№ 14310
гр. София, 26.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110176961 по описа за 2024 година
Производството се развива по общия ред, предвид обективно съединените от ищеца с
исковете по чл. 128 КТ и чл. 262, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 150 КТ искове по чл. 224 КТ, чл. 221
КТ и по чл. 86 ЗЗД, които не се разглеждат по реда на глава 25 ГПК и съгласно чл. 310, ал. 2
ГПК, не се допуска бързо производство в този случай.
Ищецът Б. К. Л., ЕГН **********, твърди, че работил при ответника „И. П. С.“ ООД,
ЕИК ********* /с предишно наименование „С. К.“ ЕООД/ по трудов договор №
17/12.07.2022 г., прекратен без предизвестие от работодателя, по силата на който
изпълнявал длъжността „Бояджия превозни средства“ на 8-часов работен ден, с основна
заплата в размер на 1200 лв. и основен платен годишен отпуск – 20 дни и месторабота - гр.
София. Твърди, че с Допълнително споразумение № 10/15.07.2022 г. към посочения трудов
договор, правоотношението е изменено по взаимно съгласие на страните, като считано от
16.07.2022 г. до 31.12.2022 г., местоработата на работника е изменена от гр. София в гр.
Нойвид – Германия, с основна заплата 16 евро на час. Същия ден е сключено и Писмено
споразумение, с което са потвърдени уговорките между страните относно
продължителността на работния ден /8 ч./, без извършване на извънреден труд и със ставка
на час – 16 евро. Твърди се, че уговореното възнаграждение за договорените часове е
5476,32 лв. със срок на командировката 169 дни - от 16.07.2022 г. до 31.12.2022 г. Ищецът
твърди, че следващата година отново бил командирован в Германия, за която командировка
че не е сключвал споразумение. Работодателят представил допълнително споразумение №
90/31.10.2023 г. за командироване в Германия, гр. Нюмюнсер, за периода от 1.11.2023 г. до
10.2.2024 г., с договорено възнаграждение 4694,40 лв., с продължителност на дневно
работно време - 8 часа, като ищецът оспорва авторството на подписа му, положен върху това
споразумение, тъй като не го е подписвал и отношенията между страните следва да се
уреждат съгласно предходното споразумение /с възнаграждение в размер на 5476,32 лв./,
съответно намира, че за периода на втората командировка /1.11.2023 г. – 10.2.2024 г./ е
дължима разликата от 781,92 лв. на месец или общо сумата от 2 606,40 лв., която
1
претендира. На следващо място се твърди, че работодателят е представил молби за ползване
на платен и неплатен годишен отпуск, които ищецът нито е виждал, нито е подписвал.
Посочва, че при извършена от Инспекцията по труда проверка, по сигнал на ищеца,
работодателят представил молби и заповеди за ползване на неплатен годишен отпуск за
периодите 3.1.2023 г. – 31.1.2023 г. /21 работни дни/, 1.2.2023 г. – 13.2.2023 г. /9 работни дни/,
8.2.2024 г. – 29.2.2024 г. /16 работни дни/, което време се признава за трудов стаж и за
периодите 14.2.2023 г. – 28.2.2023 г. /11 работни дни/, 2.5.2023 г. – 31.5.2023 г. /20 работни
дни/, 1.6.2023 г. – 30.6.2023 г. /22 работни дни/, 3.7.2024 г. – 31.7.2023 г. /21 работни дни/,
1.8.2023 г. – 31.8.2023 г. /23 работни дни/, което време не се признава за трудов стаж. Ищецът
твърди, че за периода на полагане на труд при ответника (12.07.2022 г. – 12.04.2024 г.) е имал
право на 28 дни платен годишен отпуск, като в хода на проверката работодателят представил
молби за платен годишен отпуск, също неподписани от него, касаещи следните периоди:
14.12.2022 г. – 30.12.2022 г. /10 работни дни/, 15.12.2023 г. – 29.12.2023 г. /8 работни дни/,
2.1.2024 г. – 3.1.2024 г. /2 работни дни/, 5.2.2024 г. – 7.2.2024 г. /3 работни дни/, 1.4.2024 г. –
9.4.2024 г. /7 работни дни/. Твърди, че за периода на трудовото правоотношение не е ползвал
отпуск и че през всички 143 дни неплатен отпуск е полагал труд извън периодите на двете
командировки, т.е. заплащането следвало да се изчисли съгласно трудовия договор в размер
на 1200 лв., или за всички отработени дни дължима е сумата от 7793,50 лв. възнаграждение,
чието плащане претендира. Ищецът твърди, че не е използвал платен годишен отпуск,
поради което и с оглед прекратяването на трудовото правоотношение, ответникът му дължи
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 23 дни, на основание чл. 224 КТ,
което възлиза на сумата от 1254,50 лв., изчислена по реда на чл. 177 КТ, при условията, при
които ищецът е работил през месец март 2024 г. Ищецът поддържа и че по време на
командировките в Германия /и за двата периода/ е полагал извънреден труд в рамките на 10
часа за дните от понеделник до петък, а в събота /почивен ден/ - 6 часа, т.е. за периода
16.7.2022 г. – 31.12.2022 г. ищецът е отработил 220 часа извънреден труд в дните от
понеделник до петък /за което се дължи сумата от 3442,31 лв./ и 132 часа извънреден труд
през почивните дни /за което се дължи сумата от 3102,40 лв./, или общо 6544,61 лв.
възнаграждение на основание чл. 262 КТ за положен извънреден труд, което претендира.
Относно втората командировка /1.11.2023 г. – 10.2.2024 г./, ищецът твърди, че е работил 10
часа извънредно през делничните дни /понеделник – петък/ и 6 ч. в почивни дни /събота/,
като през периода на тази командировка, часовете извънреден труд за дните от понеделник
до петък възлизат на 90 часа /1408,18 лв./, а за съботните дни – 54 часа /1269,16 лв./ или му
се дължи общо 2677,34 лв. възнаграждение за положен извънреден труд, което претендира да
му се заплати. Ищецът претендира и обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие на основание чл. 221, ал. 1 КТ в размер на 1200 лв. /една
брутна заплата/, тъй като в трудовия договор не е уговорен срок за предизвестие, ищецът
счита, че дължимото обезщетение е за период от 30 дни съгласно чл. 326, ал. 2 КТ. Ищецът
моли да се осъди работодателят да му плати дължимите възнаграждения и обезщетения
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира и лихви върху посочените главници, както следва – 331,29 лв. за
2
периода 26.12.2023 г. – 27.12.2024 г. върху главницата от 2 606,40 лв. за трудово
възнаграждение, дължимо за периода 1.11.2023 г. – 10.2.2024 г.; 620,69 лв. за периода
1.6.2024 г. – 27.12.2024 г. върху вземането за възнаграждение от 7793,50 лв. /по отношение
на последно посочената претенция, съдът счита, че е сезиран с иск за вземане от трудово
възнаграждение, доколкото ищецът сочи, че през времето, в което без негово съгласие му е
разрешено ползване на неплатен отпуск, същият е полагал труд/; 99,91 лв. за периода
1.6.2024 г. – 27.12.2024 г., начислена върху вземането за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 1254,50 лв.; 2 151,36 лв. за периода 26.8.2022 г. – 27.12.2024 г. върху
възнаграждението за положен извънреден труд в размер на 9 221,95 лв.; 95,57 лв. за периода
1.6.2024 г. – 27.12.2024 г. върху обезщетението за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие от 1200 лв. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Не оспорва сключването
на трудов договор № 17/12.07.2022 г., по силата на който ищецът заемал длъжността
„бояджия превозни средства“, при 8-часов работен ден и основно трудово възнаграждение в
размер на 1 200 лв., както и че с допълнително споразумение № 10/15.07.2022 г., работното
място на ищеца е променено – в гр. Нойвид, Германия, за периода от 16.07.2022 г. до
31.12.2022 г., с основно трудово възнаграждение от 16 евро на час. Сочи, че трудовото
правоотношение е било прекратено по взаимно съгласие, считано от 12.04.2024 г., за което
ищецът отправил предложение до ответника от 10.04.2024 г., поради което последният издал
заповед № 62/11.04.2024 г. Оспорва твърденията на ищеца, че за втората командировка е
следвало да се прилагат параметрите от допълнителното споразумение № 10/15.07.2022 г.,
сключено във връзка с първата командировка, в частта относно размера на
възнаграждението, съответно счита, че не дължи сумата от 2 606,40 лв. Оспорват и
твърденията, че по време на периодите, в които ищецът е следвало да ползва отпуск, същият
е полагал труд. В тази връзка поддържа, че след като не е полагал труд, няма право на
възнаграждение. Посочва, че при сключване на трудовия договор, страните се уговорили, че
същият е изцяло за работа в Германия чрез командироване, като в случаите, в които такова
не е налице, работниците и служителите следвало да ползват отпуск /платен или неплатен/,
като алтернатива на прекратяване на трудовия договор поради спиране на работа за повече
от 15 дни. Твърди, че няма обект в България, в който да се извършва дейност, поради което
не е налице обективна възможност ищецът да полага труд извън времето, през което е бил
командирован. Оспорва претенциите за обезщетение за неизползван отпуск, както и тези за
извънреден труд с оглед уговореното между ищецът да не полага извънреден труд. Твърди,
че за периодите 14.12.2022 г. – 31.12.2022 г., 15.12.2023 г. – 29.12.2023 г., 2.1.2024 г. –
3.1.2024 г., 5.2.2024 г. – 9.4.2024 г., ищецът е ползвал платен годишен отпуск. Оспорва
претенцията за обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие, с твърдение, че трудовият договор е прекратен по взаимно съгласие. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че исковата молба е редовна,
исковете са допустими, процедурата по чл. 131 ГПК е изпълнена, поради което следва да се
насрочи делото в съдебно заседание и се изготви проект за доклад.
3
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства,
които са допустими и относими към делото, и да се допусне ССчЕ по поставените в исковата
и уточнителната молба въпроси. Искането на ищеца за задължаване на ответника да
представи в оригинал трудовото му досие е основателно с оглед заявените от ищеца
оспорвания, а и съгласно чл. 190 ГПК. По искането за графологична експертиза съдът ще се
произнесе в с.з. съобразно становището на ответника относно подписването на оспорените
документи от ищеца. Следва да се допуснат гласни доказателства на страните чрез разпит на
по един свидетел за установяване на посочените в исканията обстоятелства, като исканията
следва да се оставят без уважение за допускане на втори свидетел на всяка от страните, тъй
като не се твърди, че свидетелите ще установяват различни факти.
Поради това и на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА проект за доклад по делото, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2
КТ, чл. 262, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 150 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
по иска с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 КТ - съществуването на трудово
правоотношение с ответника през исковите периоди, че е престирал труд, размер на
дължимото възнаграждение, както и падежа на това задължение;
по иска с правно основание чл. 262 КТ ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 150 КТ - че се е намирал в
трудово правоотношение с ответника и че е положил труд извън установеното работно
време;
по иска с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ - наличието на валидно възникнало между
страните трудово правоотношение, прекратяването му на соченото основание по инициатива
на работодателя, размер на БТВ;
по иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ - че е работил по трудово правоотношение с
ответника и че в негова полза е възникнало правото на ползване на платен годишен отпуск
/което не е упражнено/ и неговия размер, както и размера на брутното трудово
възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец;
по искoвете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД - да докаже наличието на съответните главни дългове в
сочените размери и настъпването на забавата.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже своите твърдения или плащане.
ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.
По доказателствата към отговора – в о.с.з.
ОТДЕЛЯ като безспорни обстоятелствата, че между страните по делото е съществувало
трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 17/12.07.2022 г., по
силата на който, ищецът заемал длъжността „бояджия превозни средства“, при 8-часов
работен ден и основно трудово възнаграждение в размер на 1 200 лв., както и че с
4
допълнително споразумение № 10/15.07.2022 г., работното място на ищеца е променено – в
гр. Нойвид, Германия, за периода от 16.07.2022 г. до 31.12.2022 г., с основно трудово
възнаграждение от 16 евро на час.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза със задачите от исковата молба
и уточнени с молба от 28.1.25 г. Назначава за вещо лице В. С. при депозит 500 лв. от
бюджета на съда, която да се призове за с. з.
ДОПУСКА на ищеца и на ответника по един свидетел при довеждане за установяване на
обстоятелствата, посочени в исковата молба и в отговора.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в съдебно заседание да представи трудовото досие в оригинал.
По допускането на графологична експертиза – в о.с.з.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 28.05.2025 г. от 10.15 ч., за когато да се призоват
страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от
отговора.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото съдебно заседание
следва да вземат становище по проекта за доклад и по дадените с него указания.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора
помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5