РЕШЕНИЕ
№ 1702
гр. Варна, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20213110106139 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от
АТ. ИВ. ТР., ЕГН **********, чрез адв. Ц.Б., срещу *, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 1353,30 лв.,
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 208,20 часа за периода от 01.01.2018 г. до
10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 27.04.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 271,12 лева, представляваща обезщетение за
забава плащането на главницата върху всяко неизплатено задължение за
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.04.2018 г.
до 26.04.2021 г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С протоколно определение от 29.10.2021 г. на основание чл. 214 от ГПК
е допуснато изменение на иска по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2
ЗМВР, чрез неговото увеличаване като същият се счита за предявен за сумата
от 1703,12 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 211 часа, за периода от 01.01.2018 г. до
10.07.2020 г., както и чрез увеличаване на иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като същия се счита за предявен за сумата от 331,09 лева,
представляваща обезщетение за забава начислено от първо число от месеца
следващо тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021 г.
1
По твърдения в исковата молба, в периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020
г.,г. ищецът е полагал труд като младши експерт в 01 Районна служба на
„Пожарна безопасност и защита на населението“, което е структурно
подчинено на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, като е бил със статут на държавен служител. В
процесния период ищецът е работел на 12-часови смени при сумирано
изчисляване на работното време, като е положил общо 1456 часа нощен труд,
който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 1664,20 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от
208,20 часа, който ищецът счита, че следва да му бъде допълнително заплатен
от ответника в размер на сумата от 1353,30 лв. Аргументира дължимостта на
претендираната сума с наличието на празнота в специалната уредба,
регламентираната в ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане,
която намира, че следва да бъде преодоляна чрез приложението на общите
правила на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. Моли за осъждане на ответника да заплати на ищеца претендираната
сума като допълнително възнаграждение за положения извънреден труд,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира и сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание искът се поддържа съобразно направеното
изменение и се моли за уважаването му с писмена молба. Претендират се
разноски. Излагат се подробни съображения по същество на спора.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че в процесния период ищецът е бил държавен служител по
служебно правоотношение в МВР. Релевира възражение за погасяване с
тригодишна давност на предявените вземания, поради предявяването им
на 27.04.2021 г. Поддържа, че общите разпоредби на КТ и ЗДСл са
неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална
уредба в ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. В тази връзка излага,
че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с
посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители в
МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов
период, респ. коефициентът е единица. Излага, че размерът на
възнаграждението за нощен труд е установен в специалната уредба,
предвиждаща, че за всеки отработен час през нощта (между 22.00 ч. и 6.00 ч.)
на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв. Поддържа, че положеният от ищеца в
процесния период нощен труд е правилно отчетен и полагащото му се
допълнително възнаграждение е правилно определено, съобразно
действащите специални правила, както и че същото е заплатено в пълен
размер. В условията на евентуалност – в случай че се приеме за основателен
2
предявения иск, оспорва направените в исковата молба изчисления на
положените от ищеца часове нощен труд, доколкото същите не съответстват
на представените доказателства. Оспорва претенцията за лихви като
аксесорна и настоява за недължимост на главното вземане. По изложените
съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Релевира възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
В съдебно заседание ответникът не изпраща представител. Депозирана е
писмено становище, с което оспорва предявения иск и моли за отхвърлянето
му, като излага подробни съображения по същество на спора. Претендира
разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:
Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото на осн.
чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК между страните, че в периода от 01.01.2018 г. до
10.07.2020 г. ищецът е полагал труд като младши експерт в 01 Районна
служба на „Пожарна безопасност и защита на населението“, което е
структурно подчинено на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, като е бил със статут на държавен служител.
Съобразно допуснатата по делото съдебно-счетоводната експертиза,
неоспорена от страните, за периода 01.01.2018 г. до 10.07.2020 г. ищецът е
отработил 1488 часа нощен труд. Преизчислен, положеният нощен труд в
дневен с коефициент 1.143, се равнява на 211ч. извънреден труд.
Незаплатената сума за процесния период е 1703,12лв. и лихва за забава от
331,09 лева, представляваща обезщетение за забава начислено от първо число
от месеца следващо тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021 г.
Установява се, че размерът на претендираното възнаграждение за първото
тримесечие на 2018 г. възлиза на 125,73лв. за 18 часа извънреден труд и лихва
за забава върху него за периода от 01.04.2018-26.04.2021 г. в размер на
39,20лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявения иск, ищецът следва да докаже,
че е в служебно правоотношение с ответника, като в периода от 01.01.2018 г.
до 10.07.2020 г. ищецът е положил извънреден труд и размера на
претендираното възнаграждение за положения извънреден труд. В тежест на
ответника е да установи наведените от него правоизключващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Спорът пред настоящата съдебна инстанция се свежда до начина на
изчисляването на положените часове труд – дължи ли се превръщане на
часовете, положен нощен труд в дневен, съответно дължи ли се заплащане на
извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по
3
ЗМВР, доколкото ищецът е държавен служител - младши инспектор в
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, което
е структурно подчинено на главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ в МВР. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени
отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от
чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва
спор между страните.
Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр.
81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция
предвижда, че работното време на държавните служители работещи на 8-, 12-
или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен период. Изрично е
посочено, че тази разпоредба на закона влиза в сила от датата на обнародване,
т.е от 14.10.2016г. Т.е за исковия период 01.10.2016г. до 30.09.2019г.
отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ
бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи. За периода от 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от
11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59 от
29.07.2016 г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г).
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични, като гласят, че при
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от
1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на отработеното време общият брой
часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава
по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и № 8121з-
776/29.07.2016г, приложими към процесния период 01.10.2016 г. до
30.09.2019 г., липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния
4
труд в дневен. Доколкото в последните две наредби е посочено, че отново се
касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен алгоритъм за
преизчисляване, е налице празнота и следва да се приложи субсидиарно чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която
гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент
1,143. В противен случай би се поставил държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудови правоотношения,
чиито правоотношения се регулират от КТ. Освен това, действително в
чл.187, ал.3, изр.4 ЗМВР е предвидена възможност полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Разпоредбата определя допустимата
продължителност на полагания нощен труд, но не изключва възможността за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в
дневен. При действието на посочената норма на чл.187, ал3, изр.4 ЗМВР е
била издадена и Наредба №8121з-407 от министъра на вътрешните работи, в
която изрично е предвидено преизчислението на часовете положен нощен
труд.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето
основание.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установи, че
размерът на дължимото възнаграждение след преизчислението с коефициент
1.143 е 1703,12лв., като дължимата върху него лихва за забава възлиза на
сумата от 331,09 лева, представляваща обезщетение за забава начислено от
първо число от месеца следващо тримесечието на дължимото плащане до
26.04.2021 г.
С оглед извода за доказано основание за плащане на претендираната
сума следва да се обсъди заявеното в евентуалност възражение за погасяване
по давност на претендираното вземане.
Следва да се отбележи, че доколкото в специалните, действащи през
процесния период ЗМВР, липсват разпоредби, регламентиращи погасителната
давност на искове свързани със спорове относно служебното правоотношение
между страните /с изключение на тези касаещи имуществената отговорност
на служителя, какъвто не е в процесния случай/, съдът намира, че следва по
аналогия да намери приложение нормата на чл.125 ЗДСл, съгласно която
имуществените спорове се предявяват в тригодишен срок по общия исков
ред, чл.111, б."а" от ЗЗД, според която вземанията за възнаграждения за труд,
за които не е предвидена друга давност, се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, и чл.358, ал.1, т.3 от КТ, в която е предвиден
тригодишен давностен срок по всички останали трудови спорове.
Възнаграждението за положен извънреден труд притежава характеристиките
5
на трудово възнаграждение, доколкото представлява заплащане срещу
престиран труд, включително и извънреден труд, извън установеното работно
време, а освен това и вземанията за извънреден труд са включени в брутното
месечно възнаграждение на служителя.
Приложима е разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която
норма, работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период. Броенето на срока следва да започне от настъпване на
изискуемостта на вземането за трудово възнаграждение. В настоящия случай,
доколкото е предвидено тримесечно отчитане на извънредния труд,
респективно ежемесечно изплащане на такъв съобразно писмо с изх. № 94-
НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП /л.22/, и предвид липсата на данни за
изрична уговорка за датата, на която е дължимо възнаграждението, следва да
се приеме, че изискуемостта настъпва на първо число от месеца, следващ
този, за който се дължи. Следователно, вземанията за извънреден труд за
първото тримесечие на 2018 година, става изискуема на 01.04.2018 година.
Искът е предявен на 27.04.2021г., към която дата е изтекъл тригодишен
погасителен давностен срок досежно вземанията в периода от 01.01.2018-
01.04.2018 г. /януари –март 2018 г., т..е първото тримесечие/, на основание чл.
111, б. „а“ от ЗЗД, поради което искът за тази сума, която съобразно
експертното заключение възлиза на 125,73лв. следва да се отхвърли.
Неоснователна се явява и аксесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 39,20лв., поради недължимост на главното
вземане за периода от 01.04.2018 г. до 26.04.2021г.
Предвид изложеното, претенцията следва да бъде уважена в частта до
сумата от 1577,39лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на депозиране на исковата молба – 27.04.2021г. до окончателното изплащане
на задължението, а в останалата част до претендирания размер от 1703,12лв.
следва да се отхвърли, поради погасяване по давност.
С оглед гореизложеното за основателното се преценява и искането за
присъждане на обезщетение за забава за периода 01.07.2018 до 26.04.2021 г.,
което съобразно уважената част от иска възлиза на 291,89лв., а за разликата
до предявената част от 331.09лв. искът следва да се отхвърли.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане
на такси и разноски, като предвид основателността на иска, ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на ВРС разноски за държавна такса от 118,12лева и 150 лева депозит за вещо
лице, или общо разноски в размер от 246,39 лева.
С оглед изхода на спора, отправеното искане, представените
доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за платено
адвокатско възнаграждение срещу което ответната страна е релевирала
възражение за прекомерност с отговора на исковата молба. Съдът като взе
предвид фактическата и правна сложност на делото, цената на иска, както и
6
действащата към датата на сключване на договора за правна помощ и
съдействие - 15.10.2021 г. (л.267) редакция на Наредба №1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения намира възражението за
неоснователно. Ето защо на ответната страна следва да бъдат възложени
разноски, съобразно уважената част от иска (370х1869,28/2034,21) в размер на
340лв.
Съобразно отправеното искане на ответника се следват разноски
съобразно отхвърлената част от исковете за юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от
ГПК вр. чл.26 от Наредбата за правна помощ,или в общ размер на 12,16 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, * да заплати на АТ. ИВ. ТР., ЕГН **********, с адрес гр. *,
сумата от 1577,39лв. /хиляда петстотин седемдесет и седем лева и тридесет и
девет стотинки/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 193 часа за периода от 01.04.2018 г. до
10.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 27.04.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
както и сумата от 291,89лв. /двеста деветдесет и един лева и осемдесет и
девет стотинки/, представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2018 г. до 26.04.2021
г. на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума от 1577,39лв. до претендирания размер от
1703,12лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 18 часа за периода от 01.01.2018 г. до
01.04.2018 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 27.04.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР,
както и за разликата над присъдената сума от 291,89лв. до претендирания
размер от 331,09лв., представляваща обезщетение за забава плащането на
главницата върху всяко неизплатено задължение за допълнително
възнаграждение за извънреден труд в размер на 125,73лв. за периода от
01.04.2018 г. до 26.04.2021г., на осн. чл. 86,ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, с адрес: гр. * да заплати на АТ. ИВ. ТР., ЕГН **********, с
адрес гр. *, сумата от 340 лв. /триста и четиридесет лева/, представляваща
сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл.
7
78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА АТ. ИВ. ТР., ЕГН **********, с адрес * да заплати на
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, с адрес: гр.
*сумата от 12,16 лева (дванадесет лева и шестнадесет стотинки),
представляваща сторени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 ГПК
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, с адрес: гр. * да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 246,39 лева /двеста
четиридесет и шест лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща
разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание
чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал.
2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8