№ 1276
гр. В., 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 19 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20243110103480 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от ЗК „Л. И.“ АД с ЕИК
**** със седалище и адрес на управеление гр. С., бул.“С. Ш.“ № 67А срещу „А. П. И.“ гр.С.,
чрез Областно пътно управление – В., гр.В., ул. „Д. П.“ №3, с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от
1898,81лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
обичайните разноски за определянето му, по имуществена застраховка за вреди на л.а. „Ауди
СК 7“, с рег. № ****, във връзка с реализирано ПТП на 29.05.2021г. при движение по път
трети клас № 902 на км 10 между с.К. – с.К. и попадение в дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 06.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена
Заповед № 9275/28.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№ 6494/2023г. по описа на Районен съд - гр.С..
С определение № 4128/08.04.2024г. „Х.“ АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „Ц. О.“ № 6 е конституирано в качеството му на трето лице - помагач
на страната на ответника А. П. И.”, гр. С., на основание чл. 219, ал. 1 ГПК и е приет на
основание чл. 219, ал. 3 ГПК за съвместно разглеждане в рамките на настоящото
производство предявения от „А. П. И.“ гр.С., чрез Областно пътно управление – В., гр.В., ул.
„Д. П.“ №3 срещу „Х.“ АД, с ЕИК ***** и седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц.
О.“ № 6 в условията на евентуалност обратен иск с правно основание чл. 79, а.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца стойността на уважената ищцова претенция по
първоначалния иск, включваща сумата от 1898,81лева, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вреди на л.а „Ауди
СК 7“, с рег. № ****, във връзка с реализирано ПТП на 29.05.2021г. при движение по път
трети клас № 902 на км 10 между с.К. – с.К. и попадение в дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на обратния иск – 14.02.2024г.
до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е застраховател по имуществена
1
застраховка „Каско“ на л.а. „Ауди СК 7“, с рег. № **** по сключена полица № **** със срок
на валидност 03.08.2020г. – 02.08.2021г. На 29.05.2021г. около 20:30ч. при движение по път
трети клас № 902 на км 10 между с.К. – с.К., водачът Д. М. на л.а. „Ауди СК 7“, с рег. №
**** , собственост на „Лукс Авто 1“ ЕООД, попаднал в необезопасена и необозначена дупка
на пътното платно. В резултат на произшествието са увредени предна дясна гума Hankook
285/35R22, предна дясна джанта, задна дясна гума Hankook 285/35R22 и задна дясна джанта
предна дясна гума и джанта на автомобила. За настъпилото ПТП бил съставен протокол за
ПТП № 1786002/29.05.2021г. По молба на собственика на увредения автомобил е съставен
опис по щета № 5003-1261-21-450592. Изготвен е опис - заключение по претенцията, като са
описани уврежданията по автомобила. С оглед направените констатации е определено
застрахователно обезщетение в размер на 1898,81лева, изплатено на собственика с
преводно нареждане на 06.07.2021г. Сочи се, че със заплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования за заплатеното
обезщетение срещу А. П. И.“ гр.С., тъй като пътят, на който настъпило произшествието се
поддържа от ответника. Моли за уважаване на така предявения иск, ведно с присъждане не
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна е депозирала отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на претенцията. Оспорва валидността на
застрахователното правоотношение, доколкото в представената полица било посочено, че
застр. премия е платима на 4бр. равни вноски, като при липса на заплащането им полицата
се прекратявала, а не били ангажирани доказателства за тяхното изплащане. Липсвало
представено уведомление за настъпило застр. събитие. На следващо място сочи, че застр. не
е следвало да изплаща обезщетението, тъй като не били изпълнение ОУ по договора.
Твърди, че водачът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Оспорва се механизмът на ПТП, като се твърди, че претендираните щети не са настъпили в
резултат на процесния инцидент. Не се оспорва, че процесният участък е част от
републиканската пътна мрежа. Към 29.05.2021г. АПИ е имала сключен договор с ДЗЗД „ПП
В. 2018“ № РД -38-7/30.03.202г. с предмет - поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно възстановителни работи при аварийни ситуации) на 712,3км републикански
пътища, стопанисвани от АПИ. Договорът бил сключен с няколко дружества, вкл. и с „Х.“
АД, в качеството им на съдружници в ДЗЗД „ПП В. 2018“ - гражданско дружество,
изпълнител на строително ремонтни работи по път от републиканската пътна мрежа. В
процесния участък през м. април 2021г. било извършено студено изкърпване на пътни
настилки с битумна емулсия и фракция под налягане от 5+000 до км.16+000. С оглед на
изложеното се излага, че в участъка не е съществувала неравност на платното за движение.
В случай, че бъде установено че ПТП е възникнало поради наличие на несигнализирано
препятствие, моли, ответникът по обратния иск да бъде осъден да му заплати сумата от
1898,81лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на обратния иск до
окончателното и изплащане, ведно със сторените по делото разноски. Молбата е за
отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на исковата молба по
предявения обратен иск.
С допълнително писмено становище ответникът по предявения обратен иск
изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва изготвения протокол за ПТП, с
аргументи, че същият няма материална доказатлствена сила относно механизма за
настъпване на инцидента. Оспорва механизма на настъпилото ПТП. Твърди, че е предприел
всички необходими действия, в изпълнение на възложената му дейности по привеждане на
пътя в годен за експлоатация вид. Моли за отхвърляне на предявения обратен иск.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез проц. си представител поддържа
изложеното в отговора на исковата молба.
2
Ищецът и ответникът по обратния иск депозират писмени становища, като
доразвиват доводите си.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по
отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Предмет на исковата претенция е сума, представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му, по
имуществена застраховка за вреди на л.а. „Ауди СК 7“, с рег. № ****, във връзка с
реализирано ПТП на 29.05.2021г. при движение по път трети клас № 902 на км 10 между
с.К. – с.К. и попадение в дупка на пътното платно.
Правният интерес от търсената защита се извежда от развило се предхождащо го
заповедно производство по ч.гр.д.№ 6494/2023г. по описа на Районен съд - гр.С., по което е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410, ал.1 ГПК за процесното вземане, срещу
която длъжникът е възразил.
Така очертан, предметът на спора възлага в доказателствена тежест на ищцовото
дружество да установи пълно и главно, наличието на валидно облигационно
правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на
осъществения риск, със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие;
обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие, както и че
вследствие на събитието са претърпени твърдените имуществени вреди по вид и размер,
наличието на причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат, както и
че е изплатено обезщетение в претендирания размер. Ответната страна следва да докаже
своите правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ищеца
да получи спорното вземане и в частност съпричиняване на вредоносния резултат от водачът
на застрахования л.а.
Между страните е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че път III-
902 на км 10 в участъка между с.К. – с.К., е част от републиканската пътна мрежа.
Видно от представената по делото застрахователна полица № ****/03.08.2020г.
процесният л.а. „Ауди СК 7“, с рег. № ****, е бил застрахован по договор за застраховка
„Каско на МПС“ при ищцовото дружество, със срок на валидност на договора от 00.00часа
на 03.08.2020г. до 24.00часа на 02.08.2021г. /л.12 гръб/.
От представените 3 бр. опис – заключения по щета № 5003-1261-21-450592 от
31.05.2021г., 02.06.2021г. и 23.06.2021г., се установяват следните увреждания констатирани
поетапно по л.а.: пр.д.гума, пр.д.джанта, зад.д.джанта и зад.д.гума. След извършен доклад
по щетата и калкулация, на 06.07.2021г. в полза на застрахованото лице било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 1898,81лева /л.11-13/.
Ищцовото дружество изпратило на 10.09.2021г. регресна покана до ответника за
възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1898,81лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №5003-1261-21-450592.
Видно от представения отговор от ответника, същият е отказал изплащането на
обезщетението /л.7/.
За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена застраховка
срещу деликвента, е необходимо да са налице следните три групи юридически факти: от
една страна, възникнало право на увредения срещу причинителя на вредата на основание
непозволено увреждане, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено
застраховане с увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на
трето място - извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на
настъпилите вреди. В същото време, следва да бъдат установени елементите от фактическия
3
състав на деликта - възлагане на работа от страна на ответника, вреди, причинени при или
по повод изпълнението на тази работа, т.е. в причинна връзка с действието или
бездействието на лицата, на които е възложена работа.
На първо място ответникът е оспорил, наличието на валидно облигационно
правоотношение по сключен договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на
осъществения риск между ищцовото дружество и собственика на увредения л.а., с
възражението, че доколкото застр. премия е била платима на 4бр. равни вноски, то не били
ангажирани доказателства за тяхното изплащане.
За установяване на факта дали е била изцяло заплатена застр. премия по
застрахователна полица № ****/03.08.2020г., ищецът е ангажирал доказателства. От
заключението на допусната СЧЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и
неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства, се
установява, че по полица № **** са заплатени застр. премии в общ размер на 4368,26лева,
както следва: на 03.08.2020г. – 1109,36лв., 05.11.2020г. – 1086,30лева, 04.02.2021г.-1086,30лв.
и на 02.08.2021г.- 1086,30лв. С оглед на така приетото заключение, настоящият състав на
съда намира, възражението на ответника за неоснователно и че в разглеждания случай се
установява безспорно, че между дружеството ищец и собственика на увредения автомобил
към момента на настъпване на пътния инцидент е налице валидно сключен договор за
застраховка „Каско”. Същевременно съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства обусловя извода за наличието на реално причинени по
застрахования автомобил вреди.
Във връзка с оспорването досежно механизмът на ПТП, е допусната авто-
техническа експертиза. Вещото лице посочва, че механизмът на процесното ПТП е
следният: автомобилът при движение попада с предно дясно колело, а след това и със задно
дясно колело в нарушение на пътната настилка - дупка, намираща се на платното за
движение. При движението на колелата в дупката, автомобилните гуми и джанта предна
дясна и джанта задна дясна влизат в съприкосновение с препятствие, което би могло да бъде
ръба на дупката към пътното платно при изкачването на колелото при излизането от нея
обратно на пътната настилка. Според експертът констатираните увреждания по гума предна
дясна и гума задна дясна, джанта предна дясна и джанта задна дясна на автомобила са
вследствие на преминаване на колелата през препятствие, каквото би могло да бъде ръб на
дупка на пътното платно и изкачването на колелата при излизането от нея обратно на
пътната настилка. Според вещото лице категорично е налице причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и настъпилите вреди за лек автомобил „Ауди СК7“ с рег. №
СТ3993РН и е възможно същите да са причинени по степен и вид от настъпилото събитие.
Стойността за възстановяване на щетите по застрахования автомобил е в размер на
2414,36лева, а определената от застрахователя сума от 1898,81лева е с отчетена 65%
остатъчна стойност за гуми и джанти, като резервна част от алтернативен производител.
Тази сума съответства на нужните средства по пазарни цени за отстраняването на
причинените щети, съобразно действащата към момента на събитието методика за
определяне на обезщетения по застраховка „Каско“.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото.
Ответникът по обратния иск е оспорил представяния протокол за ПТП.
Възражението е неоснователно, тъй като посоченият протокол на ПТП представлява
официален свидетелстващ документ, като съставен от длъжностно лице в кръга на службата
му. Протоколът е съставен след настъпването на ПТП и сам по себе си той няма
доказателствена стойност относно вписания в него механизъм и увреждания на л.а. В случая
обаче от изготвената САТЕ се установяват механизмът и настъпилите увреждания. Така
материалната доказателствена стойност на протокола не е оборена и доказателствената му
4
стойност не може да бъде отречена, респ. следва да се приеме, че фактите са се осъществили
така, както е отразено в него. Обобщено, налага се извод, че уврежданията по МПС-то се
намират в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин твърдения в исковата
молба механизъм на настъпване на ПТП – на 29.05.2021г. застрахованият автомобил л.а.
„Ауди СК 7“, с рег. № ****, при движение по път трети клас № 902 на км 10 между с.К. –
с.К., е попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. В резултат на
произшествието са увредени предна дясна гума Hankook 285/35R22, предна дясна джанта,
задна дясна гума Hankook 285/35R22 и задна дясна джанта предна дясна гума и джанта на
автомобила. Доказването на посочения механизъм на настъпване на ПТП и мястото на
настъпване на същото се установиха от приетото по делото заключение на вещото лице по
допусната съдебно-автотехническа експертиза, както и от съставения протокол за ПТП.
По делото не е спорно, че задължението да поддържа изправността на процесния
пътен участък, е възложено по силата чл.30, ал.1 от Закона за пътищата на А. П. И.”,
включително упражняването на надзор върху служителите, отговарящи пряко за тази
дейност. На посочения пътен участък е имало препятствие - дупка, която е била
необезопасена и през която е преминал застрахования лек автомобил, вследствие на което са
настъпили и описаните от застрахователя щети. Вредите са причинени от бездействие на
работници или служители, на които ответникът е възложил поддържането на път от
републиканската пътна мрежа. Следователно ответникът не е изпълнил законово вменените
му задължения, не е упражнил и нужния контрол по изпълнение на възложената работа,
поради което поведението му е противоправно и ангажиращо отговорността му.
Недоказано остана и бланкетното възражение на ответника за наличие за
съпричиняване на щетите от страна на водача на увредения автомобил, като въпреки
разпределената тежест, доказателства в такава насока не бяха ангажирани. Следователно са
осъществени материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника. Ето защо са налице предпоставките за регресно обезщетяване на застрахователя,
поради което и предявеният иск се явява доказан до претендирания размер от 1898,81лева,
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски. Този размер следва да
бъде присъден, ведно със законната лихва върху сумата, считано датата на депозиране на
заявлението в съда – 06.02.2023г.
При уважаване на предявения иск, съдът следва да се произнесе и по предявения в
условията на евентуалност обратен иск.
За доказване на предявения обратен иск ищецът по същия следваше да докаже, че по
силата на сключен между страните договор е възложил на ответника поддържането на
участъка от магистралата където е настъпило процесното ПТП. Не спорно, че между
страните по обратния иск А. П. И.“ и „Х.“ АД, с ЕИК ***** е сключен договор за възлагане
на обществена поръчка за извършване на поддържане на процесния участък. Предмет на
договора е извършване на дейност по поддържане (превантивно, текущо, зимно и ремонтно-
възстановителни работи при аварийни ситуации) на републикански пътища, съгласно
приложение № 1.1. от договора, сред които и процесния - път трети клас № 902 на км 10
между с.К. – с.К.. За участъкът на настъпване на произшествието е било предвидено студено
изкърпване на пътни настилки с битумна емулсия и фракция под налягане от 5+000 до
км.16+000, респ. за изпълнителя е възникнало и задължението да обезопаси посочения
участък чрез поставяне на необходимата сигнализация. Отговорността на ответника по
насрещния иск е за неизпълнение на задължението му да обезопаси пътния участък по
начин, по който да сигнализира препятствието - дупка, като го обозначи, респ. да го
премахне от пътното платно, така че да не става причина за настъпване на ПТП.
По изложените съображения предявения обратен иск се явява основателен и следва
да бъде уважен изцяло.
5
Предвид изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Реализираните такива са в общ размер на 550лева – депозит
за вещи лица и 38лева – платена дт в исковото производство. Платения депозит за свидетел
в размер на 50лева, е останал неусовен поради нередовното му призоваване и не следва да
бъде възлаган в тежест на ответника доколкото подлежи на връщане при нарочна молба.
Разноските в размер от 588лева за исковото производство следва да се присъдят в цялост.
Съобразно т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство от общо 88лева,
изразяващи се в заплатена държавна такса и ю.к. възнаграждение.
Ответникът и ищец по предявения обратен иск също има право на разноски на
основание чл.78, ал.1 от ГПК. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25,
т.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя юк. възнаграждение в
полза на ответника в размер на 300лева, обхващащо както защита по предявения и уважен
обратен иск така и защита по уважения иск срещу ответника. Платената ДТ за предявения
обратен иск следва да се присъди в пълен размер. С оглед на гореизложеното в полза на
ответника следва да се присъдят разноски в общ размер на 376лева.
Разноски в посочения размер следва да се поставят в тежест на ответника по
обратния иск.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца, ЗК „Л. И.“ АД с ЕИК **** със седалище и адрес на управеление гр. С., бул.“С. Ш.“
№67А съществува вземане срещу ответника „А. П. И.“ гр.С., чрез Областно пътно
управление – В., гр.В., ул. „Д. П.“ №3 за сумата от 1898,81лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето
му, по имуществена застраховка за вреди на л.а. „Ауди СК 7“, с рег. № ****, във връзка с
реализирано ПТП на 29.05.2021г. при движение по път трети клас № 902 на км 10 между
с.К. – с.К. и попадение в дупка на пътното платно, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 06.02.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед №
9275/28.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
6494/2023г. по описа на Районен съд - гр.С., на осн. чл. 422 от ГПК.
ОСЪЖДА „А. П. И.“ гр.С., бул. „М.“ №3 чрез Областно пътно управление – В., гр.В.,
ул. „Д. П.“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК „Л. И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул.“С. Ш.“ № 67А сумата от 588лева, представляваща направени по
делото съдебно-деловодни разноски, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
ОСЪЖДА „А. П. И.“ гр.С., бул. „М.“ №3 чрез Областно пътно управление – В., гр.В.,
ул. „Д. П.“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК „Л. И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., бул.“С. Ш.“ № 67А сумата от 88лева, представляваща направени в
производството по ч.гр.д.№ 6494/2023г. по описа на Районен съд - гр.С., съдебно- деловодни
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Х.“ АД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц.
О.“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ на „А. П. И.“ гр.С., бул. „М.“ №3, чрез Областно пътно управление
– В., гр.В., ул. „Д. П.“ №3 сумата от 1898,81лева, представляваща регресно вземане за
6
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка за вреди на л.а „Ауди
СК 7“, с рег. № ****, във връзка с реализирано ПТП на 29.05.2021г. при движение по път
трети клас № 902 на км 10 между с.К. – с.К. и попадение в дупка на пътното платно, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на обратния иск – 14.02.2024г.
до окончателното изплащане на задължението ПРИ УСЛОВИЕ, че „А. П. И.”, чрез
Областно пътно управление – В. с адрес гр. В., ул. „Д. П.“ 3 ЗАПЛАТИ на „ЗК „Л. И.“ АД с
ЕИК **** със седалище и адрес на управеление гр. С., бул.“С. Ш.“ №67А присъдената сума
по предявения иск с правно основание чл.422 ГПК от 1898,81лева, на основание чл. 79, ал.1
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Х.“ АД, с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц.
О.“ № 6 ДА ЗАПЛАТИ на„А. П. И.“ гр.С., бул. „М.“ №3, чрез Областно пътно управление –
В., гр.В., ул. „Д. П.“ №3 сумата от 376лева, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Х.“ АД, с ЕИК
***** със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц. О.“ № 6, конституирано на страната
на ответника „А. П. И.” чрез Областно пътно управление – В. с адрес гр. В., ул. Д. П. 3.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7