Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 70

 

гр.Белоградчик, 19.04.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Белоградчишкият районен съд, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: АННА КАЙТАЗКА

 

 

         при участието на секретаря Наташа Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Кайтазка НАХ дело № 35 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е  по  реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

         Образувано е по жалба на А.Г. ***, с ЕГН ********** срещу НП № 761/17.12.2018 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.270 от ЗГ, за нарушение на чл.50 т.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

           В жалбата жалбоподателят, излага твърдения за не законосъобразност на АУАН и наказателното постановление и иска отмяната на последното, поради липса на извършено нарушение. В с.з. упълномощеният му представител излага доводи за наличие на процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП – непълноти – относно кад.номер на имота, за които се твърди, че е издаден превозен билет, също така – погрешно посочване на този билет – А. е издал едни такъв, а в документите по преписката – се сочи друг, още – че АУАН не е съставен на местонарушението , а в гр.Л., и то без актосъставителя и свидетеля по акта да са установили деянието, а са действали по указания на други лица.

          Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща свой представител в с.з. , но е депозирала чрез такъв – писмено становище по казуса, според което смята за доказано провинението на А. – липсата на право да издава превозни билети относно, и да полага марка, върху дървесина, добита в извънгорски територии / в случая общински/. Счита, че и наказанието е определено правилно – съобразно вида и размера на правилно приложимата санкционна норма.

           Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

         Жалбоподателят А.Г.А. е лице, упражняващо лесовъдска практика – видно от представеното по делото Удостоверение № 11100/10.12.2014 г.

         На 10.08.2018 г., на осн. чл.44 ал.2 от ЗМСМА и чл.32 ал.3 от ЗОСИ, от Община Д., на ФЛ – А.Ц. А. от гр.В. било издадено Разрешение № РД-02-302 от същата дата, с което се разрешавало отсичането на 800 бр. дървета / дъб, цер, глог, круша, и др./ намиращи се в границите на имот, идентифициран с № 83239,32,101, представляващ пасище, мера, VІ категория,  в м.”М. р.” в землището на с.Ш., общ.Д., собственост общината.  /упоменава се в разрешението и наличието на сключен договор между общ.Д. и А./. Разрешението позволявало отсичането в имота на дърветата до 10.09.2018 г.

         На 13.09.2018 г., от Ал.А. бил издаден превозен билет № 8653, за транспортирането на 10 пр.куб.м. /или 5,5 куб.м./ дърва за огрев - дъб, с продавач Ал.А., добити именно на основание горецитираното разрешително № РД-02-302/2018 г. на Общ.Д..

         През м.09.2018г. от служители на РДГ-Берковица била извършвана проверка в електронната система на ИАГ, относно издавани превозни билети от лица, имащи правото на това. Така било забелязано, че Ал.А. е издал един билет на 13.09.2018 г., с който позволявал транспорта на дървесина, добита в землището на с.Ш., общ.Д., обл.В., като добивът на тази дървесина бил извършен въз основа на Разрешително № РД—2-302/10.08.2018 г. на Кмета на Общ.Д., издадено по реда на ЗОСИ. Проверяващите преценили, че А. няма правото да осъществява дейности като частен лесовъд по реда на ЗОСИ, а само по ЗГ, т.е. касаещи само дърва, добити по позволителни за сеч, издавани по ЗГ, поради което предоставили превозния биле, издаден от А. на свид.И.Н. – горски инспектор при РДГ-Берковица и му указали да състави АУАН на А..

         Св.Н. също извършил проверка в електронната система на ИАГ – относно издадените от А. превозни билети, и констатирал наличието на такъв, от 13.09.2018 г., с добив от 10 пр. куб.м. дървесина, добита по реда на ЗОСИ и маркирана с КГМ номер Б 1328 – марка, предоставена на А. за маркиране на дървесина, предмет на сеч в горски територии.

           А. бил извикан в сградата на горското стопанство в гр.Л., където своите констатации по проверката си, свид.И. Н. отразил в констативен протокол № 140687/20.09.18г., който оформил в присъствието на самия жалбоподател и свой колега – свид.Р.Г.. Жалбоподателят  А. подписал констативният протокол, като тогава не направил никакви възражения.       На същата дата - 20.09.2018 г. , в гр.Л., свид.Н., в присъствието на колегата си – свидетеля Р.Г., съставил АУАН № 761 от същата дата на Ал.А., също и в негово присъствие :  за това че на 13.09.18 г. в с.Ш., обл.В., като лице, упражняващо лесовъдска практика, издал превозен билет № 8853/13.09.18 г. въз основа на Разрешително № РД-02-302/10.08.2018 г., дърветата са маркирани с КГМ – Б 1328, а същите са добити от извънгорска територия - нарушение на чл.50 т.3 от Наредба №1/2012г. за КОГТ. Нарушителят  подписал акта и получил копие от него.

         По-късно А. депозирал и писмено възражение срещу акта пред РДГ-Берковица, в което обяснявал, че не е извършил нарушение, тъй като имало разрешение от община Д. за извършване на сечта, а между него / А./ и наемателят на имота имало сключен договор за маркиране и издаване на превозни билети за добива. Това възражение е разгледано от комисия при РДГ-Берковица, излязла със становище на 14.12.2018 г., че то е неоснователно и следва да се издаде НП спрямо А. за нарушаване на чл.50 т.3 от Наредба №1/2012г. за КОГТ.

         На 17.12.2018 г. въз основа на акта е издадено обжалваното НП № 761/2018 г. на Директора на РДГ-Берковица.

          При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

          Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, макар и не поради всички излагани от жалбоподателя доводи.

Преди въобще да пристъпи към разглеждане казуса по същество, съдът констатира, допуснати много сериозни, съществени нарушения на процесуалните норми за ангажиране на админ.наказателната отговорност.

 Става въпрос на първо място, за така наречената от АНО “явна техническа грешка” при изписването на превозния билет, сочен в АУАН и НП / на съда бе представен друг превозен билет от АНО, сочен като правилния издаден от А./. Недопустимо е в едно админ. нак.производство, при формиране на обвинението в случая, да има подобна грешка. Обвинението следва да показва конкретните елементи на състава на нормата , която е нарушена, за да може и наказващия орган / както АНО, така впоследствие и съда/ да прецени законосъобразността на това обвинение, доказаността му, вината и авторството на деянието на лицето, на което се вменява това деяние. Безспорно при извършена и лично от актосъставителя проверка в системата на ИАГ относно издавани превозни билети, той е установил нередовност в поведението на А., която в своя констативен протокол е отразил като “ издаване на превозен билет № 8853/13.09.2018г. “ за дървесина добита по ред на ЗОСИ и маркирана с КГМ – Б 1328. Същите данни са посочени и след това и в съставения АУАН, те именно са били и обсъждани от нарочната комисия на РДГ-Берковица – разглеждала възражението на А. срещу акта. НП най-накрая, също е издадено по този начин. Необяснимо  за съда е обстоятелството, че в материалите по админ. нак. преписка се обсъжда именно този превозен билет, който съдът и при направена своя справка, по служебен почин в системата на ИАГ / за това общодостъпно обстоятелство/ - не открива въобще да съществува -  превозен билет с № 8853/13.09.2018 г., издаван от когото и да е. То този начин, обвинението срещу А. остава абсолютно недоказано, а НП – необосновано.

Констатираното  до тук, дава самостоятелно и достатъчно основание на съда да отмени издаденото НП, предмет на съдебното производство.

За прецизност, съдът отбелязва и други пороци на проведеното админ.нак.производство. На първо място, нормата на чл.50 от Наредба № 1/2012г. за КОГТ не съдържа състав на нарушение, нито вменява някакво поведение – действие или бездействие на някого, за да е длъжен той  да се съобразява с него, респ. при несъобразяване – да понася отговорност. Тази норма единствено “обяснява” видовете марки, които могат да съществуват и служат за отбелязване върху дървесина, предмет на сеч. Евентуално задължение към определени лица, за спазване изискването върху добита в извънгорска / общинска територия/ дървесина, да се полага общинска марка, е въведено в чл.207 от ЗГ / повторно записано и в чл.131 б ал.1 от ППЗГ/ . Там е указано и кой може да ползва такава марка – само лица, определени от кмета на съответната община.  Или актосъставителят и АНО неправилно са квалифицирали деянието на А., изразено в полагането на негова лична / не оспорено от страните по делото/ КГМ върху дървесина, добита от общински негорски имот. На следващо място, в чл.131 б ал.2 от ППЗГ пък, се указва кой следва да издава превозни билети за дървесина, добита по реда на ЗОСИ / “Дървесината, добита извън горския фонд при условията и по реда на Закона за опазване на селскостопанското имущество, се транспортира придружена с превозен билет или с писмено удостоверение, издадено от длъжностно лице, определено от кмета на общината”/. Съответно правилното квалифициране на деяние, свързано с неправомерно издаване на превозни билети пък, би следвало да се санкционира по нарочната, специална разпоредба на чл.257 ал.1 т. 2 от ЗГ.

На следващо място, съдът намира за недостатък на проведеното админ.нак.производство, текстовото описване в АУАН и НП на две отделни, самостоятелни неправомерни прояви на жалбоподателя, и налагане на едно само обаче наказание / отделно от посоченото по-горе за неправилно приложена санкционна норма/. И в акта, и в НП се твърдят обстоятелства, осъществени неправомерно от А., изразени в издаване на превозен билет на първо място, и в поставяне на ненадлежна / КГМ/ марка. Това са две деяния, които следва да бъдат квалифицирани като две отделни нарушения, и съответно по правилата на ЗАНН – санкционирани с две отделни наказания. При съставени в този му вид АУАН и  издаване по този начин НП, нарушителят не може да организира защитата си, тъй като не знае в извършване на колко нарушения в крайна сметка е обвинен, за колко / или кое от двете/ е наказан, за да организира правилно защитата си.

         Предвид всичко установеното до тук, съдът намира, че не е необходимо да обсъжда казуса по съществото му, както и навежданите доводи от страна на жалбоподателя.

         Предвид сочените по-горе, мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р   Е   Ш   И :

 

          ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 761/17.12.2018 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на Александров Г. ***, с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.270 от ЗГ, за нарушение на чл.50 т.3 от Наредба № 1 /30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Видин в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                               

 

 

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: