Решение по адм. дело №771/2025 на Административен съд - Пазарджик

Образувано е по жалба от А. Х. С., [ЕГН] от гр.Велинград, [улица], чрез пълномощника адв. С. Б. със съдебен адрес гр.Пловдив, бул. „Цар Борис III Обединител“ №52, вх. „В“ партер, против заповед № НК-004/06.03.2025г. и заповед №ОСОС-013/06.03.2025г. на Изпълнителния директор на „Българска агенция по безопасност на храните“ (БАБХ). С първата заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание – „уволнение“, а с втората е прекратено служебното му правоотношение с БАБХ във връзка с наложеното дисциплинарно наказание.

Жалбоподателят твърди, че двете заповеди са незаконосъобразни като издадени в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание била издадена в нарушение на чл. 94, ал.1 от ЗДСл извън двумесечния срок от откриване на нарушението. Твърди, че в нея липсвали задължителните реквизити при преценката за определяне на дисциплинарното наказание, както и описание на извършените нарушения. Незаконосъобразността на заповед №НК-004/06.03.2025г. обуславяла и незаконосъобразността на заповед №ОСОС-013/06.03.2025г. Моли оспорените заповеди да бъдат отменени. Претендира разноски.

Ответникът Изпълнителният директор на БАБХ, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения. Претендира разноски, като прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в случай, че надвишава установения минимум.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Служебното правоотношение между жалбоподателя и Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/ е възникнало по силата на заповед №ОСН-76/28.11.2012г., считано от 01.12.2012г. за определен срок - до завръщането на титуляра. Със заповед №ОСПД-20/28.01.2013г. служителят е преназначен от длъжност „Главен инспектор“ в отдел „КХ“ към ОБДХ –гр.Пазарджик на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „ЗЖ“, община Ракитово към ОБДХ - гр.Пазарджик. Със заповед №ОСПД-Н1483/18.11.2022г. жалбоподателят е преназначен от длъжност главен „Главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ на ОБДХ - гр.Пазарджик на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ в ОБДХ - гр.Пазарджик. Със заповед №ОСПД-Н1504/30.11.2022г. е преназначен от длъжност главен „Главен инспектор“ в отдел „Контрол на храните“ на ОБДХ - гр.Пазарджик на длъжност „Главен инспектор“ в отдел „Здравеопазване на животните“ на ОБДХ – гр.Пазарджик.

За последните пет години, обхващащи периода 2020г.-2024г., на жалбоподателя са поставяни годишни оценки както следва: „изпълнението напълно отговаря на изискванията“ - за 2020г., „изпълнението напълно отговаря на изискванията“ - за 2021г., „изпълнението напълно отговаря на изискванията“ - за 2022г., „изключително изпълнение“ - за 2023г., изпълнението отговаря на изискванията“ - за 2024г.

Установява се от приетата по делото справка за налагани дисциплинарни наказания, че от 01.01.2023г. до момента на издаването й на жалбоподателя не са налагани дисциплинарни наказания.

Със заповед №СОС-209/13.12.2024г. Изпълнителният директор на БАБХ е наредил да се образува дисциплинарно дело №19/2024г. срещу д-р А. С.. На проведено на 17.02.2025г. заседание дисциплинарният съвет е разгледал събраните по преписката доказателства и се е произнесъл с решение, с което е направил предложение до изпълнителния директор на БАБХ на д-р С. да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ по реда на чл. 90, ал.1, т.1 от Закона за държавния служител поради допуснати от лицето дисциплинарни нарушения. Според приетата по делото заповед №РД11-291/03.02.2025г. поне един от редовните членове на дисциплинарния съвет – П. П., заемаща длъжност главен юрисконсулт в дирекция „Правна“ при ЦУ на БАБХ, е лице притежаващо юридическо образование.

С писмо ИД-19/10.01.2025г. от жалбоподателя са изискани писмени обяснения и е бил поканен за изслушване от Изпълнителния директор на БАБХ на 17.02.2025г. Обясненията са представени на 11.02.2025г., съответно изслушването е проведено на 17.02.2025г. Производството е приключило с издаване на обжалваните заповед № НК-004/06.03.2025г. и заповед № ОСОС-013/06.03.2025г., двете на Изпълнителния директор на БАБХ, връчени на жалбоподателя на 03.06.2025г., с които на основание чл. 90, ал.1, т.5 от ЗДСл на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание уволнение и на основание чл. 107, ал.1, т.3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение. Работодателят е приел, че са установени съществени пропуски при извършване на официалния контрол в животновъдни обекти на територията на община Велинград, обл. Пазарджик, неизпълнение на заповед №РД11-2951/25.11.2024г. на изпълнителния директор на БАБХ, неовладяване на локализирано огнище на чума по дребните преживни животни на територията на община Велинград, некачествено, лошо изпълнение на служебните задължения и превишаване кръга на служебните правомощия от страна на д-р А. С. - главен инспектор в отдел „Здравеопазване на животните“ при ОДБХ – гр.Пазарджик, включително нарушаване на разпоредбите на чл. 47, ал. 1, ал. 2 и чл. 117, ал.1, т.12 и т.13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, Делегиран Регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на правила за профилактика и контрол на някои болести от списъка и във връзка с констатирани положителни резултати за болестта чума по дребните преживни животни и епидемиологично свързани с тях с рег. № 4600-0535, 4600-0652, 4600-0179, 4600-0538 и 4600-0629 в гр. Велинград съгласно лабораторни резултати от Изпитвателна лаборатория „Екзотични и особено опасни инфекции“, Национална референтна лаборатория „Шап и чума по дребните преживни животни“ към НДНИВМИ.

В хода на съдебното производство с цел изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани като свидетели Н. Й. – началник отдел „Здравеопазване“ в ОДБХ – гр.Пазарджик, Г. Ч. – Директор на ОДБХ – гр.Пазарджик и А. К. – регистриран ветеринарен лекар.

От показанията на св.Й. се установява, че почти в един и същи момент с д-р С. са разбрали за проблема със заболяването на животните. Принципно д-р С. е длъжен в случай, че се установи заболяване, да уведоми началника на отдела и директора на ОДБХ-гр.Пазарджик, като уведомяването може да бъде и устно. Но когато посочените лица по едно и също време получат такава информация, то технически е невъзможно да бъде изпълнено от жалбоподателя това задължение.Установява, че проверки в обектите се правят по график, според предварително спуснат план, като за 2024г. обектът на сем.Илиеви / в който е възникнало огнището на чума/ е бил включен в плана. Ако д-р С. не получи изрично сигнал, няма как да знае за проблема и да отиде в даден обект на проверка, ако не е в плана. Според св.Й. жалбоподателят винаги се отзовавал и е изпълнявал разпорежданията на своите началници, имал пропуски при изготвяне на някои документи, както всички служители имат пропуски, но нямало случай да е установено превишение на правомощия от негова страна.

От показанията на св.Ч. - директор на ОДБХ-гр.Пазарджик - се установи, че в конкретния случай д-р С. му се е обадил, за да го уведоми за възникнало съмнение за огнище на чума, като самият той бил узнал от д-р К.. С оглед заеманата към този момент длъжност от страна на жалбоподателя, той не е имал задължение да уведомява директора, а само прекия си началник, но въпреки това е позвънил и на него. Досежно някои пропуски от страна на жалбоподателя при изготвяне на документи свидетелят установи, че след като ги е констатирал, е направил обучение на всички инспектори, за да се преустановят грешките. Изрично отбелязва, че д-р С. е спазвал график на проверките и не е бил длъжен да прави проверка във въпросната ферма преди да е дошъл нейният ред по график, без да има постъпил сигнал, а от срока за порверка оставали още 5 дни, през които да се извърши. Служителят изпълнявал разпорежданията на своите началници и не е имало случай да откаже или да превиши правомощията си.

Св.К. установява, че на 20.11.2024г. той е получил обаждане от д-р Маруцов – преподавател в университета в Стара Загора -, който въз основа на получени от собствениците снимки имал съмнение за наличие на чума по животните. Лично свидетелят се обадил на д-р Й., а след това и на д-р С.. Около 16.30 – 17.00 часа двамата пристигнали на обекта, в който били доброволно допуснати от фермерите. Д-р С. взел кръвта, а свидетелят пишел, мерили и температурата им. Забавянето при изпълнението на последващите действия, които обичайно се предприемали в такива ситуации, се е дължало на обективни причини – предприети действия от страна на собствениците на животните, изразяващи се в недопускане на служителите от ОДБХ-гр.Пазарджик в обекта. Свидетелят не е запознат какви са служебните задължения на жалбоподателя в подобни ситуации и не знае дали той е пропускал да ги спази.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1, във връзка с чл. 104 от АПК - обжалваните заповеди са връчени на 03.06.2023г., съответно жалбата е подадена на 13.06.2025г. - против административен акт, подлежащ на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със съответен правен интерес.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК задължава съда служебно да осъществи цялостен контрол върху законосъобразността на индивидуалния административен акт, какъвто безспорно в случая се явяват процесните заповед №НК-004/06.03.2025г. и заповед № ОСОС-013/06.03.2025г.

Същите са издадени от компетентен орган по смисъла на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл. – Изп.директор на БАБХ, който съгласно чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на БАБХ е органът по назначаването за жалбоподателя.

Актовете са обективирани в предвидената от закона писмена форма и отговарят на изискванията на чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ЗДСл - съдържат правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, дължимите обезщетения и придобия от жалбоподателя ранг на държавна служба. Посочени са в съответствие с изискванията на изр. второ фактическите обстоятелства, въз основа на които са издадени. В този смисъл не са допуснати от органа нарушения на административно-производствените правила, които да са толкова съществени, щото да се явяват самостоятелно основание за отмяната на заповедта.

Обжалваните заповеди, обаче, са издадени при съществено нарушение на материалния закон. Според чл.93, ал.1 от ЗДСл дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Преди да наложи дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл, дисциплинарнонаказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната процедура за провеждане на дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет (чл. 96, ал. 1 от ЗДСл) е задължителна преди налагане на дисциплинарно наказание уволнение. В това предварително производство се събират и изясняват фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост се изслушват обясненията на държавния служител и се обсъждат представени от него доказателства. Според чл. 96, ал. 3, изр. второ от ЗДСл решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основание за дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. В 7-дневен срок от приемането на решението дисциплинарният съвет го представя заедно с преписката по делото на дисциплинарнонаказващия орган (чл. 96, ал. 4 от ЗДСл). Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл преди налагане на дисциплинарно наказание ДНО е длъжен да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Според чл.96, ал.1 от ЗДСл преди да наложи дисциплинарно наказание по чл.90, ал. 1, т. 4 и т. 5 ДНО взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане.

Така установената от законодателя последователност на действията във връзка с налагане на дисциплинарно наказание е задължителна за спазване от страна на работодателя. Установява се по делото, че писмените обяснения на жалбоподателя са изискани от ДНО на 10.01.2025г. с писмо ИД-19/10.01.2025г., съответно са дадени на 11.02.2025г.. Изслушването е проведено на 17.02.2025г. Към посочените дати все още не е било завършило образуваното дисциплинарно дело, което съгласно приетите доказателства е приключило със становище на Дисциплинарния съвет на БАБХ на 17.02.2025г. Следователно писмените обяснения и изслушването на С. не могат да се приемат като дадени пред ДНО във връзка с производството по установяването на извършено от него дисциплинарно нарушение. Те са дадени преди приключване на процедурата пред дисциплинарния съвет, т.е. преди установяването по надлежен ред наличието на дисциплинарно нарушение. Поради това съдът приема, че изисканите писмени обяснения и изслушването са дадени в нарушение разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДСл.

Макар и изискани от ДНО с писмо ИД-19/10.01.2025г., но писмените обяснения на С. са разгледани от дисциплинарния съвет на проведеното заседание на 17.02.2025г., след което не са обсъдени самостоятелно от ДНО в мотивите на оспорената заповед №НК-004/06.03.2025г., а в тях е пресъздадено написаното от дисциплинарния съвет.

Тези нарушения на административнопроизводствените правила, въведени в ЗДСл, са съществени, предвид че с тях е нарушено правото на защита на държавния служител, включващо правото на дава устни и писмени обяснения пред ДНО преди да му бъде наложено наказание. Нарушението на императивните норми на ЗДСл, регламентиращи отделните етапи от процедурата по налагане на дисциплинарно наказание уволнение, са достатъчни сами по себе си за отмяна на оспорения акт, без да се налага разглеждане на спора по същество съгласно разпоредбата на е съществено и защото са нарушени Само това нарушение на чл.93, ал. 2 от ЗДСл. / напр. решение № 5120 от 15.05.2023г. на ВАС по адм. д. № 1309/2023г., решение №10595 от 19.10.2021г. на ВАС по адм. д. №5860/2021г. и Решение № 6141 от 16.05.2017г. на ВАС по адм. д. № 4436/2016г.

За пълнота следва да се посочи, че дори и да се приеме, че писмените обяснения и изслушването на жалбоподателя са проведени при спазване на разпоредбата чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, то същите не са обсъдени от ДНО в мотивите на заповед №НК-004/06.03.2025г., с което са нарушени изискванията на т.2 от ТР 4/2004 г. по дело ТР 4/2002 на ВАС. Това е видно от съдържанието на заповедта, в която като основания за отхвърляне на обясненията на жалбоподателя ДНО бланкетно е преповтарял, че същите са неоснователни без да обсъди по същество твърденията и без да посочи точно в какво се изразява тяхната неоснователност. Така например по отговора, даден от жалбоподателя на въпрос № 1, е посочено, че дадените обяснения били общи и при объркване на фактическата обстановка. Липсват мотиви в подкрепа на тези твърдения, както и посочване на ясни и точни данни, от които да се разбира, че даденият отговор е именно неточен и объркващ, както се твърди. Що се отнася до посочването, че в обясненията по този въпрос липсват данни за броя на проверките и констатациите от тях, то това би трябвало да са данни, с които ДНО разполага и съгласно чл. 93, ал.1, предл. последно от ЗДСл той е бил този, който е следвало да ги събере и оцени.

Основателни са твърденията на жалбоподателя за нарушение на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Съгласно посочената норма дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като сроковете по ал. 1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск (ал. 3). Нарушението се счита за открито към датата, когато всички материали по дисциплинарната преписка, заедно с решението на дисциплинарния съвет, са предоставени на дисциплинарнонаказващия орган, тъй като от този момент компетентният орган може да направи преценка дали е извършено дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания за налагане на дисциплинарно наказание. / в този смисъл напр. решение № 1122 от 28.01.2019г. на ВАС по адм. д. №2561/2018г., решение № 9480 от 20.06.2019г. на ВАС по адм. д. №1586/2018г., решение № 1183 от 29.01.2019г. на ВАС по адм. д. №11333/2017г. и др./

Установява се от данните по делото, че материалите са предоставени на ДНО на 17.02.2025г. – на посочената дата е положен от изпълнителния директор подпис на първа страница на решението на дисциплинарния съвет (л.442 и сл.). През периода 31.03.2025 г. до 29.04.2025г. жалбоподателят е ползвал отпуск поради болест за 30 дни, видно от приетия болничен лист Е20251294053. Тоест при съобразяване с разпоредбата на чл. 94, ал.3 от ЗДСл, срокът по ал.1 не е текъл през този период и съответно изтича на 17.05.2025г., събота, неприсъствен ден, т.е. изтича на 19.05.2025г. Заповед №НК-004/06.03.2025г. и заповед №ОСОС-013/06.03.2025г. са връчени на жалбоподателя на 03.06.2025г., след изтичането на преклузивния двумесечен срок за налагане на наказанието. От представените от ответника други болнични листове – л. 21. 26, 455, .456 и 457 -, както и от представената справка относно използвани отпуски не се установиха други периоди, през които да спират да текат сроковете по чл. 94, ал.1 от ЗДСл.

Основателен е доводът на жалбоподателя, че при издаването на заповед № НК-004/06.03.2025г. е нарушена разпоредбата на чл. 97, ал.1, т.4 от ЗДСл. Видно от същата липсва ясно и точно описание с кои свои деяния служителят е нарушил разпоредбите на чл. 47, ал. 1, ал. 2 и чл. 117, ал.1, т.12 и 13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Делегиран Регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета. Не са изложени мотиви, от които да става ясна датата и мястото, където са извършени нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и доказателствата, които ги потвърждават, т.е. в нарушение на разпоредбата на чл.97, ал.1, т.4 от ЗДСл не са описани фактическите основания за издаването на обжалвания административен акт. В заповед № РД11-2951/25.11.2024г. са описани множество населени места и множество мерки, които следва да се предприемат от различни служители на БАБХ. От съдържанието й не могат да да се установят нарушенията, вменени на жалбоподателя. В решението на дисциплинарния съвет на БАБХ от 17.02.2025г. също не е посочено мястото и времето на извършване на нарушението. Различното в заповедта касае единствено посочването на точки от длъжностната характеристика на служителя, които дисциплинарният съвет е приел, че са нарушени, като не са ясно посочени фактическите действия и/или бездействия, обусловили този извод.

Показанията на разпитаните свидетели Г. Ч. и А. К. също не се установи жалбоподателят с поведението си да е нарушил предписанията, дадени със заповед № РД11-2951/25.11.2024г., или с писмени или устни разпореждания на директора на ОДБХ – гр.Пазарджик.

Напротив, от представения по делото доклад с изх. №ПЗ-5826/02.12.2024г. е видно, че жалбоподателят е взел участие в мероприятията по изпълнението на заповед № РД11-2951/25.11.2024г. и заповед № РД11-2951/25.11.2024г., без директорът на ОДБХ – гр.Пазарджик да е изразил недоволство от поведението му.

Затова съдът приема, че в двата оспорени акта липсват мотиви за това с кои свои деяния служителят е нарушил разпоредбите на чл. 47, ал. 1, ал. 2 и чл. 117, ал.1, т.12 и 13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и Делегиран Регламент (ЕС) 2020/687 на Комисията от 17 декември 2019 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета, вкл. не са обсъдени по същество дадените от служителя обяснения.

Фактическите основания са онези релевантни юридически факти, които пораждат упражненото с административния акт правомощие на съответния орган и предпоставят предмета на проверката и на доказването в съдебното производство. Спрямо тях съдът контролира правилно ли е приложен материалният закон от страна на административния орган, което в случая не може да бъде сторено по изложени по-горе съображения. Съгласно т. 2 от ТР 4/2004 г. на ВАС неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на акта. Съдебната практика приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който той препраща и който се намира в административната преписка, но в случая такъв документ също липсва.

Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя. / в този смисъл напр. решение № 2768 от 25.02.2019г. на ВАС по адм. д. № 12919/2018г., решение № 15130 от 8.11.2019г. на ВАС по адм. д. № 5082/2018г., решение № 6478 от 29.06.2022г. на ВАС по адм. д. № 2370/2022г., решение № 4353 от 25.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2022г. и др./

Основателен е и доводът в жалбата, че ДНО не е спазил императивните изисквания на чл. 91 ЗДСл, които го задължават при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание да вземе предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител.

В заповед № НК-004/06.03.2025г. липсва преценка на цялостното служебно поведение на държавния служител. Нещо повече, от доказателствата по делото е видно, че същият след 01.01.2023г. по време на изпълнение на служебните си задължения в ОДБХ – гр.Пазарджик не е наказван, атестационните му оценки през последните пет години са високи и сочат на изпълнение на длъжността, отговарящо на изискванията. В противоречие с тези констатации ДНО приема, че следва да му бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. Липсва посочване на настъпилите последици от дисциплинарните нарушения - както за държавната служба, така и по отношение на гражданите -, като не са налице и доказателства по преписката за настъпили такива. Изложени са само бланкетни мотиви относно формата на вината, но липсата на описание на самото нарушение препятства преценката на тяхната основателност.

Неоснователни са възраженията в писмената защита на ответника, че д-р С. след прегледа на животните не е уведомил незабавно за здравословните им проблеми, което е причинило забавяне при откриването на болестта. Видно от показанията на свидетелите Й., Ч. и К. жалбоподателят е взел участие в проверка на фермата, за която е получен сигнала, още на същия ден, като е взел проби от намиращите се там животни, които след това са били изпратени за тестове в лаборатория.

В обстоятелствената част на заповедта, както и в съпътстващите издаването й документи по дисциплинарната преписка, липсват съображения на органа, които биха могли да се свържат с обсъждане на критериите по чл.91 от ЗДСл. В заповедта са описани данни за установени в хода на проверката нарушения на служебните задължения и превишаване кръга на служебните правомощия, вменени на д-р С., без същите да са анализирани така, че контролната съдебна инстанция да се запознае с конкретните обстоятелства и причини, мотивирали административния орган да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение. Вярно е, че дисциплинарнонаказващият орган има правомощия да избере кое от предвидените дисциплинарни наказания да наложи за констатирани нарушения на служебната дисциплина, но неговата преценка по целесъобразност следва да бъде мотивирана и подкрепена със съответните доказателства съобразно императивните критерии по чл. 91 ЗДСл, които съдът да прецени при проверката за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание. Отсъствието на мотиви защо извършените нарушения обуславят налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение, е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК.

С налагане на дисциплинарно наказание уволнение се прекратява служебното правоотношение. Доколкото такова е разпоредено с нарочна заповед № ОСОС-013/06.03.2025г., предмет на оспорване в настоящото производство, то същата следва да бъде отменена като последица от отмяната на заповед № НК-004/06.03.2025г. на изпълнителния директор на БАБХ.

С оглед изхода на делото в тежест на административния орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски в размер на 1550 лв., съгласно представения списък. Направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на спора, както и проведения брой заседания по делото.

По изложените съображения Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № НК-004/06.03.2025г. и заповед № ОСОС-013/06.03.2025г., двете на Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните.

ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност на храните да заплати на А. Х. С., [ЕГН] сторени съдебно-деловодни разноски в размер на 1550 лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.