Решение по дело №117/2019 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 260032
Дата: 21 декември 2020 г. (в сила от 21 декември 2020 г.)
Съдия: Мая Йосифова Кирчева
Дело: 20194320100117
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№_____

гр. Луковит, 21 декември 2020 г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА

 

При участието на секретаря И.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 117 по описа за 2019 г. на съда и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД по искова молба от  "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „М.**, представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н.– гл. изпълнителен директор и изпълнителен директор, чрез юрисконсулт В.В.срещу А.И.И. с ЕГН ********** с адрес: *** за установяване на вземанията на ищеца по Договор за кредит за текущо потребление от 24.04.2017 г. за следните суми: 8812,38 лева главница; 392,74  лева - договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 26.02.2018 г.; 27,66 лева лихвена надбавка за забава за периода от 15.08.2017 г. до 26.02.2018 г.; 120 лева – заемна такса, както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането,  за които суми по ч.гр.д. № 135/2018 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Обстоятелствата, от които се твърди в исковата молба, че произтича претендираното право:

На 24.04.2017 г. между „Банка ДСК" ЕАД, в качеството на кредитор и ответника А.И.И., в качеството на кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката й е отпуснала кредит в размер на 9000 лева, със срок на издължаване 120 месеца, падежна дата за издължаване на месечните вноски – 07-мо число на месеца. Вземането на банката по договора за кредита е обезпечено със залог върху парични вземания в лева. Кредитът е усвоен на 24.04.2017 г. по сметка с титуляр ответника.Кредит се погасява чрез равни месечни погасителни вноски,всяка в размер на 103,80 лева съгласно погасителен план.  Твърди се, че след 07.07.2017 г. ответникът кредитополучател е преустановил заплащането на месечните вноски и по кредита не са извършвани никакви погасявания. Ищецът се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на кредита поради забава в продължение на 90 дни в плащането на вноските за м. август и м. септември 2017 г., за което ответника е уведомен от ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК. Предсрочната изискуемост е настъпила на 20.02.2018 г. За претендираните суми по ч.гр.д. № 135/2018 г. на РС – Луковит е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417т.2 от ГПК, която е връчена на длъжника от ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415, ал.1 от ГПК.

 

 

  Ответницата не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения едномесечен срок, не се явява и не изпраща свой пълномощник в първото заседание по делото. Не е направила искане делото да се гледа в нейно отсъствие.

В депозирана по делото писмена молба  ищецът, чрез пълномощника си, направи искане за постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК, като делото се разгледа в отсъствие на ищеца.

Съдът е уважил искането за постановяване на неприсъствено решение, тъй като прие, че са налице предпоставките за това:

На първо място, ответницата в предоставения по чл.131 от ГПК срок за отговор на исковата молба, не е представила такъв. Не се е явила или изпратила представител в съдебното заседание, за което е била редовно призована. Не е направила  искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. На второ място, налице е искане от ищцовата страна за постановяване на неприсъствено решение. На трето място,  на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. И на последно място – налице е и предпоставката по чл.239, ал.1, т.2 от ГПК – с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и ангажирани от ищцовата страна доказателства, искът е вероятно основателен.

Ето защо предявеният иск следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по същество.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноските по настоящето производство в общ размер на 287,06 лв. /187,06 лв. доплатена държавна такса и 100.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение/,  както и разноските в заповедното производство в общ размер на 287,06 лв. /187,06 лв. държавна такса и 100.00  лв. юрисконсултско възнаграждение/.

    Водим от горното и на основание чл.239, ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.И.И. с ЕГН ********** с адрес: ***  ДЪЛЖИ на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „М.**, представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н.– гл. изпълнителен директор и изпълнителен директор, чрез юрисконсулт В.В.по сключен помежду им Договор за кредит за текущо потребление от 24.04.2017 г. следните суми: 8812,38 лева /осем хиляди осемстотин и дванадесет лева и 38 ст./ - главница; 392,74  лева /триста деветдесет и два лева и 74 ст./ - договорна лихва за периода от 07.07.2017 г. до 26.02.2018 г.; 27,66 лева /двадесет и седем лева и 66 ст./ -  лихвена надбавка за забава за периода от 15.08.2017 г. до 26.02.2018 г.; 120 лева /сто и двадесет лева/ – заемна такса, както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда - 27.02.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,  за които суми по ч.гр.д. № 135/2018 г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

 ОСЪЖДА  А.И.И. с ЕГН ********** с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на "БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „М.**, представлявано от В.М.С.и Д.Н.Н.– гл. изпълнителен директор и изпълнителен директор сумата от 287,06 лв. разноски за настоящото производство и сумата от 287,06 лв. разноски в заповедното производство. 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Същото следва да се връчи на страните.

Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 от ГПК.

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: