Определение по дело №402/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 756
Дата: 6 март 2019 г.
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20193100500402
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Град Варна, 06 март 2019 година.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение първи състав, в закрито съдебно заседание проведено на шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,

в.ч. гр.дело 402 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба от адв.Караниколов /ДАК/ като процесуален представител на С.Т.С. против Разпореждане № 2455 от 18.01.2019 година, постановено по гр.дело № 432/2016 година, по описа на ВРС, с което е била върната въззивна частна жалба Вх.№  83045 от 14.12.2018 година на молителя против Разпореждане № 45 715 от 21.11.2018 година, поради неотстраняване в срок на нередовностите й.

В жалбата лаконично се излага, че извода на решаващия съд не може да бъде споделен и по тази причина атакуваното разпореждане следва да бъде отменено.

По делото е бил получен отговор на страна на адв.Р., като процесуален представител на Т.Д.Т., с искане Разпореждането да бъде потвърдено.

За да се произнесе по спора, като съобрази предмета на обжалване и застъпените от страните становища ВОС, намери за установено следното:

С искова молба от 18.01.2016 година ищеца Т. е  сезирал ВРС за произнасяне по иск с правно основание чл.34 ЗС против ответника С.С., при посочените в самата молба фактически твърдения.

Решението по втората фаза на делбеното производство е било постановено на 01.10.208 година, под № 3904.С Въззивна жалба от 23.10.2018 година С., чрез адв.Караниколов е атакувал съдебното решение, като с Разпореждане № 41 661 от 24.10.2018 година съдът е оставил жалбата без движение, разпореждайки да бъде внесена по сметка на ВОС сумата от 100.40 лева.Съобщението е било връчено на 07.11.2018 година и т.к. не е било изпълнено, с ново Разпореждане № 45 715 от 21.11.208 година, съдът е върнал въззивната жалба.

Съобщението за това е било връчено на 05.12.2018 година, като на 14.12.2018 година / наличен е плик/ е постъпила частна жалба против разпореждането за връщане.С ново Разпореждане № 51 151 от 28.12.2018 година, съдът е оставил тази жалба без движение, като е указал да се внесе сумата от 15 лева по сметка на ВОС и съобщението за това е било получено на 08.01.2019 година.Т.к. в срока и това разпореждане не е било изпълнено и тази жалба е била върната с Разпореждане № 2455 от 18.01.2019 година и именно то се жали.

При тези данни становището на съда е следното:

Съобразявайки данните по делото, ВОС приема, че е предоставен е бил процесуално установения в разпоредбата на чл.262 ал.1 от ГПК едноседмичен срок за изпълнение – а именно внасянето но сметка на съда на сумата от 15 лева, но този срок не е бил спазен.Той също така не е бил и удължаван, по молба на жалбоподателя. Т.е. установява се, че срокът за изправяне на нередовностите изтича на 15.01.2019 година /вторник/, след което съдът е процедирал правилно и е върнал жалбата  - последица от неизпълнение на неговите указания.Не е била инициирана също така и процедура по освобождаване от такси и разноски, следователно указанията са били задължителни и предпоставка за придвижването на жалбата пред по – горния съд.

Лаконично посоченото в самата жалба „ че извода не може да бъде споделен“ е неоснователно.Напротив – извода на решаващия съд, може и следва да бъде споделен, предвид процесуалното бездействие на страната.Предвид горното, настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваното Разпореждане №  2455 от 18.01.2019 година, с което е била върната частната въззивната жалба № 83 045 от 14.12.2018 година против Разпореждане № 45 715 от 21.11.2018 година.

Водим от горното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 2555 от 18.01.2019 година, постановено по гр.дело № 432/ 2016 година, по описа на ВРС, четиридесет и шести състав.

 

ОСЪЖДА С.Т.С., ЕГН ********** да заплати в полза на адв.К.Р., сумата от 200 / двеста/ - съдебно – деловодни разноски – адвокатски хонорар пред ВОС, на основание чл.38 ал.1 от ЗА вр.чл.7 ал.1 т.7 от НМАВ.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от уведомяването, пред състав на ВКС на Р България.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: