Решение по дело №1476/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1661
Дата: 4 октомври 2022 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20227180701476
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1661              Година  2022,     04.10.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 26.09.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

    ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1476 по описа за 2022 година и като обсъди:

            

          Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

Постъпила е касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите/РИОСВ/ - Пловдив, срещу Решение №500/09.03.2022г., постановено по АНД №4844/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVI н. състав, с което е отменено наказателно постановление/НП/ №52/07.07.2021г., издадено от Директор на РИОСВ – гр.Пловдив, с което на „НП-ТРАНС 05“ЕООД на основание чл.136 ал.2, т.3 във връзка с чл.35 ал.3 във връзка с чл.35 ал.2, т.2 от Закона за управление на отпадъците/ЗУО/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000 лева за нарушение на чл.136 ал.2, т.3 във връзка с чл.35 ал.3 във връзка с чл.35 ал.2, т.2 ЗУО. Със същото решение РИОСВ – Пловдив е осъдено да заплати на дружеството разноски в размер на 680 лева.

В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и се настоява за отмяната му и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се сторените разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „НП-ТРАНС 05“ЕООД, чрез пълномощник адв.Б., излага подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, съгласно представен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – Двадесет и първи състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и производството е процесуално ДОПУСТИМО. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият състав установи, че с оспореното НП №52/07.07.2021г., издадено от Директор на РИОСВ – Пловдив, на „НП-ТРАНС 05“ЕООД на основание чл.136 ал.2, т.3, предл.1 и 2, във връзка с чл.35 ал.3, във връзка с чл.35 ал.2, т.2 ЗУО е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 7 000 лева за това, че събира и транспортира отпадъци без регистрационен документ. Установено е, че на 29.03.2021г. по електронната поща в РИОСВ – Пловдив е постъпило писмо с вх.№НКЦ-605/29.03.2021г. от Национален координационен център с приложени документи – Приложение VII от Регламент (ЕО) №1013/2006 и международна товарителница към него, във връзка с осъществен трансграничен превоз на отпадък с код 19 12 05 – стъкло, в количество 25 140 тона през ГКПП - Кулата на 26.03.2021г. Съгласно представените документи, в международната товарителница/СМR/ е положен подпис и печат на превозвач „НП-ТРАНС 05“ЕООД, а в Анекс VII Регламент (ЕО) №1013/2006, като превозвач е записан „Виктория Евротранс“ЕООД. С писмо изх.№НКЦ-605-1 от 02.04.2021г.

РИОСВ – Пловдив е поискал информация и предприемане на действия по компетентност от РИОСВ – Плевен, тъй като и двете горецитирани дружества са със седалище област Плевен. Извършена е проверка и е съставен Констативен протокол №УО-ДБ-Д-04 от 09.04.2021г., в т.3 от който е записано, че е поискана допълнителна информация по телефона, като представител на „Виктория Евротранс“ЕООД е дал обяснение, че превозните средства с регистрационни номера ******** и ********, записани в международната товарителница/CMR/, са взети под наем от „НП-ТРАНС 05“ЕООД, град Долни Дъбник, поради недостиг на автомобили. В същия констативен протокол, в т.1 е записано, че „НП-ТРАНС 05“ЕООД не притежава издаден регистрационен документ по чл.35 ал.3 ЗУО, издаден от Директора на РИОСВ – Плевен, а съгласно цитираната разпоредба, за извършване на дейностите по ал.2, т.2/събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на §1 т.41 и 43 от ДР/, се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II. Установено е също така, че товарополучателят „БИ ЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“АД е с местонахождение на площадка – град Пловдив, ул.“Георги Бенев“№15 и е оператор с издадено комплексно разрешително, дружеството е входирало международната товарителница, удостоверяваща получаването на отпадък с код 19 12 05 – стъкло и в количество 25 140 т. на площадката на 29.03.2021г. Прието е, че извършването на административното нарушение е започнало на 26.03.2021г. на ГКПП – кулата, което е установено с получената информация от Национален координационен център с входящ номер в РИОСВ – Пловдив НКЦ-605/29.03.2021г. и е завършено на 29.03.2021г. на площадка област Пловдив, община Пловдив, град Пловдив, ул.“Георги Бенев“№15 с получаването на товара, удостоверено с международна товарителница за получаването на отпадък с код 19 12 05 – стъкло и количество 25 140 т.

За да отмени оспореното НП, състав на районния съд е приел от една страна, че е налице нарушение, но за много по-малко количество – около 1 000 пъти по-малко от вмененото, а от друга, че неправилно са приложени и изписани нарушената и санкционната норми по идентичен начин, както в АУАН, така и в НП.

При съвкупната преценка на събрания доказателствен материал по делото, касационният състав намира процесното решение за валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Описаната в НП и възприета от районния съд фактическа обстановка се доказва по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, събрани в хода на развилото се съдебното производство, а и не се оспорва от санкционираното дружество. С оглед на това, същата се възприема изцяло. Пред настоящата съдебна инстанция не са представени нови писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.35 ал.3 ЗУО, за извършване на дейностите по ал.2, т.2 (събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на §1 т.41 и 43 от ДР) се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II („Регистрация за дейности с отпадъци“). А съгласно чл.136 ал.2, т.3, предл.1 и 2 ЗУО, се наказва с имуществена санкция в размер от 7 000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което събира и транспортира отпадъци без разрешение или регистрационен документ, когато такива се изискват.

В конкретния случай от събраните и неоспорени от страните доказателства се установява по безспорен начин, че от страна на „НП-ТРАНС 05“ ЕООД на посочените дата и място е извършено събиране и транспортиране на отпадъци, без същото да е притежавало изискуемия регистрационен документ по реда на глава пета, раздел II („Регистрация за дейности с отпадъци“), като в случая е без значение количеството на отпадъците, доколкото същото не е въведено като предпоставка при определяне съставомерността на деянието, т.е. дали събира и транспортира един или повече килограма отпадъци, при всички случаи е налице извършено нарушение. Количеството събрани и транспортирани отпадъци би имало значение при определяне например на размера на санкцията, но в конкретния казус е определен минималният размер на санкцията, поради което и в този случай точното количество на събраните и превози отпадъци, е без значение.

Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Правилно, според настоящия съдебен състав, е определена нарушената правна норма, като правната квалификация съответства на тази, дадена от актосъставителя, както и на словесното описание на нарушението. В тази връзка следва изрично да се отбележи, че няма неспазване на изискването на чл.57 ал.1, т.6/погрешно посочена от ПРС като т.5/ ЗАНН, тъй като е посочена пълната правна квалификация на вмененото административно нарушение - чл.35 ал.3, т.3, предл.1 и 2 във връзка с чл.35 ал.2, т.2 ЗУО. Посочването и на санкционната норма не ограничава правото на защита на санкционираното лице, а само внася допълнителна яснота по въпроса. Както вече се посочи и по-горе, наложената санкция е в минимален размер на предвиденото за това нарушение наказание, поради което издаденото наказателно постановление се явява правилно и по отношение на определения размер на санкцията.

Независимо от гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че процесното деяние следва да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Това е така, защото макар и формално да е осъществен съставът на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи обстоятелства/нарушението е извършено за първи път; в крайна сметка дружеството на по-късен етап се е снабдило в въпросния регистрационен документ, досежно отпадък с код 19 12 05, в т.ч. и за процесните МПС с рег.№ ******** и ********/, деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При това положение налагането на имуществена санкция, макар и в минималния предвиден размер, се явява несъразмерно тежка спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца.

Тук е мястото да се посочи, без да се отрича значимостта на въпросите относно опазването на околната среда и мерките, които следва да бъдат предприети в тази насока, че не може изначално да се приеме, че всяко едно противоправно поведение, насочено против този обществен порядък и обявено от закона за административно нарушение, е изключено от обхвата на нормата на чл.28 ЗАНН. Такъв подход не е предпочетен от законодателя, поради което и всеки един конкретен случай, съобразно и задължителното тълкуване на закона, дадено с Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по тълк. н. д. №1/2005г. ОС на НК на ВКС, следва да бъде преценяван съобразно конкретно установената фактическа обстановка. До извод за обратното не може да се достигне и от факта, че законодателят е предвидил минимум на административната санкция, предвидена за конкретния вид административно нарушение. По тези съображения, наказателното постановление е издадено от наказващия орган в нарушение на чл.53 ал.1 ЗАНН, която разпоредба задължава последния да извърши преценка за приложението на чл.28 ЗАНН. Като се има предвид, че преценката за „маловажност“ следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус – вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., но следва да се отчитат и същността, както и целите на административнонаказателната отговорност, то очевидно е, че след като санкционираното лице е взело всички необходими мерки за неговото отстраняване в един изключително кратък период от момента на констатирането му, то са постигнати преследваните от законодателя легитимни цели, инкорпорирани в генералната и специалната превенции при този вид юридическа отговорност.

За пълнота е необходимо да се посочи, че в конкретния случай нарушителят не следва да бъде предупреждаван, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, доколкото нормата на чл.63 ал.2, т.2 във връзка с чл.63 ал.4 ЗАНН/ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г./, доколкото към датата на извършване на нарушението, цитираните по-горе разпоредби не са били в сила.

С оглед на изложеното, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на районния съд следва да бъде оставено в сила.

По разноските.

С оглед изхода от спора, на ответника по касация се дължат сторените разноски, които се констатираха в размер на 680 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред тази инстанция. Като неоснователно съдът намира възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е определено съобразно правилата на чл.18 ал.2, т.1 вр. чл.7 ал.2, т.3 Наредба №1 от 9.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав,

 

Р      Е      Ш      И

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №500/09.03.2022г., постановено по АНД №4844/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVI н. състав.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Пловдив с адрес гр.Пловдив, бул.“Марица“ №122 да заплати на „НП-ТРАНС 05“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Долни Дъбник, ул.“Хан Омуртаг“№2 сумата от 680/шестстотин и осемдесет/ лева разноски за тази съдебна инстанция.

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.                                     

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.