РЕШЕНИЕ
№ 27.07.2020 г. Град Пазарджик
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХІІ-ти граждански състав
На двадесет и шести юни, две хиляди и
двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ
СЕКРЕТАР: Стоянка
Миладинова
Като разгледа докладваното от
Районен съдия Георгиев
Гражданско дело №3692 по описа за
2019 година.
Депозирана е искова молба от „ММ
Механикс“ООД,ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с. Драгор, обл.
Пазарджик, представлявано от управителя А. П. Ч. , срещу А.С.Р., ЕГН-********** ***.
Съгласно изложеното
в исковата молба, ищцовото дружество
твърди, че е съществувало трудово правоотношение между него и ответника,
което възникнало по силата на сключен между страните трудов договор №
1164/03.09.2018г., с правно основание чл.70, ал.1 от КТ и чл.67, ал.1, т.1 от КТ. Съгласно същия, „ММ Механикс“ ООД, в качеството му на „Работодател“ възложило,
а ответника Р. приел да изпълнява длъжността „машинен оператор,
металообработващи машини“ в предприятието на ищеца. По същия договор страните
уговорили, ответника да получава основно трудово възнаграждение в размер на
700.00лева. както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия.. Договорът бил
сключен с условие на шест месечен срок за изпитване в полза на работодателя,
който изтекъл на 03.03.2019г. и съгласно клаузата на чл.71, ал.2 от КТ се
приело, че същият е окончателно сключен, а във вр.чл.69, ал.1 от КТ договорът
се трансформирал в безсрочен.
Твърди се, че съгласно
разпоредбата на чл. 7 от същия договор, страните уговорили тримесечен срок на
предизвестие за прекратяване на трудовия договор.
Твърди се, че на
17.06.2019 г. ответникът предявил молба вх.№ 144/17.06.2019г., с която желаел
да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.321,ал.1,т.1 от КТ с
работодателя, като заявил със същата, че в случай на несъгласие, молбата да се
приеме за предизвестие по см. на чл.326 ,ал.1 от КТ. Работодателят не приел
трудовото правоотношение да се прекрати по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ,
поради което следвало ответникът да
отработи 3(три)месечното си предизвестие считано от 01.07.2019г. На
05.07.2019г., с докладна вх.№ 161, ищецът е бил уведомен от прекия ръководител
на ответника, че същият не се явява на работа повече от два последователни
работни дни. Стартирала процедура по чл.193 от КТ, като в хода на процедурата
ответника изразил писмено становище, че поради здравословни проблеми не се
явява на работа, но не представил доказателства — нито болничен лист, нито амбулаторен
лист от посещение на лекар, с които да оправдае отсъствието си от работа.
Твърди се, че в
резултат на проведеното дисциплинарно производство, ищецът е издал Заповед №
724/05.07.2019г., с която било наложено дисциплинарно наказание -
„дисциплинарно уволнение" и било прекратено трудовото правоотношение между
страните по реда на чл.330, ал.2, т .6 от КТ - поради дисциплинарното уволнение
на ответника. В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било
вписано изрично, че ответникът Р. дължи обезщетение на ищеца по реда на чл.221,
ал.2 от КТ. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение поради
дисциплинарното му уволнение била връчена на ответника лично на 08.07.2019г. Същата
не била оспорена по реда на чл.357, ал.1, т.2 от КТ.
Твърди се, че от
момента на уведомяването за наличието на дължимо по реда на чл.221,ал.2 от КТ
обезщетение /връчването на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение/ — 08.07.2019г. до настоящия момент, ответникът не е извършил
погашение на същото. Поради неплащането на посочената по-горе сума в размер на
2257.00лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ за ищцовото
дружество възникнал правен интерес от водене на настоящото дело.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да осъди А.С.Р., с ЕГН **********,***, да заплати на
„ММ МЕХАНИКС"ООД, ЕИК *********, сума в размер на 2257.00 лева, заедно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане,
представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, както и бъдат присъдени
сторените по делото разноски. Сочат се доказателства. Правят се доказателствени
искания.
В срока по чл. 131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че искът е
основателен. Не оспорва същия по основание и по размер. По процесното
обезщетение не са извършвани плащания от ответника нито частично, нито изцяло.
Ответникът не е бил поканен за това, нито пък му е бил оповестен размера на претендираното
обезщетение, за да го изплати. Размера на претенцията научил едва с връчване на
исковата молба. С оглед па неоспорването на исковата претенция по размер, ответникът
счита, че не е налице основание да се допусне на исканата съдебна експертиза.
На основание,
чл.211, ал.1 от ГПК, от пълномощника на ответника А.С.Р. – адв. К. е предявен
насрещен иск /трудов/ срещу ищеца по първоначално предявения иск „ММ
МЕХАНИКС"ООД, представляван от управителя А. П. Ч. . Твърди се в насрещния
иск, че А.С.Р. работел в ответното дружество-,,ММ МЕХАНИКСООД /по настоящия
насрещен иск/ на длъжност „машинен оператор, металообработващи машини“ по
трудов договор от 03.09.2018 г. и Допълнително споразумение към него от
05.03.2019г. Съгласно допълнителното споразумение трудовото му възнаграждение
като основна заплата била в размер на 800 лева месечно. Със Заповед
№724/05.07.2019г. му било прекратено трудовото правоотношение, на основание чл.330,
ал.2, т.6 от КТ. След влизане в сила на заповедта и съответно преустановяване
на трудовото му правоотношение с ответната страна, същата остана да му дължи
следните суми: за месец юни 2019г. трудово възнаграждение в размер па 800 лева;
мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение за месец юни 2019 г.
в размер на 30 лева считано от 31 юли 2019г до 27 октомври 2019г. Не му били изплатени
и обезщетения, както следва: обезщетение за неизползван отпуск за 2018г. в
размер на 75 лева, по чл.224 ал. 1 от КТ: обезщетение за неизползван отпуск за
2019г в размер на 380 лева но чл. 224 ал. 1 от КТ; Общо сума в размер на 1285
лв.
Моли се съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника по настоящия насрещен иск „ММ
МЕХАНИКС"ООД, ЕИК112521880 да заплати на ответника А.С.Р., ЕГН ********** сума
в размер на 1285 лв., представляваща: трудово възнаграждение в размер па 800
лева за месец- юни 2019 г. мораторна лихва върху неизплатеното трудово
възнаграждение за месец юни 2019 г. в размер на 30 лева, считано от 31 юли 2019
г до 27 октомври 2019 г - обезщетение за неизползван отпуск за 2018г в размер
на 75 лева по чл.224 ал. 1 от КТ ; обезщетение за неизползван отпуск за 2019г в
размер на 380 лева но чл. 224 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва за забава
до окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Сочи доказателства.
Правят се доказателствени искания.
В законоустановения
срок е постъпил отговор на насрещния иск, като се
оспорват се изцяло предявените с насрещната искова молба обективно
съединени искове по основание и размер, като неоснователни и недоказани.
Твърди се, че не са верни
следните ищцови твърдения: че след прекратяване на трудовото правоотношение, ответникът
по насрещния иск не е изплатил на Р. трудово възнаграждение за месец юни 2019г.
в размер на 800.00лева; че ответникът по
насрещния иск не бил заплатил обезщетение за неползван платен годишен отпуск по
чл. 224, ал.1 от КТ за 2018 г. - 2(два) работни дни и за 2019г. - 10(десет)работни
дни. Твърди се, че ищецът претендира неплатено трудово възнаграждение за целия
месец юни 2019 г. като не съобразява обстоятелството, че през месец юни е бил в
отпуск по болест в периода от 10.06 до 14.06.2019г., включително и в периода от
24..06.до 28.06.2019г., включително, за което е представил болничен лист (2 броя)
пред работодателя си. Същите са начислени и изплатени по реда на КСО от НОИ,
всички останали суми, дължими по трудовото правоотношение на ищецът Р. с ответника
по насрещния иск и за м.юни, са начислени и депонирани в счетоводството на
дружеството-работодател, като непотърсени от ищеца.
Твърди се, че не
отговаря на истината твърдението на ищеца, че не бил получил обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ. Същото е посочено като дължимо в Заповед №724/05.07.2019г.
и посочено към сумите за получаване на ищеца по прекратеното трудово
правоотношение. Допълнително същото е начислено и в т.н. „фиш за заплати"
за месец юли 2019г. Твърди се, че не отговаря на истината твърдението на
ответника, че не бил известен за дължимо обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ и
научил за претенцията едва получавайки исковата молба. Тъй като същият е
получил лично заповедта си за налагане на дисциплинарно наказание
-„дисциплинарно уволнение" и прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал.2, т.6 от КТ бил уведомен и за дължимо от него
обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ.
Сочи се, че А.Р.
няма правно основание да претендира трудово възнаграждение за целия месен юни,
тъй като същият е бил в отпуск по болест
- 10 дни, поради което е получил обезщетение по реда на КСО, респективно
размерът на претендираното от него трудово възнаграждение за м.юни 2019г. се
редуцира до положеният от него труд за 10(десет) работни дни. Сумата, която е
калкулирана като трудово възнаграждение за месец юни 2019г., дължимо на Р. е в
размер на 370.47лева, а не в претендирания от него размер - 800.00лева. Отделно
от това, същата сума е начислена по съответния ред и се намира на разположение
на ищеца в касата на дружеството-работодател. Тъй като трудовото правоотношение
на ищецът по НИМ е прекратено по реда на чл. 330, ал.2, т.6 от КТ, съгласно
Правилника за вътрешния трудов ред и организация на работната заплата, действащ
в „ММ Механикс"ООД последното трудово възнаграждение, при подобни казуси
се изплаща „в брой" в касата на дружеството-работодател. Ищецът не се явил
в касата на дружеството-работодател, за да получи сумата в брой, поради което
същата е депонирана и стои на разположение на същия.
Следователно, искът
на ищеца по насрещния иск се явява неоснователен не само по отношение на
размера над 370.47лева до 800.00лева, но и по основание, тъй като никой не може
да черпи права от собственото си противоправно поведение. В тази връзка,
неоснователен се явява и акцесорния обективно съединен иск по чл.86. ал.1 от ЗЗД, с който се претендира мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до
27.10.2019г., тъй като ответникът по НИМ не е изпаднал в забава, поради
неизпълнение на парично задължение.
Твърди се, че претендираното
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за 2018г. - 2 дни и 2019г. - 10 дни е
начислено в т.н. фиш за заплати за месец юни 2019г. Тъй като ищецът по НИМ не
се е явил да получи същата, по силата на разпоредбите на Правилника за
вътрешния трудов ред и организация на работната заплата, действащ в „ММ
Механикс"ООД, с които ищецът Р. е запознат при постъпване на работа в
дружеството-работодател и е подписал нарочна декларация на 03.09.2018г.,
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е на разположение на ищецът в касата на
дружеството-работодател като депонирано вземане от Р..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната
фактическа обстановка:
Не е спорно между
страните , а и от приетите по делото доказателства се установява, че между
страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало по силата на сключен между страните трудов договор №
1164/03.09.2018г. с правно основание
чл.70, ал.1 от КТ и чл.67, ал.1, т.1 от КТ /приложен по делото/. Съгласно посоченият трудов договор, „ММ Механикс“ ООД,
в качеството му на „Работодател“ възложило, а ответника Р. приел да изпълнява
длъжността „машинен оператор, металообработващи машини“ в предприятието на ищеца.
По същия договор страните уговорили
ответникът да получава основно трудово възнаграждение в размер на
700.00лева. както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% за всяка година трудов стаж на същата,
сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Договорът бил
сключен при условията на шестмесечен срок за изпитване в полза на работодателя,
който изтекъл на 03.03.2019г. и съгласно клаузата на чл.71, ал.2 от КТ се
приело, че същият е окончателно сключен, а във вр.чл.69, ал.1 от КТ договорът
се трансформирал в безсрочен. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от същия договор, срокът
на предизвестие за прекратяване на трудовия договор е 3/три/ месеца.
С Допълнително
споразумение №240 от 05.03.2019г., сключеният между страните трудов договор бил
изменен,считано от 01.03.2019г., като страните се споразумели основното трудово
възнаграждение на Р. да бъде в размер на
800.00лв.
Видно от приетите
по делото доказателства, на 17.06.2019 г. ответникът подал молба вх.№
144/17.06.2019г., с която желаел да прекрати трудовото правоотношение с
работодателя по взаимно съгласие по реда
на чл.325,ал.1,т.1 от КТ , считано от
01.07.2019г. В молбата било изрично посочено, че в случай на
несъгласие от страна на работодателя,
молбата следвало да се счита за 3 /три/
месечно предизвестие но основание чл.326,ал.1 от КТ, считано от датата на
входиране на молбата. Работодателят не приел трудовото правоотношение да се
прекрати по реда на чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
На 05.07.2019г., с
докладна вх.№ 161/05.07.2019г., ищецът бил уведомен от прекия ръководител на
ответника, че същият не се явява на работа повече от два последователни работни
дни, считано от 01.07.2019г. В
докладната записка било посочено също, че Р. не бил представил информация и/или
документи за отсъствието си.
Стартирала процедура по чл.193 от КТ, като в
хода на процедурата ответникът изразил писмено становище, че поради
здравословни проблеми не се явява на работа / видно от приложеното Обяснение от
05.07.2019г./, но не представил доказателства, с които да оправдае отсъствието
си от работа.
В резултат на проведеното дисциплинарно
производство, ищецът е издал Заповед № 724/05.07.2019г., с която било наложено
дисциплинарно наказание - „дисциплинарно уволнение" и било прекратено
трудовото правоотношение между страните по реда на чл.330, ал.2, т .6 от КТ,
считано от 05.07.2019г. - поради дисциплинарното уволнение на ответника. В
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение било вписано изрично, че
ответникът Р. дължи обезщетение на ищеца
по реда на чл.221, ал.2 от КТ. В заповедта било посочено, че на лицето следва
да се изплатят обезщетения на основание
чл.224,ал.1 от КТ / 2 дни за 2018 година
и 10 дни за 2019г./
Заповед №724/05.07.2019г.
била връчена на ответника Р. лично на 08.07.2019г.
По делото са били
представени и приети фишове за заплати
на Р. за месеците юни и юли , 2019г.
В хода на
производството по делото е било допуснато извършването на съдебно-счетоводна
експертиза, видно от заключението на която,
размерът на обезщетението по чл.221,ал.2 от КТ , дължимо от ответника Р.
за неспазено предизвестие от 2 месеца и 16 дни е 2257.00лв, като по процесното
обезщетение няма извършено плащане от страна на ответника. Размерът на
мораторната лихва от датата на падежа
/08.07.2019г./ до датата на завеждане на исковата молба е в размер на 47.02 лв.
Съгласно чл.24,ал.6,т.2 от Правилника за вътрешния трудов ред и организация на
работната заплата на ищцовото дружество, при едностранно прекратяване на
трудовия договор на основание чл.330,ал.2 от КТ, последното трудово
възнаграждение остава депонирано в касата на дружеството и се изплаща при
спазване на изискванията на чл.270,ал.3 от КТ.
Размерът на
брутното възнаграждение на ищеца по насрещният иск за месец юни, 2019г. е
646.10лв., а размерът на нетното възнаграждение е 370.47лв. Същото е начислено
във ведомостта за заплати за месец
юни,2019г., не е изплатено и е депонирано в касата на дружеството. Размерът на
мораторната лихва върху неизплатеното възнаграждение за месец юни,2019г., за
периода от 31.07.2019г. до 27.10.2019г. е 9.13 лв. Размерът на дължимите
обезщетения за неизползван годишен отпуск аз 2018г. и 2019г. за общо 12 дни е
516.00лв.- брутна сума /464.40 лв. – чиста сума на обезщетението/.
Обезщетението не е платено на ответника, същото е депонирано в касата на
дружеството. Общият размер на дължимата от ответника по насрещният иск сума ,
която е начислена, но неизплатена, е 844.03лв.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице, същото е обосновано, правилно и компетентно
изготвено.
В проведеното на
15.05.2020г. открито съдебно заседание по делото, съдът е допуснал изменение в
размера на предявените от Р. искове,
като същите следва да се считат предявени
за общата сума от 844.00лв. вместо
претендираната с петитума на насрещният иск сума в общ размер на 1285.00лв. /
ответникът по първоначалният иск Р. претендира да му се заплати сумата от
370.47 лв. – неизплатено трудово възнаграждение и 9.13лв. – мораторна лихва/.
По делото е била
разпитана в качеството си на свидетел Р.
Х. Ц. , от показанията на която се установява, че ответникът Р. е бил
уведомен за отказът на работодателя да бъде прекратено трудовото правоотношение
между страните по взаимно съгласие, както и за обстоятелството, че следва да се
явява на работа и да полага труд в продължение на още 3 месеца. При проведен
устен разговор със св. Ц. , Р. посочил, че желае да напусне работа поради здравословни проблеми, но не
представил каквито и да е доказателства за наличието на такива пред
работодателя. Р. бил уведомен от Ц. и за обстоятелството, че последното му
възнаграждение остава депонирано в касата на дружеството.
Предвид
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:
Предявеният иск с правно основание чл.221,ал.2
от КТ е допустим, налице е правен интерес
за ищеца от предявяването му.
По
отношение основателността на предявения
иск: Съгласно чл.221, ал.2 от КТ,
при дисциплинарно уволнение работникът
дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение, какъвто е настоящия случай. Не се спори между страните, а и от
представените в тази насока писмени доказателства се установява, че между
страните е бил сключен трудов договор № 1164/03.09.2018г. с правно основание чл.70, ал.1 от КТ и чл.67,
ал.1, т.1 от КТ /приложен по делото/. Договорът е бил сключен при условията на шестмесечен срок
за изпитване в полза на работодателя, който изтекъл на 03.03.2019г. и съгласно
клаузата на чл.71, ал.2 от КТ се приело, че същият е окончателно сключен, а във
вр.чл.69, ал.1 от КТ договорът се трансформирал в безсрочен. Съгласно разпоредбата
на чл. 7 от същия договор, срокът на предизвестие за прекратяване на трудовия
договор е 3/три/ месеца.
Не е спорно още, че при неявяване на
работа в периода от 01.07.2019г. до 05.07.2019г. –в течение на повече от два
последователни дни, след изпълнение на разпоредбата на чл.193 КТ, със Заповед №
724/05.07.2019г. е било наложено дисциплинарно наказание -
„дисциплинарно уволнение" на ответникът Р. и е било прекратено трудовото правоотношение между
страните по реда на чл.330, ал.2, т .6 от КТ, считано от 05.07.2019г. - поради
дисциплинарното уволнение на ответника. Ирелевантни за настоящото производство
са причините, поради които ответникът Р.
не се е явил на работа в периода от
01.07.2019г. до 05.07.2019г., като твърденията на ответника, съгласно които
последният е имал здравословни проблеми / проблеми с кожата/, пряко свързани
с условията на труд, останаха недоказани
в хода на процеса, респ. не бяха ангажирани каквито и да е доказателства в тази
насока.
Ето защо
съдът намира, че са налице предпоставките на чл.221, ал.2 от КТ и ответникът
дължи на ищеца обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без
предизвестие. Предназначението на обезщетението по чл. 221 ал, 2 КТ е да се
репарират вредите, които работодателят търпи вследствие на прекратяване на
трудовото правоотношение по вина на работника или служителя. Задължението за
обезвреда се възлага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина,
които са основания за налагане на дисциплинарно наказание “уволнение” при
прекратяване на трудовото правоотношение. В конкретния случай, трудовото
правоотношение на ответника е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и
за същия е възникнало задължение да заплати на ответното дружество обезщетение
в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – 3 месеца
, съгласно разпоредбата на чл.7 от сключения между страните трудов договор.
От
приетото по делото заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните , се установява размерът на дължимото обезщетение от Р. за неспазено предизвестие от 2 месеца и 16
дни, което е в размер на 2257.00лв, като по процесното обезщетение
няма извършено плащане от страна на ответника.
Предвид
изложеното, предявеният иск с правно основание чл.221,ал.2 от КТ се явява доказан по своето основание,както и
по своя размер, което се установява от приетите по делото доказателства.
Горното не се оспорва и от ответната страна, която признава,че Р. има
задължение да заплати съответното обезщетение за неспазено предизвестие.
Ето защо
претенцията на ищцовото дружество е изцяло основателна и ще бъде уважена в
своята цялост,ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване
на исковата молба в съда- 19.09.2019г. до окончателното изплащане.
По
предявените насрещни искови претенции на ответника по първоначалният иск Р.:
Предявени са кумулативно
обективно съединени искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.224 КТ. Исковете са допустими и основателни, и като такива следва да бъдат
уважени в размера, който се установи и от приетата по делото и неоспорена от
страните съдебно- счетоводна експертиза.
От съвкупния анализ
на доказателствените материали, се установи, че
страните са били във валидно учредена връзка, като ищецът
по предявеният насрещен иск е изпълнявал длъжността „машинен оператор,
металообработващи машини“ в предприятието на ищеца. По същия договор, страните
уговорили ответникът да получава основно
трудово възнаграждение в размер на 700.00лева. както и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за
всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност
или професия. С Допълнително
споразумение №240 от 05.03.2019г., сключеният между страните трудов договор бил
изменен,считано от 01.03.2019г., като страните се споразумели основното трудово
възнаграждение на Р. да бъде в размер на
800.00лв.
Установи
се, че през исковия период ищецът Р. е полагал труд, като на същият се дължи
възнаграждение съобразно действащите трудово правни норми.
За установяване на
твърденията на ищеца
по предявениет насрещен иск, по делото е била допусната
съдебно-счетоводна експертиза,видно от заключението на която, се установява, че
размерът на брутното възнаграждение на ищеца по насрещният иск за месец юни,
2019г. е 646.10лв., а размерът на нетното възнаграждение е 370.47лв. Същото е
начислено във ведомостта за заплати за
месец юни,2019г., не е изплатено и е депонирано в касата на дружеството.
Размерът на мораторната лихва върху неизплатеното възнаграждение за месец
юни,2019г., за периода от 31.07.2019г. до 27.10.2019г. е 9.16 лв. Размерът на
дължимите обезщетения за неизползван годишен отпуск аз 2018г. и 2019г. за общо
12 дни е 516.00лв.- брутна сума /464.40 лв. – чиста сума на обезщетението/.
Обезщетението не е платено на ответника, същото е депонирано в касата на
дружеството. Общият размер на дължимата от ответника по насрещният иск сума ,
която е начислена, но неизплатена, е 844.00лв.
По делото не са налице данни ищецът
да не е изпълнявал добросъвестно
задължения си, произтичащи от сключеният
между страните трудов договор. При това положение, съдът намира за изцяло основателни
главните претенции за заплащане на възнаграждение за исковия
период, същите следва да бъдат уважени до размера, установен
от експертизата.
По иска с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното: Правото на обезщетение по чл.224,
ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск възниква само при прекратяване
на трудовото правоотношение. Прекратяването на трудовото правоотношение е
първата предпоставка за пораждане правото на обезщетение, която предпоставка в
настоящия случай е налице. Втората предпоставка за уважаване на иска е
работникът или служителят реално да не е ползвал полагаемия му се платен
годишен отпуск през календарната година на прекратяването на трудовото
правоотношение или през предходните, поради което законодателят е предвидил в
този случай работодателят да му заплати обезщетение съобразно броя на дните,
неизползван платен годишен отпуск и предвид последното получено брутно трудово
възнаграждение/ това за предходния месец/ и на база средно дневното брутно
трудово възнаграждение / чл.224, ал.2 във вр.с чл.177, ал.1 от КТ/. От приетата
по делото съдебно-счетоводна експертиза е видно ,че размерът на дължимите
обезщетения за неизползван годишен отпуск за
2018г. и 2019г. за общо 12 дни е 516.00лв.- брутна сума /464.40 лв. –
чиста сума на обезщетението/. Обезщетението не е платено на ответника, същото е
депонирано в касата на дружеството, поради което съдът приема това
обстоятелства за установено.
При това положение, от правна
страна, съдът приема,че предявените насрещни искове са основателни и като такива следва да бъдат
уважени, вкл. и предявеният акцесорен
иск за обезщетение поради забава на
плащането на възнаграждението по трудовия договор.
Във
връзка с възраженията на ответната
страна, следва да се има предвид, че
обстоятелството, че ищецът по насрещният иск Р. не се е явил в касата на
дружеството- работодател, за да получи дължимите му суми в брой, не води до
неоснователност на предявените искови претенции, тъй като това не освобождава
работодателят от задължението му да заплати дължимото трудово възнаграждение и
обезщетение за неизползван годишен отпуск на работника.
Съдът не
следва да се произнася по направеното от ответника по предявеният насрещен иск
„ММ Механикс“ООД,ЕИК-********* възражение за прихващане, тъй като същото е било
направено едва в хода на устните състезания по делото и като такова, същото е
преклудирано. Такова възражение не е било направено от „ММ
Механикс“ООД,ЕИК-********* с отговора на предявената насрещна искова молба.
По отношение на разноските : При този
изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищеца по първоначалният иск направените по делото разноски съгласно
представения списък на разноските. В полза на ищеца „ММ Механикс“ООД,ЕИК-********* следва да бъдат присъдени сторените по
делото съдебно – деловодни разноски, тъй като съгласно разпоредбата на
чл.78,ал.2 от ГПК, „ако ответникът с поведението си не е дал повод за
завеждането на делото и ако признае иска, разноските са възлагат върху ищеца“.
В конкретният случай, по аргумент на противното, съдът приема,че ответникът Р. с поведението
си е станал причина за завеждането на делото, тъй като към момента на
образуването му не е бил изпълнил задълженията си към ищцовото дружество,
поради което следва ответникът да понесе тежестта на строените от ищцовата
страна разноски, а възражението му в тази насока е неоснователно. Ответникът Р.
обаче е направил своевременно възражение
за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер от
720.00 лв. за процесуално представителство в исковото производство, който
размер е над предвидения в НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
на обстоятелството, че делото не се
отличава със значителна фактическа и
правна сложност, както и предвид факта, че са проведени само две съдебни
заседания, съдът счита, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в
размер от 720.00 лв. следва да бъде намалено до размера от 400.00лв. Ответникът
по първоначалният иск следва да заплати на ищеца и сторените съдебно-деловодни
разноски за държавна такса в размер на 90.28лв. и депозит за вещо лице в размер
на 200.00лв., или разноски в общ размер на 690.28 лева.
Ответникът по предявеният насрещен иск „ММ
Механикс“ООД,ЕИК-********* също дължи
разноски на ищеца А.С.Р., ЕГН-**********
*** на основание чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 350.00лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78 ал.6
от ГПК, ответникът по предявените насрещни искове следва да внесе държавна такса върху
уважената част от предявените срещу него
искове в 150.00лв.
Воден от
горното Пазарджишкият Районен съд,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.С.Р., ЕГН-********** ***, да
заплати на „ММ Механикс“ООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с. Драгор, обл. Пазарджик,
представлявано от управителя А. П. Ч. , сумата от 2257.00лв. /две хиляди двеста
петдесет и седем лева/, представляваща обезщетение по чл.221,ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда – 19.09.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ММ
Механикс“ ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с.
Драгор, обл. Пазарджик, представлявано от управителя А. П. Ч. , да заплати на А.С.Р., ЕГН-********** ***, следните
суми: сумата в общ размер на 844.00лв. /осемстотин четиридесет и четири лева/,
от която незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец юни,2019г. в размер
на 370.47лв. на основание чл.128,т.2 от КТ, мораторна лихва върху неизплатеното
трудово възнаграждение за месец юни,2019г. в размер на 9.13лв. и обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2018г. и 2019г. в нетен
размер на 464.40 лв. на основание чл.224 от КТ, ведно със законна лихва
върху тези суми, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда /28.10.2019г./ в съда до окончателното изплащане на същите.
ДОПУСКА предварително изпълнение на
решението за присъдени трудови
възнаграждения, обезщетения и законните
лихви върху тях, на осн. чл.242,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА А.С.Р., ЕГН-********** ***, да
заплати на „ММ Механикс“ООД,
ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с. Драгор, обл. Пазарджик,
представлявано от управителя А. П. Ч. , сумата от 690.28лв. /шестотин и деветдесет лева и
двадесет и осем стотинки/, представляващи сторените по гр. дело №3692/2019г. по
описа на РС- Пазарджик съдебно деловодни разноски, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ММ
Механикс“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление- с.
Драгор, обл. Пазарджик, представлявано от управителя А. П. Ч. , да заплати на А.С.Р.,
ЕГН-********** ***, сумата от 350.00лв.
/триста и петдесет лева /, представляващи сторените по гр. дело №3692/2019г. по
описа на РС- Пазарджик съдебно деловодни разноски, на осн. чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ММ Механикс“ООД, ЕИК-*********, със седалище и
адрес на управление- с. Драгор, обл. Пазарджик, представлявано от управителя А.
П. Ч. , да заплати по сметка на
РС-Пазарджик държавна такса в
размер на 150.00лв. /сто и петдесет
лева/, на осн. чл.78,ал.6 ГПК
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: