Р Е Ш Е Н И Е
№ 2134
гр.Пловдив, 10.12.2018г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на петнадесети октомври, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 4697/2018г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № НЯСС - 245 от 07.06.2018г., издадено от
К. М. В.,
на длъжност *** Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на Община Раковски ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Раковски,
пл.„България“ № 1,
1.на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000лв. /хиляда
лева/, за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите;
1.на основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 000лв. /хиляда
лева/, за нарушение на чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите;
В жалбата се поддържа, че наказателното е неправилно и незаконосъобразно,
като изцяло се оспорва изложената в АУАН и наказателното постановление
фактическа обстановка, както и се оспорва материалната компетентност на
актосъставителя и административнонаказващия орган. Поддържа, че от обстоятелствената
част на АУАН и наказателното постановление не става ясно кога, как и въз основа
на какви доказателства са установени твърдените административни нарушения,
както и че служителите на ГД „НЯСС“ при ДАМТН следва да пристъпят към съставяне
на АУАН едва след констатиране неизпълнение на дадените предписания, а такива
не са налице за язовирната стена на язовир „Генерал Николаево“ 5. Също твърди,
че при издаване на АУАН не е изтекъл срока, който е даден на Община Раковски за
изпълнение на предписания съгласно КП № 07-01-766/07.12.2017г.. На следващо
място твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и по същество,
като посочва, че съгласно техническото и експлоатационното състояние, приет на
ЕТС на Община Раковски, състоянието на язовира се определя като изправно, а що
се отнася до нарушението по чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите посочва, че
съгласно нормите издадени въз основа чл.201, ал.1 от ЗТСУ и във връзка чл.4,
ал.7 от Постановление на Министерския съвет № 7 от 22 март 1984г. за усъвършенстване
управленските структури на отрасловите министерства, язовир „Генерал Николаево“
5 се определя като клас IV категория,
съгласно чл.125 за стени от IV клас се
предвиждат само периодични визуални наблюдения (огледи). Алтернативно се сочи
маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. Процесуалния представител на жалбоподателя –
адвокат Л. поддържа жалбата на изложените основания, сочи че от разпитаните
пред съда свидетели не се установява, че цялата язовирна стена е страдала от
ерозия, както и че за този вид язовири не е необходимо наличието на всички
изброени части от контролно-измервателна апаратура, като също предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – на Държавна агенция за метрологичен и технически
надзор, в писмено становище посочва, че нарушенията са установени – налице е
силна ерозия по язовирната стена и същата не е оборудвана със задължително
необходимите елементи на контролно измервателна система, АУАН и наказателното
постановление отговарят на императивните изисквания на чл.42, чл.57 и чл.5 от ЗАНН издадени са от компетентни органи, както и че не са налице основанията
случая да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 26.06.2018г.,видно от приложеното
към наказателното известие за доставяне, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ДАМТН на 03.07.2018г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.12.2017г. свидетелят О.Б.Г., в качеството си на *** в ДАМТН,
заедно с колегите си – Й. К. и П. Ц., извършили проверка на обект – язовир
„Генерал Николаево“ 5, находящ се в поземлен имот № 62075.700.349, землището на
гр.Раковски, собственост на Община Раковски, актуван с Акт за публична общинска
собственост № 23/09.04.1998г..
При същата проверка свидетелят Г. установил, че по водния откос се
наблюдавала силна ерозия и свличания на земна маса по цялата дължина на язовирната
стената, поради което стената не се поддържала в техническа изправност.
Свидетелят Г. още установил, че язовирната стена и съоръженията към нея
не били оборудвани със задължително необходимите налични елементи на контролно
измервателната система, съгласно чл.174, ал.4 от Наредбата за условията и реда
за осъществяване на техническа и безопасна експлоатация на язовирни стени и
съоръженията към тях, както и на контрол
за техническото им състояние, поради което и не се извършвали измервания и не
можело да се следи покачването на водното ниво и деформациите по същата.
На място свидетелят О.Г., Й. К. и П. Ц. съставили Констативен протокол №
07-01-766/07.12.2017г. в който отразили същите констатации.
С оглед на горното, свидетелят О.Г. съставил АУАН с бланков № 07-056/26.02.2018г.
срещу Община Раковски, за нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите,
както и на чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите. Последния АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от С. И. Ф. – упълномощено от кмет на Община Раковски
лице, съгласно приложено по делото пълномощно. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел О.Б.Г.. Последният помни случая и е категоричен, че
се е наблюдавала силна ерозия и нови свличания по цялата дължина на стената,
както и че същата язовирна стена и съоръженията към нея не били оборудвани със
задължително необходимите налични елементи на контролно измервателната система.
Съдът намира показанията на свидетеля Г. за последователни, логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и намира
последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетеля
С. И. Ф., който също сочи, че язовирът няма контролно измервателни съоръжения,
както и имало свличания на земна маса по водния откос на стената, което напълно
кореспондира с изнесеното от свидетеля О.Б.Г.. В случая, единственото
противоречие между двамата свидетели се изразява в посоченото от Ф., че макар
да има свличания на земна маса, те били „локални“ и не били „някакъв проблем“,
язовирът е технически изправен, дори в момента е празен и предстоят ремонтни
дейности по него. Тук съдът намери, че следва да бъде дадена вяра на изнесеното
от свидетеля Г.. Следва да се посочи, че свидетелят Ф. е служител на
жалбоподателя, което би могло да го мотивира да дава оценки за факти в полза на
същия жалбоподател. В този смисъл трябва да се отбележи, че становището на Ф.,
че свличанията не оказват влияние на язовира, той е изправен и т.н. съставляват
една изцяло субективна преценка и то на лице, за което няма данни притежава
професионални и специализирани данни в областта. Още повече неясно остава защо
след като язовира е изправен му предстоят ремонтни дейност.
Що се отнася до свидетелят А. Б. В., показанията на същия са отново в
смисъл, че по язовирната стена има ерозия но няма филтрация, дава становище,
видният откос е изправен, че язовирът не е опасен, изразява становище относно
типа на язовира и изискванията към същия. Съдът не кредитира показанията на
свидетеля В. относно това, че видният откос бил изправен и намира същите за
противоречиви, доколкото последният свидетел същевременно заявява, че към
момента тече процес на възстановяване на язовира, причината за която дейност е
неясна, ако действително се даде вяра на изнесеното от В. за състоянието му към
момента на нарушението. Що се отнася до изложеното за типа на язовира и
изискванията към него, извод за последното следва да бъде направен при
съобразяване нормативната база, а не въз основа оценка на свидетел, който в
случая няма качество на вещо лице.
Съдът съобрази и приложените по
делото писмени доказателства – Констативен протокол № 07-01-766/07.12.2017г. –
от който се установява факта и датата на извършване на проверката, пълномощно
Изх.№ 14 от 22.02.2018г. от което се установява представителната власт на С. И.
Ф., Акт
за публична общинска собственост № 23/09.04.1998г. и скица – от които се
установява, че язовир „Генерал Николаево“ 5 е собственост на Община Раковски.
Съдът намери за неотносими като писмени доказателства технически доклад
на „Сроп файър“ ООД от 15.09.2017г. и анализ на техническото състояние на язовир
„Генерал Николаево“ 5, доколкото същите предхождат дата на установяване на
нарушението – 07.12.2017г, съответно – не внасят данни за състоянието на
язовира към същия момент. Също неотносими като писмени доказателства са и
констативен протокол № 07-01-79/22.08.2018г. и експертно становище от 04.09.2018г.,
доколкото последните отразяват състоянието на язовира повече от половин година
след установяване на нарушението.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, доколкото компетентността ха
административнонаказващия орган следва от представената Заповед № А-5 от
02.01.2018г. на председателя на ДАМТН, а тази на актосъставителя – от Заповед №
92 от 05.02.2018г. на председателя на ДАМТН. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила,
които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство
по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване
на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да
ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта
да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по
чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са
и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват
достатъчно данни за извършено деяние, с което Община Раковски ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление – гр.Раковски, пл.„България“ № 1е нарушила разпоредбата
на:
1. чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите – за това, че на 07.12.2017г., като
собственик на обект – язовир „Генерал Николаево“ 5, находящ се в поземлен имот
№ 62075.700.349, не е осигурила поддръжката му в техническа изправност –
допуснала е наличие на силна ерозия и свличания на земна маса по цялата дължина
на язовирната стената
2. чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите – за това, че на 07.12.2017г.,
като собственик на обект – язовир „Генерал Николаево“ 5, находящ се в поземлен
имот № 62075.700.349, не е осигурила използването на измервателна и контролна
апаратура за мониторинг на неговото състояние, отговаряща на изискванията на
чл.174, ал.4 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и
безопасна експлоатация на язовирни стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им
състояние.
По делото е установено, съгласно вече
коментираната доказателсвена съвкупност, че Община Раковски е собственик на
обект – язовир „Генерал Николаево“ 5, находящ се в поземлен имот №
62075.700.349, че е установено наличие на силна ерозия и свличания на земна
маса по цялата дължина на язовирната стената, както и че че язовирната стена и
съоръженията към нея не били оборудвани със задължително необходимите налични
елементи на контролно измервателната система, съгласно чл.174, ал.4 от
Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническа и безопасна
експлоатация на язовирни стени и съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им
състояние, в който смисъл вече бе изложено становище при коментиране на
доказателствената съвкупност.
Съдът намери за неоснователно
възражението, че от обстоятелствената част на АУАН и наказателното постановление не става
ясно кога, как и въз основа на какви доказателства са установени твърдените
административни нарушения, доколкото в последните два ясно са описани както
датата на проверката, така и констатациите при извършването на същата.
На следващо място съдът намери за неоснователни както възраженията, че служителите
на ГД „НЯСС“ при ДАМТН следва да пристъпят към съставяне на АУАН едва след
констатиране неизпълнение на дадените предписания, а такива не са налице за
язовирната стена на язовир „Генерал Николаево“ 5, както и тези, че при издаване на АУАН не е изтекъл срока,
който е даден на Община Раковски за изпълнение на предписания съгласно КП №
07-01-766/07.12.2017г.. Следва да се посочи, че разпоредбите на Закона за
водите, както и тези на ЗАНН, не въвеждат задължение за компетентния да състави
АУАН орган, след като констатира извършено от определен субект нарушение, то
първо да издаде предписание и едва ако същото не бъде спазено – да пристъпи към
съставяне на АУАН.
Също не може да бъде споделено и становището, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и по същество, че съгласно техническото и
експлоатационното състояние, приет на ЕТС на Община Раковски, състоянието на
язовира се определя като изправно, доколкото вече бе посочено, че от обективна
страна е установена силна ерозия и свличания на земна маса по цялата дължина на
язовирната стената, представените технически становища не кореспондират времево
с момента на установяване нарушението.
Съдът намери за неоснователно и становището относно нарушението по
чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите в смисъл, че съгласно нормите издадени
въз основа чл.201, ал.1 от ЗТСУ и във връзка чл.4, ал.7 от Постановление на
Министерския съвет № 7 от 22 март 1984г. за усъвършенстване управленските
структури на отрасловите министерства, язовир „Генерал Николаево“ 5 се определя
като клас IV категория, съгласно чл.125 за стени от IV клас се предвиждат само
периодични визуални наблюдения (огледи). Следва да се посочи, че разпоредбата
на чл.141,
ал.1, т.2 от Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от
28.01.2000 г.), както и тази на чл.174, ал.4 от Наредба за условията и реда за
осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и
на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние (приета
с ПМС № 262 от 07.10.2016 г.) не предвиждат никакви изключения от задължително
необходими, като налични, елементи на КИС, изброени в от т.1 до т.4 на
последната разпоредбата, включително и предвид вида и предназначението на
язовира и неговата стена. Ето защо и не може да бъде споделена тезата за на
жалбоподателя в този смисъл, основана на посочване нормативна база от преди
десетилетия, по никакъв начин не намерила рецепция в действащата такава към
момента на разглежданото нарушение.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушения,
както и обстоятелствата по същите разкрива една степен на обществена опасност
на деянията, типична за общия случай на нарушение разпоредбите на чл.141, ал.1,
т.1 от Закона за водите, както и на чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите отчетена
от законодателя при въздигане на деянията в нарушение. Процесните нарушения са
такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност
на подобни деяния, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се
установява във всеки отделен случай. Следва също да се отбележи, че за
реализиране от обективна страна на горните деяние не е необходимо да е
възникнала непосредствена опасност за живота, здравето и имуществото на трети
лица.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението съдът констатира, че съгласно разпоредбата на чл.200,
ал.1, т.38 от Закона за водите и за двете разглеждани нарушения законодателя е
предвидил за юридически лица административно наказание – имуществена санкция в
размер от 1 000 лева до 10 000 лева. В случая и за двете нарушения е
определено наказание в минимален размер, а именно – 1 000 лева, като няма данни
и не се твърди деянията да са поредни, нито други отегчаващи отговорността
обстоятелства, поради което следва извода, че наказанията отговарят на тежестта
на установените нарушения.
Ето защо се налага заключение, че наказателното постановление следва да
бъде потвърдено.
Водим
от горното и
на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ НЯСС - 245 от 07.06.2018г., издадено от К. М. В., на длъжност *** Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на Община Раковски
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление – гр.Раковски, пл.„България“
№ 1,
1.на
основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 000лв. /хиляда лева/, за
нарушение на чл.141, ал.1, т.1 от Закона за водите;
1.на
основание чл.200, ал.1, т.38 от Закона за водите е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1 000лв. /хиляда лева/, за
нарушение на чл.141, ал.1, т.2 от Закона за водите;
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на
основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.