Р
Е Ш Е Н И Е
№…….
гр.София,
22.10.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание проведено
на двадесет
и трети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ
МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА
СТАВРЕВА
2.
НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА
При участието на
секретаря Красимира Динева и прокурор Сашо Тотев при СГП като разгледа
докладваното от младши съдия Натали Генадиева ВНЧД № 3001/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по частна жалба депозирана
от адв. И.Ю., процесуален представител на К.И.С. срещу определение от
28.07.2020 г. по НЧД 6534/2020 г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, с което
съдът е оставел без уважение молбата на молителя С. за допускане на съдебна
реабилитация по отношение на осъжданията му по НОХД № 3137/06г. на СГС и по
НОХД № 10541/2013г. на СРС. С постановения съдебен акт съдът е оставил без
разглеждане като недопустима молбата на С. за допускане на съдебна реабилитация
по отношение на осъждането му по НОХД № 17469/2014г. на СРС на основание чл.
88а, ал. 1 от НК вр. с чл. 82, ал.1,т. 5 от НК.
С жалба се изложени съображения за
неправилност на определението на първостепенния съд в частта, с която молбата
на осъдения С. за допускане на съдебна реабилитация е оставел без уважение. Изразява
се несъгласие с изводите на съда, че 10- годишния срок за реабилитирането на
лицето е прекъснат от две полицейски регистрации, които според защита не
следвало да се тълкуват и като обстоятелства опровергаващи доброто поведение на
осъдения С.. Счита се, че по
отношение и двете осъждания в обжалваната част на атакувания съдебен акт е
настъпила реабилитация по чл. 88а от НК. Налице били и предпоставките по 87 от НК. Отправено е
искане за отмяна на определението на СРС в частта, с която е отхвърлена като
неоснователна молбата на С. и постановяване на ново, с което да бъде
постановена реабилитацията му по чл. 88а от НК или да бъде допусната съдебна
реабилитация.
В
проведеното пред въззивната инстанция съдебно заседание представителят на
прокуратурата изразява становище за обоснованост и законосъобразност на
постановения от първостепенния съд съдебен акт. Прокурора счита,че не са налице
основанията за допускане на реабилитация, като се солидализира със становището
на СРС и моли определението да бъде потвърдено.
В
съдебно заседание, защитника на осъденото лице адв. Г.преупълномощен от адв. Ю.
за въззвното производство подържа жалбата по изложените съображения. Според
защитата първоинстонционният съд неправилно е приел, че не са налице
основанията за допускане на съдебна реабилитация. Отново се застъпва, че
полицейските регистрации не прекъсват 10 годишния срок за реабилитация относно
осъждането на С. през 2006г., както и че не са обстоятелство, което да
опровергава доброто поведение. Подържа се, че за осъждането на С. е приложим 5
годишния срок, които е изтекъл през 2019г. когато според защитата същият се е
реабилитирал и за това осъждане. Иска се определението на СРС да бъде отменено,
доколкото били налице предпоставките по чл. 88а от НК или да бъде постановена
съдебна реабилитация.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като се
запозна с материалите по делото, с изложените в частната жалба съображения,
изслуша доводите на защитата и становището на прокурора намира, че частната
жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и
на различни от изложените в нея основания.
За да постанови
обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от
справката за съдимост, молителят К.И.С. е осъждан с влезли в сила присъди,
както следва:
1. С присъда № 4/05.03.1992г. по НОХД
№610/89г. на СРС е осъден като
непълнолетен за престъпления по чл. 256,
ал.1,т.3,вр. чл.20, ал.2, вр. с чл. 26, ал.1, вр. с чл. 63, ал.1 от НК; чл.195,
ал.1, т.3, вр. чл.63, ал.1,т.3 от НК; чл. 255, т. 2вр. с чл. 252, ал. 1 вр. с
чл. 195, вр. с чл. 63, ал. 1 от НК, извършени през 1988 г. С присъдата му е
определено едно общо най - тежко наказание в размер на една година и три месеца
лишаване от свобода, изтърпяването на което е бил отложено за изпитател срок от
три години. Присъдата е влязла в сила на 20.03.1992г.
2. С влязло в сила на 13.09.2006г.
определение по НОХД №3137/06г. СГС
е одобрил споразумение, според
което за извършените от С. на 10.03.2006г. престъпления по чл.354а, ал.1 от НК
и по чл. 244,ал.2 вр. с ал.1 от НК е
осъден на едно общо най - тежко наказание в размер на една година и шест месеца
„лишаване от свобода“. Наказанието е изтърпяно на 20.08.2007г.
3. С влязло в сила на 13.06.2013г.
определение по НОХД №1054/13г. СРС
е одобрил споразумение, според
което за извършено на 03.04.2000г.
престъпление по чл.209 от НК С. е осъден на наказание в размер на десет
месеца „лишаване от свобода“. Наказанието е изтърпяно на 09.12.2013г.
4. С влязло в сила на 13.11.2015г.
определение по НОХД №17469/14г. СРС
е одобрил споразумение, според
което за извършено от С. на 13.01.2014г. престъпление по чл. 343в, ал.2 вр. с
ал. 1 от НК е осъден на наказание „пробация“ включваща двете задължителни
пробационни мерки за срок от шест месеца. Наказанието е изтърпяно на
06.07.2016г.
Очертаните
по-горе данни за предходната съдимост на дееца налагат извод за наличието на
четири осъждания, като между престъпленията, предмет на отделните присъди не е
налице съвкупност по смисъла на чл.25, ал.1, във връзка с чл.23, ал.1 НК, а
същите са в условията на рецидив.
На първо място
въззвния съд намира за необходимо да посочи, че производството по раздел II от
Глава 34 на Част седма на НПК дава възможност на осъдено лице да поиска
заличаване на факта и последиците от осъждането му при наличие на предвидените
в материалния закон положителни за него и за обществото като цяло
обстоятелства. Когато тези последици се заличават по силата на закона (чл.86,
чл.88а от НК), съдът не дължи изрично произнасяне, като реабилитирането на
осъдения се преценява и отразява в бюлетина за съдимост, контролирано обаче не
по реда на НПК (виж определения № 285/09.01.2013 г. по адм.д.№ 15380/2012 г-VI
о. И № 15645/17.12.2009 г. по адм.д.№ 13899/2009 г.-VII о. на ВАС). Именно
защото реабилитацията не засяга самото осъждане и наложеното наказание,
извличането на правния интерес на осъдения да поиска съдебна реабилитация за
осъждането си и начина на произнасяне на съда по това му искане е поставено в
зависимост от наличието или не на предпоставките, които законът свързва с двата
вида реабилитация - реабилитация по право и реабилитация с акт на съда. При
първата не се изисква някакъв формален акт, а тя само се констатира, докато при
втората съдът с всички допустими по НПК способи и средства следва да установи
наличието на изискуемите се предпоставки, за да отговори положително на
отправеното му искане. В тази връзка съдът преди да пристъпи към разглеждане на
основанията по чл. 87 от НК, е длъжен да извърши преценка дали по отношение на
лицето за всички или за част от осъжданията не е настъпила реабилитация по право по чл. 86 или
пълната реабилитация по чл. 88а от НК.
Предвид
изложените принципни положения правилно районния съд е извършил преценка на
първо място за наличието на предпоставките по чл. 86, ал. 1 от НК. Безспорно по
отношение на осъждането на молителя С. по пункт 1-ви същият е реабилитиран по
право съгласно чл. 86, ал.1,т.1 от НК считано от 21.03.95г. тъй като
изпитателния срок по това осъждане е изтекъл на 20.03.1995г. Както е
отбелязал и районният съд, веднъж настъпила реабилитацията по право активира
забраната по чл. 86, ал. 2 от НК. Обстоятелството, че престъпленията по първата
присъда са извършени от молителя С. като непълнолетен е ирелевантно, тъй като
деянията по второто осъждане по НОХД № 3137/06г. са извършени от него вече като
пълнолетно лице.
По отношение
следващите осъждания на С. от пункт 2 до пункт 4 следва да се извърши преценка
дали е настъпила реабилитация по силата на закона.
За осъждането на
С. по НОХД № 3137/06г. е възможно да настъпи пълна (абсолютна) реабилитиция
единствено по реда на чл. 88а от НК. Сроковете за тази реабилитация поначало
съвпадат със сроковете на давността за изпълнение на наказанието по чл. 82, ал.
1 НК. В случая доколкото наказанието за това осъждане е в размер на една година
и шест месеца „лишаване от свобода“ срока за реабилитация съгласно чл. 88а, ал.
2 от НК е 10 години. Същият тече от изтичане на изпитателния срок по
постановеното по НЧД 5811/06г. условно предсрочно освобождаване съгласно
разпоредбата на чл. 88а, ал. 3 от НК, които е изтекъл на 21.08.2007г., както е
посочил и първостепенния съд. От този момент вече тече реабилитационният срок
по чл. 88а, ал. 2 от НК, който е изтекъл на 21.08.2017г.
В рамките на
този срок обаче подсъдимият е извършил две умишлени престъпления от общ
характер, по които с присъди по НОХД № 10541/2013г. на СРС и по НОХД №17469/2014г.
на СРС е бил осъден респективно на 10 месеца „лишаване от свобода“ и на наказание
„Пробация“ за срок от шест месеца. Престъпления по тези две дела, извършени в
реабилитационния срок по чл. 88а, ал. 2 от НК, са довели до невъзможност за
предходното осъждане по пункт 2 да настъпи пълната реабилитация по право.
Това е
така, тъй като отрицателната
предпоставка за настъпване на пълна реабилитация е в рамките на реабилитационния
срок по чл. 88а, ал.1 вр. с чл. 82, ал.1 НК или по чл. 88а, ал.2 НК осъденият
да не е извършил друго престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода.
Същите са
изводите и по отношение на осъждането по
пункт 3/НОХД 10541/2013г.на СРС/ на молителя С., като реабилитационния срок за
това осъждане да е 5 годишен съгласно чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК. Същият тече от
изтърпяване на наказанието 10 месеца „лишаване от свобода“ на 09.12.2013г. и е
изтекъл на 09.12.2018г. Отново в пределите на реабилитационния срок по
осъждането по пункт 3 осъденият С. е
извършил престъплението по пункт 4/НОХД 17469/14г. на СРС/.
Видно
от справката на ОС „ИН“, Сектор „Пробация“ /л. 36 от с.ф/ наказанието
„пробация“ по пункт 4/НОХД 17469/14г. на СРС/, което е и последното осъждане на
молителя С. е изтърпяно на 06.07.2016г. от които момент тече срока за
реабилитация по чл. 88а, ал. 1вр. с чл. 82, ал.1,т. 5 от НК и е изтекъл на 06.07.2018г. Първостепенния
съд е приел, че въпреки ненастъпилата реабилитация по предходните две осъждания
е настъпила пълна реабилитация по право за това осъждане, тъй като лицето не е
извършило ново умишлено престъпление в реабилитационния срок.
В
принципен план не може да бъде споделено виждането на първоинстанционния съд,
че пълна реабилитация по силата на закона може да настъпи само за последното
осъждане, след като такова не е налице по предходните две осъждания по пункт 2
и 3 от справката за съдимост на дееца. Подобен извод противоречи на схващането,
застъпено в практиката на ВКС, че пълната реабилитация определя юридическия
статус на личността, а не се съсредоточава върху отделни елементи от неговото
съдебно минало. Действително по начало пълната реабилитация може да заличи
последиците на осъжданията за няколко престъпления съгласно чл. 88а, ал. 4 от НК. При множество отделни осъждания при рецидив, какъвто е настоящия случай е
необходимо сроковете по чл. 88а, ал.1 вр. с 82, ал.1 НК или по чл. 88а, ал.2 НК, степенувани според наложените наказания, да са изтекли за всички въпросни
осъждания. Ако в техните рамки осъденият не е извършил ново престъпление от общ
характер, наказуемо с лишаване от свобода, реабилитацията по чл. 88а НК ще
настъпи за всяко от незаличените до момента минали осъждания, за което не е
нарушен реабилитационния срок. Обратно – ако условията по чл. 88а НК не са
налице само за някое от миналите осъждания, а по отношение на други ги има, то
всички те остават незаличени. Спрямо лицето продължават да произвеждат ефекта
си „вторичните“ последици на осъждането, т.е лицето се явява нереабилитиран. В
този смисъл Решение №
216/04.06.2015 г. по н.д. № 647/2015 г. на І н.о. на ВКС. Предвид изложеното
неможе да се приеме, че молителят е реабилитиран по силата на закона за
всичките му осъждания по НОХД № 3137/06г. на СГС, НОХД 10541/13 и НОХД №
17469/14 по описа на СРС, тъй като не е налице изискването осъденият да не е
извършвал престъпление в реабилитационния срок по НОХД № 3137/06г. на СГС и по
НОХД 10541/13г. Това води до невъзможност молителя да бъде реабилитиран по
силата на закона и за последващото му осъждане по НОХД № 17469/14г., въпреки че
в реабилитационния срок не е нарушен. В този част определението на
първостепенния съд следва да бъде изменено, доколкото неправилно съдът е
оставил молбата на молителя С. без разглеждане по отношение на това осъждане.
С оглед
гореизложеното и липсата на основания за настъпване на реабилитация по право
следва да бъдат разгледани предпоставките на чл. 87 от НК за всяко от
осъжданията на молителя С.. Условията за реабилитация по искане на осъдения са
конкретно посочени в закона. Те са свързани с изтичането на тригодишен срок от
изтърпяване на наказанието. При повече от една присъда, по които се иска
постановяване на реабилитация по съдебен ред, тригодишния срок за допустимост
на тази реабилитация започва да тече от изтичане на срока на наложеното с
последната присъда наказание. В този смисъл са Опр. №590/29.12.77г. II н.о. ВКС
и Решение 447/18.11.14г. III н.о. ВКС. Като
отрицателни предпоставки закона въвежда, лицето да не е извършило друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода или др. по –тежко наказание и да
е имало добро поведение. Поставя се изискване при причинени от престъплението
съставомерни вреди същите да бъдат възстановени.
С оглед данните
по делото от извършените престъпления за които са постановени влезлите в сила
съдебни актове, предмет на настоящото производство не са причинени вреди, които
да подлежат на възстановяване.
Безспорно е
налице и положителната предпоставка да са изминали три години от изтичане на
срока на наложеното с последната присъда наказание. Не така стой въпроса за
двете отрицателни предпоставки лицето да не е извършило друго престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода или др. по –тежко наказание и да е имало добро
поведение. Срокът, през който осъденият не бива да е извършвал друго
престъпление, наказуемо с лишаване от свобода и да е имал добро поведение е до
постановяване на определението за съдебна реабилитация, а не само в трите
години от изтърпяване на предходното наказание, предвидено в чл. 87 от НК,
каквито са и задължителните указания на ВС в ТР № 20/83год на ОСНК. Тригодишния
срок се разглежда като минимален срок, който трябва да изтече и в който лицето
трябва да има добро поведение и да не извършва престъпления. От доказателствата
по делото се установява, на първо място, че от изтърпяване на наказанието по
НОХД 3137/06г. на СГС - 20.07.2007г. до настоящия момент, молителя С. е
извършил няколко престъпления от общ характер наказуеми с лишаване от свобода, за
които същият е осъден с влезлите в сила съдебни актове по НОХД 10541/13г. на
СРС и НОХД 17469/14г. на СРС . Видно и от справката на НСлС е регистрирана
криминална проява извършена на 24.10.2007г., която съгласно константната съдебна
практика следва да бъде отчетена от съда като доказателство за липсата на добро
поведение. Останалите криминални
регистрации са преди да е започнал да тече срока по чл. 87, ал. 1 от НК и не
следва да бъдат взети предвид.
По отношение на
осъждането по НОХД № 10541/13г. в тригодишния срок по чл. 87, ал. 1 от НК
молителя С. е извършил престъплението по НОХД № 17469/14г. Нещо повече и след последното четвърто осъждане, К.С. е
продължил с противоправното си поведение доколкото към днешна дата същият е
привлечен към наказателна отговорност като обвиняем за престъпления по чл. 129,
ал. 1 от НК и чл. 144, ал.3 от НК извършени през 2020година и по отношение на С.
е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена с влязъл в
сила съдебен акт. Всички тези обстоятелства водят до извод за липсата на
изискуемите съгласно чл. 87, ал. 1 от НК предпоставки, тъй като осъдения С. не
е дал доказателства за своето поправяне, напротив същият е извършил няколко
престъпления и криминални регистрации в това число и образуваното наказателно
производство срещу него. Последно с оглед действащата в чл. 16 от НПК
презумпция за невиновност е взета
предвид от настоящия състав на плоскостта за предпоставката „наличие на добро
поведение“. Отново с оглед предпоставката за добро поведение е налице справката
за нарушител, видно от която молителят С. е наказван по административен ред за
множество нарушения по ЗДвП, датиращи от 2008г. до 2016г. Въпреки осъждането му
по НОХД № 17469/2014, което е за престъпление по чл. 343в от НК, С. е продължил
да не спазва и правилата за движение по пътищата. Всички тези данни за недобро
поведение на лицето не могат да бъдат пренебрегнати, а още по малко разколебани
от свидетелските показания на С. Б., която се явява и заинтересовано лице, с
оглед близките отношения с молителя. Правилно първостепенния съд е оценил
доказателствената стойност на показанията на свидетелката и е приел, че
осъденото лице не е дал доказателства за доброто си поведение, който краен
извод съвпада и със становището на настоящия състав.
От целокупния
анализ на доказателствата по делото се установи, че до настоящия момент
осъденото лице не е спазвало нормите на законността и нравствеността, поради
което правилно първостепенният съд е оставил молбата на осъдения без уважение за
осъжданията по НОХД № 3137/06г. по описа на СГС и НОХД 1054/13г. по описа на
СРС. Неправилно СРС е оставил молбата на молителя С. по отношение на осъждането
му по НОХД № 17469/2014г. без разглеждане,като недопустима поради настъпила
реабилитация по чл. 88а, ал. 1 от НК, поради което същото следва да бъде
отменено в тази част.
По изложените
съображения и на основание чл. 436 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение от 28.07.2020г. по ЧНД №
6534 от 2020г. на Софийски районен съд, в
частта с която е оставена без разглеждане,
като недопустима молбата на К.И.С. за
съдебна реабилитация за осъжданията му по НОХД № 17469/2014г. на СРС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К.И.С.,
ЕГН ********** за допускане на съдебна реабилитация на основание чл.87, ал. 1
от НК по отношение на осъждането му по НОХД № 17469/2014г.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.