Р Е Ш Е Н И Е
№ 310 / 6.2.2020г.
гр. Перник, 06.02.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание
на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 792 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК вр. с чл. 405 от Кодекса на застраховането КЗ/.
Образувано е
по искова молба на В.Б.А., с ЕГН: **********, подадена чрез процесуалния й
представител – адв. Г.Т., срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ АД, с ЕИК:
*********, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на
ищцата сумата от 9000 лева, частично заявена претенция от общо дължимата сума в
размер на 10 400 лева, представляваща разликата между уговореното
застрахователно обезщетение в размер на 18 600 лева по договор за
имуществена застраховка „Каско стандарт“ и определеното от застрахователя
обезщетение за настъпил риск „кражба“ в размер на 8200 лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата
молба се твърди, че ищцата е собственик на лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Фаетон“, с рег. № РК *** ВВ и номер на рама ***. Посочва се, че на
12.02.2018 г. за този автомобил ищцата е сключила с ответното дружество договор
за имуществена застраховка „Каско стандарт“ със срок на действие от 12.02.2018
г. до 12.02.2019 г. Уточнява се, че за договора е издадена и подписана
застрахователна полица № *** като общата застрахователна сума е 18 600
лева, а застрахователната премия 1233.92 лева – платима на четири вноски.
На следващо
място се твърди, че на 28.06.2018 г. е настъпило застрахователно събитие – като
автомобилът е откраднат в гр. София. Посочва се, че за случая е образувано
досъдебно производство № 1193/2018 г. по описа на 09 РПУ СДВР, което е било
спряно с прокурорско постановление.
Посочва се,
че ищцата незабавно е уведомила ответника за застрахователното събитие като по
този повод при ответника е образувана преписка – щета с № 4704181834358/2018 г.
Твърди се, че на 01.10.2018 г. ищцата е уведомена, че застрахователното
обезщетение е определено на 8 200 лева, като е посочено, че следва да бъде
удържана и сумата от 616.94 лева. В тази връзка сумата, определена за плащане,
е посочена в размер от 7583.06 лева, доколкото ответното дружество било приело,
че стойността на автомобила в периода от сключване на договора /12.02.2018 г./
до настъпване на застрахователното събитие /28.06.2018 г./ била намаляла с 43.09
%.
На следващо
място се твърди, че недоволна от така определеното обезщетение ищцата е
депозирала възражение до ответното дружество с вх. № 10139/10.10.2018 г. за
преразглеждане на изплатеното обезщетение, което възражение обаче е било
оставено без уважение.
Излагат се
подробни доводи, че определеният от ответното дружество размер на обезщетението
е неправилен и незаконосъобразен. Обръща се внимание, че обезщетението в
настоящия случай съгласно разпоредбите на КЗ и трайната съдебна практика следва
да се дължи в размер на действителната стойност на имуществото – т.е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
от същия вид и качество. Поддържа се, че определеното от застрахователя
обезщетение не съответства на цените на предлаганите за продажба автомобили от
същия вид и техническо състояние. С тези аргументи се иска предявеният иск да
бъде уважен като бъде присъдено обезщетение съгласно действително претърпените
вреди.
С исковата
молба са представени: свидетелство за регистрация на МПС, застрахователна
полица „Каско стандарт“ № ***/12.02.2018 г., писмо до В.Б.А., постановление от
07.09.2018 г. на СРП, възражение вх. № 10139/10.10.2018 г. и писмо изх. № А3
01851/17.10.2018 г.
В срока по чл.
131 от ГПК от страна на ответното дружество е постъпил писмен отговор, с който
предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. Не се оспорва наличието
на облигационна връзка между страните по силата на сключения застрахователен
договор със съответния предмет – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Фаетон“. Не оспорва и обстоятелството, че спрямо застрахованото имущество е
настъпило застрахователно събитие, в която връзка при ответника е заведена
ликвидационна преписка /щета/. Твърди се, обаче че при обработка на документите
е установено, че действителната стойност на вещта е по-ниска от уговорената
между страните застрахователна сума. Посочва се, че в тази връзка е извършена
проверка на пазарните аналози на застрахованото МПС, в хода на която е установено,
че действителната стойност на вещта не отговоря на застрахователната сума. В
тази връзка се уточнява, че е установено, че годината на производство на
автомобила е 2002 г., а не 2006 г., както било декларирано пред застрахователя.
Поддържа се, че това е довело до неправилна оценка на действителната стойност
на вещта при сключване на договора, респ. до завишение на застрахователната
сума. В тази връзка се прави извод, че в случая е налице надзастраховане и
затова на ищцата е заплатена сумата от 7583 лева – получена след като от общия
определен размер на обезщетението от 8200 лева са приспаднати дължимите
премийни вноски в размер на 616.94 лева. Излагат се подробни твърдения, че
обезщетението е определено правилно съобразно с КЗ, съответно и изплатено. По
тези съображения се иска предявеният иск да бъде отхвърлен. С отговора са
представени „Общи положения“ по застраховка „Каско стандарт“, а впоследствие е
приложено и писмо от „Порше БГ“.
По делото е
изготвена съдебно-техническа /СТЕ/ и допълнителна съдебно-техническа експертиза
/ДСТЕ/.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените
писмени доказателства /застрахователна полица „Каско стандарт“ № ***/12.02.2018
г./ се установява, че на 12.02.2018 г. ищцата е сключила с ответното дружество
договор за имуществена застраховка „Каско стандарт“ със срок на действие от
12.02.2018 г. до 12.02.2019 г. с предмет - лек автомобил марка „Фолксваген“,
модел „Фаетон“, с рег. № ***и номер на рама ***. Установява
се, че в тази връзка е издадена и подписана застрахователна полица № *** като общата
застрахователна сума е 18 600 лева, а застрахователната премия 1233.92
лева – платима на четири вноски.
Страните не спорят и че на 28.06.2018 г. е настъпило
застрахователно събитие – кражба на автомобила, за което ищцата незабавно е
уведомила ответника. Не се спори и че в тази връзка ответното дружество е
образувало ликвидационна преписка – щета с № 4704181834358/2018 г.
Липсва спор и че ответникът е определил обезщетение в
размер на 8 200 лева, от което е удържана сумата от 616.94 лева – за премии
по застраховката т.е. сумата, определена за плащане, възлиза на 7583.06 лева.
На последно място страните не спорят, а и от
представените по делото доказателства се установява, че ищцата е депозирала възражение до ответното
дружество с вх. № 10139/10.10.2018 г. за преразглеждане на изплатеното
обезщетение, което възражение обаче е оставено без уважение.
От представено по делото свидетелство за регистрация на МПС се установява,
че процесният автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № ***и номер
на рама *** е с дата на
първоначална регистрация – 03.02.2006 г. От представеното писмо от „Порше БГ“
обаче се установява, че автомобил с номер на рама *** е
произведен на дата 23.08.2002 г.
На последно място от представеното прокурорско постановление се установява,
че автомобил марка „Фолксваген“, модел „Фаетон“, с рег. № ***и номер на рама *** е отнет от
владението на ищцата В.А. на 28.06.2018
г. в промеждутъка от 19.00 до 22.00 часа, в района на ***.
От изготвените и приети по делото СТЕ
и ДСТЕ, както и от разясненията на вещото лице в съдебно заседание, се
установява, че към датата 12.02.2018 г., когато е сключен застрахователният
договор, стойността на автомобила е била 16 340 лева. Установява се също,
че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 28.06.2018 г.
средната претеглена пазарна стойност на автомобила е била 15 300 лева,
като тази стойност е определена въз основа на проучване на пазара, срока на
експлоатация на автомобила и изминатия пробег. На последно място вещото лице е
съобразило, че автомобилът е произведен на 23.08.2002 г., но е доставен и
закупен в търговската мрежа в ново състояние на 03.02.2006 г., като в този
период вероятно е бил на изложение. По
тези съображения вещото лице е начислило 15 % допълнително овехтяване,
доколкото автомобилът е произведен още на 23.08.2002 г., но до 03.02.2006 г. не
е въвеждан в експлоатация. В тази връзка вещото лице е достигнало до извода, че
стойността на процесния автомобил към датата на застрахователното събитие –
28.06.2018 г. възлиза на 13 000 лева.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват
и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това експертизите не са оспорени от страните в
производството като вещото лице е отговорило и на въпросите, поставени в
съдебно заседание.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 386, ал. 2, вр. чл. 405 от КЗ.
В тежест на
ищеца е да докаже: 1) наличие на валидно сключен застрахователен договор към
момента на застрахователното събитие; 2) настъпване на самото застрахователно
събитие; 3) уведомяване на застрахователя за настъпването на събитието в срок;
4) установяване на размера на щетата, чието възстановяване се дължи. При
установяване на така посочените факти в тежест на ответника е да установи
твърдените от него обстоятелства, които представляват предпоставки за отказ
застрахователното обезщетение да бъде заплатено изцяло или частично.
В настоящия
случай по делото липсва спор, че сключеният между страните застрахователен
договор, за който е издадена полица по застраховка „Каско стандарт“ № ***/12.02.2018
г., е валиден е че същият е действал към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 28.06.2018 г. Липсва спор и че е настъпило
застрахователно събитие – застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет,
като ищцата е уведомила своевременно за това обстоятелство ответното дружество,
във връзка с което последното е образувало и ликвидационна преписка – щета с №
4704181834358/2018 г.
Страните не спорят е че ответното дружество е
определило обезщетение за настъпилото събитие в размер на 8200 лева, от които е
приспаднало сумата от 616.94 лева – застрахователни премии, срещу която сума
обаче ищцата е възразила. В тази връзка единственият спорен в настоящия случай
въпрос е относно размера на обезщетението, което ответното дружество следва да
заплати на ищцата за настъпилото застрахователно събитие – пълно погиване на
автомобила поради противоправното му отнемане.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ
обезщетението следва да е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на застрахователното събитие. Според константната съдебна практика
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. Следователно обезщетение се дължи по действителната стойност на
увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо
него може да се купи друго от същия вид и със същото качество, съгласно чл. 400 ал. 1 от КЗ.
В тази връзка и с оглед приетото по делото заключение по допуснатата допълнителна
СТЕ, което заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно дадено и
неоспорено от страните, следва да се приеме, че действителната стойност на
процесния автомобил към датата на настъпване на застрахователното събитие
възлиза на сумата от 13 000 лева.
Видно от експертизата при определяне на тази стойност вещото е извършило
пазарно проучване на цените на сходни автомобили, а освен това е съобразило и
обстоятелството, че автомобилът е бил произведен през 2002 г., но е въведен в
експлоатация като нов през 2006 г., което е довело известно овехтяване на
същия, определено на 15 %. В тези връзка следва да се отбележи и че не са
въведени никакви други възражения от страна на ответното дружество, които да
окажат влияние върху стойността на автомобила. Не са наведени и възражения за
самоучастие или съпричиняване от страна на ищцата или за каквото и да било
неправомерно поведение от нейна страна относимо към застрахователното
събитие.
В тази
връзка доколкото ответното дружество е определило обезщетение в размер на 8200
лева, от които след приспадане на невнесените застрахователни премии в размер
на 616.94 лева, са заплатени 7583.06
лева, то ищцовата претенция се явява основателна за сумата от 4800 лева /13 000
лева – 8200 лева/. За разликата до пълния претендиран размер от 9000 лева –
заявена като частичен иск от пълния размер на вземането в размер на 10 400
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Искания за
разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищцата
претендира разноски в размер на общо 1685 лева – от които 1000 лева адвокатски
хонорар, 360 лева за държавна такса и 325 лева депозит за извършените
експертизи. От представените по делото платежни нареждания и договор за правна
защита и съдействие се установява, че посочените суми са действително
заплатени. От страна на ответното дружество обаче е направено възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар. Предвид размера на исковата претенция – 9
000 лева и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните адвокатски възнаграждения, съдът счита, че минималният хонорар,
дължим в настоящия случай възлиза на 780 лева /580 лева + 5%х4000лева/. Предвид
фактическата и правна сложност на делото възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение следва да бъде уважено като същото следва да бъде намалено до
850 лева. В тази връзка съобразно уважената част от исковите претенции на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 818.67 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на общо 435 лева – от които 300 лева
юрисконсултско възнаграждение, 10 лева за съдебни удостоверения и 125 лева –
разноски за експертизи. Извършването на тези разноски се доказва от представени
договори за правна защита и съдействие. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид фактическата и
правна сложност на делото съдът намира, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лева. В тази връзка с оглед отхвърлената част от
исковите претенции на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на
119 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. Позитано № 5, представлявано от Недялко Чандъков и
Кристоф Рат, ДА ЗАПЛАТИ на В.Б.А., с
ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 4800
лева по частичен иск от сумата от 10 400 лева, представляваща незаплатено
от ответника застрахователно обезщетение за настъпил риск
„противозаконно отнемане на МПС“ по договор за застраховка „Каско Стандарт“,
инкорпориран в застрахователна полица № ***/12.02.2018
г., която сума от 10 400 лева съставлява разликата между уговореното
застрахователно обезщетение от 18 600 лева и определеното от ответника
обезщетение в размер на 8200 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 4800 лева, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата от 4200 лева – разлика между
уважения размер от 4800 лева и предявения размер от 9000 лева – заявен като
частичен иск от сумата от 10 400 лева – незаплатено от ответника застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско Стандарт“, инкорпориран в застрахователна
полица № ***/12.02.2018 г., която сума от 10 400 лева съставлява разликата
между уговореното застрахователно обезщетение от 18 600 лева и
определеното от ответника обезщетение в размер на 8200 лева.
ОСЪЖДА ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс груп“, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на В.Б.А., с ЕГН: ********** сумата от общо 818.67 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно уважената
част от исковата претенция.
ОСЪЖДА В.Б.А., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс груп“, с ЕИК: ********* сумата от общо 119 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА