Р Е Ш Е Н И Е №
07.06.2019г.,гр.П.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,гражданска колегия в открито съдебно заседание, проведено на
седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от районен съдия
Ани Харизанова гр. д. №3898 по описа за 2018г, за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „К.
И. И. Бг“ с ЕИК ....... със седалище и адрес на управление град С., район Л.,
бул.“П. В.“№21, Бизнес център Л. 6, ет.2, представлявано от Я.Й.О. ищецът В.П.К.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.Ц.М. твърди, че срещу нео е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П. въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение в полза на „БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК .....
Изпълнителният лист е за следните суми : 2 106.38 лв. главница по договор
за потребителски заем от 04.12.2007г., мораторна лихва в размер на 419.36лв. за
периода от 20.05.2008г до 11.11.2010г, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението -11.11.2010г. върху главницата до изплащане на задължението, както
и направените по делото разноски в размер на 150.51лв. Въз основа на
изпълнителния лист на 08.08.2011г е образувано изпълнително дело №2355/2011г
при ДСИ при РС-П.. Твърди се, че на 27.10.2011г ищецът е получил покана за
доброволно изпълнение, връчена на майка му. След тази дата не е получавал нищо
и не са предприемани никакви принудителни действия. На 22.07.2015г е била
депозирана молба от ответното дружество същото да бъде конституирано като
взискател, тъй като бил придобил чрез цесия вземането на взискателя по
изпълнителния лист, вследствие на което с постановление от 07.10.2015г ДСИ е
конституирал ответното дружество като взискател по изпълнителното дело. Твърди
се, че с Постановление на ДСИ от 16.10.2015г. производството по делото е
прекратено на основание чл.433, ал.1 т.8 от ГПК и това постановление е влязло в
сила на 01.12.2015г.На 24.11.2015г. е постъпила молба от ответника, с който е
поискано да му се върне изпълнителния лист . Едва девет месеца след това –на 22.08.2016г.
горепосоченият изпълнителен лист е върнат на пълномощник на ответното
дружество.
Твърди се, че декември 2017г
ищецът получава съобщение за запор от ЧСИ Геогри Самарджиев с рег.№885, с което
съдебният изпълнител му налага запор на банковите сметки в посочени три
банки като в съобщението за запор е
посочено, че ищецът е осъден да заплати задължени в размер на 5 311.01
лв., от които главница в размер на 2 106.38лв., ведно със законова лихва в
размер на 539.82лв. за периода от 15.05.2015г. до 22.11.2017г., неолихвяеми
вземания-мораторна лихва в размер на 1 214.03лв. , 150.51 лв. присъдени
разноски, 349.50лв. разноски по изпълнителното дело на ЧСИ, 823.99лв. такси по
Тарифа към ЗЧСИ, както и публични вземания в размер на 126.78лв. Твърди се, че
ищецът не е получавал покана за доброволно изпълнение , въз основа на които е
образувано новото изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Г. С.. По
новообразуваното изпълнително дело взискател е настоящия ответник. Същият се
легитимира като частен правоприемник на първоначалния кредитор по издадения
изпълнителен лист като е придобил правата по вземането чрез цесия. Ищецът
твърди, че цесията не му е съобщена.
Твърди се, че от образуване
на първото изпълнително дело №2355/2011г при ДСИ при РС-П. на 08.08.2011г. и получаване на покана за
доброволно изпълнение на 27.10.2011г до
прекратяване на производството с
постановление на ДСИ от 16.10.2015г. на основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК срещу
ищеца не са предприемани никакви изпълнителни действия и не са били извършвани
никакви изпълнителни действия.След прекратяване на това изпълнително дело до
образуване на новото изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Г. С. с
рег.Д885 не са извършвани изпълнителни действия.Едва след образуване на второ
изпълнително действие без да му се връчи ПДИ е извършено първото принудително
действие – в началото на месец декември 2017г получава съобщение за налагане на
запор на банковите му сметки в три банки
. на 05.12.2017г по сметка на ЧСИ Г. С. от „ПИБ“АД са преведени сумата от
171.02 лв. по така наложения запор. От другите две банки поради липса на
каквито и да било суми по банковите
сметки не са извършвани проведи по сметка на ЧСИ Г. С..
Твърди се,че от издаване на
изпълнителния лист, издаден на 22.02.2011г до единственото предприето от
кредитора изпълнително действие – запор на банковите сметки с осъществен превод
по сметка на ЧСИ Г. С. на 05.12.2017г са изминали повече от шест години.
Изтекъл е период повече от 5 години, през който период давността не е
прекъсвана, поради което ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на сумите по изпълнителния
лист , издаден по ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П., както и на всички
допълнителни разноски и такси възникнали по този повод , обективирани в
съобщението за запор по изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Г. С.
, в това число и сумата от 171.02 лв. ,преведена му съгласно наложения запор на
05.12.2017г. Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи плащане на сумите по
изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П., както и
всички допълнителни лихви разноски и такси
натрупани въз основа на същия изпълнителен лист по изпълнително дело
№************** по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885 , поради изтекла погасителна
давност. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията
си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответното дружество е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска. Твърди
се, че съществен в случая е въпроса какво действие във времето имат
тълкувателните актове на ВКС и по -конкретно ТР №2 от 26.06.2015г по
т.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС и кой тълкувателен акт следва пряко да се приложи
в настоящия казус. Твърди се, че е приложимо ППВС№3/18.11.1980г., според което
образуването на изпълнително производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Едва от 26.06.2015г с
ТР№2/26.06.2015г е дадено различно разрешение, като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение като от момента на същото започва да тече нова давност.
Твърди се, че съгласно мотивите на Решение №170 по гр.д.№2382/2017г на ВКС
извършената в т.10 от ТР№2/26.06.2015г. постановена по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК
на ВКС отмяна на ППВС№3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на
ТР като даденото с т.10 разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това. Според ответника от образуване на
изпълнителното дело №2355/2011г по описа на ДСИ хри РС-П. на 08.08.2011г до
26.06.2015г. намира приложение ППВС№3/18.11.1980г. и погасителна давност не
тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Началният
момент, от който започва да тече погасителната давност е 26.06.2015г.-
постановяване на ТР№2/26.06.2015г по тълк.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС.
Следователно датата , на която вземането се погасява по давност би била
26.06.2020г.В периода след 26.06.2015г има множество изпълнителни действия, прекъсващи
давността. Твърди се, че на 02.09.2016г в кантората на ЧСИ Г. С. е постъпила
молба от ответника в качеството на частен правоприемник на „БНП П. П. Ф.“ЕАД за
образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2011г., издаден по
ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П..С
молбата за образуване на изпълнително дело е поискано от кредитора насрочване
на дата за извършване опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така на
основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено да се извършат всички необходими действия
за нормалния ход на изпълнителното производство. На 14.09.2016г ЧСИ Самарджиев
е изпратил покана за доброволно изпълнение изх.№9286, с която покана е насрочен
опис на движимите вещи , находящи се в дома на ищеца на 05.11.2016г. от
10:00часа. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена до адреса, посочен в
договора за потребителски кредит, който адрес е актуален и към днешна дата. На
20.10.2016г. от кантората на ЧСИ е изпратено запорно съобщение до ОД на МВР-П.
, с което давността е прекъсната още веднъж.На 29.11.2017г и 08.12.2017г. с
изпратени запорни съобщения до „ЮБ“АД и
„ПИБ“АД , където е установено, че на името на длъжника има разкрити банкови
сметки. По делото са извършвани множество справки с оглед проучване на
имущественото състояние на длъжника, видно от които взискателят не се е
дезинтересирал от своето вземане като на
11.01.2018г. давността отново е била прекъсната с изпращането на запорно
съобщение до „БПБ“АД. Съгласно мотивите към т.10 от ТР№2/2013г. на ОСГТК на ВКС
погасителната давност се прекъсва и „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.Давностният срок е
прекъснат с молбата за образуване на изпълнителното дело на 02.09.2016г., в
която е направено искане за извършване на опис на движимите вещи, като от
тогава е започнала да тече нова погасителна давност. Твърди се, че са неоснователни
твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност.От предприетите по
инициатива на взискателя и съдебния изпълнител изпълнителни действия е видно ,
че погасителната давност е прекъсвана
многократно и давностният срок не е
изтекъл. Оспорва се твърдението на ищеца, че цесията не му е съобщена. Сочи се,
че въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите от
нотариус Валентина Благоева , рег.№302 на НК ответното дружество е упълномощено
да уведоми посочените в приложение №1 към договора длъжници за извършеното
прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощаване „К.
И.“ е изпратило на постоянния адрес на ищеца в град Белово, ул.“Георги
Бенковски“№46 уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД чрез препоръчана поща. Същото е
получено от ищеца , което е видно от положения от него подпис върху обратната
разписка , надлежно оформена от служител на „МиБМ Експрес“ООД. Моли се съда да
отхвърли предявения иск. Сочи доказателства.
В съдебно заседание ищецът,
чрез пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание
ответникът не изпраща представител. Подробни съображения по съществото на спора
са развити в представените по делото писмени становища.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като съобрази доводите на страните, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
От приложените към исковата
молба писмени доказателства се установява, че
по ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П. е издадена Заповед
№190/12.11.2010г за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В.П.К.
/ ищец по настоящото дело/ да заплати на
„БНП П. П. Ф.“ЕАД с ЕИК .... следните суми: главница в размер на 2 106.38
лв. по договор за потребителски кредит от 04.12.2007г, мораторна лихва в размер
на 419.36лв. за периода от 20.05.2008г до 11.11.2010г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
11.11.2010г до изплащане на сумата и
направените по делото разноски в размер на 150.51 лв. Въз
основа на посочената заповед за изпълнение
на 22.02.2011г в полза на „БНП П. П. Ф.“ ЕАД е издаден изпълнителен
лист. Въз основа на този изпълнителен
лист на 08.08.2011г по молба на взискателя „БНП П. П. Ф.“ЕАД е образувано изпълнително дело №2355/2011г по
описа на СИС при РС-П. срещу длъжника В.П.К..
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано да бъде направена
справка за наличие на движимо и недвижимо имущество, декларирани банкови
сметки, адресите на регистрирани търговски обекти и регистриран търговски
договор, както и да се започне изпълнение върху имуществото . Приложени са
справки от ТД на НАП и от Община П., отдел МДТ, като видно от същите В.К. не притежава движимо и недвижимо
имущество и не получава трудови възнаграждения. На длъжника е връчена на
27.10.2011г покана за доброволно изпълнение. На 22.07.2015г е депозирана молба
от „К. И. И. Бг“ЕАД , с която е поискано дружеството да бъде конституирано като
взискател на основание договор за цесия. С постановление на ДСИ от 07.10.2015г.
„К. И. И. Бг“ЕАД е конституирано като взискател. С постановление на ДСИ от
16.10.2015г., влязло в сила на 01.12.2015г. производството по изпълнителното
дело е прекратено на основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК. На 24.11.2015г е
постъпила молба от „К. И. И. Бг“ЕАД, с която се иска връщане на изпълнителния
лист. Посоченият по-горе изпълнителен лист е върнат на „К. И. И. Бг“ЕАД на
22.08.2016г.
От представените с отговора
писмени доказателства се установява, че на 15.05.2015г между „БНП П. Пъсрънъл
Файнен“ЕАД в качеството на цедент и „К.
И. И. БГ“ЕАД в качеството на цесионер е
сключен договор, с който цеденът е прехвърлил на цесионера вземанията и ,
произтичащи от договори за потребителски
кредит, като видно от Приложение №1 към
коментирания договора за продажба и прехвърляне на вземанията в обхвата на
цесията попада и вземането на „БНП П. Пъсрънъл Файнен“ЕАД към ищеца В.К. по договор за потребителски кредит №PLUS-01126930
от 04.12.2007г., което вземане е било предмет на Заповед №190/12.11.2010г по
ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П. и издадения въз основа на тази заповед
изпълнителен лист, издаден на 22.02.2011г. Цедентът „БНП П. Пъсрънъл Файнен“ЕАД
е упълномощил цесионера К. И. И. БГ“ЕАД
да уведоми длъжниците за
извършената цесия. Видно от известие за доставяне на 14.07.2015г ищецът е уведомен за
извършената цесия.
От приложеното копие от
изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885 с район на
действие Окръжен съд-П. е видно, че ЧСИ Г. С. е сезиран от „К. И. И. БГ“ЕАД с молба за образувано на изпълнително дело
въз основа на изпълнителен лист от 22.02.2011г, издаден по ч.гр.д.№4698/2010г
по описа на РС-П.. На основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено извършването но
всички необходими действия по хода на изпълнителното производство. Въз основа
на тази молба е образувано изпълнително
дело №************** по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885. По това изпълнително дело до длъжника В.П.К. е изпратена покана за доброволно изпълнение , в която е
посочено, че задълженията по изпълнителното дело възлизат на 4 697.99лв., от които главница в размер
на 2 106.38лв., законна лихва в размер на 294.12 лв. за периода от
15.05.2015г до 28.09.2016г, 1 214.03лв. неолихвяеми вземания, 150.51 лв.
присъдени разноски, 349.50 лв. разноски по изпълнителното дело , 583.45 лв.
такси по изпълнителното производство съгласно Тарифа към ЗЧСИ, дължими към
28.09.2016г. Липсват данни тази покана за доброволно изпълнение да е връчена на
длъжника. Отправено е искане до НАП-П. за даване на информация досежно наличието на публични вземания срещу
длъжника. В отговор да това запитване се установява, че публичните задължения
на ищеца възлизат на сумата от 122.88лв. С разпореждане от 10.10.2016г
Държавата е присъединена като кредитор по изпълнителното дело за дължимите
публични задължения на ищеца за сумата в размер на 122.88лв. С постановление от
10.10.2016г на ЧСИ Г. С. е наложен запор
върху движима вещ на длъжника лек автомобил марка „БМВ 525 ТДС“ с рег.№РА 7151
ВА. На 10.10.2016г до длъжника В.К. е изпратено съобщение за налагане на запор
на притежавания от длъжника лек автомобил.С постановление от 22.11.2017г на ЧСИ Г. С. с рег.№885 е наложен
запор върху банковите сметки в три банки. На 22.11.2017г е изготвено запорно
съобщение да длъжника за наложен запор на банковите му сметки в трите банки „ПИБ,
„ЮБ“АД и „БПБ“АД. На 03.12.2017г. това запорно съобщение е връчено на длъжника.
На 25.06.2018г от взискателя е подадена молба, с която се иска да се пристъпи към принудително изпълнение
като се насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи,
собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес.На 17.07.2018г до
длъжника е изпратена призовка да принудително изпълнение – опис на движими вещи
като действието е насрочено за извършване на 03.09.2018г.
Въз основа на така
очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл.439, ал.1 от ГПК. По своята правна природа този иск е отрицателен
установителен иск, с който ищецът иска да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че не дължи
сумите, посочени в изпълнителен лист от 22.02.11г., издаден по
ч.гр.д.№4698/2010г по описа на РС-П. поради наличие на новонастъпили
обстоятелства, а именно –погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
Предявеният иск е допустим,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след издаване на изпълнителния
лист факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането
по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска, какъвто е настоящия случай. Само когато
принудителното изпълнение е приключили и взискателят е изцяло удовлетворен не е налице правен интерес за длъжника от
предявяване на установителния иск.
Предявеният отрицателен
установителен иск се основава на твърдението на
ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което
основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита
–установяване на недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност,
тоест че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Предмет на
изследване е дали вземанията са погасени по давност поради неизвършване на
изпълнителни действия по изпълнителното дело за срок от две години като
основание за прекратяване по право на изпълнителното производство, съответно
дали са изтекли пет години от момента дал началото на новата давност, което от
своя страна е довело до погасяване на вземанията по давност.
В т.10 на Тълкувателно
решение №2/26.06.2016г по т.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС е прието, че когато
взискателят не е поискализвършване на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1т.8 от ГПК/ чл.330, ал.1б.“д“ от ГПК/отм/ нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила ППВС№3/1980г. според
мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,
независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е
предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ:
насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване
на кредитора, възлагането на вземане за събирани или вместо плащане извършване
на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насочване и извършване на продан
и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело , изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на
документи, книжа и др,. назначаване на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършване на разпределение, плащането въз основа на влязло в
сила разпределение и др. със същото тълкувателно решение е прието, че
прекъсваното на давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116, б“б“
от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл.116, б.“в“ от ЗЗД са уредени по различен начин, че
законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б“в“ от ЗЗД относно
давността за принудително изпълнение без да възпроизведе правилата за спиране и
отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са
неприложими при прекъсване на давността с предприемането на действия за
принудително изпълнение по чл.116, б“в“ от ЗЗД не защото ефектът на спирането в
този случай настъпва безвъзвратно , а защото в този случай няма спиране на давността,
нито отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно с предприемане на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършване на всяка изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е , че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи , но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова
давност започва да тече с предприемане на всяко действие за принудително
изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не
спира ,тъй като кредиторът може да избере дали да действа/ да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови
изпълнителни способи. Със същото тълкувателно решение е прието, че когато
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433,
ал.1т.8 от ГПК, че прекратяване на изпълнителното производство поради
т.нар.“перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпило прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право като новата
давност е започнала да тече от предприемане на последното по време валидно
изпълнително действие.
Съгласно Постановление №3 от
18.11.1980г. по гр.д.№3/80г на Пленума на ВС погасителната давност за вземането
не тече, докато трае изпълнителния процес относно принудителното осъществяване
на вземането.
Тук е момента да се обсъди
основното възражение на ответника, инкорпорирано в писмения отговор и
поддържано в хода на процеса досежно приложението на ППВС№3818.11.1980г. по отношение на настоящия казус.
С решение №170 от
17.09.2018г., постановено по гр.д.№2382/2017г по описа на ВКС е даден отговор
на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на
ППВС№3/18.11.1980г и т.10 от ТР№2/26.06.2015г., постановено по тълк.д.№2/2013г
на ОСГТК на ВКС доколкото двата акта разрешават по различен начин въпроса със
спирането и прекъсването на давността в изпълнителното производство и по
отношение на него липсва установена съдебна практика. В посоченото решение
касационната инстанция констатира, че липсва законова регламентация относно
момента, от който започва да действат тълкувателните актове на ОС на ВКС.
Посочено е , че поначало съдилищата не могат да прилагат тълкувателните ППВС и
ТР преди същите да са постановени и обявени по съответния ред. Доколкото същите
не съществуват самостоятелно и могат да бъдат прилагани само във връзка с
прилагането на тълкуваната от тях правна норма следва да бъде прието, че когато
се касае до първоначално приети тълкувателни ППВС и ТР те имат обратно действие
и даденото с тях тълкуване важи от момента, в която правната норма е влязла в
сила, тоест счита се, че тя още тогава е имала съдържанието, което впоследствие
е било посочено в тълкувателните актове.такива тълкувателни ППВС и ТР обаче
могат да бъдат приемани не само за първоначално тълкуване на правна норма.
Възможно е след издаването на такъв тълкувателен акт да настъпи промяна било в
тълкуваната правна норма или свързани с нея други правни норми, било в обществено-икономически
условия, които правят вече даденото тълкуване неприложимо или несъответно на
действителния смисъл на закона.В тези случаи е възможно постановяване на нов
тълкувателен акт , с който да бъде изоставено вече даденото тълкуване и да бъде
възприето ново такова. В този случай следва да бъде преценен въпроса от кой
момент действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване на правната норма. В
законите, уреждащи тези актове не са посочени изрично правил относно влизането
им в сила и действието им им във времето, каквито норми са налице в ЗНА.При
постановяване на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма е
налице промяна на начина , по който ще бъде прилагана нормата, който е различен
от този по предшестващия тълкувателен акт. Дадените с тълкувателните актове
тълкувания на правната норма са задължителни за съответните органи и същите
следва да я прилагат в смисъла , посочен в тези актове, като това тяхно
задължение отпада едва с отмяната им. Затова не може да бъде изисквано от
съответния орган да съобразява действията си
тълкувателен акт, който все още не е действащ. От друга страна
посочените по-горе разпоредби, уреждащи задължителната сила на тълкувателните
актове не предвиждат такова задължително действие на същите по отношение на други правни субекти
извън посочените в тях. Последните обаче макар и да не са адресати на
задължителната сила на тълкувателните актове могат да изискват от съответния
орган да съобрази решението си с тях. В
случай, че това не бъде направено те имат възможността да оспорват взетите от
съответните органи решения по установения за това ред. Те обаче не могат да
изискват от тези органи на съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни
актове, нито пък самите органи могат да прилагат последните преди те да са постановени. С оглед на това е
прието, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните
такива обратно действие и започват да се прилагат от момента , в който са
постановени и обявени по съответния ред . В този случай решението, с което се
постановява тълкувателния акт се състои от две части. С първата от тях се дава
новото тълкуване на правната норма, а с втората се обявява за загубил сила
предшестващ тълкувателен акт. Втората част поражда действие от момента на
постановяване на новото тълкувателно решение , поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава
да се прилага . Затова установеното с новото тълкувателно решение
тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи ,
за които то е задължително,по случаите които са от тяхната компетентност
, когато въпросът е отнесен за решаване до тях , след приемане на новото
тълкувателно решение или такива, които са били заварени към този момент. В тези
случаи ако преди постановяване на новото
тълкувателно решение са се осъществили факти, които са от значение за
съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е действащо към момента на настъпването на последиците.
В противен случай ще се придаде същинско обратно действие на новото
тълкувателно решение, което е недопустимо и съгласно чл.14 от ЗНА се предвижда
само по изключение и то въз основа на изрична разпоредба за това. В някои
случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на
неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не
биха настъпили в случаите , когато се прилага тълкуването , дадено с
предшестващото тълкувателно решение. Такъв именно е случаят, предмет на
разглеждане в настоящото производство, при който съгласно даденото с
ППВС№3/18.11.1980г тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т.10 от ТР№2/26.06.2015г., постановено по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на
ВКС обаче е дадено съвсем различно разрешение като е прието, че в
изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по
принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност,
но давността не се спира и във връзка с това е отменено.цитираното
ППВС.Прилагането на даденото с посоченото тълкувателно решение тълкуване за
периоди преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност
на дадените вземания , които са били предмет на изпълнителни производства, но
по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла
със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз
основа на даденото с него тълкуване, което би довело до несъобразяването на
действащото към онзи момент ППВС.Поради даденото с отмененото тълкувателно ППВС
и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото , когато спорът се отнася до последиците
от нормата , които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. В
обобщение касационната инстанция приема, че извършената с т.10 от
ТР№2/26.06.2015г по тълк.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС отмяна на
ППВС№3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяване на тълкувателното
решение, като даденото с т.10 от ТР№2/26.06.2015г.разрешение се прилага от
тази дата и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства , но не и към тези които са
приключили преди това.
В светлината на гореизложено
и след анализ на доказателствената съвкупност съдът от правна страна прави
извод, че от образуване на изпълнително дело №2355/2011г по описа на СИС при
РС-П. на 08.08.2011г до 26.06.2015г.
намира приложение ППВС№3/18.11.1980г и погасителна давност не тече, независимо
дали са извършвани или не изпълнителни действия. Началният момент, от който
започва да тече погасителната давност е 26.06.2015г. Следователно датата , на
която вземането се погасява по давност би била 26.06.2010г. В периода след
26.06.2015г. обаче са извършени
множество изпълнителни действия, които многократно прекъсват погасителния
давностен срок.
На основание чл.429 от ГПК
ответникът по настоящото дело в качеството на цесионер, тоест като частен
правоприемник на цедента „БНП П. П. Ф.“ЕАД се ползва от издадения на 22.02.2011г в полза на цедента
изпълнителен лист и е бил активно легитимиран да образува изпълнително дело. Ето
защо на 02.092016г. е подал молба до ЧСИ Г. С. и въз основа на тази молба е
образувано изпълнително дело№************** по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885 с
район на действие Окръжен съд П. срещу ищеца. Тук е момента да се посочи, че
съгласно съдебната практика,
обективирана в решение №404/12.02.2016г по гр.д.№666/2015г по описа на ВКС за
осъществяване на правните последици на договар за цесия е достатъчно постигане
на съгласие между цедента и цесионера , че със сключването му вземането
преминава от цедента в патримониума на
цесионера . С оглед на нова ответникът се явява кредитор на ищеца по
изпълнителния лист от 22.02.2011г. от датата на сключване на договора за цесия,
сключен на 15.05.2015г. за да възникне това качество за цесионера не е
необходимо да се извърши уведомяване на длъжника по чл.99, ал.3 от ЗЗД. Уведомяването на
длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия , а има
значение при изследване на
противопоставимостта на цесията на длъжника / и на трети лица/, който може
валидно и погасителен ефект да плати на
предишния кредитор преди уведомяването. По делото няма данни да са извършвани
плащания към предишния кредитор, а и такива твърдения не са наведени от ищеца.
Установи се, че с подадената
на 02.09.2016г молба за образуване на
изпълнително дело е поискано от кредитора насрочване на дата за
извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, а също така и на
основание чл.18 от ЗЧСИ е възложено да се извършат всички необходими действия
за нормалния ход на изпълнителното производство. Както се посочи по-горе
искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността ,
защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи.Следователно започналата да
тече на 26.06.2015г. е прекъсната на
02.09.2016г,считано от когато е започнала да тече нова 5 годишна
погасителна давност. Следващото прекъсване на давността е станало на
14.09.2016г , когато ЧСИ е насрочил опис на движими вещи , находящи се в дома
на длъжника по изпълнителното производство и настоящ ищец. От този момент е
започнала да тече нова 5 годишна погасителна давност, която би изтекла на
14.09.2021г.Към датата на подаване на исковата молба/ 28.09.2018г/, инициирала
настоящото исково производство, тази нова давност все още не е изтекла, поради
което предявеният иск с правно основание чл.439 от ГПК се явява неоснователен.
Ето защо следва да бъде
отхвърлен предявения от ищеца срещу
ответника иск за приемане за установено, че задължението по изпълнително дело
№************** по описа на ЧСИ Г. С., рег.№885 , район на действие Окръжен съд
П. е погасено по давност.
По разноските:
Предвид изхода и на
основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр.чл.37 от Закона за правната помощ ,
във с чл.25 от Наредбата за заплащане на
правната помощ в полза на ответника
следва да се присъдят разноски в размер на 300лв./ юрисконсултско
възнаграждение/.
Воден от горното
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.П.К. с ЕГН ********** *** срещу К. И. И. Бг“ с ЕИК ....... със седалище и адрес на
управление град С., район Л., бул.“П. В.“№21, Бизнес център Л. 6, ет.2,
представлявано от Я.Й.О. иск с правно основание чл.439 от ГПК за приемане за
установено, че задължението по изпълнително дело №**************
по описа на ЧСИ Г. С., рег.№885 , район на действие Окръжен съд П. е погасено по давност.
ОСЪЖДА В.П.К. с ЕГН ********** *** да заплати на
К. И. И. Бг“ с ЕИК .......
със седалище и адрес на управление град С., район Л., бул.“П. В.“№21, Бизнес
център Л. 6, ет.2, представлявано от Я.Й.О. сумата от 300лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: