№ 2394
гр. Варна, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка М. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело №
20243110102740 по описа за 2024 година
Ищецът К. Н. Д., ЕГН ********** от град Варна е предявил кумулативно
съединени искове с пр.осн.чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ срещу „Напоителни системи“ ЕАД, клон
Черно море – Варна, ЕИК по Булстат 8311600780024 с искане за постановяване на решение
за отмяна на уволнението с акт № ******** от 20.12.2023 г. на управителя на ответното
дружество и за промяна на основанието за прекратяване на трудовия договор в трудовата
книжка на ищеца.
Твърденията в молбата са, че страните са се намирали в трудово правоотношение
по трудов договор от 18.5.2004 г. с който ищецът е назначен в ответния клон „Черно море“ –
Варна на „Напоителни системи“ ЕАД по постоянен трудов договор №
******************** от 18 май 2004 г. на длъжност „ техник напояване строителство
ОПВВВ“. Клонът наема самостоятелно работници и служители. Подал заявление вх №
******** г. до управителя на ответния клон, с което поискал да бъде освободен от заеманата
длъжност след изтичане на предизвестието от един месец, уговорено в трудовия договор,
т.е. считано от 23 декември 2023 г. Желанието му било уважено - получих копие от
заявлението си с резолюцията на управителя, която беше „Да“. На 22 декември 2023 г. се
разболял и желаейки да бъде лоялен към работодателя си подадох заявление вх № ********,
за да се промени датата за прекратяване на трудовото му правоотношение на 02.01.2024 г.,
но получил отказ. Тъй като бил доста зле, а все още не бил получил заповед, че го
освобождават от работа, считано от 23.12.2023 г. получил болничен лист за временна
1
неработоспособност до 29 декември 2023 г . На 02.01.2024 год му връчили акт за
прекратяване на трудовото му правоотношение № ******** от 20.12.2023 г., Видно от
същия прекратяването е считано от 23.12.2023 год. При посещение в Инспекцията по труда
разбал,че е освободен не по постигнатото взаемно съгласие за прекратяване на трудовия
договор, а на основание, според което лично той прекратява трудовия си договор, което не е
вярно - такава воля не е изразявал. Погрешно е смятал, че член 326, ал 1 от КТ е норма върху
коята е изградена уговорката в трудовия договор за прекратяване на същия при спазване на
едномесечно предизвестие. Базирайки се на това, работодателят му е отказал да уважи
искането по допълнителната молба, като продължи предизвестието до 02.01.2024 г. В
трудовата книжка неправилно е посочено, че трудовия договор е прекратен на 23.12.2023 г.,
вместо на 02.01.2024 г. когато е връчена заповедта. Не е отразено постигнатото между
страните съгласие за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. Ищецът моли
за уважаване на предявените искове и за заплащане на разноски за производството.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника. Счита предявените за
допустими, но неоснователни. Оспорва изцяло предявения иск като счита, че същия е и
недопустим, като подаден след двумесечния срок от прекратяване на трудовия договор на
ищеца. Заявява, че правото на работника или служителя да иска отмяна на незаконното
уволнение възниква с настъпването на правния ефект на акта за прекратяване на трудовото
правоотношение, поради което е налице интерес от търсената с исковете защита. По
отношение процесуалната легитимация на страните - исковете са предявени от и срещу
надлежна страна, като са спазени правилата за подведомственост на спора пред съд -
исковата молба е подадена пред компетентния, с оглед правилата на местната подсъдност,
районен съд. Заявява възражение за изтекла давност за предявяване на иска за признаване
прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно. Давностният срок за
предявяване на искове по трудовите спорове за отмяна на актове за прекратяване на
трудовото правоотношение (какъвто е искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ) е двумесечен,
съгласно чл. 358, ал.1, т. 2 от Кодекса на труда КТ/, а моментът, от който започва да тече
двумесечния срок за предявяване на иска - е денят на прекратяването на трудовото
правоотношение, съгласно чл. 358, ал. 2, т. 1 от КТ. В конкретния случай двумесечният
давностен срок за предявяване на иск по чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ започва да тече от
23.12.2023 г. и изтича съответно на 23.02.2024 г. В този смисъл има съдебната практика.
Съгласно Определение № ******** от 05.12.2012г. по гр.дело№ 1350/2012 на Върховен
касационен съд: „Ако работникът има интерес да установи различно от вписаното в
трудовата книжка основание за уволнение, той може да предяви в давностния срок по чл.
358, ал. 1, т. 3 от КТ (обща тригодишна давност) иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, по не и след
изтичане на двумесечния срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ да иска установяване на
незаконност на уволнителното волеизявление." Предвид входирането на исковата молба, в
деловодството на Районен съд - Варна, под вх.№ ******** от 06.03.2024 г., счита, че иска по
чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ е подаден след изтичане на давностния двумесечен срок, поради
което прави ВЪЗРАЖЕНИЕ относно изтекла давност за предявяване на иска за признаване
на прекратяването на трудовото правоотношение за незаконно и отмяна на Акт № ********
2
от 20.12.2023 г., считано от 23.12.2023 г. II. Относно ОСНОВАТЕЛНОСТТА на предявените
искове. Противно на твърденията в исковата молба от ищцовата страна не е било
депозирано Предложение (Молба, Заявление) до работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение по взаимно съгласие, съгласно чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, при което
основание трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи 3
предизвестие, а напротив ищецът е упражнил субективното си право сам по собствена воля
и инициатива едностранно да прекрати трудовото си правоотношение, след изтичане на
законовото предизвестие от 30 дни, считано от 23.12.2023 г., съгласно негово Заявление вх.
№ ******************** г. Предвид това волята му е била изразена недвусмислено, което
обстоятелство категорично не може да бъде възприето като постигане на взаимно съгласие
за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал.1. т.1 КТ. Отправеното
от ищеца 30-дневно предизвестие за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение на чл.326, ал.1 КТ, съгласно цитираното заявление, с резолюцията на
управителя „Да“ - да бъде отработено предизвестието", не е предложение за прекратяване на
трудовото правоотношение по взаимно съгласие. Неоснователността на иска по чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ води и до неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 от КТ, поради пълно
съответствие между основанието за прекратяване на трудовото правоотношение и
вписването в трудовата книжка. За яснота следва да отбележи, че изтичането на срока,
включен в предизвестието е период от време с определена продължителност и води
неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение (чл.335, ал.2, т.1 КТ при
прекратяване с предизвестие - с изтичането срока на предизвестието). Кодексът на труда не
предвижда възможност включеният в предизвестието срок да подлежи на удължаване,
спиране или прекъсване и същият продължава да тече дори когато работникът или
служителят ползва някакъв вид законоустановен отпуск. В този смисъл е и съдебната
практика: Решение № 229 от 28.09.2016 г. по гр.д. № 1820/2016 г. на ВКС, 4-то гр.отделение
/Тълкувателно решение № 2 от 23.10.2012 г. по тълк.д. № 2/2012 на ВКС, ОСГК/. Становище
по обстоятелствата, на които се основават исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Кодекса на
труда(КТ). Възражения срещу исковете и обстоятелствата, на които се основават. По
изложените доводи в исковата молба, за незаконосъобразност на извършеното уволнение
считаме, че са неоснователни, с оглед следните аргументи: Не се спори между страните, и
съгласно Трудов договор № ********************/ 18.05.2004 г., ищецът е бил в трудово
правоотношение с „Напоителни системи" ЕАД клон Черно море, като същото е допълвано и
изменяно с допълнителни споразумения. Служителят е изпълнявал длъжността „Техник
напояване строителство ОПВВВ", ЕКАТТЕ 10135, НКПД 31423005. На 22.11.2023 г., в
деловодството на дружеството, е депозирано Заявление Вх.№ ******** видно от
съдържанието на което, ищецът е заявил своето желание да бъде освободен от заеманата от
него длъжност, след изтичане на законовото предизвестие от 30 дни, с начална дата
23.11.2023 г. Посоченото от служителя основание за 4 прекратяване на трудовото му
правоотношение е чл. 326, ал. 1 от КТ. В Заявлението е отправена молба за оформяне на
трудовата му книжка и останалата документация, свързана с прекратяване на трудовото
правоотношение, както и да му бъдат начислени и изплатени дължимите обезщетения на
3
основание чл. 221, ал. 1 и чл. 224 от КТ. Ищецът е завършил изложението си с надежда
молбата му да бъде удовлетворена. Предвид категоричното волеизявление на ищеца, за
прекратяване на трудовото правоотношение, на изрично посоченото от него основание - чл.
326, ал. 1 от КТ, от страна на работодателя е уважено искането му с положителна резолюция
върху цитираното по-горе Заявление. От ищеца не са предприети действия по оттегляне на
предизвестието, въпреки нежеланието на работодателя да прекрати трудовото му
правоотношение, заявявано многократно в разговори, провеждани със служителя. На
01.12.2023 г., в срока на предизвестието, ищецът е изискал, от служителя на длъжност
Специалист „Човешки ресурси", да му бъде предадена трудовата книжка в оригинал,
/съхранявана до момента в личното му трудово досие/, като след получаване на същата, е
подписал Декларация Вх.№ ********************. В исковата молба, ищецът неправилно е
посочил, че се е разболял на 22.12.2023г., като на същата дата от лоялност към работодателя,
е подал друго Заявление, заведено в деловодството с Вх.№ ********, с искане да бъде
удължено предизвестие Вх.№ ******** / 22.11.2023г. за прекратяване на трудовото
правоотношение до 02.01.2024 г., което искане не е уважено от работодателя. Копие от
Заявление Вх.№ ******** / 22.12.2023 г. е изпратено от ищеца до Регионален съвет на КНСБ
Варна и до Дирекция „Инспекция по труда - Варна. Видно от Болничен лист № ********
издаден на 19.12.2023 г. от ЕТ д-р Руска Иванова АИПППМП МЕДИКА 55, с наш Вх.№ ЧР-
21-144 /21.12.2023 г., на служителя е разрешен отпуск при временна неработоспособност за
периода от 19.12.2023 г. до 29.12.2023 г., при режим на лечение: домашен - амбулаторен. С
обоснован и мотивиран Акт за прекратяване № ******** / 20.12.2023 г. на Управителя на
„Напоителни системи" ЕАД клон Черно море, считано от 23.12.2023 г., трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 326 ал. 1 във вр. с чл.335, ал. 2, т. 1
от КТ - прекратяване на трудов договор от служителя с предизвестие Вх.№ ******** /
22.11.2023 г. До ищеца, по куриер, е изпратено Уведомително писмо изх.№ ******** /
22.12.2023 г., с изрично уведомление за датата на прекратяване на трудовото
правоотношение, а именно 23.12.2023 г., противно на твърдяното от него незнание на
момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Към служителя е отправена молба
за явяване в сградата по адрес на дружеството, за да подпише и получи Акт за прекратяване
№ ********/20.12.2023 г. на Управителя на „Напоителни системи" 5 ЕАД клон Черно море,
както и да представи Обходен лист. Уведомен е, че му е издадена и нова трудова книжка,
предвид факта, че служителят, след подаване на предизвестието си, е изискал от Специалист
„Човешки ресурси", да му бъде предадена трудовата книжка в оригинал, за което е подписал
цитираната по-горе изрична Декларация Вх.№ ЧР-21-133 от 01.12.2023 г. Писмото е върнато
в цялост с отбелязване „непотърсена" пратка. На 02.01.2024 г., при явяването му в
дружеството, с Приемо-предавателен протокол № ЧР-21-6/02.01.2024 г. от ищеца е
предадена трудовата книжка на служителя на длъжност Специалист „Човешки ресурси" за
нанасяне и заверка на трудовия стаж. На 02.01.2024 г., с Приемо-предавателен протокол №
ЧР-21-8 / 02.01.2024 г., от Специалист „Човешки ресурси'' в „Напоителни системи" ЕАД
клон Черно море на ищеца е предадена трудовата книжка с нанесен и заверен трудов стаж.
В исковата молба се твърди, че след посещение в Дирекция „Инспекция по трудаВарна"
4
ищецът е разбрал, че е освободен по лично желание, изразено в Заявление Вх. № ******** /
22.11.2023 г., с конкретно посочено от него основание, а именно чл.326 ал.1 от КТ -
прекратяване на трудов договор от служителя с предизвестие. Въпреки разясненията на
служителите в Дирекция „Инспекция по труда - Варна", от ищеца е направен опит да
обоснове иска, като се позове на ново коренно различно основание, а именно прекратяване
на трудовия договор по взаимно съгласие. В този смисъл, при по-задълбочен прочит на
исковата молба, се установява пълно несъответствие между обективираната в приложените
доказателства воля на ищеца, а именно изрично посоченото от него основание за
прекратяване на трудовия договор от служителя с предизвестие /чл. 326, ал. 1 от КТ/ и
необоснованите твърдения за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ на друго,
различно от посоченото основание. Заявява, че в исковата молба се съдържат неверни
твърдения по отношение на началния момент, от който ищеца е започнал ползването на
отпуск при временна неработоспособност, а именно 19.12.2023 г., а не посочената от него
дата 22.12.2023 г. Отделно от това, в петитума се иска отмяна на Акт за прекратяване №
******** от 20.12.2023 г. на Управителя на „Напоителни системи" ЕАД клон Черно море, с
които е прекратено трудовото правоотношение на друга, бивша служителка в дружеството и
на това основание цитирания Акт за прекратяване № ********/20.12.2023 г. е неотносим
към настоящия спор. Предвид изричното волеизявление на ищеца, обективирано в негово
Заявление Вх.№ ******** / 22.11.2023 г. до Управителя на „Напоителни системи" ЕАД клон
Черно море, изразяваме становище за несъстоятелност на твърденията за прекратяване на
трудовия договор по взаимно съгласие, хипотеза, с правна уредба по чл. 325, ал. 1, т.1 от КТ.
Предизвестието по естеството си представлява уведомление, отправено от едната страна в
трудовото правоотношение към другата, съдържащо решението на първата да упражни
потестативното си право за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение. В
настоящия случай ищецът съзнателно е избрал да прекрати трудовия си договор, като
отправи писмено предизвестие до работодателя със Заявление Вх.№ ******** / 22.11.2023
г., в което недвусмислено е посочил конкретната законова норма на чл. 326, ал. 1 от КТ.
Нещо повече, като страна по безсрочен трудов договор и предвид срока на предизвестието -
30 дни, от служителя е изрично е определена и датата -23.12.2023 г., от която трудовия
договор се счита за прекратен. В чл. 335, ал. 1 от КТ законодателно е уредена писмената
форма на прекратяване на трудовия договор. Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, момента на
прекратяване на трудовия договор при прекратяване с предизвестие е с изтичането на срока
на предизвестието. Срокът на предизвестието не спира да тече в случай че работникът е в
отпуск - платен, неплатен или поради неработоспособност. Считаме, че издадения Акт за
прекратяване е правилен и законосъобразен, тъй като са налице реални предпоставки за
прекратяване на трудовото правоотношение по извършения ред. Ответникът моли за
отхвърляне на предявените искове и заплащане на съдебноделоводни разноски.
В с.з. страните чрез процесуалните си представители поддържат молбата и
отговора.
Съдът след преценка на събраните в производството доказателства поотделно
5
и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 326, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), работникът или служителят
може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя.
Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца. Срокът на
предизвестието при прекратяване на срочен трудов договор е 3 месеца, но не повече от
остатъка от срока на договора - ал. 2 на чл. 326 от КТ. В ал. 4 на чл. 326 от КТ е предвидено,
че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му.
Работникът или служителят може да връчи предизвестие на работодателя си и по време на
отпуск по болест. Сроковете се изчисляват в календарни дни, като срокът на предизвестието
не спира да тече дори и да се ползва отпуск, независимо от неговия вид. Трудовият договор
при прекратяване с предизвестие, трябва да се прекрати с изтичането на срока на
предизвестието (чл. 335, ал. 2 от КТ), освен ако работникът или работодателят не пожелаят
да го прекратят и преди изтичане на срока на предизвестието, като се дължи съответно
обезщетение за неспазено предизвестие по реда на чл. 220, ал. 1 от КТ.
Между страните по делото няма спор, че те са били обвързани с трудов
договор № ********************/18.05.2004 г., като по силата на допълнително
споразумение № ******************** г. ищецътъ от длъжност Техник напояване
строителство ОПВВВ с място на работа Напоителни системи ЕАД, клон Черно море,
Административна сграда Варна, преминава на длъжност Техник строителство ОПВВВ, код
по НКПД: 31423005, да изпълнява и задълженията на „Ръководител ХТР Добрпич“ до
назначаване на титуляр на тази длъжност.
На 22.11.2022 г. ищецът е подал заявление до работодателя, заведено с вх.№
********/22.11.2023 г. да бъде освободен от заеманата длъжност, считано от 23.11.2023 г.
Заявлението е получено на същия ден от работодателя, който е дал съгласие като е
поставил резолюция "Да. Да бъде отработено предизвестието“. На 22.12.2023 г. ден преди
изтичане на предизвестието, служителят е подал заявление с искане да му бъде удължено
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение до 02.01.2024 г. Същото е
получено от работодателя на 02.01.2024 г., който е поставил резолюция „Не. Поради липса
на законово основание“.
С Акт за прекратяване № ********/20.12.2023 г. на управителя на
„Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно море е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца К. Д., с предизвестие от 22.11.2023 г., считано от 23.12.2023 г. В същата е посочено
на служителя да се изплати обезщетение за 15 дни неизползван отпуск на основание чл.224
от КТ. Атка за ПТО е връчен лично на ищеца срещу подпис на 02.01.2024 г., който е вписал
забележка „Ще обжалвам по компетентност пред ВРС“.
Съдържанието на подадената молба /заявление/ от 22.11.2023 г. до
работодателя включва изрично искане за прекратяване на трудовото правоотношение след
изтичане на законоустановения 30-дневен срок на предизвестието /или срока на
предизвестието по трудовия договор/, считано от 23.11.2023 г. Видно от т.11 на
6
допълнителното споразумение страните по трудовото правоотношение са договорили срок
на предизвестието 30 дни и именно този срок е посочен от ищеца. Това заявление е
предизвестие до работодателя по смисъла на чл.326, ал.1 КТ. Допълнителен аргумент за това
е и последващото поведение на служителя, който със заявление от 22.12.2023 г.
потвърждава съдържанието на волеизявлението си от 22.11.2023 г., а именно, че то
представлява предизвестие по смисъла на чл. 326, ал. 1 КТ, като отправя искане за
продължаване на предизвестието. С това второ заявление служителят е потвърдил отново
волята си за прекратяване на ТПО по смисъла на чл. 326, ал. 1 КТ, но е поискал
продължаване на срока на предизвестието до 02.01.2024 г. За това няма съгласие на
работодателя, който на 02.01.2024 г. е поставил резолюция „Не. Поради липса на законово
основание“. Страните нямат спор, а и от доказателствата по делото и справка в Търговския
регистър е установено, че акта за прекратяване е издаден от длъжностното лице, което има
качеството управител на работодателя.
При установените по делото факти, съдът намира, че е осъществена хипотезата
на чл. 326, ал. 1 КТ и трудовото правоотношение между страните е прекратено с изтичане на
срока на предизвестието, който при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни,
доколкото страните не са уговорили по-дълъг срок, но не повече от 3 месеца, какъвто е
настоящия случай. Ал.4 сочи, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден
на получаването му като в настоящия случай срокът е започнал да тече на 23.11.2023 г. за
която дата страните нямат спор. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или
служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му. То може да се
оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя. Заявлението за
продължаване на предизвестието е подадено след изтичане на неговия срок и няма съгласие
на работодателя. Посочената норма няма хипотеза за продължаване на срока на
предизвестието, а единствено оттегляне на предизвестие.
От изложеното следва, че акта за прекратяване на ТПО е издаден от
работодателя преди изтичане на срока на предизвестието, но в него изрично е посочено, че
трудовото правоотношение на ищеца се прекратява, считано от 23.12.2023 г., когато изтича
срока на предизвестието по чл.326, ал.2 КТ. Този акт има само констативен
(удостоверителен) характер, тъй като юридическия факт на прекратяване на ТПО с
предизвестие от служителя настъпва с изтичането на срока на предизвестието. Ето защо
съдът приема за установено от доказателствата по делото, че трудовото правоотношение
между ищеца К. Д. и ответника „Напоителни системи“ ЕАД е прекратено с изтичане срока
от 30 дни, даден на работника с връченото му на 22.11.2023 г., след като срока на
предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение е изтекъл на 23.12.2022 г. С
издадения акт за прекратяване № ********/20.12.2023 г. само е констатирано
прекратяването на трудовото правоотношение, считано от 23.12.2023 г. От изложеното
следва, че уволнението е извършено при спазване разпоредбите на КТ и не е
незаконосъобразно.
По възражението за изтекла давност за предявяване на иска:
7
Нормата на чл. 358, ал.1 КТ сочи, че исковете по трудови спорове се предявяват
в следните срокове: 1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г.) едномесечен - по спорове за ограничена
имуществена отговорност на работника или служителя, за отмяна на дисциплинарно
наказание "забележка" и в случаите по чл. 357, ал. 2; 2. (изм. - ДВ, бр. 25 от 2001 г.) 2-
месечен - по спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за
уволнение", изменение на мястото и характера на работата и прекратяване на трудовото
правоотношение; 3. 3-годишен - по всички останали трудови спорове.
Сроковете по ал.1 започват да текат: 1. за искове за отмяна на дисциплинарни
наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника
или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на
трудовото правоотношение - от деня на прекратяването;
Срокът по ал. 1 не се смята пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба
е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на
съда – ал.3.
В настоящия случай молбата е подадена пред родово и местно компетентен съд
по чл.103 и чл.114 ГПК. Както се посочи по-горе трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено с предизвестие, считано от 23.12.2023 г., двумесечния срок е изтекъл на
23.02.2024 г., а исковата молба е подадена по ел.поща на РС Варна /същата е била
нередовна/ - чл.62, ал.2 ГПК на 05.03.2024 г. От 23.02.2024 г. до 05.03.2024 г. е имало пет
присъствени дни и съгласно разпоредбата на чл.60, ал.3 ГПК срока следва да се счита за
пропуснат. Възражението на ответника е основателно и същото води до извод, че
предявения иск с пр.осн. чл. 344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен като погасен по давност.
Неоснователността на главния иск води до извод за неоснователност и на акцесорния иск с
пр.осн.чл. 344, ал.1, т.4 от КТ, който също следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
По въпроса за разноските:
При този изход на спора, ищецът следва да плати на ответното дружество
юриск.възнаграждение в размер на 180.00 лева, определено на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявени от К. Н. Д., ЕГН ********** кумулативно съединени
искове с пр.осн.чл.344, ал.1, т.1 и т.4 КТ срещу „Напоителни системи“ ЕАД, клон Черно
море – Варна, ЕИК по Булстат 8311600780024 за отмяна на уволнението, извършено с Акт
№ ******** от 20.12.2023 г. на управителя на ответното дружество и за промяна на
основанието за прекратяване на трудовия договор в трудовата книжка на ищеца, поради
погасяването им по давност на осн.чл.358, ал.1 КТ.
8
ОСЪЖДА К. Н. Д., ЕГН ********** да плати на „Напоителни системи“ ЕАД,
клон Черно море – Варна, ЕИК по Булстат 8311600780024 разноски за
юриск.възнаграждение в размер на 180.00 лева, на осн.чл.78, ал.8 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок,
който тече от обявяването му – 24.6.2024 г., на осн.чл. 315, ал.2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9