Решение по дело №1055/2023 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 681
Дата: 19 юли 2024 г.
Съдия: Иван Георгиев Дечев
Дело: 20232100101055
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 681
гр. Бургас, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и седми
юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. ДЕЧЕВ
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от ИВАН Г. ДЕЧЕВ Гражданско дело №
20232100101055 по описа за 2023 година
Предявен е иск от В. С. Ц., ЕГН ********** от *** против ЗАД”ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Г. М. Д.“ 1,
представлявано от Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 50000 лева, обезщетение за понесени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 07.07.2022г. до изплащането, причинени
от ПТП на 18.09.2021г.
В исковата молба се твърди, че на 18.09.2021г. на път в посока гр.Средец водачът на
л.а. Тойота Рав 4, рег. № ******* С. Ц. е предприел неправилно изпреварване на движещия
се пред него л.а. Киа Рио, рег. № *******, без да се съобрази с изпреварващия го в този
момент л.а. Мерцедес Ц220, с рег. № *******, управляван от Ж. С. и така е настъпил удар
между двете МПС-та. Л.а. “Тойота Рав 4“, рег. № ******* е напуснал пътното платно, след
като водачът е изгубил контрол върху него и се е преобърнал по таван, като така са
причинени телесни увреждания на ищцата, която пътувала в автомобила. Образувано е
наказателно производство против виновния водач С. Ц. и с присъда по НОХД № 942/2022г.
по описа на БОС той е признат за виновен, че по непредпазливост е причинил смъртта на Х.
М. К., който също бил пътник в автомобила. Ищцата след инцидента е приета в болница с
травма на главата, след кратка загуба на съзнание. От изследванията е установено, че тя има
сомнолентно състояние, мозъчен едем, данни за фрактурна линия вляво заднотемпорално с
ход към черепната база, тотално обтуриран ляв слухов поток, разкъсване на задна стена на
слухов канал и хематотимпанум в ушите. Окончателната й диагноза е счупване на основата
на черепа. От травмата ищцата е получила постоянно и мъчително главоболие. Чувствала се
замаяна и сънлива. Избягвала резки движения, понеже болките й се засилвали. Трудно й
било да се храни заради гаденето, получено от главоболието. Имала болки и шум в ушите,
както и проблеми със слуха. Болките от многото натъртвания и охлузвания влошили
цялостното й битуване. Ищцата страдала освен това от чести пристъпи на страх и
безпокойство, не можела да спи, била неуверена, бояла се да се качи в автомобил. Виновният
водач е управлявал лекия автомобил с валидна застраховка ГО, сключена с ответния
застраховател. Ето защо се моли ответникът да се осъди да заплати на ищцата процесното
обезщетение за понесени болки и страдания.
Исковете са по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Заявява, че механизмът на ПТП
1
е сложен, понеже е свързан с поведението на трима участници в движението. Счита, че
водачът на л.а.“Тойота“ няма единствено вина за произшествието, понеже то е реализирано
при условията на независимо съизвършителство от него и от водача Живко Стойков,
управлявал л.а. Мерцедес, като последният не е спазил нужната дистанция при
изпреварването на л.а. Тойота и не се е съобразил с предприетата от този водач маневра по
изпреварване и престрояване в насрещната пътна лента, с което си поведение е допринесъл
за ПТП. Прави възражение за съпричиняване от пострадалата поради неползван предпазен
колан. Ако е бил ползван, коланът щеше да предотврати множеството травми. Според
ответника, съпричиняването на вредите от страна на пострадалата е равно на 60%. Оспорва
иска и по размер като прекомерен. Оспорва твърдението, че възстановителният период на
ищцата продължава и досега, предвид липсата на представени доказателства за извършени
рехабилитации, срещи и терапии с психолог. Оспорва настъпилите емоционални травми на
ищцата и преживените болки и страдания. Моли искът да се отхвърли.
Ответникът е поискал да бъде привлечено ЗК “Лев Инс“ АД като помагач на негова
страна, предвид твърдението му, че причина за инцидента носи и водачът на другия
автомобил Ж. С. С., който е бил застрахован при това застрахователно дружество. Съдът е
намерил искането за основателно, тъй като според чл.499 КЗ застрахователите на различните
деликвенти, причинили съвместно ПТП-то, отговарят солидарно спрямо увредения и ако
единият застраховател плати цялото обезщетение, ще може да иска припадащата се част от
другия застраховател. Ето защо молбата е била уважена. Помагачът е подал становище за
неоснователност на иска.
Подадена е от ищцата допълнителна искова молба, с която е заявено, че няма
независимо съизвършителство по случая. В издадената от наказателния съд присъда не е
изложен такъв извод. Оспорва се възражението, че ищцата е била без предпазен колан.
Нараняванията на ищцата не могат да бъдат обвързани с наличието или липсата на
предпазен колан, предвид механизма на ПТП. Поддържа се иска в предявения му размер,
който се счита за справедлив по смисъла на чл.52 ЗЗД. Заявява, че се касае за тежка черепно-
мозъчна травма, от която ищцата и към момента търпи болки и страдания, като има
постоянно нарастващо и мъчително главоболие, замаяност и сънливост, проблеми с
концентрацията, пристъпи на страх и безпокойство, силен стрес и проблеми със съня.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Твърденията, изложени в исковата молба, се доказват по делото. Всички писмени
доказателства, сред които протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествие и др.
установяват по несъмнен начин, че на 18.09.2021г. ищцата като пътник в л.а.“Тойота Рав-4“,
рег. № ******* е претърпяла ПТП, тъй като водачът на автомобила С. Д. Ц. е предприел
неправилно изпреварване на движещ се пред него л.а.“Киа Рио“, рег. № *******, управляван
от И. Н. П. и не се съобразил и с изпреварващия го в този момент л.а.“Мерцедес Ц220“, рег.
№ *******, управляван от Ж. С. С., в резултат на което е настъпил удар между двата
автомобила. От удара л.а. Тойота Рав 4, рег. № ******* е напуснал пътното платно и се
преобърнал по таван. Така на ищцата са причинени телесни увреждания.
По случая е било образувано досъдебно производство срещу виновния водач на
автомобила. То е завършило с издаването на присъда № 12/06.03.2023г. на БОС по НОХД №
942/2022г. с която водачът С. Д. Ц. е признат за виновен, че на 18.09.2021г., на път II-79,
между разклона на Аврамов мост и гр.Средец, при управление на посочения автомобил
нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.42, ал.1, т.1 зДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Х. М. К., като след това е направил всичко зависещо
от него за оказване на помощ на пострадалия и е осъден на 8 месеца лишаване от свобода,
при условията на чл.66 НК.
2
Според чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая обаче
присъдата касае престъпление, чиято жертва не е ищцата, а третото лице К., който е починал
от катастрофата. Не е постановена присъда за това дали е извършено престъпление по
отношение на ищцата като пострадала. Ето защо БОС намира, че със сила на присъдено
нещо са решени въпросите в присъдата само относно нарушаване на разпоредбите на чл. 42,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП от водача С. Ц.. Така че съдът, за да установи дали от ПТП е пострадала
ищцата и има ли връзка между претендираните вреди и механизма на инцидента
/обстоятелства, спорни по делото/ е назначил изготвянето на съдебно-автотехническа
експертиза. Тя е изградила изводите си въз основа на материалите, събрани в досъдебното
производство.
Експертизата доказва фактите по настъпване на инцидента. Вещото лице е
установило, че на 18.09.2021г. на път в посока гр. Средец, водачът С. Ц. е управлявал
л.а.“Тойота Рав-4“, с рег. №*******. В лявата страна на задната седалка е седяла ищцата Ц.,
дъщеря на водача. По време на движението, водачът Ц. е наближил движещ се в същата
посока, в дясна лента за движение л.а.“Киа Рио“, рег. № *******, управляван от И. Н. П. и
решил да го изпревари. Погледнал в огледалото за обратно виждане и видял, че на 32 м. зад
него, в същата посока, в лява лента се движи л.а.“Мердецес Ц220“, рег. № *******,
управляван от Ж. С. С.. Ц. предприел маневра да изпревари л.а. Киа Рио и в момента, в
който л.а.“Тойота“ е бил в средата на лявата лента последвал заден удар за Тойотата с
предната броня на Мерцедеса. В резултат на удара л.а. Тойота придобил допълнително
ускорение и със скорост 115.3 км/ч се ориентирал напред, изминал разстояние от 41.6 м. и
последвал втори удар с движещия се л.а.“Киа“. Ударът е осъществен в дясната лента за
движение, с дясната страна на предна броня на л.а.“Тойота“ в предна лява врата на л.а.“Киа
Рио“. След този удар л.а. Тойота е излязъл от десния банкет и изминал 33.4 м. по
селскостопанска нива, извършил ротация по хоризонтална и вертикална оси и се установил
в покой по таван. Според вещото лице, опасността за ПТП е настъпила в момента, в който
водачът на л.а.“Тойота“ е предприел изпреварване на л.а. Киа. Тогава разстоянието между
предната броня на л.а. Мерцедес и задната броня на л.а. Тойота е било 32 м. Опасната зона
на л.а. Мерцедес е била 106.7 м. Навлизайки в изпреварващата лента, л.а.“Тойота“ е
попаднал в опасната зона за спиране на предприелия същата маневра л.а.“Мерцедес“. С това
действие на водача на л.а. Тойота, ударът между тях е станал технически непредотвратим.
Водачът на л.а. Мерцедес не е имал техническата възможност да предотврати удара чрез
намаляване на скоростта или спиране. Вещото лице е категорично, че причината за
възникване на произшествието е в поведението на водача на л.а.“Тойота“ и тя е неправилно
изпреварване. Той е имал обективната възможност да възприеме предприелия маневрата
изпреварване л.а.“Мерцедес“. Експертизата е установила, че няма данни ищцата да е
ползвала предпазен колан. При първия удар тялото на ищцата е политнало в посока назад.
Тилната част на главата се ударила в подглавницата на задната облегалка, която
предотвратила травми в шийните прешлени. При втория удар тялото на ищцата е политнало
3
напред и се ударило в задната част на облегалката и подглавницата на водаческата седалка.
След като автомобилът се ударил в терена извън платното за движение и започнала
ротацията му, тялото на ищцата почнало да се удря във вътрешните повърхнини на МПС-то.
Тялото е контактувало с вътрешните повърхнини на тавана, вратите и облегалките на
предните седалки.
Предвид експертизата, съдът намира за доказано противоправното поведение на
водача на процесния лек автомобил. Той със своите действия, изразяващи се в неправилно
изпреварване на движещ се пред него автомобил, при положение, че зад него е приближавал
друг автомобил, също изпреварващ, е причинил процесното ПТП.
Самият водач на автомобила С. Ц., разпитан като свидетел, е заявил, че е предприел
изпреварване, като видял, че след него се движи л.а. Мерцедес, който също изпреварвал. При
влизането в изпреварващата лента автомобилът на Ц. бил ударен отзад. След удара колата се
забила в мантинелата и шофьорът изгубил съзнание. Колата излязла извън дясното платно и
се преобърнала в една нива.
Така че инцидентът е причинен изцяло от действията на водача на автомобила,
който е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата при извършване на
маневрата изпреварване. Тези действия са деликтни по смисъла на чл.45 ЗЗД, като вината на
водача, освен че се предполага, е и установена от фактите по делото.
От ПТП-то са причинени телесни травми на ищцата, пътувала в автомобила. За тях
свидетелстват всички медицински документи по делото, съставени по повод лечението на
увредите.
Изготвената съдебно-медицинска експертиза от вещи лица неврохирург и
специалист УНГ е установила, че в резултат на процесното ПТП ищцата В. е получила
счупване на основата на черепа, което представлява средна телесна повреда. Била е
хоспитализирана за 10 дни с провеждане на медикаментозно лечение. След изписване от
болницата е имала несистемно главоболие. Към момента има субективни оплаквания за
соматичен и психически дискомфорт. Понастоящем състоянието на ищцата е стабилно, има
нормален неврологичен статус. Налице е причинно-следствена връзка между ПТП и
уврежданията. От счупването на основата на черепа, което е тежка черепно-мозъчна травма,
се е получило наличие на кръв в тъпанчевата кухина на средното ухо и разкъсване на
слуховия проход на ляво ухо. Уврежданията представляват средни телесни повреди. Към
изписване от болницата ищцата е била с временно намаление на слуха. Към момента В. се
оплаква от намаление на слуха и световъртеж, което обаче според вещите лица не се доказва
от направения преглед. Ищцата сега е в добро здраве и с УНГ статус без особености.
Предвид експертизите, налага се безспорен извод, че настъпилите телесни
увреждания са в пряка причинна връзка със станалото ПТП. Следователно те са следствие от
деликтното поведение на водача на автомобила. Той е виновен за инцидента и е действал
противоправно.
Съдът обаче намира, че са основателни възраженията на ответника за
4
съпричиняване на вредите от страна на ищцата. Тя в съдебно заседание изрично е признала,
че по време на катастрофата не е била със сложен предпазен колан. Съдебно-
автотехническата експертиза е на мнение, че ако ищцата е била с колан, движението на
тялото й при първия удар би било същото, с по-малка степен на свобода в посока напред.
Тилната част на главата също така ще се е ударила в подглавницата. Относно степента на
уврежданията при случаите на използван или неизползван предпазен колан експертизата не
може да даде категорично заключение. Недеформираната лява подглавница на задната
облегалка е могла да нарани тилната част на Ц.. Деформираният таван е могъл да има
съприкосновение с главата на пострадалата. Изкривените десни врати също така са могли да
наранят Ц., ако не е ползвала предпазен колан. Според вещото лице, предпазният колан не
би предотвратил удар с тилната част на главата в подглавницата и удар на главата в
деформиран в посока навътре таван. При установения механизъм на ПТП коланът ще е бил
най-ефективен в момента на въртене на колата в нивата. Съдебно-медицинската експертиза
е установила, че тялото на пострадалата най-вероятно е контактувало с тавана, седалките и
вратите на автомобила. Според вещите лица, предпазният колан е най-ефективен при
преобръщане. Уврежданията на ищцата са от свободното движение на тялото в купето на
колата и на сблъсъка му с тъпи предмети. Травматичните увреждания щяха да бъдат по-леки
и с по-малка интензивност, ако е бил използван предпазен колан. В съдебно заседание
вещите лица също са заявили, че ако ищцата е била с предпазен колан, травмите са щели да
бъдат значително по-малко, даже и при преобръщане на автомобила.
Следователно, за БОС е ясно, че след като ищцата не е ползвала обезопасителен
колан, тя е допринесла за настъпване на телесните си повреди. Това съпричиняване трябва да
се определи на 25%. Съпричиняването се определя в такъв размер, тъй като съдът
съобразява мненията на вещите лица по случая. Вещото лице по САТЕ е посочило, че и при
ползван предпазен колан ищцата би ударила главата си в подглавницата, както и в тавана на
автомобила /ударът не би бил предотвратим/. В съдебно заседание експертът е заявил, че ако
ищцата е била с колан, главата й също ще се придвижва определени сантиметри напред и
назад и би достигнала до задна лява врата при инцидента. От друга страна вещото лице е на
мнение, че при установения механизъм на ПТП коланът би бил най-ефективен в последната
фаза на произшествието, а именно когато колата се е въртяла в нивата. Вещите лица по СМЕ
са дали заключение, че уврежданията са щели да бъдат по-леки, ако ищцата е била с колан,
особено при преобръщане. Тялото се е движело свободно в купето, поради липса на поставен
колан. От друга страна са пояснили, че травмата може да се е получила при контакт на
главата със странично разположени елементи /явно се има предвид лявата задна врата, в
която главата би се ударила и ако ищцата е била с предпазен колан/. Така че има
съпричиняване, най-малкото защото автомобилът се е преобърнал и ако ищцата е носила
колан, увреждането е щяло да бъде по-леко. При преобръщане на автомобила тялото на
пострадалата е контактувало с елементите от купето. Това съпричиняване обаче трябва да е
само 25%, след като съществува хипотеза, че и при сложен колан е възможно да се получи
такова увреждане.
5
При това положение съдът намира, че са осъществени всички елементи на
деликтния състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Водачът на автомобила е
нарушил правилата за движение и от това е последвало настъпване на телесните повреди на
ищцата. Извършен е деликт по смисъла на гражданския закон. Има съпричиняване от страна
на пострадалата, но това не влияе върху деликтната отговорност на шофьора.
От деликта са причинени неимуществени вреди.
По отношение на неимуществените вреди, съдът намира следното:
Както стана ясно, от процесното ПТП ищцата В. е получила счупване на основата
на черепа, наличие на кръв в тъпанчевата кухина и разкъсване на задната стена на слуховия
канал. Св. Д., роднина на ищцата, е заявила, че тя била в безсъзнание когато я видяла в
спешното след катастрофата. От носа и ухото й течала кръв. Ищцата останала в болницата
10 дни, не й давали да става, била с памперс. След изписването осем месеца не искала да
излиза и да общува с хора. Плачела много, понеже мъжът й починал при инцидента. Имала
болки в ухото и главоболие. Св. К., приятелка на В. е споделила, че след изписването от
болницата ищцата имала болки в главата и ухото. Вкъщи лежала, нямала сили да стане да се
обслужи. Оплаквала се дълго време от главозамайване и болки в ухото и главата. И към
момента също се оплаква от болки.
Следователно, неимуществените вреди на ищцата, причинени от ПТП-то се
доказват изцяло по делото.
По отношение на размера на неимуществените вреди:
По този въпрос, законът повелява обезщетението да се определя от съда по
справедливост – чл.52 ЗЗД. Съдебната практика е приела, че справедливостта не е
абстрактна категория, а следва да се преценява отделно за всеки конкретен случай, като се
вземат предвид обективните факти в случая. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В случая при
определяне на обезщетението съдът взема предвид свидетелските показания, писмените
доказателства по делото, но най-вече заключението на СМЕ, които, преценени в съвкупност,
навеждат на извод, че справедливият и целесъобразен размер на обезщетението
кореспондира със сумата от 25000 лева. Ясно е, че ищцата е претърпяла тежка черепно-
мозъчна травма. Тя е била в болница 10 дни, където е приемала медикаментозно лечение.
След това известно време е страдала от главоболие, гадене и световъртеж, била замаяна.
Тези оплаквания са в следствие на телесните повреди. Съдът съобразява обаче, че според
вещите лица счупването на основата на черепа се възстановява за кратко време, а именно
над 30 дни до 40-60 дни. Възстановителният период отдавна е приключил, всички телесни
увреди са отшумели, ищцата е здрава. Счупването на черепа е зараснало, разкъсаната задна
стена на слуховия проход е най-обикновена рана, която заздравява след няколко дни. Според
експертите, не е възможно към момента ищцата да има главоболие заради черепно-
6
мозъчната си травма. Не може да има и световъртеж, тъй като е изминало много време от
инцидента. Ето защо БОС не кредитира показанията на свидетелите, че и сега В. страда от
главоболие и виене на свят. Тези симптоми тя ги е имала по време на оздравителния период,
който е траял най-много 60 дни. Касае се за сравнително кратък период на болки и
страдания. Към момента ищцата е възстановена от травмите, няма дълготрайни вредни
последици за нея. Касае са за млад човек на 28 години, с млад и здрав организъм, който се е
възстановил бързо. Разпитаните свидетели не са дали впечатления за понесени страдания,
които да са по-интензивни и силни от обикновено. Страданията и неудобствата са били
такива, каквито по принцип са характерни за нормалния ход на оздравителния процес. Няма
настъпили усложнения. Ищцата явно се е стреснала от случилото се, но този стрес е
нормален, предвид инцидента. Освен това според свидетелите стресът й бил и заради това,
че мъжът й починал, т.е. не е предизвикан само от нейните физически болки и страдания.
Ето защо БОС намира, че понесените от ищцата неимуществени вреди следва да се
обезщетят със сумата от 25000 лева, която сума покрива изискването на чл.52 ЗЗД за
справедливо обезщетение.
Според чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка “Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380. В случая не е спорно, че ответникът е
застраховател на деликвента по силата на сключена застрахователна полица, която е
действала до 16.09.2022г. и е била сключена за процесното МПС. Следователно случилото се
на 18.09.2021г. произшествие попада в обсега на застрахователния договор. Ето защо
ответното застрахователно дружество по силата на чл.432, ал.1 КЗ отговаря за изплащане на
обезщетението, дължимо на ищцата като увредено лице.
По отношение на претенциите за лихвата за забава върху обезщетенията, съдът
намира следното:
Търси се законната лихва за забава върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ,
считано от датата на уведомяване с извънсъдебната претенция – 07.07.2022г. до
изплащането. Според чл.429, ал.3 КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за
които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Следователно, чл.429, ал.3 КЗ дава възможност на
увреденото лице да търси от застрахователя лихвите, които са дължими от застрахованото
лице и които са свързани със забавата на това лице, а не на застрахователя. В случая ищцата
е изпратила извънсъдебна претенция до застрахователя да й заплати дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. Този документ е получен от застрахователя на
07.07.2022г. Суми от негова страна не са платени. Следователно, 07.07.2022г. е датата, на
която застрахователят е уведомен от увреденото лице и от тази дата той дължи да заплати
7
лихвата за забава.
Като беше казано, в полза на В. се дължи обезщетение от 25000 лева за
неимуществени вреди. Предвид съпричиняването от 25%, тази сума трябва да се намали с
6250 лева. Ето защо следва решение, с което ответникът застраховател се осъди да заплати
на ищцата 18750 лева за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
горепосочената дата до изплащането. В останалата си част искът трябва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата принципно има
право на разноски, но не е сторила такива.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски в размер общо на 716.88
лева, съразмерно на отхвърлената част от иска, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Депозитът, платен за свидетел, не е бил оползотворен и не трябва да се
присъжда като разноски.
На основание чл.38, ал.2 ЗА, доколкото ищцата е получила безплатна адвокатска
защита, ответникът трябва да се осъди да заплати на адв. Мутафова адвокатско
възнаграждение от 2087.50 лева, съразмерно на уважената част на иска, в която сума обаче
не е включен и ДДС. Това е така, понеже според определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС
по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г. безплатната правна помощ е безвъзмездна доставка на услуга и
не подлежи на облагане с ДДС.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът трябва да се осъди да заплати по сметка
на БОС такса от 750 лева и 336.38 лева за експертизи.
Така мотивиран Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Г. М. Д.“ 1, представлявано от Росен Васков Младенов
и Тодор Данчев Тодорински да заплати на В. С. Ц., ЕГН ********** от *** сумата от 18750
лева /осемнадесет хиляди седемстотин и петдесет лева/ главница, представляваща
обезщетение за понесени неимуществени вреди, причинени от ПТП на 18.09.2021г.,
изразяващи се в болки, страдания и неудобства, като гражданската отговорност на
причинителя на ПТП е застрахована при ответния застраховател, ведно със законната лихва
върху главницата на основание чл.429, ал.3 КЗ, считано от 07.07.2022г. до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 18750 лева главница до целия
претендиран размер от 50000 лева.
ОСЪЖДА В. С. Ц., ЕГН ********** от *** да заплати на ЗАД”ДаллБогг: Живот и
здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Г. М. Д.“ 1,
представлявано от Росен Васков Младенов и Тодор Данчев Тодорински сумата от 716.88
8
лева /седемстотин и шестнадесет лева и осемдесет и осем стотинки/ съдебно – деловодни
разноски.
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Г. М. Д.“ 1, представлявано от Росен Васков Младенов
и Тодор Данчев Тодорински да заплати на адв. Ралица Иванова Мутафова, ЕГН **********
от гр.София, ул.“Цар Асен“ 1, ет.4 на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2087.50 лева /две
хиляди осемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД”ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.“Г. М. Д.“ 1, представлявано от Росен Васков Младенов
и Тодор Данчев Тодорински да заплати по сметка на БОС сумата от 750 лева /седемстотин
и петдесет лева/ такса за уважените искове и сумата от 336.38 лева /триста тридесет и шест
лева и тридесет и осем стотинки/ разноски за експертизи.
Решението е постановено при участието на Застрахователна компания “Лев Инс“
АД, ЕИК ********* като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
9