Р Е
Ш Е Н
И Е № 260128
гр. Ш., 19.11.2021 г.
Ш.ски окръжен съд, в публичното заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав
СЪДИЯ: Т. Димитрова
при секретаря Г. Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия гр.д. № 473 по описа за 2020 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по
искова молба на П.К.П., ЕГН **********,***, Булстат ..., представлявана от
кмета Л.Д.Х..
Ищецът твърди, че на
15.09.2019 г., в ранния следобед, около 13.00 часа, управлявал товарен
автомобил „ Ивеко 3510 “, рег. № Н
....ВС по път SHU 1192, ІІІ-731, в
посока от гр. Ш. до с. И.Б.. В участъка на тази отсечка, около 21-ви км., се движел с около 60 км./ч., при
разрешена скорост 90 км./ч.. Пътят бил двулентов, с двупосочно движение, стар и
неподдържан, изпълнен с неравности и дупки. Тъй като пред него имало по-бавно
движещ се автомобил, предприел изпреварване. По време на изпреварването
завиващите колела на буса му навлезли в
дълбока дупка на пътя, вследствие на което изгубил контрол върху управляваното
от него МПС. След попадането в дупката бусът бил изхвърлен от пътя в ляво и сe врязал в крайпътно дърво. Ударът в дървото смачкал буса и той останал
притиснат вътре в купето без възможност да излезе. В същия момент констатирал,
че и двата му крака са счупени, като на единия има открита фрактура. На място
пристигнали линейка и служители на „
Гражданска защита „, които го извадили от смачкания автомобил, след което бил
откаран по спешност в болница. В болницата бил приет в животозастрашаващо
увредено общо състояние, в безсъзнание, с травматичен шок и срив на
хемодинамиката, като незабавно бил поставен в медикаментозна кома за 11 дни.
Констатирани били открита фрактура на десния подколеник, дуплексна открита
травма на лявото бедро и патела, скъсани кръстни връзки на крака. Заради
тежкото състояние, в което бил приет, било необходимо първо да се стабилизира,
а след това да се оперира. Вследствие
интубацията, която е проведена като част от лечението, получил усложнение –
срастване на трахеята, била му поставена канюла без маншет, с говорен прозорец
и проведено лечение. На 03.10.2019 г. лекарите констатирали, че е с панкреатит.
В следващите 5 месеца претърпял 9 операции, като бил в болница през периодите
15.09 – 14.11.2019 г., 18.11.2019 г. – 22.12.2019 г. и 12.02.2020 г. –
18.02.2020 г.. През целия период бил на ръба да отчаянието докато лекарите се
опитвали да спасят живота му и му осигурят възможност да бъде самостоятелен. След
първото си изписване от болница, на 08.11.2019 г. започнал да усеща силен задух
и пристъпи на кашлица, изпотяване, често вдигал висока температура. Получил
инфекции вследствие лошото зарастване на раните и натрупването на бактерии,
което наложило предприемането на допълнителни мерки. Вследствие инцидента,
първоначално изпитвал изключително силни болки, които с времето намалели до
интензивни. През целия възстановителен период, който се удължил поради
получените усложнения изпитвал страх за живота и здравето си. Този период
продължава и към момента на подаване на исковата молба, като пълно
възстановяване не се очаква. Първоначално бил изцяло на легло е не можел да
става, да се обслужва сам и да поддържа личната си хигиена. Постепенно
мобилността му се възвърнала, но ежедневието му било силно ограничено от
травмата. Продължавал да изпитва страх от пълна инвалидизация, тъй като повече
от година придвижването му става с помощта на патерица. Заради усложненията с
трахеята, загубил гласа си и успявал да изговаря само думи с ясни контрастиращи
звуци, откъслечно и трудно разбираемо и само с помощта на специално устройство.
Към момента може да говори с усилия, но трябва да щади гърлото си, както и
редовно да ходи за прочистване на секреция и бактерии, като не е сигурно дали
гласът му ще се запази за в бъдеще. Здравословното му състояние го откъснало от
средата му. Освен, че не може да се движи свободно, невъзможността да говори
невъзпрепятствано и спокойно предизвиква допълнително депресивни състояния у
него, апатия, изолираност откъм социални контакти. Към момента на инцидента бил
20 годишен, активен млад човек. След катастрофата обаче не можел да живее
нормално и прекъснал образованието си, тъй като постоянно трябвало да бъде в
някоя болница и да се лекува. Говорният му проблем и трудното придвижване го
карали да губи надежда за бъдеще. Притеснявал се при общуване с момичета.
Изпитвал комплекс, че не би могъл да бъде пълноценен и равностоен партньор в
една връзка и това го карало да не вижда смисъл в живота си. За лечението си
вследствие процесното ПТП сторил разходи в размер общо на 17 752.10 лева,
подробно описани на стр. 4-6 от исковата молба. С решение № 236/13.04.2007 г.
на МС път SHU 1192, ІІІ-731, в посока от гр. Ш. до с. И.Б. е определен за
общински, а за обслужваща Община – Ш.. В случая, Община – Ш. като собственик на
пътя, чрез своя кмет не е изпълнила задълженията си по чл.19, ал.2 от ЗП, тъй
като в отсечката, където е настъпил инцидентът пътят е стар, неподдържан и
изпълнен с дупки и неравности. Община – Ш. е била длъжна да извърши ремонт на
пътя, както и да го обозначи с пътен знак А12 „ Неравности на пътното платно „
и знак за ограничаване на скоростта. Предвид липсата на такива, ищецът не е
могъл навреме да възприеме опасността, като движейки се с разрешената скорост и
с изправен автомобил, попадайки в неотремонтирана дупка на пътя загубил контрол
върху управляваното от него МПС и получил описаните по-горе увреди. Позовавайки
се на изложеното, ищецът моли съдът да постанови решение по силата на което да
осъди Община – Ш. да му заплати сумите от 200 000.00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, на основание чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.8, ал.3, чл.19, ал.1, т.3 и
ал.2 от ЗП, 24 000.00 лева – мораторна лихва върху главницата от 200 000.00
лева от датата на инцидента до подаване на исковата молба и 17 752.10 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, на основание чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД, вр. чл.8, ал.3, чл.19, ал.1, т.3 и ал.2 от ЗП, ведно със законната лихва
върху посочените главници от деня, следващ подаването на исковата молба до
окончателното им плащане и извършените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
Община – Ш., представлявана от кмета Л.Д.Х., чрез старши юрисконсулт И. К. е
депозирал отговор, в който оспорва исковете като неоснователни и моли за
отхвърлянето им, както и за присъждане на извършените по делото разноски и на
юрисконсултско възнаграждение. Възраженията му са, че не се доказва по категоричен
начин механизма на произшествието, поради което не може да бъде направен извод,
че е налице връзка между поведението на Община – Ш. като собственик на пътя и
претърпените от ищеца травми и
последвали разходи за лечение. На следващо място, претендираната сума за
разходи за лечение е необоснована, тъй като представените с исковата молба
доказателства не кореспондират с настъпилите травми от произшествието. Искът за
неимуществени вреди е недоказан по основание
и размер, като претенцията от 200 000.00 лева е значително завишена,
несправедлива и не съответства на конкретните обстоятелства по случая, на съпричиняването
на вредоносния резултат от страна на ищеца и на актуалната съдебна практика.
Съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, вр. чл.51,
ал.1 и чл.52 от ЗЗД и чл.86, вр. чл.84, ал.3 от ЗЗД, които са предявени с
редовна искова молба, процесуално допустими,
подсъдни като първа инстанция на ШОС и подлежащи на разглеждане по общия
ред.
По същество, от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
следното:
От протокол за оглед на
ПТП от 15.09.2019 г., съставен от разследващ полицай при РУ на ОД на МВР – Ш. и
постановление за прекратяване на наказателно производство от 01.04.2020 г. по
досъдебно производство № 1041/2019 г. по описа на РУ на МВР – Ш., вх. №
2130/2019 г. по описа на ШРП се установява и не се спори от страните, че на 15.09.2019
г., в ранните следобедни часове ищецът управлявал товарен автомобил „ Ивеко
3510 “, рег. № Н ....ВС по път SHU 1192, ІІІ-731, в посока от гр. Ш. към с. И.Б.о.
В участъка на тази отсечка, около км. 21.300, същият предприел изпреварване на
по-бавно движещ се автомобил. След приключване на маневрата, предвид недоброто
състояние на пътното платно, загубил контрол върху управлението на автомобила
си и излязъл вляво извън пътното платно. Вследствие на това МПС се ударило с лявата си предна част в
крайпътно дърво и преустановило
движението си.
От приложеното по делото
решение № 236/13.04.2007 г. на МС на РБ за утвърждаване списък на общинските
пътища се доказва и не се спори между страните, че към датата на инцидента път SHU
1192, ІІІ-731 е имал статут на общински път, който се обслужва от Община – Ш..
По делото са приложени договор
№ ЗОП 20-05/08.08.2019 г., сключен между Община – Ш., като възложител и „
Автомагистрали – Черно море „ АД, като изпълнител, за възлагане на „ Текущ
ремонт на общинска пътна мрежа и текущ ремонт на уличната мрежа на територията
на Община Ш. „ в частта за Обособена позиция „ Текущ ремонт на общинска пътна
мрежа на път SHU 1192 / ІІІ-731, Р. Д. – Ч. / Д. – О. – В. Д. – о.п. Ш. –
участък от км.19+675 до км. 23+800 „, както и допълнително споразумение към
него с дата 05.11.2019 г., като между страните не се спори, че изпълнението на
възложените с договора СМР е започнало след датата на процесното ПТП –
15.09.2019 г..
От показанията на свидетелите С.С., Д.С. и И.Т.
/ очевидци на инцидента / се изяснява, че към момента на настъпване на ПТП процесният
участък от пътя е бил в изключително лошо състояние, с изронено асфалтово покритие
и множество дупки с различни размери, някои с дълбочина повече от една педя,
без съответната сигнализация за неравности по пътното платно. В деня на
инцидента пътното платно е било сухо, не е имало дъжд или сняг. Свид. Т. и
съпругът и се движели по пътя с личния им автомобил, в посока с. В.Д., със
скорост около 30-40 км./ч.. Когато автомобилът изкачил
стръмната част от пътя и излязъл на равен участък, съпругът на
свидетелката видял, че зад тях се движи буса на ищеца, който се опитва да ги
изпревари, поради което леко отбил. Ищецът минал покрай тях, със скорост не
повече от 60 км./ч., след което, преминавайки през участък с големи дупки, разположени зигзагообразно една до друга, на
разстояние от около 50 – 60 м. се ударил в дърво на пътя. Свидетелката и
съпругът й, спрели и отишли до автомобила, при което заварили ищеца в съзнание,
заклещен между ламарините на купето и изпитващ силни болки в долните крайници. Свидетелите
С. пристигнали на местопроизшествието след като бусът вече се бил удари в
дървото и, притичвайки се на помощ също заварили ищеца в съзнание. Същият
споделил на свид. С., че след изпреварване попаднал в дупка и загубил
управление върху автомобила, като не могъл да избегне удара в дървото.
Виждайки, че ще се блъсне, легнал странично на предната седалка, което според
свидетеля е спасило живота му, тъй като повредите от удара били основно в
лявата предна страна на автомобила.
Според заключението на
в.л. инж. П.П. по допусната комплексна съдебно техническа, медицинска и
счетоводна експертиза, описаното ПТП е настъпило на сух път с широчина 6 м., на
прав участък, изпълнен от грапав, отдавна положен асфалт с кръпки и множество недълбоки неравности, което е довело
до вълнообразен релеф на пътното покритие. На места горният пласт асфалт, с
дълбочина около 3 - 4 см. е бил изкъртен. Няма данни преди ПТП автомобилът е да
имал технически повреди и водачът да не е имал възможност да го контролира като
скорост и посока. Времето и видимостта не са затруднявали способността на
водача своевременно да възприема пътната обстановка и да се съобразява с нея. Към
момента на ПТП ищецът е управлявал лекия автомобил със скорост около 86 км./ч..
Непосредствено преди удара в дървото не са фиксирани следи от протриване /
спирачни следи/, довели до намаляване скоростта на движение на автомобила. След
навлизане в ляво извън платното за движение автомобилът е изминал не повече от
5 м. до мястото на удара в дървото, поради което водачът не е разполагал с
време и разстояние за преустановяване на движението преди това. В конкретния
случай, неравностите по платното в съчетание с подбраната по-висока скорост от
водача, несъобразена с неравностите е напълно възможно да имат отношение за
настъпилото ПТП. Пътното платно е с достатъчна широчина и след изпреварване на
другия автомобил ищецът е имал възможност да насочи управлявания от него
автомобил към дясната част на платното. Въз основа на горното, вещото лице
счита, че причината за станалото ПТП от автотехническа гледна точка е
неправилно боравене с уредите за управление и по специално с волана от страна
на водача, който при подбраната от него скорост на движение не е успял да го
овладее и насочи своевременно към дясната част на платното. От техническа
гледна точка, за да се отклони автомобила, в случая към лявата част на
платното, не е достатъчно лявото колело да попадне в дупка, а следва волана да
се завърти на ляво. В този смисъл, водачът при реализация на маневрата
изпреварване при подбраната от него скорост е възможно да е загубил контрол над
управлението на автомобила, което може да се окачестви като неправилно. Според
експертизата, неравностите по пътя в процесния участък е следвало да бъдат
сигнализирани с пътен знак А12, като се добави и допълнителна табела под знака
Т2, каквато сигнализация обаче не е била налична към датата на инцидента.
Според заключението на
вещото лице по допуснатата повторна съдебно техническа експертиза инж. В.Т., механизмът
на настъпване на ПТП е същият като описаният от в.л. П., а скоростта, с която
ищецът е управлявал автомобила към момента на ПТП е била около 88.9 км./ч.. На
база извършения анализ, експертът заключава, че наличието на множество дупки и
неравности на платното за движение са оказвали затруднение в движението на
процесния автомобил, но не може с категоричност да се посочи, че имат отношение
като причина за настъпилото ПТП, тъй като не се касае за настъпване на повреда
по автомобила вследствие преминаване през неравност на платното за движение, а
за удар в крайпътно дърво. На база наличните по делото доказателства не може да
се заключи, че процесният инцидент се дължи единствено на пропадане в дупка,
защото, за да се отклони автомобилът наляво не е достатъчно само преминаването
на колелото му през дупка, а следва волана да се завърти наляво. В конкретната
обстановка водачът на автомобила не е контролирал управлението на автомобила и
е допуснал същият да се отклони наляво, да излезе от платното за движение и да
се удари в крайпътно дърво, с което е предизвикано и ПТП.
Според заключението на
вещите лица по допуснатата тройна автотехническа експертиза, възприето като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, механизмът на
процесното ПТП е следният: При движение във фаза незавършена маневра
изпреварване на друго МПС, ищецът губи контрол върху управлението на автомобила
като същият се отклонява в ляво от платното за движение без оставяне на видими
следи върху платното. След отклонението настъпва челен удар с крайпътно дърво,
отстоящо на 2.2 м. вляво от граничния ръб банкет – лява пътна лента. За
процесния автомобил е имало сключена застраховка ГО, с дата на полицата
02.07.2019 г., което е основание да се заключи, че към датата на инцидента той
е бил безопасен за използване по пътищата и е отговарял на задължителните
характеристики във връзка с безопасността и опазването на околната среда. В
конкретния случай, и с оглед наличните по делото данни е технически възможно
лявото предно колело на автомобила да е попаднало в дупка с достатъчна дълбочина
и надлъжен размер, вследствие на което да се е формирала значителна ударна
сила. Силата е създала ударен импулс, който от своя страна е предизвикал ъглова
скорост в посока, обратна на часовниковата стрелка, гледано отгоре. Това е
предизвикало рязко отклонение на автомобила наляво и неговото напускане
платното за движение. Действителната скорост на МПС към момента на удара е била
70 км./ч.. Техническото състояние на пътя е било с множество налични
препятствия от тип разрушителни повреди на пътната настилка, с оформяне на
отвори / дупки /, последните с протоколно неописани геометрически и
морфологически параметри, като наличните по делото доказателства, включая
материалите към приобщеното ДП не позволяват експертна категоричност относно
документално посочените в протокола за оглед разрушителни въздействия върху
платното за движение. Експертизата обаче е категорична, че разрушителните
повреди на пътната настилка имат отношение към възникване на процесното ПТП. От
автотехническа гледна точка причината за настъпване на ПТП е загуба на контрол
върху управлението от страна на водача на товарния автомобил и отклонение в
ляво от лявата пътна лента. Техническата причина за отклонението в ляво и
последващия удар в дървото е възможно възникване на техническа неизправност в
ходовата част или кормилната уредба на автомобила, или реализация на
отклонението в ляво, поради пропадане на предно ляво колело на буса в по-голяма
дупка на пътя, която хипотеза е описана в
т.3.12 от експертизата. Моментът на възникване на опасността за
движението с касателство разрушение на пътната настилка изпреварва по време
момента на възникване на опасното отклонение в ляво от платното за движение и
възникване на следствения удар в дървото. Възможно е ПТП да е в причинна връзка
с разрушителните повреди на пътя, съчетани с техническа неизправност, скрит
дефект на автомобила или в причинна връзка с разрушителните повреди на пътя,
съчетани с опасно отклонение на ляво, реализирано поради попадане на предно
ляво колело на автомобила в по-голяма дупка на пътя, по механизма описан в
т.3.12 от експертизата, като вероятността да е бил осъществен именно този
механизъм е над 80%. При огледа не са установени следи от използване на
спирачната уредба и опити за аварийно спиране на автомобила, което доказва
внезапността на отклонението в ляво на автомобила, движейки се в лява пътна
лента при изпреварване. По делото не се установяват и данни за категорична експертна
версия относно извършвани неправилни действия от страна на водача. Въз основа
на наличната информация, при конкретната
обстановка и установената скорост на движение не е съществувала възможност да
се предотврати настъпването на ПТП. При извършената от тях проверка вещите лица
са установили, че към датата на възникване на ПТП регламентираните мероприятия
за ремонт и поддръжка на конкретната пътна отсечка, свързани с отстраняването
на локални повреди вследствие нормалната експлоатация на пътя, повреди по
пътната настилка и ремонт на отделни разрушения не са били фактически
изпълнени. Неравностите, отделните разрушения / дупки / и др. повреди,
нарушаващи целостта на пътната настилка нормативно са детерминирани като
препятствия, които създават опасност за движението. Тези препятствия дължимо се
сигнализират с предупредителни знаци за опасност от група „ А „. За конкретния
пътен участък, който е извън населеното място с. В.Д., вертикалната
сигнализация дължимо се поставя от 100 до 150 м. преди опасния участък. Това
разстояние може да бъде редуцирано до минимум 60 м., ако липсва друга
техническа възможност. Резултатите от изследването на всички доказателства от
досъдебното производство и тези от фазата на съдебното дирене по настоящото
дело не доказват наличие на данни за фактически изпълнена вертикална
сигнализация на процесния пътен участък, указваща безопасния режим на движение,
съгласно регламентираните нормативни изисквания. Не се установяват и данни за
извършване ремонт на пътя или за движение на пътно-строителни машини и на лица
с дължимите отличителни знаци, респ. за поставени средства за сигнализация за
извършване на СМР и ограничения на допустимата скорост към момента на
инцидента.
От приложената по делото
медицинска документация и заключенията на вещите лица по комплексната съдебно
техническа, медицинска и счетоводна експертиза – д-р Д.Д. и д-р М.Д. се доказва
и не се спори между страните, че непосредствено след инцидента ищецът бил приет
в ЦСМП – Ш. в безсъзнание, с травма на главата, открита фрактура на десен
подколеник, дуплексна открита травма на ляво
бедро и пателата. Напречна фрактура на двете кости на дясна подбедрица в
дистална трета на диафазата с дислокация. Полифрагментна фрактура на лява
бедрена кост в проксимална трета на диафазата с дислокация, напречна фрактура в
дистална трета на диафазата, без дислокация, фрактура на пателата в ляво. Луксация
на лява сис. Диастаза на симфизата. Фрактура на ляв ацетабулум. Непосредствено
след прегледа, му била поставена директна скелетна екстензия на десен
подколеник и ляво бедро и били предприети мероприятия за стабилизиране на
състоянието му, вкл. интубиране и медикаментозна кома. След подобряване на състоянието
му, бил приет за планово оперативно лечение в Ортопедично отделение при МБАЛ – Ш.,
където на 24.09.2019 г. му било извършено открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация. Операцията протекла под обща венозна и инхалационна анестезия с
ендотрахеална интубация. Поради необходимостта от продължителна ИБВ се наложило
на болния да бъде направена трахеостомия. Били установени клинични и лабораторни
данни за постравматичен панкреатит. Вследствие трахеостомията, настъпили
усложнения – срастване на трахеята, поради което била поставена конюла без
маншет с говорен прозорец и проведено лечение. Първоначалният престой на
пострадалия в ОАИЛ продължил около 20 дни, след което през следващите 5 месеца
претърпял общо 9 операции, като бил приеман в различни отделения на МБАЛ – Ш. и
МБАЛ – Варна, в периодите 15.09. – 14.11.2019 г., 18.11. – 22.12.2019 г.,
12.02. – 18.02.2020 г.. След първото си изписване от болницата, на 08.11.2019
г. започнал да усеща силен задух и пристъпи на кашлица, изпотяване, често
вдигал висока температура, поради което потърсил помощ в СО. След консулт с УНГ
бил насочен за стационарно лечение по спешност. Поради реанимационни проблеми и
необходимост от продължително ИБВ е извършена временна трахеостома. Отстранена
е трахеостомната конюла. По повод затруднено дишане е установена стеноза на
трахеята. След лечение бил изписан в добро общо състояние, без задух, с
окончателна диагноза сублогистна стеноза след медицински процедури. Последвали
множество хоспитализации, с оглед ортопедичните проблеми на пострадалия. В
периода 18.11 – 22.12.2019 г. му било извършено открито наместване на фрактура
с фиксация, тибия и фибула на дясна подбедрица във ВМА – В.. В периода 12.02. –
18.02.2020 г., в посоченото лечебно заведение претърпял отстраняване от костта
на външно фиксиращо устройство. Остеоклазия тибия и фибуле. Вещите лица са
категорични, че между причинените на ищеца увреди и процесното ПТП е налице причинно – следствена връзка.
Претърпените от него болки са два основни типа – остри в началната фаза на
лечението и хронични във възстановителния период. Като интензитет са с
променлива величина и изпълват цялата фаза от 1 до 10. Копирането е било с
най-мощните обезболяващи медикаменти от групата на опиатите. Възстановителният
период е продължителен, с неясна прогноза и съпътстващи перманентни увреди.
Пациентът трудно би се възстановил за самостоятелно извършване на ежедневните
си дейности, поради наличие на хронични страдания, макар прогнозите да се добри.
Има силно ограничена активност вследствие ПТП. Предстоят му нови оперативни
интервенции, след които очакванията са за по-пълно, но не окончателно възстановяване.
Увреждането на трахеята ще остане трайно и е малко вероятно проблемът със
стенозата да бъде решен радикално. Уврежданията на долните крайници е възможно
да бъдат отстранени след редица операции, без възможност за 100% процентова прогноза за пълно възстановяване.
От показанията на
разпитаните по делото свидетели И.П./ майка на ищеца / и П.П. се изяснява, че след
инцидента ищецът бил напълно неподвижен, на легло в продължение на 9 месеца,
през които изпитвал силни болки и не можел да се обслужва сам. След
първоначалното лечение получил счупване на трахеята от трахеостома и множество
инфекции в крака, което наложило да се лекува допълнително и буквално през 10
дни му се налагало да влиза за операция. След трахеостомата изпитвал огромно
затруднение да диша, поради което и заради силните болки се притеснявал за
живота си, не можел да се храни и да спи нормално. В продължение на месец бил в
КАРИЛ, като около 20 дни прекарал в медикаментозна кома, 1 месец бил в Ортопедия
и около две седмици в УНГ в МБАЛ – Ш.. След това бил 50 дни в УНГ в ВМА – В. и
около две седмици в Болница Токуда. От месец януари 2020 г. започнал ежемесечно
да посещава същата болница, за да могат да го дилатират. През месец ноември
2019 г. загубил гласа си и го възстановил на 20.12.2020 г., като през този
период комуникирал с околните само чрез лист и химикал. Поради инцидента не
могъл да кандидатства, бил лишен от възможност за нормален социален живот. Започнал
да се чувства безпомощен и безполезен, не се оплаквал, но понякога се изолирал
от околните, дори и от близките си. Психичното му здраве се разклатило и се
наложило да посещава психолог. Тъй като от жилището им в гр. Ш. било невъзможно
да бъде извеждан навън, семейството му се принудило да се премести да живее на
село, където можел да излиза на двора. Там обаче нямало телевизия и интернет и
бил лишен от контакти с приятелите си. Ищецът проходил на 05.12.2020 г., но
продължавал да изпитва болки в краката при натоварване или влошаване на времето,
което го принуждавало да приема обезболяващи. Имал стеснение на десния крак,
който освен това се подувал, и изпитвал затруднение при избор на подходящи
обувки. Тъй като при последната операция заради трахеята, всичките му вътрешни
органи, включая сърце били повдигнати с 20 см., не можел да вдига тежест повече
от 3 кг.. Не можел да стои прав повече от 30 мин.. След като проходил започнало
постепенно възстановяване на физическата му активност и социален живот и се чувствал по-спокоен. Вече имал възможност
за контакти с приятели, връстници и познати, макар и да не ходел на работа. Въпреки
това изпитвал притеснения от външния си вид, тъй като десния му крак бил
напълно обезобразен, а по тялото му имало белези и винаги се съобразявал при
избор на облекло.
От приложените по делото
фактури и касови бонове, както и от заключенията на вещите лица Р.В., д-р Д.Д.
и д-р М.Д. се доказва, че, във връзка с лечението на описаните травматични
увреждания, ищецът е извършил разходи в размер на 16 781.10 лева /
17 752.10 лева – 971.00 лева, която сума е за дублиращи се плащания,
отразени в различни платежни документи /, които разходи са пряко свързани и
касаят лечението именно на увредите при инцидента.
При така установените
факти, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.49 от ЗЗД,
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността
по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно-обезпечителна и е изключение от принципа, че
всеки носи отговорност за себе си и своите деяния. Законодателят е предвидил
възможност да се репарират вредите, причинени от друг правен субект, като в
този смисъл отговорността е за чуждо противоправно и виновно деяние, с което е
причинена вреда на пострадалия. За ангажиране отговорността по този текст
следва да бъде установено наличието на
възлагане на работа от ответника на прекия причинител на вредите и
вреди, причинени от изпълнителя при или по повод извършване на възложената му
работа – чрез действия, които пряко съставляват извършване на възложената
работа или чрез бездействия да се изпълнят задължения, които произтичат от
закона, техническите и други правила или характера на работата, като не е
необходимо да се установят конкретните лица, осъществили деянието, а само
качеството им на изпълнители на възложената работа. От изложеното следва, че за
реализиране отговорността на ответника е без значение дали вменените му по
закон задължения не са били изпълнени поради бездействие от страна на негови
служители, на които е възложил осъществяването им или на трети лица, на които е
възложил осъществяването им по силата на договор.
В случая, от събраните по делото доказателства
се установи по категоричен начин, че процесното ПТП е осъществено на пътен
участък от общински път SHU 1192, ІІІ-731, който съгласно действащите към
датата на инцидента разпоредби на чл.8, ал.3 и чл.19, ал.1, т.2 от ЗП е бил със
статут на публична общинска собственост, под управлението на кмета на Община – Ш..
Според чл.19, ал.2 от
ЗП, дейностите по управление на пътищата включват оперативно планиране на
изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата; осигуряване
на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени
поръчки и на концесии за тези дейности; организиране, възлагане, финансиране и
контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането,
управлението, ремонта и поддържането на пътищата; организиране и осъществяване
защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите
на пътя; осигуряване на общественото
ползване на пътищата чрез регулиране и контрол на автомобилното движение,
даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата; упражняване
на контрол на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване; осигуряване на информация и на прогнози за
пътния трафик; други дейности, определени с този закон и с правилника за
прилагането му, които не са свързани с ползване и разпореждане. В чл.31 от ЗП е
предвидено, че изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините.
Въз основа съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено, че основната причина за настъпване на процесното ПТП, при липса на
доказани други такива е лошото състояние на участъка от път SHU 1192, ІІІ-731,
върху който се е осъществил инцидента, а именно – износено асфалтово покритие,
с множество, зигзагообразно разположени дупки с различни размери, някои от
които с дълбочина над 20 см., както и липсата на съответната вертикална
сигнализация от група „А“, тъй като именно пропадането на лявото предно колело
на управлявания от ищеца автомобил в дупка на пътя при маневра изпреварване е
довело до отклоняване на МПС от траекторията на движение и излизането му от
очертанията на лявата лента за движение, а впоследствие и до удар в крайпътно
дърво. При осъществяване на ПТП е допустима възможност, при която да е била
налице и техническа неизправност на автомобила или грешка на водача при
овладяването му, но тези хипотези остават непотвърдени от доказателствения
материал по делото, поради което следва да се изключат. Що се отнася до
скоростта на движение на автомобила, се установи, че тя не е надвишавала
допустимата за движение извън населени места от 90 км./ч. и не е била в
нарушение на поставени на пътя ограничения, поради което, дори да прием, че не
е била съобразена с конкретната пътна обстановка, не би могла да се отчита като
единствена или основна причина за настъпване на ПТП.
Безспорно се установи
също, че в резултат от ПТП на ищеца са били причинени неимуществени и
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени телесни увреждания, физически и
психически болки и страдания, както и в изразходвани средства за лечение. Във
връзка с тях, съдът приема, че всички са пряка и непосредствена последица от
пътния инцидент, включая и свързаните с усложненията, предизвикани във връзка с
интубирането и лечението на фрактурите, тъй като, видно от документите по
делото и отговорите на вещите лица – медици в с.з., както сублогистната стеноза,
така и инфектирането на десния крак са били получени в резултат от спешни медицински
процедури, които са били наложителни за запазване живота и здравето на пострадалия
и, при които подобни усложнения като посочените са допустима, макар и нежелана
последица от лечението, която, при отсъствие на доказана медицинска грешка, се
дължи единствено на реакцията на организма на приложените наложителни
интервенции.
Въз основа на
изложеното, достига до извод, че са налице основания за ангажиране отговорността на
ответника по чл.49 от ЗЗД за репариране причинените на ищеца при ПТП на
15.09.2019 г. вреди, които са настъпили
в резултат от неизпълнение задължението на Община – Ш. за осъществяване
поддръжка и ремонт на съответния пътен участък, съответно за организиране и
осъществяване на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя.
Досежно размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди, подлежащи на репариране от
ответника в полза на ищцата, съдът
съобрази следното:
Правилото на чл.52 от ЗЗД
е, че обезщетението за претърпени от пострадалия от непозволено увреждане
неимуществени вреди се определя по справедливост. Според трайната и
непротиворечива съдебна практика, справедливостта, като критерии за определяне
паричния еквивалент на неимуществените вреди от непозволено увреждане не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики – характер и степен на увреждане, начин и
обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения. Като база за определяне паричния еквивалент
на обезщетението следва да служи още икономическият растеж, стандартът на живот
и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната
към датата на увреждането, без размерът му да бъде източник за обогатяване на
пострадалия.
От доказателствата по
делото се установи, че при процесното ПТП ищецът е получил множество открити травми
на долните крайници, както и счупвания на десен и ляв крак и на пателата, което
е наложило поставянето му в изкуствена кома за срок повече от 10 дни, а след това продължително лечение, включая и
оперативно. В хода на лечението получил и трайно увреждане на трахеята, както и
инфектиране на долен десен крайник. Наложило за срок от пет месеца да претърпи
9 операции. В резултат, престоял повече от два месеца в МБАЛ – Ш., след това
бил 50 дни в УНГ в ВМА – В. и около две седмици в Болница Токуда. От датата на
инцидента до началото на м. декември 2020 г. не можел да се движи
самостоятелно, като първите 9 месеца прекарал на легло напълно неподвижен, а
през останалото време се налагало да ползва патерици. През м. ноември 2019 г.
загубил гласа си и го възстановил в края на м. декември 2020 г., като през този
период не бил в състояние да комуникира вербално. От м. януари 2020 г. досега
посещава Болница Токуда. Целият период на лечението е бил съпроводен с физически
болки и страдания, които поне първите два месеца са били с изключителен
интензитет, а след това от силни до средни, което е налагало прием на
обезболяващи. След увреждането на трахеята ищецът изпитвал затруднения при
дишане и болки, страхувал се за живота си и не бил в състояние да се храни и спи
нормално. Поради изпадането му в безпомощно състояние, принудителната социална
изолация и невъзможността да се обслужва сам, настъпили нарушения в психиката
му, което наложило през време на болничния му престой да бъде консултиран от
психолог. Към момента ищецът продължава да изпитва болки в долните крайници при
влошаване на времето и физическо натоварване. Десният му крак е силно
деформиран и има белези по тялото, което му причинява дисконфорт и затруднения
при избора на дрехи и обувки. Поради получените във връзка с инцидента
увреждания, ищецът не е в състояние да полага труд, да се натоварва физически,
да вдига тежести над три килограма и да стои дълго прав. Увреждането на
трахеята ще остане трайно във времето, а уврежданията в долните крайници има
възможност да бъдат отстранени, но след множество оперативни интервенции и
допълнително лечение без гаранция за 100 % успех в лечението. Поради ПТП ищецът
не могъл да кандидатства и да продължи образованието си.
Като съобрази изложените
обстоятелства и визираните по-горе критерии за определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, включая и факта, че ищецът е в началото на активния си
живот и причинените му увреждания са силно ограничаващи за пълноценната му
личностна, семейна и социална реализация, съдът счита, че справедливият размер на
обезщетението, което би следвало до получи е 100 000.00 лева.
Досежно възражението на
ответника за съпричиняване, съдът счита, че е основателно, тъй като се
установи, че макар и да не е управлявал МПС със скорост над допустимата от 90
км./ч., към момента на настъпване на ПТП ищецът е шофирал със скорост
значително по-висока от съобразената с конкретната пътна обстановка / средно
около 80 км./ч./ и е предприел маневра изпреварване непосредствено преди
навлизане в проблемния участък, с което е допуснал нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.. Действително се установи, че пътният участък не е бил обозначен с нужната сигнализация за
неравности по пътя и не се доказа по безспорен начин, че ищецът е познавал отпреди
неговото състояние, което обаче не означава, че, с оглед установеното от
показанията на свидетелите общо влошено състояние на цялата пътна отсечка и
поведението на останалите водачи на пътя / автомобилът преди него се е движел
със скорост почти два пъти по-малка / и, полагайки минималната дължима грижа
същият не е могъл да предвиди, че избраната от него скорост е неподходяща и
създава предпоставки за ПТП, особено с оглед габаритите и спецификата на
окачване на управлявания от него автомобил. Поради горното съдът счита, че с
посочените по-горе действия пострадалият е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП, съответно за вредоносния резултат от него, което налага да се
приеме, че е налице съпричиняване от
негова страна в размер на около 40%, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ГПК, дължимото обезщетение следва да бъде намалено с 40% процента или до
60 000.00 лева, за която сума предявеният иск за неимуществени вреди се
явява основателен и доказан и следва да се уважи. За разликата до пълния
предявен размер от 200 000.00 лева искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
На основание чл.84, ал.3
от ГПК ответникът дължи на ищеца и лихва за забава върху присъденото
обезщетение, в размер на законната, считано от датата на увреждането 15.09.2019
г. до завеждане на исковата молба – 23.11.2020 г., възлизаща в размер на 7 266.67
лева, до която сума акцесорният иск се явява основателен и следва да се уважи.
За разликата до пълния размер от 24 000.00 лева претенцията е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Досежно иска за имуществени вреди, от събраните по делото
доказателства се установи, че във връзка с лечението на причинените му при ПТП
повреди ищецът е извършил разходи в общ размер на 16 781.10 лева, които
безспорно са в пряка и непосредствена причинна връзка с осъщественото
непозволено увреждане. Ето защо, намира, че искът за имуществени вреди е
основателен и доказан до сумата от 16 781.10 лева, за която следва да се
уважи. В останалата част, за разликата до пълния размер от 17 752.10 лева
искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на 1.78 лева.
На основание чл.78, ал.3
и ал.8 от ГПК ищецът дължи на ответника, съобразно отхвърлената част от
исковете, деловодни разноски в размер на 96.43 лева и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 400.00 лева, от които по 200.00 лева – за всеки от
главните искове за неимуществени и имуществени вреди и 100.00 лева – за
акцесорния иск за лихва за забава.
На основание чл.78,
ал.6, вр. чл.83, ал.2 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка бюджета на съдебната власт държавна така в размер на 3 453.60 лева
и деловодни разноски в размер на 2 179.28 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Община – Ш., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш., бул. С....., представлявана от
кмета Л.Д.Х. да заплати на П.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от
60 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди / физически и психически
болки и страдания / причинени на ищеца в резултат от ПТП на 15.09.2019 г., на
общински път SHU 1192, ІІІ-731, в посока от гр. Ш. към с. И.Б.о, с участието на
управлявания от същия товарен автомобил „
Ивеко 3510 “, рег. № Н ....ВС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 24.11 2020 г. до окончателното й плащане.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за неимуществени вреди в останалата му част, за разликата от
60 000.00 леда до 200 000.00 лева.
ОСЪЖДА Община – Ш., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш., бул. С....., представлявана от
кмета Л.Д.Х. да заплати на П.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 7 266.67
лева – законна лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 60 000.00 лева, считано от датата на увреждането – 15.09.2019 г.
до датата на завеждане на исковата молба – 23.11.2020 г..
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен акцесорния иск за лихви за забава в останалата част, за разликата
до 24 000.00 лева.
ОСЪЖДА Община – Ш., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш., бул. С....., представлявана от
кмета Л.Д.Х. да заплати на П.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 16 781.10
лева – обезщетение за имуществени вреди / разходи за лечение /, причинени на
ищеца в резултат от ПТП на 15.09.2019 г., на общински път SHU 1192, ІІІ-731, в
посока от гр. Ш. към с. И.Б.о, с участието на управлявания от същия товарен автомобил „ Ивеко 3510 “, рег. № Н ....ВС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.11 2020 г. до окончателното й
плащане.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен иска за имуществени вреди в останалата му част, за разликата до
17 752.10 лева.
ОСЪЖДА Община – Ш., ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. Ш., бул. С....., представлявана от кмета Л.Д.Х. да
заплати на П.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** деловодни разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на 1.87 лева.
ОСЪЖДА П.К.П., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Община – Ш., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш.,
бул. С....., представлявана от кмета Л.Д.Х., съобразно отхвърлената част от
исковете, деловодни разноски в размер
на 96.43 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 400.00 лева.
ОСЪЖДА Община – Ш., ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш., бул. С....., представлявана от
кмета Л.Д.Х. да заплати по сметка на Окръжен съд – Ш. държавна така в размер на
3 453.60 лева и деловодни разноски в размер на 2 179.28 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: