Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 2876 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** срещу М. С. М. ЕГН ********** с адрес *** за приемане на установено в отношенията между страните, на осн.чл.422 от ГПК, че ответника дължи сумата в размер на сумата
от 2 530,91 лв. (две хиляди петстотин и тридесет лева и деветдесет и една
стотинки) – дължима главница по договор за стоков кредит от №322762/31.12.2017
г.; сумата от 1 524,62 лв. (хиляда петстотин двадесет и четири лева и
шестдесет и две стотинки) – дължима договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 31.12.2017 г. до 30.06.2019 г.; сумата
от 142,81 лева (сто четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забава за период от 20.01.2018 г. до 30.06.2019
г.; сумата от 2,81 лева (два лева и осемдесет и една стотинки), представляваща
законна лихва за период от 01.07.2019 г. до 05.07.2019 г.; сумата от 120,00 лева
(сто и двадесет лева), представляваща разходи при изискуемост на кредита, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на заявлението в
съда – 05.07.2019 г. до окончателното й изплащане,
за което вземане е издадена Заповед № 5318/9.7.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10 636/2019г. по описа на ВРС.
Ищецът твърди, че на 31/12/2017
г. между Банка ДСК ЕАД от една страна като кредитор и М. СТЕФКОВ М. от друга
страна, като кредитополучател, е подписан Договор за стоков кредит №322762,
по силата на който Банката е отпуснала на кредитополучателя стоков кредит в
размер на 2530,91 лева, от които 2299
лева за покупка на МОБИЛЕН телефон APPLE IPHONE X 64GB
и 321.91
лева за еднократна застрахователна премия за застраховка „Стандарт +",
сключен между кредитополучателя и „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД.
Договорено е предоставеният кредит да бъде върнат на кредитора за срок от 18 месеца,
считано от датата на усвояване/първо усвояване, като кредитът се усвоява
безкасово по сметка на Търговецът за закупуване на стоката, а сумата
предоставена за финансиране на застраховката се усвоява по сметка на
застрахователя. За предоставения кредит, кредитополучателят е поел ангажимент
да заплаща на кредитора фиксирана възнаградителна
лихва в размер на 40,16 % годишно или 0,1116 %
на ден. На 31/12/2017 г., съгласно условията на подписания договор, Банката е
наредила сумата по сметка на Търговецът и по сметка на застрахователя, като със
същата сума е заверена кредитна сметка № 11/24988180. Съгласно т.4 от Договора за кредит, кредитът се посява чрез
разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно
погасителен план - Приложение към договора за кредит.
Ищецът твърди,
че ответникът е обвързан с Общите условия за стокови кредити на ФЛ, Тарифата на
БАНКА ДСК ЕАД за лихвите, таксите и комисионните, които на основание т.11 от Договора за кредит,
кредитополучателя е получил и приел с подписването на договора за стоков кредит.
Договорът за стоков кредит и Общите условия към него в съответствие с
изискванията на ЗПК /чл.11, ал.2/ са подписани на всяка
страница от кредитополучателя, с което последният по собствена воля е обвързан
от техните клаузи. Ищецът твърди, че с предоставяне на кредита от БАНКА ДСК ЕАД
по сметка на Търговецът и застрахователя, банката кредитор е изпълнила поетия
по договора ангажимент и е изправна страна по него. Не така стои въпроса по
отношение на кредитополучателя. Същият изобщо не е изпълнявал задълженията си
по договора за кредит, като е налице неизпълнение от първа падежна дата -20/01/2018 г.
В тази връзка поради допусната забава в плащанията,
настъпване на крайния падеж на
задължението - 01/07/2019 г. и
непогасяването му от страна на кредитополучателя, кредиторът БАНКА ДСК ЕАД, на
основание чл.417 т.2 от ГПК на 05/07/2019 г. заяви пред ВРС претенцията си за
снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо
кредитополучателя - ответник в настоящето производство. Образувано е
частно гражданско дело № 10636 по описа на ВРС за 2019 г., като към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК, е налице неизпълнение на всички дължими съгласно
погасителния план 18 месечни вноск
Твърди се,
че банката е изпъравна страна по договора, като кредитополучателят
не е изпълнявал задълженията си по договора като е налице неизпълнение от първа
падежна дата - 01/07/2019 г. В тази връзка поради
допуснатата забава в плащанията на 05/07/2019 г. БАНКА ДСК ЕАД депозира пред
Районен съд - Варна
заявление за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист спрямо
кредитополучателя - ответник. Образувано е частно гражданско дело 10636/2019 по описа на Районен съд - Варна за 2019 г.
Ищецът претендираната главница в размер на 2530.91 лева представлявща
размера на усвоения кредит, т.к. кредитополучателят не е направил нито едно
плащане по кредита. Претендира възнаградителна
такава, дължима на основание т.6 от представения договор,като началния момент
на претендираната договорна лихва -
31/12/2017 г. е моментът,
от който съгласно договора и погасителния план към него е налице начисляване на
възнаградителна лихва, която не е платена, като
такава е била дължима до настъпване на крайния падеж на кредита -
30/06/2019 г. Претендираната наказателна надбавка 142.81 лева представлява договорено между
страните обезщетение за забава, дължимо на основание т.12 от Общите условия,
представляващи равностойността на 3 процентни пункта върху просрочената
главница, натрупано за периода от 20/01/2018 до 30/06/2019 г. Сочи, че законна лихва е
начислена по кредита от изискуемостта на задължението до предявяването му пред
съд, и дължима на основание съгласно TP № 3/2019 г., съгласно което след настъпване
на изискуемост кредитора има право на законната лихва. Претендираната
сума в размер на 120 лева е предвидена в Тарифата на Банка ДСК ЕАД такса и
представлява разход по изискуем кредит, дължим на основание т.ІІ от Договора за
стоков кредит във връзка с Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които
БАНКА ДСК ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента. Съгласно същата
договорка, кредитополучателя заплаща такси, съгласно тарифата на БАНКА ДСК ЕАД,
като на основание т.5 от Общите условия при неплащане на таксите от
кредитополучателя с размера им се увеличава дълга.
Твърди, че
кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите към „Банка ДСК" ЕАД
суми, поради което Кредиторът е предприел действия за снабдяване с изпълнителен
лист и принудително събиране на вземанията си.
В
едномесечния срок за отговор ответника, редовно призован, не представя отговор
и не изразява становище.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител писмено поддържа предявените
искове и моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което
бъдат уважени.
Съдът като взе предвид, че
с връчените на ответника по реда
на ГПК съобщение за връчване на
препис от исковата молба и подаване на писмен
отговор (чл.131 ГПК) – приложение
№7 и призовка за страна за открито
съдебно заседание (чл.142 ГПК) – приложение №1, ведно
с Определение № 8552/2020 г. са му указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание,
както и че предявеният иск е вероятно основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да
бъде поставено неприсъствено решение, като искът бъде
уважен в предявения размер.
Разноски: Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК,
настоящият състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното
производство по чл.417 от ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да
се присъдят – 86,42 лв. внесена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение
или общо сумата от 136,42 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство
разноски 175,80 лв. д.т. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП
или общо 275,80 лв.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1 и
чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че М. С. М. ЕГН **********
с адрес *** дължи
на “Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** 530,91 лв. (две хиляди петстотин и
тридесет лева и деветдесет и една стотинки) – дължима главница по договор
за стоков кредит от №322762/31.12.2017 г., сумата от 1 524,62 лв. (хиляда
петстотин двадесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) – дължима
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 31.12.2017
г. до 30.06.2019 г., сумата от 142,81
лева (сто четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки),
представляваща обезщетение за забава за период от 20.01.2018 г. до 30.06.2019
г., сумата от 2,81 лева (два лева и
осемдесет и една стотинки), представляваща законна лихва за период от 01.07.2019
г. до 05.07.2019 г.,сумата от 120,00
лева (сто и двадесет лева), представляваща разходи при изискуемост на
кредита, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от постъпване на заявлението в съда – 05.07.2019 г.
до окончателното й изплащане, за което
вземане е издадена Заповед № 5318 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 10636/2019г.
по описа на ВРС.
ОСЪЖДА М. С. М. ЕГН **********
с адрес *** да
заплати на “Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,сумата
в размер
на 136,42 лв. (сто
тридесет и шест лева и четиридесет и две стотинки), представляваща
разноски в производството по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 10636/2019г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА М.
С. М. ЕГН ********** с адрес *** да
заплати на “Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 275,80
лв. (двеста седемдесет и пет лева и осемдесет стотинки), представляваща направените разноски в производството по
чл.422 от ГПК, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
осн. чл.239, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се
връчи на страните.
СЪДИЯ В
РАЙОНЕН СЪД: