Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.В.Търново, 23.12.2019г.
В И
М Е Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №777 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане.
Ищецът "*" АД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК М., излага твърдения в ИМ, че ответникът е негов клиент във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление с кл.№*, аб.№*, находящ се в гр.*, ул."*" *, което облигационно отношение по договор за продажба на ел. енергия е при ОУ. Твърди, че ответникът не му е заплатил сумата от 254,24лв., представляваща незаплатена ел. енергия по фактура №**********/20.08.2018г. и такса възстановяване, начислена с ТП №**********/02.10.2018г., мораторна лихва върху главницата в размер на 5,29лв. за периода от падежа на всяка фактура до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, за които искови суми по негово заявление по чл.410 от ГПК е образувано ЧГр.д.№3789/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.422 ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми.
В СЗ ищецът, чрез ЮК М., с писмени молби от 15.11.2019г. и от 25.11.2019г. заявява, че на 30.07.2019г. ответникът е извършил плащане на исковите суми и моли предявените искове да бъдат отхвърлени, поради погасяване на исковите суми чрез плащане в хода на процеса. Доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, претендира направените в исковото производство съдебни разноски.
Ответникът М.М.Е. в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, чрез назначения му особен представител адв.Б. Б. от ВТАК, депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявените искове, отхвърлено на наведеното основание с определението по чл.140 от ГПК. По същество оспорва исковете и моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, тъй като ответникът няма парични задължения към ищеца.Оспорва процесната фактура №**********/20.08.2018г. за доставка на ел. енергия, както и оспорва ищцовото твърдение, че е консумирал фактурираната му със същата ел. енергия. Релевира възражение за погасяване на исковете по давност. В СЗ, чрез особения представител, с писмена молба, поддържа писмения отговор. Не претендира съдебни разноски.
Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно от събраните по делото писмени доказателства се установи съществуването на облигационно правоотношение между страните през исковия период, възникнало от сключен между тях договор за продажба на ел. енергия при ОУ за процесното място на доставка в гр.*, ул."*" *, на който потребената ел. енергия се отчита по кл.№*, аб.№*. За потребената на адреса от ответника ел. енергия ищецът е издал процесната фактура №**********/20.08.2018г. на стойност 235,24лв. за периода от 08.07.2018г. до 07.08.2018г. с падеж 10.09.2018г., който е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Ищецът е издал на ответника и фактура №**********/02.10.2018г. с падеж 02.10.2018г. /преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/, с която му е начислил такса възстановяване в размер на 19лв. За допуснатата от ответника забава в плащането на потребената ел. енергия по фактура №**********/20.08.2018г. ищецът му е начислил мораторна лихва в размер на 5,29лв. за периода от падежа до 30.11.2018г.
Видно от Извлечение за фактури и плащания по кл.№* на ответника към дата 15.02.2019г. сумите по двете процесни фактури за ел. енергия от 235,24лв. и такса възстановяване не са били заплатени.
По заявление на ищеца по чл.410 от ГПК, подадено в съда на 11.12.2018г., е образувано Чгр.д.№3789/2018г. по описа на ВТРС, по което против ответника - длъжник е издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми за главница и мораторна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК.
Видно от Извлечение фактури и плащания към дата 12.11.2019г. по кл.№ на ответника, главницата по процесната фактура №**********/20.08.2018г. от 235,24лв. и такса възстановяване от 19лв. по фактура №**********/02.10.2018г. са платени след предявяване на настоящите установителни искове, т.е. в хода на процеса на дата 30.07.2019г. Видно от цитираното Извлечение фактури и плащания към дата 12.11.2019г. по кл.№ на ответника, съгласно ЛП №**********/30.07.2019г. ответникът е заплатил на ищеца и дължимата законна лихва върху главницата от 235,24лв. по фактура №**********/20.08.2018г. за периода от падежа по фактурата до окончателното изплащане 30.07.2019г. в размер на 21,11лв., като плащането е извършено на дата 30.07.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца.
Разгледани по същество се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Безспорно установен от събраните по делото писмени доказателства е факта на съществувало между страните през исковия период облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия за процесното място на доставка в гр.*, по което ищецът е доставчик на ел. енергия, а ответникът е "потребител на енергийни услуги" по смисъла на §1 т.41б б."а" от ЗЕ - краен клиент, който купува ел. енергия. Като потребител на енергийни услуги ответникът дължи на ищеца заплащане на падежа на цената за потребената ел. енергия за процесното място на доставка. Установи се, че за потребената за процесното място на доставка ел. енергия за периода 08.07.2018г. - 07.08.2018г. от ищеца е издадена фактура №**********/20.08.2018г. на стойност 235,24лв., респ. на ищеца е начислена такса възстановяване от 19лв. с фактура ТП №**********/02.10.2018г., като падежите по двете фактури са настъпили преди датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№3789/2018г. по описа на ВТРС в съда. Изрично признат от ищеца е неизгодния за него факт, който се установява и от Извлечение фактури и плащания към дата 12.11.2019г., че ответникът след предявяване на настоящите установителни искове, които, на основание чл.422 ал.1 от ГПК се считат предявени от момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, предявено на 11.12.2018г., е погасил на 30.07.2019г. изцяло чрез плащане исковата сума за главница от 254,24лв. , представляваща сбор от цената на ел. енергия от 235,24лв. по фактура №**********/20.08.2018г. и 19лв. такса възстановяване по ТП №**********/02.10.2018г., ведно със дължимата законна лихва върху главницата от 235,24лв. по фактура №**********/20.08.2018г. за периода от падежа до окончателното плащане на 30.07.2019г., начислена му с ЛП **********/30.07.2019г., като предвид извършеното погасяване на исковите суми и акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, чрез плащане, което представлява извънсъдебно признание на дълга от ответника, предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК установителни иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница от 254,24лв. и иск по чл.86 ал.1 пр.1 от ЗЗД за мораторна лихва в размер на 5,29лв., ведно акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението 30.07.2019г., следва да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Доколкото съдът приема, че не съществуват паричните вземания, предмет на предявените искове, поради погасяването им чрез плащане в хода на процеса, не следва да се произнася по ответното възражение за погасяване на исковете по давност.
Независимо от изхода по спора, доколкото ответникът не е платил паричното си задължение за исковите суми за главница общо от 254,24лв. на падежите, посочени в процесните ФП №**********/20.08.2018г. и ТП №**********/02.10.2018г., настъпили преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК по Чгр.д.№3789/2018г. на ВТРС, а го е погасил чрез плащане след предявяване на установителните искове, т.е. в хода на процеса, то с поведението си същият е станал причина за завеждане на делото, поради което на ищеца се следват направените по исковото производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК в доказан размер общо от 325лв. / в т.ч. 75лв. вн. ДТ, 150лв. заплатен депозит за особен представител и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от "Наредба за заплащането на правната помощ"/, които следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Ответникът не претендира съдебни разноски по делото и съдът не дължи произнасяне.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
Независимо от изхода по спора, по съображения, аналогични на изложените досежно разноските на ищеца в исковото производство, доколкото ответникът с поведението си е станал причина за завеждане на делото, неплащайки на падежа, а едва след предявяване на настоящите установителни искове, в тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените от ищеца - заявител съдебни разноски в рамките на заповедното производство по Чгр.д.№3789/2018г. по описа на ВТРС общо в размер на 75лв. /от които 25лв. внесена ДТ и 50лв. ЮК възнаграждение/. Ответникът - длъжник не претендира разноски в заповедното производство по Чгр.д.№3789/2018г. по описа на ВТРС и съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК от "*" АД със седалище ***, с ЕИК *, против М.М.Е. иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 254,24лв., представляваща главница за консумирана ел. енергия от ответника и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 20.08.2018г. - 02.10.2018г. за обект с кл.№* и аб.№*, находящ се в гр.*, ул."*" №*, и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 5,29лв. - мораторна лихва върху главницата от 235,24лв. по фактура №**********/20.08.2018г. за периода от падежа й до 30.11.2018г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението 30.07.2019г., предмет на издадена Заповед №1822/12.12.2018г. за изпълнение на парично задължение по ЧГр.д.№3789/2018г. по описа на ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М.М.Е. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със
седалище ***, с ЕИК *, сума в размер на
325 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща направени по исковото
производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.М.Е. ***, с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище ***, с ЕИК *, сума в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№3789/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
След влизане в законна сила на съдебното решение заверен препис от него да се приложи служебно по Чгр.д.№3789/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:………….......