№ 1222
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20211110210573 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 21-4332-012442/22.06.2021 г., издадено от Гергана Борисова -началник
група към отдел „ПП” при СДВР, на Й. СЛ. М., с ЕГН **********,
за това, че на 21.04.2021 г., около 22:40 часа, в гр. София, управлява л. а. „Ауди А 8“
с рег. № *********, регистриран на водача, по бул. Цар Борис III, с посока на движение от
ул. Александър Пушкин към бул. Овча купел и на кръстовището с последната, извършвайки
маневра – завиване на ляво за навлизане на път с двупосочно движение, завива така, че не
навлиза в най-дясната част на платното за движение, с което става причина за ПТП във
видимо препятствие на пътното платно – дупка с дължина около 80 см. и ширина около 40
см., с което нарушил чл. 36, ал. 2 от ЗДвП, поради което му е наложено наказание по чл. 180,
ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева.
Постановлението е обжалвано в срок от Й. СЛ. М., който в подадената жалба моли
НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з.,
посредством процесуален представител, се изразява недоволство, че актосъставителят е
направил изводи за инцидента по неясни доказателства и на база собствена преценка, без да
е очевидец на инцидента и при положение, че след пропадането в дупката на пътя,
автомобилът на жалбоподателя бил спрял на 200 метра след кръстовището. Изтъква се
също, че била налице неяснота относно датата и часа на твърдяното нарушение.
Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
1
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушенията; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (видно от
приложено заверено копие на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на ВР
относно компетентността на актосъставителя и АНО и видно от заверено копие на Заповед
№ 8121К-13180/23.10.2019 г. на министъра на ВР, както и акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г., видно от които Гергана Владимирова Борисова е назначена на длъжността
началник на 01 група „АНД“ в 03 сектор „Административно обслужване“ към СДВР-ОПП),
тоест не се констатират нарушения по чл. 42 и 57 от ЗАНН.
По отношение на развитите в жалбата аргументи за допуснати процесуални нарушения
съдът счита, че времето на извършване на твърдяното нарушение е посочено по достатъчно
ясен и непротиворечив начин както в АУАН, така и НП.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
На 21.04.2021 г., около 22:40 часа, в гр. София, жалбоподателят Й. СЛ. М. управлявал
личния си лек автомобил „Ауди А 8“ с рег. № *********, по бул. Цар Борис III, с посока на
движение от ул. Александър Пушкин към бул. Овча купел. В средата на кръстовището,
образувано от бул. Цар Борис III с бул. Овча купел се намирала дупка на платното с
дължина около 80 см. и ширина около 40 см. Жалбоподателят М., навлизайки в
кръстовището, предприел маневра – завиване на ляво за навлизане на път с двупосочно
движение, в резултат на което десните предна и задна гума попаднали в дупката, което
довело до спукване на гумите и деформиране на джантите. Жалбоподателят М. спрял на 200
метра след кръстовището и сигнализирал последователно застрахователя и органите на
МВР.
На мястото на инцидента били изпратени служители на СДВР-ОПП в лицето на
свидетелите К.С. и М.Т.. Жалбоподателят М. попълнил писмена декларация за причините за
инцидента и нарисувал скица. По така подадената декларация св. Т. съставил Протокол за
ПТП № 1818238 от 21.04.2021 г., в който описал механизма на ПТП и фиксирал щетите по
дясната част на автомобила на М.. Св. Т. съставил и своя скица.
В съставения на М. АУАН бл. № 399092 от 22.04.2021 г. същият записал, че има
възражения, като допълнително в срока на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН депозирал възражения с
аргументи, сходни на тези, развити в жалбата.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства, изхождащи от показанията на свидетелите К.С. и М.Т..
Показанията на същите следва да бъдат кредитирани, доколкото потвърдиха
обстоятелствата, описани в предявения им АУАН, както и участието си в проверката. Св. Т.
допълнително потвърди както авторството, така и вписаните обстоятелства в съставените от
него и предявени му в с. з. Протокол за ПТП № 1818238 от 21.04.2021 г. и скица.
Фактическата обстановка се доказва и от приложените по преписката писмени
доказателства, които следва също да бъдат кредитирани като неоспорени и кореспондиращи
на събраните гласни доказателства: Протокол за ПТП № 1818238 от 21.04.2021 г.; 2 бр.
скици и писмена декларация от Й.М..
2
С оглед гореизложеното, на базата на така събраните доказателства, Съдът не счита
за безспорно доказано, че с действията си като водач на лек автомобил „„Ауди А 8“ с рег. №
*********, на посочените в атакуваното НП дата и място, Й.М. е осъществил нарушение на
чл. 36, ал. 2 от ЗДвП („При завиване наляво за навлизане в път с двупосочно движение
водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-
краткия път в дясната част на платното за движение“). Преди всичко по делото няма
свидетели очевидци на преминаването на жалбоподателя М. през кръстовището. Мястото на
инцидента не е запазено като водачът е изместил повредения си автомобил на 200 метра
след кръстовището – обстоятелство отразено и в собствената му декларация. Озадачаващото
в случая е, че пристигналите полицейски служители са направили извод за административно
нарушение на ЗДвП, осъществено от М., единствено на базата на собствените му обяснения
за инцидента. Същевременно М. възразява срещу тези констатации в акта и в допълнително
възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл, не може да се направи категоричен
извод, че полицейските служители са възприели подробностите от инцидента по начина,
обяснен им от жалбоподателя. Доказателство за това е, че собственоръчно начертаната в
протокола за ПТП скица от св. Т. се различава от другата скица, също изготвена от него,
доколкото мястото на дупката спрямо трамвайните релси е обозначена на две различни
места от свидетеля в двете изготвени от него скици, поради което не става ясно в коя част на
платното за движение действително се намира дупката.
На следващо място, условие за приложение на санкционната разпоредба на чл. 180,
ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП („ Наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който: 1. наруши
правилата за използване светлините на пътно превозно средство, за престой или за
паркиране, за използване на пътното платно, когато в резултат на нарушението е
създадена непосредствена опасност за движението“) е самите действия по неправилно
използване на пътното платно от страна на водача М. да са довели в причинно-следствена
връзка до създадена непосредствена опасност за движението. Безспорно е, че в случая е
налице ПТП с причиняване на материални щети (съобразно дефиницията за ПТП в § 6, т. 30
от ДР на ЗДвП), както и че всяко ПТП представлява непосредствена опасност за
движението, но тази опасност е създадена не от действията на М. при преминаване през
кръстовището, а от наличието на доста голяма дупка (с дължина около 80 см. и ширина
около 40 см.) в средата на кръстовището. Въззивната инстанция няма как да се съгласи, че
тази дупка по това време на денонощието (22:40 часа) е представлявала „видимо
препятствие“ на пътя. Би била такова, ако отговорната за поддържането на пътя общинска
институция я е била фиксирала и обезопасила с подходящи за целта средства –
светлоотразителни прегради и знаци. Подобни действия от страна на отговорните
институции не са били предприети, а наличието на опасна дупка в средата на голямото
кръстовище (видно от изготвените скици) е било неглежирано от отговорните за
поддръжката на пътя лица, доколкото, видно от показанията на св. Т., същата дупка е
ставала причина за множество инциденти. Самото местоположение на дупката в средата на
кръстовището е застрашавало всички участници в движението, преминаващи през
кръстовището, без значение от посоката им на движение и предприетата от тях маневра. В
този смисъл липсва виновно поведение от страна на жалбоподателя за процесния инцидент,
а причина за него е некачественото състояние на пътната настилка на кръстовището,
образувано от бул. Цар Борис III с бул. Овча купел.
На въззивното производство страните не са претендирали разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ НП № 21-4332-012442/22.06.2021 г., издадено от Гергана Борисова -
началник група към отдел „ПП” при СДВР, на Й. СЛ. М..
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4