Р Е Ш
Е Н И Е
№342/21.10.2016 год./град Перник
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен
съд ,в публично заседание на 21.09.2016 год. /двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година/ в
следния състав:
Председател:
Рени Ковачка
Секретар
Златка Стоянова
Прокурор
Моника Любомирова
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 238 по описа за 2016
г., за да се произнесе взе в предвид следното :
Предявеният иск е с правно
основание чл.2,ал.1 ,т.3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
По изложени в
исковата молба съображения, Е.Н. *** моли съда да постанови решение, с което да
осъди П. н. Р. Б. да му заплати сумата
от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
в резултат на незаконосъобразни действия по повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за извършването на което е оправдан с влязла в сила
присъда, ведно законната лихва от *** год. до окончателното й изплащане. При
уважаване на иска претендира присъждане на разноски.
П. н. Р. Б. оспорва
иска по основание и размер.
Пернишкият окръжен
съд , след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните , намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Постановление от ***год.
на Г.п.- С. е образувано досъдебно производство срещу
Е.Б.Н. за това, че в периода ***год. гр.С. е нарушавал служебните си задължения
и превишавал властта си с цел да набави за себе си облага и като длъжностно
лице по повод изпълнение на службата си е придобивал, държал с цел
разпространение и разпространявал високорискови
наркотични вещества-снабдяване на лишени от свобода с наркотични вещества срещу
заплащане от страна на техните близки, нерегламентирано напускане на пост ,
извеждане и осъществяване на среща с лишен от свобода и др.-престъпления по
чл.282, ал.1 от НК и чл.354а, ал.2, т.3 пр.4 вр. с
ал.1 от НК. Ищецът е привлечен като обвиняем за горното престъпление с Постановление от ****год. , като му е взета и
мярка за неотклонение „ парична гаранция“. С обвинителен акт от ***год. , С.
градска прокуратура му е повдигнала обвинение за това, че от неустановена
дата през *** година до ****год. в ****,
в качеството си на длъжностно лице в местата за лишаване от свобода – „ ***“ в ***
със звание „ ***“ съгласно Заповед № ****год.,
издадена от Главния директор на ГДИН при М.н.п. - при и по повод изпълнение изпълнение на службата му - три и повече пъти-организирал
употреба на високо рискови наркотични вещества, предимно кокаин и хероин, като
съдействал за незаконното внасяне на такива наркотици в сградата на ***,
получаването им от л.с. Е. И. В. и последващото им раздаване от В. на
затворници от **** група, които ги приемали, като по такъв начин срещу заплащане
обв.Н. подпомагал наркотично зависими затворници в ****
/ л.с.Б. Д.Д., М.Н.Б., Д.М. С.и др./, към употреба на високорискови
наркотични вещества , деянието е извършено по отношение на повече от две лица и
на публично място-***, обитаван от множество лица, изтърпяващи наказание „
лишаване от свобода“ и от лица, работещи в затворническата администрация - престъпление
по чл.354б, ал.4,пр.2 вр. с ал.2, т.2 и т.3, предл. последно
и т.4 вр. с ал.1 ,предл. 2
от НК.
С Присъда № ****год.,
постановено по нох.дело № 386/2011год., С. градски
съд е признал подсъдимия Е.Н. за виновен по така повдигнатото обвинение , а
именно за това че в периода от *** година, в качеството си на длъжностно лице
***, със звание **** в местата за лишаване от свобода при изпълнение на
службата си в ******подпомагал повече от две наркозависими
лица- изтърпяващите наказание „лишаване от свобода''- Б. Д.Д.(починал),
М. Н.Б. и Д. М. С. безпрепятствено да употребяват високорискови
наркотични вещества в ***, неуведомявайки началниците
си за употребата н нереагирайки на неправо мерните
действия на лишените от свобода за прекратяването им, поради което и на
основание чл.354б ал.2 т.2 и 3 , във
връзка с ал.1 алтернатива ІІ-ра, във връзка с чл.54 и
чл.57 от НК и го е осъдил на четири години лишаване от свобода и
глоба , платима в полза на Държавата в размер на 25000 лева и лишаване от право да заема служба
в правоохранителната система за срок от шест години като
го е оправдал по предявеното му
обвинение по чл.354б ал.4 от НК, по квалификацията за “системност" чл.354а ал.2 т.4 от НК по квалификацията
„публичност” и за периода от време над посочения по-горе.На основание чл.59, във връзка с чл.61 т.1 от
съдът е определил първоначален ОБЩ режим за наложеното
наказанието лишаване от свобода, което да се изтърпява в затворническо
общежитие - открит тип.
Така постановената
присъда, като обжалвана от ищеца в настоящото производство , е отменена с Решение № 184/22.05.2014год., постановена по
внох дело № 424/2014год. на САС, а делото върнато за
ново разглеждане от друг състав.
При новото
разглеждане на делото, с Присъда № ***год., постановена по нох.дело
№ 2281/2014год. подсъдимият Е.Н. е
признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Оправдателната
присъда е влязла в сила на **год.
От представените по делото
и съдържащи се в приложеното нох.дело № 386/2011год.
Заповед № ****год., Заповед № ****год. и Заповед № ****год. се установява, че за
тежки нарушения на трудовата дисциплина
по смисъла на чл.227, ал.1 ,т.7 пр.2 от ЗМВР, както и за нарушение на
чл.41 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Г. д. „ И.н.н.“,
поведение уронващо престижа на службата, спрямо ищеца е образувано
дисциплинарно производство, което е приключило с налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание - „ уволнение“. Заповедта за уволнение е с дата *****год.
Няма спор по
делото,че ищецът е бил семеен към момента на повдигане на обвинението и по
времетраенето на целия наказателен процес против него. Същият има две деца- А.Б.,
родено на ***год. и Ц. - родена на ***год..От приложеното по делото Експертно
решение № ****год. е видно, че детето Ц. страда от заболяване- „ разстройство
на експресивната реч, поради което и е инвалидизирана.
По делото са
разпитани като свидетели Р.П., С.С. , Й.А. и В.В., от показанията на които се
установява, че в резултат на повдигнатото на ищеца обвинение ищецът се е
затворил в себе си , ограничил контактите с приятелите си , като както той ,
така и семейството му – съпруга, син и родители страдали и се притеснявали от
съпътстващите повдигането на обвинението и продължилия наказателен процес негативни „ хорски приказки“. Според свидетелите,
които са близки приятели на ищеца, Н. страдал и се чувствал виновен и за
влошеното финансово положение на семейството си, тъй като бил уволнен от
работата си като „ ***“ в софийския затвор , както и за това, че поради воденото
срещу него наказателно производство никой работодател не желаел да го назначи
на работа. Липсата на финансови средства налагало нееднократно ищецът да търси
и взема пари на назаем, а невъзможността да издържа финансово семейството си потискали
психиката и мъжкото му самочувствие. Според свидетелите, същият се обвинявал и
за заболяването на дъщеря му, доколкото част от бременността на съпругата му съвпадала
с повдигане на обвиненията против него и
съпроводена с негативни емоции в тази връзка.
По делото е
изслушана съдебно-психологическа експертиза, от която се установява че ищецът е
с високо равнище на тревожност и симптоми на невроза с депресивен облик. Според
вещото лице-психолог, ищецът е преживял емоционален шок , дължащ се на
повдигнатото обвинение и уволнението му,
проявява неувереност в себе си и възможностите си, има силно изразена
чувствителност , чувство за вина,
склонност към конфликтност, проявява непоследователност в социалните си контакти
, а социалното му функциониране е нарушено. Вещото лице констатира симптоми на
постравматичен стрес - преживяване и непрекъснато
връщане към спомени от преживяното наказателно производство против него, нарушения
в съня, висока тревожност, затруднено общуване. Вещото лице дава констатации за
нестабилно психоемоционално състояние с връхлитащи
ищеца тревожни мисли и мрачни състояния. В с.з. вещото лице уточнява, че преживения
от ищеца емоционален шок се дължи както на обвинението , така и на уволнението му, но уточнява , че част от проблемите
в общуването на ищеца със съпругата му и последвалите такива в емоционално
отношение са възникнали първо от уволнението, а след това от обвинението.
При извършен
консултантски преглед на ****год. при специалист-кардиолог, на ищеца е
поставена диагноза: Артериална хипертония втора степен, разширена абдоминална артерия, без споменаване на дисекация
стенокардия неуточнена.
Предвид така
установеното по делото, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1
,т.3 , предл. 1 от ЗОДОВ за възникване на отговорността
на П. на Р Б. за обезвреда.
Ищецът е обвинен в извършването на престъпление, по което обвинение
впоследствие е оправдан.
Спорен по делото е въпроса относно размера на
обезщетението, което се дължи на ищеца.
В тази връзка прокуратурата твърди , че ищецът не е доказал да е търпял
част от описаните от него неимуществени вреди, а за
друга част- че не се установява същите да са в причинна връзка с повдигнатото
му обвинение и продължителността на воденото срещу него наказателно производство.
Обезщетението по чл.2 от ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени
права, блага или правозащитими интереси, като вредите
се изразяват в нравствените, емоционални, психически, психологически терзания
на личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. В
задължителната за настоящия състав съдебна практика е възприето становището, че
е нормално да се приеме, че по време на
цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление,
за което впоследствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а
също така е притеснено и несигурно, накърняват се моралните и нравствени
ценности у личността, както и социалното му общуване. По тази причина,
доказването на този вид неимуществени вреди, не се
подчинява на общите правила на доказване. За този вид неимуществени
вреди се дължи обезщетение и такова следва да се присъди в рамките на
обичайното, при положение че са налице предпоставки за ангажиране отговорността
на П. н. Р Б.- незаконно обвинение. Различно е положението, когато се твърди
причиняване на болки и страдания над обичайните, а именно конкретни увреждания
на здравето или други специфични увреждания на личността на обвиняемия,
обичайната му среда или обществено положение. За този вид вреди задължителната
съдебна практика приема, че подлежат на главно и пълно доказване, както и
подлежи на доказване причинно следствената връзка между тях и незаконното
обвинение .
В конкретния случай,
видно от заявеното в исковата молба , ищецът претендира обезщетение за
претърпени вреди извън рамките на обичайното. Ищецът твърди , че в резултат на
повдигнатото обвинение е бил уволнен от
заеманата длъжност „ ***“ в *** и е останал без работа, което се отразило
негативно освен на финансовото състояние
на семейството, така и върху
самочувствието му като мъж и глава на семейството. Твърди, също така че
негативните емоции в семейството му , породени от обвинението са се отразили неблагоприятно
върху бременната му съпруга, в резултат на което дъщеря му се е родила със
сериозен здравословен проблем , а това го е карало да изпитва чувство за
вина и да е под постоянен стрес. Твърди, също така, че в резултат на
повдигнато обвинение и процеса е получил хипертония, която се е усложнила до
неприятна и опасна за живота му степен.
Съдът намира , че
преценката и анализа на събраните по делото доказателства не мотивират извод за
претърпени от ищеца в резултат на повдигнатото обвинение и проведен наказателен
процес срещу него болки и страдания над обичайните. Макар и да са налице данни
за това , че малолетната дъщеря на ищеца страда от заболяване - „ Разстройство
на експресивната реч“, то липсват доказателства относно причината за това заболяване,
в частност че същата се дължи именно на влошено емоционално състояние на
майката по време на бременността. Доказателства липсват и за причинно
следствена връзка между хипертонията на ищеца и повдигнатото му обвинение и
наказателното дело срещу него. Обстоятелството, че такова заболяване е
констатирано при ищеца през ***год., не води до автоматичен извод за съществуването му през **** год. и по времетраенето на
наказателния процес, още по- малко че е възникнало именно в резултат на това.
Не следва да се пренебрегва и факта, че по делото не са представени медицински документи
, обективиращи оплаквания на ищеца във връзка с
повишено кръвно налягане или такива, в които да са констатирани проявления на хипертонията. Ищецът
е уволнен дисциплинарно на ***год., тоест преди повдигане на обвинениетои преди образуването на досъдебното
производство против него, поради което настоящият състав не намира наличие на причинно следствена връзка между обвинението и
процеса и оставането му без работа, без доходи и респ. с претърпените от него в
тази връзка неимуществени вреди. Този извод не се
променя от обстоятелството, че ищецът е
уволнен за деяния,които са предмет и на
обвинението,но като съставляващи дисциплинарни нарушения. Няма пречка едни
дейния да съставляват дисциплинарни нарушения и същевременно престъпления,
поради което и отговорността за тях може да бъде както дисциплинарна, така и
наказателна. В тази хипотеза двете отговорности съществуват паралелно, не
зависят една от друга и едната , не изключва другата. Важното в случая,че не е
налице причинно следствена връзка между двете.
Приемайки, че
повдигнатото и признато за незаконно обвинение е причинило на ищеца нравствени, емоционални, психически
и психологически терзания, накърнило е
неговата чест, достойнство и добро име в обществото, то съдът намира, че ищецът
следва да бъде обезщетен като сумата от 5 400 лева адекватно би го репарирала за
претърпените от него неимуществени вреди като за разликата до пълния предявен
размер искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При
определяне размера на обезщетението съдът се ръководи от принципа за
справедливост, визиран в чл.52 от ЗЗД, вземайки предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, претърпените болки и страдания от ищеца , както и
продължителността на наказателното производство- 5 години от момента на
повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната присъда. Съобрази
се и с обстоятелството , че емоционалният шок на ищеца и респ. всички неимуществени вреди, описани по-горе, се дължат не само на
повдигнатото обвинение, но и на дисциплинарното му уволнение.За вредите от
последното, ответникът не може да отговаря.
Върху сумата от 5 400 лева следва да бъде присъдена и законна лихва ,
считано от датата на предявяване на иска- ***год. до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на
делото и направеното в тази връзка
искане, П.н. Р Б. следва да бъде осъдена да заплати на Е.Н. направените по
делото разноски, които съобразно уважената част от иска са в размер на 6.84
лева
Водим от горното и в
същия смисъл,Пернишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. н. Р. Б. с
адрес : **** да заплати на Е.Б.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 5 400 лева/пет хиляди и четиристотин
лева/ , представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение против Е.Н. за престъпление
по чл.354б, ал.4,пр.2 вр. ал.2, т.2,т.3 пр.последно и
т.4 вр. с ал.1 пр.2 от НК , по което е оправдан с
влязла в сила на ***год. Присъда № ****год.
, постановена по н.о.х.дело № 2281/2014год. по описа на СГС , ведно със
законната лихва , считано от ***год. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 6.84 лева / шест лева и 84ст./, направени
разноски по делото като до пълния предявен размер от 150 000 лева или за
сумата от 144 600 лева , ведно със законната лихва , считано от *** год..
до окончателното й изплащане ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред С. апелативен съд в двуседмичен от връчването му на
страните.
Съдия: