Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 16.05.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 16840 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 28.06.2018
г. по гр.дело № 84082/2017 г., СРС, І ГО,
159 с-в е признал за установено по
исковете, предявени от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу С.К.Й., ЕГН **********, с
адрес: ***, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 149 ЗЕ, че С.К.Й. дължи на „Т.С." ЕАД сумата от 687,30 лева, представляваща
стойността на топлинни услуги за периода от м.05.2014 г.- м.04.2015 г., както и
топлинна енергия по изравнителна сметка за период 01.05.2013 г. - 30.04.2014
г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г. и сумата 11,25 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за имот, намиращ се в гр.София, ж.к. „*******,
аб.№ 197554, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на
заявлението - 12.06.2017 г., до окончателното й изплащане, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 18.06.2017 г. по ч.гр.д. №
38096/2017 г. по описа на СРС, 159 състав, като е отхвърлил исковете с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над
уважения размер от 687,30 лева, до пълния предявен размер
от 1 327,48 лв. и за периода 01.05.2013г. - 30.04.2014 г.,
като погасен по давност и за разликата над 11,25 лв. до
пълния предявен размер от 18,16 лв., за дялово разпределение
през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за
лихва в размер на 335,50 лв. за периода от 15.8.2014г.
до 31.5.2017 г. върху главницата за доставена топлинна енергия и за лихва в
размер на 4,68 лв. върху главницата за цена на услуга за дялово
разпределение, като неоснователни.
Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.К.Й., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 308,52 лв., представляваща
сторени разноски в производството пред първата инстанция и сумата 31,19
лв. сторени разноски в заповедното производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния представител
юрисконсулт М.К.в отхвърлителната част,
а именно в частта, в която е отхвърлен иска за главница за разликата над
уважения размер от 687,30 лева до пълния предявен размер
от 1 327,48 лв. и за периода 01.05.2013г. - 30.04.2014 г., както
и за изравнителната сметка, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014 г.
за отоплителен сезон 01.05.2013 г. до 30.04.2014 г., като погасен по давност, за
разликата над 11,25 лв. до пълния предявен размер от 18,16 лв., за
дялово разпределение през периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., за исковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за лихва в размер
на 335,50 лв. за периода от 15.8.2014г. до 31.5.2017 г.
върху главницата за доставена топлинна енергия и за лихва в размер на 4,68
лв. върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение,
както и в частта на присъдените разноски, с мотиви, изложени в жалбата. Сочи се, че съдът е
приел, че са погасени по давност всички дължими суми по фактури за период
м.05.2013 г.-м.04.2014 г. От данните по делото е видно, че става въпрос за
вземания за процесния период, обективирани в издадената фактура № **********/31.07.2014 г., издадена със срок за
плащане 15.09.2014 г., от който
момент според въззивника започва да тече давността. Заявлението за издаване на
ЗИ по чл.410 ГПК е подадено на 12.06.2017 г., а именно преди изтичане на
тригодишния давностния срок. Съгласно ОУ-чл.32, ал.1 от тях е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат
дължимите суми по издадените фактури за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението за
заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването.
Съдът не е съобразил обстоятелството, че сумите по фактура за м.07.2014 г.
стават изискуеми едва м.09.2014 г., поради което процесната сума по издадената
фактура не е погасена по давност. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваните части.
Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна С.К.Й., ЕГН **********, с адрес: *** не взема становище по въззивната жалба.
Третото лице помагач не взема становище по въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, във вр. с чл.149 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.”
ЕАД срещу С.К.Й., ЕГН **********
за следните суми: сума в
общ размер от 1685,82 лв., от които 1327,48 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.06.2014 г.-30.04.2015 г., като и
изравнителна сметка, отразена в обща фактура № **********/31.07.2014г. за
отоплителен сезон 01.05.2013 г.-30.04.2014 г. и 335,50 лв.-законна лихва за забава от
15.08.2014 г. до 31.05.2017 г., както и сума за дялово разпределение от 18,16
лв.
главница и 4,68 лв. лихва, ведно със законната лихва от 12.06.2017
г.-датата на депозиране на заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГП К до
окончателното изплащане на сумите. Настоящата инстанция констатира, че
издадената ЗИ по чл.410 ГПК от 18.06.2017 г. е за съвсем други суми, а именно
главница от 1 991,22 лв. за доставена ТЕ за периода от 01.06.2014 г.до
30.04.2015 г., както и топлинна енергия за изравнителна сметка за период
01.05.2013 г.-30.04.2014 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014
г., ведно със законната лихва за периода от 12.06.2017 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 503, 25 лв. за периода от 15.08.2014 г. до
31.05.2017 г., сумата от 27,24 лв. за дялово разпределение през периода от
01.06.2014 г. до 30.04.2015 г., както ТЕ по изравнителна сметка за период
01.05.2013 г.-30.04.2014 г., отразена в обща фактура № **********/31.07.2014
г., ведно със законната лихва за периода от 12.06.2017 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 7,02 лв. за периода от 15.08.2014 г. до 31.05.2017
г. и 100 лв. разноски по делото от които 50,57 лв. държавна такса и 50 лв.
възнаграждение за юрисконсулт. Тези суми са цитирани на първата страница на
исковата молба, а петитумът съдържа искане за различни суми, включително по ЗИ.
Налице е начална нередовност на исковата молба, поради което въззивната
инстанция и на основание чл.129, ал.4 ГПК е оставила същата без движение, като
е дала на ищеца /сега въззивник/ едноседмичен срок от съобщението с изрична
писмена молба с препис за останалите две страни да уточни кои размери претендира в настоящето
производство. Ищецът/въззивник е извършил уточнение с молба от 21.01.2019 г., като
е посочено, че претенцията е само срещу С.К.Й., като собственик на 4/6 ид.ч. от
процесния имот, като на практика се потвърждават сумите, като абсолютни числа, визирани
на страница пета от исковата молба.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответницата топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, като
не е заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че
ответницата е изпаднала в забава.
Ответницата С.К.Й. е оспорила предявените искове с
възражението за изтекла погасителна давност и за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца не взима
становище исковете.
Съдът приема за безспорно, че ответницата е потребител на топлинна енергия
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ в редакцията след изменението с ДВ, бр. 54 от
2012 г., приложима за процесния период 01.06.2014 г. - 30.04.2015 г. Претендира
се още ТЕ по изравнителна сметка за период 01.05.2013 г.-30.04.2014 г.,
отразена по обща фактура № **********/31.07.2014 г.
В обжалваното решение законосъобразно районният съд е приел, че вземанията
за топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - м.04.2014г., отразени по обща
фактура № **********/31.07.2014 г. са погасени с изтичането на тригодишна
погасителна давност. Това задължение не се дължи от датата на издаване на
общата фактура, а именно 31.07.2014 г., както неправилно сочи въззивникът.
Действащата през процесния период нормативна уредба - чл.155, ал.1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1. на 10
равни месечни вноски и две изравнителни вноски; 2. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3.
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в Наредба №16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на
чл.155, ал.1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния
резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер.
Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество
топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в
полза на топлопреносното предприятие. Новото “изравнително” вземане обаче
винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие
за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези
вноски със задна дата.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до приемането на
последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни
като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
настъпване на изискуемостта, т.е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен
в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г.
по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и цитираните
по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното дружество
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б.”в” ЗЗД. Следователно и вземанията на „Т.С.“ ЕАД към потребителите за заплащане на цената на
използваната за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен
срок. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно
вземане е станало изискуемо-чл.114, ал.1 ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни вноски за периода
01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. се явяват погасени по давност, доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ЕПК е подадено на 12.06.2017
г. и тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение всички вземания,
чиято изискуемост е настъпила преди тази
дата като това обстоятелство не може да
бъде променено от последващо издаване на нова обща фактура № **********/31.07.2014 г.
Издаването
на такава фактура не променя настъпването на изискуемостта по отношение на
месечните вноски. В тази връзка следва да бъде посочено, че по делото не е
доказано възникването на ново вземане след издаването на изравнителната сметка,
т.е. в резултат от изравняването да
е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би настъпила в по-късен
момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, приети през 2014 г., а именно
в 30-дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата
на дружеството. Ето защо законосъобразен се явява изводът на съда, че
сумата по общата фактура за периода м.05.2013 г.-30.04.2014 г. в размер на
960,26 лв. се явява погасен по давност. Вещото лице по СТЕ е дало като сума за
ТЕ за отопление и сума за ТЕ за топла вода общо 1991,26 лв. От тази сума
законосъобразно е извадена сумата от 960,26 лв., като погасена по давност, за
да се получи сумата от 1030,96 лв. От нея 4/6 ид.ч. от собствеността,
притежавани от ответницата, е сумата от 687,30 лв. главница, колкото
законосъобразно е била и уважена от районния съд.
Що се отнася до дължимите годишни такси, то същите са определи в размер на
11,25 лв. и отхвърлени до пълния предявен размер от 18,16 лв., тъй като и видно
от приетата ССЕ, това представлява такса за извършена услуга през предходния
отчетен период, който е погасен по давност.
Относно лихвата за забава за периода 01.05.2013 г. до 30.04.2014г., то след
като е налице погасяване на задължението за главница за този период по давност,
то не дължи и претендираната лихва за забава.
Относно лихвата за забава за периода от 15.08.2014 г. до 31.05.2017г., то
същата се явява недължима, но според възприетото от настоящата инстанция. Последната редакция
на ОУ за продажба на ТЕ от „Т.С. ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г.
на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г., чл.32 и чл.33 дават следната регламентация:
В чл.32, ал.2 от ОУ е посочено, че след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът
издава за отчетния период КИ на стойността на фактурите по ал.1 и фактура за
потребено количество ТЕ за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Според чл.33, ал.2 Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл.32, ал.2 за потребено количество ТЕ за отчетния период в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на Продавача. Според чл.33,
ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само за задълженията по чл.32, ал.2, ако не са заплатени в срока по ал.2. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
дружеството. Според посоченото, с публикуването клиентът се уведомява за
задължението и неговия размер и то има характер на покана. По делото обаче, липсват
данни за публикуването задълженията на ответникът/ответницата/ на интернет
страницата на топлофикационното дружеството, поради което и съгласно чл.84,
ал.2 ЗЗД, то следва да изпрати покана до длъжника. Безспорно е, че такава не е
била отправяна до него, поради което не се дължи лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД и за
периода от 15.08.2014 г. до 31.05.2017 г., както върху главницата за цена за услуга за дялово разпределение от 4,68 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.06.2018 г. по гр.дело № 84082/2017
г. на СРС, І ГО, 159 с-в в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.”
ЕАД-„Б. Б.“ ООД.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.