РЕШЕНИЕ
№ 163
гр. Бургас, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500255 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 240/28.03.2025 год. по гр.д. № 869/2021 год. по описа на
Бургаския окръжен съд са отхвърлени исковете на Комисията за отнемане
на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, със седалище
в гр. С., представлявана от А. Т. С., срещу Х. Д. Х., ЕГН **********, адрес:
гр. Б., ул. А.№ *, вх. *, ет. * за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност 226 402,73 лева, за което не са установени
законни източници на средства, както следва:
1/5 идеални части от поземлен имот № 035016 по картата за
възстановяване на собственост на землището на гр. Б., начин на трайно
ползване – нива, местност Сърта, цялата с площ от 5101 кв. м., четвърта
категория, съставляваща парцел № 16 в масив № 35 при граници и съседи: ПИ
№ 035017, ПИ № 035090, ПИ № 035015, ПИ № 000427, придобити с
Нотариален акт № 17, том 19, дело 2888/05.06.2012 г., с пазарна стойност на
1/5 ид. ч. към настоящия момент 1020,20 лева;
1/5 идеални части от поземлен имот № 087023 по картата за
1
възстановяване на собственост на землището на гр. Б., начин на трайно
ползване – овощна градина, местност 12 Лъджийски път, цялата с площ от
5590 кв. м., четвърта категория, съставляваща парцел № 23 в масив № 87, при
граници и съседи: ПИ № 000263, ПИ № 087022, ПИ № 087041, ПИ № 087041,
ПИ № 087024, придобити с Нотариален акт № 17, том 19, дело
2888/05.06.2012 г., с пазарна стойност на 1/5 идеални части към настоящия
момент 1118 лева;
1/5 идеални части от поземлен имот № 101034 по картата за
възстановяване на собственост на землището на гр. Б., начин на трайно
ползване – нива, местност Алаформа, цялата с площ от 14243 кв. м., трета
категория, съставляваща парцел № 34 в масив № 101 с граници: ПИ №
101053, ПИ № 101052, ПИ № 101051, ПИ № 000050, ПИ № 101082, ПИ №
101083, ПИ № 101084, ПИ № 101085, ПИ № 101037, придобити с Нотариален
акт № 17, том 19, дело 2888/05.06.2012 г., с пазарна стойност на 1/5 идеални
части към настоящия момент 4230,01 лева;
1/5 идеални части от поземлен имот № 131019 по картата за
възстановяване на собственост на землището на гр. Б., начин на трайно
ползване – нива, местност Михалича, цялата с площ от 31116 кв. м., трета
категория, съставляваща парцел № 19 в масив № 131 с граници ПИ № 131018,
ПИ № 000436, ПИ № 131065, ПИ № 131066, ПИ № 131067, ПИ № 131068, ПИ
– нива на И. Ц., ПИ № 0131054, придобит с Нотариален акт № 17, том 19, дело
2888/05.06.2012 г., с пазарна стойност на 1/5 идеални части към настоящия
момент 8401,32 лв.;
1/5 идеални части от поземлен имот № 140083 по картата за
възстановяване на собственост на землището на гр. Б., с начин на трайно
ползване – нива, местност Михалича, цялата с площ от 4521 кв. м., трета
категория, съставляваща парцел № 83 в масив № 140, с граници: ПИ №
140082, ПИ № 140065, ПИ № 140084, ПИ № 140097, придобит с Нотариален
акт № 17, том 19, дело 2888/05.06.2012 г., с пазарна стойност на 1/5 идеални
части към настоящия момент 1217,97 лв.;
50,18/92,23 кв. м. ид. ч. от апартамент № 5 на трети етаж,
идентификатор 07079.620.187.3.5, площ от 78,34 кв. м., при граници: изток -
калканен зид, запад - външен зид, стълбищна клетка, коридор, асансьорна
шахта и апартамент с идентификатор 07079.620.187.3.6, север - външен зид,
2
юг външен зид, под обекта – апартамент с идентификатор 07079.620.187.3.3,
над обекта - апартамент с идентификатор 07079.620.187.3.7, ведно с 13,89 кв.
м. ид. ч. от общите части, находящ се в жилищна сграда в гр. Б., ул. В. № * в
поземлен имот с идентификатор 07079.620.187, както и 92,23 кв. м. от
правото на строеж на описания УПИ, придобит с Нотариален акт № 105,
том 13 40, дело 6780/29.09.2016 г., с пазарна стойност на посочената ид. ч. от
недвижимия имот към настоящ момент 98155,64 лева;
15,33/28,18 кв. м. ид. ч. от паркомясто № 2 на сутеренния етаж,
идентификатор 07079.620.187.3.14, площ от 13,10 кв. м., при граници; изток
– паркомясто с идентификатор 07079.620.187.3.15, запад – паркомясто с
идентификатор 07079.620.187.3.13, север – външен зид, юг – маневрено хале,
под обекта – няма, над обекта няма, ведно с 1,83 кв. м. ид. ч. от общите
части на сградата и 13,25 кв. м. ид. ч. от маневреното хале, находящ се в
жилищна сграда в гр. Б., ул. В. № * в поземлен имот с идентификатор
07079.620.187, както и 28,18 кв. м. от правото на строеж, придобит с
Нотариален акт № 105, том 40, дело 6780/29.09.2016 г., с пазарна стойност на
посочената ид. ч. от недвижимия имот към настоящия момент 10641,67 лева;
лек автомобил марка „Шкода“, модел „Октавия“, рег. № *, рама №
TMBAG9NE8E0121181, двигател № CLHB50322, цвят – черен; дата на
първоначална регистрация – 07.01.2014 г., с пазарна стойност към настоящия
момент 16530 лева;
сума в размер на 1832,59 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д.
Х., налични по сметка № * в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 3300 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д. Х.,
налични по сметка № * в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Х. Д.
Х.;
сума в размер на 2000 лева, представляващи вноски на каса от Х. Д. Х.,
налични по сметка № * в „Общинска Банка“ АД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 4551,70 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д.
Х. в сметка № * в „УниКредит Булбанк“АД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 303,56 лева, представляваща изплатени лихви на Х.
Д. Х. в сметка № * в „УниКредит Булбанк“АД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 3918 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д. Х.
3
в сметка № * в „УниКредит Булбанк“АД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 9,94 лева, представляваща изплатени лихви на Х. Д.
Х. в сметка № * в „УниКредит Булбанк“АД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 16026,14 лева, представляваща вноски на 14 каса от
Х. Д. Х. в сметка № (* в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 1091,71 лева, представляваща изплатени лихви на Х.
Д. Х. в сметка № *в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 11167,41 лева, представляваща вноски на каса,
изтеглени от сметка № * в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 850 лева, представляваща получени средства от
трети лица, изтеглени от сметка * в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 6622,93 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д.
Х. в сметка № *в „Обединена Българска Банка“ АД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 389,48 лева, представляваща изплатени лихви на Х.
Д. Х. в сметка № * в „Обединена Българска Банка“ АД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 7750 лева, представляваща вноски на каса, изтеглени
от сметка № * в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 400 лева, представляваща получени средства от
трети лица, изтеглени от сметка * в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с
титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 700 лева, представляваща получени средства от
трети лица, налични по сметка № * в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с
титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 271,18 лева, представляваща получени средства от
трето юридическо лице по сметка № * в „Райфайзенбанк България“ ЕАД с
титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 810,10 лева, представляваща изплатени лихви на Х.
Д. Х. в сметка № * в „Първа инвестиционна банка“АД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 8228,93 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д.
Х. в сметка № *в „Първа инвестиционна банка“ АД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 2182,24 лева, представляваща изплатени лихви на Х.
Д. Х. в сметка № * в „Първа инвестиционна банка“АД с титуляр Х. Д. Х.;
4
сума в размер на 1955,83 лева, представляваща вноски на каса от Х. Д.
Х. в сметка № * в „Инвестбанк“АД;
сума в размер на 6726,18 лева, представляваща вноски на каса,
трансферирани от сметка № * и сметка № * в сметка № * в
„Инвестбанк“АД с титуляр Х. Д. Х.;
сума в размер на 4000 лева, представляваща вноски на каса, изтеглени
от сметка № * в „Общинска Банка“ АД с титуляр Х. Д. Х..
Осъдена е Комисията за отнемане на незаконно придобитото
имущество, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. С. представлявана от А.
Т. С.в, да заплати на Х. Д. Х., ЕГН **********, адрес: гр. Б.с, ул. А. № *, вх. *,
ет. * съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лева /петстотин лева/.
Осъдена е Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество,
БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. С., представлявана от А. Т. С., да
заплати на адвокат П. В. от АК – Бургас сумата от 15 000 лева /петнадесет
хиляди лева/ адвокатско възнаграждение за осъщественото по делото
процесуално представителство на ответника на основание чл. 38, ал. 2 във вр.
с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. Осъдена е Комисията за отнемане на незаконно
придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. С.,
представлявана от А. Т. С., да заплати държавна такса по сметка на Бургаския
окръжен съд в размер на 9056,11 лева /девет хиляди петдесет и шест лева и
единадесет стотинки/.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от Комисия за отнемане
на незаконно придобитото имущество /КОНПИ, Комисията/, чрез процесуален
представител М. Т. И. - главен инспектор в ТД на КОНПИ – Бургас. Във
въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, и в противоречие с практиката на ВКС. Оспорени са
двата решаващи извода на окръжния съд за да отхвърли исковата претенция
на Комисията, относно липсата на значително несъответствие между
законните доходи и имуществото на ответника, и за липсата на причинно-
следствена връзка между конкретното престъпление, за което ответникът е
обвинен, и придобитото имущество. Сочи се, че по делото са приети две
съдебно-икономически експертизи изготвени от вещото лице Д. Х. - основна и
допълнителна, по които съдът е обсъдил само доходите, но не и разходите и
5
имуществото. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел
само основния вариант на съдебно- икономическата експертиза. Твърди се, че
при проследяване на получените средства в сметки, по които ответникът е
получавал работни заплати и дивиденти се установява, че през целия
проверяван период на каса са внесени повече средства, отколкото са
изтеглени, а съгласно неоспореното заключение на вещото лице,
несъответствието е в размер на 407 048,58 лв. Оспорен е извода на съда, че
ответникът е имал „домашна каса“ в размер на 90 000-91 000 лв., с твърдение,
че не е допустимо това да се установява със свидетелски показания, а и
същите са снети от заинтересовани от изхода на делото свидетели, и са
противоречиви. Сочи се, че съдът не е отчел, че претендираните за отнемане
парични суми са налични по банковите сметки на ответника в края на
проверявания период, като е направено и общо оспорване поради
необоснованост и незаконосъобразност на всички решаващи изводи на
окръжния съд. Сочи се, че ЗОНПИ не поставя като условия доказването на
връзка между конкретното престъпление, за което е повдигнато обвинение и
придобитото имущество, поради което изводите на окръжния съд за липсата
на такава връзка са неправилни и в противоречие с целите на закона и КРБ.
Изложени са съображения и относно наличието на такава връзка, с твърдение,
че престъплението, за което е обвинен ответника по висящото към момента
наказателно производство, е годно да генерира значителни облаги, а съгласно
практиката на ВКС за да се отнеме имущество по ЗОНПИ, не е необходимо
наказателното производство да е приключило. Направено е искане за отмяна
на обжалваното решение, за постановяване на решение по същество на спора,
с което исковите претенции на ищеца да бъдат изцяло уважени и за
присъждане на съдебните разноски за двете инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
по предявения иск Х. Д. Х., чрез процесуален представител адв.П. В., в който
са изложени подробни съображения за неоснователност на възраженията по
въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Посочено е, че Х.
Х. не е обвиняем по висящо наказателно дело или осъдено лице за
престъпление. Сочи се, че обжалваното решение е съобразено с актуалната
практика на ВКС, като е цитирано Решение № 695 от 21.11.2024 г. на ВКС по
гр. д. № 3635/2023 г., III г. о., ГК , с което е прието, че установеното
значително несъответствие в имуществото на проверяваното лица, които не
6
доказват наличието на законни доходи за придобиването на имуществото,
предмет на спора, не е достатъчно за отнемането му, а задължава съда да
извърши проверка дали престъпната дейност е довела до придобиване на
имущество, подлежащо на отнемане, както и каква е връзката между тази
дейност и въпросното имущество. Твърди се, че в случая не е установена
пряка или косвена връзка между придобитото от ответника имущество и
престъпна дейност, но извън това, в конкретния случай не е налице и
„значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход на Х.. Сочи
се, че съдът не е допуснал нарушения при кредитиране на заключението на
вещото лице по СИЕ, и че за целия период на проверката от Комисията на
ответника Х. са били направени данъчна проверка и ревизия, които не са
установи нарушения и несъответствия между приходи и доходи. Извършен е
анализ на приходите и разходите на ответника, както и на придобитото
имущество, като са изложени аргументи относно липсата на значително
несъответствие, което да обоснове искането на Комисията за отнемане на
имущество от ответника. Направено е искане за потвърждаване на
обжалваното решение.
В частта от въззивната жалба, с която са изложени съображения срещу
разноските присъдени в полза на адвоката на ответника с обжалваното
решение, след като въззивният съд е дал указания по предходно образуваното
в.гр.д.№169/2025 год. по описа на БАС и въззивникът е уточнил, че
въззивната жалба в тази част има характера на молба по чл.248 от ГПК,
въззивният съд е прекратил производството по предходно образуваното
дело и е върнал делото на окръжния съд за произнасяне по молбата по
чл.248 от ГПК инкорпорирана във въззивната жалба.
С определение № 1569/17.06.2025 год. по гр.д.№ 869/2021 год. по
описа на Бургаския окръжен съд е оставена без уважение молбата
подадена от процесуалния представител на Комисията за отнемане на
незаконно придобитото имущество за изменение на решение №
240/28.03.2025 г., постановено по гр. д. № 869/2021 г. по описа на БОС, в
частта му на присъденото в полза на адв. В. адвокатско възнаграждение в
размер на 15000 лева. Посочено е, че определението е неразделна част от
решение № 240/28.03.2025 г. по гр. д. № 869/2021 г. по описа на БОС.
Срещу определението е постъпила частна жалба от Комисия за
7
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ, Комисията/, чрез
процесуален представител М. Т. И. - главен инспектор в ТД на КОНПИ –
Бургас, с твърдения за неговата неправилност. Изложени са съображения в
подкрепа на твърдението, че съгласно правомощията на съда за определяне на
размера на адвокатските възнаграждения по чл.38, ал.2 от ЗА, предвид
конкретните обстоятелства по делото процесуалната активност от страна на
адвоката на ответника е била силно надценена от окръжния съд, поради което
присъденият размер на адвокатско възнаграждение е прекомерен. Направено е
искане за отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с
което размерът на адвокатско възнаграждение да бъде съобразен с решението
на СЕС от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 и най-новата практика на ВКС.
В дадения срок е постъпил отговор на частната жалба от адв.П. В.-АК-
Бургас, в който са изложени подробни съображения за нейната
недопустимост, респ. - неоснователност. Преди всичко се твърди, че
определението по чл.248 от ГПК не подлежи на самостоятелно обжалване и
страната не може да го обжалва с въззивна жалба, ако не се обжалва самото
решение, а при обжалването на решението с въззивна жалба в правомощията
на въззивния съд е да се произнесе по разноските. Посочено е също, че пред
окръжния съд възражение за прекомерност на разноските и за
недействителност на договора за правна помощ не е направено. Твърди се, че
развилото се производство по чл.248 от ГПК е недопустимо. Изложени са и
съображения за неоснователност на частната жалба, поради липсата на
предпоставки за присъждане на по-нисък размер на адвокатско
възнаграждение, за което се сочи, че е съобразено с релевантните критерии
при отчитане на действителната правна и фактическа сложност на спора и
конкретно извършените действия по защитата. Направено е искане за оставяне
на частната жалба без разглеждане, за потвърждаване на обжалваното
решение в частта за разноските и за потвърждаване на определението по
чл.248 от ГПК.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на
първоинстанционния съд, който подлежи на въззивно обжалване и
ДОПУСТИМА.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
окръжния съд, съгласно чл.248, ал.3 от ГПК, поради което е ДОПУСТИМА, а
8
възраженията за нейната недопустимост изложени в отговора на частната
жалба, не могат да бъдат споделени, тъй като са в противоречие с
предписанията на закона.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл.153 и сл. от ЗОНПИ.
С обжалваното пределение окръжния съд се е произнесъл по молба по
чл.248 от ГПК за изменение на обжалваното решение в частта му за
разноските.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища и искания.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
По въззивната жалба :
При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира обжалваното
решение за валидно и допустимо, постановено по подаден пред Бургаския
окръжен съд допустим иск на Комисията за противодействие на корупцията и
отнемане на незаконно придобитотото имущество с наименование към
момента Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
/КОНПИ, Комисията/, за отнемане в полза на държавата от Х. Д. Х., ЕГН
**********, адрес: гр. Б., ул. А. №* вх.*, ет.* на имущество, за което се твърди
че е незаконно придобито тъй като не са установени законни източници на
средства за придобиването му, на обща стойност 226 402,73 лева, описано
подробно по-горе в отхвърлителната част на обжалваното решение.
Ищецът твърди, че в хода на проверката на ответника по ЗОНПИ /с
предишно наименование до 06.10.2023 год. - ЗПКОНПИ/, след извършени
множество действия по закона за събиране на доказателства и след техния
анализ е установено наличие на значително несъответствие по смисъла на
чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ вр. пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ за
проверявания период от 14.02.2010 год. до 14.02.2020 год. в размер на
200 104,33 лв., поради което се твърди, че са налице основания за отнемане от
ответника на имуществото посочено по-горе, определено в исковата молба на
обща стойност 226 402,73 лв.. Ищецът твърди, че са налице всички
9
предпоставки за уважаване на предявения иск, поддържа иска, прави искане за
уважаването му и за присъждане на съдебните разноски, включително -
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът оспорва предпоставките за уважаване на иска в няколко
насоки. Твърди, че спрямо него е отпаднало повдигнатото обвинение за
соченото от ищеца престъпление, тъй като образуваното НОХД № 1877/2020
г. на СпНС е прекратено. Твърди, че не е налице връзка /пряка или косвена/
между конкретната престъпна дейност и придобиването на имущество.
Оспорен е начина, по който Комисията е направилила извод за наличието на
значително несъответствие, с твърдение, че такова не е налице. Извършено е
позоваване на актуална съдебна практика на съдилищата относно понятието
„значително несъотвествие“ и елементите за установяването му, както и на
понятието „имущество“. Направено е искане за отхвърляне на иска, за
присъждане на съдебните разноски, включително за присъждане на
възнаграждение по чл.38 от ЗА в полза на адвоката оказващ безплатна правна
помощ на ответника по делото.
От приложената преписка се установява, че след постъпило писмо от
16.07.2020 год. от СГП, в което е посочено, че по ДП № 566/2017 г. е изготвен
обвинителен акт срещу ответника Х. Х., внесен в СпНС за извършено
престъпление по чл. 203, ал. 1 във вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 НК, попадащо в
обхвата на чл. 108, ал. 1 т. 8 от ЗПКОНПИ, е извършена проверка на
имуществото на ответника по чл. 107, ал.2 ЗПКОНПИ, съгласно протокол №
ТД03БС/УВ-1518 от 14.02.2020 г., за периода 14.02.2010 год. - 24.04.2021 год.
при която се установило значително несъответствие между притежаваното от
ответника имущество и законните му доходи. Проверката е приключила с
решение № 446/24.02.2021 г. на КПКОНПИ за отнасянето на спора в съда и за
налагане на обезпечителни мерки, и след налагането им е предявен настоящия
иск с подадена в съда на 26.02.2021 год. искова молба по чл.153, ал.2 от
ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/.
В хода на проверката е установено и не се оспорва, че семейството на
ответника Х. Д. Х. за проверявания период се състои само от него, след като
съпругата му И. Д. Х. е починала преди това - на 12.03.2007 год.
Комисията е изследвала източниците на финансиране, приходите и
разходите на ответника за проверявания период, наличностите и движенията
10
по банковите му сметки, придобитото и отчуждено недвижимо и движимо
имущество, след което е направила извод за наличие на значително
несъответствие и подлежащо на отнемане имущество, преповторени в
исковата молба, които изводи се оспорват от ответника по делото.
Пред Бургаския окръжен съд са събрани множество доказателства –
приобщени са доказателствата събрани в хода на проверката, допуснати са и
са приети съдебно-технически експертизи за оценка по пазарна стойност на
придобитото и разпоредено имущество от ответника през проверявания
период, както и основна и допълнителна съдебно-икономическа експертизи,
разпитани са свидетели, приети са писмени доказателства.
За да постанови обжалваното решение Бургаският окръжен съд е приел
исковата претенция на Комисията за допустима, но неоснователна. На базата
на данни от заключенията на вещото лице по съдебно- икономическата
експертиза са направени изводи за доходите, приходите и източниците на
финансиране на ответника за периода, налични начални активи и парични
средства извън банкови сметки, за общата стойност на разходите на ответника
за периода, като е направен извод, че нетният доход на ответника за
проверявания период съгласно § 1, т. 8 от ЗОНПИ възлиза на стойност
255160,54 лв. След съпоставка със стойността на придобитото през периода
имущество от ответника е направен извод, че несъответствието не надвишава
предвидената в по смисъла на § 1, т. 3 от ЗОНПИ граница от 150 000 лева,
поради което не е налице изискуемото „значително несъответствие“, годно да
обоснове извод, че ответникът притежава незаконно придобито имущество,
което на основание чл. 153 от ЗОНПИ да подлежи на отнемане в полза на
държавата.
Настоящият съд споделя изводите на окръжния съд относно
допустимост, но неоснователност на исковата претенция, поради липсата
на доказани от ищеца предпоставки за уважаването му, като не споделя
възраженията изложени във въззивната жалба.
От изложеното в исковата молба от ищеца, от заключенията на вещите
лица по оценъчните експертизи за пазарните цени и на вещото лице по
съдебно-икономическите експертизи, както и от останалите събрани по делото
доказателства, при съобразяване на разясненията съгласно ТР №
4/18.05.2023 год. по ТД № 4/2021 год. на ОСГК на ВКС относно параметрите
11
и методиката за изчисляване на значителното несъответствие, по делото се
установява следното:
Приходи:
Към началния момент на проверката - 14.02.2010 год. по банкови сметки
на ответника е била налична сумата от общо 98 400,25 лв., от която в
проверявания период са усвоени 57 570,03 лв. – т.е. сумата от 57 570,03 лв.
следва да се отнесе като източник на финансиране на ответника за
проверявания период.
Доходите на ответника от трудови, извънтрудови отношения, от наеми ,
дивиденти, пенсии и обезщетения са в общ размер на 264 968,93 лв.
Приходите от продажба на разпоредени през периода недвижими имоти
са в общ размер на 36 000 лв. /от продажба на наследствен имот в с.Б. с н.а. от
19.10.2017 год./.
Приходите от лихви за периода са 26 111,93 лв.
Приходите от продажба на дружествени дялове са 3 500 лв.
Страните спорят дали към средствата на финансиране на ответника
следва да се прибави сумата от 91 000 лв., за която той твърди, че е била
налична в брой в касата в неговия дом и с нея е извършено плащане при
покупката на апартамента и паркомястото на ул.“В.“ № * в гр.Бургас. Твърди,
че тази сума представлява сбор от сумата от 10 000 лв. – върнати след смъртта
на съпругата на ответника парични средства от нейния бащата, които са били
дадени на родителите на съпругата приживе от нея, и 16 300 лв. – сума, която
е била получена по дарение от ответника от неговите родители, 5000 лв.
получени от ответника след смъртта на родителите му от продажба на тяхно
имущество и други лични спестявания.
При разпита пред окръжния съд, воденият от ответника свидетел Л. С. –
без родство с него, сочи, че познава и е в близки отношения със семейството
на Х. и И. от 1990 год. Бил е колега на ответника, като заедно били в борда на
директорите на дружеството „Строителни материали“. Поддържали
постоянни контакти до 2008 год., след това – по-рядко. Свидетелят сочи, че
прези годините Х. и И. разполагали с пари, тъй като Х. бил шеф на отдел
„капитално строителство“ в Бургаски медни мини, бил и в борда на
директорите на „Строителни материали“, а съпругата му била началник на
12
отдел „Резизии“ към НАП-Бургас. Свидетелят сочи, че на помена на И., който
направили на 40-тия ден след смъртта й, превозвал с колата си ответника,
неговия син, както и родителите на И. След помена, заедно с тях свидетелят
отишъл в апартамента на Х., където бащата на И. първо произнесъл
прочувствена реч, а след това извадил две пачки с пари от по 50 лева и ги дал
на Х., обръщайки се само към него, като обяснил, че това са 10 000 лв. - пари,
които приживе И. е давала на него и съпругата му за да им гарантира
старините, които сега връща. В този смисъл са и свидетелските показания на
свидетелката Д. Д. – сестра на починалата съпруга на ответника – призована
по искане на Комисията, която при разпита пред окръжния съд е посочила, че
приживе сестра й е предложила да помагат на родителите си. Свидетелката
знае, че И. им е давала пари, а свидетелката, която нямала възможност да им
дава пари, им помагала с труда си. Свидетелката сочи, че при помена на сестра
й на 40-тия ден след смъртта, баща й казал, че парите, които И. им е давала за
да им помага били общо 10 000 лв., но те не ги харчели, а ги спестявали, и че
тези пари ще върне на Х.. На самото предаване на парите свидетелката не е
присъствала. Пред окръжния съд е разпитан водения от ответника свидетел Д.
Х. – син на ответника, който сочи, че малко преди да почине през 2008 год.
неговата баба по бащина линия, извикала него и баща му, като дала сумата от
16 300 лв. – спестени пари от нея и дядото на свидетеля. Свидетелят сочи, че
баба му и дядо му по бащина линия през целия си живот са работели и са
живяли в с.Б., където имали домашно стопанство. Отглеждали и домашни
животни - овце, кокошки, прасета, които продавали. От това, освен пенсията
си имали и допълнителни доходи, с които живеели добре. Свидетелят сочи, че
в жилището на баща му имало семейна каса, като в нея баща му съхранявал
спестени пари. Тези пари, които били вътре в касата, никога не ставало дума
да бъдат делени между него и баща му. Сумата, която получили от бабата на
свидетеля – 16 300 лв. те прибрали в семейната каса, а след като починала и
баба му по бащина линия, от продажба на животните в стопанството и на
инвентара взели още около 5000 лв., които също оставили в касата.
Свидетелят сочи, че решили да спестят парите и със спестените пари в касата
да закупят имот. През 2012 год. той и баща му преброили парите, които били в
брой в касата - те били около 90 000 -91000 лв., с които било извършено
плащане на цена през 2017 год., при покупката имотите на ул.“В.“.
Неоснователни са възраженията на ищеца по делото за некредитиране на
13
свидетелските показания поради недопустимост, както и поради
заинтересованост на свидетелите от изхода на делото. Свидетелските показани
в случая са допустими, като същите се основават на личните възприятия на
свидетелите, непротиворечиви са и взаимно се допълват, поради което съдът
ги кредитира. Съхраняването на пари в брой от българските семейства,
включително в периода след 2010 година, не е изключение, то не е забранено
от закона, а спестяването на парични средства, които да са на разположение
„ако потрябват“, е част от българската народопсихология, изграда на базата на
повратните кризисни моменти в нашата история. Взаимното подпомагане с
парични средства на роднините по права линия – от родители на деца и от
деца на родители също е в рамките на типичните за българския бит
отношения, като също е дейност незабранена от закона. На базата на
свидетелските показания, които не са оборени с други доказателства по
делото, съдът приема, че в началото на проверявания период ответникът е
разполагал със спестени средства, които е съхравал в брой в каса в неговия
дом. Установи се от показанията на свидетелите Д. и С., че през 2007 год.
ответникът е получил върната сума от 10 000 лв. от бащата на съпругата си,
след нейната смърт, която сума на базата на соченото от свидетеля Х. относно
начина на съхраняване на средствата от баща му – в каса в дома му, и поради
неустановяване на противното, съдът пирема, че е била налична към момента
на започване на проверката през 2010 год. Същото се отнася и за сумата от 16
300 лв., която сума е била предадена на ответника Х. от неговата майка преди
смъртта й, и за която свидетелят Х. също сочи, че е била прибрана в касата в
дома на баща му, заедно със сумата от 5000 лв., която ответникът Х. е получил
след продажба на наследствени вещи след смъртта на родителите му
/продадени били животните и стопанския инвентар/. Свидетелят Х. сочи, че
получените суми са били спестявани за покупка на имот. Ето защо съдът
приема, че в началото на проверявания период ответникът е разполагал със
спестени пари получени чрез дарение през 2007 год. от бащата на ищцата – 10
000 лв., 16 300 лв. – дарени му през 2008 год. от неговата майка и 5000 лв. –
получени след продажба на наследствени вещи на родителите му – т.е.
разполагал е със сума в брой в размер на 31 300 лв. Възможно е ответникът да
е разполагал и с други спестени парични средства, но тъй като не се установи
техния източник и размер, съдът намира, че липсват достатъчно убедителни
доказателства за да приеме твърденията за налични спестявания на ответника
14
в началото на проверявания период –14.02.2010 год. за размера над 31 300 лв.
до твърдения от него размер от 91 000 лв. Това, че в по-късен момент – през
2012 год., при преброяване на сумата в касата, според свидетелските
показания на свидетеля Х. там е имало около 91 000 лв., не дава основание да
се приеме, че такъв е бил размера на спестената сума и към 2010 год.
Предвид горното съдът намира, че следва да приеме като източник на
финансиране и сумата от 31 300 лв., с която ответникът е разполагал в брой в
началото на проверявания период.
Предвид изложеното по-горе по делото са установени приходи и
източници на финансиране на ответника за проверявания период общо в
размер на 419 450 лв.
Разходите на ответника за проверявания период са както следва:
За издръжка – 50 734,67 лв.
За платени данъци и глоби -12 757,96 лв.
Разходи за пътувания в чужбина – 13 59,30 лв.
Плащания на трети лица - 55 983,06 лв.
Доколкото в приходната част не са заложени приходи от продажбата на
придобити и разпоредени имоти в процесния период /извън имота в гр.Б.
придобит по наследство/, които не са били налични в края на периода, то не
следва да бъдат заложени и разходите за закупуването им, при положение, че
при продажбата на имотите с оглед нарастването на цените, пазарната им цена
като приход би била по-голяма от разхода за закупуването им. Ето защо и
съгласно приетото по т.1 от посоченото по-горе ТР 4/2021 г., съдът не включва
в разходите на ответника сумите за придобиване на неналични в края на
периода недвижими имоти в размер на 12 155,36 лв.
Общият размер на разходите на ответника за процесния период е
120 834,35 лв.
Нетният доход на ответника за проверявания период е сумата от
298 615,65 лв.
Имуществото на ответника придобито пред процесия период, което е
налично в неговия патримониум в края на периода е на пазарна стойност както
следва:
15
Придобити по 1/5 ид.ч. от пет земеделски имота съгласно н.а. от
05.06.2012 год. на пазарна стойност общо 11 852 лв. /въпреки, че в исковата
молба ищецът е признал за стойност на придобитото имущество сумата от
2000 лв., посочена като покурна цена в нотариалния акт от 05.06.2012 год.,
отчитайки, че сделката е между близки роднини и ответникът е съсобственик
за имотите/
Придобити жилище и паркомясто в гр.Б. ул.“В.“ на пазарна стойност
общо 113 428,14 лв.
Придобит след изплащане на лизинг л.а. шкода „Октавия“ за сумата от
42 433, 04 лв.
Сумите, които са налични по банкови сметки на ответника в края на
проверявания период са в размер на 240 386,24 лв. Тъй като към началния
момент на проверката - 14.02.2010 год. по банкови сметки на ответника е била
налична сумата от общо 98 400,25 лв., от която в проверявания период са
усвоени 57 570,03 лв., то неусвоената разлика от 40 830,22 лв. следва да се
извади от общата наличност в края на периода, тъй като тази разлика не е
имущество придобито през проверявания период, а преди това. Ето защо
придобитото имущество за проверявания период, представляващо налични по
банковите сметки на ответника парични суми е в размер на 199 556,02 лв.
В имуществено не следва да се включват направените в процесния
период вноски по банковите сметки на ответника и получените суми от трети
лица с неустановен произход.
Горното сочи, че за процесния период ответникът е придобил
имущество на стойност 367 237,20 лв.
Разликата между придобитото през периода имущество и нетния
доход на ответника, е недостиг на средства /несъответствие/ в размер на
68 621,55 лв. Не е налице значително несъответствие по смисъла на § 1,
т.3 ДР на ЗПКОНПИ – с променено наименование ЗОНПИ, в размер над
150 000 лв., което е основание за отхвърляне на предявения от Комисията
иск.
С обжалваното решение, като друго, самостоятелно основание за
отхвърляне на иска окръжният съд е приел, че според разясненията, дадени в
Тълкувателно решение № 7 от 30.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2013 г.,
16
ОСГК, е необходимо да има връзка /пряка или косвена/ между престъпната
дейност сочена от ищеца и придобитото имущество, каквато не е установена
по делото. Цитирана е трайната практика на ВКС /напр. Решение № 464 от
09.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV г. о., Решение № 695 от
21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2023 г., III г. о. и др./, както и практиката
на Европейския съд по правата на човека /например делата „Т. и други срещу
България“, „Йорданов и други срещу България“/ в насока, че съдът,
разглеждащ иск по чл. 153 ЗОНПИ, следва да извърши проверка дали
престъпната дейност е довела до придобиване на имуществото, подлежащо на
отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното
имущество. Тази връзка /пряка или косвена/ може да бъде установена при
условията на пълно главно доказване или чрез обосновано въз основа на
обстоятелствата по делото и правилата на формалната логика предположение.
Прието е, че в случая такова обосновано предположение за връзка между
придобитото от ответника имущество и конкретното престъпно деяние, дало
повод за образуване на производството, не може да се направи, още повече че
съдебното производство срещу Х. е прекратено и няма данни да му е
предявено ново обвинение. При липсата на установена връзка между
извършена от Х. престъпна дейност и процесното имущество намесата в
мирното упражняване на притежанията от страна на ответника не би била в
съответствие с изискванията и гаранциите на член 1 от Протокол № 1 към
ЕКПЧОС, който международен договор има предимство пред вътрешното ни
законодателство.
Горните изводи настоящият съд споделя изцяло и препраща към тях
на осн. чл.272 от ГПК, като в допълнение към изложеното предвид
възраженията на ищеца по делото във въззивната му жалба намира
следното: Установено е по делото, че обвинението срещу ответника е
повдигнато за това, че за времето от 29.08.2014 г. до 27.03.2017 г. в гр. Созопол
при условие на продължавано престъпление с 32 броя деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, като
помагач, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. б
НК - директор на дирекция „Устройство на територията, строителство,
кадастър, екология и инвестиционно проектиране“ в Община С., Х. умишлено
е улеснил присвояване на чужди пари - престъпление по чл. 203, ал. 1 във вр. с
чл. 202, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 201 във вр. с чл. 20, ал. 4 във вр. с чл. 26, ал. 1
17
НК. Съгласно влязлото в сила определение от 30.12.2020 год. по ВНЧД №
610/2020 г. на Апелативен специализиран наказателен съд, е потвърдено
определение от 08.09.2020 г. по НОХД № 1877/2020 г. на СНС, с което е
прекратено съдебното производство по делото и то е върнато същото на
Специализираната прокуратура за изправяне на допуснати съществени
процесуални нарушения във внесения обвинителен акт. По делото липсват
твърдения и доказателства наказателното производство спрямо ответника,
към момента на внасяне на исковата молба в съда, както и към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело да е висящо, поради
което съдът приема, че за ответника Х. е отпаднало качеството на обвиняем за
престъплението посочено по-горе, попадащо в обхвата на чл. 108 ЗОНПИ,
което първоначално е послужило като валидно основание за започване на
проверката по ЗПКОППИ / сега ЗОНПИ/ спрямо него. Както е посочено в
Решение № 695 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3635/2023 г., III г. о., ГК,
дори установеното значително несъответствие в имуществото на
ответниците, които не доказват наличието на законни доходи за
придобиването на имуществото, предмет на спора, не е достатъчно за
отнемането му, а задължава съда да извърши проверка дали престъпната
дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на отнемане,
както и каква е връзката между тази дейност и въпросното имущество (§
128 - § 138 от Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023 г. по жалби №
265/17 и 26473/18). Съгласно Решение № 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д.
№ 3939/2023 г., IV ГО, връзката може да бъде пряка - в случаите, когато
имуществото е непосредствено придобитото от престъплението, или
косвена - когато придобиването е опосредено чрез една или няколко
пълни или частични трансформации на средства чрез разпоредителни
сделки. Тя може да бъде установена както при условията на пълно и главно
доказване, така и чрез обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и
правилата на формалната логика предположение. Липсата на доказан от
ответниците законен източник на придобиването би могла да направи
предположението за наличие на такава връзка основателно, но
необходимо условие за това е възможността от доказателствата по делото
да се обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретната
престъпна дейност, в имуществото, чието отнемане се иска.
В горния смисъл е и представеното пред въззивния съд за сведение
18
Решение № 347/19.06.2025 год. по гр.д.№ 2323/2024 год. на ВКС, 3-то г.о.
Настоящият съд намира за неоснователни възраженията на Комисията
изложени пред въззивния съд относно това, че с поставеното по-горе
изискване за пряка или косвена връзка се дописва ЗОНПИ, като се поставя
ново изискване. Поставеното изискване е такова по ЕКЗПЧОС /Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи/ –
ратифицирана и приложима за РБ, която е нормативен акт от по-висша степен,
и с която на първо място следва да се съобразяват в дейността си
законодателният орган /чл.28, ал.3 от ЗНА/, съдилищата и администрацията
/чл.5, ал.4 от Конституцията/. Същото се отнася и за решенията на ЕСПЧ,
които дават задължително тълкуване на Конвенцията и улесняват държавите
при прилагането й, за да не се допусне неправомерно засягане на човешките
права – респ. държавата да понесе съответни санкции, ако чрез своите органи
е допуснала такова засягане. Ето защо, дори в националния закон да не е
поставено изискване в горния смисъл, съдилищата са длъжни да съблюдават
дали то е налице или не. Съгласно чл.1 от Протокол 1 към Конвенцията „Всяко
физическо или юридицеско лице има право мирно да се ползва от своята
собственост. Никой не може да бъде лишен от своята собственост освен в
интерес на обществото и съгласно указанията, предвидени в закона и в
общите принципи на международното право.“ Ясно е, че не е достатъчно, за
да се отнеме придобитото имущество при условията на гражданска
конфискация, това да бъде предвидено като възможност при определени
предпоставки в националния закон и те да са налице, ако след преценка и на
другото императивно изискване - за съответствие с общите принципи на
международното право, се установи, че указанията и принципите на
международното право не са спазени. Безспорно отнемането на имущество по
ЗОНПИ е намеса в правата по чл.1 от Протокол 1. Както е посочено в решение
на ЕСПЧ от 13.07.2021 год. по делото Т. и други срещу България, принципите
на международното право предвиждат необходимата намеса да е: законна и в
обществен интерес и да постигне справедлив балас между нуждите на
общия интерес и правата на засегнатите лица, като тези предпоставки
следва да са кумулативно налице. Първата предпоставка - законност в
случая я има, тъй като ЗОНПИ и предхождащите го закони, /които по
същество преследват еднакви писани или неписани цели, което следва и от
еднаквите предпоставки за започване на проверката – данни за престъпна
19
дейност или такава по допуснати съществени административни нарушения/,
предвиждат възможност за отнемане на имущество от лицата при определени
условия. Има я и втората предпоставка – намесата в мирното ползване на
притежания е с легитимна цел в обществен интерес. Трябва обаче да е налице
и третата предпоставка – т.е. да е спазен принципа на пропорционалността
чрез постигане на справедливия баланс между нуждите на общия интерес
и правата на засегнатите лица. Приема се, както и в предходни решения на
ЕСПЧ, че намесата не е пропорционална, когато: -целта може да бъде
постигната с алтернативни, по-малко ограничителни мерки от конфискацията,
неограничения характер на санкцията, когато се засягат притежания на трети
лица, не е установена най-малко връзка между поведението на лицата и
твърдяното нарушение, не е установена връзка между имуществото, за
което се иска конфискация и престъпна дейност, включително когато се
отнася за нетрудови доходи, ако не е установено, че са придобити от
престъпна дейност. Ето защо, когато не е установена изискуемата връзка
между имуществото, за което се иска гражданска конфискация и престъпна
дейност, или административнонаказателната дейност, с които възможността
за такава конфискация се свързва, е нарушен принципа на
пропорционалността, за постигане на справедливия баланс между
нуждите на общия интерес и правата на засегнатите лица, което
препятства извършването на гражданската конфискация.
Липсата на горепосочената връзка е изрично призната от ищеца при
започване на настоящото производство. В исковата молба на стр.2 от нея
Комисията изрично е посочила, че „от анализа на материалите по досъдебното
производство не може да бъде установено проверяваното лице да е получило
средства от престъплението, за което е привлечено като обвиняем, с оглед на
което сумите не са отразени в частта “имущество“ на анализа.“ С исковата
молба Комисията сама е отрекла наличието на изискуемата пряка или
косвена връзка, като такава не е установена и в хода на производството
по делото.
Предвид всичко изложено по-горе, исковите претенции на Комисията по
делото са неоснователни. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен, а като е
стигнал до същия решаващ краен извод, Бургаският окръжен съд е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено
от настоящия съд.
20
По частната жалба:
Обжалваното определение № 1569/17.06.2025 год. по делото е
постановено по искането на Комисията по чл.248 от ГПК, за изменение на
горепосоченото решение в частта за разноските относно присъдено в полза на
адв.В. адвокатско възнаграждение определено от съда по чл.38, ал.2 от ЗА в
размер на 15 000 лв., с твърдение, че същото е в завишен размер и следва да
бъде намалено.
За да постанови обжалваното определение окръжният съд е намерил
възраженията на ищеца по делото за неоснователни и е оставил без уважение
подадената молба по чл.248 от ГПК.
При служебна проверка на обжалваното определение, включително по
възраженията изложени в частната жалба, съдът я намира за неоснователна.
В случая от представения договор за правна защита и съдействие е
видно, че безплатната адвокатска помощ е оказана на ответника Х. от адв.В.,
по време на цялото производство, поради това, че двамата са „близки лица“.
Предвид изхода от делото и на осн. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на
упълномощения адвокат оказал безплатна правна помощ за осъщественото
пред окръжния съд съд процесуално представителство е дължимо
възнаграждение, което съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело С-438/2022 год. се определя от съда, като може да е и
под предвидения минимален размер в Наредба № 1 за МРАВ сега – Наредба №
1 за ВАР. Ограничение за определяне на възнаграждение над този минимум не
е налице за съда. От друга страна, за съдилищата съществува възможност, а не
задължение за намаляване на дължимото възнаграждение под предвидения в
наредбата размер, като това зависи от установените по делото конкретни
обстоятелства. В случая възражението на Комисията за прекомерност на
размера на присъденото възнаграждение за защита на ответника пред
окръжния съд в размер на 15 000 лв. е неоснователно. Във всеки конкретен
случай, при определяне на справедлив размер на възнаграждението, следва да
се вземат предвид защитавания материален интерес, действителната
фактическа и правна сложност на делото и реално извършените от адвоката
действия по защитата. Както е прието и с обжалваното определение, в случая
е налице дело с висока правна и фактическа сложност, по което от адвоката са
21
извършени множество действия за защита на ответника-депозиране на
отговор с изложени възражения и направени доказателствени искания,
явяване н 14 публични съдебни заседания, в които са събирани доказателства,
депозиране на множество становища и молби по делото, изготвяне на писмени
бележки. Би следвало да се добави, че делата по ЗОНПИ освен материален,
имат и морален аспект, както и обществен отзвук, поради което по правило са
дела с повишена усложненост, при заничителен обем на доказателствата и
разнородност на разглежданата материя, като настоящото дело не е
изключение. Съдът намира, че не следва да извършва детайлното изброяване
и обсъждане на всяко действие пред окръжния съд на адвокат В., както това е
направено в частната жалба. От значение за преценката за размера на
възнаграждението е изводът, който може да бъде направен за крайния
резултат от тези действия. Конкретното заключение в случая е, че в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото, адвокат В. е осигурил
своевременна, пълна и ефективна защита на ответника Х.. Както с отговора,
така и с писмените си становища, адв.В. е взел отношение по всяко искане и
възражение на насрещната страна, като е обосновал становищата си с
приложима законова норма и с позоваване на актуална съдебна практика на
ВКС и на СЕС. Ето защо, и при отчитане на цената на предявения иск -
226 402,73 лв., настоящият съд намира определеното от окръжния съд
възрагражнение от 15 000 лв. за справедливо, пропорционално на
преследваните цели и положения труд, и обосновано. Обжалваното
определение е правилно, а подадената частна жалба като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
По въпроса за съдебните разноски пред въззивния съд:
Първоинстанционният съд е присъдил дължимата за
първоинстанционното разглеждане на делото държавна такса в размер на
9056,11 лв. която е възложена в тежест на Комисията. С оглед изхода на делото
пред настоящия съд, въззивникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 4528,06 лв. и 15 лв. – държавна
такса за депозираната неоснователна частна жалба, които следва да бъдат
заплатени по сметка на Бургаския апелативен съд.
Предвид изхода от делото, въззивникът-ищец, на осн. чл. 157, ал. 2 от
ЗОНПИ, вр. чл.78, ал.3 от ГПК, вр. чл.38, ал.2 от ЗА следва да заплати в полза
22
на адв.В. адвокатско възнаграждение за оказаната пред въззивния съд
безплатна правна помощ на ответника, в определен от съда размер. По
съображенията изложени по-горе по частната жалба относно конкретния
характер на производството и реално осъществената защита, но при отчитане
на значително по-малката продължителност на въззивния процес, обема и
характера на извършените действия по защитата, съдът намира, че в полза на
адв.В. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 7 500 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 240/28.03.2025 год. по гр.д. № 869/2021
год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Комисия за отнемане на
незаконно придобитото имущество /предишно наименование ЗПКОНПИ/,
Булстат *********, срещу определение № 1569/17.06.2025 год. по гр.д.№
869/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество,
Булстат *********, да заплати на адвокат П. Й. В., ЕГН **********, АК-
Бургас, с адрес на кантора гр.Б., ул.В. А.“, №*, ит.*, офис *, на осн. чл.38, ал.2
от ЗА сумата от общо 7500 лв. /седем хиляди и петстотин лева/ за оказана
безплатна правна помощ на въззиваемия пред въззивния съд.
ОСЪЖДА Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество
/предишно наименование ЗПКОНПИ/, Булстат *********, да заплати по
сметка на Бургаския апелативен съд държавна такса за въззивно обжалване
в размер на 4528,06 лв. /четири хиляди петстотин двадесет и осем лева и
шест стотинки/ и 15 лв. /петнадесет лева/ – държавна такса за
депозираната неоснователна частна жалба.
Решението в частта, с която частната жалба е оставена без уважение има
характера на определение и може да бъде обжалвано с частна касационна
жалба пред Върховния касационен съд в срока за обжалване на решението,
считано от връчването му. В останалата част решението може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
23
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24