№ 201
гр. Благоевград, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Димитрина В. Павлова
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20211210201435 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Г. СТ., с ЕГН **********, с постоянен
адрес с. П., ул. „Я.“ против Наказателно постановление № 21-1116-000636/18.08.2021г.,
издадено от началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р Пътна полиция, с което на
жалбоподателя на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1
ЗДвП.
В жалбата се релевират бланкетни доводи за неправилност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила и се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Претендира се присъждане на направените по делото разноски
В съдебното заседание жалбоподателят се представлява от адв.С., който сочи,
чe С. е действал в състояние на крайна необходимост, породена от форсмажорни
обстоятелства. Акцентира на липса на умисъл за извършване на нарушението, като
жалбоподателят след настъпила повреда на управлявания от него товарен автомобил,
на който бил натоварен описания в НП автомобил, предприел действия, както за
преместването на авариралия товарен автомобил, така и за преместването на лекия
автомобил до най-близкия участък от пътя, където е възможно същият да бъде
паркиран. Прави анализ на показанията на свидетеля Д. и излага становище за тяхната
недостоверност. Поддържа и маловажност на санкционираното нарушение по смисъла
на чл.28 ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител. Депозира
писмено становище, с което прави искане за потвърждаване на наказателното
постановление и релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
1
за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят С.Д. е служител на ГПУ-К.“, като на 05.08.2021г. заедно със свой
колега изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в района на с.
Логодаж.
Около 18.20ч. на същата дата в района на разклона за с. Клисура, служителите
на ГПУ-К., спрели за проверка л.а „Ф.“, който бил без регистрационни номера и се
движел по път 3-106 в посока от с.Логодаж към ГКПП Станке Лисичково.
Чрез предоставените от водача документи за самоличност Д. установил, че
автомобилът се управлява от жалбоподателя С., като пред служителите на ГПУ-К.
жалбоподателят заявил, че превозвал автомобила на товарен автомобил с платформа,
който се развалил, поради което решил да управлява превозвания на платформата
автомобил „Ф.“ до границата. Според заявеното от жалбоподателя товарният
автомобил, с който превозвал л.а „Ф.“ се развалил на около 10-15 км от мястото където
е спрян от служителите на ГПУ-К..
За оказване на съдействие на място били изпратен служителят на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград Г.Ш., който също установил че л.а“Ф.“
бил без регистрационни номера и след направена справка в информационните фондове
на МВР, констатирал че автомобилът не е регистриран по надлежния ред.
При направените от свидетеля Ш. констатации и въз основа на предоставените
му от граничните служители данни, Ш. приел, че жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл.140, ал.1, поради което в присъствието на свидетеля Д. и на
жалбоподателя, съставил срещу последния АУАН сер.GA № 442763/05.08.2021г.
Материалите били изпратени на РП-Благоевград, която с постановление от
11.08.2021г. постановила отказ за образуване на досъдебно производство. В мотивната
част на постановлението са изложени аргументи, че в случая, с деянието си С.
формално е осъществил състава на престъпление по чл.345, ал.2 НК, но с оглед явно
незначителната му обществена опасност, то не е престъпно, като е налице хипотезата
на чл.9, ал.2 НК. Постановено е екземпляр от постановлението да се изпрати на сектор
„ПП“ при ОДМВР – Благоевград по компетентност, с оглед реализиране на
административнонаказателна отговорност спрямо Д..
Въз основа на АУАН сер.GA № 442763/05.08.2021г. при идентичност на
описаното нарушение и правна му квалификация, началник-група към ОДМВР –
Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното наказателно
постановление, което е връчено на жалбоподателя на 29.09.2021г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в обясненията на
жалбоподателя и показанията на разпитаните от съда свидетели Ш. и Д. и от
приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства: Преписка от Р. - Благоевград с вх.№6197/2021 г., Пълномощно; АУАН
Серия GA Акт №442763/05.08.2021 г.; Постановление за отказ да се образува
досъдебното производство и изпращане на преписка по компетентност от 11.08.2021 г.;
Писмо от сектор "Пътна полиция" с рег. №1116р[1]4664/12.08.2021 г.; Писмо от сектор
"Пътна полиция" с рег. №111600- 17162/03.09.2021 г.; Писмо от 01 РУ УРИ 1899р-
18502/01.10.2021 г.; Докладна записка от 05.08.2021 г.; Заповед с рег. №8121з-
515/14.05.2018 г.; Справка за нарушител/водач; Копие на плик.
Предвид двойствената природа на обяснения на жалбоподателя като
доказателствено средство и средство за защита, тяхната достоверност следва да се
преценява като се отчете наличието/липса на противоречия и логически
несъответствия, както и корелацията им доказателствената съвкупност по делото.
2
При извършване на горната преценка, въззивната инстанция намира, че
обясненията на жалбоподателя следва да бъдат кредитирани частично. Като
достоверни следва да се приемат обясненията на С. в частта им, че на описаните в НП
време и място е управлявал л.а. „Ф.“, който бил без регистрационни номера. В тази им
част обясненията на жалбоподателя са пълни и непротиворечиви, като се подкрепят от
показанията на свидетелите Д. и Ш. и приложените по делото писмени доказателства.
Районният съд не кредитира обясненията на жалбоподателя, че е управлявал
посочения в НП автомобил около 100 м до мястото, където е спрян от служителите на
ГПУ- Благоевград, като целта му била този автомобил да бъде преместен на място,
където няма да създава затруднения на движението. Тази част от обясненията на С.
категорично се опровергава от показанията на св. Д., който пълно и непротиворечиво
свидетелства, че от мястото, където бил спрян управляваният от жалбоподателя
автомобил имало видимост от около 500м, като в този участък не се виждал товарен
автомобил с платформа. Обясненията на С. в тази им част се опровергават и от
показанията на Д., в които свидетелят сочи, че самият жалбоподател заявил пред тях,
че товарният автомобил, който превозвал л.а „Ф.“ се развалил в с. Зелен дол, което се
намирало на около 10-15 км от мястото, където е спрян жалбоподателя и последният
решил да управлява лекия автомобил до ГКПП Станке Лисичково. Действително
показанията на Д. в тази им част са производен източник на доказателствена
информация, но същите наред със заявеното от него, че на 500 м. от мястото за спиране
не се виждал товарен автомобил с платформа, както и това че след като се върнали
около 10 км от мястото на спиране в посока с. Зелен дол не установили такъв товарен
автомобил, обуславя извод за дискредитиране на обясненията на С. в посочената част.
В основа на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите
Д. и Ш., като отчете липсата на данни за заинтересованост на тези свидетели от изхода
на делото, последователността и непротиворечивостта на показанията им и подкрепата
им от приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност
на показанията на тези свидетели се основава и на това, че чрез тях свидетелите
пресъздават непосредствените си възприятия за относими към предмета на доказване
обстоятелства.
Фактите по извършената проверка и направените при нея констатации относно
дата, мястото и обстоятелствата около инкриминираното нарушение се изясняват
посредством кредитираната част на обясненията на жалбоподателя, показанията на
свидетелите Ш. и Д. и съставения АУАН.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (НП е връчено на 29.09.2021г., а жалбата е от
30.09.2021г.), и е насочена срещу обжалваем административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен
от полицейски орган на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград в
съответствие с чл.189, ал.1 ЗДВП и приложената заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
3
Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от орган, надлежно
упълномощен на основание чл.189, ал.12 ЗДвП с т. 2.11 от същата заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена
форма и съдържание, при спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и
ал.3 ЗАНН. Спазена е и законово регламентираната процедура по съставянето и
връчването им, като съдържат всички изискуеми съобразно разпоредбите на чл.42
ЗАНН и чл.57 ЗАНН реквизити, в това число описание на нарушението- дата и място,
обстоятелствата, при които е извършено същото и правната му квалификация. АУАН е
съставен в присъствие на нарушителя и му е връчен и подписан от него.
Релевантните за обективната съставомерност и нарушението признаци са
описани по ясен и конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
Районният съд намира наказателно постановление, предмет на настоящия
съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с
табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
описаните в наказателното постановление време и място жалбоподателят С. е
управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по
управление на моторно превозно средство – лек автомобил, който не е регистриран по
пътища, отворени за обществено ползване. Авторството на нарушението е установено с
категоричност на извода от събраните в производството доказателства.
От субективна страна нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма
на вината - жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че
управлява МПС, нерегистрирано по установения за това ред) и пряко е целял това.
Санкционната разпоредба на чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП предвижда, че който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до
12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
С оглед установеното от обективна страна, че С. е управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, правилно и законосъобразно е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и са му наложени двете кумулативно
предвидени в закона административни наказания. И двете наказания са определени в
минимално установения от законодателя размер при отчитане на предвидените в чл.27,
ал.1 и ал.2 ЗАНН критерии, като същите съответстват на характера на извършеното
нарушение и биха постигнали, визираните в ЗАНН цели.
Предвид това, че съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в частта
им, че управлявал автомобила около 100м, с цел същият да бъде паркиран на място,
където няма да пречи на движението, неоснователен се явява въведеният от защита
довод за наличието на института на крайна необходимост по смисъла на чл.13, ал.1
НК. Този извод съдът основа на липсата на доказателствата, установяващи
непосредствена опасност, която е следвало да бъде избегната от жалбоподателя, което
е един от задължителните елементи за съществуването на крайна необходимост.
Според настоящият съдебен състав извършеното от жалбоподателя нарушение
4
не разкрива признаците на маловажен случай по смисъла чл.28 ЗАНН за прилагането
на който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
отговорността обстоятелства е необходимо да представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. Санкционираното нарушение е на формално
извършване и ангажирането на наказателна отговорност на жалбоподателя не е
обвързано от настъпването на каквито и да било вредни последици, като същевременно
не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от нарушенията от този вид.
В конкретния случай с управляването на нерегистриран по предвидения ред автомобил
е засегната държавната политика по регистрация на МПС и осъществявания контрол
върху същите, представляващ и част от превенцията за извършване на престъпления и
административни нарушения.
Следва да се посочи и че съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, в сила от
23.12.2021 г., за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за
административните нарушения и наказания.
Изложените съображения обуславят извод, че не са налице основания за
изменение или отмяна на атакуваното наказателно постановление. Ето защо
депозираната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а
атакуваното с нея наказателно постановление да се потвърди в цялост като
законосъобразно и обосновано.
В случая предвид потвърждаването на НП, неоснователно се явява направеното
от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на разноските
по делото, за заплащане на адвокатско възнаграждение
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр.1, предл.1 Районен съд-
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1116-000636/18.08.2021г.,
издадено от началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р Пътна полиция, с което на
Г. СТ., с ЕГН **********, с постоянен адрес с. П., ул. „Я.“ на основание чл.175, ал.3,
пр.1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от
АПК пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5