№ 1402
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110213812 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „С. И С.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление с. Б., община М., ПК2074, представлявано от управителя ВЛ. СТ., чрез адв. В.К.,
срещу наказателно постановление № 16-003269/10.09.2021 г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” гр. ПЛ., за нарушение на разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ
вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Твърди се, че не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 4 и
т. 5 ЗАНН, тъй като нарушението не е прецизирано по отношение на фактите,
доказателствата и правната квалификация. Оспорват се констатациите в АУАН и НП и се
поддържа, че в деня на проверката в процесния обект не е била извършвана работа на
височина, и че в обекта са били налични специални предпазни колани за захващане на
работниците за стабилна основа при извършване на СМР на височина. Прави се искане НП
да бъде отменено.
За проведеното на 30.11.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Дирекция „Инспекция по труда” гр. ПЛ. се представлява от юрк. К., а „С. И С.”
ООД - от адв. К..
В дадения ход по същество адв. К. поддържа съображенията, изложени в жалбата,
1
досежно незаконосъобразността на НП, и застъпва, че посредством показанията на свид.
Б.В. се е доказало, че нарушението не е извършено, тъй като работниците на обекта били
обезопасени.
Юрк. К. оспорва доводите на жалбоподателя и пледира НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Намира нарушението за доказано. Моли в полза на ИА „ГИТ“
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 29.06.2021 г. свидетелите А.П. и Б. К. - инспектори в Д „ИТ“ гр. ПЛ., и техни
колеги, командировани на основание заповед № З-0531/23.06.2021 г. на изпълнителния
директор на ИА „ГИТ“, извършили проверка в строителен обект - жилищна сграда, находящ
се в гр. София, ул. „И.В.“ № 2. В хода на проверката установили, че работници на „С. И С.“
ООД, съгласно договор с възложителя „К. В“ ООД, изпълнявали строително-монтажни
работи. Обхождайки строителния обект, който се състоял от няколко свързани сгради, които
били на различни етапи на изграждане, свидетелите П. и К. констатирали, че от страна на
„С. И С.“ ООД в качеството на работодател, не били осигурени безопасни условия на труд
на работната площадка, като било допуснато работници на дружеството да изпълняват
строително-монтажни работи на височина кота + 2, 80 метра и нагоре до кота + 23, 45 метра
на етажи плочи, на които нямало изградени външни стени, без да е предотвратен рискът от
падане от височина чрез приспособления - съоръжения и ограждения, които да са
достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно
перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Освен това, работниците не
били обезопасени и с колани.
Към момента, в който инспекторите започнали проверката, техническият ръководител
на обекта - свид. Б.В., се намирал извън гр. София, но след като бил уведомен за
провеждането на проверката, пристигнал на обекта и присъствал на място, когато свид. К.
издала и му връчила акт за спиране на СМР до отстраняване на констатираното нарушение.
Проверката продължила и по документи, като приключила на 02.07.2021 г. със
съставянето на протокол за извършена проверка изх. № 2121895/02.07.2021 г., в който били
описани направените в хода й констатации, и били издадени предписания за отстраняване на
установените нарушения. С оглед констатациите на контролните органи, свид. П. съставил
срещу „С. И С.“ ООД АУАН № 16-003269/02.07.2021 г., в който описал времето, мястото и
обстоятелствата по извършване от страна на дружеството на нарушение по чл. 275, ал. 1 КТ
вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
2
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. АУАН бил предявен и връчен на упълномощен представител на дружеството. В
законоустановения срок постъпило писмено възражение.
На 12.07.2021 г. в ИА „ГИТ“ било входирано уведомление вх. № 21070006/12.07.2021
г. от „С. И С.“ ООД, с което дружеството уведомило, че предписанията, издадени с
протокол № 2121895/02.07.2021 г., са изпълнени.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена му аналогична правна квалификация
съобразно чл. 275, ал. 1 КТ вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.,
директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. ПЛ. издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ наложил на „С. И С.“
ООД имуществена санкция в размер 1 500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите А.П., Б.К. и Б.В., писмени -
протокол за извършена проверка; акт за спиране на СМР от 29.06.2021 г.; възражение срещу
АУАН; уведомление вх. № 21070006/12.07.2021 г.; заповед № З-0531/23.06.2021 г.; заповед
№ З-0576/31.05.2017 г., и веществени - снимков материал, изготвен в хода на проверката.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените от инспекторите
констатации, в това число относно заварените на строителната площадка конкретни
фактически положения, а именно, че било допуснато работници на дружеството да
изпълняват строително-монтажни работи на височина кота + 2, 80 метра и нагоре до кота +
23, 45 метра на етажни плочи, на които нямало изградени външни стени, без да са поставени
приспособления - съоръжения и ограждения, които да са достатъчно високи и да са
изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце или чрез
еквивалентно алтернативно решение, както и че работниците не били обезопасени и с
колани, се установяват посредством показанията на свидетелите П. и К., писмените
доказателства - протокол за извършена проверка и акт за спиране на СМР от 29.06.2021 г.,
както и от изготвения на място снимков материал. По отношение съответните обстоятелства
съдът се довери на изложеното от свидетелите, доколкото кореспондира със съставените при
проверката документи, като следва да отбележи, че показанията на свид. Василев, макар по
съществото си да бяха преценени като добросъвестно депозирани и достоверни, обективно
не могат да доведат до опровергаване на възприетите от П. и К. положения, доколкото
Василев не е бил на място в обекта в началото на проверката, респективно показанията му
са общи и несъответни на конкретиката на процесната ситуация. Липсата на поставени
съоръжения и ограждения, които да предотвратяват риска от падане, се установява
недвусмислено и от изготвения от инспекторите на място снимков материал, който съдът
също кредитира, преценявайки го в съвкупност с останалите приобщени доказателствени
източници.
3
Последващото отстраняване от страна на „С. И С.“ ООД на констатираните от
контролните органи нарушения на трудовото законодателство, се установява от
депозираното в ИА „ГИТ“ уведомление.
Материалната и териториална компетентност на свид. П. по съставяне на процесния
АУАН, и териториалната и материална компетентност на Директора на Д „ИТ“ ПЛ. по
издаване на атакуваното наказателно постановление, следват съгласно заеманите
длъжностни качества, по силата на закона, Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ и
представените от въззиваемата страна доказателства - заповед № З-0531/23.06.2021 г.;
заповед № З-0576/31.05.2017 г.,
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, след извършване
от страна на актосъставителя и административнонаказващия орган на надлежна проверка по
случая, при спазване на установения ред, и в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл.
34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
И двата акта отговарят на изискванията съответно на чл. 42, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5 ЗАНН - съдържат подробно описание на нарушението, включително датата и мястото
на извършването му, и доказателствата, въз основа на които се установява /акт за спиране на
СМР/, а обстоятелствата при извършването му са ясно и пълно описани и конкретизирани.
Провереният строителен обект, на който нарушението е констатирано, представлява една
строителна площадка, при което изрично посочване в АУАН и НП кое конкретно
строително тяло не е било надлежно обезопасено, не е необходимо, доколкото надлежно са
посочени етажните плочи, на които няма изградени външни стени. Поради това наведените
възражения в съответната насока не се споделят. Налице е също съответствие между
фактическото описание на нарушението и правната квалификация, при което съдът прие, че
в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правила от категорията на съществените, които да са ограничили правото на
защита на санкционираното лице или да са опорочили съставените АУАН и НП до степен,
налагаща отмяната на санкционния акт на формално основание.
Наказателното постановление е и материалноправно законосъобразно.
Въз основа доказателствата по делото се установи, че на 29.06.2021 г., на строителен
обект, находящ се в гр. София, ул. „И.В.“ № 2, били извършвани СМР от работници на „С. И
С.“ ООД, като работниците били заварени от органите на Д „ИТ“ гр. ПЛ. да изпълняват
строително-монтажни работи на височина кота + 2, 80 метра и нагоре до кота + 23, 45 метра
на етажи плочи, на които нямало изградени външни стени, без да е предотвратен рискът от
падане от височина чрез приспособления - съоръжения и ограждения, които да са
достатъчно високи и да са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно
перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. Освен това, работниците не
били обезопасени и с колани, при което се налага изводът, че работодателят не е осигурил
4
на работната площадка безопасни условия на труд, съобразно общото изискване на
разпоредбата на чл. 275 КТ.
Отговорността на дружеството-жалбоподател правилно и законосъобразно е
ангажирана в качеството му на работодател за неизпълнение на задълженията, предвидени
съгласно чл. 275 вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г., доколкото
последните уреждат изискванията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, при работа на височина, и имат за цел осигуряване на безопасност от падане на хора
или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства.
Нормата на чл. 61 от Наредба № 2 предвижда, че паданията от височина се предотвратяват
чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени
най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за
ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, а нормата на чл. 60, ал. 1 от Наредбата
поставя изискване работите на височина да се извършват при осигурена безопасност от
падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване.
Съответните изисквания, въвеждащи специални изисквания за безопасни и
здравословни условия на труд, в случая не са били изпълнени от страна на „С. И С.“ ООД,
предвид което нарушението, осъществено чрез бездействие от страна на работодателя,
категорично е осъществено от обективна страна. Отговорността на юридическите лица е
безвиновна, поради което и субективната му съставомерност се презумира и не подлежи на
изследване.
Разпоредбата на чл. 413, ал. 2 КТ предвижда, че работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1
500 до 15 000 лв.
В процесната хипотеза наложената на „С. И С.” ООД имуществена санкция е
индивидуализирана в минимално предвидения размер от 1 500 лв., в който се явява
справедлива и обоснована, предвид липсата на данни за предходно осъществени от
дружеството аналогични нарушения, и доколкото процесното нарушение е било отстранено
след констатирането му.
Независимо от последното обаче, съдът не намери основания за приложение
разпоредбата на чл. 415в КТ, регламентираща маловажните случаи на административни
нарушения, доколкото процесното нарушение касае неосигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, в който смисъл в конкретното си проявление е
общественоопасно до степен, която изключва маловажността на случая. Това е така, тъй
като неизпълнението на задължението на работодателя да осигури изисканите от
законодателя мерки, касаещи безопасността на труда на работниците на строителни обекти,
свързани с работа на височина, винаги застрашава техния живот и здраве до отстраняването
му.
При така установеното от фактическа и правна страна съдебният състав прие, че
5
атакуваното наказателно постановление е правилно - законосъобразно и обосновано,
постановено в съответствие с изискванията на материалния закон и при съобразяване с
процесуалните правила. Като такова следва да бъде потвърдено. Подадената срещу него
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ИА
„ГИТ“, съгласно изричното право на такова, регламентирано в разпоредбата на чл. 63, ал. 3
ЗАНН. С оглед невисоката фактическа и правна сложност на делото, следва да бъде уважена
в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно в
размер на 80 /осемдесет/ лв. за представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-003269/10.09.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. ПЛ. срещу „С. И С.“ ООД за нарушение
на разпоредбата на чл. 275, ал. 1 КТ вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи, за което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ му е
наложена имуществена санкция в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лв.
ОСЪЖДА „С. И С.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. Б., община
М., ПК2074, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ИА „Главна инспекция по труда“ сума в размер на
80 /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6