РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Пещера, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело №
20235240100893 по описа за 2023 година
Предявен е иск по чл.124 от ГПК.
В исковата си молба ищецът П. К. В. от гр.Пещера, чрез адв.П. против
ответниците Д. Т. Л. ,З. Т. Л. и С. С. Д. всички от гр.София твърди,че е
собственик на следния недвижим имот, а именно: Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56277.502.823.1.7 по кадастралната карта и
кадастралните регистри (КККР) на гр. Пещера, одобрени със Заповед № РД-
18- 14/20.06.2014 г. на Изпълнителния директор (ИД) на АГКК, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 14.06.2023 година, с
адрес на имота: гр.Пещера,ул. „Н. Л.“№ 3, ет. 1, който самостоятелен обект се
намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 56277.502.823.1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 56277.502.823, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от
60,30 кв.м, с прилежащи части: изба с площ от 54,42 кв.м и площадка пред
търговския обект с площ от 39,40 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: няма, който е
придобил по силата на давностно владение, осъществявано от ищеца П. В. в
периода от 16.10.2012 г. до настоящия момент.Твърди се ,че първите двама
1
ответници са наследници на Т. Н. Л. с ЕГН-**********,починал на 28.03.2023
година ,а третият ответник е наследник на М. К. С. с ЕГН-
**********,починала на 13.06.2016 година.Фактическата власт върху
процесния имот му била предадена на 16.10.2012 година от наследодателите
на ответниците чрез приемо-предавателен протокол с посочено
основание:предварителен договор за покупко-продажба на процесния
имот,сключен на 15.10.2012 година.Сочи се ,че ищецът е закупил имота от
наследодателите на ответниците ,като е заплатил изцяло продажната цена
посочена в предварителния договор ,за което не разполагал с разходен
документ.Плащането на цената било извършено на 16.10.2012 година ,в
момента на предаване на владението на имота.Прехвърляне на собствеността
по нотариален ред не било извършено след заплащането на цената на имота
поради това че ,продавачите не са разполагали с надлежни документи за
собственост. Ищецът твърди, че на 16.10.2012 г. е сменил бравата и патрона на
входната врата на процесния имот, като считано от тази дата до настоящия
момент се възприема за пълноправен собственик на имота,тъй като ползвал
имота със съзнанието, че е собственик на същия.Сочи, че на 01.11.2012 г. е
отдал процесния имот под наем, като е сключил петгодишен наемен договор.
След изтичането на срока на наемния договор наемното правоотношение се
трансформирало в безсрочно такова и продължавало и към настоящия момент
като твърди ,че упражнява фактическа власт върху имота непрекъснато в
периода от 16.10.2012 година до момента ,като владението му е явно,
несмущавано, непрекъснато и продължава повече от 10 години. Ищецът
поддържа, че от съдържанието на сключения договор за наем за процесния
имот и неговото поведение, изразяващо се в полагане на собственически
грижи за имота - извършване на основни ремонти, извършване на подобрения,
получаване на наемна цена, манифестиране на собственическо отношение
пред съседите на имота и пред ответниците, смЯ. на бравата и ключовете за
входната врата на обекта, ставало ясно, че той ползва имота със съзнанието, че
е негов собственик.Към ностаящият момент ищецът не разполага с документ
за собственост за процесния имот ,като при извършена справка в АГКК
установил ,че в кадастралния регистър е вписан като собственик на имота
наследодателят Т. Л.,а данъчната партида е на името на Е. Н.о Л.а-майка на М.
С..Това пораждало правния интерес за него да установи собствеността върху
процесния имот.Моли да се постанови решение,с което да се признае за
2
установено по отношение на ответниците ,че същият е собственик на ¾
идеални части от: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56277.502.823.1.7 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на
гр. Пещера, одобрени със Заповед № РД-18- 14/20.06.2014 г. на
Изпълнителния директор (ИД) на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект е от 14.06.2023 г., с адрес на имота: гр.Пещера,
ул. „Н. Л.“ № 3, ет. 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда
с идентификатор 56277.502.823.1, с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56277.502.823, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 60,30 кв.м, с прилежащи части:
изба с площ от 54,42 кв.м и площадка пред търговския обект с площ от 39,40
кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: няма и над обекта: няма.Претендира направените по делото разноски.
В продкрепа на тъврденията и исканията си сочи доказателства.
В указания от съда срок е постъпил писмен отговор от ответниците , в
който е изразено становище за частична недопустимост на предявения
иск.Алтернативно се поддържа становище за неоснователност на
иска.Изложено е още , че по делото са безспорни следните обстоятелства:
1./че на 15.10.2012 г. е бил сключен предварителен договор за покупко-
продажба на процесния имот с ищеца в настоящото производство;2./ към
момента на сключване на предварителния договор купувачът – ищец е
заплатил на продавачите – съсобственици капаро (предплата) в размер на
10000 лв.;3./ впоследствие, въпреки сроковете залоЖ. в предварителния
договор, до сключване на окончателен договор за покупко-продажба на
процесния имот не се е стигнало.Оспорват твърдението на ищеца,че на
16.10.2012 година купувачът е заплатил пълния размер на покупната цена на
имота. С оглед разписаното в предварителния договор страните се били
уговорили,че остатъкът от покупната цена в размер на 30 000 лева ще бъде
заплатен в деня на окончателното изповядване на сделката, пред
нотариус.Твърдят ,че до сключване на окончателен договор за покупко-
продажба не се е стигнало,поради пропуск на купувача –ищец да осигури
дължимия остатък от покупната цена в уговорения срок.Невярно било и
твърдението,че продавачите не разполагали с необходимите документи за
изповядване на окончателен договор за покупко-продажба.Оспорват като
3
невряно и твърдението,че ищецът е владял имота повече от 10 години с
намерение да стане негов собственик.С получаването на фактическата власт
върху имота ищецът бил получил държането върху същия ,като никога той не
демонстрирал пред ответниците или другия собственик- М. С. поведение ,че
владее имота като свой.По –специално, с изтичане на гратисния период и
крайната дата на предварителния договор, без да бъде сключена окончателна
прехвърлителна сделка, между страните по предварителния договор е имало
уговорка ,че ищецът в настоящото производство ще продължи да ползва
имота, по силата на наемно правоотношение,за което ще заплаща на
собствениците наемна цена в размер на 160 лева.Сумите били изплащана в
пълен размер по банков път до Т. Л.,който след това ги разпределял между
съсобствениците съобразно идеалните им части.Сочат още ,че ответниците
не били наясно за обстоятелството,че ищецът не ползва лично имота,а го е
преотдал под наем на трето лице.В случая дори да се приемело ,че в периода
на действие на предварителния договор ищецът е владял имота ,то това
владение е било преустановено с приключване на гратисния период за
сключване на окончателен договор и най-късно с преустановяването на
действието на предварителния договор.По силата на постигнатата уговорка
ищецът е продължил да ползва имота като наемател.Освен посоченото
придобивната давност е била спрЯ. и не е текла в периода от 13.03.2020
година до 01.04.2022 година по силата на чл.3,т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното полоЖ.е.Молят да се постанови
решение ,с което да се отхвърли предявеният иск като им се присъдят и
направените по делото разноски.В подкрепа на твърденията ангажират
доказателства.
При условията на чл.211 от ГПК ответниците Д. Т. Л.,З. Т. Л. и С. С.
Д. са предявели насрещни искове с правно основание чл.108 от ЗС и по
чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.232,ал.2 от ЗЗД за съвместно разглеждане с
първоначално предявения иск предмет на гр.дело № 893/2023 година по описа
на ПщРС като с определение № 184 от 18.03.2024 година постановено по
делото предявените насрещни искове са приети за съвместно разглеждане с
първоначално предявения иск по гр.дело № 893/2023 година по описа на
ПщРС.
4
Ищците по насрещния иск Д. Т. Л., З. Т. Л. и С. С. Д. всички от
гр.София против ответника по насрещния иск П. К. В. от гр.Пещера
твърдят,че при условията на съсобственост притежават ¾ идеални части (по
¼ идеална част за всеки един от ищците)от следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.823.1.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Пещера,
одобрени със Заповед № РД-18- 14/20.06.2014 г. на Изпълнителния директор
(ИД) на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект
е от 14.06.2023 г., с адрес на имота: гр.Пещера, ул. „Н. Л.“ № 3, ет. 1, който
самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
56277.502.823.1, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда
е разположена в поземлен имот с идентификатор 56277.502.823, с
предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на
обекта: 1, с площ от 60,30 кв.м, с прилежащи части: изба с площ от 54,42 кв.м
и площадка пред търговския обект с площ от 39,40 кв.м, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над
обекта: няма.Сочат ,че собствеността им върху имота е възникнала по силата
на наследствено правоприемство и реституция.Твърдят още , че през 1903 г.
лицето Н. Г. Л. е придобило правото на собственост върху къща, включваща и
процесния имот, по силата на Крепостен акт № 83 от 23.06.1903 г. на
Пещерски мирови съдия .Впоследствие по силата на завещание, направено от
Н. Г. Л. и обявено с Протокол № 6 от 18.11.1946 г. на Пещерски околийски
съдия- за обявяване на завещание правото на собственост върху къщата с
двор, част от които бил и имотът, било придобито от племенниците на
завещателя - Н. Т. Л. и Ц. Н. Л.. С Протокол от 15.03.1947 г. по частно
гражданско дело № 26/1947 г. на Пещерски околийски съдия била извършена
съдебна делба, по силата на която Н. Т. Л. получил в дял къщата, в която се
намира процесния имот,а по силата на Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 228, том II, н.д. 415/1963 г. на Пещерски народен съдия,
посоченият собственик продал на трето лице къщата без процесния имот.
През 1977 г.имотът е бил отчужден от наследниците на Н. Т. Л. , по силата на
ПМС № 60 от 1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и
ателиета (ДВ, бр. 39/1975 г.),като за отчуждаването на лицата е била
заплатена цена в размер на 2830,00 лв. ,съгласно оценка на магазин на
наследници на Н. Т. Л., съставляващ имот пл. № 863,в кв.72 по регулационния
5
план на гр. Пещера.Съгласно оценката предмет на отчуждаването
били:магазин построен през 1903 година ,изба към магазина и подобрения
към магазина.Самото отчуждаване станало по силата на АКТ № 945за
държавна собственост от 04.01.1990 година. След влизане в сила на
ЗВСВНМРСА (11.02.1992 година) наследниците на Н. Т. Л. възстановили
полученото обезщетение за отчуждаването на имота в размер на 2830,00 лв.,и
след възстановяването на цената за отчуждаването на имота същият им бил
възстановен, по силата на закона. В резултат и като потвърждение на това, че
собствеността върху имота е възстановена, Община Пещера издала
Удостоверение АБ-221/03.06.1992 г., което свидетелствало, че на наследниците
на Н. Т. Л. е възстановено правото на собственост върху изкупения по реда на
ПМС № 60 от 1975 г. процесен имот. Съгласно Заповед № 168/03.06.1992 г.
издадена от Община Пещера, имотът бил деактуван/отписан от актовите
книги за държавна собственост.
Предвид изложеното ищците по насрещния иск считат, че от 11.02.1992
година собствеността върху процесния имот е възстановена в партимониума
на наследниците на Н. Т. Л.. Твърдят още, че след смъртта на Н. Т. Л.-починал
на 12.02.1959 г. имотът е наследен от неговата съпруга З. И Л.а и двете им
деца - Т. Н. Л. и Е. Н.а Л.а. След смъртта на З. Л.а (през 1993 г.) и на Е. Л.а
(през 2008 г.), съсобственици на имота останали лицата: Т. Н. Л. и двете
дъщери на Е. Л.а – М. С. и М. С. като от момента на възстановяване на
собствеността на Н. Л., респективно на неговите наследници, и до настоящия
момент те заплащали данъците на имота и същият е заведен по техните
данъчни партиди в Община Пещера.С оглед на изложеното всеки от ищците е
собственик на по ¼ идеална част от имота като към настоящия момент
ищците по насрещния иск не държали имота, защото държането върху имота
било предадено на ответника след сключване на предварителен договор като
не е била сключена окончателна прехвърлителна сделка.Сочат ,че след
изтичане на гратисния период и крайната дата за сключване на окончателен
договор страните по предварителния договор уговорили с П. В.,че същит ще
продължи да използва имота по силата на наемно правоотношение ,за което
заплаща наемна цена от 160 лева на месец.От месец юли 2022 година до
октомври 2023 година ответникът по насрещния иск преустановил
изпълнението на задълЖ.ето си по наемното правоотношение като не е
заплатил месечния наем ,поради което съсобствениците на имота загубили
6
интерес от поддържането на наемния договор и желаели да го
прекратят.Твърдят ,че с настоящата искова молба на основание чл.87,ал.2 от
ЗЗД отправят спрямо П. В. изявление за разваляне на наемния договор по
отношение на процесния имот ,а алтернативно канят П. В. да изпълни
задълЖ.ето си като заплати дължимата сума за наемни вноски по договор за
наем в размер на 2240 лева в едноседмичен срок,след изтичането на който ще
считат правоотношението за развалено.При условията на евентуалност с
настоящата искова молба прекратяват едностранно договора за наем ,считано
от изтичане на един месец от връчване на насрещната искова молба.Молат да
се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на
ответника ,че всеки един от ищците е собственик на по ¼ идеална част от
правото на собственост върху Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.502.823.1.7 по кадастралната карта и кадастралните
регистри (КККР) на гр. Пещера, одобрени със Заповед № РД-18- 14/20.06.2014
г. на Изпълнителния директор (ИД) на АГКК, последно изменение на КККР,
засягащо самостоятелния обект е от 14.06.2023 г., с адрес на имота: гр.
Пещера, ул. „Н. Л.“ № 3, ет. 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1
в сграда с идентификатор 56277.502.823.1, с предназначение: друг вид сграда
за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56277.502.823, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 60,30 кв.м, с прилежащи части:
изба с площ от 54,42 кв.м и площадка пред търговския обект с площ от 39,40
кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: няма и над обекта: няма ,като се осъди ответникът да предаде
фактическата власт върху описания имот на ищците по насрещния иск ; да
бъде осъден ответникът(по насрещен иск) да заплати на ищците сумата от
2240 лева ,представляваща дължима наемна цена за ползването на имота, за
периода от август 2022 година до септември 2023 година ,включително.В
подкрепа на твърденията си сочат доказателства като претендират
присъждане на разноски.
В указания от съда срок е постъпил отговор по насрещната искова молба
от ответника П. В., в който е изразено становище за допустимост на
предявените насрещни искове,но моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни.Не оспорва твърдението,че към 15.10.2012 г. наследодателите
на ищците по насрещната искова молба са били собственици на ¾ идеални
7
части от процесния имот на основание наследствено правоприемство. На
16.10.2012 г. наследодателите, заедно с М. К. С. са се разпоредили със
собствеността върху имота, чрез покупко-продажба ,като на същата дата са
получили изцяло продажната цена и са предали владението на имота на
купувача П. В. като той, освен на посоченото деривативно основание за
придобиване на собственост - покупко-продажба, е придобил правото на
собственост върху имота и посредством оригинерен способ - осъществено от
него непрекъснато давностно владение върху имота в периода от 16.10.2012 г.
до настоящия момент.Твърди,че фактическата власт върху процесния имот
му е предадена от наследодателите на ищците по насрещна искова молба и
съсобственика- М. С. на 16.10.2012 година с приемо-предавателен протокол, а
основание за предаването на владението е сключения на 15.10.2012 г.
предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот. Същият
закупил имота, като е заплатил изцяло продажната цена, посочена в
предварителния договор, но не разполагал с разходен документ. Сочи, че
плащането на продажната цена е извършено на 16.10.2012 г., когато му е
предадено владението върху имота. Прехвърляне на собствеността по
нотариален ред не било извършено към момента на заплащане на цената за
имота, нито впоследствие, поради обстоятелството, че продавачите не са
разполагали с документ за собственост. Твърди, че на 16.10.2012 г. е сменил
бравата и патрона на входната врата на имота, като считано от тази дата до
настоящия момент той се възприема като пълноправен собственик на
процесния имот. Сочи още, че на 01.11.2012 г. е отдал процесния имот под
наем, като е сключил петгодишен наемен договор, както и че след изтичането
на срока на наемния договор наемното правоотношение се трансформирало в
безсрочно такова и продължавало и към настоящия момент. Ответникът
твърди, че ползва имота със съзнанието, че е негов собственик и израз на
собственическото му намерение е сключването на договора за наем за този
имот и грижите, които той е полагал за имота - извършване на основни
ремонти, извършване на подобрения, получаване на наемна цена,
манифестиране на собственическо отношение пред съседите на имота и пред
наследодателите на ищците по насрещния иск, смЯ.та на бравата и ключовете
за входната врата на обекта. Ответникът по насрещния иск сочи ,че владее
имота явно, несмущавано, непрекъснато и продължително (повече от десет
години),поради което го е придобил по давност.Оспорва твърдението за
8
възникнало и съществуващо наемно отношение относно процесния имот
между ответника и ищците по насрещния иск ,нито между ответника и
наследодателите на ищците по насрещния иск.С оглед на излоЖ.те твърдения
предявените искове са неоснователни. Претендира да му бъдат присъдени
разноски по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраЖ.ята и доводите на
страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК ,съдът
приема за установено следното :
От събраните по делото доказателства:приемо-предавателен протокол от
16.10.2012 година; предварителен договор за покупко-продажба от 15.10.2012
година; договор за наем на недвижим имот от 01.11.2012 година
;удостоверение за наследници № 003027 от 05.06.2008 година; скица на
самостоятелен обект в сграда;крепостен акт ;протокол № 6;протокол от
15.03.1947 година; нотариален акт № 228/63 година;оценка на магазин на
наследници на Н. Т. Л.; писмо от Градски общински народен съвет-
Пещера;акт № 945/90 година; квитанции-3бр.;удостоверение от Община-
Пещера ;заповед № 168/92 година на община-Пещера ;удостоверение за
наследници на Т. Н. Л. ;удостоверение за наследници на М. К.
С.;удостоверение № 943-706-1#1/18.08.2023 година издадено от община-
Пещера; банкови извлечения се установява ,че с крепостен акт № 83/1903
година лицето Н. Л. от гр.Пещера е признато за собственик на къща с двор,
находаща се в гр.Пещера, в махала „***“ и при съседи:К. К.,наследниците на
Хр.Н.,П. Б.,С. А.,Г. В.,А. В. и път,която е оценена за 8000 лева.Със съдебна
спогодба, одобрена по гр.дело № 26 по описа на Пещерски околийски съд в
дял на Н. /Н./д-р Т.Л. е поставен следния недвижим имот:една къща -
полумасивна ,застроена на 30 кв.м.,заедно с прилежащите към нея
сайвант,кухня,малка къща при общо застроена площ от 170 кв.м.както и
незастроена площ от 490 кв.м.,находяща се в гр.Пещера, при съседи за целия
имот: улица;К. К.,наследници на П. Б.,наследници на Х.А. и В. В.. Видно от
удостоверение за наследници № 003027 от 05.06.2008 година лицето Н.(Н.) Т.
Л. е починало на 12.02.1959 година като е оставило за свои наследници:1./З.
И Л.а –съпруга ,починала на 21.11.1993 година;2./ Т. Н. Л.-син;3./Е. Н.а Л.а-
дъщеря,починала на 20.02.2008 година и оставила за наследници:а./М. К. С.-
дъщеря и б./М. К. С.-дъщеря.С договор за покупко-продажба изповядан с
9
нотариален акт № 228/63 година лицето З. И Л.а лично за себе си и като
пълномощник на децата си Т. Н.Л. и Е. Н.Л.а продава на Н. И М. следния
недвижим имот: двуетажна къща в гр.Пещера със стая и кухня на първия
етаж /без магазина на същия етаж и пристройките-складовите помещения
към магазина/ с избата под къщата/без избеното помещение отделено с
преградна стена и намиращо се под магазина /,както и целия втори етаж от
същата къща ,с таванско помещение и заедно с главния вход на къщата от към
улицата ,като собствениците на магазина нямат право да ползват този главен
вход,тъй като си имат отделен вход и 441/811 идеални части от дворищен
парцел Х-863 в кв.72 по плана на гр.Пещера ,върху който парцел е построена
горната къща,при съседи на целия парцел:улица,В. В.,наследници на П.
Б.,наследници на К.н К.нов.
Установява се още ,че до наследници на Н. Т.Л. е било изпратено писмо
от Градски общински народен съвет-Пещера ,с което същите са уведомени за
изготвена оценка на останалия им в наследство имот с пл.№ 863 в кв.72 по
регулационния план на града,както и за разрешение за продажба на същия.
Наследниците на Н. Т. Л. са били уведомени и за това ,че нарочна комисия е
оценила магазина,избата и подобренията към магазина на обща стойност от
2830 лева като с касови ордери от 11.02.1992 година на всяко едно от лицата,а
именно : З. Л.а ,Е. С. и Т. Л. е заплатена сума от 943.33 лева или общо сумата
от 2829.99 лева.
С акт №945 от 04.01.1990 година за държавна собственост е обявен
недвижим имот , представляващ: масивна конструкция с площ от 47.40 кв.м.,
състояща се от антре,зала и ниша, в парцел ХІІ-1638 в кв.109 по плана на
гр.Пещера .Съгласно удостоверение от 03.06.1992 година на наследници на
Н. Т. Л. се възстановява правото на собственост върху изкупения по реда на
ПМС № 60 /75 година имот състоящ се от антре,зала и ниша с площ от 67.40
кв.м. с местополоЖ.е,ул.“Н.Л.“ № 3 като е издадена и заповед № 168 от
03.06.1992 година за деактуване на недвижим имот ,изкупен по реда на МПС
№ 60/75 година от наследници на Н. Т. Л. –Акт за държавна собственост №
945 от 04.01.1990 година.
Съгласно удостоверение от 18.08.2023 година и схема № 15-643164-
14.06.2023 година по КККР на гр.Пещера самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.502.823.1.7 е разположен на първи етаж в сграда с
10
идентификатор 56277.502.823.1,която сграда е разположена в поземлен имот
с идентификатор 56277.502.823 с площ от 412 кв.м. ,парцел ХІІ-1638 в кв.109
с административен адрес: гр.Пещера ,ул.Н. Л.“ № 3,ет.1 записан като
собственост на Н. Т. Л..
От приетия по делото като писмено доказателство предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот се установява , че на
15.10.2012 г. в гр.Пещера лицата Т. Н. Л., ЕГН **********, М. К. С., ЕГН
********** и М. К. С.-тримата в качеството им на продавачи от една страна
и П. К. В., в качеството му на купувач от друга страна са постигнали
съгласие за сключване на окончателен договор за покупко-продажба, като
продавачите са поели задълЖ.е да прехвърлят на купувача собствеността
върху следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект – магазин с
площ от 61,47 кв.м, прилежащо избено помещение с площ от 54,42 кв.м,
прилежаща площадка с площ от 39,40 кв.м, находящи се в УПИ XII – 1068 в
кв.109 по ПУП на гр.Пещера, ул. „Н. Л.“ № 3, за договорената сума от 40 000
лв., платими по следния начин: предплата в размер на 10 000 лв., платима на
15.10.2012 г. и остатък от покупко-продажната цена, равняващ се на 30 000лв.,
платим в деня на окончателното изповядване на сделката пред Нотариус ,като
цената е окончателна и не подлежи на предоговаряне. Видно от клаузите
разписани в предварителния договор за покупко-продажба предплатата в
размер на 10000 лева е изплатена изцяло и в брой на продавачите, в деня на
подписване на предварителния договор, който служи като разписка за
получената от продавачите предплата.В чл.3.5 от договора продавачите се
задължават да участват финансово в изграждането на канализационна
система и санитарен възел в процесния имот.Според клаузата на чл. 5.1. от
предварителния договор продавачите са предоставили на купувача гратисен
период от четири месеца –от 15.10.2012 година до 15.02.2012 година за
извършване на ремонтни дейности по негова инициатива и интерес. С
клаузата на чл. 5.2. от предварителния договор страните по него са се
договорили, че ако окончателното изповядване на сделката не бъде извършено
до изтичане на гратисния период по чл. 5.1. – 15.02.2013 г. купувачът ще
дължи на продавачите неустойка в размер на 160,00 лв. всеки месец от дата
15.02.2013 г. до сключване на окончателния договор,който да бъде сключен не
по-късно от 15.02.2015 година.В чл.5.3 от договора е уговорено ,че имотът ще
бъде освободен и владението му ще бъде предадено на купувача, в деня на
11
подписване на предварителния договор.
С приемо-предавателен протокол от 16.10.2012 г., продавачите по
предварителния договор – Т. Л., М. С. и М. С. са предали на купувача П. В.
фактическата власт върху процесния имот, ведно с 2 броя секретни ключове
от входната врата на обекта, предаден с електромер ИД №*********,ИТН-
3170822,клиентски № ********** с партида на името на Т. Н. Л..
От приетия по делото като доказателство : Договор за наем на недвижим
имот от 01.11.2012 г., сключен между ищеца по първоначалния иск П. К. В.,
като наемодател и „И. 82“ ООД с ЕИК *********, представлявано от И. А. Д.,
в качеството на наемател, се установява, че на 01.11.2012 година В. е отдал под
наем на „И. 82“ ООД имотът ,който е предмет на предварителния договор от
15.10.2012 г., а именно: самостоятелен обект – магазин с площ от 61,47 кв.м,
прилежащо избено помещение с площ от 54,42 кв.м, прилежаща площадка с
площ от 39,40 кв.м, находящи се в УПИ XII – 1068 в кв. 109 по ПУП на гр.
Пещера, ул. „Н. Л.“ № 3, за наемна цена в размер на 200 лв. месечно. Съгласно
чл.10 от Договора същият се сключвал за срок от 5 години и влизал в сила на
01.11.2012 г. В същия страните са уговорили още,че след изтичане срока на
договора за наем,ако ползването на наетия обект продължи повече от 5 дни
със знанието и без противопоставянето на наемодателя- изразено писмено
същият се трансформира в безсрочен при условията, при които е сключен
първоначално, ведно с измененията на договора, направени по съгласие между
страните с подписани от тях анекси.
От представеното по делото извлечение по разплащателна сметка с
IBAN: ***, с титуляр Т. Н. Л., ЕГН **********, открита в „Банка ДСК“ АД, се
установява ,че лицето Н. В. В.а (майка на П. К. В.) и С. М. Б.а са превеждали
по банков път в сметката на Т. Н. Л. месечен наем за периода от януари 2015
година до 15.07.2022 година,като няма посочване на обекта ,за който се
заплаща месечна наемна цена.
По делото са приети като писмени доказателства още :саморъчно
завещение от 06.08.2022 година;писмо от Община-Пещера, с идх.№ 11-01-
16/28.03.2024 година; удостоверение за промЯ. на адрес; нотариален акт №
21/2008 година;нотариален акт за собственост на недвижим имот –чл.483,ал.2
от ГПК;нотариален акт за продажба на недвижим имот;нотариален акт №
143/2009 година; нотариален акт № 1/2012 година; нотариален акт № 162/2012
12
година ,от които се установява,че на 06.08.2022 година лицето Т. Н. Л., ЕГН
**********, е извършил завещателно разпореждане с притежаваната от него
1/2 идеална част от магазин, находящ се в гр.Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5, която е
завещал на сина си З. Т. Л. и дъщеря си Д. Т. Л.а,като не е спорно между
страните по делото, че текстът на завещанието е изписан от Т. Н. Л., както и че
именно той е положил подписа си под него.
С нотариален акт , издаден при условията на чл.483,ал.2 от ГПК лицата
С. П. М.;Г. Н. М. и М. Н.А К. са признати за собственици по наследство и
давностно владение на следния недвижим имот: УПИ ХVІ-1638 в кв.109 по
плана на гр.Пещера ,целият с площ от 472 кв.м. ,ведно със стая и кухня на
първи етаж/без магазина на същия етаж и пристройките,складови помещения
към магазина/ от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда
със застроена площ от 177 кв.м.,изба под къщата/безизбеното помещение
отделено с преградна стена намиращо се под магазина/ както и целият втори
жилищен етаж и тавански етаж и вход от към улицата с приложена
регурация и уредени регулационни отношения с административен
адрес:гр.Пещера ,ул.“Н.Л.“ № 3,при граници: УПИ ІІІ-ДСК-
Енергоснабдяване,УПИ ХІ-1664 и от две страни улици като с договор за
покупко-продажба на недвижим имот ,изповядан с нотариален акт от 2005
година лицата Стефана П. М.а и Г. Н. М. продават на Н.й Г.ев М. следния
недвижим имот:5/6 идеални части от УПИ ХVІ-1638 в кв.109 по плана на
гр.Пещера ,целият с площ от 472 кв.м. ,ведно със стая и кухня на първи
етаж/без магазина на същия етаж и пристройките,складови помещения към
магазина/ от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 177 кв.м.,изба под къщата/безизбеното помещение
отделено с преградна стена намиращо се под магазина/ както и целият втори
жилищен етаж и тавански етаж и вход от към улицата с приложена
регурация и уредени регулационни отношения с административен
адрес:гр.Пещера ,ул.“Н.Л.“ № 3,при граници: УПИ ІІІ-ДСК-
Енергоснабдяване,УПИ ХІ-1664 и от две страни улици.
В писмо от община-Пещера от 28.03.2024 година е удостоверено ,че по
КККР на гр.Пещера поземлен имот с идентификатор 56277.502.823 с площ от
412 кв.м. идентичен с парцел ХІІ-1638 в кв.109 по предходен план на
гр.Пещера с административен адрес: гр.Пещера ,ул.“Н. Л.“ № 3-5 е записан
като собственост на М. Н.а Кудрова - 1/6 идеална част и на Н.й Г.ев М. - 5/6
13
идеални части.
С договор за дарение обективиран в нотариален акт № 21/2008 година и
с договор за покупко-продажба на недвижим имот обективиран в нотариален
акт № 143/2009 година П. К. В. е придобил право на собственост върху ½
идеална част от масивна друетажна жилищна сграда ,състояща се от избено
помещение,едно помещение на първи етаж,полуетажна помещение,четири
помещения на втори етаж и таванско помещение със застроена площ от 109
кв.м.,която жилищна сграда е построена в УПИ-ХІІ-1638,целият със застроена
и незастроена площ от 472 кв.м. в кв.109 по ПУП на гр.Пещера с
административен адрес:гр.Пещера ,ул.“Н.Л.“ № 5,при граници и съседи:от две
страни улици;УПИХІ-1664 и УПИ ХІІІ-ДСК.Впоследствие с договор за
покупко-продажба на недвижим имот ,обективиран в нотариален акт №
1/2012 година и с договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 162/2012 година П. К. В. е придобил право
на собственост и върху ½ идеална част от масивна жилищна сграда състояща
се от избено помещение,едно помещение на първи етаж,полуетажно
помещение,четири помещения на втория етаж и таванско помещение като
цялата сграда е със застроена площ от 109 кв.м. и е построена в УПИ ХІІ-1638
в кв.109 по ПУП на гр.Пещера с площ от 403 кв.м. с административен адрес:
гр.Пещера ,ул.“Н. Л.“ № 5,при граници и съседи на имота: УПИ ХІ-1664,УПИ
ХІІІ-ДСК.
От приетия по делото като доказателство Договор наименован като
„Поръчка за продажба на недвижим имот от 08.10.2012 г“. се установява, че на
08.10.2012 г. в гр. Пещера е сключен договор за поръчка между Т. Н. Л., М. К.
С. и М. К. С.,от една страна и тримата в качеството им на възложители и
„Арис – Комерс“ ЕООД (с ново наименование „Арис Имоти“ ЕООД),от друга
страна в качеството му на изпълнител, по силата на който възложителите
възлагат, а изпълнителят приема да извърши от свое име и за сметка на
възложителите всички дейности по продажбата на следния недвижим имот -
магазин с площ от 61,47 кв.м, прилежащо избено помещение с площ от 54,42
кв.м, прилежаща площадка с площ от 39,40 кв.м, находящи се в УПИ XII –
1068 в кв. 109 по ПУП на гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 3.В случая офертната
цена на имота е била в размер на 40 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 2 от
Договора за поръчка, при сключване на Договор за покупко-продажба между
възложителите и трето лице, възложителите заплащат на изпълнителя
14
възнаграждение в размер на 2 % от продажната цена, но не по-малко от 500,00
лв. От представените по делото 2 броя фактури, издадени от „Арис – Комерс“
ЕООД, а именно : фактура № 34 от 16.10.2012 г. на името на Т. Н. Л. за сумата
в размер на 400,00 лв. и фактура № 35 от 16.10.2012 г. на името на М. К. С. за
сумата в размер на 200,00 лв. се установява, че Т. Н. Л. е заплатил комисиона
от 400,00 лв. на „Арис – Комерс“ ЕООД за оказаните брокерски услуги, а М.
К. С. е заплатила комисиона от 200,00 лв. на „Арис – Комерс“ ЕООД във
връзка с брокерските услуги.
Установява се от представената по делото Декларация по чл. 14 от ЗМДТ
на Т. Н. Л., че същият през 1998 г. е декларирал в Община Пещера, че той и Е.
Н.а Л.а притежават имот – търговски обект (магазин), построен през 1903 г., с
РЗП от 55,20 кв.м и мазе с РЗП 18,00 кв.м, находящ се в гр. Пещера, ул. „Н. Л.“
№ 3, ет. 1.
От представените по делото Удостоверение с изх. № 11-01-
17#1/26.03.2024 г., Удостоверение с изх. № 11-01-16 #2/05.04.2024 г. и
Удостоверение с изх. № 11-01-16 #1/28.03.2024 г., и трите издадени от Кмета
на Община Пещера, се установява, че жилищната сграда с идентификатор
56277.502.823.1 по КККР на гр.Пещера ,находяща се в имот с идентификатор
56277.502.823 идентичен с УПИ ХІІ-1638 в кв.109 по плана на гр.Пещера е с
административен адрес:гр.Пещера ,ул.“Н. Л.“ № 3.С решение №44/11.05.1992
година на Общински съвет-Пещера е прието преименоване на улица: „Г.Д.“
на улица „Д.Горов“ и съответно на улица „Н. Л.а“ като номерата на обектите
са запазени.Удостоверено е още ,че лицето Н. Г.ев М. е бил с
административен адрес:Пещера,ул.“Н. Л.“ № 3 като П. К. В. е с
административен адрес:гр.Пещера ,ул.“Н. Л.“ № 5.Общинската
администрация е удостоверила ,че поземлен имот с идентификатор
56277.502.823 по КККР на гр.Пещера е идентичен с УПИ ХІІ-1638 в
кв.109,както и че находящият се в имота:“Търговски обект ,изба и площадка
пред търговски обект“ с идентификатор 56277.502.823.1.7 по ПУП на
гр.Пещера е записан на Н. Т. Л.(баща на Т. Н. Л.) и е с административен
адрес:гр.Пещера ,ул.“Н. Л.“ № 3 като жилищната сграда в имот с
идентификатор 56277.502.823.1 по КККР на гр.Пещера ,включваща първи и
втори етажи са записани като собственост на М. Н.а К.,Н. М. и П. В. като
същата е с административен адрес:гр.Пещера ,ул.“Н.Л.“ №№ 3-5.
15
Удостоверено е още от общинската администрация ,че собственици на
поземлен имот с идентификатор 56277.502.823 по КККР на гр.Пещера с
площ от 412 кв.м. с номер по предходен план парцел ХІІ-1638 в кв.109 с
адрес:гр.Пещера ,ул.“Н.Л.“ № 3-5 е записан като собственост на М. К. и Н.й
М.
Видно от удостоверение за промени на настоящ адрес с изх.№
АОР166/25.03.2024 г., издадено от Община Пещера, майката на ищеца по
първоначалния иск – П. В., а именно Н. В. В.а е била с регистриран с
настоящ адрес в гр. Пещера,ул. „Н. Л.“ № 5 в периода от 08.09.2020 г. до
17.09.2020 г. От представеното удостоверение за промени на постоянен адрес с
изх.№ АОР165/25.03.2024 г., издадено от Община Пещера се установява, че Н.
В. В.а е имала регистриран постоянен адрес в гр. Пещера, ул.“***“ № 18.
Видно от удостоверение за наследници № 2897 от 04.08.2023 година
лицето М. К. С. е починало на 13.06.2016 година и е оставило за свой
наследник- С. С. Д.,а съгласно удостоверение за наследници № 1351 от
07.04.2023 година лицето Т. Н. Л. е починало на 28.03.2023 година и е
оставило за свои наследници: Д. Т. Л. –дъщеря и З. Т. Л. –син.
С решение № 257 от 05.07.2023 година по гр.дело № 8/2023 година по
описа на Окръжен съд –Пазарджик е постановено поставяне под пълно
запрещение лицето Н. В. В.а, с постоянен и настоящ адрес:гр.Пещера
,ул.“Св.***“ № 18 като решението е влязло в законна сила на 05.07.2023
година.Видно от посоченото решение в мотивите си съдът е обсъдил и взел
впредвид фактите и обстоятелствата излоЖ. в обстоятелствената част на
исковата молба на П. К. В. за поставяне под пълно запрещение на Н. В. В.а с
постоянен и настоящ адрес:гр.Пещера ,ул.“Св.***“ №18 ,а именно ,“че още
пред 20 година същата била диагностицирана с психиатрична
диагноза“Параноидна шизофрения“ като последната й хоспитализация била
през 2011 година.Според ищеца посочената диагноза била семейна
обременоност като от месец август 2022 година зравословното съсотяние на
В.а се влошило,тя започнала да има сериозни проблеми с паметта ,станала
разсеЯ. ,объркана ,започнала да забравя имена на хора ,моменти и
впечатления,да не се храни и да не поддържа елементарни хигиенни
навици.На 07.11.2022 година постъпила за лечение в Държавна психиатрична
болница-Пазарджик, от където била изписана на 30.11.2022 година с
16
диагноза“Параноидна шизофрения“ и други диагнози:“Смесена корова и
подкорова съдова деменция“.Взети са впредвид от съда и депозираните
свидетелските показания на св.С. Б.а и Шина Сивинска като свидетелката Б.а
(живуща на семейни начала със сина на Н. В. ) е заявила ,че Н. В. не може да
се обслужва сама,не излиза никъде от стаята си като свидетелката и сина на
В. полагали грижи за неяи и помагали във всичко. Съгласно решение от
30.08.2023 година на Органа по настойничество и попечителство при
Община-Пещера на лицето Н. В. В.а –поставена под пълно запрещение е
назначен за настойник –П. К. В..
За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана
съдебно-техническа експретиза изготвена от вещото лице Е. Т. А. ,като
вещото лице сочи ,че при извършената от нея проверка установила,че сграда
с иднетификатор 56277.502.823.1,в която е разположен процесния имот с
идентификатор 56277.502.823.1.7 се състои от два надземни етажа и един
сутеренен етаж,а самата сграда е ситуирана в УПИ ХІІ-1638 в кв.109 по плана
на гр.Пещера и представлява сграда от основно застрояване.Вещото лице е
установило (съгласно приетото по делото копие на данъчна декларация),че
южната част на сграда с идентификатор 56277.502.823.1е с административен
адрес: гр.Пещера ,ул.“Н. Л.“ № 3 като достъпът до тази част на сградата се
осъществува от ул.“Н. Л.“-от тротоара,чрез няколко външни стъпала,през
площадка пред сградата и чрез главен вход разположен по източната
фасада.Според вещото лице северната фасада на сграда с идентификатор
56277.502.823.1 е с административен адрес: гр.Пещера,ул.“Н.Л.“ № 5 като
достъпът до тази част на сградата се осъществува от ул.“Н. Л.“ през
преход,тангиращ на северната регулационна граница и през главен
вход-изход,разположен по северната фасада.По данни от КККР в цялата
сграда с иднетификатор 56277.502.823.1 са обособени общо 8 самостоятелни
обекта .Според преставените по делото данни от Община –Пещера обекти с
идентификатор:56277.502.823.1.2;56277.502.823.1.3;56277.502.823.1.5;56277.502.823.1.6;56277.502.823.1.8
и 56277.502.823.1.9 са с административен адрес:гр.Пещера,ул.“Н.Л.“ № 5,но
по данни от КККР на гр.Пещера обекти с
идентификатор:56277.502.823.1.1;56277.502.823.1.5 и 56277.502.823.1.9 са с
административен адрес:гр.Пещера ,ул.“Н.Чипев“ № 3-5.В заключението се
сочи още ,че в северната част на сграда с иднетификатор 56277.502.823.1 с
административен адрес:гр.Пещера ,ул.“Н. Л.“ № 5 са разполоЖ. и достъпни
17
чрез общ вход/изход и обща стълбищна клетка обекти със следните
идентификатори: в сутерене етаж :обект с идентификатор56277.502.823.1.8;в
партерен(1-ви)етаж :обект с идентификатор 56277.502.823.1.6;на междинно
ниво,достъпно от междуетажна стълбищна площадка :обект с идентификатор
56277.502.823.1.2;в жилищен(втори етаж) :обекти с
идентификатори:56277.502.823.1.3;562277.502.823.1.5.Вещото лице е
установило още ,че представените и приети по делото документи за
собственост (нотариални актове) са описани не самостоятелни обекти на
собственост ,а помещения от Масивна двуетажна сграда, с административен
адрес :гр.Пещера ,ул.“Н.Л.“ № 5.При извършения оглед на място вещото лице
е установило,че в северната част на сграда с идентификатор 56277.502.823.1
съществуват и два санитарни възела:1./тоалетна ,находяща се в партерен
етаж и 2./ баня с тоалетна ,разполежено в жилищен етаж над помещението от
междинно.Според вещото лице санитарният възел в партерния етаж е със
светла площ от 2.00 кв.м. и по данни от КККР е принадлежащ към
самостоятелен обект с идентификатор 56277.502.823.1.6 като достъпът до
него се осъществява от етажна стълбищна площадка,чрез преминаване през
предверие ,което е част от същия самостоятелен обект.Установено е още ,че
санитарният възел от жилищен(втори етаж) има светла площ от 3,20 кв.м.
като по данни от КККР представлява самостоятелен обект с идентификатор
56277.502.823.1.5.Достъпът до този обект се осъществява директно от
етажната площадка на стълбищната клетка в северната част на сградата с
идентификатор 56277.502.823.1.Векщото лице е установило още ,че
полуетажното ниво в северната част на сграда с идентификатор
56277.502.823.1 е достъпно от междинна стълбищна площадка и се състои от
едно помещение.В същото е обособен кухненски кът и е със светла площ от
13.50 кв.м.Според вещото лице помещението е в добро състояние и е годно за
ползване.По КККР на гр.Пещера представлява самостоятелен обект с
иднетификатор 56277.502.823.1.2.В заключението се сочи още ,че с
„приземен“ и „партерен“ етаж в сграда се наименова един и същ етаж в
сграда.В случа в северната част на сграда с идентификатор 56277.502.823.1 с
административен адрес:гр.Пещера ,ул.“Н.Л.“ № 5 в партерния етаж от същата
съществува санитарен възел –тоалетна,представляваща част от самостоятелен
обект с идентификатор 56277.502.823.1.6 като достъпът до него се
осъществявал през стълбищна клетка,през предверие-част от самостоятелен
18
обект с идентифискатор 56277.502.823.1.6.
При разпита си в с.з. вещото лице сочи,че в цялото си заключение
разграничава сградата на южна и северна част.Под южна част на сградата
вщото лице възприема частта с административен адрес: гр.Пещера,ул.“Н.Л.“
№ 3, която част е първоначално построената сграда.Под северна част на
сградата въприема частта с административен адрес: гр.Пещера,ул.“Н.Л.“ №
5,която част е построена поне 20 години по-късно от частта с
административен адрес: гр.Пещера ,ул.“Н.Л.“ № 3.Установява още ,че частта
от сградата с административен адрес:ул.“н.Л.“ № 5 има полуетаж с едно
помещение,като достъпът до него се осъществява от междинна стълбищна
площадка.Същото е самостоятелен обект с идентификатор
56277.502.823.1.2.,в което няма обособен санитарен възел.
Заключението е прието в с.з. и не е осполрено от страните.
По делото са разпитани като свидетели Д. Г. Г.,И. А. Д.,П. В. Г.-М., К Г.ев
А,С. М. Б.а и В. В. В..
Свидетелката Г. в показанията си сочи ,че работи като брокер на
недвижими имоти, като е и лицензиран оценител на такива.В това й качество-
брокер на недвижими имоти , през 2012 година с нея се звързало лицето Т. Л..
Свидетелката поела ангажимен да извърши продажба на имот ,находящ се в
гр.Пещера ,ул.“Н. Л.“ № 3.Касаело се за търговско помещение в централната
част на гр.Пещера.За този имот свидетелката намерила купувач за
сравнително кратък срок. Дейността й (брокер) се свеждала до това да
предлага за продажба даден имот - чрез обява в имотния портал ,чрез
поставяне на обява на самия имот,който е обявен за продажба ,включително и
чрез поставяне на обява на табло на сградата ,в която се намирал офиса на
агенцията им.Спомня си ,че с нея се свързало лицето П.В.,което й заявило че
проявява интерес към този имот, при което свидетелката му го показала.В
начина й на работа приела да изготвя предварителен договор за покупко-
продажба на даден имот между продавач и купувач, дори и когато те
нежелаели такъв. В случая П. В. поискал директно да се пристъпи към
окончателна сделка, но свидетелката винаги спазвала практиката за
подписване на предварителен договор и такъв се сключил в офиса, в който се
помещевала Агенцията им :в гр. Пещера,ул. „****“ № 5. Към онзи момент
фирмата им се казвала „Арис-Комерс“, но като търговско наименование е с
19
„Арис Имоти“. Именно в офиса на тази агенция се сключил предварителен
договор между купувача -П. В. и продавачите - Т. Л. и неговите 2 племенници.
При сключването на същия в офиса на фирмата присъствали лица от страна
на продавачите – собствениците, а от страна на купувача бил П. В. и неговата
приятелка,както и самата свидетелка Г. и брокер, който към момента работел
в Агенцията. Предварителните договори към онзи момент били
типови.Основните клаузи в такъв вид договор били предварително
изработени, като се добавяло: имена на купувач, продавач, описание на имота
и добавки, ако евентуално страните имат. Спомня си ,че процесния
предварителен договор бил сключен през есента на 2012 г.,по спомен през
м.октомври. След сключването му и на следващия ден се извършило приемо-
предаване на имота в самия търговски обект като присъствал представител на
Агенцията и това бил брокерът, който работел в същата към онзи
момент.Проадавачите предали на купувача ключовете от имота като
агенцията имала и ангажимент от купувача да му търсят наемател за
търговското помещение.С оглед на това купувачът по предварителния договор
им предоставил ключове за обекта ,за да му се търси наемател.По спомени на
свидетелката се платило капаро в деня на подписване на предварителния
договор като то било част от цената по предварителния договор.Свидетелката
заяви още,че имало проведен разговор с нотариуса за изповядване на
окончателния договор ,но тогава нотариус Карамитрев(еденствен в района на
ПщРС) изискал още документи ,за да изповяда сделката.Към онзи момент
продавачите нямали документ за собственост като разполагали само с един
стра крепостен акт. На следващия ден след подписване на предварителния
договор купувачът платил остатъка от продажната цена, въпреки че
свидетелката се опитала да го възпре, предвид това, че технически трябвало
да се подготвят още документи.Самата свидетелка не видяла плащане на
остатъка от продажната цена ,но разбрала за това обсоятелство от брокера им.
В приемо-предавателния протокол не се упоменавало изплащане на
окончателната цена като следвало да има разписка,но в случая не може да
твърди дали има такава.Агенцията им успяла да намери наемател за
търговския обект,който заявил ,че желае да го наеме за шивашко
ателие.Сключил се договор за наем и според свидетелката това помещение се
ползвало дълго време.По отношение на търговския обект свидетелката не
знае дали впоследствие е бил сключен окончателен договор за покопко-
20
продажба между страните по предварителния договор.Спомня си само,че е
имало дълга комуникация със страните по предварителния договор, като след
време лицето П. В. си поел ангажимент да си продължи нещата. След доста
години свидетелката разбрала, че не е изповядана окончателна сделка по
нотариален ред,с което се изненадала.Самата тя водила разговори с Т. Л. в
насока да се предоставят документи, но такива не им били представени за
изповядване на сделката.Комуникацията й с Т. Л. била около 6-7 месеца. От
момента на сключване на предварителния договор, до възникване на
отношенията между П. В. и наемателката –т.е от предварителния договор, до
наемния договор, изминал много кратък срок.По спомен на свидетелката не е
било получено възнаграждение от Агенцията за посредническата услуга към
момента на сключване на предварителния договор. Възнаграждението им
следвало да бъде заплатено в деня на сключване на предварителния договор
за покупко-продажба. Стандартна практика била да се получи в деня на
подписване на предварителния договор и към онзи момент възнаграждението
било 2 процента от продажната цена. Такова възнаграждение не били
получили изобщо. Свидетелката не го търсила, защото смятала, че има още
ангажимент по договора за посредничество.В процесната сделка според
свидетелката окончателната цена се е дължала най-вероятно в деня на
окончателното изповядване на сделката, и в случая бил описан по-дълъг срок
за сключване на окончателен договор.Стандартно срокът бил месец или 40
дни ,но впредвид снабдяването с необходимите документи в случая срокът
бил по-дълъг - няколко месеца. Според свидетелката е възможно да не са
получили и възнаграждение за наемния договор ,сключен след това като няма
спомен дали е бил подписан писмен договор за наем .Самата свидетелка
присъствала на срещи между наемодателя и наемателя на процесното
помещение като най-вероятно на лшцитж ноимотил е било обяснено ,че за
обекта не е сключен окончателен договор за продажба.Към онзи момент
,поради липсата й на опит не вписвали договорите за наем на имот.Най-
вероятно като собственик на имота в договора за наем е бил вписан купувача
по предварителния договор ,но лицето Т. Л. е знаело за този наемен договор,
както и че имотът има наемател. Самият договор за наем не е подписван от Т.
Л.,но той и другите собственици знаели за този наемен договор.В
показанията си свидетелката удостовери ,че няма спомен какъв е бил размера
на месечния наем по наемния договор.Допуска й да е получила
21
възнаграждение за работата си от П. В..
СВ. Д. в показанията си сочи,че ползва под наем магазин, находящ се в
гр.Пещера, ул. „Н. Л.“ № 3 от м. ноември 2012 г. Наела обекта от самия П. В..
Спомня си ,че имало табела поставена на самия обект указваща, че същия се
отдава под наем, както и телефон за връзка като това била брокерката – Д. Г..
Представеният й в с.з. документ е договорът, който сключила с посоченото
лице ,защото подписът ,който вижда в него под изписаното наемател е
нейния.Освен това вижда и изписани и трите си имена,като и подписа си на
всяка от страниците в представения й от съда документ. Според свидетелката
Д. в периода от сключване на договора, до ден днешен, непрекъснато е
ползвала помещението,в което извършвала шивашки услуги.По спомен на
свидетелката към момента на сключване на договора за наем в помещението
бил извършен козметичен ремонт от П. В., състоящ се от боядисване,
поставяне на настилка и климатик. Самият обект е от 2 преходни помещения ,
плюс едно мокро помещение.За него свидетелката знаела ,че е закупен от П.
В., от някакви хора от гр. София, които тя не познавала.Уговореният наем за
имата се плащал от нея ежемесечно и само в брой на П. В. .През тези години,
когато е ползвала обекта , никой не е имал претенции и не е искал да го
освободи с мотив,че собственикът е друг.Самата свидетелка желаела да
закупи обекта ,но В. категорично й заявявал,че не желае да го продава.Името
Т. Н. Л., както и имената М. С. и М. С. не са й познати.Познавала обаче лицето
Н. В. В.а,която е майката на П. В..Тази жена живеела в съседно помещение
с адрес: ул.“Н.Л.“ № 5 ,до помещението ползвано от свидетелката под наем на
ул.“Н.Л.“ № 3.При нанасянето на свидетелката през 2012 г.В.а била в това
помещение,което е на площ около 20 кв.м.южно помещение. За него В.а
заплащала наем,за което свидетелката разбрала при разговорите й с В.а.Тя
споделяла на свидетелката ,че отива до банката да плати наема,като и към
момента В.а продължава да живее в това помещение.Сега обаче
свидетелката не знае дали В.а плаща наем.Преди да наеме помещението
свидетелката поискала от брокера да го разгледа,след което го наела от П. В..
За него си имало отделен воход.Не е била уведомявана от брокера,че В. не е
собственик на помещението,било й представено ,че той е собственик не имота
,а самият договор за наем е бил изготвен от П. В..Той й съобщил кой е номера
на електромера на обекта.Свидетелката лично си плащала тока за наетия
обект, чрез каса на „Изи пей“, където бил въведен номера на електромера.
22
Свидетелката не знае партидада за електромера на чие име се води.Докато
ползвала обекта под наем не е заплащала консумация вода,защотго ползвала
тоалетната в съседното помещение на Н. В.а. През периода на ползване на
имота под наем свидетелката си заплащала данък върху наемната цена.
Счетоводителката й изготвя на всеки 3 месеца документ, с който трябвало да
си плати данъка.Заяви още ,че не се е интересувала за обстоятелството
лицето П. В. има ли имот в съседната къща, на ул. „Н. Л.“№ 5,в която се
намира помещението ползвано от Н. В.а . Не знае П. В. да е собственик на
помещението, в което живее майка му. Свидетелката заяви още ,че не е
виждала други лица да идват ,да влизат със собствен ключ в помещението,
ползавно от Н. В.а. Към днешна дата свидетелката все още ползва имота,за
който П. В. нямал ключ.Такъв имало само у свидетелката.Освен посоченото
договорно отношение Д. нямала други договорни отношения с П. В..
СВ. АРСОВ в показанията си сочи,че заедно с наследодателката на С. Д.
,а имнно М. С. следвали право,поради което между тях се порадили
приятелски отношения ,като свидетелят станал близък и със семеството на
С.. Много често гостувал в дома на М.,а и тя самата също гостувала в дома
му ,поради което и двамата познавали родителите на другия.Приживе М.
живеела с майка си и сестра си М. в гр.София,а на долния етаж от жилището
им живеел Т. Л., който е наследодател на З. и Д.. Свидетелят установи,че с
лицето Т. Л. разговярали и по правни теми като двамата имали и служебни
отношения.С оглед на посочените приятелски отношенията с цялото
семейство свидетелят знае ,че те имат аптека в гр.Пещера като е виждал и
документите им.Преди взилане в сила на реституционните закони свидетелят
бил в гр.Пещера като посетил въпросния обект ,който вече не бил аптека ,а
магазин. Този обект, заедно с една вила (в планината) били останали на
семейството в наследство от Н. Л..След смъртта на Е. Л.а, през 2008 г., чисто
колегиално с Т. Л. обсъдили какво ще се случва с тези имоти, като за вилата
свидетелят разбрал ,че тя ще се поправи и ползва ,а аптеката (която вече била
магазин) ще се продава. Свидетелят не знаел подробности ,а само това ,че след
смъртта на Е. - може би 2-3 години, и 4 години преди смъртта на М. решили да
продадат имота в Пещера. М. починала 2016 година и накъде през 2012-2013
г. –наследниците решили да продават. Свидетелят разбрал ,че са намерили
купувач, който бил дал капаро, но неможел да си осигури парите искани от
продавачите около 40-50 000 лева, по спомени. Не се стигнало до сключване
23
на окончателен договор.Свидетелят не знаел подробности ,като разбрал ,че не
се стигнало до продажбакато като се договорили да заплаща наем, който бил
символичен,нещо около 100-200-150 лв., но не може да каже с точност, тъй
като имотът се намирал в провенцията.Според свидетеля наемните
отношения били с този, който щял да закупува имота като това обстоятелство
го знаел от самите наследници.Свидетелят ги посъветвал да му приспаднат
наема, за да му помогнат да купи имота ,но не се стигнало до това.Заяви още
,че семейството не му е споделяло за проблеми с наемателя,включително и за
това,че последния не си плаща наема. В показанията си свидетеля установи
още ,че лично е предоставил на Т. Л. образец на завещани. Обяснил на Л. как
да напише такова ,но не е виждал самото завещание.Самият Т. Л. му споделял
,че ще разпредели имуществото си между децата и жената, с която живеел
тогава – В..Свидетелят не познавал лицето П. В.. Не е виждал договор за
наем, между В. и собствениците на имота,защото договорът бил в устна
форма.От момента на възникване на тези отношения на свидетеля не било
известно обстоятелството дали Т. Л. и останалите разполагат с ключ от това
помещение.Никога не са обсъждали въпросът за ключ от този процесен
имот.Обектът е магазин и достъп до него имало всяко лице. Свидетелят знаел
само това,че П. В. не е платил продажната цена,поради което не е била
сключена и окночателната сделка.Не знаел и кога е следвало да се плати
продажната цена.Имало отлагателен срок като плащането на цената не е било
обвръзно с условие или срок.
Свидетелката Г.-М. в показанията си сочи,че познава от повече от 40
години лицата З. и Д. Л.и както и Т. Л..През всичките тези години поддържала
отгношения с тези лица ,тъй като кумувала на Д. Л.а,която живеела в
Мюнхен.Спомня си ,че Д. я помолила да превози Т. Л. до гр.Пещера и тогава
научила подробности за имота им в центъра на града.Контретната причина за
пътуването била Л. да се срещне с наемателя на имота.Свидетелката си
спомня ,че два пъти превозила Т. Л. до гр.Пещера ,веднъж през 2016 година и
веднъж преди пандемията -Ковид 19.Имотът според свидетелката
представлявал едно малко магазинче в центъра на гр.Пещера.Спомня си ,че по
време на пътуването им Л. се обадил по телефона на наемателя,за да го
уведоми че пътува към гр.Пещера и иска да се видят.Л. споделил,че иска да си
плати и данъците.Свидетелката не е присъствала на срещата между Л. и
наемателя.Спомня си ,че оставила Л. пред магазинчето и го изчакала в
24
автомобила си.Видяла как той разговаря с мъж,след което се отправил,за да си
плати данъците и се върнали в гр.София.По пътя на връщане разговаряли с Л.
относно имота.Свидетелката се поинтересувала защо не го продават,при което
Л. обяснил ,че се е разбрал с наемателя.При второто си идване в гр.Пещера Л.
й споделил ,че сега не е могъл да се види с наемателя и че пак е ходили да си
плати данъците.По спомени на свидетеклата за този имот Д. й споделила ,че
искат да го продават ,но човекът нямал пари ,поради което оставал под
наем.По спопени на свидетелката името на лицето било П..Заяви още,че не
знае с точност каква е наемната цена ,но коментирали с Л. за нещо над 100
лева като с част от наемната цена същия плащал наем на гаража си в
София.Свидетелката не знае за спорове ,за юридически проблеми ,а само
това което й споделяли ,че наемателят понякога се бавел при изплащане на
наема и именно за това искал разговор Л..Според свидетелката Л. споделял
,че в чертите на гр.Пещера притежава само този търговски обект-
магазинчето,а извън града имат и вила.Той се се гордеел от обстоятелството
,че улицата на която се намирало това магазинче, в гр.Пещера носи името на
неговия баща.Заяви още,че разбрала ,че парите за наема се плащали по банка.
СВ.Б. в показанията си сочи, че й е известно обстоятелството,че П. В.
притежава магазин в гр.Пещера на ул. „Н. Л.“№3. Същият е придобит по
времето, когато свидетелката и В. съжителствали като семейство. По спомени
придобиването станало през месец октомври 2012 г. ,чрез брокерска фирма,
наета от продавачите. Свидетелката присъствала на преговорите за покупката
и на подписването на предварителния договор. Предварителният договор се
подписал в кантората на брокерската агенция, през октомври 2012 г.Тогава
присъствали: свидетелката , П. В., Д. Г., с един неин служител и трима души
продавачи - един мъж и 2 Ж. - М., М. и Т. Л.. При подписването на
предварителния договор, П. В. дал 10 000 като капаро на продавачите .В. имал
и готовност да заплати цялата сума- 40 хиляди. На подписването на
предварителния договор В. не носел цялата сума(продажната цена) като на
преговорите преди това той настоявал да не се подписва предварителен
договор, а направо да отидат при нотариус и финализират сделката, но му
казали, че не са готови с документите, затова се подписва предварителен
договор. На следващия ден, след подписване на предварителния договор се
подписал приемо-предавателен протокол и се предал ключа от имота. Тогава
П. В. носел парите и обяснил, че иска да прави ремонти в имота, и за да е
25
спокоен, иска да даде останалата сума от продажната цена.Сумата носена от
В. в брой била 30 хиляди лева ,които били дадени на Т. Л..Той си ги преброил
и казал, че всичко е точно и се подписал приемопредавателен протокол.На П.
В. бил предаден ключ от обекта. За тази сума не била издадена разписка на
П. В.. По спомени на свидетелката 2-3 месеца страните водели преговори ,за
да достигнат до самата сделка. Т. Л. уверявал П. В., че ще оправи
документите, че всичко ще е наред ,като В. му имал доверие. Самият обект
според свидетелката представлявал две преходни помещения като от улицата
има стълбички и след това се влизало в помещението.Основното помещение
е към 30 кв.м. по преценка на свидетелката, след това има нещо като арка и се
влизало в следващото помещение, което е горе-долу със същата площ или по-
малко. Имало мокро помещение , което П. В. не успял да ремонтира и да
пригоди за тоалетна, защото трябвало да се прекопае канал през двора на
съседите, за което не получил разрешение. Заяви още ,че П. В. ремонтирал
имота и след това го отдал под наем. Според свидетелката лицето П. В. имал
жилищен етаж на адрес: гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5 ,в който живеели по това
време. Сградата се състояла от подземен етаж, партер, полуетаж и жилищен
етаж като В. притежавал жилищния етаж,а останалите етажи били
собственост на различни лица. Впоследствие П. В. започнал да купува от
другите собственици претежаваните от тях обекти, но към онзи момент само
жилищният етаж бил собственост на В.. Приземният и партерният етажи от
сградата били на други лица като първият етаж се ползвал за игрална зала.
На стълбищната клетка имало тоалетна за полуетажа и приземния етаж,а
горния етаж-жилищния си имало друга баня и тоалетна. Наемателката И.
,която държала под наем помещението находящо се в гр.Пещера на ул.“Н.Л.“
№ 3 използвала именно помещение –тоалетна находящо се на адрес:Пещера
,ул.“Н.Л.“ № 5 като имала ключ за него.Ключът й бил даден от П. В. ,който
ремонтирал тази общата тоалетна за полуетажа и приземния етаж. След като
се подписал предварителният договор и П. В. платил цената, извършил
ремонт на помещението, находящо се на ул. „Н. Л.“ № 3. Ремонтът се състоял
в боядисване на стени, под, таван и поставяне на отоплителни тела. П. В. бил
закупил и оборудване за баня, но не получи разрешение и не я ремонтирал.
Тогава ремонтирал общата тоалетна в съсество, за да може наемателката - И.
да я ползва. Останалите собственици на самата сграда-съседната му
разрешили да направи ремонт на общата тоалетна. Според свидетелката
26
полуетажа от сградата се оказал на Т. Л.. Майката и бащата на П. В.
започнали да живеят там под наем,като сключили с Т. Л. договор в устна
форма. Когато П. В. започнал преговорите за магазина свидетелката разбрала,
че Т. Л. е насяно с къщата, която е оплетена с много собственици. Л. заявил на
В. ,че стаята е негова и има ключ за нея.Тогава свръзали родителите на П. В. с
Л. ,за да преговарят.Те искали да я купят, но Т. Л. ги уверил, че като оправя
документите за магазина, ще оправи и документите за стаята, за която
обяснил, че тя е била за ползване от обслужващия персонал към магазина,
който навремето е бил аптека. Документите така или иначе не се оправили -
нито на магазина, нито на стаичката ,в която Н. В.а все още живее . Стаята е с
административен адрес: гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5,а магазинът е на ул. „Н.
Л.“ № 3. Родителите на П. В. плащали наем на Т. Л. от началото на 2013 г. ,
тъй като имало ремонт и след това започнало да се плаща наем. До
приключване на фактическото й съжителство с П. В., в това помещение
живеели родителите на П. В.,за което Т. Л. им предоставил ключ , отворил
стаята и им предоставил достъп. Свидетелката лично е плащала от името на
Н. В. В.а наемната вноска за ползваната от Н. В.а стая по сметка на Т. Л.. В
годините мъжът на В.а починал, а и здравословното състояние на Н. В.а се
влошило,поради което свидетелката или П. В. плащали наема. Докато с П. В.
били във фактическо съжителство не е ходено при нотариус за изповядване на
сделка. П. В. се свързал няколко пъти с Т. Л. по телефона като при
разговорите им Л. казвал, че не са готови документите, но да не се притеснява,
че като ги оправят, ще се обади. Така продължили дълго време. През този
период наемателката на обекта И. пожела да закупи имота от П. В. по спомени
през 2017 г. ,но В. й обяснил, че не го продава и няма как да стане.В хода на
процеса свидетелката разбрала ,че лицето Т. Л. е починало и не знае в момента
какви са наемните отношения между майката Н. В.а и починалото лице. По
спомени на свидетелката за платеното капаро имало разписка при подписване
на предварителния договор.При подписването на приемо-предавателния
протокол В. казал, че иска да отдава магазина под наем и тогава платил цялата
сумата, като свидетелката не знае защо това обстоятелство ,че е платил не се
е вписало в приемо-предавателния протокол.Според свидетелката В. е
собственик на имота от 2012 година ,макар че няма нотариален акт ,но и
продавачите също нямали.След като е подписал предварителен договор и го
ползва над 10 г., В. е с ясно съзнание, че имотът е негов. Изчакал тогавашните
27
собственици да оправят документите, за да се прехвърли, но над 10 години
никой не е предявявал нищо към него. Свидетелката заяви още ,че В.
притежава заведение ,което е в центъра на града ,в близост до процесното
търговско помещение. Когато бил ремонта на самото помещение на ул. „Н. Л.“
№ 3, все още не била ремонтирана тоалетната на ул. „Н. Л.“ № 5. В. първо
направил ремонт на магазина и след това направил тоалетната. Когато
наемателката И. ее нанесла в търговския обект запознал ремонта на
тоалетната на ул. „Н. Л.“ № 5, като свидетелката не знае в чие притежание
е.Според свидетелката партерът и подземния етаж на ул. „Н. Л.“ № 5 се
притежавали от П. В. към 2023 година. Жилищният етаж също бил негова
собственост ,но към 2013 година не може да кажа дали В. е собственик на
приземния етаж и партера. През 2012 г. свидетелката живеела в жилищния
етаж на ул. „Н. Л.“ № 5. Заяви още ,че П. В. притежавал бащина къща в
с.Фотинова ,която семеството използвало като вилен имот.Според
свидетелката след като В. дал цялата сума за имота никой не го обезпокоявал
над 10 години. След подписването на приемо-предавателния протокол,
разговорите между страните били по телефон.Спомня се ,че веднъж
продавачите посетили ззаведението на В. като обаснили ,че ще ходад до
Общината.Според свидетелката В. не е заплащал данък за процесния имот тъй
като не е имал документ,но във връзка с наемните правоотношения с И. си
заплащал всички данъци. Заяви ,че приемо-предавателният протокол бил
предварително изготвен като в деня на самото предаване-приемане в
търговския обект присъствали В. ,свидетелката ,тримата продавачи и
представител на брокерската фирма.Лицата разписали приемо-предавателния
протокол ,като на В. бил предаден и ключа от обекта.Тогава предал остатъка
от парите.Спомня се още ,че наемателката на обекта била намерена от
брокерската фирма като ремонтът на помещението находящо се на ул. „Н. Л.“
№ 3 продължил около 2 седмици.
СВ. ВЕЛЕВА в показанията си сочи ,че от 2001 г. живеела на семейни
начала с Т. Л., до смъртта му през 2023 г. Лицата -З. Л. и Д. Л.а са децата на
Т.о Л. от първия брак. Той имал и сестра, която имала 2 деца – М. и М.. М.
починала като оставила за свой наследник сина си С.. Свидетелката познавала
лицето П. В. , поводът за познанството им е следния: съжителят й Т. Л. имал
имот в гр.Пещера , ул. „Н. Л.“ в началото.Представлявал магазин, който
преди бил аптека. За тази аптека свидетелката знаела ,че е била собственост
28
на чичото , който се е казвал Н. Л. - като бащата на Т. Л.. Този човек бил голям
благодетел на Пещера ,поради улицата носела неговото име- ул. „Н. Л.“.
Знае,че този имот Т. Л. го притежавал към 2001 г. ,защото тогава свидетелката
го видяла.Представлявал едно голямо помещение -остъклено като достъпът
до него бил следния:от улицата се изкачваш по 2-3 стъпала и следва
площадка от плочки. Около 2012 г. Т. решил , че вече следва да продаде това
помещение. То било реституирано на него и на сестра му.През 2012 г. приятел
на Л. му съобщил , че познава човек, който би желал да купи обекта. Свързал
ги с П. В., с когото се срещнали на място пред магазина.В. заявил ,че има
интерес да закупи имота, на което Т. казал: „Добре, ние сме заинтересовани да
го продадем“. Споразумяли се да направят предварителен договор,като се
споразумяли и за това как по-нататък ще стане изкупуването. Така
свидетелката се запознала с П. В., когото е виждала само веднъж.Л. и В. се
споразумели да подпишат предварителен договор и В. даде малка сума пари .
До година, година и половина - две П. трябвало да заплати останалата сума, за
да стане собственик.В. помолил за тази отсрочка, като обяснил ,че строи хотел
на Фотинските водопади. Обяснил, че в момента може да даде малка сума,да
сключат предварителен договор и Т. да почака година и половина,за да му
изплати и останалите пари и да се оформи продажбата. Т. Л. се съгласил и
същата есен се подписал този предварителен договор.Свидетелката не е
присъствала при подписване на договора, но от Л. разбрала, че той ще чака В.
докато събере пари, за да се оформи окончателния договор за продажба. След
една година, година и половина П. В. съобщил на Т. Л., че не може да събере
опредЕ.та сума пари и моли Т. да не дава помещението на друг човек; че
желаел да го наеме и да му плаща наем, за да може да си остане в това
помещение, въпреки че няма пари да го купи. Така и не се сключил договор
за окончателна продажба,а останал само предварителния договор за покупко-
продажба.В. взел имота като наематил ,за което заплащал наем на Т..Според
свидетелката Л. имал здравословни проблеми-бил инвалид и разчитал на тези
пари от продажбата , за да си направи операция на тазобедрена става,което за
него било от жизнено значение. Л. щал да раздели сумата от продажбата с
племениците си, като неговата част щял да използва за операцията. За
съжаление това не се случило,поради което Л. приел да взима наем и да си
допълва пенсията. Според свидетелката наема бил над 100 лв., около 150 лв. –
който той делял с М. и С.. Изплащал се по банков път.В началото П. В. си
29
плащал наема всеки месец, но малко по малко, като минавало времето,
започнал да закъснява. Това продължило до началото на 2023 г.Спомня си ,че
Т. Л. обичал да идва в Пещера и редовно посещавал имота.Освен този имот Л.
и сестра му имали и вила,на летовище Св. ***.В чертите на гр.Пещера Т. Л.
нямал други имоти,а само това помещение,както и вилата на ***“. При
описаната среща през 2012 година Л. казал на В. ,че имотът се нуждае от
ремонт ,а и тоалетна трябвало да се сложи. Тогава Л. дал ключа на П. В. ,за да
направи ремонт.Свидетелката заяви още ,че съжителят й Т. Л. не е имал ключ
за съседен имот.Т. Л. оставил завещание ,с което частта си от магазина и
вилата завещал на децата си .
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно
основание чл.124,ал. 1 от ГПК и насрещен осъдителен иск за собственост с
правно основание чл. 108 от ЗС.Предявене е и насрещен иск за сумата от
2240 лева ,представляваща неплатена наемна цена за ползването на
процесния имот от П. В. ,за периода от август 2022 година до септември 2023
година.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение
или на едно право, когато има интерес от това.
В настоящия случай съдът счита ,че предявеният първоначален иск е
допустим тъй като е налице правен интерес за ищеца П. В. от водене на
положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
доколкото той твърди, че е изключителен собственик на процесния имот, а
правото му на собственост върху имота се оспорва от ответниците,които се
легитимирали като собственици на ¾ идеални части.
За да бъде уважен първоначалният иск по чл. 124 от ГПК, в тежест на
ищцовата страна е да докаже, че е титуляр на правото на собственост върху
процесния недвижим имот,представляващ –самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56277.502.823.1.7 по КККР на гр. Пещера, с адрес:гр.Пещера
,ул.“Н.Л.“ № 3 като самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 56277.502.823.1 с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
30
56277.502.823, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1. с площ от 60,30 кв.м, с прилежащи части:
изба с площ от 54,42кв.м. и площадка пред търговския обект с площ от
39,40кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата, на същия етаж няма,
под обекта: няма и над обекта: няма, по силата на давностно владение, което е
упражнявал в продълЖ.е на 10 години, считано от 16.10.2012 г. постоянно,
непрекъснато, спокойно и явно с намерение да го свои.
Когато е предявен иск за установяване на собственост въз основа на
давностно владение следва да бъдат доказани следните факти:основанието
,на което се упражнява фактическа власт;срокът,в който е владян имотът и
непрекъснастост и необезпокоявност на владението.Когато основанието е
възмездно ,но е опорочено поради липса на форма или факта,че
преобретателят не е собственик,законодателят е приел,че владелецът е
добросъвестен и е достатъчно да се владее в петгодишен срок,за да стане
собственик.В случаите,когато владението на имота е предадено въз основа на
предварителен договор,законодателят е приравнил последиците като при
добросъвестното владение,но е приел,че владението следва да се упражнява
в десет годишен срок.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства ,а и от
изявленията на страните по делото безспорни са обстотятелствата ,че на
15.10.2012 година е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот в изискуемата писмена форма ,между П. К. В., в
качеството му на купувач и лицата:Т. Н.о Л.,М. К. С. и М. К. С. , в качеството
им на продавачи с предмет процесния недвижим имот,представляващ :
самостоятелен обект в сграда – магазин с идентификатор 56277.502.823.1.7 по
КККР на гр.Пещера ,както и че при сключване на предварителния договор от
15.10.2012 г. купувачът – ищец по първоначалния иск П. В. е заплатил на
продавачите капаро в размер на 10 000,00 лв.
Безспорно между страните по делото е и обстоятелството ,че на
16.10.2012 г.,след подписване на предварителния договор за покупко-
продабжа на недвижим имот бъдещите продавачи са предали фактическата
власт върху процесния имот с идентификатор 56277.502.823.1.7 по КККР на
гр.Пещера, чрез предаване на ключовете за имота на бъдещия купувач П. В.
–ищец по първоначалния иск като са разписали и Приемо-предавателен
31
протокол.
Безспроно е и обстоятелството ,че страните по предварителния договор
не са сключили оконочателен договор в нотариална форма както и
обстоятелството ,че лицето Н. В.а е майка на ищецът по първоначалния иск.
В случая спорно между страните е обстоятелството имал ли е ищецът В.
качеството на владелец на процесния имот или е бил само държател на
същия;демонстрирал ли е намерение да свои имота пред собствениците и за
какъв период е упражнявал давносно владение върху имота.
В разпоредбата на чл.68 ЗС се съдържат определения за владението и
държането. Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като
своя. Владението по чл.68 ЗС се характеризира с два основни признака:
обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта/corpus/ и
субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus domini/. При
държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл.69 ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е
оборима законна презумпция. Тя е и обща гражданскоправна норма с оглед
действието си спрямо лицата, защото се прилага за всички гражданскоправни
субекти, без оглед на това дали притежават или не права на собственост върху
една и съща вещ. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене като
психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е
формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а именно
субективния признак на владението /animus domini/– намерението да се държи
вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт – обективния
признак на владението/corpus/ – упражняване на фактическа власт върху
вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и
случаи, за които се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан
фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я
оспорва, трябва да я обори.
32
Когато фактическата власт върху имота е предадена на основание
предварителен договор за продажба,то тя изначално има характер на
владение-упражняващият фактическа власт държи имота за себе си,тъй като
има увереност ,че ще придобие собствеността.Определяйки купувача по
предварителния договор като владелец, законодателят е съобразил целта, с
която се сключва такъв договор - придобиването на собствеността.
Предпоставка за реализирането на тази цел е заплащането на цената на вещта.
Постигането на съгласие относно цената е съществен елемент от фактическия
състав на предварителния договор, който се реализира със самото сключване
на договора по силата на съвпадащите волеизявления на насрещните страни.
Сключването на предварителния договор не размества собствеността, нито
създава за купувача „основание“ по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС (поради
което и придобиването по давност изисква упражняване на владение в срока
по чл. 79, ал. 1 от ЗС), но обвързва страните със задълЖ.ето да сключат
окончателен договор с вещно-правно транслативно действие. За придобиване
на имота по давност от купувача по предварителния договор какъвто е и
настоящият случай не е необходимо да бъде демонстрирана промЯ. в
намерението за своене спрямо собственика, тъй като от момента на
установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не на
държане.
В процесния случай - сключването на предварителния договор за
закупуването на процесния имот на 15.10.2012г.; предаването на владението
,обективирано в Приемо- предавателен протокол от 16.12.2012г., както и
заплащането на част от цената по сделката, не пораждат съмнение в
намерението на „купувача“ да получи вещното право върху имота на
обещателя, т.е. че същият е владелец, готов да станат собственик на чуждия
недвижим процесен имот, чрез упражняването на фактическа власт в рамките
на срока, предвиден в закона.
Придобивната давност е сложен юридически състав,който включва
период от време с опредЕ. от закона продължителност и като дейност на
фактическо господство върху определен имот с намерение да се свои.Липсва
ли или отпадне ли по една или друга причина някой от тези елементи
,придобивна давност няма или ако е започнала ,тя престава да
тече.Предпоставка за придобивна давност е изискването за непрекъснатост
на владението и то през целия давностен период.За да има непрекъснатост на
33
владението през течение на давностния период е необходимо и достатъчно
владелецът да не го е изоставил или то да не му е било отвнето от трето
лице.За доказване на тази непрекъснатост законодателят е въвел в чл.83 от
ЗС законната презумция ,че който докаже ,че е владял в различни моменти
,предполага се че е владял и в промеждукъта ,ако не се докаже
противното.Подсочената законова презумпция е оборима.За да я опровергае,
лицето което се позовава на липса на изтекла давност ,трябва да докаже ,че
владелецът не е владял през целия релевантен период от време .
Анализирайки събраните по делото доказателства –писмен договор за
наем от 01.11.2012 година , свидетелските показания на св.Д.,Б.а и Г. се
установи,че след сключване на предварителния договор за покупко-продажба
ищецът по първоначалния иск е извършил ремонтни дейности в процесния
имот ,обявил е имотът за отдаване под наем и сключил наемен договор с
дружество „И. 82“ООД,който е продължил без прекъсване от 01.11.2012
година до настоящия момент.Свидетелката И. Д. категорично зяви, че само на
П. В. е плащала наемната цена за имота откакто го е наела , както и че никой
друг не се е свързвал с нея и не се е явявал пред нея с претенции, че е
собственик на имота, считано от сключването на наемния договор.Съдът
кредитира показанията на св. Д. в посочената част, тъй като те кореспондират
и с изложеното от свид. С. Б.а и не се опровергават от останалите
доказателствени източници по делото.В случя няма данни купувачът по
предварителния договор да е заявил изрично нежелание да придобие
процесния имот- тъкмо обратното- той са е стремил към собствеността
постоянно. На практика от всички събрани писмени доказателства и
показания на свидетели се установява, че от датата 16.12.2012г., ищецът В. е
възприемал себе се, като собственик на процесния имот като не се събраха
никакви доказателства продавачите по предварителния договор по някакъв
начин да са се противопоставили на каквото и да е от описаните действия
реализирани от страна на В. касаещи този имот. В случая ищецът е
упражнявал фактическа власт върху имота чрез наемателя си –св. Д. в
качеството й на управител на „И.“ЕООД като владението му е било
постоянно ,непрекъснато и необезпокоявано от никой. При така установените
факти следва, че презумпцията на чл. 69 ЗС не е опровергана.
34
Осъществяваното от П. В. владение е било постоянно по смисъла на чл. 81
ЗС и явно, като десетгодишният давностен срок ,считано от датата на
предаване на владението-16.10.2012 година е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба-22.08.2023 година(придобивна давност не е текла
само в периода на извънредното полоЖ.е от 13.03.2020 година до 13.05.2020
година).
По отношение на твърденията на ответниците ,че владението на
купувача-ищец П. В. е било преустановено с изтичане на действието на
предварителния договор, когато било станало ясно ,че окончателна сделка
няма да се сключи съдът приема следното:
Предварителният договор за покупко – продажба е съглашение, по
силата на което страните по него поемат насрещни задълЖ.я едната да
продаде, а другата да закупи обещаната й вещ (най – често недвижим имот)
при там посочена цена. Достатъчно е да е спазена формата на договора, когато
такава се изисква (арг. от чл. 19, ал. 1 ЗЗД, когато се касае за сключване на
окончателен договор, за който се изисква нотариална или нотариално заверена
форма), а също и да има уговорки относно съществените условия на
окончателния договор. При неизпълнение на насрещните задълЖ.я на
страните по предварителния договор, с оглед целта, за постигането на която е
сключен – да се подготви (когато характерът на прехвърлянето изисква това) и
извърши впоследствие окончателен продажбен договор, всяка една от тях
може да предяви иск за сключване на окончателния договор. При виновно
неизпълнение на задълЖ.ята от страна на купувача по предварителния
договор(плащане на цената) в полза на продавач се е поражда правото да го
развали. След като той не е упражнил това право, то и за двете страни е бил
налице интерес от запазването на облигационната връзка и осъществяването
на крайния резултат, към който е насочена – сключване на окончателния
договор.
В случая след като продавачите по предварителния договор не са
упражнили правото си да го развалят, то и за двете страни е бил налице
интерес от запазване на облигационната връзка ,поради което възраЖ.ето на
ответниците ,че владението на купувача е било преустановено е
неоснователно.
Недоказано е и твърдението на ответниците ,че купувачът –ищец по
35
първоначалния иск е продължил да ползва имота, след изтичане срока на
предварителния договор за покупко-продажба, по силата на устна договорка
за наем .
Както се посочи по-горе предварителният договор за покупко-продажба
на процесния недвижим имот не е бил развален нито от продавачите ,нито от
купувача.
По делото не се събраха категорични доказателства за възникнало
наемно провотношение между страните по предварителния договор за
покупко-продажба.За установяване на това обстоятелство са разпитани
свидетелите В. ,А и Г. –М.. Същите заявиха ,че лично не са присъствали на
такава устна договорка ,а знаят за нея от Т. Л. .От депозираните свидетелски
показания обаче не може да се установи какви точно са били условията на
това предполагаемо наемно отношение.Свидетелят А сочи ,че не се стигнало
до продажба на имота ,но страните се договорили да се плаща нещо като
наем от купувача,което обстоятелство е узнал от Т. Л. и дъщерите на
Е..Свидетелят не познавал лицето П. В. като е виждал процесния имот при
реституирането му 1992-1993 година.Свидетелката Г.-М. също заяви ,че от
разговирите си с лицето Т. Л. разбарала за наемни отношения касаещи
помещение –магазинче в гр.Пещера.Не знае какъв е бил размера на месечния
наем,но някъде над 100 лева като не познавала лицето
наемател.Свидетелката В. в показанията си установи ,че познава лицето П. В.
,което е виждала само веднъж през 2012 година при спораземинето да се
сключи предварителен договор за продажба на магазина, собственост на
съжителя й Т. Л. и на неговата сестра.Според нея година две, след сключване
на предварителния договор В. казал ,че не може да събере парите и затова
молел да бъде наемател на имота, на което Л. се съгласил,които обстоятелства
свидетелката разбрала от Л..В случая няма основание тези показания да
бъдат кредитирани и да се игнорират показанията на ангажираните от
ищцовата страна гласни доказателства. В показанията си св.Г. коментира
единствено как се развил процесът по сключването на въпросния
предварителния договор, както и последващо отдаване на процесния имот от
В. на св. Д..От своя страна свидетелката Д. в показанията си заяви ,че
непознава предишните собственици на имота ,от които П. В. е закупил
процесния имот ,както и че докато ползвала имота други лице не са
предявявали претенции за него,а ключ от обекта имала само свидетелката
36
,предоставен й от В..
С оглед на установеното настоящият състъв приема ,че не може да се
приеме за доказано твърдението на ответниците , че П. В. е продължил да
упражнява фактическа власт върху процесния имот въз основа на устен
договор за наем.
Представеното извлечение от банковата сметка на лицето Т. Л. за
периода от 01.01.2016г. до 15.08.2023г. издадено от „Банка ДСК“също не е в
състояние да докаже , че между П. В. и Т. Л. е бил сключен договор за наем, с
предмет процесния имот.Видно от съдържанието на този документ
единствено може да се установи,че по разплащателната сметка на Т. Л. за
периода от 01.01.2012г. до 15.08.2023г. са направени плащания.Действително
като основание за плащането е посочен наем,но липсва конкретизация за
какъв имот се отнася плащането.Видно от самите плащания в повечето случай
като платец е посочено лицето Н. В.а –майка на ищеца П. В.. По отношение на
лицето В.а по делото се събраха доказателстве ,че същото е с психическо
увреждане и е поставено под запрещение, със съдебно решение на ПзОС от
2023 година.В производството пред ОС са събрани данни ,че в предходен
момент В.а макар и дееспособна е била в състояние на трайна
недееспособност да разбира или ръководи действията си,поради което
настоаящият състав не може да приеме за безспорни тези плащания.
Не може да се отрече ,че има плащания от св.Б. и плащания от П. В..
Важното в слачая е да се отбележи, че в основанието на извършваните преводи
по сметката на Т. Л. не е посочен конкретния имот, за който е плащан наема.
Представеното банково извлечение от разплащателната сметка на Т. Л. не
може да бъде определено като такова, доказващо по несъмнен начин
изпълнение на задълЖ.я на П. В. по наемно правоотношение с предмет
процесния имот. Гореизложеното дава основание на настоящия съдебен
състав да приеме, че твърдението на ответниците, че П. В. е продължил да
упражнява фактическа власт върху процесния имот въз основа на устен
договор за наем е недоказано.
Както бе посочено по-горе, фактическата власт върху един имот,
основана на предварителен договор за придобиване на собствеността, има
характеристиките на владение, а не на държане и може да доведе до
придобиване на собствеността по давност. Осъществяване на давностно
37
владение в достатъчен период има за резултат признаване на купувача за
собственик на основание придобвина давност.
В случая безспроно е обстоятелството ,че купувачът по предварителния
договор е заплатил само сумата от 10 000 лева (капаро).Само по себе си
плащането на каквато и да е част от цената на вещта няма характер на
действие, което да има за последица оборване на презумпцията, че купувачът
по предварителния договор държи вещта с намерението да я свои, няма
значение и на „признание“ по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, каквото според ВКС би било
само изрично изявление, че лицето няма намерение за своене.
От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се
установи,че след предаване владението върху имота на 16.10.2012 г. никой от
продавачите по предварителния договор не е влизал във владение на
процесния имот, нито е предявявал претенции за имота до образуване на
производството по настоящото дело. От последователните, логични и
кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства показания
на свидетелите Д. и Б.а се установява непрекъснато владение на имота от
страна на ищеца П. В., продължило в повече от необходимия срок по чл. 79,
ал. 1 от ЗС.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че П. В., в
качеството му на недобросъвестен владелец, е придобил целия спорен имот,
на основание давностно владение, продължило повече от десет години.
По излоЖ.те съобраЖ.я, съдът намира, че предявеният от П. В. п
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и
като такъв следва да бъде уважен.
По насрещния иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС-
собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това.
За да бъде уважен искът с правно основание чл.108 от ЗС е необходимо
да са налице кумулативно три предпоставки: ищецът да установи ,че е
собственик на имота, да се установи също така, че имотът се владее от
ответника по делото и на трето място ,че владението на ответника е без правно
основание. При ревандикация тежестта да докаже собствеността на
недвижимия имот е възложена на ищеца. За да докаже ,че е собственик
следва да ангажира доказателства за това ,че било сам той, било негов
38
праводател е придобил собствеността по първичен начин или по производен
начин.
В процесния случай от анализа на събраните по делото писмени
доказателства се установява, че ищците по насрещния иск: Д. Т. Л. ,З. Т. Л. и
С. С. Д. са наследници по закон на лицето Н.(Н.) Т. Л. ,починало на
12.02.1959 година ,което приживе е било признато за собственик на къща с
двор, находаща се в гр.Пещера, в махала „***“ и при съседи:К.
К.,наследниците на Хр.Н.,П. Б.,С. А.,Г. В.,А. В. и път. Установи се от
доказателствата по делото ,че в последствие по регулационния плана на
гр.Пещера този имот е с пл.№ 863 в кв.72 ,както и че същият е бил отчужден
от наследниците на Н. Т. Л., по силата на ПМС № 60 от 1975година за
изкупуване на магазини,работилници ,складове и ателиета.Установи се още,че
след влизане в сила на ЗВСВНМРСА и възстановяване на полученото от
наследниците обезщетение имотът е бил възстановен на наследниците на Н.
Т. Лечев по силата на самия закон.
От обсъдените по -горе писмени и гласни доказателства и изявления на
страните се установи,че на 15.10.2012 година по отношение на процесния
имот е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба.
При установените факти за наличието на упражняване на фактическа
власт и намерение за своене на имота от ответника(по насрещен иск), в срока
от 16.10.2012 година до 23.08.2023 година налагат извода за осъществяване на
елементите на фактическия състав на оригинерното придобивно основание
по чл.79,ал.1,във вр. с чл.68 от ЗС ,поради което правопрекратяващото
възраЖ.е на ответника е основателно –притежаваното право на собственост
на ищците е загубено ,поради придобиването му от ответника,съгласно чл.99
от ЗС.В случая ищците по насрещния иск не са предприели защита на
правото си на собственост по отношение на процесния имот, по съответния
ред с оглед прекъсване на давностното владение на ответника.Затова те не
могат да се легитимират като собственици на поддържаното придобивно
основание ,поради което предявеният ревандикационен иск се явява
неоснователен.
Неоснователен е и иска за заплащане на сумата от 2420 лева,
представляваща месечна наемна цена от 160 лева, за периода от месец август
2022 година до месец септемвир 2023 година тъй като от изложеното по-горе
39
се установи ,че не е доказано същедствуването на наемно правоотношение
между ищците по насрещната искова молба и ответника досежно процесния
имот.
С оглед изхода от спора в полза на ищеца по първоначалния иск и
ответник по предявените насрещни искове следва да бъдат възлоЖ.
направените по делото разноски на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от
ГПК.Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК депозиран
от процесуалния представител на ищеца по първоначалния иск в същия са
посочени разноски в размер на 1500 лева възнаграждение на адвокат;платена
д.т. в размер на 50 лева;такса за вписване на им в размер на 10 лева и
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по предявени
насрещни искове в размер на 2030 лева или общо разноскив размер на 3590
лева.
Видно от книжата по делото ищецът по първоначалния иск е заплатил
д.т. по първоначалния иск в размер на 50 лева, съгласно вносна бележка( лист
2 от делото);заплатил е 10 лева д.т. за вписване на искова молба(лист 3 от
делото);упълномощил е адв.П. да го представлява пред РС-Пещера ,като
предявява от негово име и за негова сметка установителен иск, като липсва
уговорка за възнаграждение на адвокат(лист 18 от делото)и договор за правна
защита и съдействие между П. В. и адв.П. за изготвяне на писмен отговор по
насрещен иск и процесуално представителство по същите искове, за което е
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 2030
лева(лист 209 от делото). Тези данни, дават основание да се приеме, че реално
са извършени от ищеца разноски за държавна такса ;такса за вписване и
договореното възнаграждение за процесуално представителство по насрещни
искове от 2030 лева.
При направено възраЖ.е за прекомерност и с оглед данните по спора,
съдът е длъжен да съобрази постановките на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т. д. №
6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и съд. практика /определение №
4/11.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4420/21, г., 4 г. / и определи такива
разноски, които да съответстват на фактическата и правна сложност на
делото, броя на проведените съдебни заседания, събраните доказателства и
приносът на защитника за тяхното събиране, процесуалното поведение на
пълномощника /депозиране на отговори, молби и др. обстоятелства, които
40
обективно могат да спомогнат за определяне на конкретен съответен размер
разноски.
Съдът след като съобрази процесуалното поведение на пълномощника
на ответника и като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и
съобрази разпоредбата на като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото и съобрази разпоредбата чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004
г. за възнаграждения за адвокатска работа счита ,че възраЖ.ето е
неоснователно.
Водим от горните съобраЖ.я, Пещерският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Т. Л. с ЕГН-
********** от гр.София ,*** ,З. Т. Л. с ЕГН-********** от гр. София ,*** и
С. С. Д. с ЕГН-********** от гр.София ,/***, че П. К. В. с ЕГН ********** и
с адрес: гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5, е собственик на следния недвижим имот:
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.502.823.1.7 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пещера, одобрени със
Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 14.06.2023
г., с адрес на имота: гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 3, ет. 1, който самостоятелен
обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 56277.502.823.1, с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 56277.502.823, с предназначение на
самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от
60,30 кв.м, с прилежащи части: изба с площ от 54,42 кв.м и площадка пред
търговския обект с площ от 39,40 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: няма, на
основание давностно владение, продължило повече от 10 години, считано от
16.10.2012 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Т. Л. с ЕГН-********** от гр.София ,***
,З. Т. Л. с ЕГН-********** от гр.София ,***,/*** и С. С. Д. с ЕГН-
********** от гр.София ,/*** иск с правно основание чл.108 от ЗС за
признаване за установено по отношение на П. К. В. с ЕГН ********** и с
41
адрес: гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5, че Д. Т. Л. ,З. Т. Л. и С. С. Д. са
собственици на следния недвижим имот: 3/4 идеална част от самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56277.502.823.1.7 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пещера, одобрени със Заповед № РД-18-
14/20.06.2014 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект е от 14.06.2023 г., с адрес на имота: гр.
Пещера, ул. „Н. Л.“ № 3, ет. 1, който самостоятелен обект се намира на етаж 1
в сграда с идентификатор 56277.502.823.1, с предназначение: друг вид сграда
за обитаване, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор
56277.502.823, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, брой нива на обекта: 1, с площ от 60,30 кв.м, с прилежащи части:
изба с площ от 54,42 кв.м и площадка пред търговския обект с площ от 39,40
кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: няма и над обекта: няма и осъждане на П. К. В. да предаде на Д. Т. Л.
,З. Т. Л. и С. С. Д. владението върху описания имот като неоснователен и
недоказан.
ОТХЪВРЛЯ предявения от Д. Т. Л. с ЕГН-********** от гр.София
,*** ,З. Т. Л. с ЕГН-********** от гр.София ,***,/*** и С. С. Д. иск против
П. К. В. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5 за заплащане
на сумата от 2420 лева, представляваща месечна наемна цена от 160 лева, за
периода от месец август 2022 година до месец септември 2023 година като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д. Т. Л. с ЕГН-********** от гр.София ,*** ,З. Т. Л. с ЕГН-
********** от гр.София ,***,/*** и С. С. Д. с ЕГН-********** от гр.София
,ул.“**“ ***, да заплатят общо на П. К. В., ЕГН **********, с адрес: гр.
Пещера, ул. „Н. Л.“ № 5, сумата от 2090 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от решението да се
връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
42