Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV– „A“ въззивен
състав, в открито съдебно
заседание на девети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. с. МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при
участието на секретаря Светлана Влахова, като разгледа докладваното от съдия Ташева
гр. д. № 10517 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 82644 от 02.04.2019 г., постановено по гр. д. № 7684/2017 г., по описа на СРС, ІII ГО, 138
състав е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН по предявения иск от А.Е.Г.,
ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Т.Х.Б., ЕГН **********
против Л.Е.Г., ЕГН **********, запазената
част на А.Е.Г., ЕГН **********, в размер на 1/4 от наследството на Е. Г.Г., ЕГН
**********, починал на 29.11.2012 г., като е намалено с 40931,38/176689 ид. ч.
дарственото разпореждане от 06.11.2012 г., извършено от Е. Г.Г., ЕГН **********,
в полза на Л.Е.Г., ЕГН ********** с нотариален
акт № 193, т. I, рег. № 8951, дело № 172 от 2012 г. на нотариус Е.П., с рег. №
379 на НК, на поземлен имот, находящ се в гр. София, общ. Столична, район Овча
купел, ул. „******, с идентификатор 68134.4339.336, жилищна сграда -
еднофамилна, находяща се в гореописания урегулиран поземлен имот, с адрес: гр.
София, район Овча купел, ул. „******, с идентификатор 68134.4339.336.1, със
застроена площ от 69 кв.м., гараж, състоящ се от гаражно помещение, находящ се
в гореописания урегулиран, поземлен имот, с адрес: гр. София, общ. Столична,
район Овча купел, ул. „******, с идентификатор 68134.4339.336.2, с площ от 18
кв.м. и ответницата
Л.Е.Г. е осъдена да заплати на А.Е.Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
455 лв. – разноски по делото.
Срещу
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответницата Л.Е.Г., в
която са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на същото.
Жалбоподателят поддържа, че съдът правилно е обсъдил приложените факти и
обстоятелства по делото, но е формирал неправилни изводи за размера на
наследената от нея част, както и за придобитата собственост от наследодателя й
приживе. Излага се, че приетите от СРС изводи на съдебно-техническата
експертиза са изготвени без задълбочено изследване на всички параметри, които
имат пряко отношение към приетата оценка. Счита, че неправилно съдът е приел,
че необсъдените доказателства са ирелевантни за решаването на повдигнатия
правен спор. Жалбоподателката излага, че в качеството й на наследник на Е. Г.Г.,
предявява с настоящата жалба солидарна претенция срещу посочените сънаследници
в размер на 30 000 лева на основание неоснователно обогатяване от
патримониума на нейния баща – наследодател. Сочи, че с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 168, том I, рег. № 1127, нот. дело № 152/2003
г. на нотариус Й.Л., рег. № 263, нейният баща е продал недвижим имот –
апартамент за цена от 36 000 щатски долара на трето лице. Наред с това
жалбоподателката поддържа, че на 17.12.2003 г. с нотариален акт за учредяване
на вещно право на ползване и продажба на недвижим имот № 7, том VII, peг. №
5763, дело №1085/2003 г. на нотариус В.Ч., нейният баща и съпругата му по това
време – Т.Х.Б. - лично и като законен представител на ищцата А.Е.Г. са закупили
недвижим имот - апартамент за общата
сума от 72 683 лева, поради което претендира 1/2 от платената обща цена, поради прякото и
лично участие на баща й при заплащане на посочената сума. В тази връзка счита,
че посочените сънаследници са се обогатили неоснователно от посоченото
имущество, от което е била лишена, след смъртта на баща си. Предвид изложеното,
жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното решение.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна по жалбата А.Е.Г.
не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и наведени доводи на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Софийски
районен съд е сезиран с искова молба, подадена от А.Е.Г., ЕГН **********, действаща
чрез законния си представител Т.Х.Б., ЕГН ********** против Л.Е.Г., ЕГН **********
с предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на
запазената част на ищцата от наследството на Е. Г.Г., починал на 29.11.2012 г.,
в размер на 1/4 ид. част, чрез намаляване на дарственото разпореждане със
следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, общ. Столична, район Овча
купел, ул. „******, а именно: поземлен имот с идентификатор 68134.4339.336,
ведно с построените в него жилищна сграда - еднофамилна, със застроена площ от
69 кв.м., с идентификатор 68134.4339.336.1 и гараж с площ от 18 кв.м., с
идентификатор 68134.4339.336.2, което дарение е извършено в полза на
ответницата Л.Е.Г. с нотариален акт № 193, т. I, рег. № 8951, дело № 172 от
2012 г. на нотариус Е.П., с рег. № 379 на НК.
В исковата молба се твърди, че
страните по делото са наследници по закон на Е. Г.Г., който преди смъртта си
дарил на ответницата Л.Е.Г. – негова дъщеря, посочения недвижим имот, с площ от
473 кв.м. с ид. 68134.4339.336, ведно с построените в него жилищна сграда и гараж,
което дарение е извършено с нот. акт № 193, том I, peг. № 8951, дело № 172/2012
г. на нотариус Е.П., рег. № 379 на НК. Ищцата поддържа, че с дарението е
накърнена запазената й част от наследството, съответно иска да бъде намалено
дарението на ответника и възстановяване на запазената й част от наследството.
Ответницата в депозирания писмен отговор на исковата
молба оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че единствено
процесният поземлен имот е лично имущество на общия наследодател на страните, а
построените в него жилищна сграда и гараж са придобити в режим на СИО, че
наследодателят им е притежавал към момента на откриване на наследството и други
недвижими имоти, както и че наследодателят им е извършил дарение в полза на
ищцата, която е надарил с паричните средства, послужили за закупуване на
недвижим имот от него.
Между
страните по делото не се спори, а това се установява и от представеното пред
СРС удостоверение за наследници № А09400-2123/14.12.2012 г., че Е. Г.Г. е
починал на 29.11.2012 г. и е оставил за свои наследници по закон съпругата си Н.Г.Г.
и дъщерите си Л.Е.Г. и А.Е.Г. – страни по делото. Не се спори, а и видно от
представеното удостоверение за раждане № 508745, ищцата А.Е.Г. е дъщеря на Е. Г.Г.
и Т.Х.Б..
От
представените в производството пред първоинстанционния съд писмени
доказателства се установява следното:
С
нот. акт за дарение на недвижим имот № 193, т. 1, рег. № 8951, дело № 172 от
2012 г. на нотариус Е.П., с рег. № 379 на НК на 06.11.2012 г. Е. Г.Г. е дарил
на ответницата Л.Е.Г. – негова дъщеря следните недвижими имоти: поземлен имот,
находящ се в гр. София, общ. Столична, район Овча купел, ул. „******, с
идентификатор 68134.4339.336; жилищна сграда - еднофамилна, находяща се в
гореописания урегулиран поземлен имот, с адрес: гр. София, район Овча купел,
ул. „******, с идентификатор 68134.4339.336.1, със застроена площ от 69 кв.м.,
състояща се от: сутерен - мазе и стълбище; партер - входно предверие, две стаи,
хол, кухня, баня с тоалетна, стълбище и тераса; таван - таванско помещение,
склад и стълбище, заедно със съответните идеални части от правото на строеж
върху урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата; гараж, състоящ
се от гаражно помещение, находящ се в гореописания урегулиран поземлен имот, с
идентификатор 68134.4339.336.2, с площ от 18 кв.м.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 149 от 08.08.2002 г., т.
III, рег. № 3542, дело № 300/2002 г. на нотариус К.К., рег. № 248 на НК, Я.С.Ч.е
продал на Е. Г.Г. своето право на строеж за изграждане на северен близнак в
масивната жилищна сграда, находяща се в гр. Созопол, обл. Бургаска, ул. „******,
състоящ се от приземие с площ от 41.25 кв.м., включващо две стаи, санитарен
възел и антре; сутерен с площ от 41.25 кв.м., включващ кът за хранене, кът за
почивка, санитарен възел и антре; жилищен етаж с площ 45.40 кв.м., включващ
спалня, кухненски бокс, трапезария, санитарен възел, антре и тераса;
подпокривно пространство, ведно със собствената си 1/2 ид.ч. от УПИ, който по
скица е отразен парцел V-143 в кв. 14 по пл. на гр. Созопол, целият урегулиран
с площ от 132 кв.м., като имотът е придобит от наследодателя на страните по
време на брака му с Т.Х.Б..
С
нот. акт за дарение на недвижим имот № 136, т. IV, рег.№ 4033, дело № 445/2005
г. на 14.06.2005 г. К.В.В.и М.А.В.са прехвърлили чрез договор за дарение на Е. Г.Г.
следния свой недвижим имот: жилище, находящо се в гр. Созопол, общ. Созопол,
обл. Бургас, разположено в южната половина на първия жилищен етаж на реално
обособената като самостоятелен жилищен обект с отделен вход в североизточна
част на жилищна сграда на улица „*****със застроена площ от 25.83 кв.м.,
състоящо се от стая и санитарен възел, ведно със съответните ид. части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, цялото с площ от 370 кв.м., съставляващо УПИ XVI-160 в кв. 16
по пл. на гр. Созопол
С
нот. акт за учредяване на вещно право на ползване и продажба на недвижим имот №
7 от 17.12.2003 г., т.VII, рег. № 5763, дело № 1085/2003 г. на нотариус В.Ч.,
рег. № 210 на НК, А.К.е учредил в полза на Е. Г.Г. и съпругата му Т.Х.Б.
пожизнено, заедно и поотделно, вещно право на ползване върху следния свой
собствен недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. София, район Средец, на
ул. „******, с площ от 107.34 кв. м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и
сервизни помещения, заедно с избено помещение с непосочен номер в документа за
собственост, с площ от 13 кв.м., при съседи: коридор, мазе, коридор и улица,
заедно с 2,85 % ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавна земя в местността Центъра, като съгласно т. 2 е продал така
обременения и описан недвижим имот на малолетната А.Е.Г., чрез нейните родители
и законни представители Е. Г.Г. и Т.Х.Б..
В
производството пред първата инстанция е изслушано и прието заключение на
съдебно-техническа експертиза, съгласно което стойността на поземлен имот с
идентификатор 68134.4339.336 с площ от 473 кв.м., ведно с построените в него
жилищна сграда - еднофамилна със ЗП от 69 кв. м., с идентификатор
68134.4339.336.1 и гараж с площ от 18 кв.м., с идентификатор 68134.4339.336.2,
към момента на откриване на наследството на Е. Г.Г. на 29.11.2012 г. възлиза на
176 689 лв., съответно към датата на оценката – 192 218 лв. Съобразно
заключението пазарната стойност на ид. част от недвижим имот с идентификатор
67800.501.143 /пл. № 143, УПИ V-143, кв.14, целият с площ 132 кв.м., заедно с
правото на строеж на северен близнак, описан в нот. акт № 149 от 08.08.2002 г.,
т. III, рег. № 3542, дело № 300/2002 г., към момента на откриване на
наследството на Е. Г.Г. на 29.11.2012 г. възлиза на 14 821 лв., съответно
стойността на жилището, находящо се в гр.Созопол, ул. „ ******, с площ от 28.83
кв.м., възлиза на 31 480 лв. Съгласно експертизата, пазарната стойност на
апартамент, находящ се в гр.София, ул. „******, с площ от 107.34 кв.м., подробно
описан в нот. акт № 7, т. VII, рег. № 5763, дело № 1085/17.12.2003 г., към
29.11.2012 г. възлиза на 188 276 лв.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
По
отношение правилността на обжалваното решение според въведените доводи,
настоящият съдебен състав намира следното:
Решението
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК, настоящият въззивен състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Правото
на възстановяване на запазена част е имуществено право, представляващо призната
и гарантирана от закона възможност на наследника с право на запазена част (арг.
чл. 30, във вр. чл. 28 ЗН), да иска от съда да бъдат намалени завещателните и
дарствени разпореждания на наследодателя в полза на други лица до размер, с
който напълно се удовлетворява неговата запазена част.
Съобразно
релевираните фактически твърдения в исковата молба възникването на спорното
право се обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти): 1) наследодателят да е починал; 2) ищците да
са наследници по закон на починалия наследодател по смисъла на чл. 29 ЗН и 3)
предписаната в чл. 29 ЗН запазена част на наследниците да е била накърнена с
дарствено разпореждане от техния общ наследодател.
Няма
спор по делото, че наследодателят Е. Г.Г. е починал на 29.11.2012г. и е оставил
за свои наследници по закон съпругата си Н.Г.Г. и дъщерите си Л.Е.Г. и А.Е.Г. –
последните две страни в първоинстанционното производство.
Следователно
в случая искът е предявен от наследник със запазена част по чл. 28, ал. 1 ЗН -
низходящ на дарителя и е насочен спрямо лице, което е наследник по закон. В
тази връзка съдът намира, че правилно е прието от първоинстанционният съд, че
не е необходимо ищецът да установява, че е приел наследството на наследодателя
си по опис (арг. от чл. 30, ал. 2 ЗН). В случаите, в които се твърди, че
запазената част е накърнена чрез извършване на завет или дарение, както е в
настоящия случай, за да се определи размерът на запазената и разполагаема част
е необходимо да се образува по начина, регламентиран в чл. 31, ал. 1 ЗН.
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗН, за да се определи разполагаемата част, както
и размерът на запазената част на наследника се образува една маса от всички
имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се
извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2. След това
се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното
положение по време на подаряването и според стойността им по време на
откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за
движимите. Намаляването се извършва в размер, необходим за допълване на
запазената част на наследника със запазена част ( чл. 30, ал. 1 ЗН). Във всички
случаи, когато безвъзмездното разпореждане е извършено чрез договор за дарение
и с него не се изчерпва цялото имущество на наследодателя, преценката накърнена
ли е запазената част се извършва, след като се образува и остойности
наследствена маса по правилата на чл. 31 ЗН, а самото възстановяване - чрез
намаляване на дарението с паричната сума, необходима за допълване на запазената
част на наследника със запазена част, предявил иска или възражението, а не чрез
обикновената дроб, посочена като размер на запазената част в чл. 28 и чл. 29 ЗН.
Настоящият
съдебен състав намира, че при преценката относно това - кои наследствени имоти
на наследодателя следва да бъдат включени в наследствената маса,
първоинстанционният съд е формирал правилни изводи.
Съгласно
чл. 29, ал. 3 от ЗН, запазените части на всеки от низходящите и преживелият
съпруг са равни. В тези случаи разпологаемата част при две деца е равна на 1/4.
Следователно, запазената част е 3/4. Тъй като частта на съпруга е равна на
частта на всяко дете, запазените части на всеки от наследниците на Е. Г.Г. са
както следва: Н.Г.Г. /съпруга/ – 1/4 от наследството, Л.Е.Г. /дъщеря/ – 1/4 от
наследството и А.Е.Г. /дъщеря/ – 1/4 от наследството. Следователно, доколкото ищцата
А.Г. желае намаляване на завещателното разпореждане, то, същото следва да бъде
намалено до размера на запазената част й част от наследството, която величина е
равна на 1/4 от него. В тази връзка, правилно СРС е приел, че в наследствената
маса следва да се включат следните имоти, притежавани от наследодателя към
момента на откриване на наследството: 1/4 ид. част от недвижим имот с
идентификатор 67800.501.143 /пл. № 143, УПИ V-143, кв.14, целият с площ 132
кв.м., заедно с правото на строеж на северен близнак, на стойност 7410.50 лв. /съобразно
квотата на наследодателя след прекратяване на СИО/, жилище, находящо се в гр.
Созопол, ул. „*****с площ от 28.83 кв.м., на стойност 31 480 лв., като поради
липсата на представени доказателства от ответната страна за наличието на други
имоти в наследствената маса към датата на откриване на наследството е прието,
че имотите, принадлежащи на наследодателя към момента на откриване на
наследството са на стойност 38 890.50 лв.
На
следващо място, настоящият състав намира, че при
определяне стойността на имотите и на делбената маса, съдът правилно се е
съобразил със заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. В тази
връзка, съдът намира, че експертното
заключение на техническата експертиза е обективно и компетентно изготвено, като
вещото лице е дал подробни отговори на поставените му задачи, като за
определяне на стойността на посочените имоти са съобразени всички параметри, които имат
отношение към оценката. Поради изложеното, въззивният съд приема за
неоснователни доводите на жалбоподателя във въззивната жалба, че заключението
на вещото лице от техническата експертиза е изготвено без задълбочено
изследване на всички параметри, имащи пряко отношение към приетата оценка.
Следва да бъде взето предвид и обстоятелството, че съдебно-техническата експертиза, досежно определената стойност на имотите е приета без да бъде
оспорена от страните по делото, поради което съдът намира, че при преценка на
заключението й по реда на чл. 202 ГПК, същото правилно и законосъобразно е било
кредитирано от първоинстанционния съд.
Настоящият въззивен
състав споделя напълно изводите на първоинстанционния съд, че към
наследствената маса не следва да се прибавя стойността на извършено дарение от Е.
Г.в полза на ищцата А.Г. с парични средства, послужили за закупуване на недвижим имот –
представляващ апартамент, находящ се в гр. София, ул. „******, с площ от 107.34
кв.м., съгласно нотариален акт за учредяване на вещно право на ползване и
продажба на недвижим имот № 7, том VII, peг. № 5763, дело №1085/2003 г. на
нотариус В.Ч.. Това е така, тъй като пред първоинстанционното производство не
са представени никакви доказателства от ответната страна, чиято е
доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че от страна на
общия им наследодател е било извършено дарение в полза на ищцата. Поради
изложеното съдът намира за неоснователни направените от жалбоподателя доводи,
че на 17.12.2003 г. с посочения нотариален акт нейният баща и съпругата му по
това време – Т.Х.Б. - лично и като законен представител на ищцата А.Е.Г. са
закупили недвижим имот - апартамент за
общата сума от 72 683 лева, поради което същата претендира 1/2 от платената обща цена, поради прякото и
лично участие на баща й при заплащане на посочената сума.
Съдът намира за правилни
и законосъобразни и направените изчисленията на съда относно разполагаемата и
запазената част от наследството на общия наследодател Е. Г.Г.. В тази връзка, към стойността на наследствената маса е прибавена стойността на дарението,
извършено в полза на ответницата, според положението към момента на
подаряването и по стойността към датата на откриване на наследството /чл. 31,
изр. 2 ЗН/, която възлиза на 176 689 лв. според заключението на експертизата,
предвид което е прието, че общо наследствената маса по чл. 31 ЗН възлиза на
стойност от 215 579.50 лв. Във връзка с изложеното и при съобразяване на
разпоредбата на чл. 29 ЗН, цитирана по-горе относно определянето на запазената
част от имуществото, съгласно която когато наследодателят е оставил низходящи и
съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете,
като в тези, случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две
деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството се
налага извод, че в случая запазената част на всички наследници на Е. Г.е общо
3/4, от която всеки от наследниците има запазена по 1/4 ид. част и съответно
напълно законосъобразно е прието, че запазената част на ищцата, определена по
правилото на чл. 29, ал. 3, изр. 3, пр. 2 ЗН, възлиза в размер на 1/4 или на
сумата от 53 894.88 лв.
Настоящият съдебен
състав намира, че не следва да се произнася по предявената с настоящата
въззивна жалба претенция на жалбоподателката срещу останалите сънаследници в
размер на 30 000
лева на основание неоснователно обогатяване от тяхна страна от патримониума на
нейния баща – наследодател, както и по наведеното във въззивната жалба
твърдение, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 168, том I, рег. №
1127, нот. дело № 152/2003 г. на нотариус Й.Л., рег. № 263, нейният баща е
продал недвижим имот – апартамент за цена от 36 000 щатски долара на трето
лице. Това е
така, тъй като съобразно
приетото в т. 4 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВКС - възраженията
на ответника срещу предявения иск се преклудират с изтичане на срока за отговор
на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят
за първи път пред въззивния съд, с изключение на случаите, когато страната
поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на
правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви
пред първата инстанция, какъвто обаче не е настоящия случай. В тази връзка
следва да се посочи от настоящия състав също така, че пред въззивната инстанция не могат да се
предявяват нови искове или да се изменя предявеният иск по страни, основание
или петитум, поради което съдът не дължи произнасяне по така заявената
претенция във въззивната жалба.
Съдът намира за
неоснователно и направеното възражение на жалбоподателя, че неправилно е прието от СРС, че необсъдените
доказателства са ирелевантни за решаването на повдигнатия правен спор. В тази
връзка, настоящият състав приема, че всички релевантни за спора доказателства са
били обсъдени от първоинстанционния съд, като по делото не са приложени други
относими доказателства, които да обосновават различни изводи от направените от
СРС.
Във връзка с изложеното,
съдът намира, че решението на СРС, в обжалваната му част не страда от
посочените във въззивната жалба пороци.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
съдът намира, че решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а подадената срещу него въззивна жалба следва да се остави без
уважение като неоснователна.
По разноските по производството:
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответната
страна по жалбата следва да се присъдят направените по делото разноски. Предвид
обстоятелството, че ответникът по жалбата не е депозирал в срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, както и не е представляван в
проведеното открито съдебно заседание в настоящото производство, следва да се
приеме, че въпреки заявеното в молба с вх. № 283821/05.11.2020 г. искане за
присъждане на разноски, както и с оглед на това, че доказателства за реално
направени разноски по делото не са представени, то такива не следва да се
присъждат.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 82644 от
02.04.2019 г., постановено по гр. дело № 7684/2017 г. по описа на СРС, ІII ГО, 138 състав в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.