РЕШЕНИЕ
№ 765
гр. Враца, 04.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Иван В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело №
20241420102298 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 139, вр. с чл. 149 и
чл. 150 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК.
Ищецът „Топлофикация- София” ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу С. П. Д. с ЕГН: ********** за сумите, както
следва : 875,19 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода м.05.2016г. до м.04.2019г„ ведно със законната лихва от 28.05.2020г. до
изплащане на вземането, 130,65 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2017г. до
19.05.2020 г., както и суми за дялово разпределение 31,29 лева - главница за периода от
м.02.2017 г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 28.05.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на производството е установено, че длъжникът С. П. Д.с ЕГН:********** е
починал. На негово място в производството съдът служебно е конституирал като наследник
по закон Д. П. С. с ЕГН:**********.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като след
указания до заявителя, последният е предявил искове за вземанията, предмет на издадената
заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че ответникът е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, лицето е
клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период
1
законодателство в областта на енергетиката.
Посочва, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за
продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в
гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Комисията за
енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите. С тези общи условия се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на ТЕ и Дружеството: правата и задълженията на двете
страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. Ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР.
Твърди се на следващо място, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ
между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието
на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира
имота на ответникът, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение
на ТЕ с фирма ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД за предоставяне на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за
процесния имот са начислявани от “Топлофикация София” ЕАД по прогнозни месечни
вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. За имота на ответникът са издадени
изравнителни сметки, че сумите за топлинна енергия за процесния имот, са начислени по
действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните
тела в имота. Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди в
случай, че резултатът от изравнителните сметки е сума за доплащане, то тя се прибавя към
първата дължима сума за процесния период. В случай, че резултатът от изравнителната
сметка е сума за възстановяване, то от тях служебно се приспадат просрочените задължения,
като се започне от най-старото.
Моли съдът да установи съществуването на претендираните вземания така, както са
заявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор по реда на чл.131 ГПК назначения особен представител на
ответника оспорва изцяло предявените искове. Оспорва представените фактури, като частни
свидетелстващи документи, издадени от ищеца, както и всички други документи.Твърди се
също така, че не е доказано по делото, че ищецът е собственик, титуляр на вещно право на
ползване и/или ползвател на процесния топлоснабден имот, поради което не е абонат на
ищеца. Аргументира се тезата, че не е доказано по делото, че ищецът е правоприемник на
Станислав П. Димитров, вписан в нотариалния акт като собственик на процесното жилище.
Оспорва на следващо място договорът с третото – лице помагач ТЕХЕМ СЪРВИСИС
ЕООД, като се намира, че срокът на договора е изтекъл. Навеждат се и твърдения, че ищецът
не е доказал по категоричен начин, че ответника е ползвал през процесния период за
посочения в исковата молба обект топлинна енергия, за какво е ползвана тази енергия,
правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени
съответните суми за нея.Релевира възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на всички вземания.
Въз основа на изложеното се иска от съда да отхвърли исковите претенции като
неоснователни и недоказани.
Третото лице помагач, “Техем сървисис” ЕООД, със седалище и адрес на управление:
2
гр. София, ул. ”Проф. Г. Павлов” № 3 изразява становище за основателност на предявените
искове.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на
дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
През процесния период относно облигационното отношение между страните
приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената
разпоредба, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно
правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не бъдат клиенти на топлинна енергия за
отопление и/или за горещо водоснабдяване, собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират писмено това
пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за
отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното
самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на топлинна енергия
до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3 ЗЕ/.
От приетото по делото копие от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 82,
нот.дело № 23543/ 1993 г. на първи нотариус при Софийски районен съд, неоспорен от
ответника се установява, че Станислав П. Димитров на 16.09.1993 г. е придобил в
собственост процесния недвижим имот, находящ се в гр. ****, ж.к. „***“ бл. ***, вх. „**“,
ет. **, ап.**. От служебно изготвената по ч.гр.д. № 20376/ 2020 г. по описа на СРС справка
за предоставяне на данни по наредба № 14/18.11.2009 година се установява, че ответникът Д.
П. С. е единствен наследник /пълнокръвен брат/ на С. П. Д.. По делото не са ангажирани
доказателства върху процесният имот да е учредено ограничено вещно право на ползване
или да е сключен договор с ползвател на договорно основание.По изложените съображения
съдът намира, че ответникът Д. П. С. е клиент на топлинна енергия за процесния период -
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/.
Между страните не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик и
продавач на топлинна енергия, както и че процесният имот е включен към
централизирано топлоснабдяване - отопление и битово горещо водоснабдяване
към топлопреносната мрежа на “Топлофикация - София”. Освен това тези обстоятелства се
доказват и от приобщените към делото доказателства.
Поради изложените съображения, съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, който
съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се регулира от Общи условия.Представени по делото
са общите условия на дружеството.
От заключението по изготвената съдебно – счетоводна експертиза се установява, че
неплатените суми за ТЕ, касаещи процесния период възлиза на сума в размер на 875.19 лв.
Размерът на мораторната лихва върху главницата, считано от 15.09.2017 година до
19.05.2020 г. представлява сума в размер на 130.65 лева.
Размерът на главницата за услуга дялово разпределение възлиза на 31.29 лв., а лихвата
за забава върху дължимата главница за дялово разпределение представлява сума в размер на
5.69 лева за периода 31.03.2017 година до 19.05.2020 година.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно, компетентно
изготвено и неоспорено от страните по делото.
За установяване обстоятелствата по делото е прието и заключение на съдебно-
3
техническа експертиза.
Съгласно заключението по приетата СТЕ, услугата дялово разпределение на ТЕ за
процесния период е осъществявана oт „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД съгласно Протокол от
15.08.2002г. на общото събрание на собственици в ж.бл.***, вх.** в ж.к „***“и Договор **
от 27.09.2002г. сключен между представители на ЕС и „Техем Сървисис“ ЕООД. На
основание чл.146, ал.1 от ЗЕ и чл.51 от Наредбата за топлоснабдяването/обн.ДВ,
бр.31/2002г./„Топлофикация София“ ЕАД е сключила с „Техем Сървисиз „ЕООД за възлагане
изпълнение на услугата дялово разпределение на ТЕ в СЕС. Съгласно чл.71,ал.2 от
Наредбата за топлоснабдяване - при дялово разпределение прогнозното количество за
битово горещо водоснабдяване на отделен имот се определя от лицето по чл.139 б, ал.1 ЗЕ
след изготвяне на окончателна годишна изравнителна сметка за преходния период. След края
на всеки отоплителен сезон се изготвя окончателна годишна изравнителна сметка от
фирмата извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет, а уредите за дялово разпределение в съответствие на разпоредбата на чл.71 и чл.72 от
Наредба 16- 334/06.042007г. за топлоснабдяване/обн.ДВ бр.34/20.04.2007г./. Съгласно чл.72,
ал.2 от Наредбата за топлоснабдяване изравняване на действително потребеното количество
ТЕ с начисленото за периода се извършва един път в годината. В имота за процесния период
е начислявана месечно прогнозно топлинна енергия, въз основа на отчетени количества
топлинна енергия от предходния отоплителен сезон и прогнозно определени дялове ТЕ за
фактуриране през следващия отоплителен сезон. В края на отоплителния сезон /отчетния
период/ фирмата за дялово разпределение/топлинния счетоводител/ е извършвала отчитане
на индивидуалните разпределители /уреди/ в имотите на абонатите, показания на топломера
в АС и е изготвила индивидуалните за имотите и общите за отчетената топлинна енергия в
АС изравнителни сметки. С изравнителната сметка са изравнени действително потребеното
през съответния отоплителен сезон количество топлинна енергия с начисленото прогнозно
/фактурираното/ през отделните месеци от ‘‘Топлофикация София”ЕАД/. Дяловото
разпределение за процесния период е извършвано от „ТЕХЕМ СЪРВИСИС ЕООД в
съответствие с действащата нормативна уредба.В имота е разпределяна и начислявана ТЕ за
БГВ. От представените отчетни формуляри от топлинния счетоводител в края на съответния
отоплителен сезон, в имота не е осигурен достъп за отчитане показанията на уредите. За
БГВ за сезоните за които не е осигурен достъп в имота за отчитане показанията на водомера
за топла вода е начислена ТЕ съгласно действащата Нормативна уредба - начислява разход
на потребление на гореща вода 140 л на обитател за денонощие, или 50,540 куб.м./140 л х
316д/.
Топломера в АС 259 е преминал на технологични проверки, като са издадени
свидетелства от извършените проверки, описани в експертизата.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно
изготвено.
Съгласно разпоредбата на чл. 142 ал. 2 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
С оглед на изложеното, съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Налага се извод, че незаплатената сума от претендираната главница за процесния
период е в размер на 875.19 лв.
От процесуалния представител на ответника своевременно, в срока отговор на
исковата молба, е релевирано възражение за изтекла погасителна давност за всички
вземания.
4
Съгласно Тълкувателно решение N 3/18.05.2012 г. по т. д. N 3/11 г. на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Предявяването на иска прекъсва течението на давността.По отношение на вземанията
предмет на настоящото производство давността започва да тече след изтичане на
определения в чл. 33 от ОУ 45 - дневен срок. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК е предявено в съда на 28.05.2020 г., поради което извън
погасителната давност са всички вземания за доставена топлинна енергия, чиято
изискуемост настъпва след 28.05.2017 г. /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/.Следователно, погасени с
изтичането на 3 – годишния давностен срок са вземанията за периода от м. 05.2016 г. до м.
03.2017 г. или общо за сумата от 156.36 лева.
Въз основа на изложеното искът ще бъде уважен за сумата от 728.83 лева за периода от
м. 4. 2017 година до м.4. 2019 година, съгласно заключението на вещото лице.
За непогасения по давност период от м. 04.2017 г. до м. 04.2019 г. приложение намират
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София.“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
на основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, и публикувани във вестник „Монитор“
на 11.07.2016 г., в сила от 12.08.2016 г.
Ответникът не доказа погасяване на задължението, поради което искът следва да бъде
уважен в посочения размер.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за мораторна лихва върху начислената
топлинна енергия:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно
Общите условия на ищеца, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 32,
ал. 2 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер
на законната лихва. При анализа на тези разпоредби се налага изводът, че независимо от
прогнозния характер на месечните сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в
уговорения срок, като при забава дължи лихва, а в случай че след изравняването се установи
по-малко количество на потребена енергия, това не се отразява на възникналото вече
задължение за лихва върху забавената месечна сметка. Ето защо ответникът дължи лихва
върху месечните задължения съгласно издадените фактури, считано от падежа на всяко
отделно вземане. На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното вземане по давност
се погасяват и акцесорните вземания, произтичащи от него. Ето защо, по отношение на
погасените по давност вземания за главница за потребена топлинна енергия за периода от
м.05.2016 г. до м.03.2017 г. не се дължи мораторна лихва на основание чл. 119 ЗЗД.
Изчислена от съда посредством онлайн лихвен калкулатор по реда на чл.162 ГПК, лихвата за
забава за периода от 15.09.2017 година до 19.05.2020 година върху уважената главница от
728.83 лева възлиза на сумата от 197.98 лева.Ищецът е предявил иска за сумата от 130.65
лева, поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По предявения иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл.149 и чл. 150 ЗЕ.
За основателността на предявения иск ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно:
- че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
5
- че ответникът има качеството на потребител на енергия за битови нужди;
- че между страните е съществувало облигационно отношение, по силата на което
ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и/или за битово горещо водоснабдяване;
- потребената от ответника топлоенергия в определеното количество и стойностите й
през исковия период.
По делото е прието копие от Договор № ****от **.**.***г., сключен между „Техем
сървисис“ ЕООД, като изпълнител, и абонатите на адрес: гр. **, ж.к. „**“ бл.**, вх. „***“,
като възложители. Предметът на сключения договор касае извършването на монтаж на
индивидуални топлинни разпределители и отчитане и разпределение на топлинната енергия
по тях, както и индивидуално отчитане на разходите за отопление за всеки потребител.
Видно е от протокол от проведено общо събрание на етажните собственици от
15.08.2002 г. в процесния вход, че избрано лице е упълномощено да сключи от името на
етажните собственици договор „Техем сървисис“ ЕООД за индивидуално отчитане и
разпределяне на топлинната енергия и да представлява абоната по време на изпълнението на
договора .
С общите условия на ищцовото дружество се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не
са представени доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата на чл.
139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз основа на
чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия между
потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот, се доказва от
посочените по – горе в решението доказателства.
Съгласно заключението по изготвената СТЕ, Дяловото разпределение, топлинно
счетоводство за процесния период е извършвано от фирма „Техем сървисис“ ЕООД в
съответствие с действащата нормативна уредба. От заключението по изготвената съдебно –
счетоводна експертиза се установи, че сумата за главница е в размер на 31.29 лв.
От процесуалния представител на ответника своевременно, в срока отговор на
исковата молба е релевирано възражение за изтекла погасителна давност за всички
вземания.
Вземанията за възнаграждение за дялово разпределение представляват периодични
плащания и се погасяват с изтичането на 3 – годишен давностен срок /съгласно
Тълкувателно решение N 3/18.05.2012 г. по т. д. N 3/11 г. на ОСГТК на ВКС/. По отношение
на вземанията за услугата дялово разпределение в ОУ на „Топлофикация София“ ЕАД не е
предвиден срок за изпълнение, поради което кредиторът може да иска изпълнение веднага
/чл. 69, ал. 1 ЗЗД/. Ето защо погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на
възникване на задължението. В случая, най – старото задължение за м. 02.2017 г. е
възникнало на 28.02.2017 г. и е станало изискуемо на 01.03.2017 г., а това за м. 04.2017 г. е
станало изискуемо на 01.05.2017 г. Ето защо, всички вземания до м. 04.2017 г. са погасени
по давност или общо за сумата от 3.39 лева. Следователно, искът следва да бъде уважен за
сумата от 27.90 лева, а за горницата до пълния предявен размер от 31.29 лева следва да бъде
6
отхвърлен като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна, поради което
ще бъде отхвърлена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски възникват за двете страни.
Ответникът не е доказал извършването на разноски, поради което такива не му се
следват.
Ищецът е доказал разноскии в размер на 1475,00 лева / държавна такса – 175,00 лева,
юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК – 100.00 лева,
депозит за вещи лица – 800.00 лева, както и депозит за особен представител в размер на
400.00 лева/. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски,
съобразно уважената част от исковите претенции в размер от 1219.95 лева.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 75,00
лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/. Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сторените разноски съобразно уважената част от исковите претенции в
размер на 63.10 лева.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Д. П. С., ЕГН:
********** дължи на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ********* сумите, както
следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от 728.83 лева,
представляваща цена за доставена топлинна енергия на адрес: гр. ***, ж.к. „****“ бл. **, вх.
„**“, ет. **, ап.** за периода от 04.2017 г. до 04.2019 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 22.06.2020 г. по ч.гр.д. № 20376 по описа на РС-
гр.София за 2020 година, както и законна лихва върху тази сума, считано от 28.05.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до пълния
предявен размер от 875.19 лева и за периода 05.2016 година - 03.2017 година, като
неоснователен и недоказан.
- на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 130.65 лева - лихва за забавено плащане, за
периода 15.09.2017 г. до 19.05.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК от 22.06.2020 г. по ч.гр.д. № 20376 по описа на РС- гр.София за 2020
година.
- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 139 вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ сумата от
27.90 лева, представляваща неизплатени суми за извършена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 05.2017 г. до 04.2019 година, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от 22.06.2020 г. по ч.гр.д. № 20376 по описа на РС-
7
гр.София за 2020 година, както и законна лихва върху тази сума, считано от 28.05.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска над тази сума до пълния
предявен размер от 31.29 лева и за периода 02.2017 година - 04.2017 година, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ********* против
Д. П. С., ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 5.69 лева - лихва
за забавено плащане на услугата дялово разпределение, за периода 31.03.2017 г. до
19.05.2020 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК от
22.06.2020 г., по ч.гр.д. № 20376/2020 година по описа на РС- гр.София.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. П. С., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 1219.95 лева, представляваща
направени разноски в производството по гр. дело № 2298 /2024 г. по описа на РС Враца,
съразмерно с уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. П. С., ЕГН: **********да заплати на
„Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК: ********* сумата от 63.10 лева, представляваща
разноски по ч.гр.д. № 20376 по описа на РС- гр.София за 2020 година.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК:
********* като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК: *********.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
8