Р
Е Ш Е
Н И Е № 47
гр.Шумен
21.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на тринадесети
февруари две хиляди и
двадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Зара
Иванова
2. Соня Стефанова
при секретаря Силвия Методиева и като разгледа
докладваното от съдия Азадухи Карагьозян В.гр.д.№500 по
описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №887/2.10.2019г.
по гр.д.№325/2019г. по описа на ШРС , ,съдът е отхвърлил предявените от “Делта кредит”
АДСИЦ, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление
– гр. София, бул. „ “ № 43, срещу М.Д.А., ЕГН
: **********, с адрес ***, искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 591,16 лева, представляваща 453,10 лева главница, част от задължение за
1088,10 лева – неплатени вноски по споразумение
от 30.05.2013г. и 138,06 лева
лихва за забава, за периода
22.11.2015г. – 22.11.2018г., в едно със законната лихва
върху главницата от 453,10 лева, считано от 23.11.2018г., до окончателното плащане, като неоснователни, осъдил е “Делта кредит” АДСИЦ, ЕИК : ********* със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
„...“ № 43, да заплати на М.Д.А., ЕГН : **********, с адрес
***, сумата от 300 лева разноски в производството.
Решението
е обжалвано от ищеца “Делта
кредит” АДСИЦ гр.София като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови
ново с което да уважи иска му и да му се заплатят разноските по делото.
Въззиваем М.Д.А. , действащ , чрез пълномощника си адв. Ж.Ж.от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба с който я оспорва като неоснователна и моли съдът да я остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както
и събраните по делото доказателства ,съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна : На основание депозирано
от “Делта кредит” АДСИЦ гр.София
заявление за издаване
на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК на дружеството е издадена заповед №1686/23.11.2018г. по ч.гр.д.№3393/2018г. по
описа на ШРС по силата на която съдът е постановил
М.Д.А. да заплати на заявителя сумата
от 453.10лв. главница; 138.06лв. обезщетение за забава за
периода от 22.11.2015г. , законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до изплащане на сумата
, 25лв.,
държавна такса и 50лв. юрисконсултско
възнаграждение . В срок е депозирано
възражение от ответника. Ищецът е предявел установителния иск в законоустановеният едномесечен
срок ,поради което искът е и допустим и следва да се
разгледа.
По делото е представено заявление за издаване
на кредитна карта от 14.07.2004г. със заявител ответника , от съдържанието на
което не се установява до кого е адресирано това заявление и дали същото е било
прието и от кого. Представени са също така „общи условия“ от които не се
установява , че ответникът е бил запознат с тях и се е съгласил с тези общи
условия. Съгласно договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. и списък към него е извършена цесия на вземане
срещу ответника за сумата от 1088.10лв. , като посочването на вземането не води
до извода ,че то действително съществува на основание договор сключен с
ответника. На
30.05.2013г. страните сключили
споразумение, в което констатирали, че ищецът, придобил вземане срещу ответника
по договор от 15.11.2007г. с Юробанк И Еф Джи България
АД, представляващо неизплатени
суми по договор
от 14.07.2004г. за „BG
EUROLINE“, като към датата на продажба
на вземането, то възлизало на
1088,10 лева. Със същото споразумение ответникът се задължил
да заплати на цесионера, настоящ
ищец, сумата на вноски, с последен
падеж 25.11.2013г.. Заключението
на ССЕ, посочва размер на общото
задължение на ответника, към цедента, съответно цесионера от 1088,10 лева, от които
980,04 лева главница, 10,56
лева лихви и 97,50 лева такси, а размера
на лихвата за забава бил
138,10 лева, за периода 22.11.2015г. – 22.11.2018г.
При така установената фактическа
обстановка ,съдът достигна до следните правни изводи:
В настоящото производство е в тежест на ищеца
по делото да докаже съществуването
на валидно облигационно правоотношение –договор между соченият цедент
и ответника , задължение произтичащо от същото, за ответника
да върне заетата сума и в какъв размер; предоставянето
на заетата сума; забава на
ответника и началната и дата, от която
се начислява лихва за забава
и нейният размер; съобщаване на цесията
на длъжника от първоначалния кредитор.
Съдът счита ,че от събраните по делото доказателства не
се установява ,че е било постигнато съгласие за сключването на твърдяния
в исковата молба договор за издаване и използване на кредитна карта „
EUROLINE“. От
представените от ищеца заявление и общи условия не се констатира ,че ответникът
и Юробанк И Еф Джи България
АД са сключили договор за заем за сочената в исковата молба
сума и са постигнали съгласие относно съществените елементи на един договор за
заем с твърдяното в исковата молба съдържание. От съдържанието на заявление за
издаване на кредитна карта от 14.07.2004г. със заявител ответника не се установява до кое юридическо лице е
адресирано това заявление и дали същото е било прието именно от Юробанк И Еф Джи България АД . Не се установява ,че на ищеца е била предоставена кредитна карта за
сочената в исковата молба сума от 980.04лв. Представени са също така „общи условия“ от
които не се установява , че ответникът е бил запознат с тях и се е съгласил с
тези общи условия. Предвид гореизложеното съдът счита ,че между сочените
страни не е бил сключен договор за издаване и използване на кредитна карта „
EUROLINE“ и за отпускане
на парична сума, която ответникът да се
е задължил да върне, като наличието на твърдяният договор не се установява и от заключението по
ССЕ. Предвид факта ,че не съществува вземане в полза на цедента
основано на твърдяният договор то и с извършената
цесия такова вземане не е било прехвърлено в полза на ищеца по делото , като
сключеното споразумение между ищеца и ответника относно това вземане е
безпредметно , поради несъществуването на такова договорно задължение за
ответника .
Споразумението по своя характер не представлява правопораждащ факт за ицовото
вземане, тъй като не
представлява новация по смисъла на
чл. 107 от ЗЗД, тъй като не
съдържа нов договор, макар и сключено с нов кредитор, а с него се изменят
параметрите на цедираното задължение, чието съществуване се твърди от
ищеца. Споразумението за отсрочване, разсрочване или преструктуриране на съществуващ дълг, не е нов договор
между страните. В тази насока е и съдебната практика /Р № 130/24.03.2009г. по
ТД № 650/2008г. на ВКС, IIт.о./. Съдът счита възражението за погасяване по давност на
евентуално съществуващото вземане срещу ответника за основателно. От датата на сключване на твърдяният
договор на посочената в исковата молба дата
28.07.2004г. до датата на сключване на споразумението на 30.05.2013г. е изтекъл
посоченият в чл.110 ЗЗД пет годишен давностен срок. За
да има правно значение и последиците по чл.116 б.“а“ ЗЗД признанието трябва да
бъде направено до изтичането на давностният срок , а
в случая това е станало след изтичането му и признанието няма правните
последици по чл.116 б.“а“ ЗЗД и давността за вземането е изтекла.
Предвид гореизложеното , искове
с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 591,16 лева, представляваща 453,10 лева главница и 138,06 лева лихва за забава,
за периода 22.11.2015г. –
22.11.2018г., в едно със законната лихва върху главницата от 453,10 лева, считано от 23.11.2018г., до окончателното плащане са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ето защо обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди, а депозираната срещу него жалба е неоснователна.
Съобразно изхода от спора на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 350лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК ,
съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №887/2.10.2019г. по гр.д.№325/2019г. по описа на
ШРС.
ОСЪЖДА
“Делта
кредит” АДСИЦ, ЕИК : ********* със
седалище и адрес на управление – гр. София, бул. „...“ № 43 да заплати на М.Д.А., ЕГН : **********, с адрес *** разноски по делото за въззивната
инстанция в размер на 350лв.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2.