Решение по дело №1554/2017 на Окръжен съд - Пловдив

 

Р Е Ш Е Н И Е

№531   /   19.04.2018г., гр. Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд,

Гражданска колегия,                                двадесет и втори състав

На десети април                                     две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

             Председател:  Пенка Стоева

          Секретар: Елена Ангелова

         като разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева

         гражданско дело № 1554 по описа за две хиляди и седемнадесета година,

         за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове по чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ и чл.86,ал.1 от ЗЗД.

 

         Бележка: Гр.дело №1554/17г. на ПОС е образувано въз основа Определение №13445/22.05.17г. по гр.д. №2328/17г. на СГС, с което, въз основа повдигнато от ответника възражение за местна неподсъдност на делото пред СГС, производството по него е прекратено пред този съд и е изпратено за разглеждане на основание чл.7 от ЗОДОВ на надлежния да го разгледа ПОС.

        

         Ищецът А.Ю.К., ЕГН **********,***, адв.С.Д., моли съда да осъди ответната  Прокуратурата на РБ за осъждане на ответника да му заплати:

         сумата от 40000лв., ведно със законната лихва от датата на исковата молба, като обезщетение за сериозни неимуществени вреди – сериозно засягане на достойнството му, изживяване на физически и психически страдания, вследствие на силни притеснения в дългия период, в който бил подсъдим,  липса на сън, срама от факта, че е бил обвинен и още повече-при явяването му пред съда, отнемане на всички граждански права, лишаване от право на нормален живот, претърпени във връзка с повдигнато срещу него обвинение, за което е било образувано нохд №6096/2014г. на ПРС, а след отмяна на постановената по това дело оправдателна присъда и връщането му за ново разглеждане от друг състав на ПРС – по нохд №7275/2015г., приключило с влязла в сила оправдателна присъда;

         сумата от 1002лв.-лихва за забава върху дължимото се обезщетение от 40000лв., за времето от 25.11.16г., на която дата е влязла в сила оправдателната присъда, до 22.02.17г., на която е заведено делото.

С молба вх.№10593/05.04.18г. /л.41/ пледира по същество за уважаване на исковете му, с присъждане на разноски по списъка, приложен към същата молба /л.42/. В дадения от съда 5-дневен срок от с.з. на 10.04.18г. за представяне на писмена защита, изтекъл на 16.04.18г., не представя такава.

 

         Ответникът е подал в срока по чл.131,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба с вх.№51187/18.04.17г. по описа на СГС /л.151-л.159, СГС/, с който е повдигнал възражения за недопустимост на предявения иск и за нередовност на исковата молба, и е оспорил предявения иск както по основание, така и по размер, по съображения, подробно изложени с отговора.

         Пледира по същество за отхвърляне на иска, тъй като събраните в производството доказателства не обосновават неговата основателност, а ако съдът го намери за основателен, да съобрази, че претендираното обезщетение е прекомерно е размер, с оглед търпените от ищеца последици от наказателното производство.        Възразява и срещу присъждане на търсеното адвокатско възнаграждение, като  прекомерно завишено.

 

Съдът, като взе предвид твърденията и възражениета на страните, събраните по делото доказателства и развитите в пледоариите и писмената защита доводи, намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са частично основателни, поради което главният иск следва да бъде уважен до размер от 3000лв., а за разликата до претендираните 40000лв. следва да бъде отхвърлен, а акцесорният иск следва да бъде уважен до размер от 75.15лв., а за разликата до претендираните 1002лв. следва да бъде отхвърлен, воден от следните съображения:

 

І. По допустимостта.

На възражението на ответника за недопустимост на предявения иск, повдигнато с отговора на исковата молба, съдът е дал отговор с р.ІІ, т.3.1 на Определение №1803/20.07.17г. /л.8-л.9/, като го е намерил за неоснователно, поради което препраща по този въпрос към определението, което изцяло поддържа.

ІІ. По основателността.

1.Предявеният от ищеца основен иск изисква установяване на следните релевантни факти, поставени в негова тежест с приетия по делото доклад: повдигане на обвинение в извършване на престъпление, оправдаването му с влязъл в сила акт, реално претърпяване на твърдените неимуществени вреди, пряка причинна връзка между претърпените вреди с проведеното срещу него наказателно производство.

По поставените в негова тежест релевантни факти, ищецът установи:

1.1.Във връзка с фактите на повдигане на обвинение в извършване на престъпление, изходът и продължителността на наказателното производство.

На 26.05.14г., с постановление на мл. разследващ полицай при ОД на МВР-Пловдив, по ДП №161/2013г. по описа на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Пловдив, е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че на ***, в ***, в съучастие като помагач с Я.К., А. С., П.С. и К. М., като извършители, и А.С., като помагач, е повредил противозаконно чужда недвижима вещ- ***, съставляващи елементи от подземна ***, собственост на „***“ ***, в резултат на което са причинени имуществени вреди в размер на 5036.40лв., и деянието е свързано с повреждане на елементи от далекосъобщителната мрежа- престъпление по чл.216,ал.5,пр.ІІІ-то, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.4, във вр. ал.1 от НК, като му е била взета мярка за неотклонение „Подписка“ /л.5-л.7,СГС /.

По обвинителен акт, внесен от РП-Пловдив по ДП №161/2013г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Пловдив, пр.пр. №2165/2013г. по описа на РП-Пловдив, е образувано нохд №6096/14г. на РС-Пловдив, по което, с присъда №150/14.04.15г. ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение /виж л.8-л.82, СГС/.

По протест на РП-Пловдив срещу постановената от ПРС по нохд №6096/14г. присъда е образувано внохд №1286/15г. на ПОС, по което, с Решение №258/03.11.15г., постановената от ПРС присъда е изцяло отменена, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав /виж л.83-л.89, СГС/.

Новото разглеждане пред ПРС е протекло по нохд №7275/2015г., като с Присъда №155/19.05.16г. ищецът е отново признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение /виж л.90-л.123,СГС/.

И тази оправдателна присъда е била протестирана от РП-Пловдив, и е била потвърдена с окончателно Решение №303/25.11.16г. по внохд №1810/2016г. на ПОС /виж л.124-л.142,СГС/.

По този начин, възбуденото от ответника срещу ищеца наказателно производство, водено срещу общо 6 лица, е продължило 2год, 6мес.

1.2.Във връзка с фактите на претърпяване на вреди и тяхната причинна връзка с наказателното производство.

За установяване на тези факти, в с.з. от 06.02.18г. /виж протокола на л.34-л.36/ са събрани показанията на св.Н.Б. и св.А.С.- колеги на ищеца, а в с.з. от 10.04.18г. е прието заключение вх.№9628/28.03.18г. на допуснатата по делото съдебно- психологична експертиза, изготвено от в.л. Л.С. /виж л.44-л.50/, съгласно които:

 Докато делото се водело,  ищецът бил много притеснен, че ако го осъдят, ще плаща много и ще лежи в затвора, стопил се от притеснение и отслабнал с 20 кг., станал по-затворен. Притесненията му били големи и защото бил семеен, имал три деца, бил теглил заем и имал ипотека, и се били изпокарали с жена му, ако го осъдят, как ще връща заема, та дори се разделили за известно време и той отишъл да живее отделно. Ищецът станал и много избухлив и сприхав, докато преди бил много спокоен. Махнал от „***“, където работел, още преди да приключи производството, като казал, че не може повече да издържа на тези проблеми, които му омръзнали, макар да нямал проблеми с работодателя, стоял известно време без работа, а след това заминал за чужбина, но при телефонни разговори още продължавал да казва, че това му е повлияло и още има усещането, че е изкаран престъпник, без да има някаква вина /св.Б./;

Нещото, което притеснило ищеца, заради което споделял, че му е тежко, когато ги обвинили в неправомерно *** на чужд доставчик, било как ще се справя, ако наистина бъде осъден, тъй като точно по това време бил теглил ипотечен кредит за ново жилище и изтеглените пари вече ги бил дал на продавача, а имал и три деца и съпруга. Това били притесненията му, че ако бъде осъден, трудно би се справил със ситуацията, и това го променило, като станал по-свит. Други проблеми нямал. Работата в „***“ напуснал преди свършване на делото, като казвал, че не може повече и не иска такава обстановка, след което си намерил работа в чужбина и живеел със семейството си в *** /св.С./.

Проведеното наказателно производство, по време на течението му,  е довело до някои негативни промени в емоционално- поведенческата сфера на ищеца, изразили се в  засилена тревожност, раздразнителност, отчужденост, несигурност в личен план, засягане чувството на достойнство, загуба на тегло и са били налични към онзи момент при него някои от основните физически реакции на стреса, като главоболие, умора, нарушено храносмилане, лош сън, повишаване на кръвното налягане, но към датата на психологичното изследване-28.03.18г., психологичният статус на ищеца е нормален, мисленето му е нормално по темп, съдържание и форма, налице е добре функционираща памет, адекватна самооценка, съобразена със собствените възможности и условия на средата, увереност в себе си, нормално социално функциониране и себепредставяне /виж заключението в частта на л.48-л.50/.

2.При възложена в тежест на ответника с приетия по делото доклад да установи наличието на предпоставките по чл.5 от ЗОДОВ, с оглед твърденията му в отговора на исковата молба /виж абзац втори на л.154,СГС/, че са налице основания по чл.5 от ЗОДОВ, изцяло изключващи отговорността му или най- малко, при отчитане съпричиняване на вредите от ищеца, който в крайна сметка е изпълнил една неправомерна служебна заповед, като обвинението изобщо не би му било повдигнато, ако това не беше станало, ответникът не е събрал доказателства, различни от събраните по делото от ищеца.

Така, след като е станало ясно, че изисканото от него за прилагане във връзка с установяване на тези именно обстоятелства нохд №7275/15г. на ПРС не може да бъде приложено към настоящото дело /виж писмо на л.14/, в с.з. от 14.11.17г. съдът изрично е дал възможност на ответника да се снабди и най-късно в следващо с.з. да представи по делото документите, които твърди да са налични в кориците на наказателното дело, от които желае да се ползва /виж л.18/, но нито в проведеното на 06.02.18г. следващо с.з., нито в с.з. от 10.04.18г., в което е даден ход на устните състезания по делото, такива доказателства са били представени от ответника.

3.При тези установени в производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на спора:

3.1.По главния иск.

Държавата носи отговорност пред гражданите за вредите, причинени им от прокуратурата по повод на повдигнато им обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано /чл.2,ал.1,т.3,предл.1 от ЗОДОВ/, като искът се насочва срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/.

В конкретния случай, органът, повдигнал на ответника обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан, е РП-Пловдив, съставляваща структура на Прокуратурата на РБ /чл.136,ал.1 от ЗСВ/, която е юридическо лице /чл.137 от ЗСВ/, тъй че ищецът е активно материално легитимиран да търси, а ответникът- надлежно пасивно материално легитимиран да отговаря пред ищеца за вредите, причинени му от незаконно повдигнатото му обвинение, в случай, че претърпяване на такива вреди, стоящи в пряка причинна връзка с наказателното производство, бъдат установени.

Не може да бъде възприет от съда довода, развит с отговора на исковата молба от ответника, макар и като съображение за недопустимост на иска, че той не е надлежно материално пасивно легитимиран да отговаря за обезщетяване на вредите, претърпени от ищеца, тъй като същите са очевидно следствие от действията и актовете на едно трето за производството лице- работодателят на ищеца „***“, издал неправомерна заповед, изпълнението на която от ищеца, като служител на дружеството, довела до настъпилата противозаконна повреда на чужда движима вещ, а това довело и до повдигането на обвинение срещу него за извършване на престъпление по НК.

Обстоятелствата, по какви причини едно лице извършва действията, съставляващи изпълнителното деяние на престъпление, предвидено от НК- по собствена преценка или по нареждане, съставляващо незаконна заповед, нямат никакво отношение към функциите на Прокурора по чл.46,ал.1 от НПК да повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер. Тяхното упражняване стои единствено в неговата власт и тогава, когато е счел, че са налице предпоставките за предприемането им, именно Прокуратурата, а не трето лице е отговорно и за последиците от това, които са преки, а не косвени, както ответникът счита с отговора си, като отговорността за тези последици попада точно в хипотезата на ЗОДОВ, приета с доклада по делото, в която ищецът е предявил иска си, установена в процеса- повдигнато от ответника на ищеца обвинение в извършвнане на престъпление от общ характер, за което той е оправдан с влязла в сила присъда.

Доводът на ответника в пледоарията му, че искът на ищеца е останал недоказан, макар в приложенията към исковата молба да се съдържат доказателства за факта на повдигнатото му обвинение и за постановената от съда оправдателна присъда по същото, тъй като по настоящото дело не е било приложено наказателното дело, заради провеждане на което се търси обезщетението за вреди, като по този начин ищецът бил подбрал само доказателства, обслужващи неговата теза, а останали неизяснени и неизвестни по делото причината за образуване на производството, причината за оправдаването му и периодът от време на протичане на делото, е според съда изцяло несъстоятелен.

Наистина, макар и да е изискал по желание и на двете страни в производството за прилагане по настоящото дело нохд №7275/15г. на ПРС, съдът не е успял да го приложи за ползване, тъй като е получил отговор, че то е вече изискано и изпратено за послужване по гр.дело №1290/17г. на ПОС /виж писмо на л.14/. Независимо от това, релевантните за спора във връзка с протеклото срещу него наказателно производство факти-повдигане на обвинение в извършване на престъпление и приключване на наказателното производство с оправдателна присъда, стоящи в тежест на ищеца, са установени по делото, включително е установена точно продължителността на наказателното производство-от датата на привличане на ищеца като обвиняем до датата на постановяване на окончателното второ въззивно решение на ПОС, потвърдило постановената от ПРС по нохд №7275/15г. оправдателна присъда. Разпечатките на съдебните актове, които ищецът е приложил към исковата молба, са с обезличени лични данни, но съдът има служебен достъп до вътрешната си електронна деловодна програма, както и е бил докладчик по делото на един от другите шестима обвинени, по който начин се е уверил, че лицето, описано в обезличените актове с инициалите А.Ю.К. е именно ищецът А.Ю.К.. Причините за повдигане на обвинението са ясно описани в обвинителния акт, а причините за оправдаването на ищеца- в мотивите на постановените от съда оправдателна присъда и потвърдително решение, тъй че също не са останали неизяснени, както ответникът твърди. И накрая, ако ответникът е имал интерес да установи в производството посредством исканото прилагане на наказателното дело обстоятелства, от които той би черпил благоприятни за себе си последици, в негова тежест би стояло и събирането на доказателства за тях, тъй че несъбирането им по никакъв начин не би могло да рефлектира върху доказаността на фактите, свързани с протичането на наказателното производство, които ищецът следва да установи в този процес, като релевантни за основателността на иска му да бъде обезщетен за вредите, претърпени в пряка причинна връзка с проведеното срещу него наказателно производство.

Прочитът на доводите, изложени в абзац три, четири и пет от пледоарията на ответника, поради които в абзац шести е заключил, че искът за неоснователен, сочи, че те са относими както към тезата на ответника за недоказаност на твърдените от ищеца като претърпени във връзка с наказателното производство неимуществени вреди и за наличие на пряка причинна връзка между тяхното претърпяване и поведението на ответника в наказателния процес, за което счита, че може да бъде държан отговорен, така и към обстоятелства, имащи отношение към възражението за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение.

В аспекта, касаещ направения от тези доводи от ответника извод за пълна недоказаност на релевантните за основателността на иска факти на реално претърпяване на неимуществени вреди, стоящи в пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда, съдът не споделя виждането на ответника, а счита, че със събраните от ищеца гласни доказателства и заключение на съдебно- психологична експертиза, той е установил претърпяване на част от твърдените като причинени му вследствие на наказателното производство вреди, което прави основателен иска му за присъждане на обезщетение в тази връзка.

От двамата свидетели, дали показания по делото, единствено св.С. е посочил, че освен да е колега на ищеца, са излизали заедно като приятели, както и че той е също е бил един от обвиняемите по делото, проведено и срещу ищеца, тъй че казаното от ответника в пледоарията му, щото двамата разпитани свидетели били заявили, че са близки приятели на ищеца, не отговаря на показанията им, закрепени в съдебния протокол. Това не е от съществено значение в случая, доколкото ответникът не пледира в тази връзка дадените показания да са заинтересовани в полза на ищеца, а черпи от изтъкнатото обстоятелство извода, че казаното от свидетелите разколебава твърдението на ищеца, че е намалил социалните си контакти и е загубил приятели. Такава конкретна неимуществена вреда обаче ищецът не е твърдял да е претърпял. Вторият направен в пледоарията на ответника извод, свързан с депозираните гласни доказателства е, че с оглед казаното от свидетелите, посоченото от ищеца, че му било трудно да си намери работа, не отговаря на истината. Такова твърдение обаче ищецът също не е навеждал с исковата молба, както личи от прочита и.

Твърденията на ищеца са били за претърпени вследствие на производството срещу него сериозни неимуществени вреди- сериозно засягане на достойнството му, изживяване на физически и психически страдания, вследствие на силни притеснения в дългия период, в който бил подсъдим,  липса на сън, срама от факта, че е бил обвинен и още повече-при явяването му пред съда, отнемане на всички граждански права, лишаване от право на нормален живот.

Според съда, със събраните по делото доказателства, ищецът успя да установи частично твърденията си за тези релевантни факти, а тезата на ответника за пълната им недоказаност, правеща иска му неоснователен, не може да се сподели, поради следните съображения:

Част от твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди са описани конкретно-силни притеснения, липса на сън, срам, че бил обвинен, засягане на достойнството му, а други са посочени общо- отнемане на всички граждански права, лишаване от право на нормален живот, но като и за двете групи описани вреди, доколкото се касае основно до вътрешни преживявания, които не могат да бъдат възприети като реални факти от действителността, се налага коментар на доказателствения материал, който да го свърже като относим с тези вреди.

Общият подход на съда при оценката на доказателствата, за достигане до извода за частична доказаност на твърденията на ищеца за тези релевантни факти, бе основан на съпоставката кои от обстоятелствата, взети предвид от вещото лице в психологичното му обсъждане и в заключението, са основани само на психологичното изследване на ищеца и кои от тях са намерили подкрепа и в събраните по делото гласни доказателства, както и в правната интерпретация на фактите от събрания доказателствен материал.

По този начин съдът установи, че доколкото данните от психологичното изследване на ищеца, дадени при изготвяне на заключението по СПЕ, съгласно които по време на наказателното производство той е претърпял негативни промени в емоционално психичната сфера, изразили се в раздразнителност, тревожност, отчужденост, несигурност в личен план, накърнено чувство за достойнство, загуба на тегло, кореспондират на дадените гласни доказателства, че по време на делото ищецът станал по-избухлив и сприхав, бил много притеснен, станал по-свит и затворен, имал караници и проблеми с жена си, че ако осъдят няма да може да връща заема и да обслужва ипотеката, че има усещането, че е изкаран престъпник, без вина, че свалил повече от 20кг, тези неимуществени вреди следва да се считат за доказани, като макар конкретно част от тях да не са описани в исковата молба, могат да се подведат под общото оплакване на ищеца за лишаване от право на нормален живот.

Не могат да се считат от съда за установени като претърпени от ищеца по време на производството вреди, описани в приетото заключение на СПЕ, изразили се в промяна на обичайния темп на работа, главоболие, умора, нарушено храносмилане, повишаване на кръвното налягане и лош сън, доколкото същите почиват единствен овърху споделените от ищеца на вещото лице при интервюто негови преживявания и не са подкрепени от дадените от свидетелите показания.

По въпроса за причинната връзка, съдът намери, че със събраните гласни доказателства, по отношение на търпените от ищеца силни притеснения и проблеми в семейството, освен наказателното производство  са установени и съпричиняващи фактори, за които ответната прокуратура не може да бъде държана отговорна- многодетно семейство на негова издръжка и наличен ипотечен кредит, който трябва да обслужва, поради което няма опора в данните по делото доводът на ответника в пледоарията му, че не е ясно дали по време на воденото срещу ищеца наказателно производство не е имало други обстоятелства от личен или професионален характер, които да повлият върху психо-емоционалното му състояние.

Този довод ответникът е развил във връзка с отговора на в.л. С. в с.з. от 10.04.18г., че не е обсъждала при проведеното психологично изследване с ищеца периода преди воденото срещу него наказателно производство и затова той не е споделил с нея да има или да няма други житейски несгоди, за да обоснове от него извода за недоказаност на претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в негативно повлияване на емоционално- поведенческата му сфера, тъй като по делото не били събрани никакви доказатества за състоянието на ищеца преди привличането му като обивиняем. Казаното не може да се сподели от съда, тъй като по отношение на промяната, изразила се в ставане на ищеца по-сприхав и избухлив, св.Б. изрично е заявил, че преди това ищецът бил много спокоен човек, а в останалата част, защото ответникът е онзи, който, ако е навел твърдения, че негативните преживявания, твърдени от ищеца с исковата молба, са причинени от други конкретни фактори, различни от наказателното производство, следва и да ги установи, тъй като ще черпи от тях благоприятни за себе си последици. Такива факти ответникът нито е твърдял в процеса, нито ги е установил, тъй че коментираният тук негов довод е изцяло хипотетичен и не може да доведе до извода, направен от ответника в посочената насока.

Не се споделя от съда и довода в пледоарията на ответника, че напускането на работа от ищеца не може да бъде свързано с воденото срещу него наказателно производство, доколкото се е установило, че работодателят се държал добре с него. Св.Б., който не е бил един от обвиняемите и подсъдими по наказателното производство,  наистина е дал показания, че не проблеми с работодателя, който им помагал, са станали причина за напускане на работа от ищеца, но както той, така и св.С. изрично са заявили, че ищецът напуснал, защото не можал да издържи създалата се във връзка с воденото дело обстановка, а св.Б.- че само заради това дело А. напуснал работа.

По изложените по-горе съображения, съдът намери, че предявеният от ищеца главен иск е основателен, а не не неоснователен, поради липса на надлежна материално правна пасивна легитимация на ответника и поради недоказаност на фактите на реално претърпяване на неимуществени вреди и/или на пряка причинна връзка между реално претърпените вреди и проведеното срещу ищеца наказателно производство, както ответникът счита с отговора си и с пледоарията си.

При извод на съда за основателност на предявения главен иск, при преценка за размера му съдът намери, че възражението на ответника за прекомерност на търсеното от ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди е основателно, като развитите във връзка с него в отговора на исковата молба молба и пледоарията му доводи са почти изцяло съответни на събраните по делото доказателства и на установената по приложение на чл.52 от ЗЗД съдебна практика, тъй че искът следва да се уважи за сумата от 3000лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните 40000лв., воден от следните конкретни съображения:

Преценката на съда за справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД, не е абстрактна, а се основава на съобразяване на конкретни наложени от практика критерии и като при прилагането и съдът следи да не се стигне до нарушаването на другия установен от закона основен принцип –за недопускане на неоснователно обогатяване.

Такива общи критерии при вреди от деликт са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди вредоносното деяние и преценка на цялостното отражение на предприетото срещу ищеца наказателно преследване върху живота му, а при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ

 следва да се вземат предвид още и някои специфични критерии, каквито са: тежестта на престъплението, за което е повдигнатото обвинение; дали обвинението е за едно или за повече  престъпления; дали ищецът е оправдан или производството срещу него е прекратено по всички повдигнати му обвинения или по част от тях; продължителността на наказателното производство; взетата при провеждането на наказателното производство  мярка за неотклонение; имало ли е публично огласяване на случая и какви са последиците от него; имало ли е постановяването на една или повече осъдителни присъди от различни съдебни инстанции преди оправдаването на лицето, поведението на страните и на компетентните органи в производството.

В конкретния случай, по тези релевантни за справедливия размер на обезщетението критерии, съдът взе предвид следното:

Проведеното срещу ищеца наказателно производство е продължило в двете свои фази, включително и с постановеното ново разглеждане в съдебната фаза, общо 2 год, 6мес.

Не се споделя от съда довода на ответника, че той няма отношение към продължителността на процеса в съдебната фаза, тъй че при съобразяване на този критерий следва да се вземе предвид само продължителността на досъдебната фаза. Практиката по въпроса за отчитане продължителността на наказателния процес е категорична, че той трае от момента на повдигане на привличане на лицето като обвиняем до момента на постановяване на окончателен акт, с който производството се прекратява или се решават по същество въпросите за деянието, дееца и вината във връзка с повдигнатото обвинение. Това не се променя и тогава, когато наказателният процес се развива в две фази, нито тази негова специфика означава, че внасянето на обвинителния акт в съда прекъсва пряката причинна връзка между поведението на ответника и развитието на производството в неговата съдебна фаза, тъй като тя нямаше никога да стартира, ако ответникът не бе внесъл в съда обвинителен акт.

Извън горното, ответникът пряко е повлиял върху продължителността на наказателния процес в съдебната фаза и защото неговите два протеста, подадени след постановяване на първоначалната и на повторната оправдателни присъди от първоинстанциинния съд, са довели до продължаване на съдебната фаза в двете въззивни производства, заключителните актове от които вече се описаха по-горе.

Тази продължителност на процеса, като се вземат предвид обстоятелствата, че обвиняеми и подсъдими по делото са били 6 лица и че производството в съдебната фаза е протекло два пъти на първа и на втора инстанция, дори и при липса на други събрани по делото данни, от които може да се съди за конкретното процесуално поведение на обвиняемите/подсъдимите от една страна и на компетентните органи в процеса, от друга, не се намира от съда за изключително дълъг период от време, както го определя ищецът, а за нормален и разумен срок за приключването му, както пледира и ответникът.

 Т.е., по този критерий не се налага определяне на обезщетение в по-висок размер, като компенсация за изключителна продължителност на наказателното производство, а още по-малко- поради накърняване на правото на ищеца делото му да бъде разгледано в разумен срок, каквото оплакване той не е и навеждал по делото.

На ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на едно престъпление- по чл.216,ал.5,пр.3 вр. с ал.1 от НК, за което, независимо от наличието на кой да е от предвидените квалифициращи деянието белези на противозаконното повреждане на чужда движима вещ, в този случай- като повредата е свързана с елементи на далекосъобщителната мрежа, законът предвижда наказание лишаване от свобода до десет години, тъй че се касае до повдигане на обвинение в извършване на тежко по смисъла на чл.93,т.7 от НК престъпление, и като за него е предвидена възможност, освен лишаване от свобода, да се наложи и наказание по чл.37,ал.1,т.7 от НК- т.е. лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.

Казаното изисква определяне на достатъчно високо обезщетение, което да компенсира притеснението и страха от угрозата на тези възможни тежки наказателни мерки, които ищецът е очаквал да понесе при евентуалното му признаване за виновен.

В сравнение с останалите петима, в съучастие с които деянието е осъществено обаче, следва да се отчете, че ищецът К. е един от двамата подсъдими, обвинен в качеството му на помагач, докато останалите четирима са обвинени в качеството им на извършители, и като причинените имуществени вреди от деянието, в извършване на което той е бил обвинен, не са били значителни, за причиняване на каквито са обвинени част от останалите съучастници.

Тези обстоятелства, свързани с повдигнатото на ищеца обвинение, се отчитат от съда при преценката за справедливия размер на обезщетението, като водещи до определянето му в по-нисък размер, отколкото на следващото се на извършителите, причинили значителни имуществени вреди, при събразяване на законовите разпоредби относно определяне на наказанието по НК, които биха били относими, ако ищецът беше признат за виновен, при определяне на наказанието, под угроза на което е бил по време на процеса, а именно: че наказанието е съответно на престъплението /чл.35,ал.3 от НК/; че при помагачество, когато степента на участие на дееца в престъплението е малка, съдът може да определи наказание под най- ниския предел, да замени лишаването от свобода, когато не е предвиден най- ниският предел, с пробоция, както и да не наложи  по-лекото предвидено наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода /чл.58,б.“б“ във вр. с чл.55,ал.1,т.1, т.2,б.“б“ и ал.3 от НК/.

В хода на наказателния процес на ищеца е била наложена най-леката предвидена от чл.58 от НПК мярка за процесуална принуда- „подписка“, която, съгласно чл.60,ал.1 от НПК, се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Тази мярка, предвид естеството и, според съда, не би могла дори хипотетично да доведе до лишаване на ищеца от правото му на нормален живот, а още по-малко да се определи като отнемане на всички граждански права, каквито са развитите от него доводи с писмената му защита. Извън горните принципни разсъждения, в събраните по делото доказателства липсват данни взетата му мярка за неотклонение да е довела до конкретни затруднения в ежедневието му.

Ето защо, във връзка с този критерий, на ищеца се следва обезщетение във възможно най- малък размер, за разлика от случаи, в които обвиняемите и подсъдими лица са търпели по-тежки мерки за неотклонение, включително „задържане под стража“.

Не се установи в производството  случаят да е намерил широка медийна разгласа, което обичайно налага и определяне на обезщетение в по-висок размер, тъй като личността на обвиняемия или подсъдимия се коментира в публичното пространство дори от онези, които не го познават лично, тъй че няма основание за завишаване на обезщетението, което се следва на ищеца, по този критерий, както правилно изтъква ответникът с писмения си отговор.

С оглед личността на ищеца се отчете обстоятелството, че същият е неосъждан преди провеждане на наказателното производство, във връзка с което търси обезщетение /виж в обвинителния акт на л.9, СГС/ и то го поставя за пръв път в досег с процедурите и органите, провеждащи наказателното преследване. Това обичайно води до претърпяване на притеснения с по-висок интензитет, в сравнение с тези на лица, които са били вече обвиняеми или осъждани в други производства, и е основание за определяне на обезщетението в размер по-висок, в сравнение със случаите на осъждани вече лица.

По отношение на икономическата обстановка в страната се отчете, че във времето от 2014г., когато е било повдигнато обвинение на ищеца, до датата на приключване на устните състезания по делото-10.04.18г., ако се съди от изменението на нормативно определената за страна минимална работна заплата -съответно 340лв., 360лв.,380лв., 420лв.,460лв. и 510лв., както и от отчетените от НСИ за периода 2014г.-2016г. вкл. общ разходи средно на домакинство от съответно 10929лв., 11194лв. и 11146лв., т.е при непрекъснато нарастване, би могло да се каже, че са налице и промени, налагащи определяне на по-висок размер на обезщетението, тъй че да е адекватно да им отговори.

Като обстоятелства, които не оправдават присъждане на обезщетението в претендирания от ищеца размер, съдът взе предвид, че твърдените от него като претърпени вреди не се установиха в цялост, нито се установи те да са изключителни по степен, интензивност и продължителност, както той твърди, нито се установи цялостното отражение на проведеното наказателно производство върху живота му да е токова, че да налага репарация от 40000лв.

Макар и проведеното производство да е довело до някои емоционално-поведенчески промени в психичния статус на ищеца-раздразнителност, тревожност, отчужденост, несигурност в личен план, накърнено чувство за достойнство, към датата на провеждане на психологичното му изследване от вещото лице, неговият психологичен статус е напълно нормален-т.е времетраенето на тези негативни последици е търпяно за времето на процеса, което не е дълго, и като е напълно отзвучало към датата на постановяване на това решение, без да е било и по време на претърпяването им с необходимост от медикаментозно лечение или да е довело до здравословни промени, наложили търсене и оказване на медицинска помощ.

С оглед интензивност, единствено търпените от ищеца притеснения са определени от свидетелите като силни, но за тях, пак със събраните гласни доказателства се установи категорично, че освен наказателното производство е имало и други значими съпричиняващи фактори, нямащи пряко отношение към действията по повдигане на обвинение, предприети от ответника- многодетно семейство на издръжка на ищеца и отношения, свързани с изтеглен кредит, който трябва да погасява.

Физическите аспекти на страдания, понесени от ищеца, се установиха единствено досежно сериозната загуба на тегло, но свързано с притесненията му и като такова, също съпричинено от независещи от действията на ответника фактори, така, както се установи и за известно временно напрежение в отношенията му със съпругата.

Ищецът е напуснал работата си, поради воденото дело и създалата се във връзка със същото обстановка, но се установи, че скоро след това е намерил работа в чужбина, където и до момента работи и живее заедно със семейството си- т.е нито в личен, семеен план, нито в професионален, животът му е претърпял значими промени.

При тези мотиви съдът намери, че обезщетение в размер от 3000лв. е справедливо да обезщети ищеца за претърпените от него във връзка с проведеното наказателно производство неимуществени вреди, поради което искът му следва да се уважи до този размер, а за разликата до претендираните 40000лв. следва да се отхвърли, поради прекомерност на търсеното от него обезщетение с оглед принципа за справедливост и недоказаност на всички твърдени като претърпени вреди.

Присъденото на ищеца обезщетение му се следва със законната лихва, считано от датата на исковата молба, както го търси.

 

3.2.По искането на ответника за освобождаване му от отговорност или за намаляване на отговорността му на основание чл.5 от ЗОДОВ.

По това искане не са развити доводи с пледоарията на ответника, но доколкото е изрично повдигнато с отговора му, съдът дължи произнасяне и по него и го намери за неоснователно, воден от следните съображения:

Ответникът счита, че увреждането на ищеца е резултат на изключителна негова вина, респективно- като е допринесъл виновно за него, изпълнявайки една незаконосъобразна заповед на работодателя си.

При дадена му процесуална възможност да събере доказателства в подкрепа на това свое искане, ответникът не я е реализирал, тъй че твърденията му, щото вредите, претърпени от ищеца, които се установиха в производството, са претърпени поради изключителна негова вина или поради виновно негово допринясяне, останаха недоказани.

Констатира се от съда, че в приложения към исковата молба на ищеца обвинителен акт се съдържат данни, че ищецът е осъществил деянието, заради което му е било повдигнато обвинение от ответника, в изпълнение на сведената на *** от св.Ц. до знанието на служителите /***, ***/ от *** Заповед №*** на св.К. К., както и ответникът твърди, макар и в по-общ план, с която заповед на *** от дружеството било разпоредено извършването на планов ремонт на *** и ***, изградена в район „***“-***, и към изпълнение на която заповед, служителите на „***“ пристъпили, след като се разпредели произволно в екипи /виж абзац последен на л.20 и абзац първи и втори на л.21, СГС/.

За тези факти, на които ответникът основава приложимостта на чл.5 от ЗОДОВ, обвинителният акт обаче не съставлява нищо повече от писмено изявление на ответника в процеса, което го ползва, и затова не може да послужи като доказателство по отношение на искането му. Описаната в обвинителния акт заповед не се събра, нито се събраха доказателства за твърденията на ответника, че ищецът е бил наясно с това, че отдадената заповед е незаконосъобразна, и въпреки това, е пристъпил към изпълнението и, по този начин виновно съпричинявайки вредите, обезщетение за които търси.

Затова и съдът не намери основание в случая нито за освобождаване на ответника от отговорност към ищеца, нито за намаляване на отговорността му за търсените от ищеца за обезщетяване вреди, претърпени във връзка с проведеното срещу него назателно производство.

 

3.3.По акцесорния иск.

Установи се по делото, че наказателното производство срещу ищеца е приключило с влязъл в сила оправдателен акт на 25.11.2016г., поради което, с оглед задължителното тълкуване по т.4 от ТР №3/22.04.05г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС, ответникът е в забава за плащане на следващото се на ищеца обезщетение от тази дата.

Казаното прави искането на ищеца за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за времето от 25.11.16г. до датата на исковата молба-22.02.17г. основателно.

Претенцията му в тази връзка следва да се уважи частично- до размер от 75.15лв., изчислени от съда с он-лайн калкулатор за изчисление зазаконната лихва върху сумата от 3000лв. за посочения период, на основание разпоредбата на чл.162 от ГПК, даващо му право, когато искът е установен по своето основание, но няма данни за неговия размер, да го определи по своя преценка.

Затова този иск следва да се уважи до размер от 75.15лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните 1002лв.

 

В частта за разноските.

Ищецът претендира разноски по списъка, приложен към молбата му, докладвана в с.з. от 10.04.18г. /виж списъка на л.42/ и такива, с оглед частичното уважаване на исковете, му се следват в условията на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ-  т.е като му се присъдят изцяло разноските за внесена държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

С представения списък ищецът претендира присъждане на разноски от 1785лв., от които 1760лв.- заплатен адвокатски хонорар и 25лв.- заплатена държавна такса.

Ищецът е бил представляван в производството от адвокат /виж пълномощни на л.7 и л.16/.

Установиха се от съда като направени от ищеца в производството разноски от: 20лв.-внесена ДТ за производството, плюс 5лв. такса за банков превод- общо 25лв. /л.146,СГС/; 1760лв., заплатен адвокатски хонорар /виж договора за правна защита и съдействие на л.43/.

Ответникът е повдигнал в с.з. от 10.04.18г. искане за намаляване на разноските, които ищецът е заплатил за адвокат, без да го обоснове нарочно, тъй че съдът разглежда това искане на плоскостта на чл.78,ал.5 от ГПК и намери по него, че следва да бъде оставено без уважение.

Делото, за което ищецът е заплатил посоченото адвокатско възнаграждение, не е според съда нито с правна, нито с фактическа сложност.

Касае се до стандартен случай на защита по иск по ЗОДОВ, съединен с иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД, който е акцесорен, производството по които е протекло в  три заседания единствено поради замяна на първоначално назначено вещо лице, и като в хода му са събрани писмени, гласни доказателства и експертиза.

Независимо от горното, заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат не може да бъде намалено, тъй като е под предвидения от закона минимално предвиден размер за защита по двата иска с определен материален интерес, за които, при цена от съответно 40000лв. и от 1002лв., съгласно чл.7,ал.2,т.4 и т.2 от Нар.№1/04г., се следва възнаграждение в размер на общо 2030.28лв., 1730лв. за пръвия и 300.28лв. за втория иск, а чл.78,ал.5 от ГПК не разрешава намаляване под минималния размер.

При тези обстоятелства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавна такса в пълния размер, в който са направени такива, от 25лв., и разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част  от исковете му, в размер на 132лв., или общо разноски от 157лв.

 

         Воден от изложените мотиви, съдът

                                                       

Р Е Ш И:

 

         Осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на А.Ю.К., ЕГН **********,***, адв.Д.З.:

         сумата от 3000- три хиляди лева, ведно със законната лихва от 23.02.17г. до окончателното плащане, като обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във връзка с повдигнато му обвинение по ДП №161/2013г. по описа на сектор „Икономическа полиция“ при ОДМВР-Пловдив, за извършване на престъпление по чл.216,ал.5,пр.3 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20,ал.4 вр. ал.1 от НК, за което е бил признат за невинен и оправдан от съда, като за разликата до претендираните 40000лв. отхвърля иска, поради недоказаност на част от твърдените вреди, както и поради прекомерност на търсеното обезщетение с оглед принципа за справедливост;

         сумата от 75.15- седемдесет и пет лева и петнадасет стотинки, като обезщетение в размер на законната лихва за забава върху главницата от 3000лв. за времето от 25.11.16г.-22.02.17г., като за разликата до претендираните 1002лв. отхвърля иска;

         сумата от 157- сто петдесет и седем лева- разноски в производството, от които 25.00лв.- заплатена държавна такса в пълен размер и 132лв.-заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете, след оставяне без уважение на искането на ответника за намаляването на заплатения адвокатски хонорар от 1760лв.

         Оставя без уважение искането на Прокуратурата на РБ за освобождаването и от отговорност, евентуално- за намаляване на отговорността и по отношение на ищеца, на основание чл.5 от ЗОДОВ.

         Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Окръжен съдия: