Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 18.06.2018
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на седми юни през две хиляди и осемнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1131 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца ”МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес управление: гр. София, ул.”Кукуш ” № 1, чрез пълномощника
юриск. В.П.Г., срещу П.А.Г., ЕГН: ********** ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК, вр. чл. 422 ГПК - за
признаване за установено в отношенията между ищец и ответника, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата 311.86
лева- главница, представляваща сбор от 25,61лв. -незаплатена
далекосъобщителна услуга и 286,25лв.- неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга, както и 81,79лв. – мораторна лихва за
периода 31.10.2014г.-30.05.2017г., за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 890/2017г. на ВлРС.
Ищецът
твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу П.А.Г. с ЕГН: **********
било образувано ч.гр.д № 890/2017г. по
описа на РС-Велинград. В рамките на предвидения от законодателя 14дневен срок
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл.
415 във вр. с чл. 422, вр.чл.79 от ЗЗД, предявявал настоящия иск за
установяване на съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в
настоящото производство. Твърди още, че дружество предявява исковата си
претенция въз основа на договор за далекосъобщителни услуги МЗ859069 от дата
06.11.2013 г., сключени с ответника П.А.Г. с ЕГН: ********** Доколкото
установителният иск бил естественото продължение на заповедното производство,
то обстоятелствената част на исковата молба била съобразена с обстоятелствата,
посочени в заявлението. В т.9, б. „в” във връзка с т. 12 от заявлението по чл.
410 ГПК. В него кредиторът-ищец описал, че длъжникът му дължи сума
представляваща, неплатена потребена далекосъобщителна услуга, въз основа на
което неизпълнение се претендирала и неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга. Настоява се на това, че между „Мобилтел”
ЕАД, ЕИК: ********* и длъжника съществувал валидно действал Договор с
индивидуален потребителски номер М3859069 от дата 06.11.2013 г., с който на
ответника били предоставяни мобилни услуги за мобилни номера ********** и
********** без определен срок по избран тарифен план „Мтел икономичен“, съгласно приложение 1 към договора от
06.11.2013 г. Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор
„Заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се
издавала на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомявал
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура.
Промяната на този период можело да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след
предварително уведомление до абоната. А неполучаването на фактурата не
освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми.
В срока
на действието на договора за мобилни услуги Мобилтел издал на абоната-ответник
следните фактури по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга , а
именно:
1. По Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с номер М3859069 от дата 06.11.2013 г. били издадени:
- фактура № *********/26.06.2014 г., с
падеж на плащане 11.07.2014г., за отчетен период от 23.05.2014 г. до 22.06.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 25.61 лв.;
- фактура № *********/30.10.2014 г., с
падеж на плащане 30.10.2014г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 179 лв.
- фактура № *********/30.10.2014 г., с
падеж на плащане 30.10.2014г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 107.25 лв.
Претендиранта
от ответника сума в размер на 311.86 лв., като главница представлявала сбор от
предоставени на абоната от Оператора далекосъобщителни услуги по сключените
между страните договори за далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги, а именно -главницата
била формирана като сбор от потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги
по договор М3859069 в размер на 25.61 лв. – стойност на незаплатена
далекосъобщителна услуга в това число разговори, данни, съобщения, абонаментни
такси, лизингови вноски, пакетни минути, и други такси и услуги и сума в размер
на 286.25 лв. – начислена за неустойки за предсрочно прекратяване на договора
за далекосъобщителни услуги за двата ползвани мобилни номера.
Твърди
се още, че Мобилтел имал право да получава в срок всички дължими от абоната
суми за ползването на предоставените услуги, както и имал право да получава в
срок всички суми по т. З4.а-З4.в от Общи условия. Незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната била отразена в
представените фактури. Доколкото последните не били погасени от
абоната-ответник, Мобилтел прекратил едностранно сключения с абоната договор за
мобилни услуги, поради което на последния е била начислена неустойка. В случая,
клаузата за неустойка била рагламентирана и уредена в договора за мобилни
услуги към датата на подписването му и в Общите условия на оператора, които
били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за
страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият случай не попадал в тази
хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало. Клаузата за неустойка
фигурирала в представените с исковата молба Приложение към договора в раздел
Отговорност и гласяла „ В случай че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това Приложение, Договора или Общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина Договорът по отношение на Услугите в това Приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, Операторът има право
да прекрати Договора по отношение на тези или всички Услги и/ или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
остъпки), дължими от датата на прекратяване до изтичане на определения срок на
ползване. Основанието за прекратяване на договора следвало и от 27.2 и чл. 54
от ОУ на мобилния оператор, в които било казано, че Мобилтел има право да
ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако
абонатът има неизплатени дължими вземания към Мобилтел. А съгласно чл. 54 от ОУ
„Мобилтел имал право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да
спре достъпа на абоната до мрежата в следните случаи: 54.1 При неплащане на
дължими суми след изтичане срока за плащане.
А за самото прекратяване на договора законът не изисквала форма нито за
валидност, нито за доказване, тъй като то настъпвало по силата на договора,
поради неизпълнението на абоната да заплати цената на предоставените му мобилни
услуги. Клаузата за неустойка била регламентирана и уредена в договора за
мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора. От
представените договори било видно, че ответникът се е съгласил и е приел Общите
Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни
услуги. Съгласно чл. 37а. от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение №
639/13.04.2006 г. на КРС) Мобилтел имал право да получава в срок всички дължими
от абоната суми за ползването на предоставените услуги. А според 37.6. -
Мобилтел има право да получава в срок всички суми по т. З4.а-З4.в от Общи
условия. Съгласно чл. 26.5. Мобилтел предоставял на абоната 15-дневен срок след
издаване на фактурата за плащането на посочената в нея сума. Дължимите,
съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от
същия услуги по договорите с Оператора, от своя страна обусловило правото на
Мобилтел /чл.54 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на П.Г.,
тъй като гласял, че ,, Мобилтел има право едностранно да прекрати Договора за
услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в посочените случаи:
Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и
задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.
Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и
те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор
влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи
в индивидуалния договор били в сила общите условия на договора за предоставяне
на мобилни услуги. Съгласно чл. 22.3.5. от Общите условия ”Всички услуги се
заплащали в зависимост от техния вид и специфика, по цени съгласно действащия
ценоразпис на Мобилтел. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп
до услугите, за които бил сключен индивидуален договор и включвал разходите за
поддръжка на Мрежата и се предплащал от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26.4 от Общите условия на „Мобилтел”ЕАД неполучаването на фактура, не
освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума”
26.4. (Изм. - в сила от 06.08.2010 г.; Изм. - в сила от 30.03.2012 г.)
Заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се
издавала на името на абоната. При сключване на договора Мобилтел уведомявал
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура.
Промяната на този период можело да бъде извършвана едностранно от Мобилтел след
предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не
освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. А
съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се
извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава
в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретният случай
ответникът П.Г. бил подписал договор за мобилни услуги, ползвала предоствените
й мобилни услуги, но не е изпълнила задължението си по договор да заплаща
стойността на услугата, като с това си поведение изпаднал в забава. Издадени му
били фактури, които, не били заплатени в срок. Настоява се на това, че бил
изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следвало да понесе отговорността си. Представените фактури
сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник би сключил
договор и ползвал съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е
заплатил, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Ищецът
се отказал частично от исковете си в частта и по отношение на исканията си за
установяване на задължение за сумите: 25,61лв. -незаплатена далекосъобщителна
услуга и 81,79лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2014г.-30.05.2017г., а
производството по делото на осн. чл.233 ГПК е прекратено в тези части.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска
съдът да постанови решение с което на основание на чл. 415 във вр.с чл.
422 от ГПК, да признаете за установено по отношение на ответника П.А.Г. с ЕГН: **********,
Адрес: ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца, „МОБИЛТЕЛ „ ЕАД
в размер на 286.26 лв. - главница, представляваща за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга, сбор от 179лв. и 107,25лв. начислена по 2
бр. фактури, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
890/2017г. на ВлРС. Претендират се и разноските в настоящото производство,
представляващи държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока
по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв.А. е подал отговор на
исковата молба. В него на първо място
счита, че исковата молба е нередовна, поради което се иска от
съда да остави производството по делото без движение по следните
съображения: В исковата молба не били изложени точно, ясно и изчерпателно
релевантните за възникване на претендираните вземания факти. Ищецът излагал
обстоятелства за претендираните вземания и основания, които съществено се
разливали от тези в заповедното производство. Ако съдът приемел , че исковата
молба съответства на разпоредбата на чл.127 от ГПК, то се иска съдът да вземе предвид следното :
Липсвали
в кориците на делото и в приложенията към исковата молба, връчена на ответника,
описаните фактури, издадени за неустойки - фактура №*********/30.102014г. и
Фактура №*********/30.102014г.
Твърдяло
се, че е сключен един договор, а се претендирали две неустойки за предсрочно
прекратяване на един и същи договор. Въпреки да се твърдяло, че вземанията за
неустойки са по един и същи договор, то с допълнителната молба от 04.09.2017г.,
ищецът сочел различен период на начислени месечни такси по двете фактури,
съответно 12 и 13 месечни такси. Невъзможно било договорът да е прекратен на
две различни дати, което да обоснове различни периоди на неплатени месечни
такси. От всичко изложено в исковата молба не ставало ясно как е формирана
сумата за вменените задължения, за кои именно периоди се отнася и какви
конкретни задължения включва; на какво основание са начислените неустойки и как
е формиран размерът им, налице ли е предсрочно прекратяване на договор за услуги
- кой е договорът, обосновал претнеции за неустойки, на коя дата и на какво
основание е прекратен договорът? По никакъв начин не ставало ясно как
единствената приложена в кориците на делото фактура №**********/26.06.2014г. и
отразените в приложение А към нея, два абонатни номера касаят именно процесния
договор № М3859069/06.11.2013 г. Само по себе си наличието на фактура,
удостоверяваща претендираната сума от 25,61лв., за която сума в заповедното
производство бил посочена друг номер фактура, не можело да обоснове извод за
нейната дължимост. Счита това да е така, тъй като фактурата не е източник на
задълженията на получателя по нея, а само ги обективира. Фактурата като частен
писмен документ не притежавала обвързваща доказателствена сила за
удостоверените в нея вземания. Поради липса на пълно изложение на релевантните
за спора факти и противоречието им с изложените факти и обстоятелствата в
заповедното производство, ответника не можел да упражни правото си на защита в
процеса, тъй като не ставало ясно на какво основание се претендират вземанията,
а неясно било и кога е прекратен договора и от кога и за колко месеца се
начисляват неустойките. Ето защо, счита исковата молба за нередовна, поради
което моли съда да я остави без движение за отстраняване на посочените
недостатъци.
На
второ място ответника прави възражение за допустимостта на исковете, на основание чл.130 ГПК и се иска исковата молба
да бъде върната като недопустима, тъй като не били налице положителните правни
предпоставки, за да е налице правото на иск и неговото надлежно упражняване. В
тази връзка твърди да липсвало правоотношение между ищеца и ответника, като и
оспорва пасивната процесуална легитимация на ответника. Между ответницата
- П.А. и ищеца никога не било имало облигационно правоотношение, което
да обосновава предявената претенция. Това се потвърждавало от липсата на
положен подпис в Договора, на който се основава облигационната връзка между
ищеца и ответника. Приложения в кориците на делото Договор
№М3859069/06.112013г. се състоял от една страница и липсва положен подпис за
абонат и оператор, както и самия договор не бил в цялост. Освен договора било
приложено и Приложение 1 от 06.11.2013 г., което се състояло от 2/две/
страници, но в това приложение не бил посочено към кой номер договор е
неразделна част.
Счита,
че в конкретния случай, предявените установителни искове за главница и за
неустойка бил недопустими и поради следното: За допустимостта на установителния
иск по чл. 422 ГПК било необходимо да е налице пълен идентитет на претенциите,
заявени в двете производства - по основание, размер и период, доколкото в
исковото производство се установява дължимостта именно на тези вземания, за
които е образувано заповедното такова и за които е издадена заповед за
изпълнение. Сочената идентичност била изискване, процесуална предпоставка,
както за редовността на иска, респективно за надлежното сезиране на съда, така
и за допустимостта на предявената претенция, тъй като с решението по този иск
ще бъдело признато или отречено същото право, за което е издадена заповедта.
Поради това и в заявлението за издаването й трябвало да бъдат посочени всички
фактически обстоятелства, които са от значение за възникването и съществуването
на вземането. В настоящия случай, подобен идентитет не бил налице, дори
напротив. Не би налице идентитет на претенциите, заявени в двете производства
по основание и по размер - доколкото в заповедното производство, ищцовото
дружество изрично претендирало процесиите вземания на основание Договор №
М3859069 от 06.11.2013 г., както следва: сумата от 25.61 лева - главница,
представляваща неплатени задължения за предоставени и таксувани
далекосъобщителни услуги, за което вземане е издадена фактура N° *********/без
дата, както и сумата от 286.25 лева - неустойка /една/ за предсрочно
прекратяване на договора, както и сумата от 81.79 лв. - мораторна лихва за
периода 31.102014г. до 30.05.2017г. Докато в настоящото исково производство,
ищецът претендирал процесиите вземания на основание съвсем различна фактура №
*********/26.06.2014г. за сумата от 25.61 лева. Освен това ставало ясно, че за
първи път в установителното производство се претендирали две неустойки по две
фактури, които фактури не се съдържали нито в приложенията към исковата молба,
изпратени на ответника, нито в кориците на делото. Твъряло се, че по фактура
№*********/30.102014г. е начислена неустойка в размер на 179 лева за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги, като в тази сума била
начислена и такса за тарифно обвързване в размер на 50.00 лева. Очевидно било
същественото противоречие относно основанието за издаване на Ф. № ********* -
главница за ползвана мобилна услуга, неустойка за месечни абонаментни такси или
такса за тарифно обвързване. Ищецът претендирал вземане за втора неустойка, за
която сочел да е издадена фактура № *********/30.102014г., но такава фактура
липсвала в кориците на делото и в приложенията към исковата молба, връчена на
ответника. Налице било разминаване в обстоятелствената част на заявлението по
заповедното производство и обстоятелствената част на исковата молба по
установителните искове, както в основанието - посочените фактури, така и за
услугите, за които се дължат процесиите суми. В случая в заповедното се сочело
вземане за далекосъобщителни услуги, а в исковото - две неустойки с различни
суми и основания, въпреки да се твърдяло да е сключен един договор. Имало и
разминаване в размерите на претенциите.
Оспорва
предявените искове и по основание и размер. Счита същите да са неоснователни,
поради което и се иск да бъдат отхвърлени. Оспорва всички твърдения в исковата
молба, касаещи възникването на вземанията, предмет на претенциите. Оспорва
наличието на сключен Договор за далекосъобщителни услуги №
М3859069/06.11.2013г. между ищеца и ответницата. В тази връзка оспорва приложения
договор №МЗ859069/06.11.2013г., който не бил подписан от нито една от сочените
страни по него, тъй като не само не носел подписа на ответницата, но и в него
липсвал подпис изобщо. В самият договор бил с дописан на ръка номер, не бил и в
цялост, поради което и оспорва неговата истинност и валидност. Оспорва и представеното по делото Приложение № 1,
състоящо се от две страници, от което не ставало ясно към кой договор е
неразделна част, тъй като в него не фигурирал номера на договор, към който да
се обвърже. Под текста на приложението имало подпис и изписване на три имена за
абоната, който от пръв поглед се виждало, че не е на ответницата. В тази прави
възражение за истинността от към авторство и съдържание на договора и
приложение 1. Оспорва и твърдението, че
на ответницата са предоставени и е
ползвала посочените два телефонни номера - ********** и **********. Нито в договора, нито в приложение 1 бил
посочен телефонен номер, който да е предоставен на абоната, още по-малко
твърдяните два такива номера. В тази връзка прави възражение, че ответницата никога не е
получавала и ползвала сочените телефонни номера в исковата молба. Съществено
разминаване в твърдението на ищеца било, че на ответника са предоставени процесиите
два телефонни номера, поради факта, че в
Приложение 1 графата за телефонен номер е празна, както и в него е записана
една Месечна абонаментна такса - 12.90лв. с ДДС, докато в приложената фактура №
********** и приложение А към нея за неплатени мобилни услуги, се виждало за
тези два телефонни номера да са начислени различни месечни абонаментни такси.
За телефонен номер ********** - месечна такса в размер 8.25лв., а за телефонен
номер ********** - месечна такса в размер на 10.75лв, които абонаментни такси
били различни от посочената в Приложение 1 месечна абонаментана такса -12.90
лв..
Оспорват
се и приложената към искова молба фактура №**********/26.06.2014г. за главница
в размер на 25.61лева. Оспорва и описаните в исковата молба, но неприложени към
нея ф.№*********/30.102014г. и фактура№*********/30.102014г. Не било ясно фактура с номер ********* за
какво се твърдяло, че е издадена - за неплатена мобилна услуга , дали е за неустойка или за такса тарифно обвързване/както
се твърдяло в молба от 04.09.2017г./. Оспорват
основателността на акцесорната претенция за неустойка/неустойки като
неоснователни недължими. В заповедното производство ищецът претендирал вземане
по фактура за една неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги в размер на 286.25лева. Докато в исковата молба по
чл.415 във вр. с чл.422 ГПК се претендирали вземания за две неустойки за
предсрочно прекратяване на един и същи договор. Възразява с оглед
противоречивото твърдение за характера на вземането съответно в заповедното
производство, където се претендира една неустойка за предстрочно прекратяване
на договор, а в производството по чл.415 вр с чл.422 ГПК за първи път се
претендирали две неустойки с едно и също основание- предсрочно прекратяване за
два различни периода от време. Оспорва и твърдението на ищеца, че към исковата
молба са приложени фактура №*********/30.102014г. и фактура №*********/30.102014г.
Освен, че не били в кориците на делото, то и фактура с № ********* била сочена
в заповедното, като издадена за ползвана и неплатена мобилна услуга в размер на
25.61лв. В случая ищецът се позовавал на неустоечна клауза, съдържаща се в
Приложение към договор в раздел Отговорност, съгласно която в случай, че
абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора, в това число ако по
негово искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в
рамките на определения срок на ползване, операторът има право да прекрати
договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи неустойка в
размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от датата на
прекратяване до изтичане на определения срок за ползване. Посочената клауза
регламентирала дължимост на неустойка не само в случай на неизпълнение, но и в
случай на разваляне. В този смисъл по арг. от ТР №7/13.11.2014г. по т.д. №7/201
Зг. на ОСГТК на ВКС претенцията за неустойка била принципно съвместима с
преобразуващия ефект на развалянето. Надлежното упражняване на потестативното
право на разваляне обаче бил елемент от правопораждащия фактически състав на вземането
за неустойка, тъй като била уговорена именно за този етап от развитието на
облигационното правоотношение. Доколкото не било уговорено друго следвало да се
приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинявало на
общите правила на чл.87, ал.2 от ЗЗД, според който писмените договори подлежали
на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване
произтичала както от изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК, така и по
арг. от чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване
прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства. С оглед уговорения
алгоритъм за изчисляване на неустойката установяването на факта на получаване
на писменото предизвестие от абоната било от значение не само доказването на
основанието, но и на размера на иска. В случая ищецът и не твърдял да е
отправял до отвенницата писмено предизвестие, с което да му предоставя подходящ
срок за изпълнение. След като ищецът не се е възползвал от правото си да
прекрати договора, нямало и как в неговата правна сфера да е възникнало вземане
за неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Настоява
се на това, че прекратяването на договора и претендирането на неустойка били две
алтернативни възможности, което изключвало кумулативното им упражняване.
Претенцията за неустойка била и неясна по размер поради неясен алгоритъм за
изчисляването й, след като нямало твърдения кога и как е прекратен договора, за
да стане ясно от кога би могло да се ангажира отговорността на длъжника.
Прави и
възражение за неравноправност на неустоечната клауза по смисъла на чл.143, т. 5
и 6 от 3ЗП, тъй като била уговорена единствено в полза на оператора.
На
отделно основание счита, че искът по отношение на главница и акцесорните
вземания за неустойки е неосновател и на друго основание, а именно поради
изтекла погасителна давност. Считат, че предявените искове са изцяло
неоснователни, поради което се иска от
съда да ги отхвърли, като се
присъдят на ответницата всички сторени в установителното производство разноски,
както и сторените в заповедното.
Възражения
с правна квалификация: чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД; чл.143 ЗЗП.
В о.с.з. ищеца, чрез пълномощника си адв.Герова с писмена молба поддържа иска и
иска уважаване на същия и оспорва възраженията на ответника, с подробни съображения
в писмена защита изложени в тази молба.
В
о.с.з. ответника, чрез пълномощника си адв.А., заявява, че не подържа искането
се за СГрЕ, но подържа възраженията си и иска отхвърляне на иска с подробни
съображения в защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед
на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено
следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 890/2017г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед №
618/27.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се
установява да е разпоредено П.А.Г., ЕГН: ********** ***, да заплати на „Мобилтел“
ЕАД– гр.София следните суми: сумата от 25,61 лева – главница по Договори за далекосъобщителни
услуги № М3859069/06.11.2013г., съгласно издадена ф.№ № *********/26.06.2014г.
/съобразно отстранена ЯФГ/; сумата от 286,25лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за
далекосъобщителна услуга; 81,79лв. – мораторна лихва за периода 31.10.2014г.-30.05.2017г.,
ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 26.06.2017г. до окончателно изплащане на вземането,
както и разноски от 25лв. за държавна такса и 180,0лв. за адв.възнаграждение.
Посочено
е също, че вземането произтича от неизпълнение на задължения по Договор за
далекосъобщителни услуги№ М3859069/06.11.2013г., по които не са заплатени
месечни такси и в резултат това обусловило правото на оператора да прекрати едностранно договора.
Издадената
ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 890/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника П.Г. лично
на 04.07.2017г. На 13.07.2017г. е постъпило Възражение по реда на чл.414 ГПК от
длъжника Геортиева, чрез пълномощника адв.А.. В него длъжника П.Г. заявява, че
не дължи изпълнение по издадената заповед, но не обосновава това си възражение.
Същевременно претендира направени разноски от 300лв. за адв. възнаграждение.
Във
връзка с депозираното възражение по чл.414 ГПК, заявителя „Мобилтел“ ЕАД е
уведомен да предяви иск за установяване на вземането си по издадената в негова
полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 890/2017г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението
е получено от него на 26.07.2017г., а настоящия установителен иск е постъпил в
съда на 14.08.2017г. изпратен по пощата с клеймо от 10.08.2017г. и е предявен
от ищцовото в дадения срок. Изложеното сочи, че установителния иск е допустим.
Напълно
неоснователни съдът намира възраженията на ответника за недопустимост на
установителния иск, поради липса на идентитет между исконето формулирано в
искова молба и предмета на заповедното производство, поради следното: Налице
идентичност в посочения договор за мобилни услуги, за еизпълнението на
зъдължения по който ищецът е основал претенциите си. Еднаква по размер в
заповедта и искова молба е претендираната сума за неплатени телефонни услуги. А
също така еднакъв е и размера на търсената неустойка, до колкото в ЗИ е
разпоредено плащане на 286,25лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, а сборът на сумите за неустойка по настоящото дело е точно толкова.
Обстоятелството, че неустойка за прекратяване на същия договор е начислена на
два пъти в две отделни фактури, тъй като той се отнася до два мобилни номера,
не може да обоснове разминаване, след като търсената сума е в същия размер.
Ответникът
е оспорил твърдението на ищеца, че между страните е бил сключен твърдения
договор за далекосъобщителни услуги № М3859069/06.11.2013г., тъй като
според него не бил подписан от П.Г., а и защото не бил в цялост. Това
възражение е напълно неоснователно, тъй като видно от представения Договор М3859069,
същият се състои от три страници, и ищеца е представил този догвор в оригинал
/л.93-94/ като на 2 страница са положени подписи както от страна на ищеца, така
и от страна на ответника, като на последния дори са и изписани на ръка трите му
имена. Същото се отнася и до Приложение № 1, за което в изрично е посочено в
договора да е неразделна част от договора и условията на договора да са уредени
именно във въпросното приложение. А и на 2 страница от Приложението отново са
положени подписи както от страна на ищеца, така и от страна на ответника, като
на последния са и изписани на ръка трите му имена. Изрично е посочено в т.6.2.1
от приложение №1, че срокът на догвора е “без определен срок”.
Твърдението
на ответника, че той не подписал този догвор остана недоказано, тъй като сам се
е отказал от допусната му във връзка с оспорването СГрЕ .
Ето
защо и съдът намира за установено обстоятелството между страните да е бил
сключен твърдения Договор М3859069/06.10.2013г. с който на ответника са били
предоставени мобилни услуги за мобилни номера ********** и **********. без определен срок по избран тарифен план
„Мтел икономичен“, при което и следва да се приме договора да сключен като
безсрочен.
Видно
от текста на този договор е, че между страните е постигната договорка в чл.4.4
от договора, Оператора да има право да
пракрати едностранно договора за една или повече услугипри или да спре достъпа
на абоната до мрежата в случаите посочени в приложимите общи условия. В т.6.4 е
посочено, че с подписването на договора абоната декларира, че е запознат с
приложимите Общи условия. Същевременно в
чл.5.3.1 от Приложение № 1 е
уговорено следното: В случай, че абоната наруши задълженията си по
приложението, договора или ОУ, в това число ако договора бъде прекратен по
искане на абоната в срока за ползване на услугите, Оператора има право да
прекрати договора и/или да получи неустойка в размер на сумата от стандартите
за съответната програма до края на срока за ползване.
В
договора и Приложение №1 към него няма данни за това отвеника да е ползвал
твърдяните два мобилни номера, като единствено се съдържат данни за
предоставена 1 бр. Сим карта.
От
представените от ищеца 2 бр. сметки, а именно: сметка № *********/30.10.2014г.
и сметка № *********/30.10.2014 г., е видно в тях да са начислени на ответника
нейстойки за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в
размери от 107.25 лв. и 176лв., последната сбор от две неустойки в размери от
50лв. и 129лв.
Представена
е от ищеца и издадена на ответника фактура № *********/26.06.2014 г., с падеж
на плащане 11.07.2014г., за отчетен период от 23.05.2014 г. до 22.06.2014
г., ведно с приложение А към нея, в която за ползване на далекосъобщителни
услуги е начислена за плащане сумата от общо 25.61 лв., в това число 8,25лв. –
месечна такса за мобилен интернет за тел.№ ********** и 13,09лв. ползвани
телефонни услуги заедно с месечна такса
от 10,75лв. , които месечни такси са без ДДС.
По
делото не са представени сочените от ищеца издадени от него 2бр. фактури с
начислени неустойки : фактура №
*********/30.10.2014 г. и фактура № *********/30.10.2014г., а само посочените
по-горе сметки със същите номера и дати на издаване.
По
отношение на претенцията на ищеца за установяване задължение на ответника за
заплащане на две начислени неустойки по сключения Договор за мобилни услуги№
М3859069/06.11.2013г., съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като, съгласно
цитираната разпоредба, кредиторът може да иска обезщетение за по-големи вреди,
по общия ред. Материално - правна предпоставка за основателност на претенцията
за неустойка е неизправност на страната от която се претендира неустойката.
Действително,
съгласно чл.54, ал.1 от ОУ Мобилтел има право да прекрати Договора за услуги
или временно да спре достъпа на абоната до мрежата, пи неплащане на дължими
суми в срока за плащане.
Ищецът твърди,
че едностранно е прекратил ползването на предоставяните от него услуги по договор
№ М3859069/06.11.2013г., поради не плащането на таксите. По делото няма данни
за това дали действително ищцовото дружество е прекратило договорите на
ответника и кога и по какъв начин е станало това.
По
делото няма данни за това на ответника да е била изпращана Покана за доброволно
плащане на задължения от фактура № *********/26.06.2014 г. в размера на
25,61лв. А именно в нея е посочен срока за плащане - 11.07.2014г.
По
делото няма данни, а не се и твърди от ищеца, че отправил свое писмено изявление
до ответника за това да прекратява сключените между тях договор № М3859069/06.11.2013г. за мобилни
услуги. И тъй като е налице писмен договори, то съгласно чл.55 от ОУ, вр. чл.51
от тях, прекратяването му следва да стане с писмено изявление от изправната към
неизправната страна, което да достигне до неизправната. Като няма направено такова изявление, а
вместо това дори и просто да са извършени действия по прекратяване на достъпа
до мобилни услуги на ответника, в кавато насока няма нито твърдения нито данни,
то с тези си действия ищецът на практика
сам и едностранно е прекратил договора на П.Г., поради неизпълнение на
задължения по него за заплащане на ползвани мобилни услуги по издадената фактура
№ *********/26.06.2014 г. за отчетен
период 23.05.2014г.-22.06.2014г., със срок за плащане 11.07.2014г.
На
следващо място според договор № М3859069/06.11.2013г. за мобилни услуги той е
безсрочен. А според уговорката на чл.5.3.1 от Приложение № 1 -ако абоната
не изпълнява задълженията си, Оператора има право да прекрати договора и/или да
получи неустойка в размер на сумата от стандартите за съответната програма до
края на срока за ползване.
Дори и
да се счете, че уговорено задължение на ответника, като страна по този договор
да дължи заплащане на неустойка при едностранно прекратяване на договора от
мобилния оператор, поради неизпълнение на
задължение за плащане на месечни такси, то такава ще се дължи от момента на прекратяването
му и в размер на месечните такси до изтичане на срока. Не само неясно е кога
договора е бил прекратен, но неясно е за какъв период са начислени неустойките,
след като договора е безсрочен.
Действително
в чл.54, ал.2 от ОУ е посочено, че Договора на абоната се счита за едностранно
прекратен от страна на Мобилтел в случай, че забавата плащането на дължими суми
от абоната продължи повече от 124 дни /тоест четири месеца/. След като срока за
плащане на непратената фактура е 11.07.2014г., то съобразно горната уговорка
договора би се счел за едностранно прекратен от ищеца на 11.11.2014г. При което
в издадените от ищеца сметка № *********/30.10.2014г. и сметка №
*********/30.10.2014 г., дори и да се счета да представляват фактури, са
начислени неустойки с дата от преди възникване на правото на Мобил тел да
прекрати договора на ответника.
Основателно
съдът намира възражението на ответника, че недължи начислените му неустойки,
поради нищожност на неустоечна клауза, в случая на чл.5.3.1 от
Приложение № 1 към договор № М3859069/06.11.2013г. за мобилни услуги и
обусловена от нарушение на нормите на на чл.143, т. 5 и 6 от 3ЗП, по следните
съображения: В отговора си ответника навежда твърдението, че тази неустоечна
клауза е неравноправна по смисъла на чл.
143, ал. 1, т.5 и 6 от ЗЗП, тъй като била уговорена само в плоза на едната
страна.
Съгласно
чл.143, ал.1, т.5 Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В
случая въпросната клауза предвижда заплащане на неустойка равняваща се на
месечните такси дължими до края на срока на договора. При което ако договорът
бъде прекратен непосредствено след сключването му потребителя би дължал
неустойка в размера на всички месечни такси които би заплатил. А при безрочни
догвори, какъвто е настоящия, изобщо не може и да се определи размера на
неустойката, която евентуално би се дължала от потребителя. Дори да е мислимо,
че ищеца би претърпял загуби от това, че няма да получи очакваните от него като
постъпления месечни абонаментни такси по договора си с потребителя поради
предсрочното му прекратяване, то следва да се има предвид и обстоятелството, че
всъщност и мобилния оператор няма да предоставя услугата, която би предоставил
ако договора би действал. При което и
няма как да се приеме, че вредите, които ще претърпи поради прекратяване на
договора е именно в размер на месечните такси които е очаквал да получи. Но дори
и да се приеме те да са в претендираните размери, то не е предвидена
отговорност на самия оператор за заплащане на неустойка в същия размер на
потребителя при прекратяване на договора по вина на оператора. Поради това и
съдът намира, че оспорената клауза 5.3.1 от
Приложение № 1 към договор № М3859069/06.11.2013г. е нищожна на основание
чл. 143, ал.1, т.19 от ЗЗП.
Същевременно, съдът отчита, че в случая
неустойка ползва само една от страните - търговецът, предоставил мобилни
услуги, докато получателят на тези услуги е физическо лице, действащо извън
кръга на професията си и съответно ползващо се от закрила като потребител. Една
от типичните форми на неравноправност, посочена в примерното изброяване на чл.
143, т.5 ЗЗП представлява поемане на задължение от потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. Целта на закрилната норма, изключваща обвързаността на потребителя с
подобна клауза е именно да компенсира съществуващото неравновесие във
възможностите на потребителя и специалиста-търговец да се договарят като
равноправни участници на пазара. Съответно и в тези отношения разликите в
степените на грижата, която всеки от договарящите е в състояние да положи за да
защити интереса си, налагат критериите за добросъвестност да се завишат по
отношение на доставчика, и съответно да се снижат за потребителя. Ето защо, ако
на пазара на равнопоставените търговци едно обезщетение със явно изразен не
само обезщетителен, но и санкционен характер би се преценило като стимулиращо
добросъвестността на длъжника, то при сделка, чието съдържание е определено изцяло
по инициатива на търговец и предложено на потребителя без конкретно и
индивидуално преговаряне по конкретните параметри, уговорката за неустойка,
целяща значително завишаване на обезщетението, за евентуално предвидимите от
забавата вреди следва да се възприема като необосновано високо. Ето защо и съдът намира за основателни и
възраженията на ответника, за неравноправност на клаузи за неустойка, при което
и на осн. чл.143, ал.1, т.5 ЗПП същата е нищожна.
Предвид
признатат нищижност на неустоечна клайза, поради неравноправност и до колкото
липсват данни за конкретна дата на прекратяване на договора, то е невъзможно е дори
да се извърши проверка дали начисления размер на неустойки е правилно изчислен.
От друга страна само от факта на издаване на фактури и посочване в тях на
дължими суми, пряко не следва задължение за плащането на точно тези по размер
начисления. А в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че именно неустойка в претендирания размер от общо 286,25лв.,за
които са издадени 2бр. фактура е действителния размер на дължима неустойки,
което не направил.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира да не
се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата
от 286,25лв.– сбор от неустойки по договор № М3859069/06.11.2013г., по издадени
2бр. фактури, както и за законната лихватази сума, поради което искът ще се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото ищеца няма право на разноски, а
направените от него такива в заповедното и настоящото производство остават за
негова сметка.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищеца който е представляван от
адвокат и е представил доказателства за договорени и направени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно списък по чл.80 ГПК, ще
се присъдят разноски в размера на 300,0лв.,
която и сума ще се осъди ищеца да му заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска на ”МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление: гр. София, ул.”Кукуш ” №1,
срещу П.А.Г., ЕГН: ********** ***, за признаване за установено по отношение на
ответника П.А.Г. с ЕГН: **********, че съществува изискуемо вземане на ищеца,
„МОБИЛТЕЛ „ ЕАД в размер на 286.26 лв. - главница, представляваща за предсрочно
прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, сбор от 179лв. и 107,25лв.
начислена по 2 бр. фактури, за което задължение е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 890/2017г. на ВлРС, като неоснователен.
ОСЪЖДА ”МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес управление: гр. София, ул.”Кукуш ” №1, да заплати на П.А.Г., ЕГН: **********
***, Сумата
от 300,0лв. /триста лева/, разноски за настоящото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да
се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)