Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София,
27.09.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКO OТДЕЛЕНИЕ, I-21 състав, в публичното
заседание на четиринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 13310 по описа за 2016 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П.Г.Х., с която e предявен иск
срещу "Б.Т. К." ЕАД с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД, за заплащане на сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, психически стрес и влошаване
на здравословното състояние, настъпили вследствие на изпълнителни действия по
изпълнително дело № 294/2010г., по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 в КЧСИ, с
район на действие СГС.
Ищцата твърди, че по молба на ответника е образувано горното изпълнително
дело с район на действие СГС за събиране на сумите по изпълнителен лист,
издаден по гр.д. № 816/1999г. на СГС, Г.К., I-во отделение, по силата на който
ищцата е осъдена да заплати сумата от 3900,67 лв., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 38, ал. 1, т. 1 Наредба № 3 за телефонните и факсимилните съобщения
/отм./, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 23.06.1999г., както
и сумата от 1057,94 лв. на основание чл. 90, ал. 1 от Наредба № 3, вр. чл. 80 ЗЗД, заедно със сумата от 230 лв. разноски по делото, както и дължимите суми,
такси и разноски по изпълнителното дело. Поддържа, че ответникът е възложил на
ЧСИ Д.В. да приведе в изпълнение горепосочения изпълнителен лист, съобразно
разпоредбата на чл. 18 от ЗЧСИ. Излага твърдения, че с молба от 31.08.2010г. е
поискано на основание чл. 75, т. 6 вр. § 1, т. 5 ПЗР на ЗБЛД да изиска от
органите на МВР да наложат принудителна административна мярка на П. Х., а
именно – забрана за напускане на страната. Сочи, че ЧСИ Д.В. е наложил запор
върху всички сметка на ищцата в „Б. ДСК” ЕАД. Поддържа, че съдебният изпълнител
ежемесечно е удържал от постъпващите по банковата сметка на ищцата пенсии и
социални помощи. Твърди, че с частна жалба от 15.10.2010г., изпратено чрез ЧСИ Д.В.
ищцата е възразила срещу предприетото спрямо нея принудително изпълнение, като
е посочила, че не дължи изпълнение на вземанията по изпълнителния лист,
доколкото вземането й е погасено по давност; поддържала е незаконосъобразност
на наложения запор върху цялата й пенсия, доколкото това е единственият й
законен източник на доходи и тези суми са несеквестируеми, както и че е
заведено дело за обезсилване на изпълнителния лист, като в същото време е
направило особено искане за отмяна на запора върху банковата й сметка, с оглед
възможността й да се снабдява с храна и лекарства, нужни за оцеляването й. Поддържа,
че ЧСИ Д.В. не е дал достъп на ищцата до делото и че не я е уведомил, че
жалбата й е оставена без движение. Твърди, че е сезирала прокуратурата с тъжба
от 15.10.2010г., в която са изложени същите обстоятелства. Посочва, че въпреки
уведомяването на ЧСИ Д.В., че вземането е погасено по давност принудителното
изпълнение върху превежданите по сметката й пенсии и социални помощи не бива
преустановено. Твърди, че с молба от 20.12.2011г. съдебният изпълнител отново е
уведомен, че се извършва изпълнение върху несеквестеруем доход. Посочва, че със
запорно съобщение от 16.03.2011г. е наложен запор върху вземанията за пенсия на
ищцата. Твърди, че на 18.06.2012г. е предявила отрицателен установителен иск
срещу ответника, с който е претендирала, че не е налице изискуемо задължение,
доколкото същото е погасено по давност. Посочва, че с решение №
I-32-65/28.05.2013 г. по гр. д. 29782
/2011г., СРС, 32 с-в е признал за установено, че ищцата не дължи
визираните в изпълнителния лист суми. Поддържа, че въпреки възраженията за
недължимост, в периода 01.05.2011г. – 30.04.2015г. е продължило изпълнението на
сумите по изпълнителния лист. Сочи, че съдебният изпълнител е наложил и
възбрана на ищцата да напуска пределите на страната. Навежда доводи, че
действията, с които ЧСИ Д.В. е насочил изпълнение върху несеквестеруем доход на
ищцата и че е пристъпил към изпълнението на вземане, което е погасено по
давност съставляват негово противоправно поведение. Излага съображения, че в
следствие на това поведение на съдебния изпълнител, тя е понесла неимуществени
вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, проблеми със съня. Сочи, че поради
липса на средства тя не е могла да си осигурява нужните й във връзка със
здравословното й състояние лекарства и специална храна, като не е могла да
отдели и суми за отопление. Поддържа, че в следствие на преживения от нея стрес,
недохранване и поради студът на който е била изложена е настъпило значително
влошаване на здравословното й състояние. Навежда доводи, че доколкото ответникът
е оправомощил ЧСИ Д.В. за извършването на действията по чл. 18 ЗЧСИ е налице
възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД и ответникът, в качеството му на взискател
по изпълнителното дело, следва да отговаря за противоправните действия на
съдебния изпълнител.
Ответникът оспорва жалбата. Твърди, че в хипотезата на чл. 18 ЗЧСИ не е
налице възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Посочва, че възлагането по чл. 18 ЗЧСИ не означава възлагането на правомощия, доколкото ответникът, в качеството
му на кредитор не би могъл да извърши тези действия без съдействието на ЧСИ. Излага
съображения, че искът за репариране на причинени от ищцата вреди е следвало да
бъде предявен срещу съдебният изпълнител, а не срещу него. Твърди, че той е
имал правно основание, въз основа на което е предприел процесното изпълнение –
изпълнителен лист издаден от съда съгласно съдебно решение от 28.02.2001г.,
постановено по гр. д. № 816 /1999г., Г.К., I-во отделение, СРС. Сочи, че към
момента на извършването на изпълнителните действия производството за
установяване, че сумите по изпълнителния лист са погасени по давност не е
приключило и до този момент той е имал изпълнителен титул за присъдените по
гр.д. № 816/1999г. суми. Навежда доводи, че от представените по делото
доказателства по никакъв начин не се установя причинна връзка между
предприетите от съдебният изпълнител действия и претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
С решение от 28.02.2001г., постановено по гр.д. № 816/1999г., Г.К., I-во
отделение, СРС ищцата е осъдена да заплати на ответника 3900 лв. главница за
телефонни услуги, както и 1200 лв. - мораторна лихва върху тази сума, за което
по делото е издаден изпълнителен лист. По молба на ответника е образувано
изпълнително дело № 294/2010г., по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 в КЧСИ, с
район на действие СГС.
С депозирана на 18.06.2012г. искова молба ищцата е предявила обективно
кумулативно съединени искове за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищцата не дължи суми по изпълнителен лист по гр. д. № 816
/1999г., Г.К., I-во отделение, СРС, представляващи 3900 лв. - главница за
телефонни услуги, както и 1200 лв. - мораторна лихва върху тази сума, като
погасени по давност; за осъждане на ответника да заплати сумата от 4005 лв.,
изтеглена от банковата й сметка за погасяване на задълженията й в периода
04.10.2010г. – 17.03.2011г., сумата от 2280 лв. - мораторна лихва за същия
период, сумата от 1725 лв. - лихва за период от месец май 2011 г. – месец
август 2012г., сумата от 3200 лв. - разходи за изготвяне на 40 жалби по
различни съдебни производства, както и сумата от 120 000 лв. – обезщетение
за неимуществени вреди. Образувано е гр.д.№ 29782/2012г. на СРС, 32 състав. СРС
е прекратил производството по делото относно искът за присъждане на сумата от
120 000 лева, като родово неподсъден на районният съд и го е изпратил по
подсъдност на СГС.
С влязло в сила решение I-32-65 от 28.05.2013г. по гр.д. 29782/2012г. СРС е
признал за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумата от
3900 лв. главница за телефонни услуги, както и сумата от 1200 лв. мораторна
лихва върху тази сума като погасени по давност и е осъдил ответника да заплати
недължимо събраните от него суми. С оглед това съдът следва да счете за
установено, че вземанията на ответника за предоставени телефонни услуги и за
начислени лихви върху тях са погасени по давност.
Предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД. Според този
член този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди,
причинени виновно от другиго, която има обективен характер, защото не произтича
от вината на възложителя на работата, а от тази на нейния изпълнител.
По делото се твърдят нарушения, представляващи различни по същността си
основания за противоправност на изпълнителния процес – материална
незаконосъобразност, поради пристъпване към изпълнение на погасено по давност
вземане и процесуална незаконосъобразност, поради изпълнение върху
несеквестеруем доход.
Случаите когато взискателят носи отговорност за вреди от материална незаконосъобразност
на изпълнителния процес са изчерпателно изброени от закона – чл. 440, ал. 3 ГПК
– в случай, че изпълнението е насочено срещу имущество, собственост на трети
лица. С оглед това ответника по делото не може да носи отговорност за
пристъпване към изпълнение на погасено по давност вземане, доколкото такава не
е предвидена. Отговорност извън хипотезата на чл. 440, ал. 3 ГПК не може да се
ангажира, дори през призмата на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.
49 ЗЗД. Това е така и защото погасеното по давност вземане не е несъществуващо
такова. То представлява съществуващо вземане, по отношение на което не е налице
възможност за принудително изпълнение. Това вземане може да бъде изпълнено
доброволно от страна на длъжника, като престираното няма да е недължимо дадено.
Когато е налице спор, дали дадено вземане е погасено по давност, какъвто е
конкретният случай, този спор следва да бъде отнесен към съда на основание чл.
439, ал. 2 ГПК, като длъжникът може да иска допускане на обезпечителна мярка –
спиране на изпълнението по реда на чл. 389, респективно чл. 390 ГПК. От друга
страна отговорността по чл. 49 ЗЗД е обусловена от противоправно поведение на
изпълнителя по възлагането. Съдебният изпълнител няма правораздавателни функции
с оглед разрешаването на спора за изтичане на давността на вземането, нито може
да откаже образуването на изпълнително дело по отношение на него. В качеството
му на лице, осъществяващо публични функции, при надлежно сезиране с молба от
страна на кредитор, той следва да образува изпълнително дело и да извърши
исканите изпълнителни действия, като отказът му подлежи на обжалване по реда на
чл. 435 и сл. ГПК. С оглед това, до разрешаването на този спор със силата на
пресъдено нещо от съда, привеждането в изпълнение на едно такова вземане не е
противоправно. Така той не е имал възможност да прояви свободна преценка и в
тежест не следва да се възлага отговорността за вреди за евентуално
противоправно образувано изпълнително дело. Предвид изложеното, не е налице
противоправност в поведението нито на ответника по делото, нито на ЧСИ Д.В.,
поради което не може да бъде ангажирана отговорността им за вреди от
привеждането в изпълнение на процесните погасени по давност вземания.
Що се касае до твърдените от ищцата процесуални нарушения, изразяващи се в
изпълнението върху несеквестеруем доход на ищцата, съдът намира следното. По
делото се установява, че в периода 05.10.2010г.-12.01.2011г., в изпълнение на
наложен по процесното изпълнително дело запор, по сметка на ЧСИ Д.В. е ежемесечно
са превеждани парични суми, съставляващи цялата пенсия на ищцата. Това
обстоятелство представлява нарушение на правилото на чл. 446 ГПК, доколкото е
изпълнено върху несеквестеруема част от пенсията на ищцата. За да се установи
наличието на фактическия състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД, следва да се
докажат отношения по възлагане между прекия изпълнител и лицето, срещу което е
насочен искът. На плоскостта на взискател – частен съдебен изпълнител не се
разкриват отношения по „възлагане“ по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Тези отношения,
поначало предполагат равнопоставеност между възложител и изпълнител. Частните
съдебни изпълнители упражняват предоставени им от закона публични функции,
изразяващи се в принудителното изпълнение на частни притезания. В този случай
между взискател и съдебен изпълнител са налице процесуални отношения между
страна и орган в установено в закон производство. С молбата си за образуване на
изпълнително дело взискателят сезира частният съдебен изпълнител да упражни
очертаните в закона правомощия. В качеството си на орган на изпълнителното
производство частният съдебен изпълнител следва да спазва установените в ГПК
процесуални правила и при нарушението им отговаря на основание чл. 441 ГПК вр.
чл. 74 ЗЧСИ вр. чл. 45 ЗЗД. В този смисъл взискател по делото не следва да
гарантира за осъществяването на отговорността на частният съдебен изпълнител. Този
извод на съда не се разколебава и от „възлагането“ по чл. 18 ЗЧСИ. В този
случай на преценката на съдебния изпълнител е предоставена възможността да
предприеме едно или друго процесуално действие без изрично искане от страна
взискателя. Това обаче не възлага гаранционна отговорност на взискателя за
процесуалната законосъобразност на актовете и действията на съдебния изпълнител,
в качеството му на лице осъществяващо публични функции. С оглед това ответника-взискател
по изпълнителното дело не е материалноправно легитимиран да отговаря за претърпените
от ищцата вреди в следствие на незаконосъобразни изпълнителни действия на ЧСИ Д.В..
Независимо от горното следва да се посочи, че не се разкрива и причинно-следствена
връзка между действията на принудително изпълнение и тежкото здравословно
състояние на ищцата. От представените по делото доказателства се установява, че
ищцата е била във влошено здравословно състояния в периода преди образуването
на изпълнителното дело и извършването на изпълнителни действия по него. Следва
да се спомене и напредналата възраст на ищцата към момента на извършването на тези
действия. В същото време не може да се установи, в достатъчна степен на
сигурност, че извършените от ЧСИ Д.В. изпълнителни действия са спомогнали за
влошаването на здравословно състояние на ищцата през 2013г.
Предвид гореизложеното искът за присъждане на сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди в
следствие на изпълнителни действия по изпълнително дело № 294 /2010г., по описа
на ЧСИ Д.В., рег. № 861 в КЧСИ, с район на действие СГС се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски за заплатено възнаграждение за правна помощ в размер на 3420 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П.Г.Х. против „Б.Т. К.“ ЕАД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** иск на основание чл. 49
вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от изпълнителни
действия по изпълнително дело № 294 /2010г., по описа на ЧСИ Д.В., рег. № 861 в
КЧСИ, с район на действие СГС.
ОСЪЖДА П.Г.Х. да заплати на „Б.Т. К.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 3420
лева /три хиляди четиристотин и двадесет лева/, представляваща сторени
разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: