Решение по дело №177/2023 на Административен съд - Перник

 

Производството е по реда на чл.156 - чл.161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с §2 от ДР на ДОПК.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Д. К. чрез адвокат Я. С. от Адвокатка колегия – София, със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап. 1 срещу Ревизионен акт № Р-22001419007088-091-001 от 17.08.2022 година, издаден от С. Т. К. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Д. Д. Т. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, в частта с която е изменен по отношение на установените задължения по ЗКПО, досежно данъчен период 2013 година и 2015 година и в частта, с която е потвърден по отношение на установени задължения по ЗДДС, касаещи д.п. 12.2013 година, м.05.2014 година, от м.07.2014 година до м.01.2015 година, от м.03.2015 година до м.07.2015 година, м.10.2015 година, м.12.2015 година, м.01.2016 година, м.04.2016 година, м. 08.2016 година, м. 12.2016 година, м. 04.2017 година, м. 05.2017 година и от м.07.2017 година до м. 12.2017 година и по ЗКПО за периоди 2014, 2015 и 2016 година, включително и в частта на признатата за изтекла погасителна давност, ведно с начислената лихва за забава с Решение № 487 от 21.04.2023 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП- София.

Жалбоподателят оспорва РА в цялост, с изключения на частта, в която не са установени допълнителни задължения по ЗКПО и ЗДДС, респективно да бъде постановено за правилно извършеното деклариране на същите от страна на ревизираното лице, както и да бъде разпоредено възстановяване на ДДС, подлежащ на възстановяване, ведно със съответната лихва за забава, съгласно чл.92 от ЗДДС. Изрично посочва, че не обжалва установеното относно данъчни период м.06.2014, м.02.2015, м.08.2015, м.09.2015, м.11.2015, м.02.2016, м.03.2016, от м.05.2016 до м.07.2016, от м.09.2016 до м.11.2016, от м.01.2017 до м.03.2017 и м.06.2017, доколкото по отношение на тези данъчни периоди не са определени задължения за довнасяне. По същество излага доводи в няколко посоки:

На първо място твърди, че е налице недействителност на връчванията и изпращанията на съобщенията в хода на ревизионното производство. В тази връзка посочва, че извършеното връчване на ревизионни акт е нищожно, доколкото на 11.11.2022 година е получен по имейл ревизионен акт, но същият не е бил в неговата цялост, което е мотивирало представителят на жалбоподателя- законно упълномощен от негова страна адв. С. да изпрати на 14.11.2022 година имейл, с искане да му бъде представен в цялост ревизионния акт с цел да може да реализира правото си на защита по най- адекватния за довереника си начин, като с това писмо, изпратено по електронен път е поискана и информация относно датата, на която органът счита за връчен процесния ревизионен акт и датата, на която би следвало да изтече срокът за депозиране на жалбата срещу него, но такъв отговор твърди, че не е получен дори до датата на депозиране на настоящата жалба, а именно 14.06.2023 година. Твърди, че от страна на административният орган е проявена пасивност, доколкото не установено надлежно лице, на което да бъде връчен този административен акт. Също така посочва, че ревизионният доклад, въз основа на който е издаден ревизионният акт също е ненадлежно връчен по реда на чл.32 от ДОПК, доколкото не е осъществен фактическият състав, инкорпориран в тази разпоредба. Това е така според жалбоподателя, защото не е изпратено писмо с обратна разписка до адреса на жалбоподателя, както и не е налице електронно съобщение до посочения електронен адрес на управителя, а именно това било едно от изискванията н чл.32, ал.5 от ДОПК. В тази връзка твърди, че не е запознат с цялостното съдържание на ревизионния доклад дори до настоящият момент.

На второ място оспорва констатациите досежно установените задължения по ЗКПО, като посочва, че в решението на директора на Дирекция „ОДОП“ има разминаване, доколкото що се касае за установения размер на корпоративен данък за данъчен период 2015 година веднъж в решението си директорът е изменил размера му от 24 145,37 лева на 24 091,33 лева, а в диспозитива си е посочил, че корпоративният данък за 2015 година, така както е установен, следва да бъде потвърден. Също така оспорва изцяло установените задължения по ЗКПО за данъчен период 2017 година и 2018 година, но не навява конкретни доводи в тази посока.

На трето място, прави оспорване на изводите на приходната администрация относно периодите на погасителна давност, като посочва, че в решенето на директора на „ОДОП“ било прието, че е изтекла погасителната давност относно задълженията по ЗДДС, обхващащи д.п. м.12.2013 година до м.11.2015 година, включително и по ЗКПО, касаещи данъчен период 2013 и 2014 година. В тази връзка посочва, че отново от страна на приходният орган е налице бездействие, изразяващо се в това, че не са предприети действия в посока на прихващане, съобразно разпоредбата на чл.170, ал.3 от ДОПК и в съответствие с това отписване на вземането по чл.173 от ДОПК. Освен това посочва, че е налице разминаване относно периодите на установените задължения по ЗДДС и ЗКПО, във връзка, с които директорът е приел, че е изтекла погасителната давност, но същевременно с установените по ЗДДС задължения за 2015 година, които е прието, че са погасени по давност се е стигнало до коригиране на счетоводния финансов резултат на дружеството, който е послужил като основание за определяне на нов размер на дължимите задължения за 2015 година, които обаче се приемало, че не са погасени по давност. В тази връзка твърди,че за него съществува правен интерес от обжалването на погасените по давност период, защото годишният финансов резултат на дружеството за всеки отделен данъчен период е преобразуван с непризнатият данъчен кредит по ЗДДС. Същото така посочва, че в решението на директора на „ОДОП“ е прието, че е изтекла погасителна давност за начислени лихви, които продължават да се увеличават в по- късни период, за които не е изтекла погасителна давност.

На четвърто място твърди, че при осъществяване на действия, във връзка със събиране на доказателства, в хода на осъществената ревизия, от страна на ревизиращите е нарушен принципът на служебно начало, което е довело до необоснованост на ревизионни акт и решението, с което същият е потвърден. В тази връзка твърди, че не са предприети действия по отношение провеждането на насрещни проверки към доставчиците, органът е събирал доказателства, които са само във вреда на ревизираното лице, не е приложил информация, която му е станала служебно известна, като например информация, касаеща общите декларирани и платени задължения от страна на жалбоподател, информация относно обстоятелството за начисления местен данък и нотариални такси, в това число и ДДС по построените и въведен в експлоатация имоти от съществуването на дружеството. В поисканите справки относно имотните партиди, липсвала информация, че някога въобще ап.25, 131-133 на [улица]са били собственост на самото дружество или лично на неговият управител В. К.. В тази връзка също така се твърди, че органите са имали пълен достъп до банковите сметки на последната. От страна на органа не били обсъдени и представените нотариални актове, във връзка с осъществена продажба на недвижим имоти, за които в ревизионният акт се твърдяло, че не бил начислен ДДС. Неправилно органите не са възприели констатациите, които са били обективирани в предходно издаден ревизионен акт, като тези документи не са били присъединени към настоящото ревизионно производство, а тези констатации имали отношения към настоящото производство, защото касаят кредитни известия, които са оспорени.

На пето място се правят възражения относно информация, която е получена в следствие на осъществена прокурорска проверка и образувано досъдебно производство, която е инкорпорирана в издадения след съставяне на РД, РА. В тази връзка твърди, че следва да бъде анализиран въпросът, по какъв административно-процесуален ред тази постъпила и изрично потвърдена от ревизиращият орган на НАП информация ,след изготвяне на РД е присъединена към него, а така също и кога тази информация е била връчена на ревизираното лице и по какъв начин е станало това, а това е важно с оглед това, дали те следва да бъдат зачетени като годни доказателства или не. Жалбоподателят посочва, че от НАП е следвало да разкрият данни относно авторът на сигнала, станал причина за осъществените проверки, както и да бъде представен текстът на самия сигнал.

На шесто място по отношение на установените факти и обстоятелства относно извършваните услуги по поддръжка на апартаменти жалбоподателят посочва, че от страна на приходният орган не е осъществена надлежна проверка, от кога и до кога лицата адресати на издадените през 2013 година фактури са собственици на имотите, въпреки че такава информация била служебно известна на НАП, като също така не били предприети действия относно изследване на банковите сметки, както на дружеството, така и на неговия управител. В тази връзка твърди, че неоснователно органът е счел, че щом като такива доставки са фактурирани през 2013 година, то с ДДС по същите и с приходи от еквивалентни суми следва да бъде увеличен счетоводния резултат на дружеството за всички периоди на ревизията.

На седмо място е направен довод относно изводите на орган по приходите за получени плащания по банков път. В тази връзка в отделни пунктове по същество оспорва всяка едва от констатациите, посочени в ревизионния акт.

С тези доводи иска от съда да постанови съдебен акт, с който оспореният ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен и да му бъдат присъдени съдебни разноски.

В проведеното на 11.04.2024 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Р. П. от Адвокатска колегия- София, който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде уважена. Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по чл.80 от ГПК. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.

Ответникът по жалбата- Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП- София, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Д., която пледира за неоснователност и недоказаност на депозираната жалба и в съответствие с това иска съда да постанови съдебен акт, с който същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за присъждане на каквито и да било разноски в полза на жалбоподателя на основание чл.161, ал.3 от ДОПК.

А. съд- Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока по чл.159, ал.1 от ДОПК и е насочена срещу индивидуален административен акт, поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001419007088-020-001 от 06.11.2019 година, с която на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено извършване на ревизия на „ЗОЛДИ БГ“ ООД с [ЕИК] за определяне на задължения във връзка с корпоративен данък, обхващащ данъчен период от 01.01.2013 година до 31.12.2018 година и задължения във връзка с данък върху добавената стойност, обхващащи данъчен период от 01.12.2013 година до 14.12.2017 година. Определен е ревизиращият екип, а именно ревизията да бъде извършена от Д. Д. Т. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и К. С. П. на длъжност: старши инспектор по приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно тя да приключи в срок от два месеца от връчване на ЗВР /лист 77 от делото/. По отношение връчването на тази заповед за възлагане на ревизия чрез административната преписка са представени и приети доказателства, както следва: Протокол от 06.12.2019 година, констатиращ посещение на адреса на дружество с цел връчване на ЗВР № Р-220014190007088-020-001 от 06.11.2019 година, като в същия е птразено, че на адреса не е открито лице за получаване на тази заповед ( лист 467 от Приложение №2); Протокол № 1527527 от 28.11.2019 година, във връзка с ново посещение на адреса на дружеството, с цел връчване на въпросната заповед, с отразяване, че отново не е намерено лице, на което заповедта да бъде връчена (лист 466 от Приложение №2). Пристъпено е към връчване на заповедта по реда на чл.32 от ДОПК, за което е съставено Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с № Р-22001419007088-С32-001 от 09.12.2019 година, в което ревизираното лице е уведомено, че в 14-дневен срок от поставяне на настоящото съобщение представителят следва да се яви в ТД на НАП- София, офис Благоевград, в периода от 09:00 часа до 17:30 часа и е посочено, че в случай на неявяване на основание чл.32, ал.6 от Д. З. ще се счита за редовно връчена. Съобщението е поставено на табло на 09.12.2019 година и е свалено на 27.12.2019 година / лист 463 от приложение № 2/. За сваляне на съобщението от таблото е изготвено Писмо с изх. № 20-01-6037#1 от 27.12.2019 година /лист 465 от Приложение № 2/. Изпратено е автоматично съобщение от ИС „Контрол“ на 09.12.2019 година до следните електронни адреси: [електронна поща], [електронна поща] и [електронна поща], с което дружеството е уведомено, че ще се пристъпи към връчване на ЗВР по реда на чл.32 от ДОПК. След като съобщението е свалено от таблото на дата 27.12.2019 година, то именно на тази дата се счита, че ЗВР е връчена, което означава, че първоначално определеният срок за извършване на ревизията е до 27.02.2020 година.

С Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22001419007088-049-001 от 26.02.2020 година е поискано от страна на ръководителят на ревизията да бъде удължен срокът за извършване на ревизия. /лист 361 от Приложение №1/. В съответствие с това е издадена ЗИЗВР № Р-22001419007088-020-002 от 26.02.2020 година, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.1 от ДОПК, с която е удължен срокът за извършване на ревизията до 27.03.2020 година /лист 83 от делото/. От представените по делото доказателства се установява, че връчването на тази ЗИЗВР е осъществено отново по реда на чл.32 от ДОПК, а именно: с Протокол № 1529375 от 26.05.2020 година е констатирано, че с оглед връчване на ЗИЗВР № Р-22001419007088-020-002 от 26.02.2020 година е извършено посещение на адреса на дружеството, но не е открито лице, на което да бъде връчена същата /лист 299 от Приложение № 1/; с Протокол № 1529379 от 15.06.2020 година адресът отново е посетен, но отново не е намерен представител на дружеството / лист 298 от Приложение №1/. Изготвено е Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК № Р-22001419007088-С32-002 от 16.06.2022 година, от което става ясно, че ЗИЗВР е поставена на таблото с дата 16.06.2020 година /лист 293 от Приложение №1/. Изготвено е писмо с изх.№ 20-012661#1 от 01.07.2020 година, в което се посочва, че ЗИЗВР е свалена от таблото за съобщения на дата 01.07.2020 година /лист 292 от Приложение №1/. Изпратено е отново съобщение от ИС „Контрол“ на гореспоменатите вече имейл адреси с дата 16.06.2020 година /лист 291 от Приложение №1/.

С Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22001419007088-049-002 от 25.03.2020 година е поискано удължаване срока на извършване на ревизията / лист 360 от Приложение №1/, като в съответствие с това е издадена ЗИЗВР № Р-22001419007088-020-003 от 25.03.2020 година, на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.14, ал.2 от ДОПК, като срокът за извършване на ревизията е удължен до 27.04.2020 година. ЗИЗВР отново е връчена по реда на чл.32 от ДОПК, като за дата на връчването и органът счита 01.07.2020 година, като в подкрепа на последното са приложени по делото Протокол № 1529379 от 15.06.2020 година (лист 288 от Приложение №1), Протокол № 152935 от 26.05.2020 година ( лист 287 от Приложение №1), Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с № Р-22001419007088-С32-002 от 16.06.2020 година (лист 286 от Приложение № 1), Писмо с изх. № 20-01-12661#1 от 01.07.2020 година (лист 285 от Приложение №1), и разпечатка от изпращане на съобщението по реда на чл.32 от ДОПК на имейл адреса на дружеството (лист 284 от Приложение №1).

С Искане за продължаване срока за извършване на ревизия № Р-22001419007088-049-003 от 27.04.2020 година е поискано отново удължаване срока на ревизията /лист 359 от Приложение №1/ и същият е удължен със ЗИЗВР № Р-22001419007088-020-004 от 27.04.2020 година, издадена на основание чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3 и чл.114, ал.2 от ДОПК, като е посочено, че срокът се удължава до 27.05.2020 година /лист 79 от делото/. Връчването на ЗИЗВР е осъществено отново по реда на чл.32 от ДОПК, като за дата на връчването отново се счита 01.07.2020 година. В тази връзка, са приложени чрез административната преписка отново Протокол № 1529379 от 15.06.2020 година (лист 281 от Приложение №1), Протокол № 152935 от 26.05.2020 година ( лист 280 от Приложение №1), Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК с № Р-22001419007088-С32-002 от 16.06.2020 година (лист 279 от Приложение № 1), Писмо с изх. № 20-01-12661#1 от 01.07.2020 година (лист 278 от Приложение №1), и разпечатка от изпращане на съобщението по реда на чл.32 от ДОПК на имейл адреса на дружеството (лист 277 от Приложение №1).

Заповедта за възлагане на ревизията и трите заповеди за нейното изменение са издадени от С. Т. К. на длъжност: началник на сектор при ТД на НАП- София, като същите да подписни с валиден към момента на издаването им електронен подпис, който е в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ, доказателства, за което се съдържат на лист 214 от делото.

Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад № Р-22001419007088-092-001 от 17.02.2022 година, издаден на основание чл.117 от ДОПК от страна на екип от ревизори: Д. Д. Т. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и К. С. П. на длъжност: старши инспектор по приходите. Съобразно разпоредбата на чл.120, ал.3 от ДОПК ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, което предполага да бъде направен анализ на същия. В хода на развилото се ревизионно производство ревизиращите след анализ на събрания и проверен в хода на ревизията доказателствен материал са установили, че:

Ревизираното дружество „***“ ООД с [ЕИК] е регистрирано с фирмено дело № 527/2002 година на Окръжен съд- Перник и е пререгистрирано и вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 04.08.2008 година със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] № 219А. От 23.11.2017 година е променен адресът му на управление, а именно: [населено място], [улица], бл.72. Дружеството се управлява и представлява от З. М. А. и В. Д. К.. Посочено е, че капиталът на дружеството е в размер на 5 000 лева, като собственици на капитала до 12.12.2019 година са били З. М. А., В. Д. А., Е. Д. А., а след тази дата В. Д. К. и П. А.. Основната дейност на дружеството през ревизирания период е свързана със строителство на обекти на територията на Република България. На дружеството не са издавани лицензи и друг вид разрешения. Констатирано е от страна на ревизиращи екип, че от страна на ревизираното лице са подавани уведомления по чл.62 от КТ относно лица работещи трета и втора категория труд, а също така е подавало и декларации в качеството си на осигурител.

Посочено е, че на ревизираното лице е извършвана предходна ревизия, която е завършила с Ревизионен акт № Р-14-*********-091-001 от 12.02.2010 година. По отношение на воденото от страна на ревизираното дружество счетоводство, в ревизионния доклад се посочва, че не са представени счетоводни отчети съгласно Закона за счетоводството и това но позволява да бъде направена преценка относно формата на счетоводството.

В същинската част на ревизионния доклад е установено, че на ревизираното дружество следва да бъдат определени допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане, които са в общ размер на 198 884, 70 лева / сто деветдесет и осем хиляди осемстотин осемдесет и четири лева и седемдесет стотинки/,в това число главница в размер на 129 984,28 лева / сто двадесет и девет хиляди деветстотин осемдесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ и лихви в размер на 68 900,42 лева / шестдесет и осем хиляди и деветстотин лева и четиридесет и две стотинки/ досежно данъчен период 2013 година, 2014 година, 2015 година, 2016 година, 2017 година и 2018 година и установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност в общ размер на 320 309,64 лева / триста и двадесет хиляди триста и девет лева и шестдесет и четири стотинки/, в това число главница в размер на 201 304,78 лева / двеста и една хиляди триста и четири лева и седемдесет и осем стотинки/ и лихви в размер на 119 004,76 лева / стои и деветнадесет хиляди и четири лева и седемдесет и шест стотинки/, досежно данъчен период м.12.2013, м.01.2014, м.02.2014, м.03.2014, м.04.2014, м.05.2014, м.07.2014, м.08.2014, м.09.2014, м.10.2014, м.11.2014, м.12.2014, м.01.2015, м.03.2015, м.04.2015, м.05.2015, м.06.2015, м.07.2015, м.10.2015, м.12.2015, м.04.2016, м.08.2016, м.12.2016, м.04.2017, м.05.2017, м.07.2017, м.08.2017, м.09.2017, м.10.2017, м.11.2017 и м.12.2017 година или общо задължения за внасяне в размер на 519 194,34 лева / петстотин и деветнадесет хиляди сто деветдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/, като са изложени следните мотиви:

По отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане в ревизионния доклад се констатира, че след извършен анализ на имущественото и финансовото състояние на дружеството, в това число след изследване на приходите и разходите, декларирани от дружеството са налице основания за промяна на финансовите резултати на ревизираното лице през посочените горе данъчни периоди в следната посока:

За данъчен период 2013 година в мотивите на ревизионния доклад е установено, че дружеството е декларирало: Счетоводен финансов резултат, в размер на -315 733,33 лева; Увеличения на финансовия резултат, в размер на 25 629,06 лева (включващ данъчни постоянни разлики на основание чл.26, т.1 и т.2 от ЗКПО, които са в размер на 293,06 лева и временни разлики, с които е увеличен финансовият резултат на дружеството на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 25 336,00 лева); Намаления на финансовия резултат в размер на 25 336,00 лева, осъществени на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат в размер на -315 440, 27 лева (данъчна загуба); Годишен корпоративен данък 0,00 лева. За данъчен период 2014 година декларираните от страна на ревизираното лице суми са както следва: Счетоводен финансов резултат (загуба), в размер на -86 705,33 лева; Увеличения на финансовия резултат, които са в общ размер на 25 252,98 лева, представляваща сума определена на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО; Намаления на финансовия резултат в размер на 25 252,98 лева, определени на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат в размер на -86 705,33 лева (данъчна загуба); Годишен корпоративен данък в размер на 0,00 лева. За данъчен период 2015 година е декларирано: Счетоводен финансов резултат (печалба), в размер на 75 572,25 лева; Увеличения на финансовия резултат, които са в общ размер на 23 539,52 лева, представляваща сума определена на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО; Намаления на финансовия резултат в размер на 99 111,77 лева, в която се включва сума на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО в размер на 23 539,52 лева и пренесена данъчна загуба в размер на 75 572,25 лева; Данъчен финансов резултат в размер на -0,00 лева.Годишен корпоративен данък в размер на 0,00 лева. За данъчен период 2016 година дружеството е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО със следното съдържание: Счетоводен финансов резултат (печалба), в размер на 11 458,71 лева; Увеличения на финансовия резултат, които са в общ размер на 20 796,40 лева, определена на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО; Намаления на финансовия резултат в размер на 32 255,11 лева, в която е включил сума в размер на 20 796,40 лева и пренесена данъчна загуба в размер на 11 458,71 лева; Данъчен финансов резултат в размер на 0,00 лева; Годишен корпоративен данък в размер на 0,00 лева.За данъчен период 2017 и 2018 година е подадена следната информация, съответно за 2017 година - Счетоводен финансов резултат (печалба), в размер на 3 609,91 лева; Увеличения на финансовия резултат, които са в общ размер на 19 306,40 лева, определена на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО; Намаления на финансовия резултат в размер на 22 916,31 лева, в която е включил сума в размер на 19 306,40 лева на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО и приспадната данъчна загуба в размер на 3 609,91 лева; Данъчен финансов резултат в размер на 0,00 лева;Годишен корпоративен данък в размер на 0,00 лева, а за 2018 година - Счетоводен финансов резултат (загуба), в размер на -40 270,03 лева; Увеличения на финансовия резултат, които са в общ размер на 17 515,82 лева, определена на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО; Намаления на финансовия резултат в размер на 17 515,82 лева, представляваща сума по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО; Данъчен финансов резултат в размер на 0,00 лева;Годишен корпоративен данък в размер на 0,00 лева.

Ревизиращият екип е установил на първо място, че на основание чл.78 от ЗКПО следва да бъде увеличен финансовият резултат на дружеството, в следствие на декларирани извършени доставки, по които не е отчетен приход при формирането на финансовия резултат за облагане с корпоративен данък за 2013 година със сума в размер на 3 495,78 лева, за 2015 година със сума в размер на 19 519,46 лева. Също така са установили и, че на основание чл.23, ал.2, т.1 от ЗКПО, във вр. с чл.26, т.2 и ал.10 от ЗКПО следва да бъде увеличен финансовият резултат поради липса на документална обоснованост на извършените от дружеството разходи, както следва: за 2013 година със сума в размер на 591 914,73 лева; за 2014 година в размер на 132 144,05 лева; за 2015 година в размер на 123 485,45 лева; за 2016 година в размер на 241 868,42 лева; за 2017 година в размер на 238 792,34 лева; за 2018 година в размер на 238 296,38 лева. И на трето място, на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО са установили, че следва да не бъдат признати сумите за данъчни амортизации по отношение на всички данъчни периоди [рег. номер] 2018 година, включително. В съответствие с това, след извършените корекции във финансовите резултати на дружеството за всеки един от данъчните период в ревизионния доклад са установени следните данъчни задължения по периоди, както следва: За 2013 година: счетоводен финансов резултат в размер на -315 733,33 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 621 039,57 лева, в това число: на основание чл.26, т.6 от ЗКПО в размер на 296,06 лева, на основание чл.26, т.2 от ЗКПО в размер на 617 250,73 лева (съдът констатира, че тази сума е сгрешена, тъй като същата трябва да е в размер на 591 914,73 лева, но това не се отразява сумарно на посочения резултат в размер на 621 039,57 лева) и на основание чл.78 от ЗКПО в размер на 3 495,78 лева; намаления на финансовия резултат – 0,00 лева; данъчен финансов резултат в размер на 305 306,24 лева (данъчна печалба); годишен корпоративен данък в размер на 30 530,62 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.93 от ЗКПО са изчислени лихви в размер на 24 429,99 лева или общо установени задължения за данъчен период 2013 година в размер на 54 960,61 лева. За 2014 година: счетоводен финансов резултат (загуба) в размер на -86 705,33 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 157 397,03 лева, в който се включват суми определени на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, в размер на 132 144,05 лева и сума определена на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 25 252,98 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат в размер на 70 691,70 лева (данъчна печалба); определен корпоративен данък за годината в размер на 706,92 лева (съдът счита, че този размер е некоректно определен, доколкото като основана за определяне на дължимият данък служи размерът на установената данъчна печалба, която в случая е 70 691,70 лева, а ставката е 10% по този начин 70691,70 х 10% = 7069, 17 лева дължим корпоративен данък). Определени са и лихви за този период в размер на 493,82 лева или общо установени задължения за данъчен период 2014 година в размер на 1 200,74 лева. За 2015 година: счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 75 572,25лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 150 520,75 лева, в който се включват суми определени на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, в размер на 123 485,45 лева и сума определена на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 23 539,52 лева и на основание чл.78 от ЗКПО за сума в размер на 3 495,78 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат в размер на 226 093,00 лева (данъчна печалба); определен корпоративен данък за годината в размер на 22 609,30 лева Определени са и лихви за този период в размер на 13 491,91 лева или общо установени задължения за данъчен период 2015 година в размер на 36 101,21 лева. За 2016 година: счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 11 458,71 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 262 664,82 лева, в който се включват суми определени на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, в размер на 241 868,42 лева и сума определена на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 20 796,40 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат в размер на 274 123,53 лева (данъчна печалба); определен корпоративен данък за годината в размер на 27 412,35 лева Определени са и лихви за този период в размер на 13 577,81 лева или общо установени задължения за данъчен период 2016 година в размер на 40 990,16 лева. За 2017 година: счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 3 609,91 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 258 098,74 лева, в който се включват суми определени на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, в размер на 238 792,34 лева и сума определена на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 19 306,40 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат в размер на 261 708,65 лева (данъчна печалба); определен корпоративен данък за годината в размер на 26 170,87 лева Определени са и лихви за този период в размер на 10 309,24 лева или общо установени задължения за данъчен период 2017 година в размер на 36 480,11 лева. За 2018 година: счетоводен финансов резултат (загуба) в размер на – 40 270,03 лева; увеличения на финансовия резултат в общ размер на 255 812,20 лева, в който се включват суми определени на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, в размер на 238 296,38 лева и сума определена на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО в размер на 17 515,82 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат в размер на 215 542,17 лева (данъчна печалба); определен корпоративен данък за годината в размер на 21 554,22 лева Определени са и лихви за този период в размер на 6 597,64 лева или общо установени задължения за данъчен период 2018 година в размер на 29 151,86 лева.

По отношение на частта, свързана с установяване на задължения по Закона за данък върху добавената стойност, в мотивите на ревизионния доклад е констатирано следното:

Констатациите на ревизиращият екип по отношение на задълженията по ЗДДС са основно в три насоки: 1) установили са, че в дневниците за продажби на РЛ са включени кредитни известия, с които е намалена данъчната основа на извършените от страна на РЛ облагаеми доставки и начисления ДДС, като в хода на ревизията не са били представени такива кредитни известия и това правело невъзможно установяването на техният предмет, а така също и във връзка с кой точно данъчен документ са издадени. Поради това ревизиращият екип е приел, че са издадени неправомерно кредитни известия, с мотив, че по отношение на кредитни известия с № *********/ 28.06.2013 година и № *********/ 28.06.2013 година с конрагент „***“ ООД с общ размер на сума на ДО по двете – 11 598,60 лева и начислен общ размер на ДДС – 2319,72 лева и по отношение на кредитни известия № **********/ 31.07.2017, № 00000000790/31.07.2017, № 00000000789/ 31.07.2017 година, № 00000000788/ 31.07.2017 година с контрагент „*** с общ размер на данъчна основа – 51 059,38 лева и ДДС в общ размер по тези кредитни известия – 10 211,88 лева приходната администрация е установила, че по отношение на тези два контрагента не са извършвани предходни доставки, нито са издавани фактури. По отношение на кредитни известия № **********/28.06.2013 година, № **********/28.06.2013 година, № 00000000629/28.06.2013 година с контрагент „***“ в общ размер на данъчната основа по тях -156 457,047 лева се установило, че по отношение на този клиент е издадена само една фактура, която е с данъчна основа в размер на 24 431,58 лева и е издадена през 2007 година, като през 2008 и 2009 година по отношение на нея са издадени шест боря кредитни известия с обща стойност на ДО - -103 817,90 лева, а по отношение на кредитни известия № *********/11.11.2013, №**********/ 11.11.2013, № **********/ 11.11.2023, № **********/ 11.11.2013, № 000000000718/ 05.01.2015; № 00000000742/ 30.06.2015, № 00000000746/ 01.10.2015 с контрагент „***“ е сумира обща стойност на ДО по тези кредитни известия в размер на - -60998,58 лева, а общата стойност на ДДС - -12199,71 лева, като се установява че в негова полза са издадени две фактури с обща данъчна основа- 45 409,91 лева, като през 2012 година са съставени два броя кредитни известния с обща данъчна основа - -46455,34 лева. Това е мотивирало ревизиращите да приемат, че не са осъществени предпоставките по чл.115 от ЗДДС, и по този начин всъщност ревизираното лице неправомерно било издало посочените вече кредитни известия, с което неправомерно е намалило данъчната основа на извършените от негова страна доставки, което е довело и до намаляване размерът на начисления ДДС; 2) на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.7 и чл.67, ал.2 от ЗДДС са установили, че следва да бъде начислен ДДС, тъй като не са налице освободени доставки, във връзка със следните продажби на недвижим имот на основание следните нотариални актове: доставка по [нотариален акт]/ 13.04.2016 година на Г. Р. Л. на стойност 61 000 евро, във връзка с който е издадена фактура № 744 от 01.10.2015 година, която е на стойност 119 305,63 лева (авансово плащане) като е начислен ДДС в размер на 19 884, 27 лева, дължим за д.п. 10.2015 година; по отношение на фактура № 750/18.04.2016 година, издадена във връзка с [НА]/18.04.2016 година на Ж. П. А. Д. О., която фактура е с данъчна основа в размер на 43 028,26 лева, е определен дължим ДДС в размер на 7 171,38 лева, дължим за м.04.2016 година; по отношение на фактура № 756/18.04.2016 година с данъчна основа в размер на 89 674,81 лева са приели, че тя е издадена във връзка с [НА]/ 18.08.2016 година, като са приели, че следва да бъде начислен ДДС в размер на 14 975,80 лева за д.п. 04.2016 година. По отношение на доставки към О. И. А., възлизащи на стойност 82 144,86 лева ревизиращите са приели, че не следва да се приеме извършената корекция на първоначално издадената фактура № 648 от 11.11.2013 година и начисляването на начисления по нея ДДС, както и третирането на доставка по фактура № 649 от 02.12.2013 година като освободена и в съответствие с това са определили дължим ДДС в размер на 13 690,81 лева, който се отнася за д.п. 12.2013 година; 3) на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр.с чл.67, ал.2 от ЗДДС ревизиращите са установили, че следва да бъде начислен ДДС за извършените от страна на ревизираното лице облагаеми доставки по отношение на д.п. 12.2014 година е начислен ДДС в размера на 1 326,62 лева, с мотиви подробно описани в т.1.5.1 от РД, по отношение на д.п. м.12.2016 година е начислен ДДС в общ размер на 22 509,15 лева, съобразно мотиви изложени в т.1.5.2 и по отношение на д.п. м.12.2017 година е начислено ДДС в общ размер на 18 590,18 лева, съобразно мотивите в т.1.5.3 от РД.; 4) на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.63,ал.3 от ЗДДС ревизиращите са начислен дължим данък по недеклариран ВОП от страна на ревизираното дружество по отношение на доставка осъществена от HANDELSHAUS LEGLER OHG SMALL FOOT COMPANY с данъчна основа в размер на 256,26 лева и са констатирали, че по отношение на същата се дължи ДДС в размер на 50,86 лева; 5) на основание чл. 68,ал.1, т.1 и чл.69 от ЗДДС, във вр. с чл.70 и чл.71 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит, по фактури, които са изрично изброени в табличен вид на стр.57-187 от Ревизионния доклад, като в следствие на това от страна на ревизиращите са определени следните задължения по ЗДДС, в следствие на отказано право на данъчен кредит по периоди, както следва: м.12.2013 година – 14 499,95 лева и лихви в размер на 11 908,84 лева; за м.01.2014 година ДДС в размер на 6 583,33 лева и лихви в размер на 5 350,29 лева; за м.02.2014 година ДДС в размер на 164,51 лева и лихви в размер на 132,61 лева; за м.03.2014 година ДДС в размер на 164,75 лева и лихви в размер на 129,81 лева; за м.04.2014 година ДДС в размер на 134,40 лева, не е определен размер на лихвите; за м.05.2014 година ДДС в размер на 1 316,08 лева и лихви в размер на 1 025,33 лева; за м.07.2014 година ДДС в размер на 2 275 лева и лихви в размер на 1 734,27 лева; за м.08.2014 година ДДС в размер на 1 333,33 лева и лихви в размер на 1 004,91 лева; за м.09.2014 година ДДС в размер на 481,14 лева и лихви в размер на 358,60 лева; за м.10.2014 година ДДС в размер на 1 578,00 лева и лихви в размер на 1 162,43 лева; за м.11.2014 година ДДС в размер на 799,04 лева и лихви в размер на 581,94 лева; за м.12.2014 година ДДС в размер на 6231,40 лева и лихви в размер на 4484,71 лева; за м.01.2015 година ДДС в размер на 9115,70 лева и лихви в размер на 6481,97 лева; за м.03.2015 година ДДС в размер на 2 033,42 лева и лихви в размер на 1 412,51 лева; за м.04.2015 година ДДС в размер на 50,86 лева и лихви в размер на 34,91 лева; за м.05.2015 година ДДС в размер на 847,79 лева и лихви в размер на 574,38 лева; за м.06.2015 година ДДС в размер на 3250,00 лева и лихви в размер на 2147,30 лева; за м.07.2015 година ДДС в размер на 1948,83 лева и лихви в размер на 1270,50 лева; за м.10.2015 година ДДС в размер на 34913,33 лева и лихви в размер на 22174,46 лева; за м.12.2015 година ДДС в размер на 3235,44 лева и лихви в размер на 1999,60 лева; за м.04.2016 година ДДС в размер на 28132,01 лева и лихви в размер на 16443,22 лева; за м.08.2016 година ДДС в размер на 4461,44 лева и лихви в размер на 2455,23 лева; за м.12.2016 година ДДС в размер на 25309,15 лева и лихви в размер на 13070,37 лева; за м.04.2017 година ДДС в размер на 4621,17 лева и лихви в размер на 2232,46 лева; за м.05.2017 година ДДС в размер на 4661,85 лева и лихви в размер на 2211,93 лева; за м.07.2017 година ДДС в размер на 10211,88 лева и лихви в размер на 4668,03 лева; за м.08.2017 година ДДС в размер на 1758,66 лева и лихви в размер на 789,48 лева; за м.09.2017 година ДДС в размер на 648,83 лева и лихви в размер на 285,87 лева; за м.10.2017 година ДДС в размер на 2578,99 лева и лихви в размер на 1114,07 лева; за м.11.2017 година ДДС в размер на 5541,52 лева и лихви в размер на 2347,06 лева; за м.12.2017 година ДДС в размер на 22441,56 лева и лихви в размер на 9311,67 лева.

Тези констатации са извършени вследствие на събран доказателствен материал, чрез допустими от закона доказателствени средства и способи, които ще бъдат обсъдени в настоящото изложение.

Ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице по реда на чл.32 от ДОПК, като за това чрез административната преписка са приложени като доказателства Протокол № 1766770 от 16.03.2022 година /лист 358 от Приложение №1/, Протокол № 1767995 от 14.06.2022 година /лист 357 от Приложение №1/, Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК № Р-22001419007088-С32-003 от 15.06.2022 година /лист 213 от Приложение №1/, Писмо с изх. № 20-01-5104#1 от 30.06.2022 година, в което се посочва, че съобщението за връчване на ревизионен доклад по реда на чл.32 от ДОПК е свалено от таблото на дата 30.06.2022 година /лист 218 от Приложение №1/, Съобщение изпратено чрез ИС „Контрол“ на 15.06.2022 година до имейл адресите на дружеството /лист 217 от Приложение №1/. На основание чл.117, ал.5 от ДОПК на ревизираното лице е дадена възможност да направи писмено възражение и да представи доказателства в 14-дневен срок от връчване на ревизионния доклад. От представената административна преписка не се констатира ревизираното лице да се е възползвало от това свое процесуално право.

Ревизионното производство е приключило с Ревизионен акт № Р-22001419007088-091-001 от 17.08.2022 година, издаден от С. Т. К. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и Д. Д. Т. на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, с който на ревизираното дружество са установени задължения в общ размер на 619 870,11 лева /шестстотин и деветнадесет хиляди осемстотин и седемдесет лева и единадесет стотинки/, в това число установени задължения по Закон за корпоративното подоходно облагане в общ размер на 241 021,98 /двеста четиридесет и една хиляди двадесет и един лева и деветдесет и осем стотинки, в това число главница в размер на 152 040,31 /сто петдесет и две хиляди и четиридесет лева и тридесет и една стотинки/ и лихви в размер на 88 981,67 /осемдесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и един лева и шестдесет и седем стотинки/, за данъчен период 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 година и установени задължения по Закон за данък върху добавената стойност в общ размер на 378 848,13 лева /триста седемдесет и осем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и тринадесет стотинки/, в това число главница в размер на 230 734,28 лева /двеста и тридесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ и лихви в размер на 148 113,85 /сто четиридесет и осем хиляди сто и тринадесет лева и осемдесет и пет стотинки/.

В издаденият ревизионен акт, приходните органи са приели, че следва да бъде определен нов размер на установените задължения, като това е станало вследствие на постъпили нови писмени доказателства по преписката, които са присъединени към събрания до този момент доказателствен материал, по повод на постъпило писмо на 11.03.2022 година в ТД на НАП- София от страна на Районна прокуратура – Самоков, в което е посочено, че има образувано досъдебно производство. По повод на последното, с писмо изх. № 11-00-1391 от 15.02.2022 година се посочва в мотивите на ревизионния акт е изпратено писмо до наблюдаващия прокурор, с искане да бъде осигурен достъп до материалите по делото и възможност за получаване на заверени копия. Същите ще бъдат подробно анализирани по- надолу в настоящите мотиви. С оглед на тези нови доказателства са установени следните размери на задължения по ЗКПО и ЗДДС, както следва:

• ЗКПО: за 2013 година с ревизионният акт се установява: счетоводен финансов резултат (загуба) в размер на - -315 733,33 лева; увеличение на финансовия резултат в размер на 623 096,02 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 307 362,69 лева; определен годишен корпоративен данък в размер на 30 736,27 лева и лихви в размер на 26 148,56 лева или общо задължения за 2013 година в размер на 56 884,83 лева; за 2014 година се установява: счетоводен финансов резултат (загуба) в размер на - -86 705,33 лева; увеличение на финансовия резултат в размер на 170 534,62 лева; намаление на финансовия резултат в размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 83 829,29 лева и определен годишен корпоративен данък в размер на 8 382,93 лева и начислени лихви в размер на 6 279,84 лева; за 2015 година се установява: счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 75 572,25 лева; увеличения на финансовия резултат в размер на 165 881,40 лева; намаления на финансовия резултат в размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 241 453,65 лева и определен годишен корпоративен данък в размер на 24 145,37 лева и начислени лихви в размер на 15 629,33 лева; за 2016 година се установява: счетоводен финансов резултат ( печалба) в размер на 11 458,71 лева; увеличение на финансовия резултат в размер на 366 287,65 лева; намаление на финансовия резултат в размер на 0,00 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба възлизаща на 377 746,36 лева и определен годишен корпоративен данък в размер на 37 774,64 лева и лихви в размер на 20 620,31 лева; за 2017 година се установява: счетоводен финансов резултат (печалба) в размер на 3 609,31 лева; увеличение на финансовия резултат- 273 126,06 лева; намаление на финансовия резултат-0,00 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 276 735,97 лева и определен годишен корпоративен данък в размер на 27 673,60 лева и лихви в размер на 12300,36 лева; за 2018 година е установено: счетоводен финансов резултат (загуба) - -40270,03; увеличение на финансовия резултат в размер на 273 544,99 лева; намаление на финансовия резултат- 0,00 лева; данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 233 274,96 лева и определен годишен корпоративен данък, възлизащ на 23 327,50 лева и лихви в размер на 8 003,27 лева. Като основание за направената корекция в мотивите на ревизионният акт се посочва чл.78 от ЗКПО.
• ЗДДС: установените задължения за данък върху добавената стойност по периоди са както следва: м.11.2014 година ДДС в размер на 832, 37 лева и лихви в размер на 648,30 лева; за м.12.2014 година ДДС в размер на 8825,58 лева и лихви в размер на 6797,95 лева; за м.04.2015 година ДДС в размер на 167,52 лева и лихви в размер на 123,44 лева; за м.12.2015 година ДДС в размер на 6190,91 лева и лихви в размер на 4139,51 лева; за м.01.2016 година – ДДС в размер на 17652,44 лева и лихви в размер на 11 652,27 лева; за м.08.2016 година ДДС в размер на 4519,73 лева и лихви в размер на 2715,82 лева; за м.12.2016 година ДДС в размер на 28322,95,15 лева и лихви в размер на 16058,78 лева; за м.05.2017 година ДДС в размер на 4711,85 лева и лихви в размер на 2473,88 лева; за м.12.2017 година ДДС в размер на 25397,03 лева и лихви в размер на 11822,07 лева. Като правно основание за така определените задължения от страна на приходната администрация се посочва чл.86, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.67, ал.2 от ЗДДС, а така също и липса на право на данъчен кредит на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69 от ЗДДС, чл.70 и чл.71 от ЗДДС.

По отношение на задълженията, които са установени в мотивите на ревизионния доклад, приходните органи са приели, че са правилно определени, поради което са възприети и в разпоредителната част на оспорения ревизионен акт /лист184 от делото/. По отношение връчването на ревизионния акт чрез административната преписка е приложен Протокол № 1769532 от 15.09.2022 година /лист 356 от Приложение №1/, Протокол № 1769644 от 13.10.2022 година /лист 355 от Приложение №1/ и разпечатка на кореспонденция, проведена по имейл, от която е видно, че ревизионният -акт е изпратен на имейл адрес на дружеството на 17.08.2022 година /лист 47-55 от Приложение №1/.

Срещу ревизионният акт е депозирана жалба с вх. № 53-03-3228 от 15.11.2022 година по регистъра на ТД на НАП- София и с вх. № 23-22-1853 от 22.11.2022 година по регистъра на дирекция „ОДОП“- София /лист 215 от делото/. На 20.01.2023 година е сключено споразумение между ревизираното дружество и директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП- София за продължаване срока на произнасянето до 3 месеца /лист 212 от делото/. Директорът се е произнесъл с Решение № 487 от 21.04.2023 година, с което е изменил ревизионния акт в частта, свързана с установения резултат за корпоративен данък за 2013 година, като е изменил размера на същия от 30 736,27 лева и е определил нов размер – 30 386,69 лева, ведно със съответните лихви за забава и за 2015 година, като е определил нов размер на дължимия корпоративен данък в размер на 24 091,33 лева, ведно със съответните лихви за забава и е потвърдил ревизионния акт в частта, с която са установени задължения по ЗДДС за д.п. от м.12.2013 до м.05.2014, от м.07.2014 до м.01.2015, от м.03.2015 до м.07.2015, м.10.2015, м.12.2015, м.01.2016, м.04.2016, м.08.2016, м.12.2016, м.04.2017, м.05.2017 и от м.07.2017 до м.12.2017 и по ЗКПО за периодите 2014, 2015 и 2016 година, ведно с начислените за това лихви. В останалата част е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството. Решението е връчено на ревизираното лице по електронен път на 31.05.2023 година / лист 74 от делото/.

На 15.06.2023 година е депозирана жалба с вх. № 1681 в А. съд- Перник, по повод на която е образувано настоящото административно дело.

За да достигнат до горните изводи приходните органи са осъществили процесуални действия, изразяващи се в следното:

С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.53 и чл.56 от ДОПК на ревизираното лице са връчени ИПДПОЗЛ № Р-22001419007088-040-001 от 03.01.2020 година ( лист 105 от Приложение №1) и ИПДПОЗЛ № Р-22001419007088-040-002 от 28.04.2020 година (лист 98 от Приложение №1). И двете искания са връчени по реда на чл.32 от ДОПК, за което се прилага Протокол № 1529375 от 26.05.2020 година (лист 110 от Приложение №1), Протокол № 1529379 от 15.06.2020 година (лист 111 от Приложение №1), Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК (лист 109 от Приложение №1), Писмо с изх. № 20-01-2661#1 от 01.07.2020 година ( лист 108 от Приложение №1).

На основание чл.37, ал.5 от ДОПК са изпратени искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения до трети лица, а именно:

ИПДПОТЛ № Р-22001419007088-041-004 от 27.04.2020 година до Община Брезник /лист 468 от Приложение №1/, като в отговор на това е изпратено Писмо с изх.№ 24-00-143 от 11.05.2020 година, в което е предоставена поисканата информация / лист 470- 471 от Приложение №2/.

ИПДПОТЛ № Р-22001419007088-041-003 от 27.04.2020 година до Община Перник /лист 472 от Приложение №2/, като в отговор на това е изпратено Писмо с изх. № 20/МТ-588-1 от 13.05.2020 година /лист 474-490 от Приложение №2/.

ИПДПОТЛ № Р-22001419007088-041-001 от 27.04.2020 година до О. С. /лист 491 от Приложение №2/, като от страна на Община Самоков е представена поисканата информация с Писмо изх. № 200-73 от 19.05.2020 година /лист 493-725 от Приложение №2/.

ИПДПОТЛ № Р-22001419007088-041-002 от 27.04.2020 година до Община Варна /лист 726 от Приложение № 2/, като от страна на Община Варна е представена поисканата информация с придружително Писмо с рег. № Т20002367ВН-001ВН от 01.06.2020 година / лист 729-753 от Приложение №2/.

ИПДПОТЛ № Р-22001419007088-041-005 от 27.04.2020 година до Община Балчик /лист 754 от Приложение №2/, като поисканата информация е представена с Писмо с изх. № 24-00-161-003 от 13.05.2020 година /лист 756 от Приложение №2/.

ИПДСПОТЛ № Р-22001419007088-041-006 от 22.05.2020 година до Агенция по вписванията /лист 763 от Приложение №2/ и е получен отговор с Писмо изх. № 13-00-262 от 09.06.2020 година /лист 765 от Приложение №2/.

С Протокол № Р-22001419007088-ППД-001 от 10.02.2022 година са присъединени документи от Проверка за установяване на факти и обстоятелства, която е приключила с Протокол № КД-73 /лист 363 от Приложение №1/.

На 01.03.2022 година в ТД на НАП- София е получено Писмо с изх. № 30/ 2020 година от 23.02.2022 година на прокурор при Районна прокуратура- Самоков, с което е поискана информация относно крайната дата на приключване на ревизията. /лист 56 от Приложение №1/. В отговор на това писмо НАП е изпратило информация с Писмо изх. №11-00-1391 от 15.03.2022 година, като заедно с това е поискан достъп до материалите относно образуваното досъдебно производство /лист 57 от Приложение №1/, което искане е било удовлетворено от страна на наблюдаващия прокурор- Писмо с вх. № 11-00-1391 от 25.03.2022 година. От страна на приходните органи е извършен преглед на доказателствения материал по това досъдебно производство, като направените ксерокопия са присъединени като доказателства в ревизионното производство с Протокол №1766804 от 14.04.2022 година /лист 220 от Приложение №1/.

В хода на настоящото съдебно производство са събрани доказателства във връзка с компетентността на административния орган, издал оспорения ревизионен акт, като от страна на ответника по жалбата е представена Заповед № РД-01-818 от 10.05.2019 година, издадена на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от директора на ТД на НАП- София /лист 75 от делото/.

От страна на жалбоподателя са представени Нотариален акт за продажба на недвижим имот в груб строеж № 93, том I, рег. № 914, дело № 89/2007 година /лист 249 от делото/ и Нотариален акт за продажба на недвижим [имот номер], том 2, рег. № 5614, дело № 305 от 2015 година /лист 251 от делото/, които са приети като годно доказателство. Също така с Молба вх. № 260 от 25.01.2024 година са представени оборотни ведомости за периода 2014-2018 година, главни книги за счетоводни сметки, дневници за покупки и продажби, амортизационен план, нотариални актове, фактури, разходооправдателни документи / лист 368-543, включително и в приложената по делото папка/, които също са приети като доказателства по делото.

Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантните по делото факти изготвено и прието основно и допълнително заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице Е. Г. З.- И.. Вещото лице е установило, че за 2013 година не са представени никакви счетоводни регистри, поради което не може да се направи съпоставка с предоставените разходооправдателни документи, а за 2014 година е установено, че от всички разходи, които са в размер на 193 397,03 лева не са представени разходооправдателни документи за сума в размер на 416,97 лева и с разходи за лихви- 85,98 лева не е увеличен финансовия резултат; за 2015 година е посочило, че от всички разходи, които са в размер на 196 722,48 лева не са представени разходооправдателни документи за сума в размер на 1 663,24 лева, като с разходите за лихви в размер на 119,21 лева не е увеличен финансовия резултат; за 2016 година се посочва, че не са представени разходооправдателни документи само по отношение на сума в размер на 867,16 лева, а по отношение на 2017 и 2018 година са представени всички първични документи. Вещото лице посочва, че за всички останали разходи, с изключение на тези, които бяха посочени, са представени първични счетоводни документи, които са осчетоводени съобразно нормативните изисквания като финансовият резултат не увеличен с лихви досежно 2014,2015 и 2016 година. В заключението се посочва, че фактура № 649 от 02.12.2013 година на стойност 82144,86 лева, фактура № 744 от 01.10.2015 година на стойност 119305,63 лева, фактура № 750 от 18.04.2016 година на стойност 43028,26 лева и фактура № 756 от 18.08.2016 година на стойност 89674,84 лева са регистрирани като освободени доставки и са били правилно осчетоводени. Вещото лице също така е установило, че за 2014, 2016 и 2017 година не се констатират разлики между ДО в СД по ЗДДС и приходите в ГДД, както и с ДО на издадените фактури, като установените разлики от ревизиращият екип са приходи, които са от минали години или приходи по невърнати аванси. Вещото лице посочва, че всички представени фактури , включени в отчетните регистри за от м.12.2013 до м.12.2017 година отговарят на изискванията по чл.114 и чл.115 от ЗДДС, като не са представени само седем броя фактури, възлизащи на стойност 977,67 лева (ДДС). Посочва се в заключението, че към 31.12.2018 година счетоводна сметка 499 е с кредитно салдо 1233173,90 лева, но няма информация, кои са били кредиторите. В допълнителното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза досежно документалната обоснованост на разходите за 2013 година, вещото лице приема, че от всички разходи по оборотни ведомости, които са в размер [рег. номер],54 не са представени разходооправдателни документи за 17878,33 лева, като с разходите за глоби и неустойки, които са в размер на 164,15 лева не е увеличен финансовия резултат на дружеството. По отношение на всички тези разходи са представени счетоводни документи, които са осчетоводени в съответствие със счетоводните изисквания и всички фактури са включени в СД за ДДС за съответните периоди, с изключение на фактура № 78 от 29.03.2006 година и фактура № 86 от 30.05.2006 година. В заключението се твърди, че всички кредитни известия са осчетоводени по сметка 412, като само кредитно известие № 633 от 2013 година е осчетоводено по сметка 498. Всички фактури и КИ са включени в СД за ДДС за съответните периоди , като само фактура № 78 от 29.03.2006 година и фактура № 86 от 30.05.2006 година правят изключение. Вещото лице посочва, че данъчните основи на кредитните известия са в размер на 25683,84 лева, което е по- малко от основите на първоначално издадените фактури, съответно и ДДС на кредитните известия е с 5136,73 лева по- малко от ДДС на издадените фактури, като от това се прави извод, че КИ не надвишават стойността на издадените фактури. Вещото лице е посочило, че от КИ не се установяват лица, които да са придобили имот от „ЗОЛДИ БГ“ ООД. Така дадени заключенията, настоящият съдебен състав не кредитира досежно установения размер на документално обоснованите разходи за 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 година, доколкото същите не съответстват на представените по делото писмени доказателства, включително и от тези, които бяха представени от страна на жалбоподателя в хода на съдебното производство. В останалата част заключението следва да бъде кредитирано като обективно, всестранно, компетентно и съответстващо на представените по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на А. съд- Перник, като извърши по реда на чл.160, ал.2 от ДОПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността на административния орган:

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.7, ал.1 от ДОПК актовете по този кодес се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Коя е компетентната териториална дирекция се преценява с оглед на предвиденото в чл.8, ал.1 от ДОПК, а именно компетентната териториална дирекция на Национална агенция за приходите относно производствата по този кодекс, освен ако е предвидено друго е по т.3 – териториалната дирекция по седалище на местните юридически лица. Видно от представените по делото доказателства, включително и констатациите, обективирани в ревизионния доклад, седалището и адресът на управление на ревизираното лице е [населено място], [улица], което означава, че то попада в обхвата на офис Перник, който обаче съобразно Приложение№ 2 към чл.40 от Устройствения правилник на Национална агенция за приходите II, т.1 предвижда, че офис Перник е включен в териториалните предели на Териториална дирекция на НАП- София. От тази гледна точка, в настоящият случай компетентната териториална дирекция се явява именно ТД на НАП- София, което означава, че компетентни да извършат съответна ревизия и да издават актове, свързани с нея са органите по приходите от тази териториална дирекция. Това означава, че предвиденото в чл.7, ал.1, във вр. с чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК правило е спазено, доколкото издателите на ревизионния акт са С. Т. К. и Д. Д. Т., които са органи по приходите, включени в персоналния състав на Териториална дирекция на НАП- София.

С особено значение, във връзка с установяване компетентността на органа, издал оспорения ревизионен акт е разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, която предвижда, че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаване на възражението или от изтичане на срока за подаване на възражението, а в ал.3 се посочва, че когато органите по ал.2 не могат да постигнат съгласие, ревизионният акт, съответно заповедта за прекратяване се издава от друг орган по приходите, определен от териториалния директор или от оправомощено от него лице, въз основа на писмено уведомление от органа, възложил ревизията. В този контекст в Тълкувателно решение № 5 от 13.12.2016 година по т.д. № 10/ 2016 година на Върховен административен съд изрично е прието, че „за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл.119, ал.2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1.от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповед за възлагане на ревизията и 2.от орган, имащ качеството на „възложител на ревизията“, определен с акт на директора на компетентната териториална дирекция“. В същото тълкувателно решение е прието, че „след изменението на чл.119, ал.2 от ДОПК от 01.01.2013 година ревизионният акт се издава съвместно от два органа- единият е органът възложил ревизията, а другият е ръководителят на ревизията. Изменението на разпоредбата касае, както органът издател на акта, така и начина на определяне на издателя на акта: по отменената редакция с нарочна заповед, а по сега действащата редакция единият е определен по силата на закона и заповедта на териториалния директор – чл.112, ал.2, т.1, във вр. с чл.119, ал.2 от ДОПК, а вторият от първия орган, въз основа на заповедта за възлагане на ревизия – чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК“. От това следва, че съдът дължи анализ на това, дали органите, посочени като издатели на ревизионният акт, предмет на настоящият съдебен контрол, са притежавали материална компетентност за това.

По отношение на възложителят на ревизията съдът счита, че лицето, което е посочено като възложител на ревизията в издаденият ревизионен акт на общо основание притежава компетентност да възлага извършването на ревизии и това следва от обстоятелството, че съобразно Заповед № РД-01-818 от 10.05.2019 година, издадена на основание чл. 11, ал.3 от ЗНАП, във вр. с чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК издадена от директора на ТД на НАП- София лицето С. Т. К. на длъжност: началник-сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“ към дирекция „Контрол“ при ТД на НАП- София е била определена като лице, което да изпълнява функциите на орган по възлагане на ревизия – т. 15 от I на заповедта. Същото се явява титуляр на провежданата спрямо жалбоподателя ревизия, като това се установява от обстоятелството, че всички актове, в хода на ревизията са издадени именно от нея, включително и ЗВР.

Що се отнася до компетентността на лицето Д. Д. Т., явяваща се ръководител на ревизията и издала оспорения ревизионен акт именно в това си качество, настоящият съдебен състав счита, че същата е разполагала с материална компетентност за това. Както се посочи, определянето на лицето като ръководител на ревизията става със заповедта за възлагане на ревизия, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК. Това предполага от страна на съда да се прецени, дали тази заповед е законосъобразно издадена или не. Настоящият съдебен състав намира, че същата е издадена от компетентен за това орган, а именно възложител на ревизията, което предполага, че и определеното като ръководител на ревизията лице също е правомерно определено и същото се явява компетентно да издаде ревизионен акт. В Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001419007088-020-001 от 06.11.2019 година за ръководител на ревизията е определена именно Д. Д. Т..

В съответствие с изложеното съдът приема, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен за това административен орган, поради което липсват основания за неговата отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената от закона форма, съобразно изискванията на чл.120, ал.1 и ал.3 от ДОПК. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.120, ал.1, т.1-8 от ДОПК, а именно посочено е името и длъжността на органа, който е издал акта, неговият номер и датата на издаването му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, като са обсъдени и възраженията, депозирани от страна на ревизираното лице, досежно констатациите, които са обективирани в ревизионния доклад, съобразно изискванията на чл.120, ал.2, изр.2 от ДОПК. В ревизионният акт се съдържа и разпоредителна част, в която са определени задължения на ревизираното лице, като е посочено и пред кой орган и в какъв срок ревизионният акт може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с изискването на чл.120, ал.2 от ДОПК към ревизионният акт е прикрепен ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва извод, че липсва основание за отмяна на ревизионния акт по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с административнопроизводствените правила:

При издаване на оспорения ревизионен акт съдът счита, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от такова естество, че да доведат до отмяната му на основание чл.146, т.3 от АПК, а аргументите за това се изразяват в следното:

Съдът дължи най- напред произнасяне по въпроса, дали правилно е била приложена процедурата във връзка с връчването, регламентирани в разпоредбата на чл.32 от ДОПК, доколкото, както се установи всички актове, които са издадени от страна на приходната администрация в пода на развилото се ревизионно производство са връчени именно по реда на чл.32 от ДОПК. В тази връзка следва да се посочи още тук, че връчването чрез прилагане към досие се разглежда от страна на съдебната практика и правната доктрина като едни извънреден способ, който в общи линии е създаден в интерес на приходната администрация, като превъзмогва невъзможността за осъществяване на последващи процесуални действия поради неоткриваемост на ревизираното лице и към него се преминава, когато бъдат изчерпани възможностите за връчване на акт или документи по някой от предвидените други (общи) способи. Законодателят обаче е регламентирал строги изисквания за това. Така на първо място в чл.32, ал.1 и ал.2 от ДОПК са посочени предпоставките, само при наличие на които би могло да се премине към „връчване чрез прилагане към досието“, а именно то ще бъде възможно само тогава, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа не е намерен на адреса за кореспонденция, след най- малко две посещения през 7 дни, като за тези обстоятелства е предвидено съставянето на протокол, целящ да удостовери реално извършеното посещение на адреса за кореспонденция. По – нататък, за да бъде осъществено валидно връчване се изисква да бъде поставено съобщението за връчване на определено за целта място в териториалната дирекция и същото да се публикувано в Интернет, а така и да се изпрати писмо с обратна разписка и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. Законодателят изрично е посочил и моментът, от който съответния акт се счита за връчен като в ал.6 се казва, че когато лицето не се яви до изтичане на 14-дневен срок от поставяне на съобщението, то съответният документи или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.

В настоящият случа, съдът счита че процедурата по връчване по чл.32 от ДОПК е редовно осъществена. Основополагащо значение, с оглед валидността на издадения ревизионен акт има редовното връчване на заповедта, с която е възложена ревизията, защото при евентуално нередовно връчване, ще се стигне до негативно въздействие и върху валидността на ревизионния акт. Ето, защо с оглед на всичко това, следва да се установи на първо място, дали редовно е била връчена издадената Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001419007088-020-001 от 0611.2019 година. Правилно приходната администрация е предприела връчване на същата по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като са реализирани две посещения на адреса за кореспонденция на дружеството, за което са съставени и Протокол № 1527527 от 28.11.2019 година ( лист 4660 от Приложение №2) и Протокол № 1527533 от 06.12.2019 година (лист 467 от Приложение №2), като в тях се удостоверява, че на посочения от страна на ревизираното лице адрес за кореспонденция не е открито лице, на което същата да бъде връчена. Двете посещения са направени през 7-дневен период, така както изисква законът. Спазено е изискването за изготвяне на съобщение и изпращане на същото чрез обратна разписка и по имейл адресът на дружеството, като доказателство за тези обстоятелства се явява приложеното по делото чрез административната преписка Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК № Р-22001419007088-С32-001 от 09.12.2019 година (лист 463 от Приложение №2), изпращане на съобщението за връчване по чл.32 от ДОПК чрез ИС „Контрол“ с дата 09.12.2019 година (лист 462 от Приложение №2) и изпращане на писмо с обратна разписка, за което от страна на приходната администрация са представени надлежни доказателства – Протокол за изпратени пратки от 09.12.2019 година (лист 227 от делото) и Протокол за върнати пратки с дата 17.01.2020 година, от който е видно, че изпратеното писмо се е върнало в ТД на НАП- С., офис Благоевград като непотърсено (лист 231 от делото). С оглед на изложеното следва да се приеме, че приходната администрация е съобразила правилата, предвидени в чл.32 от ДОПК. По тази причина следва се приема, че ЗВР е редовно връчена на 27.12.2019 година, тъй като това е датата, на която съобщението е свалено от таблото, съобразно изготвено писмо изх. № 20-01-6037#1 от 27.12.2019 година. За пълнота съдът ще посочи, че когато сме в хипотезата на чл.32 от ДОПК не се изисква с оглед връчването на даден акт или съобщение, писмото с обратна разписка да е получено от страна на лицето, нито пък електронното съобщение да е било отворено. Тук е достатъчно да са били налице обстоятелствата по чл.32 от ДОПК и да са изпълнени императивните изисквания на ал.2-6 на същата разпоредба. По отношение на издадените заповеди, с които е изменена ЗВР следва да се отбележи, че дори те да са били нередовно връчени, това не се отразява върху валидността на издадения ревизионен акт по тази причина съдът счита, че не следва да прави подробен анализ на начина на тяхното връчване, но въпреки това ще посочи, че същите са били редовно връчени, поради абсолютно спазване на изискванията на чл.32 от ДОПК / в тази връзка Решение № 3436 от 12.04.2022 година по адм. д. № 9196/2019 година на Върховен административен съд/.

В жалбата депозирана пред съда са изложени доводи за нередовно връчване на ревизионния доклад. Съдът счита същите за неоснователни, а това е така защото с цел валидното връчване по реда на чл.32 от ДОПК са представени Протокол № 17667701 от 16.03.2022 година (лист 358 т Приложение №1) и Протокол № 1767995 от 14.06.2022 година ( лист 357 от Приложение №1), удостоверяващи посещение на адреса за кореспонденция на дружеството с цел връчването му. Освен това отново са спазени правилата на ал.4 и ал.5, като за целта са изготвени Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК № Р-22001419007088-С32-003 от 15.06.2022 година ( лист 213 от Приложение №1), същото е изпратено и на имейл адреса на дружеството (лист 217 от Приложение №1) и е изпратено писмо с обратна разписка с дата 17.06.2022 година ( лист 232 от делото). Посочено е също и датата на сваляне на писмото от таблото, а именно 30.06.2022 година, като е изготвено и писмо с изх. 20-01-5104#1 от 30.06.2022 година. По тази причина, съдът счита, че ревизионният доклад е връчен редовно на 30.06.2022 година.

По отношение на връчването на ревизионния акт, съдът констатира, че от представената по делото административна преписка не се съдържат доказателства за това, че органът по приходите и изпратил писмо с обратна разписка до ревизираното лице. Същото обаче съдът приема, че не е довело до ограничаване правото на защита на ревизираното лице, защото то е упражнило правото си на жалба, като на първо място е обжалвало ревизионния акт по административен ред пред по- горестоящият административен орган, а именно Директорът на Дирекция „ОДОП“ и на второ място имаме изрично решение по повод на така депозираната от страна на лицето жалба.

На следващо място следва да се посочи, че съдът констатира, че в хода на издаване на ревизионния акт са допуснати процесуални нарушения с оглед спазването на предвидените от закона срокове за неговото издаване, които обаче не са от такова естество, че да обусловят неговата отмяна само на това основание. Правилата, свързани с издаване на ревизионния акт са нормативно установени в Глава петнадесета „Данъчно-осигурителен контрол“. Както вече се посочи, началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001419007088-020-001 от 06.11.2019 година, издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, като с тази заповед е определен срокът за извършване на ревизия, разбирана като такава по смисъла на чл.110, ал.2 от ДОПК, като е посочено, че същата следва да приключи в рамките на два месеца от връчване на заповедта. Както се установи, ЗВР е връчена по реда на чл.32 от ДОПК на 27.12.2019 година, което означава, че първоначално определеният краен срок за извършване на ревизия е 27.02.2020 година. Тази заповед обаче последователно е изменяна с други три ЗИЗВР, като съобразно последно издадената ЗИЗВР № Р-22001419007088-020-004 от 27.04.2020 година крайният срок за извършване на ревизия е до 27.05.2020 година. Принципно тези срокове се възприема, че са инструктивни, но същите имат значение с оглед доказателствената стойност на предприетите процесуални действия и събрани доказателства след тяхното изтичане /в този смисъл решение № 1092 от 29.10.2021 година по адм. дело № 3795/2021 година на Върховен административен съд, Решение № 15442 от14.12.2020 година по адм. дело № 8391/2020 година на Върховен административен съд, Решение № 11840 т 23.09.2020 година по адм. дело № 5057/2020 година на Върховен административен съд/. Съдът констатира, че след 27.05.2020 година от страна на приходната администрация са предприети действия с оглед събиране на нов доказателствен материал, а именно с Протокол № Р-22001419007088-ППД-001 от 10.02.2022 година са присъединени документи от Проверка за установяване на факти и обстоятелства, която е приключила с Протокол № КД-73 /лист 363 от Приложение №1/, а така също и с Протокол №1766804 от 14.04.2022 година са присъединени ксерокопия на доказателствен материал, събран в хода на образувано досъдебно производство. По тази причина съдът счита, че тези доказателства не следва да бъдат взети предвид, тоест същите следва да бъдат игнорирани. Това именно произтича от общия принцип за обективност, предвиден в чл.3, ал.3 от ДОПК, според който истината за фактите се установява по реда и със средствата, които са предвидени за това в кодекса / в този смисъла Решение № 10921 от 29.10.2021 година по адм. дело № 3795/2021 година на ВАС, Решение № 15442 от 14.12.2020 година по адм. дело № 8391/2020 година на ВАС, Решение № 11840 от 23.09.2020 година по адм. дело № 5057/2020 на ВАС/. Този извод не се променя и от обстоятелството, че тези ксерокопия са присъединени към доказателствения материал във фаза след издаване на ревизионния доклад, като съдът ще изложи подробни мотиви в следващите абзаци от изложението.

Разпоредбата на чл.117, ал.1 от ДОПК предвижда, че ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по- късно от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. Предвид гореизложеното, този срок започва да тече от 28.05.2020 година, тъй като това е първият ден от изтичане на срока за извършване на ревизията. Фактически крайният срок за издаване на ревизионния доклад в настоящият случай е 10.06.2020 година. Ревизионен доклад № Р-22001419007088-092-001 е с дата 17.02.2022 година, т.е. същият не е издаден в законоустановения за това срок, но това от своя страна не влече нищожност на издадения ревизионен акт, защото и срокът по чл.117, ал.1 от ДОПК константо в съдебната практика се приема за инструктивен и с изтичането му не се изчерпва надлежно делегираната материална компетентност за издаването му / в този смисъл Решение № 9636 от 27.09.2021 година по адм. дело № 2684/2021 година на Върховен административен съд/. Всъщност изтичането на този срок има значение само и единствено относно доказателствената стойност на събрания след тази дата доказателствен материал, като константо в практиката на Върховен административен съд се приема, че същият не следва да бъде зачетен от страна на съда / в този смисъл Решение № 1184/23.09.2020 година, постановено по адм. дело № 5057/2020 година на ВАС, Решение № 9636 от 27.09.2021 година, постановено по адм. дело № 2684/2021 година на Върховен административен съд, Решение № 4950/25.05.2022 година, постановено по адм. дело № 12477/2021 година на ВАС, Решение № 2331 от 04.03.2015 година по адм. дело № 5003/2014 година на ВАС/. В този ред на мисли, и при съблюдаване на изложената съдебна практика, която изцяло се споделя и от настоящият съдебен състав, следва да се изключи от доказателствения материал, този който е приобщен именно с Протокол №1766804 от 14.04.2022 година ( който всъщност е станал и повод за промяна в установените задължения при издаване на ревизионния акт, в сравнение с тези които са установени в ревизионния доклад)./ в тази връзка Решение № 11840 от 23.09.2020 година по адм. дело № 5057/2020 на Върховен административен съд/.

И на последно място, разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК въвежда правилото, че ревизионният акт следва да бъде издаден в 14-дневен срок от подаване на възражението по чл.117, ал.5 от ДОПК или от изтичане на срока за подаване на същото. Видно от установената фактическа обстановка, ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице на 30.06.2022 година, като срещу него не е депозирано възражение, това означава, че датата, на която започва да тече срокът за издаване на ревизионния акт е 15.07.2022 година, а крайният срок за издаването му е бил до 29.07.2022 година. Обжалваният ревизионен акт № Р-22001419007088-091-001 е с дата 17.08.2022 година, тоест извън законоустановения за това срок, но и тук се споделя виждането за инструктивност на регламентирания срок.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав не установи при издаване на ревизионния акт да са допуснати процесуални нарушения, които да са от категорията на съществените и да представляват основание за отмяната му по чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби на закона:

Спорното в настоящият случай се свежда до това да се установи, дали правилно с оспорения ревизионен акт са установени задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данък върху добавената стойност.

По отношение на констатациите, досежно погасителната давност:

Съдът счита същите за правилни. По своята същност давността е материално-правен институт, т.е. период от време, определен по продължителност от закона, през който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, то се погасява. Изтеклият давностен срок е юридически факт, правната последица от който е погасяването на задължението съгласно чл.168, т.3 от ДОПК, а именно представлява редовен погасителен способ. На следващо място следва да се направи и разграничение между спиране и прекъсване на давността. Спирането на давностинят срок се характеризира с това, че за определен период от време срокът не тече, а когато основанието породило спирането отпадне, тогава продължава да тече същият този срок, докато при прекъсването на давностния срок, започва да тече нов. Съставянето на ревизионен акт има характер на установяване на изискуемост на публичното задължение по неговото основание и размер. След издаване на ревизионния акт и влизането му в сила следва изпълнение на публичното задължения, което бива доброволно и принудително. След влизане в сила на ревизионния акт липсва процесуален способ, в който административния орган по установяване да разгледа възражението за погасителна давност и с акт със същите правни последици да признае давността. Публичния изпълнител от своя страна също няма процесуална възможност да разглежда възражението за давност. По тази причина съдът счита, че дължи произнасяне по въпросът свързани с погасителната давност.

С разпоредбите на ДОПК са регламентирани два вида давностни срокове – срок за установяване на публични задължения по чл.109 от ДОПК и срок за погасяването им по чл.171 и чл.172 от ДОПК. Разпоредбата на чл.109, ал.1, във вр. с чл.108, ал.1 от ДОПК забранява образуване на ревизионно производство, когато са изтекли 5 години от изтичане на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаване на декларация. В настоящият случай този срок е спазен.

По отношение на вторият давностен срок, а именно този по чл.171, ал.1 от ДОПК е предвидено, че публичните вземания се погасяват с изтичането на [възраст] давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по- кратък срок, а съобразно чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК давността се спира, когато е започнало производство по установяване на публичното вземане- до издаване на акта, но за не повече от една година. Когато бъде издаден акт, с който са установени по основание и размер данъчни задължения (тоест такива ликвидно и изискуемо), тогава давностинят срок се прекъсва.

Както вече се посочи, ревизионното производство е образувано с връчване на Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001419007088-020-001 от 06.11.2019 година, като това връчване е станало на 27.12.2019 година, а това означава, че към датата 27.12.2019 година са налице основания за спиране на погасителната давност по смисъла на чл.172, ал.1, т.1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба е налице една година, в рамките на която законодателят е предвидил да не тече погасителна давност, т.е. от 27.12.2019 до 27.12.2020 година, а едва след издаване на ревизионен акт, който в настоящият казус е с дата 17.08.2022 година давността ще бъде прекъсната. Всичко това налага да се прецени, дали към датата 17.08.2022 година е изтекла погасителна давност за някои от задълженията, които са установени с него. В тази връзка съдът изцяло се солидизира с изводите на приходната администрация, обективирани в мотивите на Решението, издадено от Директора на Дирекция „ОДОП“, доколкото правилно е установено, че по отношение на установените задължения за корпоративен данък за 2013 и 2014 година е изтекла погасителната давност, доколкото по отношение на корпоративен данък за 2013 година, лицето е подало ГДД по смисъла на чл.92 от ЗКПО с дата 31.03.2014 година, което означава, че давностинят срок започва да тече от 01.01.2015 година и същият ще изтече на 01.01.2020 година, а по отношение на корпоративния данък за 2014 година се установява, че лицето е подало ГДД по чл.92 от ЗКПО на дата 31.04.2015 година, което означава, че давностният срок започва да тече от 01.01.2016 година и е до 01.01.2021 година, което означава че към 17.08.2022 година давностният срок за тези задължения е изтекъл. Същото важи и по отношение на установените данъчни задължения по Закон за данък върху добавената стойност, касаещи д.п. м.12.2013 до м.11.2015 година.

По отношение на установените задължения по Закон за данък върху добавената стойност:

Следващият спорен момент е свързан с установените с оспорения ревизионен акт задължения за внасяне в размер на общо 378 848,13 лева /триста седемдесет и осем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева и тринадесет стотинки/, в това число главница в размер на 230 734,28 лева /двеста и тридесет хиляди седемстотин тридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ и лихви в размер на 148 113,85 /сто четиридесет и осем хиляди сто и тринадесет лева и осемдесет и пет стотинки/ по Закон за данък върху добавената стойност за данъчен период от м.12.2013 година до м.05.2014 година, от м.07.2014 година до м.01.2015 година, от м.03.2015 година до м.07.2015 година, м.10.2015 година, м.12.2015 година, м.01.2016 година, м.04.2016 година, м.08.2016 година, м.12.2016 година, м.04.2017 година, м.05.2017 година и от м.07.2017 година до м.12.2017 година на основание чл.115, ал.1 от ЗДДС; чл.82, ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.25, ал.7 и чл.67, ал.2 от ЗДДС; 68, ал.1, т.1 и чл.69 от ЗДДС, чл.70 и чл.71 от ЗДДС.

Съдът констатира, че с оспорения ревизионен акт е извършена промяна в размера на установените задължения за данък върху добавената стойност в сравнение с този, който е установен при съставянето на ревизионен доклад. Тази промяна е вследствие на нови доказателства, събрани от страна на приходната администрация. По изложените в предходните абзаци мотиви, съдът счита за необосновано увеличаването на размера на данъкът върху добавената стойност, тъй като тези корекции са извършени на основана на доказателства, които са събрани след издаване на ревизионния доклад, а законодателят не дава такава възможност при издаване на ревизионен акт на основание чл.119 от ДОПК да се събират нови доказателства от страна на приходният орган, каквато възможност се допуска при издаване на решение от страна на директора на „ОДОП“ по чл.155,ал.2 от ДОПК. Предвид това, съдът счита за необосновано извършеното увеличаване на установените задължения на основание чл. 86, ал.1, и ал.2 от ЗДДС за д.п. 04.2015 година със сума в размер на 116,66 лева, д.п. 01.2016 със сума в размер на 17 652,44 лева, д.н.08.2016 година със сума в размер на 58,33 лева, за д.п. м.12.2016 година със сума в размер на 3 013,86 лева, за д.п. м.05.2017 година със сума в размер на 50,00 лева, за м.11.2014 година със сума в размер на 33,33 лева, за м.12.2014 година със сума в размер на 2594,18 лева, да м.12.2015 година със сума в размер на 2 955,47 лева и за м.12.2017 година със сума в размер на 2 955,47 лева.

По отношение на установените задължения на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.7, във вр. с чл.67, ал.2 от ЗДДС, вследствие на непризнато от страна на органът по приходите третиране на процесните доставки като освободени:

През ревизирания период дружеството е извършило доставка на недвижим имот (сгради, апартаменти и еднофамилна къща), за което е издало фактури, както следва:

-фактура № ********** от 01.10.2015 година с данъчна основа в размер на 119 305,63 лева и начислен ДДС в размер на 0,00 лева;

-фактура № ********** от 18.04.2015 година с данъчна основа в размер на 43 028,26 лева и начислен ДДС в размер на 0,00 лева;

- фактура № ********** от 18.08.2016 година с данъчна основа в размер на 89 674,81 лева и начислен ДДС в размер на 0,00 лева;

-фактура № ********** от 11.11.2013 година с данъчна основа в размер на 68 454,05 лева и начислен ДДС в размер на 0,00 лева.

Между страните няма спор за съществуването на тези фактури, спорът се свързва с това, дали правилно от страна на ревизираното лице процесните доставки по тези фактури са третирани като необлагаеми, респективно дали приходната администрация незаконосъобразно е определила задължения по ЗДДС по отношение на същите.

Правилата, свързани с облагането на доставките на земи и сгради са регламентирани в чл.45 от ЗДДС. Съобразно чл.45, ал.3 от ЗДДС за освободена доставка се счита доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, а така също и доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. Изрично в ал.7 на същата разпоредба законодателят е предвидил, че в тези случай доставчикът избира, дали съответната доставка, която покрива критериите, предвидени в чл.45, ал.3 от ЗДДС, да бъде облагаема или не. Последната е в синхрон и с тълкуването на разпоредбите на чл.135, ал.1, б.“к“, „л“ и „й“ и чл.137, ал.1, б.“б“ и б.“г“ и ал.2 от Директива 2006/112/ЕО.

Най- напред, за да бъде приложима разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗДДС следва да се определи, дали предметът на доставката са сгради, респективно части от тях или прилежащи към сграда терени /същото е възприето и в Указание № 91-00-261 от 04.09.2007 година относно данъчното третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях по Закона за данък върху добавената стойност в сила от 01.01.2007 година, издадено от изпълнителния директор на НАП/. Легална дефиниция за „сграда“ не се съдържа в разпоредбите на ЗДДС. Единствено в §1, т.1б. (нова – ДВ, бр.16 от 2021 г.) от Закона за кадастъра и имотния регистър се дава легална дефиниция за „сграда“ или „постройка“ като се казва, че това е самостоятелен строеж на основното или на допълващото застрояване по Закона за устройство на територията, трайно прикрепена към земята, с отделни от външната среда организирани вътрешни пространства и с функционално предназначение съгласно класификатора, определен с наредбата по чл.31 от закона. Отделни разпоредби, свързани със сградите и постройките се съдържат в Закона за устройство на територията, но там не се съдържа също легална дефиниция. По тази причина, съдът счита, че при определяне на понятието „сграда“, предвидено в чл.45, ал.3 от ЗДДС, следва да се влага смисълът, който е заложен в цитираната вече разпоредба от ЗКИР. На следващо място, законодателят изисква, за да третираме тази сграда или част от нея като необлагаема доставка, тези сгради да не бъдат нови. Съобразно §1, т.5 от ДР на ЗДДС „нови сгради“ са сградите, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем са с етап на завършеност „груб строеж“ или за които съм датата, на която данъкът за доставките им е станал изискуем не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, или които отговарят на следните условия: представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/ или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по- малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ и към датата, на която данъкът за доставката име станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.

В настоящият случай съдът счита, че безспорно предмет на процесните доставки са сгради и части от сгради, които покриват изцяло легалната дефиниция, дадена от законодателя в ЗКИР, но само част от тези доставки покриват второто изискване, а именно да бъдат „стари сгради“ (сгради, които не са нови по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗДДС). Изводите на съдът в тази част се подкрепят и от заключението на вещото лице.

По отношение на фактура № ********** от 11.11.2013 година с данъчна основа в размер на 68 454,05 лева и начислен ДДС в размер на 0,00 лева правилно приходната администрация е обвързала същата със съставянето на [нотариален акт] от 11.11.2013 година, с който е извършено прехвърлянето на недвижим имот – „ап.2 ***“ с купувач О. И. А.. От страна на ревизираното лице в хода на съдебното производство е представено Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 303 от 14.12.2007 година. В практиката на Върховен административен съд апартаментът се разглежда като част от сграда, но в конкретният случай не е изпълнена втората предпоставка, изискуема от законодателя, а именно тази сграда „да не е нова“. Както вече се посочи, съобразно разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗДДС нова сграда е тази, за която към датата на настъпване на данъчното събитие не са изтекли 60 месеца от издаване на разрешението за ползване или удостоверението за експлоатация, респективно за сграда, която не е нова следва към датата на настъпване на данъчното събитие да са изтекли 60 месеца, равняващи се на 5 години и то считано от датата на издаване на разрешението или удостоверението. В настоящият случай датата на настъпване на данъчното събитие е именно 11.11.2013 година, а удостоверението за експлоатация е с дата 14.12.2007 година, което означава, че към датата 11.11.2013 година не са изтекли поне 5 години, за да третираме процесната част от сградата като стара. Ето, защо по отношение на тази доставка са правилни изводите на органът, че същата не следва да се третира като необлагаема, а на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.7 и чл.67, ал.2 от ЗДДС е следвало да бъде начислен ДДС в размер на 13 690,81 лева.

По отношение на фактура № ********* от 01.10.2015 година с данъчна основа в размер на 119 305,63 лева, административният орган е обвързал същата с [нотариален акт] от 13.04.2016 година, с който е извършено прехвърляне на „Вилна сграда,еднофамилна къща №5, [населено място], общ. Самоков- местност Каменако“ с купувач „***“. От страна на ревизираното лице в хода на настоящото съдебно производство бе представено Разрешение за ползване № ДК-07-СФ от 08.02.2010 година. Това означава, че датата, на която данъкът е станал изискуем, т.е. данъчното събитие е настъпило на датата, на която е прехвърлена собствеността върху недвижимия имот, определен като „сграда“, съобразно смисъла заложено от страна на законодателя, а това е 13.04.2016 година. Издаденото разрешение за ползване е с дата 08.02.2010 година, т.е. към 13.04.2016 година са изминали повече от 5 години, което дава основание да се приеме, че въпросната сграда е стара и предвид това, съобразно чл.45, ал.3 и ал.7 от ЗДДС същата е необлагаема. В съответствие с това неправилно от страна на приходната администрация на основание чл. 86, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.7 и чл.67, ал.2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 19 884,27 лева, касателно д.п. м.10.2015 година.

По отношение на фактура № ********** от 18.04.2016 година с данъчна основа в размер на 43 028,26 лева, видно от мотивите на приходната администрация същата е обвързана с [нотариален акт] от 18.04.2016 година, с който е извършено прехвърляне на „апартамент №1-8 от апартаментен комплекс [населено място], община Самоков- местност ***“ с купувач Ж. П. А. Д. О.. От страна на ревизираното лице в настоящото производство е представено Разрешение за ползване № ДК-07-СФ от 08.02.2010 година. Към датата на настъпване на данъчното събитие, а именно 18.04.2016 година са минали повече от 5 години от издаване на разрешението за ползване, предвид което неправилно от страна на приходната администрация процесната доставка не е счетена за необлагаема и на основание чл.86, ал.1 и ал.4 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.7 и чл.67, ал.2 от ЗДДС е начислен ДДС в размер на 7 171,38 лева за д.п. м.04.2016 година.

По отношение на фактура № ********** от 18.08.2016 година, правилно от страна на органът по приходите процесната доставка е обвързана с [нотариален акт] от 18.08.2016 година, с който е прехвърлена собствеността върху недвижим имот, представляващ сграда, а именно „апартамент 10А-1В от сграда във вилно селище [населено място], общ. Самоков- местност Каменако“ с купувач К. Д. Х. и В. Е.. Ревизираното лице е представило Разрешение за ползване № 35 от 01.10.2007 година. Това означава, че към датата на настъпване на данъчното събитие – 18.08.2016 година са изминали повече от 5 години от издаване на разрешението за ползване, поради които следва да се приеме, че са били налице предпоставките на чл.45, ал.3 от ЗДДС за третиране на въпросната доставка като необлагаема, респективно неправилно от страна на органа на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.67, ал.2 от ЗДДС са определени задължения за ДДС в размер на 14 975,80 лева досежно д.п. м. 04.2016 година.

Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав счита за частично основателна жалбата в тази и част, поради което следва да приеме, че констатациите на приходната администрация по отношение на установените задължения за д.п. м.10.2015 година със сума в размер на 19 884,27 лева; за д.п. м. 04.2016 година със сума в общ размер на 22 147,18 лева (7171,38 лева + 14975,80 лева) са неправилни, а касателно д.п. м.12.2013 година, за който са установени допълнителни задължения в размер на 13 690,81 лева, изводите на приходната администрация са правилни, респективно жалбата в тази част е неоснователна.

По отношение на установените задължения на основание чл.86, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, във вр. с чл.25, ал.7, във вр. с чл.67, ал.2 от ЗДДС, вследствие на неоснователно съставени кредитни известия от страна на ревизираното лице:

Приходният орган е установил, че за ревизираното лице не са били налице предпоставките, предвидени в чл.115 от ЗДДС за издаване на кредитни известия, както следва: по отношение на контрагента „***“ ООД са издадени КИ № 633 от 28.06.2013 година и КИ № 632 от 28.06.2013 година; по отношение на контрагента „***“ са издадени три кредитни известия, а именно: КИ №631 от 28.06.2013 година, КИ №28.06.2013 година, КИ № 629 от 28.06.2013 година; по отношение на контрагента „Гари Кавар“ са издадени седем кредитни известия – КИ № 645 от 11.11.2013 година, КИ № 647 от 11.11.2013 година, КИ № 644 от 11.11.2013 година, КИ № 646 от 11.11.2013 година, КИ № 718 от 05.01.2015 година, КИ № 742 от 30.06.2015 година, КИ № 746 от 01.10.2015 година; по отношение на контрагента „***“ са издадени четири кредитни известия – КИ № 791 от 31.07.2017 година, КИ № 790 от 31.07.2017 година, КИ № 789 от 31.07.2017 година и КИ № 788 от 31.07.2017 година.

В хода на настоящото съдебно производство от страна на ревизираното лице бяха представени фактури /лист 377- 407 от делото/, във връзка с които са издадени съответните кредитни известия, като предметът по всички тези фактури е авансово плащане. Други доказателства не бяха представени от жалбоподателя.

Разпоредбата на чл.115 от ЗДДС предвижда, че при изменение на данъчната основа на доставка или при разваляне на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде известие към фактурата, а съобразно ал.2 на чл.115 известието се издава задължително не по- късно от 5 дни от възникване на съответното обстоятелство по ал.1, а когато се издава за доставка, за която е издадена фактура с начислен данък за получено авансово плащане, в 5-дневен срок от датата на връщане, прихващане или уреждането по друг възмезден начин на авансово преведената сума за размера на върнатата, прихванатата или уредена по друг възмезден начин сума. Тази разпоредба е инкорпорирана в българското законодателство след транспониране на чл.90 §1 от Директивата за ДДС, която норма задължава държавите членки да намалят данъчната основа и следователно размера на дължимия от данъчнозадълженото лице ДДС всеки път, когато след сключването на сделката данъчнозадълженото лице не е получило отчасти или изцяло насрещната престация ( в тази връзка Решение от 3 юли 1997 по дело С-330/95, т.16). Тази разпоредба представлява израз на основния принцип на Директивата за ДДС, че данъчната основа се състои от действително получената насрещна престация, от която пряко следва, че данъчната администрация не може да събира ДДС в размер, надвишаващ получения от данъчнозадълженото лице ( в тази връзка т.27 от Решение по дело С-588/10 и т.15 от Решение по дело С-330/95 на СЕС). Съгласно т.2 от Решение на СЕС по дело С-33/13 разпоредбата на чл.90 от Директива за ДДС има директен ефект.

Въз основа на изложеното можем да кажем, че законодателят е предвидил възможност за издаване на кредитно известие само в два случа- 1) когато е налице разваляне на доставката и 2) когато е налице промяна в данъчната основа на доставката. В настоящият случай, от страна на ревизираното лице са представени само отделни фактури, които доказват извършено авансово плащане по повод на което е начислено и ДДС, но не са представени надлежни доказателства, от които да е видно, че е налице разваляне на доставката, разбирана като такава по чл.6 или чл.9 от ЗДДС, нито пък са налице годни доказателства, които да обосноват извод, че се е стигнало до изменение на данъчната основа на процесните доставки. Нещо повече, на още по- голямо основание за ревизираното лице не е съществувало възможност да издаде кредитно известие и поради предвиденото в ал.2 на чл.115 от ЗДДС правило, а именно, че издаването на същото ще бъде възможно едва след като е извършено прихващане, връщане или уреждане по друг възмезден начин на авансово предадената сума за размера на върната, прихванатата или уредената по друг възмезден начин сума. В настоящият случай от страна на ревизираното лице доказателства във връзка с евентуално извършено прихващане, или връщане не са представени, а това представлява елемент от фактическия състав по коригиране на фактурите.

В тази връзка, съдът следва да отбележи, че в практиката си СЕС е категоричен, че принципът на данъчен неутралитет следва да се прилага с оглед на принципа за правната сигурност. Така в т.52 от Решение, постановено по дело С-532/16 СЕС казва, че една корекция на данъка, едностранно от продавача, много години след доставката, може да наруши принципът на правната сигурност, а така също и когато издателят на фактурата е премахнал напълно риска от загуба на данъчни приходи, принципът на неутралност на ДДС изиска ДДС, който е бил фактуриран, да може да бъде коригиран без тази корекция да е обвързана с това, че издателят на съответната фактура е действал добросъвестно. Също се споделя и в решение по дело С-454/1998 на СЕС. Отделно от това изрично в Решение по дело С-107/13 СЕС приема, че докато доставчикът не върне авансово платената сума, данъчната основа, която последният дължи поради получаването на това авансово плащане, няма да може да бъде намалена в приложение на чл.64, във вр. с чл.90 и чл.193 от Директива 2006/112. Всичко това сочи, че корекцията на начисления ДДС е в корелация с условията рискът от загуба на данъчни приходи да е напълно елиминиран, както и с връщане на авансово платената сума. / в този смисъл Решение № 4547 от 28.04.2023 година, постановено по адм. дело № 7411/2022 година на Върховен административен съд, Решение № 7136 от 14.07.2022 година, постановено по адм.дело №8707/2021 година на Върховен административен съд/. В настоящият случай обаче, въпреки указаната доказателствена тежест на жалбоподателят, същият не успя да докаже наличието на това фактическо обстоятелство, а именно че авансово пратената му сума е била върната и второ, че са били налице основания за разваляне на доставката, респективно промяна в данъчната основа на процесните доставки.

С оглед на изложеното, жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Изцяло правилни се явява изводите на приходният орган, с които на основание чл. 86, ал.1, и ал.2 от ЗДДС са установени допълнителни задължения за ДДС касателно д.п. м.06.2015 година в размер на 3 250 лева; м.10.2015 година в размер на 4 267,13 лева; м.01.2016 година в размер на 4 682,58 лева и м.07.2017 година в размер на 10211,8 лева.

По отношение на установените данъчни задължения по ЗДДС на основание чл.86, ал.1 и ал.2, във вр. с чл.25 от ЗДДС, вследствие на това, че при съпоставка между декларираните приходи и декларираните продажби е установено разминаване, настоящият съдебен състав счита следното:

Съдът констатира, че с оспорения ревизионен акт е извършена промяна в размера на установените задължения за данък върху добавената стойност в сравнение с този, който е установен при съставянето на ревизионен доклад. Тази промяна е вследствие на нови доказателства, събрани от страна на приходната администрация. По изложените в предходните абзаци мотиви, съдът счита за необосновано увеличаването на размера на данъкът върху добавената стойност, тъй като тези корекции са извършени на основана на доказателства, които са събрани след издаване на ревизионния доклад, а законодателят не дава такава възможност при издаване на ревизионен акт на основание чл.119 от ДОПК да се събират нови доказателства от страна на приходният орган, каквато възможност се допуска при издаване на решение от страна на директора на „ОДОП“ по чл.155,ал.2 от ДОПК. Предвид това, съдът счита за необосновано извършеното увеличаване на установените задължения на основание чл. 86, ал.1, и ал.2 от ЗДДС за д.п. 04.2015 година със сума в размер на 116,66 лева, д.п. 01.2016 със сума в размер на 17 652,44 лева, д.н.08.2016 година със сума в размер на 58,33 лева, за д.п. м.12.2016 година със сума в размер на 3 013,86 лева, за д.п. м.05.2017 година със сума в размер на 50,00 лева, за м.11.2014 година със сума в размер на 33,33 лева, за м.12.2014 година със сума в размер на 2594,18 лева, да м.12.2015 година със сума в размер на 2 955,47 лева и за м.12.2017 година със сума в размер на 2 955,47 лева и в съответствие с това данъкът следва да бъде намален до размерите, установени с ревизионния доклад. Предвид това съдът дължи произнасяне по въпросът, дали правилно са установени данъчни задължения досежно д.п. м.12.2014 година в размер на 1 326,62 лева, за д.п. м.12.2016 година в размер на 22 509,15 лева и да м.12.2017 година в размер на 18 590,18 лева.

Ревизиращите са установили по отношение на д.п. м.12.2014 година, че между декларираните приходи за 2014 година, които са в размер на 106 691,70 лева и общата стойност на декларираните продажби, която е в размер на 98 731,97 лева е налице разлика в размер на 7 959,73 лева, която е приета, че представлява приход, вследствие на продажби, за които не са издадени фактури и не е начислен дължимия за това ДДС. Предвид това са установили задължения за ДДС в размер на 1 326,62 лева. За установените задължения по отношение на д.п. м.12.2016 година са установили разлика, възлизаща в размер на 153 054,92 лева и са установили, че следва да бъде начислен ДДС в размер на 22509,15 лева, по отношение на д.п. м. 12.2017 година са установили, че при получената разлика между съпоставка на приходи и декларирана продажба се получава сума в размер 111541,10 лева и са определили ДДС в размер, както вече се посочи на 18 590,18 лева. Изводите на приходният орган в тази част са оборени от констатациите на вещото лице, в представената и приета по делото ССЕ. Вещото лице посочва, че по отношение на д.п. 2014 година приходите по СД по ЗДДС са в общ размер на 98 670,87 лева, а декларираните приходи по ГДД са в размер на 106 691,70 лева. Получената разлика, възлизаща в размер на 8 020,83 лева всъщност, след анализ на счетоводните записвания се констатира в заключението, че се явява приход, включен в ГДД от счетоводна сметка 752 ( приходи за бъдещи периоди). По тази причина и съдът счита, че следва да бъде прието, че не е налице разлика между общият размер на декларирания приход и общият размер на декларираните продажби досежно д.п. м.12.2014 година. По отношение на д.п. м.12.2016 година, вещото лице е посочило, че данъчните основи на приходите по СД по ЗДДС са в размер на 172 540,57 лева, а приходите от ГДД са в размер [рег. номер],532 лева. Вещото лице е установило, че към м.12.2016 година от страна на ревизираното лице е включена в ГДД сума в размер [рег. номер],63 лева, която представлява сума невърната от платен и осчетоводен аванс в предходен период, явяваща се приход на дружеството. По този начин се получава обща стойност на ДО по ДДС в размер [рег. номер],20 лева, от която вадим приходите декларирани по ГДД, които са в размер [рег. номер],70 лева и получаваме разлика в размер на 25837,50 лева, която е в следствие именно на аванс, който не фигурира при приходите по ГДД, но го има в дневниците по ЗДДС. По тази причина и по отношение на установените задължения за д.п. м. 12.2016 година изводите на приходната администрация се явява неправилни, защото разликата не е в следствие на недекларирана продажба, в следствие на невключване на аванс в приходите по ГДД. По отношение на д.п. м.12.2017 година вещото лице е категорично, че не се установява каквато и да било разлика или разминаване между декларираните приходи и декларираните продажби. По тази причина и в тази част ревизионният акт е неправилен.

Въз основа на изложеното основателна се явява жалбата по отношение на установените задължения в тази част на ревизионния акт, поради което счита за неправилни изводите на приходната администрация относно установените задължения за д.п. м.11.2014 година със сума в размер на 33,33 лева; д.п. м. 12.2014 година със сума в общ размер на 3920,80 лева; д.п. м.04.2015 година със сума в размер на 116,66 лева; д.п. м. 12.2015 година със сума в размер на 2955,47 лева; д.п. м. 01.2016 година със сума в размер на 17 652,44 лева; д.п. м.08.2016 година със сума в размер на 58,33 лева; д.п. м.12.2016 година със сума в общ размер на 25 522,95 лева; д.п. м. 05.2017 година със сума в размер на 50,00 лева и д.п. м.12.2017 година със сума в размер на 21 545,65 лева.

По отношение на начисления данък на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.84 от ЗДДС по отношение на неначислен ДДС във връзка с осъществен ВОП:

Правилни са изводите на приходната администрация в тази част, доколкото става въпрос за вътреобщностно придобиване, което означава, че дължимият данък се начислява от страна на получателя по доставката, когато получателят е лице, което се намира на територията на Европейският съюз. В тази връзка на основание чл. 86, ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.84 от ЗДДС правилно са били установени задължения в размер на 50, 86 лева. Както в хода на ревизионното производство, така и в хода на настоящото съдебно производство от страна на ревизираното лице не бе представен протокол, издаден на основание чл.117, ал.3 от ЗДДС, то който да е видно извършеното начисляване на ДДС във връзка с извършен ВОП. Предвид изложеното жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По отношение на установените данъчни задължения на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл.69 от ЗДДС и чл.70 и чл.71 от ЗДДС, вследствие на непризнато право на данъчен кредит по фактури, изрично изброени в табличен вид на стр. 56-187 от РД:

Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗДДС доставката на стоки е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право, а такава по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗДДС е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическата енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният софтуер. Т. определение дава и чл.14, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО, според която доставката на стоки е прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Според чл.9, ал.1, във вр. с чл.8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранна валута, използвана като платежно средство. Облагаема според разпоредбите на чл.12, ал.1 от ЗДДС е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчнозадължено лице с място на изпълнение на територията на страната. Извършването й е данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1 от ЗДДС, като изрично в чл.25, ал.2 от ЗДДС се посочва, че данъчното събитие настъпва от датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право. Именно тогава, съгласно чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС данъкът за извършена облагаема доставка става изискуем и възниква задължение за регистрираното по ЗДДС лице да го начисли, а едновременно с това на основание чл.68,ал.2 от ЗДДС и чл.167 от Директива 2006/112/ЕО възниква и правото да бъде приспаднат данъка.

Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС данъчният кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки, а в ал.2 на същия чл.68 от ЗДДС законодателят е обусловил възникването на субективно потестативно право на приспадане на данъчен кредит от страна на данъчно задължено лице при наличие на кумулативно осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Определяйки предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, националният законодател след като е транспонирал в предвидения за това ред Директива 2006/112/ЕО, в разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е уредил правото на регистрираното лице да приспадне данък за стоки или услуги, използвани за целите на извършените от него облагаеми доставки, които стоки или услуги са му доставени или предстои да му бъдат доставени от доставчик, регистриран по този закон.

След като са налице предпоставките за възникването му, вече породеното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС подлежи на упражняване при условията, които са предвидени в чл.71, т.1 от ЗДДС, като е необходимо данъчно задълженото лице да притежава фактура, която е издадена в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС, с посочен на отделен ред данък за доставки на услугите, по които същият се явява получател. Тук обаче е моментът да се посочи, че наличието на фактура не е достатъчно основание, за да бъде признато правото на данъчен кредит. Напротив и в практиката на СЕС, и в тази на Върховен административен съд, константно се приема, че наред с притежаването на данъчен документ по смисъла на чл.71, ал.1, т.1 от ЗДДС е необходимо да бъде установено реално извършване на фактурираната облагаема доставка. При липса на нормативна уредба, която да изисква наличието на конкретен вид документ за доказване на относимите в тази връзка факти и обстоятелства,определяща за преценката, дали една доставка е действително осъществена е съвкупният анализ на всички събрани по делото доказателства. В преобладаващата си част и в съответствие със спецификата на търговската дейност, същите представляват частен документ, чиято доказателствена сила по аргумент на чл.180 от ГПК не обвързва съда да приеме съдържанието ми за вярно, а същото следва да се цени с оглед останалите относими доказателства. Както се посочи, трайно в практиката на СЕС се приема, че не е възможно приспадане на данък, който е дължим единствено поради вписване във фактурата, тъй като упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци ( в тази връзка са решения, постановено по следните дела на СЕС С-152/02, С-285/09, С-80/11 и С-142/11).

В своята практика СЕС последователно разграничава формални и материални предпоставки за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Така в Решение от 15 септември 2016 година по дело С-516/14 съдът посочва, че „от чл.178, буква а) от Директива 2006/112 следва, че упражняването му зависи от притежаването на фактура, съставена в съответствие с чл.226 от тази директива“ (в този смисъл са и Решение от 22 октомври 2015 година по дело С-277/14 и Решение от 1 март 2012 година по дело С-280/10). Всичко това съпоставено с националната правна уредба води до извод, че по аргумент от чл.25, ал.1 от ЗДДС, без реално извършване на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, данъчно събитие по чл.25, ал.1 от ЗДДС няма да настъпи, а оттук няма да се породи и право на приспадане на данъчен кредит, поради което същото не може да бъде упражнено, дори и да е налице фактура, съдържаща изискуемите от закона реквизити. От всичко това се установява, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС е необходимо кумулативното наличие на следните условия: да е налице доставка между регистрирани по ЗДДС лица, която да е облагаема с данък върху добавената стойност, предметът на която се използва за целите на извършените от получателя доставки, удостоверени по някой от начините, които са посочени в чл.71 от ЗДДС, като счетоводният документ трябва да е отразен в дневниците за покупки за съответния данъчен период и размерът на данъчният кредит да е включен в справката- декларация за същия период. Отсъствието, на който и да е от елементите от пораждащото право на приспадане от фактическия състав ще доведе до изключване на възникването на правото.

В настоящият случай, от страна на ревизираното лице не са представени каквито и да било доказателства, въпреки указаната доказателствена тежест, от които да се установи, че за ревизираното лице са били налице предпоставките по чл.68 и чл.69 от ЗДДС. В това число не бе представена нито една фактура, за осъществените доставки, по които ревизираното лице е приспаднало данъчен кредит, нито съпътстващи документи, които да докажат реалността на извършената доставка. По тази причина следва да бъде споделен изводът на приходната администрация, с който на основание чл. 68, ал.1, т.1 и чл.69 от ЗДДС и чл.70 и чл.71 от ЗДДС са установени задължения за данък върху добавената стойност в следствие на отказано право на данъчен кредит в общ размер на 103 211,21 лева за д.п.м.12.2013, м.01.2014, м.02.2014, м.03.2014, м.05.2014, м.07.2014, м.08.2014, м.09.2014, м.10.2014, м.11.2014, м.12.2014, м.01.2015, м.03.2015, м.04.2015, м.05.2015, м.06.2015, м.07.2015, м.10.2015,м.12.2015, м.04.2016, м.08.2016, м.12.2016, м.04.2017, м.05.2017, м.07.2017, м.08.2017, м.09.2017, м.10.2017, м.11.2017, м.12.2017.

Въз основа на изложеното ревизионният акт в частта, свързана с установените задължения по отношение на данък върху добавената стойност следва да бъде изменен в частта, касателно следните данъчни периоди: д.п. м.11.2014 като от 832, 34 лева главница и 648,30 лева лихви бъде изменен в 799,01 лева главница и 622.34 лева лихви, (определени чрез калкулатор намиращ се на сайта на Национална агенция за приходите); д.п м.12.2014 година от 8825,55 лева главница и 6797,95 лева лихви се променя на 4 904.75 лева главница и 3777,92 лихви за просрочие; д.п. м.04.2015 година от 167,52 лева главница и 123,44 лева лихви се променя на 50,86 лева главница и 37,48 лева лихми; д.п. м. 10.2015 година от 34 913,32 лева главница и 23 939,66 лева лихви се променя на 15 029,05 лева главница и 10 305,25 лева лихви; д.п. м.12.2015 година от 6190,25 лева главница и 4 139,51 лева лихви се променя на 3 234,78 лева главница и 2 163,15 лева лихви; д.п. м.04.2016 година от 28 132,01 лева главница и 17 865,65 лева лихви се променя на 5 984,83 лева главница и 3 800,76 лева лихви; за д.п. м.12.2016 година се променя от 28 322,88 лева главница и 16 058,78 лева лихви на 2 799,93 лева главница и 1 587,53 лева лихви; за д.п. м. 05.2017 година от 4 711,77 лева главница и 2 473,88 лева лихви се променя на 4 661,17 лева лихви и 2 447,31 лева лихви; за д.п. м. 12.2017 година от 25 391,43 лева главница и 11 822,07 лева лихви се променя на 3 845,78 лева главница и 1790,57 лева лихви. Оспореният ревизионен акт следва да бъде отменен в частта, с която са установени допълнителни задължения за д.п. м.01.2016 година в размер на 17 652,44 лева главница и 11 652,27 лева лихви. В останалата част ревизионният акт по отношение на установения размер на задълженията за данък върху добавената стойност е правилен и следва да бъде потвърден а жалбата срещу него отхвърлена.

По отношение на установените задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/:

По отношение на тази част от оспорения ревизионен акт, правният спор се свежда до това да се установи дали правилно приходната администрация е определила размерът на дължимият корпоративен данък, в следствие на извършена корекция, както по отношение на отчетените от страна на ревизираното дружество приходи, така и по отношение на отчетените от него разходи за данъчни период 2013, 2014, 2015, 2016, 2017 и 2018 година.

В хода на ревизията, органите по приходите са извършили проверка относно коректното осчетоводяване на приходите и разходите за спорния период и съответно правилното определяне на данъчния финансов резултат и дължим корпоративен данък. Приели са, че са налице факти и обстоятелства, които водят да необходимост от внасяне на корекция на данъчните финансови резултати и са определили следните размери на корпоративен данък по периоди, както следва:

• За д.п. 2013 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 30 386,69 лева;
• За 2014 година е определени дължим корпоративен данък в размер на 8382,93 лева;
• За д.п. 2015 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 24 091,33 лева;
• За д.п. 2016 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 37 774,64 лева;
• За д.п. 2017 година е определен дължим корпоративен данък в размер на 27 673,60 лева;
• За д.п. 2018 година е определен дължим корпоративен в размер на 23 327,50 лева.

Съдът счита изводите на приходната администрация за неправилни поради следните аргументи:

На първо място по отношение на установения корпоративен данък за д.п. 2013 година: от страна на приходната администрация е установен дължим корпоративен данък в размер на 30 386,69 лева. Органът е установил, че е налице счетоводен финансов резултат (загуба), в размер на – 315 733,33 лева. Увеличил е счетоводният финансов резултат на дружеството със сума в размер [рег. номер],24 лева ( 293,06 лева на основание чл.26, т.6 от ЗКПО + 617 250,73 лева на основание чл.26, т.2 от ЗКПО + 2 056,45 лева на основание чл.78 от ЗКПО, след като с решение на директора на „ОДПО“ е отменено направеното увеличение на това основание в размер на 3 495,78 лева и намалил финансовия резултат с 0,00 лева, тъй като не е признал на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО амортизациите за данъчния период. При това положение е получил данъчна печалба в размер на 303 866,91 лева и е определил дължимият корпоративен данък. Спорен тук е въпросът, дали правилно е извършена корекция на основание чл.78 от ЗКПО със сума в размер на 2 056,45 лева и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО в размер [рег. номер],73 лева, а така също и дали правилно приходната администрация не е признала на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО амортизациите за процесната година. По отношение на извършената корекция по чл.78 от ЗКПО съдът следва да посочи следното: с издаденият ревизионен акт е била допълнително увеличена сумата на приходите, които не са отчетени от страна на ревизираното лице в размер на 5552,23 лева, като за този си извод органът се е аргументирал въз основа на доказателство, които са събрани след издаване на ревизионния доклад. С издаване на решението от страна на директора на Дирекция „ОДОП“, същият е коригирал тези изводи, като е приел, че не следва да бъде увеличаван счетоводният финансов резултат със сума в размер на 3 495,78 лева. Това означава, че сума в размер на 2 056,45 лева, получена като разлика между първоначално определеният размер 5552,23 и този, който според директорът на „ОДОП“ не следва да се включва при изчисляване на финансовия резултат – 3495,78 лева е необоснована. Това е така, по причина, която вече бе посочена от настоящият съдебен състав, а именно, че същото увеличение се базира на доказателствен материал, който е събран след издаване на ревизионния доклад. При това положение следва да не е налице увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл.78 от ЗКПО. Що се отнася до установеното увеличение на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, което е в размер на 617 250,73 лева, то съдът счита следното: разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО гласи, че не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи, а именно разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Това означава, че за да бъдат признати разходи в размер на 617 250,73 лева, то същите следва да са отчетени в съответствие с принципа за документална обоснованост. Правната уредба, свързана с принципа за документална обоснованост е предвидена в разпоредбата на чл.10 от ЗКПО, като в ал.1 се посочва, че счетоводният разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството отразяващ вярна счетоводна операция. В тази връзка за пълнота съдът ще се позове на разпоредбата на чл.4, ал.2 от Закона за счетоводството, според която първичен счетоводен документ е този, който е носител на информация за регистрирана за пръв път стопанска операция. В настоящият случай в хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя не бяха представени доказателства, които да мотивират настоящият съдебен състав да приеме, че сумата на документално необоснованите разходи по чл.26, т.2 от ЗКПО следва да бъде в размер на 17 878,33 лева, така както е изчислена от вещото лице в настоящата ССЕ, а не както е приел административният орган в размер на 617 250,73 лева. Напротив, както вече бе посочено и прието от съда не са налице доказателства, които да водят до извод, че доставките са били реално осъществени. Предвид това няма как да бъде приет за реално осъществен разход, без да е налице реално осъществена доставка. На следващо място, според настоящият съдебен състав следва да се приеме за неправилно твърдението на приходната администрация, че на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО не следва да бъдат зачетени разходите за амортизации поради непредставени оборотни ведомости, главни книги и амортизационен план. В хода на настоящото съдебно производство тези писмени доказателства бяха представени от страна на ревизираното лице /лист 478-528 от делото/. Също така вещото лице посочва, че всъщност сума в размер на 25 336,00 лева съответства на представения от страна на ревизираното лице амортизационен план за 2013 година. По правило всяко данъчно задължено лице, което формира данъчен финансов резултат следва да изготви и води данъчен амортизационен план, в който да бъдат отразени всички данъчни амортизируеми активи. Данъчният амортизационен план е данъчен регистър, в който се отразява информация за процеса на придобиване, последващо водене, амортизиране и отписване на данъчните амортизируеми активи. Съгласно чл.54 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава Х. Общите правила на материалния данъчен закон, а именно ЗКПО, касаещи амортизациите са, че с данъчно признатият разход за амортизации се намалява финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл.54, ал.1 от ЗКПО, като същевременно със счетоводните разходи за амортизации за този период се увеличава финансовият резултат за данъчни цели по реда на чл.54, ал.2 от ЗКПО.Начисляването на данъчни амортизации започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обусловена. Съгласно т.2 от СС 4 „Отчитане на амортизациите“ амортизируем актив е дълготраен материален актив, който се очаква да бъде използван през повече от една отчетна година, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производство или доставка на стоки или услуги, за отдаване под наем на други лица или за административни цели. По делото, както се посочи, са представени писмени доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован извод за всички параметри, които са от значение с оглед на възможността да бъде намален финансовият резултат във връзка с осчетоводяването на разходите за амортизации. По тази причина съдът счита, че начислените и включени в ГДД разходи за амортизации следва да бъдат взети предвид при определяне на данъчният финансов резултат за съответния данъчен период. При това положение следва да се приеме, че счетоводният финансов резултат на дружеството е (-) 315 733, 33 лева. Увеличението на финансовият резултат следва да бъде в размер на 642 879,79 лева (293,06 лева + 617 250,73 лева + 25 336,00 лева), а намалението на финансовият резултат в размер на 23 336,00. При това положение се получава данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 301 810,46 лева а дължимият корпоративен данък в размер на 30 181,05 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.93 от ЗКПО се дължи лихва за просрочие, считано от 01.04.2014 до 17.08.2022 година, която е в размер на 25 676,21 лева (изчислена с електронен калкулатор на Национална агенция за приходите). При това положение общият размер на установените данъчни задължения за д.п. 2013 година следва да бъде определен в общ размер на 55 857,26 лева ( петдесет и пет хиляди осемстотин петдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки).

По отношение на установения корпоративен данък за д.п. 2014 година: от страна на приходната администрация е установен дължим корпоративен данък в размер на 8 382,93 лева. Приходната администрация е установил, че е налице счетоводен финансов резултат (загуба), в размер на – 86 705,33 лева. Увеличил е счетоводният финансов резултат на дружеството със сума в размер на 170 534,62 лева (132 144,05 лева на основание чл.26, т.2 от ЗКПО + 25 252,98 лева на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО+ 13 137,59 лева на основание чл.78 от ЗКПО) и е намалил финансовия резултат с 0,00 лева, тъй като не е признал на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО амортизациите за данъчния период. При това положение е получил данъчна печалба в размер на 83 829,29 лева и е определил дължимият корпоративен данък. Спорен и тук отново е въпросът, дали правилно е извършена корекция на основание чл.78 от ЗКПО със сума в размер на 13 137,59 лева и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО в размер на 132 144,05 лева и дали правилно не са взети предвид начислените амортизации по чл.54, ал.1 от ЗКПО. По отношение на извършената корекция по чл.78 от ЗКПО съдът счита същото, което бе посочено в предходният абзац, а именно извършеното увеличение е необосновано предвид факта, че се базира на доказателства, събрани след издаване на ревизионния доклад, поради което следва да се счита, че на основание чл.78 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на дружеството не следва да бъде увеличаван. По отношение на установеното увеличение на основание чл.26, т.2 от ЗКПО съдът препраща към мотивите, които бяха изложени в предходният абзац, доколкото и по отношение на този данъчен период то страна на ревизираното лице не бяха представени никакви разходооправдателни документи, въпреки указаната доказателствена тежест. Поради това съдът счита, че правилно от страна на администрацията е прието, че общият размер на разходите, които не са документално обосновани възлиза в размер на 132 144,05 лева. Съдът счита обаче за неправилно твърдението на приходната администрация, че на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО не следва да бъде взета предвид при определяне на данъчният финансов резултат сума в размер на 25 252,98 лева, представляваща отчетени разходи за амортизации. Мотивите за това са същите, които бяха изложени в предходният абзац, поради което съдът препраща към тях. Тези изводи на съда се потвърждават и от заключението по назначената ССЕ. С оглед на това следва да се приеме, че счетоводният финансов резултат на дружеството следва да бъде намален със сума на отметените разходи за амортизации в размер на 25 252,98 лева. При това положение се получава данъчен финансов резултат – данъчна печалба в размер на 45 438,72 лева и определен корпоративен годишен данък в размер на 4 543,88 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.93 от ЗКПО се определя лихва за просрочие в размер на 3 403,92 лева или общо задължения за данъчен период в размер на 7 947,80 лева. Това означава, че оспореният ревизионен акт в тази част следва да бъде изменен, като определения годишен данък в размер на 8 382,93 лева бъде изменен с данък в размер на 7 947,80 лева.

По отношение на установените задължения за д.п. 2015 година: по отношение на установения размер на задълженията и за този данъчен период, съдът не се солидизира с изводите на приходната администрация. Както вече се посочи, след постановеното решение, с което директорът на Дирекция „ОДОП“ е изменил ревизионния акт в тази част е определен нов размер на задължението, а именно 24 091,33 лева, като това е станало вследствие на изменението на данъчната печалба, тъй като е приел че същата следва да е в размер на 241 453,65 лева. В мотивите си обаче, изрично е посочил, че и по отношение на данъчен период 2015 година не се установява разлика между общият сбор на данъчните основи на фактурираните доставки и отчетените ГДД по чл.92 от ЗКПО / виж втори абзац, стр.10 от решението/. Съдът счита, че след направен анализ на приобщения по делото доказателствен материал, включително и този който бе представен от страна на ревизираното лице и след приетото по делото и кредитирано заключение по назначената ССЕ, следва да бъде внесена корекция в така определения размер на дължим корпоративен данък за този данъчен период. На първо място по отношение на извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл.78 от ЗКПО, съдът застъпва становището си изложено по отношение на предходните два данъчни периода. Констатира се, че с оспорения ревизионен акт е извършено допълнително увеличение на приходите в размер на 15 360,65 лева, като това отново е станало въз основа на доказателства, събрани след като вече е бил издаден ревизионен доклад. По тази причина и в тази част това осъществено увеличаване на приходите следва да се счита за необосновано и счетоводният финансов резултат да бъде намален с тази сума. Освен това, както вече се посочи, в мотивите на решението, издадено от страна на директора на Дирекция „ОДОП“ изрично се посочва, че не се установява разлика между данъчната основа на отчетените продажби и приходите през 2015 година. По тази причина съдът приема, че по отношение на увеличението на счетоводния финансов резултат на основание чл.78 от ЗКПО неправилно е извършено увеличение със сума в общ размер на 18 856,43 лева и по тази причина същата следва да бъде намалена до 0,00 лева. Що се отнася до увеличението на финансовия резултат на основание чл.26, т.2 от ЗКПО, съдът препраща към мотивите, изразени по отношение на предходните два данъчни периода, като счита за правилно определени разходи, които не са документално обосновани в размер на 123 485,45 лева. Освен това по отношение на сумата, с която е намален финансовият резултат се установява, че на основание чл. 54, ал.1 от ЗКПО приходната администрация не е признала за данъчни цели амортизациите за съответна данъчна година, а така също и сумата, представляваща приспадната загуба от предходни години в размер на 75572,25 лева. По отношение на последното безспорно се установи, че начисленият размер на амортизации, възлизащ на сума 23 539,52 лева съответства на събрания по делото доказателствен материал, в частност на представения от страна на ревизираното лице амортизационен план за 2015 година, поради което липсва основание за непризнаването им, предвид и изложените в предходните абзаци мотиви относно приложението на разпоредбата на чл.54, ал.1 от ЗКПО. По отношение на непризнатото приспадане на загуба от предходни година в размер на 75 572,25 лева не са представени надлежни доказателства, които да мотивират съда да направи извод, че тази сума следва да бъде също зачетена при определяне на финансовия резултат, в частност не става ясно, от коя година се приспада тази загуба, респективно не може да бъде установено какъв остатък остава след евентуално приспадане. По тази причина съдът счита, че намалението на счетоводния финансов резултат за 2015 година следва да е със сума в размер на 23 539,52 лева, представляваща начислени разходи за амортизации по чл.54, ал.1 от ЗКПО. В съответствие с това, следва да се приеме, че увеличението на финансовият резултат е със сума в размер на 147 024,97 лева, а намалението със сума в размер на 23 539,52 лева. При това положение данъчният финансов резултат на дружеството за 2015 година се явява данъчна печалба в размер на 199 057,70 лева, което означава, че дължимият корпоративен данък е в размер на 19 905,77 лева, а не както е определен от страна на приходната администрация в размер на 24 091,33 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.93 от ЗКПО за невнесената в срок сума се дължи лихва за просрочие. При изчисляването на размера на дължимата лихва, съдът използва калкулатор за изчисляване на лихви, намиращ се на интернет страницата на Национална агенция за приходите ( [интернет адрес]). За периода 01.04.2016 година (датата на която данъкът е станал изискуем) до 17.08.2022 (датата на издаване на оспорения ревизионен акт) дължимата от страна на ревизираното лице лихва за просрочие е в размер на 12 885,00 лева или общият размер на задълженията по ЗКПО за д.п. 2015 година е в размер на 32 790,72 лева. Въз основа на изложеното съдът счита, че в тази част оспореният ревизионен акт следва да бъде изменен в посока на гореизложеното, като размерът на установения данък по ЗКПО бъде изменен в размер на 19 905,77 лева и съответно лихви за просрочие в размер на 12 885,00 лева.

По отношение на установените задължения за корпоративен данък за данъчен период 2016 година: съдът и тук не се солидизира със становището на ответника по жалбата. Неоснователно на основание чл.78 от ЗКПО счетоводният финансов резултат на дружеството е бил увеличен със сума в размер на 88845,51 лева, представляваща установена разлика между декларираните продажби и установените приходи за съответния данъчен период, като от мотивите, изложени от страна на приходната администрация в ревизионния акт не става ясно, защо на основание чл.77, ал..1 от ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат със сума в размер на 103 622,83 лева. Съдът счита, по отношение на твърденията на приходната администрация, че следва да бъде увеличен счетоводният финансов резултат на основание чл.78 от ЗКПО със сума н размер на 88845,51 са необосновани, предвид факта, че същите се базират на доказателства събрани след издаване на ревизионния доклад. Що се касае до твърдението, че следва да бъде увеличен счетоводният финансов резултат със сума в размер на 103 622,83 лева на основание чл.77, ал.1 от ЗКПО съдът отново приема това за необосновано, най- малкото защото никъде в съдържанието на мотивите на ревизионния акт не става ясно от къде се получава тази сума. По тази причина счетоводният финансов резултат на дружеството следва да бъде намален с посочената сума. По отношение на извършеното увеличение на основание чл.26, т.2 от ЗКПО в размер на 241 868,42 лева, съдът счита същото за правилно. И тука, както се посочи вече, за да бъдат признати дадени разходи за данъчни цели същите следва да бъдат документално обосновани. В хода на настоящото съдебно производство не са представен от страна на ревизираното лице доказателствен за обоснованост на направените и декларирани разходи. Това означава, че счетоводният финансов резултат на дружеството следва да бъде увеличен със сума в размер на 241 868,42 лева. Също така се установява и, че на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО неоснователно приходната администрация е отказала да зачете начислените амортизации за 2016 година в размер на 20 796,40 лева. Тези твърдения на ответника се обориха в хода на съдебното производство, предвид представения амортизационен план и заключението на вещото лице. По отношение на извършеното приспадане на загуба от предходни години от страна на ревизираното лице и тук не са представени надлежни доказателства, поради което тази сума не следва да бъде взета предвид при определяне на данъчният резултат за д.п. 2015 година. При това положение следва да се приеме, че счетоводният финансов резултат, който е в размер на 11 458,71 лева следва да бъде увеличен на основание чл.26, т.2 и чл.54, ал.2 от ЗКПО със сума в общ размер на 262 664,82 лева и да бъде намален със сума в размер на 20 796,40 лева на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО. От изложеното следва да се приеме, че финансовият резултат на дружеството за д.п. 2016 година е в данъчна печалба в размер на 253 327,13 лева, а дължимият корпоративен данък е в размер на 25 332,71 лева, а не както е определено от страна на приходната администрация- 37 774,64 лева. От тук следва, че на основание чл. 175 от ДОПК, във вр. с чл.93 от ЗКПО дължимата лихва за просрочие е в размер на 13 828,54 лева или общо задължения за д.п. в размер на 39 161,25 лева. Въз основа на изложеното ревизионният акт и в тази си част следва да бъде изменен със сума в размер на 39 161,25 лева, в това число главница в размер на 25 332,71 лева и лихви в размер на 13828,54 лева.

По отношение на установения размер за 2017 година: и в тази част оспорения ревизионен акт следва да бъде изменен. И тук отново е направена корекция на счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл.78 от ЗКПО със сума в общ размер на 15 027,32 лева и на основание чл.26, т.2 от ЗКПО със сума в размер на 238 792,34 лева, а на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО не е зачетена сума в размер на 19 306,40 лева, а така също и сума в размер на 3 609,91 лева, представляваща пренасяне на загуби от минали години. Отново и тук не следва да се вземе предвид извършеното увеличение на основание чл.78 от ЗКПО, доколкото същото се базира отново на доказателства, които са събрани след издаване на ревизионния доклад, което прави твърдения на приходната администрация немотивирани. По отношение на извършеното увеличение на основание чл.26, т.2 от ЗКПО следва да се посочи, че и тук не се събраха доказателства, които да опровергаят констатациите на приходната администрация. От страна на ревизираното лице по делото не са представени писмени доказателства, които да обосноват твърдение в обратната посока. По тази причина следва да се приеме, че счетоводният финансов резултат на дружеството следва да бъде увеличен със сума в размер на 238 792,34 лева представляваща документално необосновани разходи на основание чл.26, т.2 от ЗКПО и със сума в размер на 19 306,40 лева на основание чл.54, ал.2 от ЗКПО. Съдът счита, че и тук следва да бъде взета предвид и сумата на начислените амортизации за 2017 година, защото от страна на жалбоподателя бе представен амортизационен план, касаещ д.п. м.01.01.2017 година до 31.12.2017 година, в който размерът на амортизациите възлиза на сума от 19 306,40 лева. Отново с аргумент за липса на надлежни доказателства следва да не се везма предвид при определяне на финансовия резултат сума в размер на 3 609,91 лева. При това положение настоящият съдебен състав счита, че счетоводният финансов резултат на дружеството следва да бъде увеличен със сума в размер на 258 098,74 лева и да бъде намален със сума в размер на 19 306,40 лева.Това води до определяне на данъчен финансов резултат- данъчна печалба в размер на 242 402,25 лева, което означава че дължимият корпоративен данък за 2017 година е в размер на 24 240,22 лева. На основание чл.175 от ДОПК, във вр. с чл.93 от ЗКПО се определя дължима лихва за просрочие в размер на 10 774,29 лева, което означава, че за д.н. 2017 година общият размер на задълженията е 35 014,51 лева. Въз основа на изложеното обжалваният ревизионен акт в тази част следва да бъде изменен.

По отношение на установените размери на дължим корпоративен данък за д.п. 2018 година: съдът счита, че и в тази част неправилно от страна на ответника по жалбата е бил определен размерът на дължимият корпоративен данък. Установи се, че на основание чл.78 от ЗКПО с оспорения ревизионен акт е бил увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството със сума в размер на 17 732,79 лева, като това отново е станало въз основа на доказателствен материал събран от страна на приходната администрация след издаване на ревизионния доклад. По тази причина и тук съдът счита, че тази сума е необоснована, с мотиви идентични на изложените в предходните абзаци и поради това следва да се приеме, че на основание чл.78 от ЗКПО необосновано е извършено съответното увеличение, респективно счетоводният резултат следва да бъде намален с тази сума. По отношение на извършеното увеличение на основание чл.26, т.2 от ЗКПО и тук не са представени надлежни доказателства от страна на жалбоподателя поради което следва да се приеме, че разходите в размер на 238 296,38 лева да документално необосновани и с тази сума следва да бъде увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството. По отношение на непризнатите разходи за амортизации на основание чл.54, ал.1 от ЗКПО, които са в размер на 17 515,82 лева, съдът счита изводите на органа за неправилни. От представения по делото амортизационен план за д.п. 01.01.2018 – 31.12.2018 година се вижда, че не са налице разминавания относно посочената сума и това, което е отразено в амортизационния план от страна на ревизираното лице. По тази причина сума в размер на 17 515,82 лева следва да бъде зачетена при определяне на данъчният финансов резултат. Въз основа на изложеното съдът определи, че данъчният финансов резултат на ревизираното лице за този данъчен период е данъчна печалба, която е в размер на 198 026,35 лева, което означава, че дължимият корпоративен данък е в размер на 19 802,63 лева, а не както е определен от страна на органът по приходите в размер на 23 327,50 лева. При това положение лихвата за просрочие възлиза в размер на 6 793,95 лева или общият размер на задълженията по ЗКПО за д.п. 2018 е в общ размер на 26 596, 58 лева.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че оспореният ревизионен акт следва да бъде изменен в частта, с която са определени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност досежно д.п. м.11.2014 като от 832, 34 лева главница и 648,30 лева лихви бъде изменен в 799,01 лева главница и 622.34 лева лихви, (определени чрез калкулатор намиращ се на сайта на Национална агенция за приходите); д.п м.12.2014 година от 8825,55 лева главница и 6797,95 лева лихви се променя на 4 904.75 лева главница и 3777,92 лихви за просрочие; д.п. м.04.2015 година от 167,52 лева главница и 123,44 лева лихви се променя на 50,86 лева главница и 37,48 лева лихми; д.п. м. 10.2015 година от 34 913,32 лева главница и 23 939,66 лева лихви се променя на 15 029,05 лева главница и 10 305,25 лева лихви; д.п. м.12.2015 година от 6190,25 лева главница и 4 139,51 лева лихви се променя на 3 234,78 лева главница и 2 163,15 лева лихви; д.п. м.04.2016 година от 28 132,01 лева главница и 17 865,65 лева лихви се променя на 5 984,83 лева главница и 3 800,76 лева лихви; за д.п. м.12.2016 година се променя от 28 322,88 лева главница и 16 058,78 лева лихви на 2 799,93 лева главница и 1 587,53 лева лихви; за д.п. м. 05.2017 година от 4 711,77 лева главница и 2 473,88 лева лихви се променя на 4 661,17 лева лихви и 2 447,31 лева лихви; за д.п. м. 12.2017 година от 25 391,43 лева главница и 11 822,07 лева лихви се променя на 3 845,78 лева главница и 1790,57 лева лихви.

Ревизионният акт следва да бъде изменени и в частта, с която са установени допълнителни задължения по Закона за корпоративното подоходно облагане, като ревизионният акт бъде изменен досежно д.п.2013 година, като определения годишен данък в размер на 30 386,69 лева бъде променен на 30 181,05 лева главница и лихви в размер на 25 676,21; д.п. 2014 година като от 8 382,93 лева главница и лихви в размер на 6 279,84 лева бъде променен в главница в размер на 4 543,88 лева и лихви в размер на 3 403,92 лева; д.п.2015 година, като изменя размера на данъка от 24 091,33 лева на 19 905,72 лева главница и 12 885,00 лева лихви; за д.п. 2016 година изменя установения корпоративен данък в размер на 37 774,64 лева главница и 20 620,31 лева лихви в размер на 25 332,71 лева главница и 13 828,54 лева лихви; за д.п. 2017 изменя установения корпоративен данък в размер на 27 673,60 лева главница и 12 300,36 лева лихви в 24 240,22 лева главница и 10 774,29 лева лихви; за д.п. 2018 година изменя установения корпоративен данък в размер на 23 327,50 лева главница и 8 003,27 лева лихви в 19 802,63 лева главница и 6 793,95 лева лихви. Ревизионният акт следва да бъде отменен в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък върху добавената стойност досежно д.п. м.11.2016 година в размер на 17 652,44 лева главница и 11 652,27 лева лихви. В останалата част жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

Относно разноските:

При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебни разноски в полза на ответника по жалбата, като в тази връзка жалбоподателят на основание чл. 161, ал.1, предл. второ и трето от ДОПК следва да бъде осъден да заплати в полза на Национална агенция за приходите – [населено място] съдебни разноски в размер на 20 382,05 лева /двадесет хиляди триста осемдесет и два лева и пет стотинки/, представляващи юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.8, ал.1, във. вр. с чл.7,ал.2,т.5 доколкото материалният интерес, в частта в която ревизионният акт не е отменена е 393 301,37 лева.

Следва да бъде отхвърлено направеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски, доколкото съдът счита, че е налице хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК, тъй като установената частична незаконосъобразност на ревизионният акт е обоснована и мотивирана въз основа само и единствено на представени едва пред съда писмени доказателства от страна на ревизираното лице, които е можело да бъдат събрани и в хода на ревизионното производство.

Мотивиран от горното и на основание чл.160 от ДОПК настоящият съдебен състав на А. съд- Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001419007088-091-001 от 17.08.2022 година в частта, с която са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.01.2016 година в размер на 17 652,44 лева главница и 11 652,27 лева лихви, като незаконосъобразен.

ИЗМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22001419007088-091-001 от 17.08.2022 година, в частта относно установени задължения по ЗКПО за д.п.2013 година, като определения годишен данък в размер на 30 386,69 лева се променя на 30 181,05 лева главница и лихви в размер на 25 676,21; д.п. 2014 година като от 8 382,93 лева главница и лихви в размер на 6 279,84 лева се променя в главница в размер на 4 543,88 лева и лихви в размер на 3 403,92 лева; д.п.2015 година като данък в размер на 24 091,33 лева се променя в размер на 19 905,72 лева главница и 12 885,00 лева лихви; за д.п. 2016 година изменя установения корпоративен данък от 37 774,64 лева главница и 20 620,31 лева лихви в размер на 25 332,71 лева главница и 13 828,54 лева лихви; за д.п. 2017 изменя установения корпоративен данък от 27 673,60 лева главница и 12 300,36 лева лихви в 24 240,22 лева главница и 10 774,29 лева лихви; за д.п. 2018 година изменя установения корпоративен данък в размер от 23 327,50 лева главница и 8 003,27 лева лихви в 19 802,63 лева главница и 6 793,95 лева лихви, както и в частта, с която са установени допълнителни задължения по ЗДДС за д.п. м.11.2014 като от 832, 34 лева главница и 648,30 лева лихви променя размера в 799,01 лева главница и 622.34 лева лихви; д.п м.12.2014 година от 8825,55 лева главница и 6797,95 лева лихви размерът се променя на 4 904.75 лева главница и 3777,92 лихви; д.п. м.04.2015 година като от 167,52 лева главница и 123,44 лева лихви се променя на 50,86 лева главница и 37,48 лева лихви; д.п. м. 10.2015 година от 34 913,32 лева като от главница и 23 939,66 лева лихви се променя на 15 029,05 лева главница и 10 305,25 лева лихви; д.п. м.12.2015 година като от 6190,25 лева главница и 4 139,51 лева лихви се променя на 3 234,78 лева главница и 2 163,15 лева лихви; д.п. м.04.2016 година като от 28 132,01 лева главница и 17 865,65 лева лихви се променя на 5 984,83 лева главница и 3 800,76 лева лихви; за д.п. м.12.2016 година като от 28 322,88 лева главница и 16 058,78 лева лихви променя на 2 799,93 лева главница и 1 587,53 лева лихви; за д.п. м. 05.2017 година като от 4 711,77 лева главница и 2 473,88 лева лихви променя на 4 661,17 лева лихви и 2 447,31 лева лихви; за д.п. м. 12.2017 година като от 25 391,43 лева главница и 11 822,07 лева лихви променя на 3 845,78 лева главница и 1790,57 лева лихви.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „***“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Д. К. в останалата й част, като неоснователна.

ОСЪЖДА „ЗОЛДИ БГ“ ЕООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от управителя В. Д. К. да заплати на Национална агенция за приходите- [населено място] съдебни разноски в размер на 20 382,05 лева /двадесет хиляди триста осемдесет и два лева и пет стотинки/, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.