Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ, 18.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ГАЛИНА АВРАМОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 485 по описа за
2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е с правно основание чл.240 ЗЗД.
Съдът
е сезиран с искова молба с вх.№
7176/19.10.2018 година, подадена от Х. М*****в В., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***, адвокат В.А., срещу Н.Д.К.,ЕГН
**********,*** и Д.Н.К., ЕГН **********
*** № 16, с посочено правно основание: чл. 240 и чл.86 ЗЗД и цена на исковете,
съответно: 55 000.00 лева и *****лева.
Ищецът излага, че ответниците са наследници на Д.Н.К.,
с когото са поддържали приятелски отношения и който е починал на 28.02.2017 г.
Твърди, че на 13.02.2017 г. е предал на Д. К. в заем сумата *****лева, като
крайният срок за връщане на парите е 13.02.2018 г. Оформили и разписка,
подписана от тях и от свидетел. При даване на заема не е уговорена лихва, но
според ищеца след датата на падежа
ответниците му дължат законна лихва за забавеното плащане на заетата
сума, която за периода от 14.02.2018 г. до завеждане на исковата молба
(22.10.2018 г.) е в размер на *****лева.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят сумата *****лева,
произхождаща от предоставен заем на техния наследодател Д.Н.К.,***, починал на
27.02.2017 г. и обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
14.02.2018 г. до 22.10.2018 г. в размер на *****лева, както и разноските по
делото. Прилага писмени доказателства и прави доказателствени искания.
В
срока по чл.131 ГПК всеки от ответниците са подали отговор на исковата молба, в който излагат доводи за недопустимост
на предявения иск и за неговата неоснователност.
Оспорват
допустимостта на исковата претенция поради липса на правен интерес. Твърдят, че
ищецът Х. М*****в В. няма качеството на кредитор.
Ответниците
излагат и становище, че предявените искове са неоснователни.
Оспорват
представената по делото разписка и произтичащото от нея задължение за връщане
на предоставения заем на лицето Д.Н.К.. Поискали
са, на основание чл.193 ГПК, да се
открие производство по оспорване на разписката.
Като
неоснователен ответниците определят и иска по чл.86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забавеното плащане на главницата.
Не
на последно място твърдят, че дори да се докаже, че процесната разписка е
подписана от техния наследодател, то към посочената в разписката дата, той е
бил в изключително тежко здравословно състояние, с диагноза рак, на тежки обезболяващи лекарства и неадекватен
на моменти.
Също
са представени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.
С
Определение № 750 от 19.10.2018 г. съдът е указал на ответниците, че могат, на
основание чл.51 Закона за наследството, да заявят в едномесечен срок дали
приемат наследството на Д.Н.К. или се отказват от него.
В
съдебното заседание ищецът се
представлява от адвокат В.А. ***, която поддържа иска и моли да бъде
уважен.Представя подробна писмена защита.Ответниците се представляван от
адвокат В.К. ***, която моли да бъде отхвърлен иска.
От събраните по делото писмени
доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по
чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Ответниците
Н.Д.К. и Д. Д.ова К. са наследници – деца на Д.Н.К., починал на ***** г. в с.Ч.,
област Ловеч, видно от удостоверение за наследници, издадено на 13.07.2017 г.,
въз основа на Акт за смърт № **** г. на с.Ч., Община Троян, Област Ловеч.
От приложената по делото разписка
се установява, че на 13.02.2017 г. в
гр.Троян, в офиса на фирма „ВЕКО” е сключен договор за заем, по силата на който
Х. М*****в В. е предал на Д. К. сумата от *****лева, които заемателят се
задължил да върне при поискване, в срок не по-дълъг от 1 (една) година.
Разписката е подписана от двамата, както и от свидетеля А.М. Т..
На
22.05.2017 година между Х. М*****в В. и К.Д.И. ***, е подписан договор за
продажба на вземане, предмет на който е „паричното вземане в размер на *****лева,
което прехвърлителят в качеството си на кредитор има да взема от Д.Н.К.,
съгласно разписка от 13.02.2017 година”.
Ответниците
са представили заявление от Х. М*****в В. от 22.05.2017 г. по чл.99, ал.3 ЗЗД,
адрес***** до Н.Д.К., с което го уведомява за извършената цесия.Същото е
изпратено и до ответницата Д. Д.ова К.. С нотариална покана (Акт № 158, том
ІІІ,, рег.№ 3418/25.09.2017 г.) на нотариус Маргарита Гладкова- рег.№ 477 на
НК, с район на действие РС- Троян, адвокат В.К. е върнала на Х. М*****в В. два
броя писма с посочени номера, ведно с намиращите се в тях заявления относно
съобщение за прехвърляне на вземане, като го уведомява, че погрешна адресира до
нея посочените две писма и че тя не е упълномощена да представлява двамата
извън гр.дело № 789/2017 г. по описа на РС Троян и моли заявленията да бъдат
отправени лично към двамата.
На
15.10.2018 година между Х.М.В. и К.Д.И. е подписан Анекс към Договор за
продажба на вземане (цесия) от 22.05.2017 г., с който страните се споразумяват да прекратят
договора за цесия от 22.05.2017 г. и са декларирали, че всички отношения между
тях във връзка с договора са уредени.На 19.10.2018 година нотариусът в район РС
Троян, с рег.№ 337 на Нотариалната камара Борис Кожухаров е удостоверил верността на преписа, снет от
оригинал на представения документ.
От
удостоверение за регистрация на жител на Европейския съюз , издадено та
24.04.2008 г. от управителя на Централен регистър на чужденците към
Регионалното полицейско управление на Палма де Майорка е видно, че Н.К. е
вписан в регистъра като постоянно
пребиваващ жител на общността в Испания от 17.04.1999 година.
Във
връзка с оспорването от страна на ответниците на разписката от 13.02.2017 г. , подписана
между техния наследодател и ищеца, съдът е допуснал и приел съдебно-графическа
експертиза. Експертът е формирал
категоричен извод, че подписът в позиция „Получил” над ръкописно изписаните
имена „Д.Н.К.” върху разписката, е положен от Д.Н.К..Той е изписал ръкописно и
трите си имена.
По делото са събрани и гласни
доказателства, относимостта на които съдът съобразява с оглед и на останалите,
събрани в хода на делото, доказателства.
При
така изложените факти съдът приема, че е
сезиран със субективно и с обективно съединени осъдителни иска: съответно-
главни искове с правно основание чл.240 във вр. с чл.79 ал.1 и сл. от ЗЗД и
акцесорни- по чл.86 от ЗЗД.
По
искането за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения
иск, съдът се е произнесъл с определение № 4/3.01.2019 г. ,като го е оставил
без уважение.
Съгласно
чл.240, ал.1 ЗЗД С договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи,
а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество.
При
действието на чл.153 и чл.154 от ГПК всяка от страните следва да докаже
фактите, на които основава своите искания.
Ищецът-
заемодател следва да докаже, че е сключил валиден договор за заем с наследодателя
на ответниците- Д.Н.К., както и че е изправна страна по договора.
Предвид
направеното от ответниците своевременно оспорване истинността на приложената
разписка, съдът е открил производство по реда на чл.193, ал.3 ГПК, и указал на
ищеца, че тежестта на доказване пада върху него, тъй като се касае за частен
документ.
Ответниците
следва да докажат, че даденият заем е върнат от техния наследодател или от тях
или че са настъпили факти, които са довели до погасяване на задължението им към
ищеца, т.е. да направят правопогасяващи възражения.
Съдът
приема, че на 13.02.2017 г. в гр.Троян между ищецът Х. М*****в В. е предоставил
на наследодателя на ответниците- Д.Н.К. в заем сумата *****лева, която е
следвало да бъде възстановена от заемателя при поискване, но срокът не може да
е по-дълъг от една година. Договорът за
заем е реален и затова заемателят е удостоверил с подписа си, че е получил
сумата. Подписът под един документ удостоверява, че направеното волеизявление
принадлежи на лицето, което го е подписало.
Съдът
приема за неуспешно проведено оспорването по чл.193 ГПК от страна на
ответниците на подписа на заемателя, поради това, че допуснатата
съдебно-графическа експертиза, анализирайки положения подпис и изписаните три
имена от Д.Н.К. и представения многоброен сравнителен материал, е дала
категорично заключение, че подписът е негов. В потвърждение на този извод са и
показанията на св. А.
М. Т.а, която е изготвила писмения текст на процесната разписка и се е
подписала на нея като свидетел. По това време е била служител във фирмата на
ищеца „В.”.Лично е видяла броенето на парите, които заемодателят е предал на
заемателя и познава Д. К.. Това прави неоснователно твърдението на ответниците,
че липсата на индивидуализиращи данни за лицето, получило сумата, не означава,
че е идентично с техния наследодател.
Следва да се има предвид, с оглед
показанията на всички свидетели, че страните по заемното правоотношение са били
много близки приятели, имали са си доверие, а ищецът и друг път е давал в заем
парични средства на К. (когото наричат „М.”) и които последният е
възстановявал. В този смисъл са показанията на свидетеля Ф. К., който описва, че М. е вземал пари назаем от Х.В.
често и това е ставало особено през зимния период, когато заведението в с.Ч. не
е имало достатъчно приходи. Това се потвърждава и от св.К.И., с която К. е съжителствал от дълги
години и която декларира, че е знаела за процесния заем и допуска, че голямата
част от парите са послужили за погасяване на задължения от хазарт,
а само малка част от нея е използвана за зареждане на стока в заведението.
За
валидността на договора е необходимо страните да постигнат съгласие и такова е
налице. Не се подкрепя с доказателства твърдението на ответниците в отговора на
исковата молба, че техния наследодател е бил в „изключително тежко здравословно
състояние, с диагноза рак, на силни обезболяващи лекарства и неадекватен на
моменти”. Според
представената по делото Епикриза, изготвена от „Специализирана болница за
активно лечение на белодробни болести- Троян”ЕООД, Д.Н.К. е постъпил на
17.02.2017 г. и до 23.02.2017 г. е лекуван за проблеми с дихателната система,
поради усложнения, настъпили след простуда и усложнени поради хроничен
бронхит.През периода 09.05.2016 г.- 12.05.2016 г. е лекуван в Клиника по
урология към „Университетска специализирана болница за активно лечение по
онкология”ЕАД, гр.София, където е претърпял интервенция по повод туморно
образувание на пикочния мехур и е изписан в добро общо състояние, според
Епикриза ИЗ № 5201/2016 г.Вписаната окончателна диагноза е: С 67.8-СА ВЕЗИЦЕ
УРИНАРИЕ.
Тези
епикризи не подкрепят извода, че към момента на подписване на разписката здравословното
състояние на Д. К. е било такова, че да не му позволява да извършва правилни
оценки и да действа съзнателно и разумно. Смъртта му е настъпила в резултат на
пътен инцидент, станал докато е управлявал лекия си автомобил, т.е. той се е
считал достатъчно добре здравословно, за да шофира лично. Според свидетелите Г.
М. Г. и Т.Н. Д. наследодателят на ответниците е имал рак на пикочния мехур и е
бил болен и отчаян, но не сочат, че е неадекватен в поведението си и че не е
можел да се грижи за своите работи. Свидетелката К.Д.И. потвърждава, че М. два
пъти е претърпял операции в гр.София за премахване на полипи на пикочния мехур,
а в болницата в гр.Троян е бил приет поради проблеми с дишането и белите
дробове, защото е пушел много. Заявила е в с.з. :”В последните си дни М. беше с
ума си.Беше пристрастен към алкохола, но акълът му си беше на мястото”.
Ответниците, чрез адвокат В.К., са
оспорили качеството на кредитор на ищеца, поради това, че той е прехвърлил
вземането си с договор за продажба на
вземане (цесия) на К.Д. И.. Последната, разпитана в качеството на свидетел,
потвърждава сключването на този договор, но заявява, че е прекратен поради
причини, свързани с влошаване на отношенията и с ответниците, като наследници
на Д. К., в резултат на възникнали между тях имуществени спорове.
Още в отговора на исковата молба
адвокат К. е посочила, че уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД на цедента до нея,
като пълномощник на Н. и Д.К., е върнато с нотариална покана на подателя на
27.09.2017 г., поради това, че тя не е упълномощена за това конкретно действие,
т.е. уведомяването от стария кредитор на длъжниците, че следва да престират на
трето лице, не е достигнало до тях. Следва да се има предвид, с оглед събраните
гласни и писмени доказателства, че и двамата ответници живеят постоянно в
чужбина, което обосновава извода, че действително не са получили уведомлението
за извършената цесия. Независимо от това поддържат, че Х.В. не е кредитор на
вземането, предвид извършената цесия. Според представения Анекс от 15.10.2018
година към договора за цесия, страните са постигнали съгласие за неговото
прекратяване. Ответниците са оспорили достоверността на датата на този анекс,
като считат, че е съставен с оглед целите на настоящето производство. Не са
ангажирали доказателства във връзка с това оспорване, но съдът приема, че
най-късният момент, в който двете страни са подписали този анекс е 19.10.2018
година, когато препис от него е заверен от нотариус Борис Кожухаров, рег.№ 337
на Нот.камара. Към тази дата ответниците не са уведомени за настоящето дело
(исковата молба е постъпила в съда на 19.10.2018 г.), а според св.К.И. анексът
е подписан на посочената в него дата.
За определяне на надлежния
кредитор, на когото ответниците следва да изпълнят, са приложими и разпоредбите
на закона, уреждащи договора за цесия. Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Вземането преминава от предишния кредитор върху
новия кредитор и цедентът го загубва от момента на сключване на договора.
Прехвърлянето обаче има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор- чл.99, ал.4 ЗЗД.
Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него не съществува задължение да
престира на цесионера. Не може да се отрече правото на страните, сключили
договора за цесия да го развалят или да го прекратят по свое желание
–чл.20а,ал.2 ЗЗД. В този смисъл е становището на ВКС,изразено в мотивите на
Решение № 291 от 18.11.2014 г. по гр.д.№ 2193/2014 г., ІV г.о. В настоящия случай
страните по договора за цесия са го прекратили преди завеждане на делото, като
мотивите за това са без значение за длъжниците.
С оглед изложеното съдът приема, че
ответниците следва да изпълнят поетото от техния наследодател Д. К. задължение
да върне заетата сума на Х.В..
Като низходящи- деца на Д.Н.К., ответниците
наследяват починалия по равни части, съгласно чл.9 от Закона за наследството. В
чл.60, ал.1 ЗН е разпоредено, че наследниците, които са приели наследството, отговарят
за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават,
а в ал.2 е регламент*****, че наследникът, който е приел наследството по опис,
отговаря само до размера на полученото наследство.
По делото е представено копие от
заявление до Троянския районен съд на Н.Д.К., в което декларира, че приема
наследството, оставено от Д.Н.К.. Подписът на заявителя е нотариално заверен на
14.12.2018 г. от Димитър Кънчевски, нотариус в район РС Троян, рег.№ 525 на
Нот.камара.
Според удостоверение изх.№
2070/25.07.2017 г. на Троянския районен съд, Д. Д.ова К. е приела наследството,
останало от покойния и наследодател Д.Н.К.,***, починал на 28.02.2017 г., по опис. Приемането на наследството е вписано
по реда на чл.61, ал.1 във вр. с чл.49, ал.1 ЗН под № 47/24.07.2017 г. в
книгата за откази и приемане на наследство, въз основа на Определение №
411/24.07.2017 г. по ч.гр.дело № 703/2017 г. по описа на Троянския районен съд.
В удостоверението не е посочена стойността на приетото наследство, а след
служебно извършена справка съдът установи, че оценка на имуществото не е
извършена. В тази връзка съдът намира за основателно възражението на ищеца, че
отказът от наследство, който Д.К. е направила е вписан по реда чл.61,ал.1 във
вр. с чл.49, ал.1 ЗН, след изтичане на тримесечния срок, предвиден в закона.
Срокът е преклузивен и не са представени доказателства, че е бил продължен от
районния съдия, съгласно чл.61, изр.2 ЗН, а от показанията на св.К.И. и Ф. К.
се установява, че ответниците са били уведомени от свидетелката за неговата
смърт, но по различни причини, не са могли да присъстват на погребението му.
С
оглед изложеното, съдът приема, че предявеният главен иск е основателен и
доказан и следва да бъде уважен, като ответниците Н.Д.К. и Д.Н.К. бъдат осъдени
да заплатят на Х. М*****в В. общо сумата *****лева, в едно със законната лихва
върху нея, считано от предявяване на исковата молба- 19.10.2018 г. и до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е предявил и акцесорен иск по чл.86 за
заплащане на лихва за забавеното плащане на главницата в размер на *****лева за
периода от 14.02.2018 година и до 22.10.2018 година, който съдът намира за
неоснователен по следните съображения:
Съгласно
чл.86, изр.първо ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Според чл.84, ал.1 ЗЗД когато денят за изпълнението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите
наследници изпадат в забава след изтичането на 7 дни от поканата.
В
настоящия случай заемателят Д. К. се задължил да възстанови на заемодателя Х.В.
заемната сума в срок не по-дълъг от една година. Тъй като договорът е сключен
на 13.02.2017 г., едногодишният срок изтича на 13.02.2018 година. Но поради
това, че Д. К. е починал на 28.02.2017 година, т.е. падежът на задължението
настъпва след неговата смърт, то за да изпаднат в забава неговите наследници, е
следвало да бъдат поканени. По делото няма представени доказателства от ищеца,
че ответниците са поканени да изпълнят задължението на своя наследодател и че
7-дневният срок е изтекъл, поради което следва да се приеме, че не са изпаднали
в забава и дължат лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба, но не и за минало време. Искът за лихви за забава следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
При
този изход на процеса следва да бъдат определени и присъдени разноските по
делото.
В
съдебното производство направените от ищеца разноски са в размер на 5413.39
лева (ДТ 2353.39 лв., адв.възнаграждение 2660 лв. и депозит за вещо лице- 400
лв.) и съразмерно с уважената част от претенциите ответниците му дължат общо
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 5060.56 лева. Тъй като
ответникът Н.К. също е поискал присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска и те са 211.18 лева. Същата сума следва да бъде
осъден да заплати и на адвокат В.И.И. -К. ***, на основание чл.78, ал.3 и чл.
38, ал.2 от ЗА, за осъществено от нея процесуално представителство по делото на
Д.Н.К..
Воден
от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Н.Д.К., ЕГН **********,***
и Д.Н.К.,
ЕГН ********** с адрес: ***, на
основание чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.60 от ЗН, да заплатят на Х. М*****в В.,
ЕГН **********,***, общо сумата от *****(петдесет
и пет хиляди) лева, или всеки от тях
да заплати по 27 500 (двадесет и седем хиляди и петстотин) лева,
представляваща задължение по договор за заем от 13.02.2017 г. ,сключен между техния наследодател Д.Н.К.,***,
починал на 28.02.2017 г. и ищеца, в едно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-
19.10.2018 г. и до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. М*****в В., ЕГН **********,***,
срещу Н.Д.К.,ЕГН **********,***
и Д.Н.К.,
ЕГН ********** с адрес: *** , иск по
чл.86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на *****(три хиляди осемстотин тридесет и четири лева и 72 стот.) лева
за забавеното плащане на главницата за периода от 14.02.2018 година и до 22.10.2018 година, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Н.Д.К.,
ЕГН **********,*** и Д.Н.К., ЕГН ********** с адрес: ***, да заплатят на Х. М*****в В.,
ЕГН **********,***, разноски по делото общо в размер на 5060.56 (пет хиляди и шестдесет лева и 56
стот.) лева, или всеки от тях по 2530.28 (две хиляди петстотин и тридесет
лева и 28 стот.)лева, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Х. М*****в В., ЕГН **********,***
, да заплати на Н.Д.К.,ЕГН **********,*** , разноски по
делото в размер на 211.18 (двеста и
единадесет лева и 18 стот.) лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание
чл.78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.2 от ЗА, Х. М*****в В., ЕГН **********,***,
да заплати на адвокат В.И.И. -К. ***, полагащата и се част от адвокатския
хонорар съобразно уважената част на иска в размер на сумата 211.18 (двеста и единадесет лева и 18
стот.) лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: