№ 678
гр. Перник, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20231720101584 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на В. Х. К. срещу „Топлофикация-Перник“ АД
за оспорване на изпълнението по изп.д. № ***** по описа на ЧСИ Соня Димитрова.
Ищецът твърди, че ответното дружество се е снабдило срещу него, с
изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение, за
принудително събиране вземанията по който е образувано изп.д. № ***** по описа на
ЧСИ Соня Димитрова. Твърди се, че действия по изпълнение не са били предприемани
своевременно, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а
погасителната давност за вземанията е изтекла към момента на депозиране на исковата
молба. Твърди се, че въпреки това делото е със статут „висящо“, което обуславя и
правния му интерес от съдебна защита.
При изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията
между страните, че в полза на „Топлофикация-Перник“ АД не съществува изискуемо
вземане спрямо ищеца за следните суми: 2289,42 лева – главница, представляваща
стойност на неплатена топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от
01.01.2004 г. до 30.04.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
18.11.2009 г. до окончателното и изплащане, сумата от 892,86 лева – законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 01.03.2004 г. до 09.10.2009 г., както и
сумата 165,47 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа
на влязла в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***** по описа на РС Перник и е
образувано изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ Соня Димитрова.
Претендират се разноски.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Прави
признание на иска по см. на чл. 237 ГПК като признава и факта, че сумите са
начислени така както е посочено в исковата молба, но действия по изпълнение не са
предприемани от 2016 г., поради което изпълнителното дело е следвало да бъде
перемирано, а вземането е погасено по давност. Намира, че материалното право
съществува като естествено задължение, но то не би могло да бъде предмет на
принудително изпълнение, а единствено доброволно платено. Моли съда да постанови
1
решение по чл. 237, ал. 1 ГПК, както и да не присъжда разноски на ищеца, а да бъдат
присъдени разноски в полза на ответника. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
липса на доказателства за реалното заплащане на уговорения адвокатски хонорар.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 3 ГПК, вр. чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
РС-Перник е сезиран с отрицателен установителен иск с правна квалификация
чл. 439 ГПК за оспорване изпълнението на изп.д. № ***** по описа на ЧСИ Соня
Димитрова. Сочената квалификация на иска произтича от твърденията на ищеца за
образувано срещу него изпълнително производство, което въпреки настъпилата
перемпция и изтекла погасителна давност за вземанията е със статут „висящо“, които
твърдения, неоспорени от ответната страна, обосновават и наличието на правен
интерес на ищеца от депозиране на настоящия отрицателен установителен иск.
С проекта за доклад съдът е указал на ищеца да уточни дали е поискал от
съдебния изпълнител да прекрати производството, респ. дали е налице отказ за това от
страна на съдебния изпълнител, срещу който да е била депозирана частна жалба от
длъжника по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК. До откритото съдебно заседание ищецът
не е изразил становище, поради което и на основание чл. 154 ГПК съдът приема
недоказания факт за неосъществил се.
В конкретния случай не се спори, че след образуване на изпълнителното дело
през 2011 г. взискателят не е искал извършване на изпълнителни действия, не е внасял
такси и разноски за извършването на такива, поради което към 2013 г. изпълнителното
производство е перемирано в хипотезата на чл. 433, т. 8 ГПК и от този момент е
започнала да тече нова давност за вземането, съобразно постановките на ТР № 3/2020 г.
на ОСГТК на ВКС по приложението на ППВС № 3/1980 г. Погасителната давност за
вземането, доколкото се твърди, че същото е предмет на влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, е общата 5-годишна давност – арг. чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
който е приложим и в настоящия случай, с оглед трайното становище на настоящия
състав и утвърдените разбирания в съдебната практика, включително и тези на ВКС. 5-
годишната давност е изтекла през 2018 г., а с това и преди образуване на настоящото
исково производство, поради което исковете са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
Доколкото няма данни след 2011 г. взискателят да е предприемал каквито и да е
изпълнителни действия за принудително удовлетворяване на вземането си,
включително и в периода между 2018 г. и депозиране на настоящата искова молба,
същият не е станал повод за завеждане на делото, поради което и с оглед изричното
признание на иска от упълномощен представител по реда на чл. 237 ГПК са налице
предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК при уреждане
отговорността за разноски и такива се дължат от ищеца на ответното дружество.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. Х. К., с ЕГН: **********,
срещу „Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********, отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в ползва на
„Топлофикация-Перник“ АД не същества изискуемо вземане срещу В. Х. К. за
сумите в размер на 2289,42 лева – главница, представляваща стойност на неплатена
2
топлинна енергия за топлоснабден имот за периода от 01.01.2004 г. до 30.04.2009 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2009 г. до окончателното и
изплащане, сумата от 892,86 лева – законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 01.03.2004 г. до 09.10.2009 г., както и сумата 165,47 лева – разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № ***** по описа на РС Перник и е образувано изпълнително
дело № ***** по описа на ЧСИ Соня Димитрова, поради изтекла погасителна
давност за вземанията.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК В. Х. К., с ЕГН: **********, да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, с ЕИК: *********, сумата 200,00 лв. – разноски в
настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3