Присъда по дело №66/2022 на Окръжен съд - Добрич
| Номер на акта: | 8 |
| Дата: | 27 юни 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.) |
| Съдия: | Милена Иванова Хараламбиева |
| Дело: | 20223200200066 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 4 март 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
нохд № 66/2022г. по описа на Окръжен съд-гр.Д.
Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от
Окръжна прокуратура–гр.Д.. Същият е изготвен след запознаване с
материалите от досъдебно производство 108/2021г. по описа на Второ РУ на
МВР–гр.Д.. С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу И.Г.Г. с ЕГН
********** за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в” във вр.
с чл. 342, ал. 1 от НК.
В проведеното по делото на 27.06.2022г. разпоредително заседание
подсъдимата изрази желание производството да протече по реда на
съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК. След
разясняване на правата й за предварително изслушване съгласно чл. 372 от
НПК, подсъдимата заяви, че желае предварително изслушване по чл. 371, т. 2
от НПК, твърдейки, че признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът като намери, че са налице предпоставките за това, допусна
провеждането на съкратеното съдебно следствие, като след изслушване
самопризнанието на подсъдимата, констатира, че същото се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с определение
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В качеството на частни обвинители в процеса бяха конституирани
К.С.С. и А.С.С.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.Д.
поддържа обвинението, изложи становище за неговата доказаност и
предложи на подсъдимата да бъде наложено наказание лишаване от свобода в
размер на три години и шест месеца, което да бъде редуцирано с една трета, а
изтърпяването му да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Отделно от това пледира и за налагане на наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от три години.
Повереникът на частните обвинители се солидаризира със становището
на представителя на държавното обвинение.
Подсъдимата И.Г.Г. се явява лично и с упълномощен защитник. Г. се
признава за виновна, а също признава и фактите и обстоятелствата, посочени
в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимата пледира за определяне на наказание
лишаване от свобода в размер на три години, което на основание чл. 58а от
НК да бъде редуцирано с една трета и изтърпяването му да бъде отложено по
реда на чл. 66 от НК с изпитателен срок от три години, както и иска
наказанието „лишаване от право да управлява МПС” да бъде
1
индивидуализирано в размер на две години.
На дадената й последна дума, подсъдимата заявява, че няма какво да
добави.
Д.кият окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери
следната фактическа обстановка :
На 03.06.2021г. около 01,00 часа подс. Г. с управлявания от нея лек
автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № ********* се е движила по главен
път ІІ – 27 /гр.В. – гр.Д./ , в посока гр.Д.. В автомобила на предна дясна
седалка е пътувал св.Н.И.И.. В участъка от пътя с.Стожер – гр.Д. пътната
настилка е била асфалтова, мокра, запазена, без повреди и неравности по нея
и прав участък в района на местопроизшествието. Видимостта била леко
намалена, тъй като валял ситен дъжд. Подсъдимата управлявала автомобила
приблизително в средата на лентата на пътното платно в посока гр.Д., с
включени чистачки и фарове на къси светлини, поради движещ се в
противоположната посока автомобил. Непосредствено след разминаването с
насрещно движещия се автомобил, подсъдимата възприела в средата на
дясната лента на платното за движение велосипед без велосипедист на него и
нещо черно долу до велосипеда. Подс.Г. задействала спирачната система на
автомобила и предприела маневра с цел да отклони автомобила вляво за да
избегне удара с велосипеда, като го заобиколи. В резултат на попадането на
велосипеда и велосипедиста С.С.С. в коридора на движение на лекия
автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № *********, е последвал удар на
предната част на автомобила със задната част на велосипеда марка „Тorpado“
и тялото на велосипедиста С. в полуизправено положение, разположено вляво
от велосипеда и обърнато с дясното рамо в посока гр.В.. От удара подс.Г.
изгубила контрол над управлението на автомобила, последният навлязъл в
разположения вляво от пътното платно за движение затревен участък с
храсти, където се преобърнал през тавана на купето си, като в същото време
се завъртял около вертикалната си ос под ъгъл около 180 градуса и се
установил в покой върху колелата си. От удара с лекия автомобил тялото на
С.С.С. се установило върху левия банкет, а при извършения оглед на
местопроизшествието велосипедът бил намерен на 102,30 м след ОР1 и на
3,80 м вдясно от ОР2. За станалото произшествие св. Н.И. уведомил по
телефон дежурния оператор на тел. 112. На място пристигнали полицейски и
медицински екипи. Медиците констатирали смъртта на С.С.С..
Съгласно заключението на автотехническата експертиза от 03.07.2021г.
при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост,
задния мост, ходовата част и спирачната система на лек автомобил марка
„Тойота Ярис“ с рег. № ********* не били установени повреди, които да са
съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване. При извършения оглед на кормилния механизъм,
рамата, предната вилка, задната вилка, ходовата част и спирачните механизми
на велосипед „Torpado“ не били установени повреди, които да са
2
съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване.
От протокола за химическа експертиза №416/04.06.2021г. за определяне
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в
изследваната проба от кръвта на Н.И.И. не се доказва наличие на етилов
алкохол.
От протокола за химическа експертиза №415/04.06.2021г. за определяне
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в
изследваната проба от кръвта на водача И.Г.Г. не се доказва наличие на
етилов алкохол.
От протокола за химическа експертиза №99/28.07.2021г. за определяне
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта се установява, че в
изследваната проба от кръвта на С.С.С. се доказва 2,57 промила наличие на
етилов алкохол.
Заключението на съдебно–медицинската експертиза № 50/2021г. за
аутопсия на трупа на С.С.С. сочи, че при огледа и аутопсията са установени:
гръдна травма – счупване на множество ребра двустранно, разкъсване на
плевралните листи, разкъсване на стената на дясната камера и наличие на
кръв в сърдечната торбичка, контузия и разкъсване на белите дробове,
наличие на кръв в двете гръдни половини, кръвонасядане на органите на
средостението; черепно-мозъчна травма – кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, ожулвания на лицето,
разкъсно контузни рани на меки черепни обвивки; травма на крайници –
счупване на дясна бедрена кост и шийката на същата с изкълчване на
тазобедрената става и счупване на срамните кости и двете кости на дясната
подбедрица. Причината за смъртта на С. е тежката съчетана черепно мозъчна
и гръдна травма – разкъсване на белите дробове и дясна сърдечна камера и
излива на кръв в гръдната кухина и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки.
Установените увреждания са резултат на множество силни удари с или върху
твърди, тъпи предмети с голяма маса. Състоянието на трупа отговаря на
смърт от първо денонощие.
От заключението на комплексната съдебно-медицинска, трасологическа
и автотехническа експертиза от 29.10.2021г. се установява, че мястото на
удара между лекия автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № ********* и
велосипедиста С.С.С. се намира на около 55 метра след ОР1 в лентата за
движение в посока гр.Д. и на около 1,60-2,20 м вляво от десния край на
платното за движение в посока гр.Д.. Ударът се е осъществил между
предната част на лекия автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № *********
на разстояние около 0,60 м вляво от десния му габарит и задната част на
велосипеда. Към момента на удара с лекия автомобил марка „Тойота Ярис“ с
рег. № *********, пострадалият С.С.С. най-вероятно се е намирал в
полуизправено положение до велосипеда си и вляво от него, обърнат с
дясното си рамо в посока към гр.В.. Вещите лица са опиС. и механизма на
3
настъпилото пътнотранспортно произшествие. Заявили са, че установените
травматични увреждания на пострадалия С. говорят за силен удар с или върху
твърд, тъп предмет със сравнително голяма маса, осъществен в дясната
половина на тялото, таза и десен долен крайник и отговарят да са получени по
приетия механизъм на настъпване на произшествието. Всички травматични
увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Установената алкохолна концентрация в кръвта на пострадалия С. – 2,57
промила отговаря на долна граница на тежка степен на алкохолно опиване,
при която е налице потискане на централната нервна система, със значителни
нарушения на мисловната дейност, съобразителността, координацията,
забавени реакции и понижаване на чувствителността на болка, равновесното
състояние.
От заключението по изготвената автотехническа експертиза от
09.11.2021г. се установява, че непосредствено преди произшествието лекият
автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № ********* се е движил със скорост
около 98,16 км/час. При скорост на движение около 98,16 км/час, опасната
зона на спиране на лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № ********* е
с дължина около 116,53 метра. При скорост на движение 90 км/час, опасната
зона на спиране на лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № ********* е
с дължина около 101,08 метра. Осветената зона пред автомобила при
включени фарове на къси светлини е имала дължина около 50 м. Максимално
допустимата скорост на движение на лекия автомобил марка „Тойота Ярис“ с
рег. № *********, съобразена с ограничената видимост пред автомобила при
включени фарове на къси светлини и конкретното състояние на платното за
движение е следвало да бъде около 54,43 км/час. При скорост на движение
54,43 км/час и отчитане на конкретното състояние на платното за движение,
опасната зона на спиране на лекия автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. №
********* е следвало да има дължина около 45,94 м. В момента, в който
водачът на лекия автомобил марка„Тойота Ярис“ с рег. № ********* е бил
заслепен от включените фарове на дълги светлини на движещия се срещу
него автомобил, той, лекият автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. №
********* се е намирал на разстояние не по-малко от 77,27 м преди мястото
на удара с велосипедиста. Ако непосредствено преди произшествието лекият
автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № ********* се е движил със скорост
съобразена с ограничената видимост пред автомобила при включени фарове
на къси светлини и водачът му е реагирал своевременно и е предприел
спиране в момента, в който е бил заслепен от включените фарове на дълги
светлини на движещия се срещу него автомобил, той водачът на лекия
автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № ********* е имал техническа
възможност да спре автомобила си преди мястото на удара с велосипедиста.
От протокол за техническа експертиза №63/22.06.2021г. с обект CD-R
„Verbatim“ 700 МВ/80 min с надпис „255р-433в/2021 и 10582р-
1282/10.06.2021г. екз.2“ е видно, че е било пренесено на хартиен носител
съдържанието на оптичния носител аудиофайл, представляващ разговор на
4
мъж с оператор на тел. 112.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от
самопризнанията на подсъдимата, те се подкрепят от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, които съдът съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК директно може да ползва.
При горната фактическа обстановка от правна страна, съдът намери
следното: С извършеното деяние, като на 03.06.2021г., по главен път ІІ -27
гр.Врана–гр.Д., в посока гр.Д., на около два километра след с.С. при
управление на лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № *********,
нарушавайки правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, по
непредпазливост е причинила смъртта на С.С.С., подсъдимата Г. е
осъществила от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343,
ал. 1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдът намери, че извършеното от подсъдимата деяние е в пряка
причинно-следствена връзка с нарушението на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движение по пътищата. В конкретната пътна ситуация подсъдимата е бил
длъжна да съобрази поведението си с цитираната разпоредба, тъй като това е
нормата, визираща правилата, които регламентират съответна дейност и
съблюдаването на тези правила би изключило вината й. Разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП задължава водачите на пътните превозни средства да
наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка при тяхното
движение, като при това следва да избират скоростта си според редица
обстоятелства, примерно изброени в тази норма, както и повелява водачите да
се движат с такава скорост, която да им осигури възможност да спрат в
случай на внезапно възникнало препятствие. В разглеждания случай
подсъдимата Г., управлявайки автомобила си, е имала обективната
възможност да възприеме намиращия се на пътното платно в лентата й за
движение велосипедист, да задейства спирачната система и да избегне удара.
Обстоятелството, че пострадалият С., намирайки се на платното за движение
не се е погрижил за собствената си безопасност, не оневинява водача, а
напротив -наличието му на пътното платно представлява опасност за водача.
За последния съществува задължението да наблюдава непрекъснато пътя пред
себе си и да съобразява скоростта с пътната обстановка. Допълнително
задължение за водача се вменява при промяна на условията на времето и
пътя. Така при движение нощно време, както е в настоящия казус максимално
допустимата скорост на МПС се намалява, предвид обстоятелството, че
видимостта нощем пред водача е намалена и той вижда само осветявания от
светлините участък. Спазвайки това изискване водачът би могъл успешно да
реагира срещу някоя невидима и внезапна опасност, която би изникнала пред
него. Или при движение нощем водачът е задължен да намали максимално
допустимата скорост, за да бъде в състояние да предприеме спасителна
маневра, ако пред него изникне невидима и внезапна опасност. Следва да се
отбележи, че при разминаване нощем с насрещно движещо се превозно
средство скоростта се намалява до такива предели, които биха дали
5
възможност на водача да спре в рамките на видимостта, която има
/осветяването от късите светлини разстояние./. Подсъдимата е управлявала
автомобила с висока скорост - около 98, 16 км/час, несъобразна с конкретните
условия на видимост – в тъмната част на денонощието и с включени фарове
на къси светлини, поради което тя сама се е поставила в невъзможност да
предприеме необходимите мерки за предотвратяване на произшествието с
оглед опасността на пътя – наличието на велосипедист на пътното платно.
Подсъдимата е била длъжна, а и същата е могла да предвиди възможността за
настъпване на обществено-опасните последици от неспазването на правилата
за движение по пътищата- причиняване на смърт на друго лице и е следвало
да съобрази поведението си по начин, че да не допусне настъпването им. И
доколкото тя като водач на МПС не е изпълнила това си задължение,
подсъдимата е осъществила нарушение на основно правило за движение,
което и съставлява основание за ангажиране на наказателната й отговорност.
С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че нарушението на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП е в основата на причинно-следствения процес, довел до
фаталния изход за велосипедиста С..
Престъплението е извършено от подсъдимата при форма на вината
непредпазливост, при нейната форма небрежност, тъй като тя не е
предвиждала настъпването на обществено опасните последици, но е бил
длъжна и е могла да ги предвиди.
Причина за извършване на престъплението са неспазването на
законовите правила и неглижирането на установения правов ред.
По отношение определяне на наказанието на подсъдимата за
извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:
Съгласно нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от
НПК, то съдът е задължен да определи наказанието на подсъдимата за
извършеното от нея престъпление съобразявайки се с разпоредбата на чл. 58а
от НК. За извършеното от подсъдимата престъпление предвиденото
наказание е лишаване от свобода от две до шест години. Предвид
приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК съдът
определи наказание от три години лишаване от свобода, което редуцира с
една трета и наложи за изтърпяване наказание в размер на две година
лишаване от свобода. За да индивидуализира наказанието на подсъдимата
съдебният състав се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, и
обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Подс.Г. е българка, българска гражданка, със средно образование,
работи, неомъжена, неосъждана /реабилитирана/.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало на подс.Г., добрите й характеристични данни, липсата на висящи
досъдебни производства, изразеното пред съда съжаление, както и наличието
на значителен принос от страна на пострадалия С. /в пияно състояние, с
6
установена по експертен път 2,57 промила концентрация на алкохол в кръвта,
отговаряща на долна граница на тежка степен на алкохолно опиване и
намиращ се на пътното платно в нарушение на правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП/ за настъпването на обществено опасния резултат.
Като отегчаващо обстоятелство и доколкото се касае за престъпление по
транспорта, съдът отчете наличието на допуснати нарушения на ЗДвП от
страна подс.Г. – две със съставен фиш. Като отегчаващо обстоятелство съдът
оцени и установената висока скорост на движение на автомобила
непосредствено преди произшествието– около 98,16 км/час, надвишаваща
значително максимално допустимата скорост /около 54,43 км/час/ на
движение на лекия автомобил марка „Тойота Ярис“ с рег. № *********,
съобразена с ограничената видимост пред автомобила при включени фарове
на къси светлини и конкретното състояние на платното за движение. Съдът
намира, че в настоящия случай броя и вида на нарушенията на правилата за
движение /единствено нарушение на правилото на чл. 20, ал .2 от ЗДвП/ не
разкриват по-висока степен на обществена опасност на деянието, от други
престъпления, наказуеми по този текст. Касае се за типично престъпление
против транспорта, което не демонстрира осезаеми разлики от което и да
било друго подобно деяние.
Имайки предвид изложеното, съдът приема, че констатираните
смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито пък някое от
тях се явява изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, поради което и
липсват основания за прилагането на тази норма. С оглед на това наказанието
на подс.Г. съдът определи при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и съобразно правилото на чл. 54 от НК намери, че отмереното
наказание от три години с редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК в размер на две
години лишаване от свобода се явява справедливо и в максимална степен ще
изпълни целите, залегнали в чл. 36 от НК.
При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като установи,
че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е наложително тя да
изтърпи ефективно така определеното й наказание, съдът отложи
изпълнението на същото с изпитателен срок от три години, вземайки предвид
най-вече данните за личността й. Касае се за подсъдима с ниска обществена
опасност. Подс.Г. е млада жена, със средно образование, работи, не е
осъждана, с добра лична характеристика, неомъжена. Това обосновава извод,
че подсъдимата е интегрирана в обществото и допринася за неговото
положително развитие, поради което и не се налага да бъде изолирана от
близките й, от трудовата й среда и от социалния живот. Безспорно е, че тя
напълно осъзнава последствията от допуснатото от нея пътно-транспортно
произшествие, което неминуемо ще остави трагичен отпечатък в живота й.
Поради това съдът намери, че следва да отложи изпълнението на наказанието,
тъй като процесът на поправяне и превъзпитание на подсъдимата е започнал
и не се налага тя да бъде поставяна в изолация в затворническа среда. Съдът
определи изпитателен срок от три години, считайки че така ще се реализира в
7
пълна степен предупредителния потенциал на условното осъждане, тъй като
през целия този период над подсъдимата ще тегне реалната заплаха тя да
изтърпи отложеното наказание.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС и то за срок от две години, приемайки, че деянието
макар и непредпазливо е с тежък резултат и е съпътствано с нарушение на
основно правило на Закона за движение по пътищата.
Така индивидуализираните наказания съдът намира, че съответстват
изцяло на тежестта на самото престъпление, обществената опасност на
извършителя и ще изпълнят целите, предвидени в чл. 36 от НК.
В тежест на подсъдимата и съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от
НПК се възложиха да заплати сторените по делото разноски в размер на
2892,13 лв по сметка на ОД на МВР –гр.Д..
Веществените доказателства по делото- лек автомобил марка „Тойота“,
модел „Ярис“ с рег.№ТХ ****** съдът постанови след влизане в сила на
присъдата да се върне на подс.И.Г.Г.; велосипед „TORPADO“ и мобилен
телефон „Самсунг“, модел „GT- Е1200Е“, черен на цвят без заден капак и
СИМ-карта, облепен с черна изолационна лента с IMEI *****************,
съдът постанови след влизане в сила на присъдата да се върнат на
наследниците на С.С.С.; един брой диск с надпис „255р-433в/2021 и 10582р-
1282/10.06.2021г. екз.2“, предоставен от Д“НС-112-МВР“, съдът постанови
след влизане в сила на присъдата, да се унищожи.
Предвид изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия:
8