от техническа гледна точка, макар да е можел да забележи
автомобила – предвид липсата на други препятствия и габаритите му, водачът
на тротинетката не е имал възможност да предотврати удара, тъй като
времето, което му е необходимо е 4,06 секудни, а автомобилът ще премине
разстоянието от 4 метра за 1,31 секунди. Сочи, че маневрирането би било по-
ефективно от спирането, тъй като автомобилът е бил твърде близо, но от
данните по делото не може да се направи категоричен извод дали и каква
спасителна маневра е предприел водачът на тротинетката.
От техническа гледна точка, водачът на автомобила В. М. е могла да
предотврати настъпването на процесното произшествие, като преди
предприемане на маневра „завиване наляво", съобрази останалите участници в
7
движението и пропусне движещата се направо и в протИ.положна посока
електрическа тротинетка.
Вещото лице сочи, че такива действия не са предприети по субективни
причини, доколкото в доказателствата по делото не са налични данни за
обекти или други обстоятелства, които биха ограничили видимостта на водача
на лекия автомобил пред фронта на автомобила преди и в началото на
маневрата „завой наляво", включително към движещата се срещу лекия
автомобил електрическа тротинетка в района на № 22 на ул. „Акад. Борис
Стефанов" в гр. С..
При така ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че по
делото се установява описаният в исковата молба на механизъм на ПТП,
възникнало изцяло по вина на застрахования при ответника водач, а
именно:
На 09.08.2022 г., около 18:00 часа, л.а. „Алфа Ромео Мито", с peг. №
***, управляван от В. М. се е движел по ул. Акад. Борис Стефанов", гр. С., в
посока от ул. „Проф. Атанас Иширков" към ул. „8-ми декември", като в района
на № 22, водачът на автомобила предприема маневра ляв завой със скорост
около 10-12 км/част. По същото време в насрещната лента на бул. „Акад.
Борис Стефанов“ в посока от ул.“8-ми декември“ към ул.“Проф. Атанас
Иширков“. със скорост около 20-25 км/ч, се е движела електрическа
тротинетка м.“ Boyueda 28.6 AH“, управлявана от ищеца Б. С.. Водачът на
автомобила извършва маневрата без да пропусне насрещно движещото се
превозно средство, като между двете ППС настъпва удар на платното за
движение на ул.“Акад. Стефан Борисов“, в зоната пред паркинга, находящ се
пред № 22 /магазин „Фантастико/, който удар за автомобила е в зоната на
заден десен калник и задна дясна гума, а за тротинетката - в предната й част.
Предвид изложеното, съдът намира, че по безспорен начин се доказа
авторството на деянието, протИ.правността и вината за настъпване на ПТП на
водача на лекия автомобил, който, по субективни причини, нарушавайки
правилата за движение по пътищата – чл. 25 ал.1 от ЗДвП, и чл. 37, ал. 2 от
ЗДвП, е станал причина за настъпване на инцидента и за нанасяния на
телесни увреждания на ищеца, за разходите за лечение на които е образувано
настоящото исково производство.
В същото време, съдът намира, че по делото не се доказа направеното
от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съпричиняването на вредата предполага наличието на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. В
случая, с поведението си пострадалият не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Установи се от заключението на съдебно-
автотехническата експеритза, както и от събраните писмени доказателства, че
водачът на тротинетката се е движел при спазване на изискванията на чл. 80а
ЗДвП на платното за движение /при липса на изградена велоалея/, с
допустимата по закон скорост за двуколесно електрическо превозно средство -
до 25 км/ч. Не се подкрепя от доказателствата по делото изразеното
предположение на водача на лекия автомобил, че тротинетката се е движила
8
по тротоара, което заключение свидетелят базира единствено на
обстоятелството от субективен характер – че не е забелязала наличието на
тротинетка на пътя.
Установи се по делото, че водачът на електрическа тротинетка не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на процесното
ПТП чрез аварийно спиране, като липсват каквито и да е доказателства по
делото за това, че в момента на удара лекият автомобил е бил неподвижен –
напротив, свидетелят М. сочи, че бариерата на паркинга е била вдигната и не
се е налага да преустановява движението си. Не се събраха доказателства и за
това, че тротинетката е била технически неизправна.
Предвид изложеното, направеното възражение за съпричиняване се
явява неоснователно.
По отношение на претърпените от ищеца имуществени вреди и
наличието на причинно-следствена връзка с ПТП:
Принципът на чл. 51 ЗЗД за пълно обезщетяване, изисква
възстановяване на всички реално претърпени вреди, както и на пропуснатите
ползи, щом са в пряка и непосредствена последица от увреждането.
Претърпените имуществени и неимуществени вреди са, както вече
настъпилите, така и бъдещите, които са следствие от деликта и са естествено
продължение на обективния процес на вредоносното проявление на самото
увреждане. Сумите за лечение, специализирана храна, болногледач, лекарства,
медицински консумативи, рехабилитация и пр., намаляват имуществената
сфера на увредения. На репарация подлежат действително вложените
средства - с тях имуществената сфера на пострадалия е реално намаляла.
Размерът им се установява с доказателства за действително разходваните от
увредения суми, а ако такива доказателства няма - чрез експертиза за
стойността на стоките, услугите и лечението към датата на извършване на
съответния разход.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили или ще
настъпят като пряка и непосредствена последица на непозволеното
увреждане. Когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в
разходи за лечение, усилена храна, чужда помощ и пр., следва да се събират
доказателства за необходимостта от такива разходи и за действителното им
извършване, както и за техния размер. /Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС/
В конкретния случай, не е спорно между страните, а и се установява от
събраните по делото писмени доказателства /медицински документи/, както и
от изготвената съдебно-медицинска експертиза, че в резултат на пътния
инцидент ищецът е получил увреждания на здравето, изразили се в счупване
на дясната скапула/лопатка/, фрактура на 5 и 7 ребра вдясно, охлузване на
носа, разкъсно-контузна рана в дясната челна област на главата. На ищеца е
приложено оперативно лечение на дясната лопатка с метална остеосинтеза.,
като след операцията той е получил увреждане на акселарния нерв и
ограничение на движенията в дясната раменна става, което е наложило да
претърпи още две оперативни интервенции за провеждане на невропластика
9
на десния акселарен нерв.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че всички извършени на ищеца, описани в исковата
молба първоначални и последващи медицински прегледи и изследвания
са били необходими за правилното му лечение и стоят в причинно-
следствена връзка с телесните увреждания, настъпили в резултат на ПТП.
Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за липса
на пряка-причинно следствена връзка между ПТП и последващите две
операции, направени на ищеца. Както разяснява вещото лице, ищецът е
получил усложнения след първата операцията на 10.08.2022г., но няма данни
по делото това усложнение да е необичайно за подобен тип травми или да се
дължи единствено и изцяло на лекарска грешка. Напротив – установява се, че
получената парализа на нерва съвпада по местоположение с нанесените
прякото от ПТП телесни увреждания, като именно тяхното наличие е
обусловило на първо място необходимостта от извършването на медицинска
манипулация в тази зона.
Предвид изложеното, исковете на ищеца за възстановяване на
сторените разходи за заплащане на прегледи при специалисти, съпровождани
от заплащането на потребителски такси и други такси в лечебни заведения,
ЕМГ изследване, рентгенография на крайници, за всеки от които по делото са
представени разходооправдателни документи /фактури и касов бон/, се явяват
изцяло основателни и подлежат на уважаване.
Основателни и доказани по размер се явява и исковете за
възстановяване на имуществени вреди под формата на сторени разходи за
закупуване на медицинско изделие в размер на 1500 лева, фиксиращ набор
в размер на 300 лева и тъканно лепило, които са били необходими за
лечението на ищеца – видно от медицинските документи по делото и СМЕ, за
чието закупуване са представени фактури и касови бонове.
По отношение на сторените разходи за „избор на лекар“ и „избор на
екип“, съдът намира следното:
Правната регламентация относно предоставяне на услугата "избор на
екип" се съдържа в § 1, т. 12 от ДР на Наредба за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ, в която е посочено, че "избор на лекар/екип" е
изразяване на предпочитание от пациента конкретна интервенция или друга
специфична част от диагностично-лечебния процес да му бъде
предоставена/осъществена от определен лекар/екип на болницата. Чл. 24а от
Наредбата предвижда, че по време на своя престой в лечебно заведение,
сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ,
здравноосигурените лица имат право срещу заплащане да получат
допълнително поискани услуги, включващи: 1. подобрени битови условия –
самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни
битови условия, със или без придружител по желание на пациента; 2.
допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното
заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен
10
сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор,
съобразено със съответния лечебно-диетичен режим; 3. избор на лекар или
екип от медицински специалисти.
В чл. 29 от Наредбата са предвидени случаите, в които не се допуска
извършване-то на избор на лекар/екип, сред които са избор на лекар, който да
лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение, в т. ч. на служебно определения от лечебното заведение лекуващ
лекар на пациента; 2. когато лекарят/екипът е само един, съгласно утвърдения
график в лечебното заведение/структурата; 3. след осъществяване на
конкретната интервенция или специфичната част от диагностично-лечебния
процес; 4. в условията на спешност; 5. когато медицинските специалисти от
екипа са определени служебно от лечебното заведение да извършат назначени
на пациента оперативни или други интервенции или манипулации. В чл. 30 и
31 от Наредбата се съдържа регламентацията относно цената на услугата.
При съвкупната преценка на цитираните разпоредби се налага извод, че
медицинската услуга "избор на лекар/екип" е уредена като допълнително
право, установено в полза на пациента. При извършването на медицински
манипулации не само добросъвестната медицинска практика, но и
законодателят е предвидил и гарантирал правната възможност на всеки
пациент да избере своя лекуващ лекар/екип, като извършените допълнителни
разходи за осъществяване на този избор са присъщи на предоставената и
ползваната медицинска услуга. Те не представляват луксозни разноски – напр.
за подобрени битови условия и допълнително обслужване, свързани с престоя
на пациента в лечебното заведение, извън оказваната медицинска помощ –
като самостоятелна стая, телефон, телевизор и др., поради което заплатеното
възнаграждение за избор на лекуващ лекар/екип при извършване на
необходимите медицински манипулации, свързани с преодоляване
последиците от настъпилите травматични увреждания на ищеца вследствие на
процесния деликт, представлява разумен разход, поради което той е и
правно обоснован. Заплатеното възнаграждение за избор на лекуващ
лекар/екип от медицински специалисти от ищеца за извършване на
медицински манипулации, чрез които неговото здравословно състояние би се
подобрило, представляват имуществени вреди (под формата на претърпени
загуби), които са в причинно-следствена връзка с осъществения от
застрахования по договор за застраховка "Гражданска отговорност" деликт и
също подлежат на обезвреда, вкл. и чрез ангажиране на обезпечитално-
гаранционната отговорност на застрахователя. Независимо от
обстоятелството, че разходите за избор на лекар/екип от медицински
специалисти действително не са задължителни, то с оглед изложените по-горе
съображения, същите подлежат на възстановяване от ответното дружество,
доколкото са направени от пациента във връзка с извършените оперативни
интервенции за лечение на травматичното увреждане, причинено от
процесното ПТП. По тези съображения претенциите за заплащане на
обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в разход за избор на лекар
за ЕМГ изследване и екип от медицински специалисти се явяват изцяло
основателни.
11
Основателна се явява и претенцията на ищеца за възстановяване на
реално сторените от ищеца разходи за физиотерапевтични процедури,
необходими за правилното му лечение според приетата по делото експертиза,
в размер на заплатената сума от 480 лева.
Основателна се явява и претенцията на ищеца за възстановяване на
реално сторените от ищеца разходи за медикаментозно лечение, за които по
делото се представени доказателства за закупуване на предписани на ищеца
лекарства в общ размер на сумата от 300 лева.
Неоснователна и недоказана се явява претенцията на ищеца за
заплащане на сумата от 600 лева – разходи за болногледач . От приетата по
делото СМЕ се установява, че ищецът не е имал нужда от подобен тип
постоянна помощ, а доказателства за реалното извършване на разходи за
ангажиране на лице, което да се грижи за ищеца и за заплащане на
възнаграждение в негова полза не бяха ангажирани по делото.
По делото не се ангажираха и каквито и да е било доказателства за
извършването на разходи за транспорт – за ползване на такси, автобус, горИ.
за личен автомобил и винетни стикери, свързани пряко с провежданото от
ищеца лечение. Следва да се посочи въпреки това, че доколкото би могло да се
приеме за житейски обосновано ползването на някои от горните методи на
придвижване, ищецът по делото не е изложил дори фактически твърдения за
евентуално изминатото разстояние от него с личен автомобил или чрез
ползването на таксиметрови услуги/автобус, въз основа на които съдът да
определи размера, до който евентуално би била основателна претенцията. С
оглед на това, съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди под формата на разходи за транспорт за сумата от 200
лева подлежи на отхвърляне.
На последно място, по отношение на претенцията за заплащане на
сумата от 1080 лева – разходи за усилена храна, съдът намира следното:
Съгласно практика на ВКС, обективирана в решение № 226/20.01.2016
г. по гр. дело № 2530/2015 г. на III-то гр. отд. на ВКС и решение №
243/1.04.2010 г. по гр. дело № 772/2009 г. на III-то гр. отд. на ВКС, и др.,
съдебната експертиза е достатъчна за установяване спазването на хранителния
режим, когато в заключението на вещото лице са посочени и оценени
нужните храни и вещото лице е категорично, че тези храни са
жИ.топоддържащи с оглед заболяването, тоест същите са жизнено
необходими и имат такова значение, каквото има и медикаментозното лечение.
В конкретния случай, ищецът не е ангажирал доказателства /писмени
и/или гласни/, от които да може да се установи реалната употреба на усилена
храна в срока на възстановителния период. В същото време вещото лице по
изговетната СМЕ сочи, че приемът на засилена храна, богата на протеини и
витамини е само препоръчителен за правилното възстановяване при подобен
тип травми.
Макар правилното хранене безспорно да е от значение за
благоприятното протичане на възстановителния процес, доколкото по делото
липсват каквито и да е било доказателства за реалното спазване на усилена
12
диета, както и при липса на данни, че хранителният режим е жизнено
необходим /в който случай само доказателство за спазването му би била СМЕ/,
съдът намира, че предявеният иск за сумата от 1080 лева се явява недоказан и
подлежи на отхвърляне.
По претенцията за законна лихва:
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху всяка една от
имуществените претенции от 12.04.2023 г. /датата на депозирането на втората
му претенцията по реда на чл. 380 КЗ/ до окончателното заплащане на
вземанията.
Съобразно трайната практика на съдилищата, по спорове, основаващи
се на деликтна отговорност, не е необходимо претенцията да бъде заявена като
отделен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, независимо, че касае период,
предхождащ датата на подаване на исковата молба.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че не следва да
носи отговорност за лихви, тъй като ищецът не е ги е включил в искането си
по чл. 380 КЗ – отговорността за лихва е законна последица от
основателността на претенцията за главница и е свързано единствено с
наличието на забава, поради което не е необходимо да бъде изрично посочвана
в отправената до застрахователя извънсъдебна покана.
Относно началния момент за присъждане на законната лихва, съдът
намира за необходимо да разясни следното:
Спрямо договорите за застраховка на гражданската отговорност са
предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ.
Следователно, от една страна отговорността на застрахователя спрямо
увреденото лице е функционално обусловена от отговорността на
застрахования, включително и по отношение на лихвите за забава, които
последният дължи на увредения.
От друга страна, за разлика от КЗ / отм./, новият КЗ /в сила от
01.01.2016г./, в чл. 429, ал. 3, изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за
забава като ги ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от
следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от
13
датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на
увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
/но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие – от който
момент лихви дължи единствено самият делинквент/.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ, за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на самия застраховател в забава – чл.497, ал.1, т.1 и т.2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429
КЗ /в сила от 01.01.2016г./ се включва дължимото от застрахования спрямо
увреденото лице обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване
на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя /не от момента на увреждането/. – Така в Решение
№291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г. на ВКС, II т.о. и в решение
№128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I т.о.
Поради това, в процесния случай обезщетението за забава към ищеца –
увредено лице, е дължимо от установената по делото най-ранна дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие и
понасянето на конкретните имуществени разходи.
В случая, ищецът е отправил три извънсъдебни покани, всяка
включваща част от претендираните в настоящото производство разходи.
Така в поканата, получена от ответника на 13.02.2023 г., е отправена
претенция за възстановяване на разходите за лекарства в размер на 300 лева,
усилена храна - 1080 лева, болногледач - 600 лева, закупуване на медицинско
изделие – 1500 лева, избор на екип и тъканно лепило – общо 1384.84 лева,
рентгенография на крайници - 60 лева, първичен преглед – 110 лева,
рехабилитационни процедури – 600 лева /не се претендират в настоящото
производство/ и транспорт – 200 лева.
В поканата, получена от ответника на 12.04.2023 г., е претендирано
възстановяването на следните разходи: лекарства – 161.49 лева, прегледи и
потребителска такса – общо 267.40 лева, физиотерапевтични процедури – 480
лева, ЕМГ изследване – 50 лева.
В поканата, получена от ответника на 28.09.2023 г., е претендирано
възстановяването на следните разходи: избор на лекар за електромиография –
150 лева, избор на екип за оперативни процедури – 900 лева, фиксиращ набор
– 300 лева, прегледи при лекари и потребителска такса – общо 202.40 лева.
От датата на всяка покана, ответникът дължи лихва за забава върху
конкретния разход, представляващ имуществена вреда, вследствие на
произшествието. Доколкото ищецът не претендира лихва от момента на
първата покана, най-ранната дата, от която следва да бъде присъдена
14
законната лихва е тази на втората покана – 12.04.2023 г.
По отношение на имуществените вреди, описаните в третата покана,
законната лихва е дължима от 28.09.2023 г.
По отговорността за разноски:
С този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 3
ГПК, право на разноски имат и двете страни в
Ищецът е доказал извършването на разноски за заплатена държавна
такса – 100 лв., за депозит за СМЕ – 500 лв.
Претендирал е заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.
38 ЗА в полза на адв. Н.а за безплатно оказаната от нея правна защита, което
съдът, с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на предявения
иск, продължителността на производството и реално извършената от
процесуалния представител на ищеца работа, определя на сумата от 1300 лева.
Съразмерно на уважената част от исковете /на обща стойност 7584.64, а
не както, поради аритметическа грешка, е посочено в исковата молба –
8346.13 лв./ в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 451.28 лева, а в
полза на адв. Н.а – сумата от 975 лева.
Ответникът е претендирал и доказал извършването на разноски за
заплатени депозити за призоваване на свидетел – 50 лева, 500 лева – САТЕ,
100 лева – СМЕ, 20 лв. – такси за удостоверения, 1361.62 лева с ДДС –
адвокатско възнаграждение /видно от представените договор за правна защита
и съдействия, фактура и платежно нареждане/. Съразмерно на отхвърлената
част от исковете, в полза на ответника следва да се присъди сумата от 507.88
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, доколкото ищецът е бил частично
освободен от заплащане на държавна такса, ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на СРС разликата върху уважената част от исковете, а
именно – сумата от 128.19 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на Б. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на ПТП от 09.08.2022 г.,
настъпило в гр. С., на ул. „Акад. Борис Стефанов“ срещу № 22, по вина на
водача на лек автомобил „Алфа Ромео Мито“ с рег. № ***, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника,
представляващи сторени от Б. И. С. разходи за прегледи, изследвания, лечение
и закупуване на медицински изделия, както следва:
Разходи за лекарства в размер на 300,00 лв., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
15
сумата;
Разходи за закупуване на медицинско изделие в размер на 1500,00 лв.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата;
Разходи за заплащане на избор на екип - оперативни процедури в
областта на раменния пояс и горния крайник/тъканно лепило tissel/сет
S&T Тареr Point 2 8-0 в размер на 1384,84 лв., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата;
Разходи за заплащане на рентгенография на крайници Д-р Р. в размер на
60,00 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
Разходи за заплащане на първичен преглед при проф. М.К. в размер на
110,00 лв, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
Разходи за заплащане на такса в медицински център в размер на 100,
лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата;
Разходи за първичен преглед от началник на отделение д-р И.К. в размер
на 80,00 лв, ведно със законната лихва върху присъдената сума от
12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
Разходи за преглед при специалист с две специалности д-р Е.К. в размер
на 70,00 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
Разходи за заплащане потребителска такса в размер на 17,40 лв. , ведно
със законната лихва върху присъдената сума от 12.04.20.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата;
Разходи за заплащане ЕМГ изследване в размер на 50,00 лв., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 12.04.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата;
Разходи за заплащане на физиотерапевтични процедури в размер на
480,00 лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума от
12.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
Разходи за избор на лекар на Електромиография в размер на 150,00 лв.,
ведно със законната лихва върху присъдената сума от 28.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата;
Разходи за избор на екип - Оперативни процедури в областта на
раменния пояс и горния крайник в размер на 900,00 лв., ведно със
законната лихва върху присъдената сума от 28.09.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата;
Разходи за фиксиращ набор в размер на 300,00 лв., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 28.09.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата;
Разходи за потребителска такса в размер на 17,40 лв., ведно със законната
лихва върху присъдената сума от 28.09.2023 г. до окончателното
изплащане на сумата;
16
Разходи за заплащане на първичен преглед от началник на отделение д-р
И.К. в размер на 100,00 лв., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 28.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
Разходи за заплащане на първичен преглед при специалист с две
специалности д-р Е.К. в размер на 85,00 лв., ведно със законната лихва
върху присъдената сума от 28.09.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата;
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. И. С., ЕГН **********, срещу “ЗАД
ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ, за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в
резултат на ПТП от 09.08.2022 г., настъпило в гр. С., на ул. „Акад. Борис
Стефанов“ срещу № 22, по вина на водача на лек автомобил „Алфа Ромео
Мито“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника, представляващи сторени от Б. И. С. разходи
за силна храна в размер на 1080,00 лв., за болногледач в размер на 600,00 лв
и за транспорт в размер на 200,00 лв, ведно със законната лихва върху
горните суми от 12.04.2023 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА “ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на Б. И. С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 451.28
лева – сбор сторените от ищеца разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА “ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на адв. С. К. Н.а, личен номер на адвокат **********, на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв, сумата от 975 лева – определено от съда адвокатско
възнаграждение за безплатно оказана правна защита на ищеца в
първоинстанционното производство, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Б. И. С., ЕГН **********, да заплати на “ЗАД ОЗК-
Застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
507.88 лева – сторени от ответника разноски в първоинстанционното
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА “ЗАД ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати
на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 128.19
лева – остатък от дължима държавна такса, съразмерно на уважената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17