РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. Благоевград, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20211210200992 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „О “ЕООД, със седалище и адрес на управление
в Б, представлявано от управителите Н Н и С И , против НП №01-
002088/21.06.2021г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“-Б , с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00лв., във връзка с нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно , тъй като
при издаването му са допуснати нарушения на ЗАНН. Алтернативно се
застъпва, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, а ако се
приеме за доказано, то е маловажен случай пи смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган, чрез процесуалният си
представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а издаденото
НП за правилно и законосъобразно.
РП-Благоевград, надлежно призовани, не ангажират представител по
делото и становище по жалбата.
Районният съд, като прецени събраните доказателства, становищата на
1
страните и закона, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана от лице с право да обжалва НП и то е сторило това
в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
От ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи
от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 13.05.2021г., около 14.30 часа, по работни
места за спазване на трудовото законодателство, на обект-Заведение за бързо
хранене „К “, находящ се в гр.Б , ул.“Х “№, експлоатиран от „О “ЕООД, със
седалище и адрес на управление в Б , представлявано от управителя С И и
Н Н , както и при извършена проверка в последствие по документи на
20.05.2021г., от длъжностни лица при санкционният орган, е констатирано, че
това дружество, в качеството му на „работодател“ по смисъла на пар.1,
т.1 от ДР към КТ, е допуснало на 13.05.2021г., лицето Ал. П. Тр., да
извършва трудова дейност на този обект, на длъжността “доставчик на
храна“, без да му е предоставен екземпляр от сключен с него трудов
договор в писмена форма, подписан от двете страни. Проверката е
извършена от св.М.С. и М.Ц., в качеството им на инспектори при ДИТ-Б ,
които предоставили на лицето А.Т. в хода на въпросната проверка на място,
декларация по чл.402, ал.1 т.3 от КТ/л.15/. В тази декларация св.Т.
собственоръчно е удостоверил, че извършва трудова дейност към момента на
проверката и за проверяваният обект. Посочил е, че длъжността, която заема
е „ доставчик на храна “, както и, че изпълнява тази функция имено от
10.05.2021г., при 8-часово работно време, с дневна почивка от 20 минути и
уговорено трудово възнаграждение по 30 лв. на ден . Този работник е
декларирал също така, че с него не е сключен трудов договор при попълване
на декларацията на 13.05.2021г.
След приключване на проверката по работни места и с оглед на
декларираното от работника А.Т., на жалбоподателя, като негов работодател,
е изпратена призовка от проверяващите органи по чл.45 от АПК, за
извършване и на проверка по документи на дата 19.05.2021г. За целта на
процесното дружество е предоставена и достатъчна времева възможност за
представяне на документи, във връзка със сключени трудови договори на
работниците с месторабота- провереният обект/л.13/ Призовката за
2
документалната проверка е връчена по седалище на жалбоподателя и в
изпълнения на дадените указания от контролният орган на 13.05.2021г.,
законният представител на процесното дружество е предоставил на
проверяващите лица, копие от сключен писмен граждански договор от
01.04.2021г., подписан между жалбоподателя и св.А.Т.. С този договор,
лицето се назначава на длъжността “доставчик на храна“ към провереният
обект, с възнаграждение по 30.00лв. на ден, като работата му е свързана с
извършване на периодични доставки на хранителни продукти, които
доставки се уговарят за деня по телефон .
За извършените проверки е изготвен и нарочен констативен на
13.05.2021г. От своя страна, въз основа на подадената декларация от страна
на св.А.Т. за налично трудово правоотношение, без сключен с него трудово
договор до датата на процесната проверка по работни места, описаното
поведение на процесното дружество като работодател по КТ, е
квалифицирано от проверяващият орган като административно нарушение
по чл. 63, ал.2 от КТ, за което св.С., в присъствието на св.М.Ц., е съставила
срещу жалбоподателя АУАН№01-002088/ 20.05.2021г. Акта е връчен лично
на законният представител на жалбоподателя на датата на съставянето му.
Въз основа на АУАН, на 21.06.2021г., Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“- Б , е изготвила атакуваното НП№01-002088, с което за
описаното в този акт административно нарушение по чл.63, ал2 от КТ, е
наложил на жалбоподателя имуществена санкция по чл.416, ал.5 вр. с чл.
414, ал.3 от КТ, а именно сумата от 2 000лв. НП е връчено лично и срещу
подпис на законен представител на процесното дружество към 28.06.2021г. и
в законният срок срещу него е депозирана и процесната жалба /01.07.2022г./
Изложените фактически твърдения в АУАН се потвърждават от разпита
на свидетелите М.С. и М.Ц.. Те установяват, че лично извършили проверката
по работни места и на описаният в акта обект, където възприели да полага
труд и работника А.Т. в качеството си на „доставчик на храна“, което сам
удостоверил в нарочна представена му декларация по КТ. В декларацията си
същият посочил работно време, работно място и длъжност, която заема при
процесното дружество като негов работодател, посочил е и трудовото си
възнаграждение, че е започнал да полага труд преди проверката по трудово
правоотношение, без да му е предоставен екземпляр от сключен и
3
регистриран трудов договор . Заради това на жалбоподателят бил съставен и
АУАН, връчен на законният му представител . Свидетелите са категорични,
че по време на проверката, св.Т. не ги е уведомявал, че има сключен
граждански договор с процесното дружество за посочените в декларацията
по КТ условия и работа.
При разпита на св.Т. в съдебното производство, същият потвърждава, че
попълнил процесната декларация по КТ в хода на проверката, но сочи, че не
декларирал трудово правоотношение, защото към този момент имал сключен
граждански договор с процесното дружество. Описаните условия по трудово
правоотношение в декларацията му пред проверяващите лица, Т. твърди, че
били условия на гражданският му договор, но той не казал , че има именно
такъв договор на контролните органи.
Видно от приложена по делото справка за регистрация на договори на
процесното дружество в ТД на НАП, към датата на проверката, не е имало
регистриран в този орган трудов договор за св. Т., от страна на процесното
дружество като негов работодател .
Материалната компетентност на проверяващите лица в процесният казус
се удостоверява с приложена и приета като доказателство по преписката,
Заповед №3-0058/11.02.2014г. на Изпълнителният директор на ИА“ГИТ“.
При така изведената фактическа обстановка, съдът счита, че с
атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана имуществената
отговорност на жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган, съдържа
всички реквизити за такъв акт по ЗАНН и са спазени сроковете за издаването
му по чл.34 от този закон. В НП ясно и конкретно е посочена датата и
мястото на извършване на твърдяното нарушение, описан е фактически
начина на извършването му, посочени са доказателствата, с които се
установява- проверки /по работни места и по документи/ и свидетели,
отразена е и правна квалификация на описаното нарушение на
жалбоподателя. АУАН и НП са и надлежно връчени –лично на законният
представител на жалбоподателя. Ясно, пълно и конкретно е посочен и АУАН,
който е мотивирал издаването на обжалваното НП. Ето защо, възраженията
на жалбоподателя в обратна насока, съдът приема за неоснователни, тъй като
издаденото НП е изготвено в пълно съответствие със ЗАНН и то е
4
процесуално законосъобразно.
От друга страна, съгласно нормата на чл. 63, ал.2 от КТ, работодателят е
длъжен и няма право да допуска до работа работник или служител, преди да
предостави на същия, екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,
заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите. При това положение и след едно синтактическо, систематическо
по КТ и логическо тълкуване на тази норма, се налага извода, че за да
възникне задължението за един работодател по чл. 63, ал.2 от КТ, първо
следва да е сключен и подписан от двете страни /т.е. в писмена форма/
трудов договор, заради което и законодателят е използвал в редакцията
на нормата „сключения трудов договор“ като минало свършено време, а
не друга граматическа форма, в това число и бъдещо такава под условие
/„договора след сключването му“/. В конкретният казус обаче се установи
по несъмнен и категоричен начин както с показанията на разпитаните
свидетели в процеса, така и с приложени писмени доказателства /декларация
на св.Т. по КТ, граждански договор на Т. от 01.04.2021г. и справка за
регистрация на договори на процесното дружество в ТД на НАП/, че към
датата и на датата на процесната проверка по работни места /13.05.2021г.
/ от страна на служителите на ДИТ- Б , между процесното дружество-
работодател и св.А.Т., не е имало въобще сключен трудов договор, нито
пък е бил подписан от страните в писмена форма такъв, респ. не е бил и
регистриран в ТД на НАП подобен договор към същият момент. Нещо
повече, към момента на процесната проверка са доказа, че между
жалбоподателя и св.А.Т. вече е бил сключен граждански договор за
възлаганата му работа по доставка на храни в провереният обект . В такава
хипотеза, за процесното дружество не е възникнало задължението по чл.63,
ал.2 от КТ да му връчва несключен трудов договор, респ. нерегистриран
такъв и в ТД на НАП, което и обективно един работодател не може да
изпълни по очевидни причини. /В тази насока е и съдебната практика-
Решение №149/26.03.2019г., постановено по кнахд.№106/2019г. по описа на
АС-Плевен, Решение№1805/25.10.2013г. по кнахд№ 3888/2012г. по описа на
АС-Пловдив, Решение от 19.06.2013г. по кнахд№14582013г. на АС-Ловеч/
Предвид изложеното се налага извода, че жалбоподателят не е
извършил и не е могъл на практика да извърши от обективна страна
5
вмененото му административно нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ без
сключен трудов договор с лицето А.Т. на датата и към момента на
процесната проверка. Като не е съобразил това и е издал обжалваното НП, с
което е ангажирал имуществената отговорност на процесното дружество,
санкционният орган е издал материално незаконосъобразен акт, който
като такъв подлежи на отмяна.
За пълнота следва да се посочи, че настоящият казус не може да се
разглежда и в контекста на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
след като законодателят в разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, сам
изрично и императивно е предвидил, че нарушението на чл.63, ал.2 от
КТ, не е маловажен случай.
Предвид изложеното и след констатацията, че не е доказано извършването
на нарушение по чл. 63, ал.2 то КТ от страна на жалбоподателя, респ. като
отчете обстоятелството, че за жалбоподателя се явява упълномощен
защитник- адв.В. К., който неколкократно е участвал по делото като
процесуален представител за тази страна, съдът намира искането на
жалбоподателя по чл.63, ал.3 от ЗАНН за основателно и счита, че следва да
му се присъдят сторените по делото разноски за адвокатска защита,
възлизащи на сумата от 300.00лв., каквато и изрично е посочена като
заплатена на защитника по неговото пълномощно в делото. Разноските на
жалбоподателя следва да се възложат за заплащане на санкционният орган,
като съда не счита същите за завишени с оглед на извършеното процесуално
представителство и защита от страна на адв.К. съобразно чл.18 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 01-002088/21.06.2021г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“-
Б , с което на „О “ЕООД, със седалище и адрес на управление в Б , ул.“Д " №,
ЕИК , представлявано от управителите Н Н и С И , е наложена
имуществена санкция в размер на 2000.00лв. /две хиляди лева/, във връзка с
нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“-Б да заплати на „О “ЕООД,
6
със седалище и адрес на управление в Благоевград, ул.“Д “№ , с ЕИК ,
представлявано от управителите Н Н и С И , сумата от 300.00лв./триста
лева/, представляваща направени разноски за участието на адв.В. К. като
процесуален представител за посоченото дружество.
Решението може да се обжалва пред Административен съд - Б , в 14-
дневен срок, считано от обявяването му за всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7